НАРЕДБА № 7 ОТ 20 ФЕВРУАРИ 2001 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С БОЛЕСТТА СИН ЕЗИК ПО ПРЕЖИВНИТЕ ЖИВОТНИ
НАРЕДБА № 7 ОТ 20 ФЕВРУАРИ 2001 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С БОЛЕСТТА СИН ЕЗИК ПО ПРЕЖИВНИТЕ ЖИВОТНИ
Обн. ДВ. бр.19 от 2 Март 2001г., отм. ДВ. бр.82 от 27 Август 2002г.
Отменена с § 3 от заключителните разпоредби на Наредба № 33 от 15 август 2002 г. за профилактика и борба с болестта син език по преживните животни - ДВ, бр. 82 от 27 август 2002 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. мерките за предпазване от проникване на заболяването син език по преживните животни в страната;
2. мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването;
3. методите за диагностика на заболяването;
4. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1 и 2.
Чл. 2. Заболяването син език по преживните животни подлежи на задължително обявяване.
Чл. 3. Ръководителят на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на син език по преживните животни съгласно изискванията на приложение № 1.
Раздел II.
Мерки за предпазване на страната от проникване на вируса на болестта син език при внос на преживни животни (домашни и диви)
Чл. 4. (1) Внос на преживни животни (домашни и диви) се разрешава от страни:
1. свободни от заболяването син език;
2. в които не се провежда ваксинация срещу заболяването.
(2) Внос на преживни животни се разрешава и от страни, в които е имало заболяване син език, при условие че:
1. са изминали две години след ликвидиране на последното епизоотично огнище;
2. за ликвидиране на заболяването е използван методът "стемпинг аут";
3. в страната не се прилага ваксинация с профилактична и противоепизоотична цел или са изминали две години от прилагането й;
4. се изпълнява програма за надзор на заболяването и страната е официално призната за свободна от син език от Международното бюро по епизоотиите.
(3) От страни, в които е установено заболяване син език, внос се разрешава само от незасегнатите райони при условие, че:
1. животните са клинично здрави;
2. животните са били карантинирани 40 дни преди датата на износа в страната износител;
3. най-късно седем дни преди износа животните са били лабораторно изследвани за син език и са показали отрицателни резултати, които са отразени във ветеринарномедицинския сертификат, придружаващ животните;
4. по време на карантината и транспортирането им животните са били защитени от мокреци от род Куликоидес.
(4) Внесените за разплод и доотглеждане преживни животни се поставят на задължителна карантина и се изследват за наличие на антитела срещу вируса на синия език по време на карантинния период.
(5) Внос на биопродукти и ветеринарномедицински препарати от преживни животни се разрешава, когато те са преминали технологична обработка, гарантираща унищожаването на вируса.
Чл. 5. Транзит на преживни животни (домашни и диви) се осъществява при условията на чл. 4, ал. 1-3.
Чл. 6. Транспортните средства, превозвали животни и пристигащи от неблагополучни за син език страни, се обработват с инсектицидни препарати на граничните контролнопропускателни пунктове от органите на НВМС.
Раздел III.
Мерки за предпазване от болестта син език по преживните животни
Чл. 7. Органите на НВМС са длъжни да:
1. контролират спазването на ветеринарномедицинските и хигиенните изисквания при отглеждане на животни от възприемчивите видове;
2. издават писмени предписания на собствениците на животновъдни обекти за отстраняване на констатирани недостатъци;
3. контролират изпълнението на мерките по чл. 15, ал. 1, т. 5.
Чл. 8. Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на синия език, се определят от НВМС и се въвеждат по реда на чл. 29, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) със заповед на областния управител за територията на съответната област.
Чл. 9. Кметовете на общини и населени места на основание заповедта по чл. 8 въвеждат с тяхна заповед ограничителните мерки при съмнение или при възникване на заболяването на територията на общината и кметството.
Чл. 10. Собствениците и управителите на животновъдни обекти за отглеждане на преживните животни:
1. незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен специалист за промени в здравословното състояние на животните;
2. карантинират новозакупените животни в изолирани помещения за срок 30 дни.
Чл. 11. Собствениците и ръководителите на горски и ловни стопанства и ловнорибарските дружества незабавно уведомяват органите на НВМС за наблюдавани промени в здравословното състояние на дивите преживни животни или за намерени трупове на диви преживни животни.
Чл. 12. Собствениците и управителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на продукти от преживни животни:
1. приемат за клане и преработка преживни животни и продукти от тях, придружени с ветеринарномедицински свидетелства, а за едрите преживни животни - и ветеринарномедицинска здравна книжка;
2. поддържат на входа на предприятието дезинфекционна площадка за влизащите транспортни средства и хора;
3. извършват по разпореждане на държавния ветеринарен лекар профилактична дезинсекция и дератизация.
Чл. 13. Лицата, търгуващи с преживни животни и продукти от тях, са длъжни да ги придвижват с ветеринарномедицински документи в оборудвани за целта, механично почистени, дезинфекцирани и дезинсекцирани транспортни средства.
Раздел IV.
Мерки срещу проникване и разпространение на син език по преживните животни
Чл. 14. За предпазване на страната от проникване и разпространение на син език по преживните животни НВМС организира и провежда следните общи профилактични мерки:
1. контрол върху преживните животни, отглеждани в граничните селища на страната;
2. контрол върху отстрела на диви преживни животни и лабораторни изследвания на материали от тях;
3. контрол върху преносителите на вируса на заболяването - мокреци от род Куликоидес;
4. дезинфекция и дезинсекция на транспортните средства, превозващи преживни животни.
Чл. 15. (1) При установяване на син език в съседни страни освен мерките по чл. 14 органите на НВМС :
1. провеждат ежеседмични клинични прегледи на възприемчивите животни в застрашените региони;
2. провеждат сондажни серологични и вирусологични изследвания на селскостопански и отстреляни диви преживни животни;
3. налагат забрана за лов на диви преживни животни в 10-километровата гранична зона със засегнатата страна;
4. извършват наблюдение и проучване върху видовия състав на биологичните преносители от род Куликоидес;
5. извършват профилактично третиране срещу инсекти и ектопаразити на преживните селскостопански животни с противоинсектицидни препарати с продължително действие и репелентен ефект.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба съгласува профилактичните мерки с националните ветеринарни органи на засегнатите съседни страни.
Раздел V.
Мерки при съмнение за син език
Чл. 16. (1) Собствениците и управителите на животновъдни обекти за отглеждане и клане на преживни животни, както и търговците на преживни животни:
1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар за констатирани промени в здравословното състояние на животните;
2. до идването на ветеринарния лекар:
а) изолират болните животни и не разрешават влизане на външни лица в животновъдния обект;
б) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на животните в обекта;
в) изпълняват мерките, предписани от обслужващия ветеринарен лекар.
(2) При съмнение за син език, обслужващият ветеринарен лекар:
1. поставя възприемчивите животни на оборен режим и забранява:
а) вкарването, изкарването и преместването на животни;
б) клането, осеменяването, кръвните операции и други манипулации с преживни животни, които могат да станат причина за разпространение на заболяването;
2. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;
3. провежда епизоотологично проучване;
4. незабавно уведомява НВМС чрез съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС), в чийто район се намира обектът, собствениците и кмета на населеното място за предприетите мерки по т. 1.
Чл. 17. (1) При получаване на сигнал по чл. 16, ал. 2, т. 4 НВМС изпраща специализиран диагностичен екип на място и привежда в действие оперативния план по чл. 3.
(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване по чл. 23, ал. 2, клиничен преглед, аутопсия на болни и умрели животни и взема материали за лабораторни изследвания.
Чл. 18. Мерките по чл. 16, ал. 2, т. 1 се отменят от НВМС при отрицателен резултат от лабораторните изследвания.
Раздел VI.
Диагностика на син език по преживните животни
Чл. 19. Диагноза син език се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни и резултатите от лабораторни изследвания по методите, посочени в приложение № 2.
Чл. 20. (1) Диагностиката на синия език се извършва в специализирани лаборатории, определени от министъра на земеделието и горите.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол в лабораториите за спазване изискванията за безопасност при работа с вируса, причинител на синия език по преживните животни.
Чл. 21. (1) За лабораторно изследване на син език се вземат:
1. вътрешни органи (сърце, черен дроб, далак);
2. кръвни проби - кръвен серум и стабилизирана с антикоагулант кръв;
3. лимфни възли и други тъкани с патологични изменения.
(2) Материалите по ал. 1 се съхраняват в непропускливи съдове, които са предварително външно дезинфекцирани преди поставянето им в хладилна чанта или термос.
(3) Материалите се придружават от съпроводително писмо по образец (приложение № 3) и незабавно се транспортират до специализираната лаборатория чрез упълномощено лице.
Чл. 22. Ръководителите на лабораториите по чл. 20:
1. поддържат постоянна диагностична готовност в лабораторията;
2. изследват незабавно получените проби и уведомяват писмено за резултата Главно управление на НВМС и съответната РВМС, от района на която са взети пробите;
3. използват утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика по приложение № 2;
4. при необходимост от потвърждаване на диагнозата изпращат проби в международна референтна лаборатория за диагностика на заболяването.
Раздел VII.
Мерки за ограничаване и ликвидиране на син език по преживните животни
Чл. 23. (1) При лабораторно потвърждаване на заболяването син език НВМС предприема следните мерки:
1. обявява заболяването;
2. определя със заповед на ръководителя на НВМС границите на заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В" в зависимост от географските, административните и екологичните особености на засегнатите региони и от структурите на НВМС;
3. определя мерките за включване в оздравителния план, съставен от епизоотичните комисии, за ограничаване и ликвидиране на заболяването;
4. изменя и допълва мерките по т. 3 в зависимост от промените в епизоотичната обстановка.
(2) При лабораторно потвърждаване на заболяването син език се провежда епизоотологично проучване за изясняване:
1. произхода на инфекцията;
2. времето и пътя за проникване на заболяването в животновъдния обект;
3. периода на скрито протичане на инфекцията;
4. наличието на други животновъдни обекти с домашни и диви преживни животни, в които има вероятност от проникване на вируса на синия език;
5. придвижването на преживни животни до други животновъдни обекти през времето на инкубационния период;
6. вида и количеството на мокреците от род Куликоидес, като за целта се събират чрез "светлинни капани" и се изследват в одобрени от НВМС лаборатории.
Чл. 24. (1) Ограничаването и ликвидирането на епизоотични огнища на син език включва използване на метода "стемпинг аут" и унищожаване на труповете на преживните животни чрез загробване или обезвреждане в екарисаж.
(2) Загробването се извършва в яма или траншея, дълбока най-малко 3 м, която се запълва с трупове на височина до 2 м. На дъното на ямата или траншеята и върху труповете се поръсва хидратна вар и те се покриват с пласт пръст не по-малък от 2 м. Мястото на загробването и площта в радиус 3 м около него се дезинфекцира и огражда.
Чл. 25. (1) Заразената зона "А" включва :
1. епизоотичното огнище;
2. територията на цялото населено място, в което е регистрирано епизоотичното огнище;
3. населените места с животновъдни обекти извън 30-километровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия животновъден обект;
4. територията, на която е открит труп на умряло или отстреляно диво преживно животно, за което чрез лабораторни методи или патологоанатомично изследване е потвърдено заболяването;
5. населените места в радиус 30 км от епизоотичното огнище.
(2) При констатиране на син език при диви животни определянето на заразената зона "А" зависи от:
1. териториалното разпространение на заболяването;
2. гъстотата на популацията диви преживни животни в засегнатия район;
3. наличието на естествени или изкуствени препятствия при движението на дивите животни.
Чл. 26. (1) В зона "А" със заповеди, издадени по реда на чл. 8 и 9, се налага възбрана, при която:
1. собствениците на преживни животни и лицата, занимаващи се с отглеждане, търговия и транспорт, писмено декларират, че са информирани за условията на възбраната;
2. се изпълняват всички изисквания съгласно чл. 16, ал. 1 и 2;
3. собственикът на засегнатия животновъден обект осигурява условия за работа в обекта, без да нарушава предписаните ветеринарномедицински изисквания;
4. собственикът на засегнатия животновъден обект осигурява обработка срещу преносителя на вируса с дезинсекционни препарати чрез изкъпване на дребните преживни животни и опръскване на едрите преживни животни;
5. епизоотичното огнище се контролира от държавен ветеринарен лекар от НВМС;
6. в незасегнатите животновъдни обекти с възприемчиви животни се извършват: ежедневни клинични прегледи и серологични изследвания на клинично здрави животни по указания на ГУ на НВМС;
7. за видово и количествено определяне на преносителя на вируса в епизоотичното огнище се събират мокреци от род Куликоидес;
8. се забраняват търговията, пазарите, изложбите и други събирания и придвижване на животни, възприемчиви към заболяването син език;
9. се забранява ловът на диви животни, възприемчиви към заболяването;
10. клането на преживни животни се извършва в кланиците на територията на зона "А";
11. се извършва основно механично почистване, дезинфекция, дезинсекция съгласно приложение № 4 и дератизация на животновъдния обект с одобрени от НВМС дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни средства: сгради за животни, складови и битови помещения, вътрешни транспортни средства, пътища и околния терен;
12. се извършва девастация на пасища и водоизточници, които са биотопи на преносителя на вируса;
13. се забранява пашата на преживни животни между 18 и 8 ч. - времето за активен летеж на мокреците от род Куликоидес.
(2) Възбраната по ал. 1 се отменя по реда на чл. 8 и 9 най-малко 60 дни след ликвидиране на заболелите животни в епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания в незасегнатите животновъдни обекти в зона "А" и зона "Б", след което се преминава към условна възбрана.
Чл. 27. Възбраната в епизоотичното огнище се отменя след извършване на цялостна заключителна дезинфекция, дезинсекция и дератизация с одобрени от НВМС средства.
Чл. 28. (1) Условната възбрана в зона "А" продължава от 6 месеца до една година в зависимост от годишния сезон, през който е възникнало заболяването син език.
(2) По време на условната възбрана се извършват:
1. ежеседмични клинични прегледи на възприемчивите животни;
2. периодично механично почистване и дезинфекция на помещенията с животни, складовите и битовите помещения и инвентара в засегнатия животновъден обект;
3. обезвреждане на тора и отпадъците;
4. дезинсекция, дезакаризация и дератизация с одобрени от НВМС дезинсекционни, акарицидни и дератизационни средства в помещенията за животни и в биотопите на биологичния преносител;
5. аутопсия на всички умрели животни и изпращане на материали за лабораторно изследване по реда, посочен в чл. 19, 20 и 21.
Чл. 29. (1) В зона "Б", която обхваща територията в радиус 50 км около външната граница на зона "А", се провеждат следните мероприятия:
1. мерките по чл. 26, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9;
2. ежеседмични клинични прегледи на възприемчивите видове животни;
3. аутопсия на всички умрели животни и изпращане на материали за лабораторно изследване по реда, посочен в чл. 19, 20 и 21;
4. загробване на труповете на умрелите животни на място или обезвреждането им в екарисаж под контрола на държавен ветеринарен лекар;
5. собствениците на животновъдни обекти с преживни животни осигуряват обработка срещу преносителя на вируса с дезинсекционни препарати чрез изкъпване на дребните преживни животни и опръскване на едрите преживни животни;
6. дезинфекция и дезинсекция на превозните средства за животни, животински продукти и фуражи под контрола на държавен ветеринарен лекар;
7. контрол върху здравното състояние на популацията диви преживни животни, възприемчиви за син език, чрез извършване на санитарен отстрел, преглед на отстреляните животни от държавен ветеринарен лекар и изпращане на материали за лабораторно изследване.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава придвижване с цел клане на възприемчиви към син език животни след индивидуален клиничен преглед в определени кланици под контрола на държавен ветеринарен лекар.
(3) Действието на ограничителните мерки в зона "Б" се прекратява 60 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания в зона "А" и зона "Б".
Чл. 30. (1) В зона "В", която включва стопанствата и селищата, разположени в радиус 20 км от външната граница на зона "Б", се провеждат мерките по чл. 26, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6 и 7.
(2) В зона "В" за серологичен контрол на заболяването се определят животни индикатори (едри и дребни преживни животни, идентифицирани с ушни марки), от които през 15 дни се вземат кръвни проби за серологично изследване.
(3) При констатиране на серопозитивни животни зоните се разширяват, като в други населени места се определя същият брой животни за серологичен контрол на заболяването.
(4) В населените с животни индикатори места през 15 дни се събират за изследване мокреци от род Куликоидес .
(5) Собствениците на животновъдни обекти осигуряват обработката срещу преносителя на вируса с дезинсекционни препарати чрез изкъпване на дребните преживни животни и опръскване на едрите преживни животни.
(6) Действието на ограничителните мерки в зона "В" се прекратява 60 дни след ликвидиране на епизоотичните огнища и при отрицателни резултати от серологичните изследвания в зона "А" , зона "Б" и зона "В".
Чл. 31. Когато територията на зони "А", "Б" и "В" граничи със или включва територия на съседни държави, мерките по чл. 25-30 се съгласуват с компетентните ветеринарни власти на засегнатите страни.
Чл. 32. (1) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ епизоотичното огнище, ежедневно подава информация в РВМС за хода на заболяването в зона "А" и изпълнението на мерките по ограничаване и ликвидиране на епизоотичното огнище.
(2) Регионалната ветеринарномедицинска служба ежедневно подава информацията по ал. 1 в ГУ на НВМС.
Чл. 33. За всички проведени мероприятия по ограничаване и ликвидиране на син език се съставят протоколи по образци, одобрени от ръководителя на НВМС.
Чл. 34. (1) Забранява се провеждането на профилактична ваксинация срещу болестта син език по овцете.
(2) Принудителна ваксинация на овцете се извършва при опасност от широко разпространение на заболяването със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на ръководителя на НВМС.
(3) В заповедта по ал. 2 се посочват:
1. населените места и общините, в които ще се провежда ваксинацията;
2. видовете животни, подлежащи на ваксинация;
3. схемата на ваксинация;
4. ограниченията върху придвижване и търговия с ваксинирани животни;
5. специалната идентификация и регистрация на ваксинираните животни.
(4) Един месец след проведената принудителна ваксинация чрез серологично изследване по метода ELISA или вируснеутрализационна реакция на ваксинирани животни се проследява изграденият имунитет срещу син език.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Стемпинг аут" е метод за ликвидиране на остро заразно заболяване чрез безкръвно убиване на всички заразени, съмнителни за заразяване и контактни животни в засегнатия животновъден обект.
2. "Условна възбрана" е комплекс от временни ограничителни мерки, наложени върху животновъдни обекти, населени места и територии, след отмяна на мерките по наложена възбрана.
3. "Мокреци от род Куликоидес" са кръвосмучещи насекоми, пренасящи вируса на синия език.
4. "Син език" (инфекциозна катарална треска) е вирусна инфекция по преживните животни (домашни и диви), предаваща се трансмисивно чрез кръвосмучещи насекоми.
5. "Страна, свободна от син език" е страна, в която заболяването син език подлежи на задължителна регистрация и обявяване и през последните 24 месеца не са проявени никакви епизоотични, клинични и серологични признаци за наличието на инфекция.
6. "Неблагополучни за син език страни" - страни, в които е регистрирана болестта син език по преживните животни през последните 24 месеца.
7. "Животни индикатори" са възприемчиви към болестта син език преживни животни, които се подлагат периодично на лабораторни изследвания за доказване на антитела срещу причинителя на болестта.
Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Приложение № 1 към чл. 3
Съдържание на оперативния план за действие на НВМС при съмнение или при възникване на син език по преживните животни
1. Програма за работа на Национален координационен център за контрол на мерките, утвърдена със заповед на ръководителя на НВМС.
2. Програма за работа на Регионален координационен център за контрол на мерките, утвърдена със заповед на директора на РВМС.
3. Списък с държавните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките за профилактика и борба.
4. Списък на длъжностни лица и специализирани лабораторно-диагностични звена в системата на НВМС, които незабавно се уведомяват при съмнение или при възникване на син език.
5. Списък на моторните превозни средства (вид , регистрационни номера и водачи), дезинсекционна техника , оборудване и дезинсекционни средства, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба.
6. Програми за обучение на държавните и частнопрактикуващите ветеринарни лекари по отношение на син език.
7. Изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на син език по преживните животни.
Приложение № 2 към чл. 19
Лабораторни методи за диагностика на син език по преживните животни
Методи
1. Изолиране на вируса:
1.1. заразяване на овце;
1.2. интрацеребрално заразяване на новородени бели мишки;
1.3. интраваскуларно заразяване на 10-11-дневни кокоши зародиши;
1.4. заразяване на клетъчни култури ВНК-21 и VERO.
2. Идентификация на вируса:
2.1. реакция за имунофлуоресценция;
2.2. електронна микроскопия - негативно контрастен метод и ултратънки срези;
2.3. индиректна пероксидазна-анипероксидазна реакция.
3.Серологични тестове:
3.1. компетативна ЕЛАЙЗА;
3.2. реакция преципитация в агаров гел;
3.3. неутрализация на вируса в клетъчни култури;
3.4. реакция за свързване на комплемента.
Приложение № 3 към чл. 21, ал. 3
Писмо № ......... / ........ г. | ||
(ЦНИВМИ, РВМИ, РВС, | ||
Диагностична лаборатория | ||
РВМС) | ||
Изпращаме Ви: ............................. бр. | Клинични признаци: | |
материали | ||
(кръвни проби, вътрешни | ||
органи и др.) | ||
Патологоанатомични данни: | ||
(вид на животните) | ||
(име, презиме и фамилия) | ||
(описват се всички устано- | ||
вени промени) | ||
С молба да бъдат изслед- | Лечение: | |
...................................................................................... | ||
(посочва се точно желаният | ......................................................................... | |
вид изследване) | ||
Епизоотологични | Предполагаема диагноза: | |
особености: | ||
• с клиника на заболяване: | ||
Допълнителна информация | ||
(бележки): | ||
Вет. лекар: | ||
(име, презиме и фамилия) | ||
Подпис и печат: |
Приложение № 4 към чл. 26, ал. 1, т. 11
Методи и средства за дезинсекция срещу кръвосмучещи насекоми
Дезинсекция при син език по преживните животни
Дезинсекционните мероприятия при син език по преживните животни са насочени към унищожаване на мокреците от род Куликоидес.
1. Мерки срещу преимагиналните стадии на развитие на мокреците:
1.1. премахване биотопите за развитие на ларвите на мокреците - отводняване на по-малките естествени и изкуствени водоеми със застояла вода, като блата, мочурища, канавки, вирове и др.;
1.2. ларвицидни обработки на биотопите, неподдаващи се на мелиорация с одобрени от НВМС ларвицидни средства, на всеки 14 дни от април до октомври;
1.3. компостиране на тора и ларвицидна обработка на торища и местата около водопоя на животните.
2. Мерки за унищожаване на възрастните мокреци:
2.1. унищожаване на мокреците в откритото пространство в радиус 5-10 км от епизоотичното огнище чрез опръскване с авиотехника по метода "ултранисък обем" или чрез използване на топъл или студен аерозол и димни шашки; провежда се привечер, нощем или рано сутрин с интервал между отделните обработки 10-14 дни;
2.2. унищожаване на влетелите в помещенията мокреци чрез опръскване или обгазяване с "топъл" или "студен" аерозол, димни инсектицидни шашки при отсъствието на преживни животни.
3. Мерки за предотвратяване влитането на мокреците в помещенията:
3.1. замрежване на прозорците със ситна (сечение 1 мм2) мрежа и поставяне на допълнителни летящи входни врати от същата мрежа;
3.2. обработка на стените на помещенията отвън, в т. ч. прозорците и вратите, с одобрени от НВМС инсектицидни препарати на всеки 10-14 дни;
3.3. поставяне в помещенията за преживни животни на инсектицидни лампи.
4. Мерки за предпазване от ухапване на преживни животни от мокреци чрез обработка на космената покривка с одобрени от НВМС репелентни и инсектицидни средства. При дребните преживни животни се използва методът на изкъпване в противопаразитна баня. При едрите преживни животни се използват методите на опръскване, обливане и намазване. Провеждат се на всеки 7-14 дни.