НАРЕДБА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ НА ПРОДУКТИ ОТ КРИСТАЛНИ СТЪКЛА
НАРЕДБА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ НА ПРОДУКТИ ОТ КРИСТАЛНИ СТЪКЛА ОТ 2001 Г.
Обн. ДВ. бр.20 от 6 Март 2001г., изм. ДВ. бр.65 от 27 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.78 от 30 Септември 2005г., отм. ДВ. бр.44 от 30 Май 2006г.
Отменена с параграф единствен на заключителната разпоредба на Постановление № 115 на Министерския съвет от 17 май 2006 г. за приемане на Наредба за етикетиране на продукти от кристални стъкла - ДВ, бр. 44 от 30 май 2006 г.
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 1. С наредбата се определят:
1. изискванията за етикетиране на продукти от кристални стъкла;
2. методите за изпитване на основните свойства на продукти от кристални стъкла.
Чл. 2. Наредбата се прилага за продукти от кристални стъкла от позиция № 70.13 на Митническата тарифа на Република България, приета с Постановление № 265 на Министерския съвет от 2000 г., обнародвана като притурка на "Държавен вестник", наричани по-нататък "кристални продукти".
Раздел II.
Общи изисквания към продуктите от кристални стъкла, етикетиране и пускане на пазара
Чл. 3. (1) Лицата, които пускат на пазара кристални продукти, са длъжни да гарантират съответствието на етикетирането им с химичния състав и свойствата на продуктите съгласно разпоредбите на наредбата.
(2) Търговците са длъжни да продават само кристални продукти, етикетирани в съответствие с разпоредбите на наредбата.
Чл. 4. На всеки кристален продукт в зависимост от свойствата на кристалното стъкло, посочени в колони 3-6 от приложение № 1, трябва да бъде поставен етикет, съдържащ съответните наименования от колона 2.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Ако кристален продукт е означен с наименование, посочено в колона 2 от приложение № 1, той може да носи и съответния идентификационен символ, показан и описан в колони 7 и 8 от приложение № 1.
Чл. 6. Наименованието и идентификационният символ, посочени в приложение № 1, могат да бъдат нанесени върху един и същ етикет.
Чл. 7. Ако търговска марка, фирмено наименование на производител или друг надпис съдържат като основна част, като прилагателно или като корен на дума наименование, съдържащо се в колона 2 от приложение № 1, или наименование, което е възможно да доведе до заблуда, те трябва да се предхождат непосредствено от:
1. ясно означено наименование на продукта, когато той притежава свойствата, посочени в колони 3-6 от приложение № 1;
2. ясен надпис за същността на продукта, когато той не притежава свойствата, посочени в колони 3-6 от приложение № 1.
Чл. 8. При етикетиране не се допуска използването на наименованията, посочени в колона 2 от приложение № 1, за продукти от стъкла, наподобяващи по външен вид кристални продукти, когато те не притежават свойствата, посочени в колони 3-6 от приложение № 1.
Чл. 9. За удостоверяване, че продуктите, означени с наименования и идентификационни символи, посочени в приложение № 1, притежават съответните свойства, посочени в колони 3-6 от същото приложение, се ползват методите, посочени в приложение № 2.
Чл. 10. Наименованията и другите информационни данни на етикета на кристалния продукт или на транспортната опаковка трябва да бъдат на български език.
Раздел III.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 11. За нарушаване на разпоредбите на наредбата на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица - имуществена санкция съгласно чл. 90 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия (ЗЗППТ).
Чл. 12. В случаите, когато контролните органи констатират нарушение на разпоредбите на наредбата, разходите по направените анализи и експертизи са за сметка на лицата, пуснали продуктите на пазара.
Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 7 ЗЗППТ.
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2005 г., в сила от 01.10.2005 г.) Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката и енергетиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация по реда на част четвърта "Контролни органи" от ЗЗППТ.
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 206 ОТ 27 СЕПТЕМВРИ 2005 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА
(ОБН. - ДВ, БР. 78 ОТ 2005 Г.)
§ 2. Навсякъде думите "министърът на икономиката", "министъра на икономиката", "министър на икономиката", "Министерството на икономиката" и "заместник-министър на икономиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката", "министър на икономиката и енергетиката", "Министерството на икономиката и енергетиката" и "заместник-министър на икономиката и енергетиката" в следните нормативни актове на Министерския съвет:
........................................................................................................................
§ 24. Министърът на финансите да извърши необходимите промени по бюджетите на съответните администрации във връзка със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката.
........................................................................................................................
§ 26. Постановлението влиза в сила от 1 октомври 2005 г.
Приложение № 1 към чл. 4
| Свойства | Идентификационен символ |
| № | Наименование | метални | плътност, | коефициент | повърх- | форма | описание |
| по | оксиди, | равна или | на пречуп- | ностна | |||
| ред | съдържание, | по-голяма | ване на | твърдост | |||
| по-голямо | от, г/см3 | светлината, | |||||
| или равно, % | равен или | ||||||
| по-голям от | |||||||
| 1. | Тежък оловен | Златист кръг с диаметър, | |||||
| кристал | PbO-30 | 3,00 | 1,545* | по-голям или равен на 1 см | |||
| 2. | Оловен кристал | PbO-24 | 2,90 | 1,545* | |||
| 3. | Кристалин | ZnO, BaO, | |||||
| PbO и K2O, | Сребрист квадрат със | ||||||
| поединично | страна, по-голяма или | ||||||
| или сумар- | равна на 1 см | ||||||
| но-10 | 2,45 | 1,520 | |||||
| 4. | Кристално стъкло | BaO, PbO и | Vikers | Сребрист равностранен | |||
| K2O, поеди- | 550 +/- 20 | триъгълник със страна, | |||||
| нично или | по-голяма или равна | ||||||
| сумарно-10 | 2,40 | на 1 см |
* Като критерий за допълнително неразрушаващо определяне на показателя за продуктите (при внос).
Приложение № 2 към чл. 9
Методи за определяне на химичните и физичните свойства на кристалните стъкла
1. Химични анализи
1.1. Бариев оксид (BaO) и оловен оксид (PbO)
1.1.1. Определяне на сумата от BaO и PbO
Около 0,5 g стрито на прах стъкло се претегля с точност до 0,0001 g и се поставя в платинен тигел. Овлажнява се с вода и се добавят 10 ml 15 %-ов разтвор на сярна киселина и 10 ml флуороводородна киселина. Нагрява се на пясъчна баня до появяване на бели пари. Оставя се да изстине и отново се добавят 10 ml флуороводородна киселина. Нагрява се до повторното появяване на бели пари. Оставя се да изстине и стените на тигела се промиват с вода. Отново се нагрява до появяването на бели пари. Оставя се да изстине. Внимателно се добавят 10 ml вода и се пренася в чаша от 400 ml. Тигелът се промива няколко пъти с 10 %-ов разтвор на сярна киселина и се разрежда до 100 ml със същия разтвор. Кипи 2-3 минути и се оставя да престои една нощ.
Филтрира се през синтерован филтър с клас на порьозност 4. Промива се първо с 10 %-ов разтвор на сярна киселина, а след това два или три пъти със спирт. Суши се 1 час в сушилен шкаф при 150 градуса С. Претегля се утайката BaSO4 + PbSO4.
1.1.2. Определяне на BaO
Около 0,5 g стрито на прах стъкло се претегля с точност до 0,0001 g и се поставя в платинен тигел. Овлажнява се с вода и се добавят 10 ml флуороводородна киселина и 5 ml перхлорна киселина. Нагрява се на пясъчна баня до появяването на бели пари.
Оставя се да изстине и отново се добавят 10 ml флуороводородна киселина. Нагрява се до повторно появяване на бели пари. Оставя се да изстине и стените на тигела се промиват с дестилирана вода. Отново се нагрява и се изпарява почти до сухо състояние. Добавят се 50 ml 10 %-ов разтвор на хлороводородна киселина и слабо се подгрява за по-лесно разтваряне. Пренася се в чаша от 400 ml и се разрежда с вода до 200 ml. Довежда се до кипене и се пропуска поток от сероводород през горещия разтвор. Когато утайката от оловен сулфид падне на дъното на чашата, се спира подаването на сероводорода. Филтрира се през фина филтърна хартия, като се промива със студена вода, наситена със сероводород.
Филтратът кипи и ако е необходимо, се изпарява до обем 300 ml. Към кипящата смес се добавят 10 ml 10 %-ов разтвор на сярна киселина. Отстранява се от източника на топлина и се оставя да престои най-малко четири часа.
Филтрира се през фина филтърна хартия и се промива със студена вода. Утайката се накалява при 1050градуса С и се претегля като BaSO4.
1.2. Определяне на цинков оксид (ZnO)
Филтратът след утаяването на BaSO4 се изпарява до намаляване на обема до 200 ml. Неутрализира се с амоняк в присъствието на индикатор "метилово червено" и се добавят 20 ml 0,1 N сярна киселина. Достига се рН 2 на разтвора (контролира се с рН-метър) посредством добавяне на 0,1 N сярна киселина и 0,1 N натриев хидроксид в зависимост от случая. Цинковият сулфид се утаява на студено чрез пропускане на поток от сероводород. Утайката се оставя да престои четири часа до пълно отлагане, след което се пренася върху фина филтърна хартия. Промива се със студена вода, наситена със сероводород. Утайката върху филтърната хартия се разтваря чрез промиване с 25 ml горещ 10 %-ов разтвор на солна киселина. Промива се филтърът с гореща вода до получаването на обем около 150 ml. Неутрализира се с амоняк в присъствието на лакмусова хартия, след което се добавят 1-2 g твърд уротропин-буфер, за получаването на рН 5-Добавят се няколко капки 0,5 %-ов прясно приготвен разтвор на ксиленолоранж и се титрира с 0,1 N разтвор на Комплексон III до преход от розово в лимоненожълто.
1.3. Определяне на калиев оксид (K2O)
Извършва се посредством утаяване и претегляне като калиев тетрафенилборат.
Начин на работа: Два грама стъкло след стриване и пресяване се третират със: 2 ml концентрирана азотна киселина, 15 ml перхлорна киселина и 25 ml флуороводородна киселина в платинов тигел на водна баня, а след това на пясъчна баня. След прекратяване на отделянето на плътните пари на перхлорната киселина (продължава до изпаряване до сухо състояние) остатъкът се разтваря с 20 ml гореща вода и 2-3 ml концентрирана солна киселина.
Пренася се в мерителна колба от 200 ml и се долива до скалния знак с дестилирана вода.
Реагенти: 6 %-ов разтвор на натриев тетрафенилборат: 1,5 g от реагента се разтварят в 250 ml дестилирана вода. Лекото помътняване се отстранява чрез добавка на 1 g алуминиев хидроксид. Разклаща се в продължение на 5 минути, след което се филтрира, като първите 20 ml трябва да бъдат повторно филтрирани.
Промивен разтвор за утайката: приготвя се малко количество калиева сол чрез утаяване от разтвор на 0,1 g KCI в 20 ml 0,1 N солна киселина, в който се налива разтворът на тетрафенилбората при непрекъснато бъркане, докато престане отделянето на утайка. Филтрира се през синтерован филтър. Промива се с дестилирана вода. Изсушава се в ексикатор при стайна температура. След това 20-30 mg се разтварят в 25 ml дестилирана вода. От време на време се разбърква. След 30 минути се добавя 0,5-1 g алуминиев хидроксид. Бърка се в продължение на няколко минути. Филтрира се.
Начин на работа: Взема се аликвотна част от киселинния разтвор, отговаряща на около 10 mg K2O. Разрежда се до около 100 ml. Бавно се добавя при леко бъркане разтворът на реагента, за 10 ml от който се предполага, че отговарят на 5 mg K2O. Оставя се да престои за не повече от 15 минути, след което се филтрира през предварително претеглен синтерован филтър с размер на порите 3 или 4. Промива се с промивния разтвор. Суши се 30 минути при 120 градуса С. Коефициентът на превръщане за K2O е 0,13143.
1.4. Допустими отклонения
Допустимото отклонение е +/- 0,1 от абсолютната стойност за всяко от определенията. Ако при анализа се получи по-ниска стойност в рамките на допустимите отклонения от установените граници (30 %, 24 % или 10 %), трябва да се вземе средноаритметичната стойност от най-малко 3 последователни определения. Ако тази стойност е по-голяма или равна съответно на 29,95 %, 23,95 % или 9,95 %, стъклото трябва да бъде прието за отговарящо на категориите за видовете кристални стъкла, съответно 30 %, 24 % и 10 %.
1.5. Допуска се определянето на химичните свойства по методите, посочени в БДС 12638-96 "Стъкла кристални. Изделия от кристални стъкла. Изисквания и методи за изпитване".
2. Определяне на физичните свойства
2.1. Определяне на плътността
Плътността се определя с хидростатична везна с точност +/- 0,01. Проба най-малко 20 g се претегля на въздух и после потопена в дестилирана вода с температура 20 градуса С.
2.1.1. Допуска се определяне на плътността с пикнометър съгласно БДС 9061-82.
2.2. Определяне на коефициента на пречупване на светлината.
Коефициентът на пречупване на светлината се измерва с рефрактометър с точност до 0,001.
2.3. Определяне на повърхностна твърдост (микротвърдост)
Твърдостта по Vikers се определя съгласно стандарт ASTM Е92-82, но се използва товар от 50 g и се взема средноаритметичната стойност от 15 измервания.
