Държавен вестник, брой 7 от 23.I

Чл. 9. (1) Специализацията в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по:

1. основна специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика;

2. профилна специалност, която е диференциран подраздел на основна специалност.

(2) Профилна специалност може да се специализира само след призната основна специалност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Институциите по чл. 5 провеждат обучението за усвояване на задължителните теоретични знания, а обучението за придобиване на практическите умения се провежда в базите за следдипломно обучение.

Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.)(1) Форми на обучение за придобиване на специалност са:

1. клинична ординатура, при която лицето специализира в институциите по чл. 5 и в лечебно заведение, получило положителна акредитационна оценка по чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗЛЗ;

2. специализация за лица, които работят в база за следдипломно обучение;

3. специализация за лица, които работят в лечебно или здравно заведение, което не е определено за база за следдипломно обучение;

4. специализация за лица, които не работят в лечебно или здравно заведение.

(2) Специалност могат да придобиват правоспособни специалисти с висше образование по медицина, стоматология, фармация, здравни грижи и завършили медицински колеж.

(3) Специалност могат да придобиват и специалисти с висше образование при условие, че работят в системата на здравеопазването, има утвърдена съответна специалност от номенклатурата по чл. 3 и обучението се провежда от институциите по чл. 5.

Чл. 11. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Специализацията се провежда по учебни програми съобразно номенклатурата на специалностите и формите за придобиване на специалност по чл. 10. Учебните програми се разработват и приемат от ВМУ, ВМА и МК въз основа на учебни програми, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Учебните програми по ал. 1 за военномедицинските специалности се съгласуват с министъра на отбраната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) В учебните програми се включва:

1. задължителното теоретично и практическо обучение и тяхната продължителност в зависимост от формите за придобиване на специалност по чл. 10, която е не по-малка от срока, определен в приложение № 1;

2. разпределението по области или модули от медицинската наука и практика и тяхната продължителност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Теоретичното обучение може да се провежда и дистанционно, ако това е предвидено в учебната програма.

Чл. 12. (1) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.)

(4) Специализиращите по неврохирургия, ортопедия и травматология и за придобиване на всички профилни специалности провеждат задължителното практическо обучение изцяло в лечебни или здравни заведения, определени за бази за следдипломно обучение.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Специализиращите по всички стоматологични специалности всяка година провеждат два месеца задължително практическо обучение в стоматологичен факултет, ако работят в лечебно заведение, определено за база за специализация, или четири месеца, ако работят в лечебно заведение, което не е база за специализация, като останалата част от програмата изпълняват на работното си място. Продължителността на специализацията не може да бъде повече от пет години от зачисляването до изпълнението на учебната програма.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г., в сила от 25.10.2003 г.) Лекари с призната специалност по анестезиология и интензивно лечение, вътрешни болести, детски болести, акушерство и гинекология и репродуктивна медицина, нервни болести, хирургия, ортопедия и травматология, клинична токсикология, които работят в центровете за спешна медицинска помощ, могат да специализират спешна медицина по съкратена учебна програма.

(2) Лекари с придобита специалност по комунална хигиена, трудова медицина, хранене и диететика и хигиена на детско-юношеската възраст могат да придобият специалност по обща хигиена след 8-месечно теоретично обучение по модулите на учебната програма.

(3) Лекари, специализиращи епидемиология на инфекциозните болести, комунална хигиена, медицинска паразитология, микробиология, вирусология, токсикология, хигиена на детско-юношеската възраст, трудова медицина, хранене и диететика, медицинска и санитарна физика, санитарна химия, санитарно инженерство или обща хигиена, работещи в хигиенно-епидемиологичните инспекции, които не са база за специализация, провеждат една трета от задължителното практическо обучение в лечебни или здравни заведения, определени за база за следдипломно обучение.

(4) Специализиращите по фармацевтични специалности провеждат специализацията на работното си място в съответствие с предвидените в учебните планове и програми срокове.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.)(1) Специализацията по обща медицина се провежда в срок три години, от които една година (53 седмици) теоретично обучение по модулите на учебната програма, три месеца практическо обучение в амбулатории за първична медицинска помощ, определени за бази за практическо обучение по обща медицина, и една година и девет месеца работа в амбулатория за първична медицинска помощ.

(2) Лекари без специалност, които имат регистрирана амбулатория за първична медицинска помощ, придобиват специалност обща медицина по реда на ал. 1, като работата може се провежда в същата амбулатория.

(3) Лекари без специалност, които нямат регистрирана амбулатория за първична медицинска помощ, придобиват специалност обща медицина по реда на ал. 1, като работата може да се провежда във всяка амбулатория за първична медицинска помощ.

(4) Лекари, които имат придобита специалност по вътрешни или детски болести и регистрирана амбулатория за първична медицинска помощ, придобиват специалност обща медицина след теоретично обучение по модулите на учебната програма без този, по който имат призната специалност.

(5) Лекари, които имат придобита специалност, различна от тази по ал. 4, и регистрирана амбулатория за първична медицинска помощ, придобиват специалност обща медицина след теоретично обучение по модулите на учебната програма без този, по който имат призната специалност, и след практическо обучение по ал. 1.

Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15, изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Специалисти с висше медицинско образование, които работят в системите на Министерството на отбраната (МО), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалността, по която работят, по военномедицинските специалности (за военните лекари) и по обща медицина (за лекарите, работещи в поделенията)

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Специалистите по ал. 1 могат да специализират по военномедицинските специалности без откъсване от работа, с изключение на времето за участие в основен курс и колоквиуми.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Лекари, работещи по трудова медицина в хигиенно-епидемиологичните инспекции, имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите трудова медицина, токсикология или професионални заболявания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Лекари, работещи в службите по трудова медицина, имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалността трудова медицина.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите спешна медицина и медицина на бедствените ситуации, а директорите на ЦСМП и техните заместници - и по специалностите социална медицина и здравен мениджмънт или икономика на здравеопазването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Специалисти с висше немедицинско образование с образователно-квалификационна степен "магистър" или "бакалавър" имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалността, по която работят.

Чл. 17. (1) Специалисти с висше медицинско образование с образователно-квалификационна степен "магистър", които са ръководители на лечебни или здравни заведения и техни заместници, работещите в МЗ, ВМУ, районните центрове по здравеопазване, националната и районните здравноосигурителни каси имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите социална медицина и здравен мениджмънт, медицина на бедствените ситуации или икономика на здравеопазването. Специализацията се провежда без откъсване от работа с изключение на времето за участие в курсове и полагане на колоквиуми.

(2) Ръководители на лечебни или здравни заведения и техни заместници, които имат образователно-квалификационна степен "магистър" по икономика и управление, имат право на обучение, финансирано от държавата, само по специалностите медицинска информатика и здравен мениджмънт или икономика на здравеопазването. Специализацията се провежда без откъсване от работа с изключение на времето за участие в курсове или полагане на колоквиуми.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18, изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Асистентите, научните сътрудници и редовните докторанти могат да бъдат зачислени за специализация в областта, в която са асистенти, научни сътрудници или докторанти, без явяване на конкурс за специализация. В тези случаи те изпълняват учебния план и учебните програми за съответната специализация. За начало на специализацията се счита датата на молбата до ръководителя на ВМУ, ВМА или МК за зачисляване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Хабилитирани лица, асистенти и научни сътрудници, с които е сключен договор за управител или директор на лечебно или здравно заведение, могат да бъдат зачислени за специализация по социална медицина и здравен мениджмънт или икономика на здравеопазването без явяване на конкурс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Хабилитираните лица и асистентите по стоматологични специалности могат да специализират обща стоматология без явяване на конкурс.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Асистентите по лицево-челюстна хирургия и орална хирургия могат да специализират лицево-челюстна хирургия и орална хирургия в акредитирани по чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗЛЗ университетски болници, които имат сключен договор със съответното ВМУ. В тези случаи асистентите могат да имат трудов договор само с ВМУ. Специализацията се провежда за срок не повече от 4 години за лекари и 3 години за стоматолози, като се зачита стажът им като асистенти. В университетските болници се обучават само за период, необходим за усвояване на съответните оперативни методики.

Чл. 19. Броят на местата за специализация се определя съобразно потребностите от специалисти в съответствие с Националната здравна карта на Република България.

Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Районните центрове по здравеопазване представят ежегодно до 31 март в МЗ предложение за потребностите от специалисти за съответната област по общини и лечебни или здравни заведения за следващата календарна година в съответствие с Националната здравна карта на Република България. Предложения за потребностите от специалисти за нуждите на институциите по чл. 5, системата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията и правосъдието се правят от съответните ръководители и министри.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Районните колегии на Българския лекарски съюз (БЛС) и на Съюза на стоматолозите в България (ССБ) ежегодно до 1 март предоставят информация на районните центрове по здравеопазване за потребностите по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Ръководителите на лечебни и здравни заведения, определени като бази за следдипломно обучение, ежегодно до 31 януари правят предложение до директора на районните центрове по здравеопазване за броя на местата за специализация през следващата календарна година за формите по чл. 10, както и начините за финансиране.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Въз основа на предложенията по ал. 3 районните центрове по здравеопазване, както и институциите по чл. 5 ежегодно до 31 март представят в МЗ предложенията за места по бази и специалности за областта и съответната институция. В предложенията се посочват и формите по чл. 10, както и начините за финансиране.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Въз основа на предложенията по ал. 4 министърът на здравеопазването утвърждава броя на местата за обучение, финансирано от държавата, и за обучение срещу заплащане за съответната календарна година. Броят на местата за обучение, финансирано от държавата, се съгласува с министъра на образованието и науката и министъра на финансите.

Чл. 21. (1) Висшите медицински училища, ВМА или МК обявяват в централен и местен всекидневник конкурси за местата за специализация и писмено уведомяват за това МЗ и районния център по здравеопазване. Срокът за подаване на документите за участие в конкурсите не може да бъде по-малък от 30 дни преди провеждането им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) За участие в конкурс за специализация кандидатите подават до съответното ВМУ, ВМА или МК, обявило конкурса, молба, придружена от следните документи:

1. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше образование, а кандидатите за специализация по профилна специалност - нотариално заверено копие от свидетелството (дипломата) за призната основна специалност;

2. препис-извлечение от трудовата книжка или друг документ, удостоверяващ професионален стаж.

(3) Кандидатите имат право да се явят на конкурс за зачисляване по различни специалности и за места в различни лечебни или здравни заведения, определени за база за следдипломно обучение.

Чл. 22. (1) Конкурсът е писмен и се провежда анонимно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) При подаване на документите кандидатите получават конспект и/или примерни тестове за съответния изпит, както и списък с литература.

Чл. 23. (1) Ръководителите на ВМУ, ВМА или МК със заповед определят съставите на изпитните и техническите комисии, мястото и датата на провеждането на конкурса за всяка специалност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Председатели на изпитните комисии са хабилитирани лица по съответната специалност, а като членове се включват преподаватели и от базите за следдипломно обучение, обявили места за специализация.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Висшето медицинско училище, ВМА или МК писмено уведомяват кандидатите най-късно един месец преди провеждане на конкурсния изпит за мястото, датата и часа на провеждането му.

Чл. 24. (1) До класиране се допускат кандидатите, получили оценка на конкурсния изпит най-малко "много добър (4,50)", която се получава като средноаритметична оценка от оценките на членовете на изпитната комисия. Оценките от изпита са окончателни и се вписват от всеки член на комисията в отделен изпитен протокол срещу номера на кандидатите. При разлика в оценките на двама от членовете на изпитната комисия, по-голяма от 0,50, конкурсната работа се арбитрира от председателя на комисията, чиято оценка е окончателна. При провеждане на тестове резултатите се преизчисляват по шестобалната система от изпитната комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Председателите на изпитните комисии в петдневен срок от датата на провеждането на конкурса представят на техническата комисия протоколите по ал. 1 с оценките на кандидатите и писмените работи, а при провеждане на тестове - не по-късно от три дни от датата на провеждане на конкурса.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Техническата комисия обобщава данните от изпитните протоколи, обявява резултатите от конкурсния изпит и извършва класирането на кандидатите по реда на получените оценки и съобразно посочените от кандидатите вид и място на специализацията. При еднакви оценки класирането се извършва по бал, получен от сбора на оценките от държавния изпит и средния успех от следването в дипломата за завършено висше образование.

(4) Оценките от конкурса се обявяват в срок до десет дни от датата на провеждането на конкурса за специализация. Класирането на кандидатите се извършва в срок до десет дни от обявяването на оценките.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Възражения по процедурата за провеждане на конкурсите се подават до ръководителя на ВМУ, ВМА или МК в седемдневен срок от датата на обявяване на оценките. Не се допуска преразглеждане на писмените работи и тяхната преоценка.

(6) Председателите на техническите комисии в двудневен срок от обявяване на оценките предават във ВМУ, ВМА или МК изпитните протоколи с оценките от конкурса, писмените работи и документите на кандидатите.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) При спечелен конкурс за клинична ординатура се сключва трудов договор между лицето, спечелило конкурса, и ректора на съответното ВМУ, началника на ВМА или ръководителя на базата за следдипломно обучение, в който се посочват мястото и продължителността за провеждане на клиничната ординатура, съобразно сроковете и програмата за специализация.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Ректорът на съответното ВМУ или началникът на ВМА сключва договор с ръководител на лечебно заведение за провеждане на клиничната ординатура, в случаите, когато тези места са в щатното разписание на ВМУ или ВМА.

(3) Въз основа на резултатите от класирането, извън случаите по ал. 1 и 2, ръководителят на ВМУ, ВМА или МК издава заповед за зачисляване в срок до един месец от обявяване на класирането, която се обявява на публично място във съответното ВМУ, ВМА или МК.

(4) Ръководителят на ВМУ, ВМА или МК писмено уведомява в срока по ал. 3 ръководителите на лечебните или здравните заведения - бази за следдипломно обучение, за резултатите от класирането по съответната специалност.

(5) Ръководителят на лечебното или здравното заведение, определено за база за следдипломно обучение, определя за ръководител на специализанта лице с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от три години. Ръководителят може да бъде определен и по искане на специализанта.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Ръководителят на специализанта:

1. изработва индивидуален учебен план за специализацията в срок до един месец от зачисляването, който се утвърждава от ръководителя на базата за следдипломно обучение и се изпраща във ВМУ, ВМА или МК, където е зачислен специализантът;

2. участва в провеждането на колоквиумите;

3. контролира и съдейства за изпълнението на изискваните по програмата практически дейности (изследвания, операции, манипулации и др.);

4. изготвя атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план.

(2) Специализацията започва от датата, посочена в заповедта за зачисляване, но не по-късно от три месеца от издаването на заповедта.

(3) На всеки зачислен за специализация ВМУ, ВМА или МК издава книжка за специализация.

Чл. 27. (1) Специализацията може да бъде прекратена със заповед на ръководителя на ВМУ, ВМА или МК по доклад на ръководителя на специализанта в следните случаи:

1. при неспазване на условията, предвидени в заповедта за зачисляване, включително неявяване за специализация в срока по чл. 26, ал. 1;

2. при показани незадоволителни резултати при усвояването на учебната програма;

3. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) при влязла в сила присъда.

(2) Лицата, на които специализацията е прекратена, могат да участват в нов конкурс за специализация не по-рано от 2 години от издаване на заповедта за прекратяването й.

Чл. 28. (1) Специализацията може да бъде прекъсвана в следните случаи:

1. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете за предвидените в Кодекса на труда срокове;

2. при временна неработоспособност, продължила повече от три месеца през една календарна година;

3. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) по молба на специализанта извън случаите по т. 1 и 2, но не повече от 2 пъти по време на специализацията за период не по-дълъг от продължителността й;

4. (нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) при налагане на наказание по чл. 38, т. 3 ЗСОЛС;

5. (нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) провеждане на специализация или част от нея в чужбина със съгласие на ръководителя на специализанта.

(2) Специализацията се прекъсва със заповед на ръководителя на ВМУ, ВМА или МК. Копие от заповедта се изпраща в лечебното или здравното заведение - база за следдипломно обучение, както и в лечебното или здравното заведение, в което работи специализантът.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) До държавен изпит за специалност се допускат специализантите, които са изпълнили съответния учебен план и програма.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Министърът на здравеопазването ежегодно до 15 февруари със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност. Предложение за състава на изпитните комисии се прави не по-късно от 25 януари от ръководителите на ВМУ, ВМА и МК.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) (1) Съставът на всяка изпитна комисия по чл. 30 включва председател и не по-малко от двама членове, които са хабилитирани лица или доктори на медицинските науки, като броят им се определя в зависимост от специалността.

(2) Председателят на всяка изпитна комисия по чл. 30 осигурява равномерното участие на всеки от членовете за съответните сесии, като изготвя разпределение по дати и ги включва на ротационен принцип. Разпределението се изпраща на членовете на комисиите не по-късно от 14 дни преди първата изпитна дата, като се посочват мястото, датата и часът на провеждане на всеки изпит. Копие от разпределението се изпраща в същите срокове до МЗ, ВМУ, ВМА и МК.

Чл. 32. (1) Държавните изпити за специалност се организират ежегодно и се провеждат в две изпитни сесии: от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Държавните изпити за завършилите клинична ординатура, специализиралите срещу заплащане и за чужди граждани, завършили специализация в Република България, се провеждат от комисиите по чл. 30 в срок до три месеца след изпълнението на учебния план и програма.

Чл. 33. (1) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично или чрез районния център по здравеопазване молба до ръководителя на ВМУ, ВМА или МК, към които са зачислени за специализация.

(2) За допускане до държавен изпит извън случаите по чл. 32, ал. 2 лицата подават молбите си в срок от 1 до 31 януари за изпитната сесия през май и от 1 до 31 август за изпитната сесия през декември.

(3) Към молбата за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи:

1. книжка за специализация;

2. документ, удостоверяващ професионален стаж;

3. удостоверения за проведено индивидуално или курсово обучение в база за следдипломно обучение;

4. копия от оперативни протоколи или извлечения от оперативните журнали, подписани от съответните ръководители, когато за определени специалности в програмите се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности (операции, манипулации и др.);

5. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) атестат от ръководителя на специализанта за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план;

6. (нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) копия от заповедите за командировка в случаите, когато обучението се провежда в друго населено място;

7. (нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) документи, удостоверяващи уведомяването на районната здравноосигурителна каса и районния център по здравеопазване от специализиращия по обща медицина за периода на практическото обучение, в случаите по чл. 13, ал. 5 и 6 ЗЛЗ;

8. (нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) копие на документи за внесените суми за обучение в случаите, когато обучението е срещу заплащане.

(4) Висшето медицинско училище, ВМА или МК изпраща в МЗ до 28 февруари за изпитната сесия през май и до 30 септември за изпитната сесия през декември броя на допуснатите до държавен изпит специализанти по съответните специалности.

(5) Висшето медицинско училище, ВМА или МК уведомява специализантите за мястото, датата и часа на провеждане на изпитите до 31 март за изпитната сесия през май и до 31 октомври за изпитната сесия през декември.

(6) Висшето медицинско училище, ВМА или МК изпраща на председателите на изпитните комисии извлечение от заповедта по чл. 30 за съответната комисия, списък на допуснатите специализанти, документите им и изпитен протокол за всеки в срок до 15 април и до 15 ноември за изпитните сесии съответно през май и през декември.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Държавният изпит за специалност се провежда чрез полагане на теоретичен и практически изпит в два последователни дни. Теоретичният изпит може да се проведе и чрез полагане на тест. Комисията допуска до практически изпит само лицата, които са издържали теоретичния изпит.

Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Резултатите от държавния изпит за специализация се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол, като задължително се посочва: "издържал изпита за специалност" или "неиздържал изпита за специалност". Изпитният протокол се подписва от членовете на комисията. Изпитният протокол се прилага към документите на специализанта и те се връщат в ВМУ, ВМА и МК в седемдневен срок от провеждане на изпита.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) На неиздържалите изпита за специалност комисията отразява в изпитния протокол мотивите за неуспешния резултат и препоръки.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) При получаване на резултат "неиздържал изпита за специалност" за втори път в мотивите по ал. 2 комисията отбелязва и разделите от специалността, по които специализантът се е представил незадоволително, и определя срок за провеждане на допълнително обучение преди следващото явяване.

Чл. 36. Лицата, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, издадено от ВМУ, ВМА или МК, към който са зачислени, в съответствие с изискванията на Наредбата за единните държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (ДВ, бр. 31 от 1997 г.).

Чл. 37. (1) Права, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари - за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември.

(2) Права, произтичащи от призната специалност на завършилите при условията и по реда на чл. 32, ал. 2, се признават от датата на издаването на свидетелството, но не по-късно от един месец след успешното полагане на държавния изпит.

Чл. 38. (1) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) Всеки специализант има право да се яви три пъти на държавен изпит за придобиване на специалност, при спазване изискванията на чл. 35, ал. 3.

(2) Специализантите, които два пъти не са издържали успешно държавния изпит за придобиване на специалност, имат право на третото си явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че по специалността има утвърдена повече от една комисия.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2003 г.) (1) Медицински специалисти, които са специализирали в чужбина и имат право да упражняват медицинска професия, подават в МЗ следните документи за признаване на проведеното обучение:

1. молба за признаване на проведен етап на специализация или придобита специалност;

2. диплома за завършено висше образование, като за лицата, завършили в чужбина, е легализирана по съответния ред;

3. документ за проведен етап на специализация (академична справка) и/или документ за придобита специалност и програмата, по която е извършено обучението, заверени в съответното българско посолство и в превод на български език от заклет преводач.

(2) Документите по ал. 1 се изпращат на председателя на съответната изпитна комисия по чл. 30 за становище относно съответствието на проведеното обучение с учебната програмата за придобиване на специалността в Република България.

(3) При положително становище по ал. 2 съответното ВМУ и ВМА издава свидетелство за призната специалност, считано от датата на подаване на молбата.

(4) При установяване на съществени несъответствия в срока или съдържанието на програмите комисията определя реда и условията за допускане до държавен изпит.

(5) На лицата по ал. 4, които са изпълнили условията и са положили успешно държавния изпит за специалност, се издава свидетелство за призната специалност по чл. 36 от съответното ВМУ и ВМА.

(6) Държавен изпит за признаване на специалност не се полага от специалисти с висше образование, специализирали в страни, с които Република България има сключени международни договори, по силата на които се признава специалност в системата на здравеопазването.

(7) Лицата по ал. 6 се вписват в регистъра към МЗ, за което получават удостоверение.