Държавен вестник, брой 41 от 13.V

Чл. 5. (1) Кадастралната карта съдържа:

1. държавните граници;

2. границите и наименованията на областите;

3. границите и наименованията на общините;

4. границите, наименованията и кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на землищата и районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ;

5. границите и номерата на кадастралните райони;

6. границите и номерата на поземлените имоти;

7. очертанията и номерата на сградите;

8. границите и наименованията на кметствата;

9. границите на териториите с еднакво трайно предназначение;

10. точките, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите, както и техните номера;

11. точките от геодезическата основа и техните номера;

12. наименованията на улици, площади, булеварди, квартали, жилищни комплекси, населени места, селищни образувания, природни и исторически забележителности, местности, водни течения и водни площи, пристанища, пътища, железопътни линии.

(2) Кодът по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район, номерът на поземления имот, номерът на сградата и на самостоятелния обект в нея образуват идентификатора на недвижимия имот в кадастъра по ред, определен с Наредба № 15 от 2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра.

(3) Границите по ал. 1, т. 1 - 5 и т. 8 и 9 са и граници на поземлени имоти. Граници на поземлени имоти могат да съвпадат с очертания на сгради.

(4) Начинът на материализиране на границите на поземлените имоти се изобразява чрез условен знак съгласно приложение № 1.

(5) Границите по ал. 1, т. 1 - 7 имат кадастрално ниво. Подреждането на границите по ал. 1, т. 1 - 7 определя йерархичните им кадастрални нива в низходящ ред. Когато граници от различни йерархични нива съвпадат, в кадастралната карта се изобразява границата от най-високо ниво.

(6) Всеки поземлен имот и сграда в кадастралната карта е непрекъсната област.

(7) Разграфката и номенклатурата на кадастралната карта, оформянето, визуализацията на нейното съдържание в цифров вид и изчертаването й в графичен вид се извършват съгласно приложение № 1.

Чл. 6. (1) Държавната сухоземна и речна граница се установява с международни договори и се изобразява в кадастралната карта по данни от протоколи на международни комисии за определяне геодезическите координати на определящите я точки.

(2) Когато за участъци от държавната граница няма геодезически координати на определящите я точки, участъците се нанасят в кадастралната карта по координатите, получени чрез дигитализиране на изображението на границата в едромащабната топографска карта до определянето й по реда на ал. 1.

(3) Държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се установяват и изобразяват съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).

Чл. 7. (1) Границите и наименованията на административно-териториалните единици - области, общини и кметства, се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на ЗАТУРБ.

(2) Границите по ал. 1 съвпадат с части от землищни граници на населените места, от които се състои съответната административно-териториална единица.

Чл. 8. Границите и наименованията на районите се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове.

Чл. 9. (1) Землищните граници се установяват от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател - представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по кадастъра.

(2) В заповедта за назначаване на комисията по ал. 1 се определя и срокът, в който кметовете на общините следва да означат на място чупките на землищните граници с регламентирани трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.

(3) При определяне на землищна граница се спазват следните изисквания:

1. землищната граница по възможност да минава по реки, дерета, пътища, железопътни линии, структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена и да има минимален брой чупки;

2. землищната граница по възможност да минава по граници на поземлени имоти.

(4) За установената и означена землищна граница се съставя досие. Досието съдържа подписаните от комисията по ал. 1 протокол, регистър на координатите на чупките и карта в мащаб (М) 1:5000 с нанесена землищна граница.

Чл. 10. (1) Землищата и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се подразделят на кадастрални райони, които са едносвързани области, и изчерпват територията на землището, съответно на района.

(2) Границите на кадастралния район съвпадат с граници на поземлени имоти. Кадастралният район се ограничава от землищни граници, граници на райони на градове по чл. 10 ЗАТУРБ, пътища, железопътни линии, улици, реки и други трайно съществуващи линейни обекти.

(3) Кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение.

(4) Кадастралните райони се определят при създаване на кадастралната карта, като броят на поземлените имоти в един кадастрален район не може да превишава 600.

(5) Определянето на границите и обхватът на кадастралните райони се съгласуват със службите по кадастъра.

Чл. 11. (1) Териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са:

1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) - определени с подробен устройствен план по Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон по отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно ползване, доколкото това не противоречи на закон;

2. територии на транспорта - определени със Закона за пътищата (ЗП), Закона за Българските държавни железници,Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ),Закона за гражданското въздухоплаване и ЗМПВВППРБ;

3. земеделски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ);

4. горски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и ЗСПЗЗ;

5. територии, заети от води и водни обекти, определени със Закона за водите (ЗВ) и ЗМПВВППРБ;

6. защитени територии, определени със Закона за защитените територии, ЗВ и Закона за паметниците на културата и музеите;

7. нарушени територии съгласно чл. 7 ЗУТ.

(2) Кодовете на териториите по ал. 1 са дадени в табл.1 на приложение № 2.

Чл. 12. (1) При означаване на землищните граници се използват съществуващите досиета на землищните граници, създадени по отменения Закон за единния кадастър на Народна Република България (ЗЕКНРБ), съответно установени със съдебно решение или по реда на чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

(2) Точките от землищната граница, които се означават с трайни знаци, се определят от комисията по чл. 9, ал. 1.

(3) С трайни знаци се означават крайните точки на границата между две землища, чупките в участъка, където землищната граница минава през обработваеми земеделски земи, както и точките, в които тя се отклонява от обектите по ал. 4.

(4) Не се означават с трайни знаци чупки по землищната граница, които попадат върху трайни съоръжения, пътища, железопътни линии, реки, канали, водни течения и водни площи, планински хребети, оврази, дерета и територии без съществено стопанско значение.

Чл. 13. (1) Границите на поземлените имоти се установяват от:

1. областните управители и кметовете на общини по реда на чл. 36, т. 1 ЗКИР и от собствениците или носителите на други вещни права по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР;

2. цифров план или цифрова карта, одобрени по реда на закон;

3. графичен план или карта, одобрени по реда на закон.

(2) Границите на поземлените имоти в зависимост от начина на означаването им върху терена са:

1. трайно означени - когато граничните точки на поземлен имот са означени с регламентирани знаци или са ъгли на сгради, масивни и полумасивни огради, подпорни стени и други масивни съоръжения;

2. нетрайно означени - паянтови огради, структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа, граници на обекти на техническата инфраструктура и др.;

3. неозначени - граници на поземлени имоти, определени с влязъл в сила план, или с проект, одобрен по реда на закон.

(3) По реда на ал. 1, т. 1 могат да бъдат установявани и означавани с регламентирани знаци само границите по ал. 2, т. 1 и 2.

(4) Границите на поземлени имоти по ал. 2, т. 3 могат да се означават с регламентирани трайни знаци по искане на собственика по реда на чл. 52.

(5) Изпълнителният директор на АК одобрява образци на знаците за означаване на границите на поземлените имоти.

Чл. 14. (1) Координатите на граничните точки на поземлените имоти по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 и на означените землищни граници се определят чрез преки геодезически измервания, вкл. фотограметрични измервания и изчисления, като се спазват изискванията за точност по чл. 19.

(2) По реда на ал. 1 се координират и чупките по землищните граници, когато са ясно дефинирани върху терена - пътища, железопътни линии, канали, граница на територия с еднакво трайно предназначение и др., когато това е от значение за границите на поземлените имоти, които са частна собственост на физически и юридически лица.

(3) Когато координирането на трайно стабилизирани граници е извършено от графичен план или карта, при разпореждане с недвижимия имот по искане на собственика или заинтересуваното лице, координатите на граничните точки на имота се определят чрез преки геодизически измервания по ал. 1, след като бъдат означени с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 43, ал. 5. Когато разликата е по-голяма от допустимата по чл. 19, кадастралната карта се коригира по реда на чл. 71.

(4) Когато землищната граница съвпада с имотни граници, определени с влязъл в сила план по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, чупките на тези граници се трасират, когато е необходимо да бъдат означени с трайни знаци.

(5) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, се определят в координатната система на кадастралната карта чрез конвертиране и трансформиране от съответните цифрови планове и карти.

(6) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, се определят чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) от съответните графични планове и карти при спазване на изискванията по чл. 45, ал. 1, т. 3.

(7) При несъответствие, по-голямо от допустимото отклонение по чл. 19, между означената гранична точка по чл. 13, ал. 1, т. 1 и положението й в кадастралната карта, определено по реда на ал. 6, за вярна се приема означената на място гранична точка, ако знакът е опазен и не е променян.

(8) Координатите на граничните точки по чл. 13, ал. 2, т. 3 могат да бъдат променяни само чрез нов устройствен план или проект, одобрен по реда на закон, или при отстраняване на непълноти и грешки.

(9) По взаимно съгласие на собствениците границите на поземлените имоти могат да се изправят, без да се променят площите на имотите, с точност до квадратен метър.

Чл. 15. (1) Очертанието на сградата се състои от един или повече затворени контури.

(2) Координатите на точките, определящи очертанието на сградата, се определят по реда на чл. 14, ал. 1 и 6.

(3) Подземните сгради се отразяват в кадастралната карта въз основа на екзекутивната документация, а при липса на такава - се заснемат с видимите им надземни части или отвътре, като за целта се създава подходяща геодезическа основа.

(4) Конкретното предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях и съответстващият му код са определени с класификатора в табл. 2 на приложение № 2.

Чл. 16. (1) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в кадастралната карта се нанасят само границите на поземлените имоти и техните идентификатори.

(2) Държавните органи, които управляват или ползват имоти по ал. 1, предоставят на АК данни за границите на поземлените имоти в срока, определен по чл. 35, ал. 2 ЗКИР.

Чл. 17. (1) Самостоятелният обект в сграда е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността.

(2) За самостоятелните обекти в сграда се изработват схеми по етажи съгласно приложение № 3.

(3) Схемата е хоризонтален разрез на сградата, в който е дадено взаимното разположение на самостоятелните обекти или частите от тях на съответния етаж.

(4) Схемата на етажа се изработва по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа:

1. адреса на сградата;

2. номера на кадастралния район;

3. номера на сградата и номера на поземления имот, в който е разположена сградата;

4. номера на етажа;

5. номерата на самостоятелните обекти или на части от тях, разположени на етажа.

(5) Схемите се изработват въз основа на данни от документите за собственост и на част архитектурна на одобрен инвестиционен проект, проект за заснемане за узаконяване или одобрена екзекутивна документация, които се представят от заинтересуваните лица или общините.

(6) Ако за самостоятелен обект в сграда не са налице документи или планове, схемите се изработват чрез скициране на място, като се използват очертанията на сградата в кадастралната карта.

Чл. 18. Начинът на трайно ползване е характеристика, която определя конкретното ползване на поземлен имот. Начините на трайно ползване на поземлените имоти и кодовете им се определят с класификатора в табл. 3 на приложение № 2.

Чл. 19. (1) За контролиране точността на кадастралната карта се въвеждат:

1. допустима стойност на грешката в абсолютното положение на точка;

2. допустима стойност на грешката в разстоянието между две точки.

(2) Под "грешка в абсолютното положение на точка" (Ds) се разбира величината

Ds = Ц (х - х0)2 + (у - у0)2,

където:

х0, у0 са координатите на точката в кадастралната карта;

х, у - координатите на точката при контролно (повторно) определяне чрез пряко геодезическо измерване и изчисление.

(3) Под "грешка в разстоянието между две точки" (¶s) се разбира величината

¶s = s - s0,

където:

s0 е разстоянието между две произволно избрани точки от обект (поземлен имот или сграда) или група съседни обекти в кадастралната карта;

s - разстоянието при контролно измерване на място между същите точки.

(4) Допустимите стойности на Ds за урбанизирани територии са:

1. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, определена чрез преки геодезически измервания, трасирана по координати от одобрен план и означена с регламентиран знак гранична точка на поземлен имот - 30 сm;

2. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, когато източникът на определяне е графичен план, при нетрайно означена граница на поземлен имот или контурна точка от сграда на допълващото застрояване, определена чрез преки геодезически измервания - 60 сm;

3. при нетрайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план - 90 сm.

(5) Допустимите стойности на ¶s за урбанизирани територии и застроени поземлени имоти извън тях са:

1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, определени чрез преки геодезически измервания - 20 сm;

2. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, когато източникът е графичен план; при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, определени чрез преки геодезически измервания - 40 сm;

3. при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план - 60 сm.

(6) Допустимите стойности на Ds и ¶s за земеделски земи, гори и защитени територии, ако не е указано друго в наредбата, са:

1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда, определени чрез преки геодезически измервания, или трасирана по координати от одобрен план граница на поземлен имот - 60 сm;

2. при нетрайно означена граница, определена чрез преки геодезически измервания, или трайно означена граница, определена от графичен или друг план - 120 сm;

3. при нетрайно означена граница, определена от графичен план - 180 сm.

(7) Допустимите стойности на Ds и ¶s за територии без съществено стопанско значение са 10 m.

(8) Грешките Ds и ¶s трябва да имат разпределение близко до нормалното, когато броят им е по-голям от 50. Систематичните влияния се отстраняват чрез подходящи трансформации.

(9) Когато грешката в гранична точка на поземлен имот или сграда е по-голяма от съответната стойност по ал. 4 - 7, се прилага редът по чл. 71.

(10) Агенцията по кадастъра не носи отговорност за отклонения при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по ал. 4 - 7.

Чл. 20. За всяка сграда и поземлен имот се изчисляват площта и средната й квадратна грешка с точност до квадратен метър. Допустимата разлика при повторно (контролно) измерване в площта е mP.dop = 2¶s ЦP, където:

¶s е грешката по чл. 19 в m;

P - площта на имота в m2.

Чл. 21. (1) Геодезическата основа на кадастралната карта включва:

1. точките от държавната геодезическа мрежа;

2. точките от геодезическите мрежи с местно предназначение;

3. точките от работната геодезическа основа.

(2) Координатите на точките по ал. 1 се изчисляват в приетата за граждански цели геодезическа координатна система.

Чл. 22. Проектирането, стабилизирането и определянето на координатите на точките по чл. 21, ал. 1, т. 1 не е предмет на наредбата. При създаването на геодезическата основа те се приемат за дадени (изходни). Данните за точките от държавната геодезическа мрежа се предоставят от Министерството на отбраната на АК.

Чл. 23. (1) Точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП) трябва да имат плътност най-малко 1 точка на 4 km2, като се включват и точките от държавната геодезическа мрежа, както и точките в урбанизираните територии. Плътността се определя върху площта на района по чл. 35, ал. 2 ЗКИР.

(2) В урбанизирани територии с площ над 25 hа плътността на точките по ал. 1 е най-малко 2 + P/50, където P е площта в hа.

(3) Основните изисквания към ГММП са:

1. в проекта на ГММП задължително се включват като нови съществуващите на терена точки от пети и шести клас;

2. точките трябва да са равномерно разпределени върху територията на обекта, съответно в урбанизираните територии и териториите извън тях;

3. по възможност точките се избират на места, в които рискът от унищожаването им е най-малък;

4. точките по периферията на урбанизираната територия (отдалечени на не повече от 600 m от границата на територията) да образуват многоъгълник, който да обхваща населеното място или селищното образувание - границата на урбанизираната територия не може да бъде извън многоъгълника на разстояние, по-голямо от 200 m.

(4) Геодезическите мрежи с местно предназначение се проектират, преизмерват и прекоординират по съдебни райони.

(5) Точките от ГММП се номерират с арабски цифри по съдебни райони. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките са най-много трицифрени числа и са уникални в съдебния район.

(6) Точките от ГММП се измерват и прекоординират с GPS - измервания или комбинации на GPS - измервания и класическата технология.

(7) Координатите се изчисляват в Световната геодезическа система "WGS-84" чрез изравнения по метода на най-малките квадрати (МНМК). Трансформацията в координатната система на кадастралната карта се извършва от АК.

(8) При прилагането на класическата технология за определянето на координатите на точките от ГММП се спазват следните изисквания:

1. за всяка точка трябва да има най-малко пет определящи елемента;

2. ъглите се измерват в три гируса, като при всяко измерване на ъгъл се отчита и разстоянието;

3. средната квадратна грешка на измерен ъгъл в един гирус да не е по-голяма от 1,5 mgon;

4. точността на далекомера да не е по-ниска от 5 mm + 5 ppm;

5. средната квадратна грешка, след изравнението по МНМК, за измерена посока да не е по-голяма от 2 mgon;

6. измерените дължини се коригират за атмосферната рефракция, надморската височина и проекцията.

(9) Средната квадратна грешка в положението на точките и надморските им височини (след изравнението по МНМК) не може да превишава 50 mm.

(10) За неуказаните в наредбата изисквания към ГММП се прилагат разпоредбите на Инструкцията за създаване и поддържане на геодезически мрежи с местно предназначение (отпечатана в специализирано издание на Главно управление "Геодезия, картография и кадастър" при МССУ, 1985 г.) и Инструкцията за определяне на координатите на геодезическите точки чрез Глобалната позиционираща система (GPS) (отпечатана в специализирано издание на Главно управление "Геодезия и кадастър" при МТРС, 1996 г.).

(11) Проектите на ГММП се приемат от комисия, назначена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В състава на комисията задължително се включват представители на АК и на дирекция "Геодезия и картография" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

(12) Представените данни и материали за ГММП трябва да отговарят и на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР.

Чл. 24. (1) Нова работна геодезическа основа (РГО) се създава, когато съществуващата РГО не отговаря на изискванията на наредбата.

(2) Проектът на РГО трябва да отговаря на следните изисквания:

1. плътността на точките от РГО да е най-малко 0,75 точки на един hа за урбанизираните територии и най-малко две точки на km2 за другите територии по чл. 11, ал. 1;

2. точките да са равномерно разпределени върху територията съобразно трайното й предназначение и изискванията за точност по ал. 7, да са подходящи за геодезическото заснемане на елементите на кадастралната карта и да са разположени на места, в които рискът да бъдат унищожени е най-малък;

3. в близост до точката по възможност да има три трайно съществуващи обекта, от които да може да бъде реперирана;

4. от всяка точка да има видимост най-малко към две съседни точки от геодезическата основа.

(3) В проекта на РГО се включват и точки от съществуващата РГО и от осовата мрежа, когато отговарят по начин на стабилизиране и разположение на изискванията на ал. 2, както и подходящи нивелачни репери за определянето на надморските им височини. С проекта на РГО се определят и класовете (групите) по ал. 6.

(4) Точките на РГО се стабилизират с регламентирани знаци по образец.

(5) Проектът на РГО се съгласува със службата по кадастъра на АК.

(6) Точките на РГО се определят чрез измервания с тотална станция, GPS-измервания или комбинация от измервания с тотална станция и GPS. При измерване на РГО с тотална станция хоризонталните и вертикалните ъгли и дължините се измерват при две положения на зрителната тръба.

(7) Координирането на РГО се извършва чрез изравнение по МНМК. Изравнението по МНМК се извършва по класове (групи), определени с проекта на РГО.

(8) Средната квадратна грешка за посока след изравнението по МНМК не може да превишава 4 mgon, а средните квадратни грешки в положението на точките и надморските им височини не могат да превишават 5 сm - за урбанизирани територии, 10 сm - за земеделски земи, и 15 сm - за други територии.

(9) Точките от РГО се реперират, като данните в реперния карнет се записват и подреждат по възходящ ред на номерата. Реперният карнет се оформя съгласно приложение № 4 в графичен и цифров вид. Реперирането може да се извършва и чрез координиране.

(10) В градовете и гъсто застроените територии по искане на инвеститора реперните точки по ал. 2, т. 3 могат да се означават със специални знаци по образец и да се координират.

(11) Точността на определяне на точките от РГО чрез GPS не може да е по-ниска от точността по ал. 8.

(12) Точките от РГО се номерират по землища (райони по чл. 10 ЗАТУРБ). Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките от РГО са най-много петцифрени числа и са уникални в границите на територията на едно землище (район по чл. 10 ЗАТУРБ). Номерирането на точките от РГО се съгласува със службата по кадастъра.

(13) Когато ГММП за урабанизирани територии не отговаря на изискванията по чл. 23, ал. 3, т. 4, РГО за тази територия задължително се проектира в два класа така, че за по-високия клас посоченото условие да е изпълнено. В този случай точките от по-високия клас се стабилизират с гранитни камъни, а определянето им се извършва при спазване изискванията по чл. 23, ал. 5, 7 и 8.

(14) Представените данни и материали за РГО трябва да отговарят и на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР и да се приемат при условията и по реда, посочени в нея.

Чл. 25. (1) Кадастралните регистри са:

1. регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра;

2. регистър на геодезическите основни точки;

3. регистър на точките от РГО;

4. регистър на идентификаторите и промените им.

(2) Регистърът на геодезическите основни точки и регистърът на точките от РГО в информационната система на кадастъра се обединяват в общ регистър на геодезическата основа.

Чл. 26. Агенцията по кадастъра води и регистри за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.

Чл. 27. (1) За ползването на регистъра на недвижимите имоти - обекти на кадастъра, АК води следните спомагателни регистри и книги:

1. входящ регистър на молби за изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри;

2. входящ регистър на предоставените данни по чл. 52, ал. 1 - 4, чл. 34 и 86 ЗКИР;

3. заповедна книга за актовете по чл. 54, ал. 1 ЗКИР;

4. регистър за справки;

5. регистър на подробните точки.

(2) Изпълнителният директор на АК утвърждава образци на регистрите по ал. 1.

(3) Регистрите по ал. 1 се водят чрез информационната система на кадастъра. Копие от регистрите се отпечатва върху хартия еднократно в годината, а промените в тях - всяка седмица.

Чл. 28. (1) Кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа:

1. данни за поземлените имоти: идентификатор - нов и стар; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър;

2. данни за сградите: идентификатор - нов и стар; застроена площ; брой етажи; предназначение; брой на самостоятелните обекти; адрес; данни за законност; номер на партидата на имота в имотния регистър;

3. данни за самостоятелните обекти в сгради: идентификатор - нов и стар; идентификатор на сградата; площ; етаж; предназначение; номер на партидата на имота в имотния регистър;

4. данни за собствениците и носителите на други вещни права;

5. данни за актовете, от които лицата по т. 4 черпят правата си, както и данни за правата.

(2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права по ал. 1, т. 4 включват:

1. името, ЕГН или друг идентификационен номер, при съпружеска имуществена общност - издател, номер и дата на издаване на акта за брак, адресът - за собственик - физическо лице, а за едноличен търговец - и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ;

2. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за собственик - юридическо лице;

3. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост;

4. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост при безвъзмездното стопанисване и управление - за недвижимите имоти - общинска собственост;

5. наименованието и кода на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост;

6. съда, вида на регистъра и номера на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;

7. кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация.

(3) Данните за актовете и за правата по ал. 1, т. 5 съдържат:

1. вида на акта - нотариален или друг акт по чл. 112 ЗС, подлежащ на вписване;

2. издателя, номера и датата на издаване или номера и датата на вписване в книгите по вписвания, съответно в имотния регистър;

3. вида на правото - право на собственост, право на строеж, право на пристрояване, право на надстрояване, право на ползване и сервитути;

4. срока, ако правото е срочно;

5. вида на собствеността - частна - на физически или юридически лица, на общините или на държавата, публична общинска, публична държавна или изключителна държавна собственост;

6. идеалните части (дяловете) - при съсобственост.

(4) Трайното предназначение и начинът на трайно ползване на поземлените имоти, както и предназначението на сградите се определят съгласно класификатора по чл. 18.

(5) В текстов вид кадастралният регистър на недвижимите имоти се представя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.

Чл. 29. (1) За всеки недвижим имот се открива и води досие в писмен вид.

(2) Досиетата на недвижимите имоти се подреждат по идентификаторите на имотите - групирани по общини и землища.

(3) Досието на недвижимия имот съдържа:

1. дата на откриване на досието;

2. дата на закриване на досието;

3. идентификатор на недвижимия имот;

4. идентификатори на имотите, от които е образуван имотът;

5. идентификатори на имотите, които са образувани от имота;

6. сертификат на имота;

7. документи, послужили като основание за регистриране или промяна в имота, вкл. протокола по чл. 52, т. 6;

8. данни от измервания и обработка, свързани с регистрацията или промените в имота;

9. опис на документите в досието по реда на постъпването им.

(4) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни досиета на новообразуваните имоти, в които се вписва идентификаторът и номерът на партидата в имотния регистър на разделения имот.

(5) В досието на разделения имот се вписват идентификаторите и номерата на партидите в имотния регистър на новообразуваните имоти и досието се закрива.

(6) В досието на имота, образуван от съединяване на имоти, се вписват идентификаторите и номерата на партидите от имотния регистър на образуващите го имоти.

(7) В досиетата на съединените имоти се вписват идентификаторът и номерът на партидата от имотния регистър на новообразувания имот и досиетата се закриват.

Чл. 30. Сертификатът на имота се създава и поддържа от АК по образец (приложение № 5). Сертификатът обединява данните от кадастралната карта и кадастралния регистър и се състои от три части:

1. част първа - за имота;

2. част втора - за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си;

3. част трета - за другите вещни права върху недвижимия имот.

Чл. 31. (1) Част първа на сертификата на недвижимия имот съдържа:

1. датата на създаване на частта и датата на закриването й;

2. данните по чл. 28, ал. 1, т. 1 - за поземлен имот без сгради;

3. данните по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 - за поземлен имот и сгради към този имот;

4. данните по чл. 28, ал. 1, т. 2 - за сграда, която е самостоятелен обект на собственост;

5. данните по чл. 28, ал. 1, т. 3 - за самостоятелен обект в сграда;

6. мащабна скица или схема на имота.

(2) Част втора на сертификата съдържа данните по чл. 28, ал. 2 за собственика (съсобствениците) и данните по чл. 28, ал. 3 за акта, от който черпи правата си.

(3) Част трета на сертификата съдържа данните по чл. 28, ал. 2 за носителя на правото и данните по чл. 28, ал. 3 за другите вещни права.

Чл. 32. Регистърът на геодезическата основа включва:

1. номера на точката;

2. класа на точката;

3. местоположението (адреса на най-близкия недвижим имот);

4. начина на стабилизиране;

5. начина на трайно сигнализиране - когато има такова;

6. физическото състояние на знака (запазен, повреден, унищожен) и датата на последната проверка или ползване;

7. координатите x, y и H и средните им квадратни грешки в m, с точност до mm;

8. стария номер на точката.

Чл. 33. Регистърът на подробните точки е помощен и съдържа:

1. номера на точката;

2. метода на определяне - чрез преки геодезически измервания, фотограметрични измервания, дигитализиране, проектни точки;

3. координатите x, y;

4. кода на трайно означаване по образец.

Чл. 34. (1) Регистърът на идентификаторите на недвижимите имоти и промените им включва:

1. идентификатора на недвижимия имот;

2. датата на откриване;

3. датата на закриване;

4. състоянието за актуалност (използваем или използван);

5. идентификаторите на недвижимите имоти, от които произхожда, когато имотът е получен в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти;

6. идентификаторите на недвижимите имоти, които са възникнали в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти;

7. полето (колоната) за забележка.

(2) При самостоятелен обект в сграда, разположен на няколко етажа, в полето за забележка се отбелязва етажът или етажите, на които се намират останалите части от обекта.

Чл. 35. (1) Във входящия регистър се вписват:

1. всички постъпили от службите по вписванията данни по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР и на наредбата по чл. 6, ал. 3 ЗКИР;

2. всички актове, постъпили в службата по кадастъра, от органите и лицата по чл. 52, ал. 1 - 4 ЗКИР, и актовете на компетентните органи по чл. 54, ал. 3, т. 2 ЗКИР.

(2) Входящият регистър по ал. 1, т. 1 се приключва в края на всеки работен ден с подпис на началника на службата по кадастъра или на определено от него лице.

Чл. 36. В регистъра за справки се вписват:

1. идентификаторът на имота;

2. данните, индивидуализиращи лицето, поискало справката;

3. видът (номерът на образеца), номерът и датата на издаденото удостоверение;

4. номерът и датата на платежния документ за внесена държавна такса.

Чл. 40. (1) Общинската администрация по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 3 и 4 ЗКИР предава на АК:

1. оригиналите на действащите кадастрални планове и регистри (разписни списъци) на урбанизираните територии в графичен и/или цифров вид;

2. копията от актовете за общинска собственост за поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти в сгради;

3. регистъра с координатите на РГО и осовата мрежа;

4. преписа от реперните карнети за РГО и осовата мрежа;

5. схемите на РГО и осовата мрежа;

6. копията от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.

(2) Министерството на земеделието и горите (МЗГ) по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК:

1. актуална карта и регистър на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в цифров вид;

2. копия от решенията на поземлените комисии за имотите по т. 1;

3. схема и регистър с координатите на РГО;

4. препис от реперните карнети за РГО;

5. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради, стопанисвани от МЗГ, или схеми на сградите по етажи, изработени съгласно изискванията на тази наредба.

(3) Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управители по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 4 ЗКИР предават на АК:

1. заверени копия от актовете и данните за имотите - държавна собственост;

2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от тях, стопанисвани от МРРБ.

(4) Министерството на околната среда и водите и Министерството на културата по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 4 ЗКИР предоставят на АК данни за защитените територии.

(5) Националната компания "Български държавни железници", съответно Националната компания "Железопътна инфраструктура", по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК:

1. копие от плановете и данните за стопанисваните от компанията имоти, вкл. за териториите на железопътните линии;

2. копия от одобрените архитектурни планове или проекти за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.

(6) Изпълнителната агенция "Пътища" по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК:

1. копия от плановете и данните за стопанисваните от агенцията имоти, вкл. за териториите, заети от републиканската пътна мрежа;

2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.

(7) Органите на данъчната администрация предоставят на АК данни за недвижимите имоти и за техните собственици по реда на наредбата съгласно чл. 37, ал. 2 ЗКИР.

(8) Министерствата и ведомствата, които стопанисват недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, предоставят на АК по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР данни за границите на съответните поземлени имоти.

(9) Другите министерства и ведомства по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предоставят на АК:

1. копие от плановете, данните и актовете за стопанисваните поземлени имоти, сгради, съоръжения, почивни станции и др.;

2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.

(10) Териториалните кадастри, създадени по реда на отменения ЗЕКНРБ, в двуседмичен срок от поискването предават на АК съхраняваните от тях оригинали на кадастралните планове и регистрите на имотите към тях, схеми, реперни карнети и регистри с координатите на точките от РГО, ръчни скици (при ортогонален метод на заснемане).

(11) Плановете и регистрите по ал. 1 - 10 се предоставят в "CAD-формат", "ZEM-формат" или друг формат, съгласуван с АК, върху магнитен носител и устройство за еднократен запис. При липса на цифров вид данните се предоставят в графичен и писмен вид.

(12) Материалите по ал. 1 - 10 се предават по землища с приемателно-предавателен протокол на комисия, назначена от изпълнителния директор на АК, и на комисия, назначена от органа, който предава материалите.

(13) Агенцията по кадастъра писмено уведомява органите и организациите по предходните алинеи за предстоящото поискване на материалите и данните три месеца предварително.

Чл. 41. Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на АК по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.

Чл. 42. (1) Заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР съдържа:

1. наименованието и границите на района, за който ще се изработват кадастрална карта и кадастрални регистри;

2. името на правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри;

3. графика за извършване на дейността;

4. срока за означаване на границите на поземлените имоти, който не може да е по-кратък от 30 дни от обнародването на заповедта.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, вкл. чрез два централни всекидневника, и се обявява в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп.

Чл. 43. (1) Службата по кадастъра, съвместно с кмета на населеното място или упълномощен от него представител, и правоспособното лице, определено със заповедта съгласно чл. 35, ал. 1 ЗКИР, организират кампанията за разясняване на целите, задачите и значението на кадастъра, на правата и задълженията на участниците в него непосредствено след обнародването на заповедта по чл. 42, ал. 2.

(2) Собствениците се запознават с правата и задълженията си чрез средствата за масово осведомяване.

(3) В сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп се поставят материали за реда и начина на стабилизиране и означаване на границите на поземлените имоти и график за приемане на означените граници и подписване на протокола по ал. 5.

(4) В срока по чл. 42, ал. 1, т. 4 собствениците, съответно носителите на други вещни права, са длъжни да означават границите на поземлените си имоти в урбанизираните територии в съответствие с актовете, установяващи правата им върху имотите.

(5) За означените граници по ал. 4 се съставя протокол в два екземпляра съгласно приложение № 8, който се подписва от представител на службата по кадастъра, от правоспособното лице и заинтересуваните лица и се прилага в документацията за одобряване на кадастралната карта.

(6) Когато собствениците, съответно носителите на други вещни права, не означат в срока по ал. 4 с трайни знаци границите на поземлените си имоти или не подпишат протокола по ал. 5, това се отбелязва в протокола, като разходите за отстраняване на непълнотите и грешките по тези имоти са за сметка на задължените лица съгласно чл. 40 ЗКИР.

Чл. 44. (1) Когато установената и означена по реда на чл. 9 или чл. 12 и координирана по реда на чл. 14, ал. 1 землищна граница не съответства на изображението й в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и отклоненията са по-големи от допустимите по чл. 19, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР.

(2) В случаите по ал. 1 правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, уведомява службата по кадастъра и се съставя акт по реда на чл. 71, ал. 3.

(3) За отстраняване на установената явна фактическа грешка границите на засегнатите поземлени имоти се коригират, без да се нарушава взаимното им разположение. Засегнатите собственици се обезщетяват по реда на § 6, ал. 9 ЗКИР.

Чл. 45. (1) За изработване на кадастралната карта се прилагат следните методи:

1. геодезически - съгласно изискванията на приложение № 9;

2. фотограметрични - съгласно изискванията на приложение № 10 ;

3. дигитализиране (сканиране и векторизиране) на съществуващи планове и карти - съгласно изискванията на приложение № 11.

(2) Независимо от прилагания метод по ал. 1 кадастралната карта трябва да отговаря на изискванията за точност по чл. 19.

Чл. 46. Когато за дадена територия има цифрови планове или карти, които отговарят на изискванията за точност по чл. 19, те задължително се използват за изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението за използването на кадастралните планове по чл. 40, ал. 1, т. 1 и ал. 10 се взема от службата по кадастъра след оценка на точността и проверка на актуалността на съдържанието им по реда на чл. 76.

Чл. 47. (1) Кадастралната карта се изработва чрез обединяване на данните, получени по реда на чл. 40, с данните от нови геодезически измервания, извършени по реда на чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2.

(2) Новите геодезически измервания се извършват по график на правоспособното лице, обявен в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп. В графика по дни се посочват териториите, на които ще се извършват измерванията и ще се представят от собствениците, съответно носителите на други вещни права, актовете, удостоверяващи правата им върху имотите.

(3) В съответствие с графика по ал. 2 собственикът, съответно носителят на други вещни права, е длъжен:

1. да осигури свободен достъп в имота за извършване на работите по кадастъра;

2. да представи на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 ЗКИР:

а) акт, удостоверяващ правата му върху имота;

б) данни за актуалния адрес на недвижимия имот;

в) данните по чл. 28, ал. 2.

(4) Изпълнителят на техническите дейности не заснема сградите в поземления имот, ако собственикът или упълномощено от него лице не изпълни задълженията си по ал. 3.

(5) Неизпълнението на задълженията по ал. 3 от собственика се удостоверява с протокол, подписан от правоспособното лице и собственика или от двама свидетели по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.

Чл. 48. (1) Границите и обхватът на кадастралните райони се определят съгласно изискванията по чл. 10.

(2) Поземлените имоти и очертанията на сградите се нанасят в кадастралната карта чрез координатите на граничните им точки по реда на чл. 45.

(3) Когато граница на поземлен имот е материализирана, но не е означена с регламентирани знаци, тя се заснема, както следва:

1. по средната й линия - когато е ограда между два съседни поземлени имота;

2. по външната за поземления имот страна - когато е ограда към улица или път.

(4) Когато има спор за границите на поземлените имоти, те се заснемат според съществуващото положение и се изобразяват в картата с условен знак за спорна граница съгласно приложение № 1. Това обстоятелство се удостоверява от съда.

(5) Издадените и вдлъбнатите части от очертанието на сградите с размер, по-голям от 0,20 m, се заснемат. Това не се отнася за очертанията на сгради, които са имотни граници.

(6) Заснемат се всички сгради с изключение на:

1. строящи се сгради, които не са изградени в груб строеж;

2. временни сгради във връзка с извършване на строителство;

3. паянтови стопански сгради без масивни основи или с височина в най-високата им част, по-малка от 2 m;

4. тоалетни.

(7) Подземните сгради се заснемат по реда на чл. 15, ал. 3.

Чл. 49. (1) За поземлен имот - улица, се заснемат и нанасят в кадастралната карта приложените улични регулационни линии, а в неурегулираните населени места или при неприложена регулация - границите на поземлените имоти към прилежащата улица. Собствеността върху улиците е публична общинска, когато не са едновременно участъци от републиканската пътна мрежа. Когато улицата е участък от републикански път, платното за движение е държавна собственост.

(2) За поземлен имот - път в извънселищната територия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи широчината на обхвата на пътя, определени с проект, а в строителните граници на населените места - с подробен устройствен план. Когато липсва проект за пътя, широчината на обхвата на пътя се определя съобразно нормативните изисквания на ЗП и правилника за неговото прилагане. Собствеността върху републиканските пътища е изключителна държавна, а върху местните пътища - публична общинска или частна собственост на физически и юридически лица.

(3) За поземлен имот - железопътна линия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи зоната на отчуждение (сервитут) на железопътната инфраструктура, определена за извънселищната територия с проект, а в строителните граници на населените места - с подробен устройствен план (съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЖПТ). Собствеността върху поземлен имот - железопътна линия, е публична държавна.

(4) За поземлен имот - язовир, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определени от котата на преливника + 1 m.

(5) За поземления имот река или езеро се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им.

(6) Собствеността върху имотите по ал. 4 и 5 се определя в съответствие с глава втора на ЗВ.

(7) Морските плажове и дюните са поземлени имоти - изключителна държавна собственост. Те се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост.

Чл. 50. (1) Номерата на кадастралите райони в границите на землището са уникални. Кадастралните райони се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно, като се започва от северозападната част на землището с номер 1.

(2) Номерата на поземлените имоти в границите на кадастралния район са уникални. Поземлените имоти се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно, като се започва от северозападната част на кадастралния район с номер 1.

(3) Сградите, с изключение на сградите по ал. 4, се номерират последователно с арабски цифри в границите на поземления имот, в който са разположени.

(4) Сградите на комплексното застрояване в жилищните и курортните комплекси, които не са в отделни урегулирани поземлени имоти, се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно в границите на кадастралния район, като се започва от северозападната му част.

(5) По реда на ал. 4 се номерират и сградите, които са разположени в повече от един поземлен имот.

(6) Самостоятелните обекти в сградите се номерират с арабски цифри по етажи, като се започва от най-ниския етаж, независимо дали е под или над нивото на прилежащия терен. Номерирането на самостоятелните обекти в сградите се извършва по етажи отляво надясно (при поглед от входа). Самостоятелният обект в сграда, който е разположен на повече от един етаж, има един номер, който се повтаря в схемите на всеки етаж. Номерират се всички самостоятелни обекти в сгради - подземни и надземни. Не се номерират помещения, които не са самостоятелни обекти - мазета, тавани, стълбища, асансьорни шахти и др. Номерата на самостоятелните обекти започват от 1 и са уникални за сградата.

(7) Номерата по ал. 1 - 5 се надписват на подходящо място върху кадастралната карта съгласно приложение № 1, а номерата по ал. 5 - в схемата на етажа съгласно приложение № 3.

(8) Номерата на недвижимите имоти от източниците по § 6, ал. 1 ЗКИР се запазват, ако отговарят на изискванията на ал. 1 - 5.

Чл. 51. (1) Схемите на самостоятелните обекти в сградите се изработват по етажи в цифров вид съгласно изискванията на чл. 17.

(2) Схемите на етажите се привързват към очертанието на сградата чрез координатите на две идентични точки.

Чл. 52. Границите на поземлен имот се трасират и координират при спазване на следния ред:

1. трасирането на гранични точки на поземлени имоти е за сметка на собственика, съответно на носителя на друго вещно право, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 56, ал. 1 ЗКИР;

2. собственикът, съответно носителят на друго вещно право, подава молба до службата по кадастъра и внася такса съгласно тарифата по чл. 8, ал. 2 ЗКИР;

3. в молбата по т. 2 се посочва и правоспособното лице, когато е подписан договор за трасиране на имота съгласно чл. 16, ал. 3 ЗКИР;

4. службата по кадастъра предоставя в цифров и/или графичен вид на правоспособното лице скица на имота по чл. 37 и координатите на необходимите за трасирането точки от геодезическата основа;

5. лицето, което трасира имота и координира граничните точки, съставя протокол за извършеното трасиране по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК;

6. протоколът по т. 5 се съставя в два екземпляра - един екземпляр за молителя и един екземпляр за службата по кадастъра;

7. лицето, извършило трасирането, представя в службата по кадастъра данните от заснемането и координирането на трасираните гранични точки и протокола по т. 5;

8. при трасирането и координирането се използват геодезически инструменти, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 9.

Чл. 53. (1) Когато в територията, за която е открито производство по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, има земи, за които не са изработени плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, кадастралната карта се изработва в следния ред:

1. плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ се изработват от определеното със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР правоспособно лице;

2. плановете по т. 1 се изработват при спазване на указанията по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ и на изискванията на чл. 19, чл. 21 - 24 и чл. 45;

3. новообразуваните имоти се номерират съгласно изискванията на чл. 50 и получават идентификатор съгласно наредбата по чл. 26, ал. 4 ЗКИР;

4. регистърът на новообразуваните имоти се изработва съгласно изискванията на чл. 28;

5. плановете по т. 1 се приемат и съобщават на заинтересуваните лица по реда на раздел II;

6. планът на новообразуваните имоти се одобрява по реда на § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ;

7. одобреният план на новообразуваните имоти се трасира при спазване изискванията на чл. 52, т. 6 - 8;

8. придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ;

9. одобреният план на новообразуваните имоти и регистърът към него се въвеждат в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти;

10. издадените заповеди по реда на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ се предоставят на службата по кадастъра в 7-дневен срок от влизането им в сила.

(2) Финансирането на дейностите по ал. 1 се извършва съгласно § 4к, ал. 9 ЗСПЗЗ. Средствата се осигуряват преди обявяването на обществената поръчка за изработване на кадастрална карта.

Чл. 54. (1) Когато в урбанизирана територия, за която е открито производство по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, има земи по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, кадастралната карта се изработва при спазване изискванията на ЗКИР и ЗСПЗЗ в следния ред:

1. изработва се кадастрална карта на съществуващите имоти;

2. изработва се помощен план, който съдържа данните по т. 1 и данни за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, по изисквания, определени в указанията по чл. 13а, ал. 4 ППЗСПЗЗ и изискванията на тази наредба;

3. планът по т. 2 се приема по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР;

4. въз основа на приетия план общинската администрация издава удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, а поземлените комисии - решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ;

5. решенията по т. 4 се изпращат на АК в 7-дневен срок от влизането им в сила;

6. границите на възстановените имоти се трасират по реда на чл. 52;

7. имотите с възстановено право на собственост се въвеждат в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти;

8. кадастралната карта и кадастралният регистър по т. 7 се одобряват по реда на чл. 62.

(2) Финансирането на дейностите по т. 2 и 6 се извършва от общините. Средствата се осигуряват преди обявяването на обществената поръчка за изработване на кадастрална карта. Финансирането на останалите дейности по ал. 1 е част от разходите по изработването на кадастралната карта.

(3) Дейностите по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 се изпълняват от правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.

Чл. 55. (1) Кадастрална карта и кадастрални регистри за териториите извън населените места и селищните образувания се изработват въз основа на планове, карти и регистри, одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и на други планове и проекти, одобрени по реда на закон, чрез конвертиране и трансформиране на данните в координатната система на кадастралната карта.

(2) Когато се констатира контактна зона между поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлени имоти по чл. 49, ал. 2 - 7, данните за които са предоставени от компетентния орган по реда на чл. 40, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. В кадастралната карта се нанасят границите на поземлени имоти по чл. 49, ал. 2 - 7, ако данните за тях по точност отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6. Точността на данните се установява от материалите, предоставени от компетентния орган, и при необходимост тя се проверява чрез преки геодезически измервания.

(3) Когато данните за границите на поземлените имоти по чл. 49, ал. 2 - 7 не отговарят по точност на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6, в кадастралната карта се запазват границите им от картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

(4) В случаите по ал. 2 границите на засегнатите поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се коригират, без да се променя взаимното им разположение, и по възможност, без да се засягат интересите на собствениците - физически и юридически лица.

(5) Когато се констатира контактна зона между поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлени имоти в урбанизирана територия, границите на които са установени чрез нови геодезически измервания или от одобрен кадастрален план, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. В кадастралната карта се нанасят границите на поземлените имоти от урбанизираната територия, ако данните за тях са в съответствие с документите за собственост и по точност отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6. Границите на засегнатите поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се коригират, без да се променя взаимното им разположение, и по възможност, без да се засягат интересите на собствениците - физически и юридически лица.

(6) В случаите по ал. 4 и 5, когато се засягат интереси на собственици - физически и юридически лица, правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, уведомява службата по кадастъра и се съставя акт по реда на чл. 71, ал. 3. Засегнатите собственици се обезщетяват съгласно § 6, ал. 9 ЗКИР.

(7) Когато непълнотите или грешките в контактните зони са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред в съответствие с влязлото в сила съдебно решение.

Чл. 56. Данни за регистъра на недвижимите имоти се получават от:

1. собствениците по време на изработването на кадастралната карта;

2. данъчната администрация по реда на наредбата по чл. 37, ал. 2 ЗКИР;

3. областните управители и кметовете по реда на чл. 36, т. 2 ЗКИР;

4. органите по § 6, ал. 2 ЗКИР.

Чл. 57. (1) Агенцията по кадастъра предава на службата по вписванията в цифров вид данните по чл. 31, ал. 1, т. 2 - 5, ал. 2 и 3 за всеки недвижим имот от района, определен в заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.

(2) Данните по ал. 1 за имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се предават по землища на службата по вписванията в 7-дневен срок от получаването им по реда на § 6, ал. 2 ЗКИР.

(3) Данните по ал. 1 за имотите в другите територии по чл. 11 се предават по кадастрални райони на службата по вписванията, след като бъдат набрани от правоспособните лица.

(4) В случаите, когато за един недвижим имот се предоставят повече от един акт за собственост или друго вещно право, данните за тях се предават на службата по вписванията.

(5) След получаване на предварителните партиди за имотите по ал. 1 от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 ЗКИР правоспособното лице актуализира данните в създаваните кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти.

(6) Службата по кадастъра предоставя на службата по вписванията и всички промени в данните за недвижимите имоти по ал. 1, настъпили по време на създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(7) Обменът на данни по реда на ал. 1 - 6 между службата по вписванията и службата по кадастъра се извършва поне веднъж на два месеца.

Чл. 58. В кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собственика, съответно носителя на друго вещно право, когато такъв не бъде установен по реда на чл. 41, ал. 1 и 2 ЗКИР.

Чл. 59. (1) Законността на сградата се доказва чрез удостоверение за законност, издадено от общината съгласно чл. 44, ал. 2 ЗКИР.

(2) За строежите, които отговарят на условията на § 16, ал. 1 ЗУТ, се представя удостоверение, че са търпими.

Чл. 60. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се приемат по райони, определени със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, и съгласно изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР.

(2) Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се обявяват на заинтересуваните лица от съответната служба по кадастъра по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР.

(3) Службата по кадастъра съставя акт за постъпилите в срока по чл. 46, ал. 2 ЗКИР писмени възражения. Актът се подписва от началника на службата по кадастъра.

(4) След разглеждане на възраженията и нанасяне на измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в съответствие с чл. 47 и 48 ЗКИР и по ред, определен в наредбата по чл. 50 ЗКИР, приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се изпращат от службата по кадастъра на изпълнителния директор на АК за издаване на заповед за одобряване. Съдържанието на документацията, която се изпраща за одобряване, е съгласно чл. 61, ал. 4.

Чл. 61. (1) Одобряват се:

1. схемите и регистрите на геодезическата основа;

2. кадастралната карта;

3. регистърът на недвижимите имоти;

4. регистърът на подробните точки;

5. регистърът на идентификаторите.

(2) Схемите и картата по ал. 1, т. 1 и 2 се представят за одобряване в графичен вид върху недеформируема полиестерна основа с дебелина 0,11 mm и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис.

(3) Регистрите по ал. 1 се представят в писмен вид върху хартиен носител и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис.

(4) За издаване на заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 49, ал. 1 ЗКИР се представят материалите по ал. 1 и следната документация:

1. заповед по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, копие от обнародването й в "Държавен вестник" и данни за нейното разгласяване по чл. 35, ал. 3 ЗКИР;

2. свидетелство за правоспособност на лицето, определено в заповедта по т. 1;

3. протокол за означените граници на поземлени имоти по чл. 43, ал. 5;

4. протокол за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри;

5. копие от обявлението в "Държавен вестник" по чл. 46 ЗКИР;

6. акт за постъпилите писмени възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри;

7. писмените възражения по т. 6;

8. протокол за решенията по постъпилите възражения.

Чл. 62. (1) Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа наименованието и границите на района, за който се отнася.

(2) Жалбите срещу заповедта по ал. 1 се подават до окръжния съд чрез изпълнителния директор на АК. Жалбите могат да бъдат подавани и в службите по кадастъра по местонахождението на имота.

(3) Заповедите по ал. 1 се съхраняват безсрочно в АК.

Чл. 63. Одобрените материали и документацията по чл. 61 се съхраняват безсрочно в АК.

Чл. 64. (1) Картата на административните граници е извлечение от кадастралната карта и съдържа:

1. държавната граница, наименованията на съседните държави и идентификаторите им;

2. границите на областите, наименованията на областите и идентификаторите им;

3. границите на общините, наименованията на общините и идентификаторите им;

4. границите на кметствата и землищата, техните наименования и идентификаторите им;

5. границите на териториите с еднакво трайно предназначение;

6. идентификаторите (ЕКАТТЕ) на областите, общините, районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ и кметствата;

7. наименованията на населени места, реки, язовири, пътища, железопътни линии и др.

(2) Идентификаторите на участъците (границите със съседни държави) от държавната граница се дават от АК.

(3) Идентификаторите на границите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се образуват от кодовете по ЕКАТТЕ на двете съседни области, съответно общини или землища (ЕКАТТЕ1 ЕКАТТЕ2), като на първо място се записва кодът, чието число има по-голяма стойност.

Чл. 65. (1) Кадастралните регистри на границите са:

1. регистър на държавната граница;

2. регистър на областните граници;

3. регистър на общинските граници;

4. регистър на землищните граници и на районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ;

5. регистър на териториите с еднакво трайно предназначение.

(2) Регистърът на държавната граница съдържа:

1. идентификатори на участъците със съседни държави;

2. данни за международния договор, с който е определен участъкът от границата;

3. данни за протокола на международната комисия за определяне на геодезическите координати на определящите я точки;

4. данни за метода и времето на определяне на геодезическите координати;

5. регистър на геодезическите координати на точките, определящи граничния участък;

6. вида на граничните точки, определящи държавната граница.

(3) Регистърът на областните граници съдържа:

1. идентификатори на границите между областите;

2. данни за указите на президента по чл. 6, ал. 2 ЗАТУРБ;

3. идентификаторите на общинските граници.

(4) Регистърът на общинските граници съдържа:

1. идентификатори на границите между общините;

2. данни за указите на президента по чл. 6, ал. 2 ЗАТУРБ;

3. идентификатори на землищните граници.

(5) Регистърът на землищните граници и границите на районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ съдържа:

1. идентификатори на границите между землищата (районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ);

2. данни за заповедта и протокола на комисията, с който е определен участъкът от границата;

3. регистър на координатите на точките, определящи границата.

(6) Регистърът на териториите с еднакво трайно предназначение съдържа:

1. идентификатор на територията (код по ЕКАТТЕ, код за трайно предназначение, пореден номер в землището);

2. данни за плана или проекта, с който е определена територията.

Чл. 66. Картата и регистрите на административните граници се изработват и поддържат от АК.