Държавен вестник, брой 7 от 24.I

Отменена с § 3 от заключителните разпоредби на Наредба № 6 от 16 януари 2003 г. за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, в които те се отглеждат - ДВ, бр. 7 от 24 януари 2003 г.

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. редът и начинът за идентификация на дребните преживни животни (овце и кози) от всички възрастови групи;

2. регистрацията на животновъдните обекти, в които се отглеждат дребните преживни животни;

3. задълженията, свързани с идентификацията на дребните преживни животни и регистрацията на животновъдните обекти на:

а) собствениците на дребни преживни животни;

б) кметовете на общини и кметства;

в) регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС).

Чл. 2. Идентификацията на дребните преживни животни и регистрацията на животновъдните обекти, в които се отглеждат животните, се извършва с цел:

1. гарантиране здравословното състояние на животните и безвредността на продуктите, получени от тях;

2. контрол върху заразните болести, както и за наличието на хормони и техногенни замърсители, чрез проследяване произхода на животните;

3. провеждане на държавната профилактична програма;

4. прилагане на ограничителни мерки за ликвидиране на възникнали заразни болести;

5. установяване и анализ на здравния статус на дребните преживни животни.

Чл. 3. Идентификацията на дребните преживни животни се извършва от органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или от упълномощени от тях частнопрактикуващи ветеринарномедицински специалисти.

Чл. 4. (1) Дребните преживни животни се идентифицират чрез маркиране и се регистрират.

(2) Маркирането се извършва чрез поставяне на индивидуална жълта пластмасова ушна марка на лявото ухо, като номерата за всеки регион се определят и регистрират от НВМС.

(3) На всяка ушна марка за дребните преживни животни се гравира означението BG и код от десет знака. Първите две цифри от кода означават номера на областта (от 01 до 28), след тях, на първия ред, се поставя знакът D - за означаване вида - "дребно преживно животно", а на втория ред - цифрите от 0 000 001 до 9 999 999, с които се означава поредният номер на животното.

(4) Идентификационният номер (информацията, изписана върху ушната марка) на животното не се променя до края на живота му.

(5) Не се допуска самоволно отстраняване на ушната марка и повторната употреба на вече използвана индивидуална ушна марка.

Чл. 5. Индивидуалните ушни марки отговарят на следните изисквания:

1. дълготрайност и надеждност, които да гарантират задържане върху ухото на животното не по-малко от 5 години при допустимо падане - до 15 на сто;

2. да не дразнят тъканите на ухото;

3. да са защитени срещу фалшифициране.

Чл. 6. Доставката и разпределението на ушните марки за отделните области се организира от Главното управление (ГУ) на НВМС.

Чл. 7. (1) Дребните преживни животни се маркират до 20 дни след тяхното раждане, но във всички случаи преди да напуснат стопанството, където са родени.

(2) След маркиране на дребните преживни животни номерът на марката се записва във:

1. личния регистър на собственика;

2. стадната ветеринарномедицинска здравна книжка на животните;

3. регистъра на ветеринарномедицинския участък;

4. регистъра на районната ветеринарномедицинска лечебница (РВЛ);

5. регистъра на РВМС, който се води на хартиен и магнитен носител;

6. регистъра на ГУ на НВМС.

(3) Регистърът на ГУ на НВМС представлява единна електронна база от данни.

(4) В регистрите по ал. 2, т. 1, 3, 4, 5 и 6 се съхранява информацията, посочена в приложението.

Чл. 8. Паднала или унищожена ушна марка се заменя с нова със същия идентификационен номер.

Чл. 9. Кланиците най-късно 5 дни след клането предават на съответната районна инспекция на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) по опис ушните марки на закланите животни и ветеринарномедицинските свидетелства, с които са придвижени до кланицата.

Чл. 10. При наличие или съмнение за остро заразно заболяване ушните марки от умрелите или принудително убити дребни преживни животни се свалят от ветеринарния лекар, контролиращ ветеринарния участък, който ги изпраща в РВЛ заедно с писмена информация за диагнозата.

Чл. 11. Екарисажите най-късно пет дни след получаване на трупове с ушни марки отстраняват марките и ги предават по опис на районната инспекция на ДВСК.

Чл. 12. (1) Ветеринарният лекар, който отговаря за съответния ветеринарен участък, след маркирането на животните подава информацията, подлежаща на вписване, до съответната РВЛ, която я изпраща в компютърния регистър на РВМС.

(2) В компютърния център на ГУ на НВМС се събира, обработва и съхранява информация за идентификацията на дребните преживни животни и регистрацията на животновъдните обекти в страната.

Чл. 13. Чистопородните животни при необходимост се маркират и с допълнителна маркировка.

Чл. 14.(1) Собствениците на дребни преживни животни оказват съдействие на компетентните органи при маркирането на животните и:

1. водят регистър, в който вписват:

а) предназначението на животните;

б) номерата на ушните марки на животните;

в) новородените дребни преживни животни и датата на раждането им;

г) умрелите животни с посочване на датата и причината за смъртта;

д) закупените и продадените животни;

е) всяко придвижване на животни във или извън обекта, като се посочват номерата на ушната марка и датата на придвижването, обектът, от който идват или в който отиват;

ж) броя на живите женски овце и кози над 12-месечна възраст или тези, които са родили по време на престоя си в стопанството;

2. уведомяват ветеринарния лекар на съответния участък за:

а) новозакупени дребни преживни животни - в 5-дневен срок от покупката;

б) смърт или клане на дребни преживни животни - в 5-дневен срок от смъртта или клането, като предават ушната марка на животното на ветеринарния лекар (марката се отрязва, без да се засяга целостта на ухото);

в) новородени животни, като посочват и датата им на раждане;

г) промяна на предназначението на животните;

3. предоставят регистъра по т. 1 за проверка от държавните ветеринарномедицински органи.

(2) При получаване на сведенията по ал. 1, т. 2 ветеринарният лекар на участъка ги вписва в регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 3.

Чл. 15. (1) Животновъдните обекти, в които се отглеждат дребни преживни животни, подлежат на регистрация във:

1. регистъра на собственика;

2. регистъра на ветеринарния участък;

3. регистъра на РВЛ;

4. регистъра на РВМС, който се води на хартиен и магнитен носител;

5. компютърния регистър на ГУ на НВМС.

(2) Животновъдният обект се регистрира чрез завеждането му на отчет под кодов регистрационен номер.

(3) Регистрационният номер на обекта се образува от пощенския код на населеното място и поредния му номер при първоначалното му вписване в регистъра на ветеринарния участък, отделени с тире.

(4) Регистрационният номер на обекта се дава еднократно и не се променя при смяна на вида на животните, които се отглеждат в него.

(5) Регистрите по ал. 1 съдържат данните, посочени в приложението по чл. 7, ал. 4. Всяка промяна на данните се отразява в регистъра.

Чл. 16. (1) Вносните животни запазват индивидуалната ушна марка, поставена в страната износител, и не по-късно от 20 дни от вноса се маркират и по реда на тази наредба.

(2) Номерът на ушната марка, поставена в страната износител, се вписва в регистъра заедно с този на марката, поставена по реда на чл. 4, ал. 2 и 3.

Чл. 17. Главното управление на НВМС и РВМС упражняват контрол на РВЛ и ветеринарните участъци и служебно сравняват данните в регистрите им.

Чл. 18. Всички данни по регистрите се съхраняват за срок от 3 години след прекратяване на дейността в животновъдния обект или след продажбата, клането или смъртта на животното, отглеждано в обекта.

Чл. 19. Кметовете на общини и кметства:

1. ежегодно до 31 януари изготвят списъци с имената на собствениците на дребни преживни животни, като в тях посочват и вида, броя, пола и предназначението на животните;

2. при издаване на свидетелство за собственост на дребни преживни животни вписват в него и регистрационния номер на животновъдния обект;

3. предоставят сведенията от списъците на органите на НВМС;

4. оказват съдействие на органите на НВМС при изпълнение на задачите, свързани с идентификацията на дребните преживни животни и регистрацията на животновъдните обекти.

Чл. 20. Регионалната ветеринарномедицинска служба:

1. ръководи и контролира идентификацията на дребните преживни животни и регистрацията на животновъдните обекти на нейната територия;

2. съхранява информацията, свързана с идентификацията на животните, придвижването им, реализацията на продукти от тях и за регистрация на животновъдните обекти.

Чл. 21. (В сила от 1.IV.2002 г.) Не се допуска придвижване, търговия и добив на суровини и продукти от дребни преживни животни, които не са идентифицирани или произхождат от нерегистрирани обекти по реда на тази наредба.