Държавен вестник, брой 42 от 23.V

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. общите и специалните минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и системите за отглеждане;

2. задълженията на физическите и юридическите лица при прилагане на изискванията по т. 1;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на изискванията по т. 1.

(2) Системите за отглеждане на кокошки носачки са:

1. система за подово отглеждане;

2. система за отглеждане в неуголемени клетки;

3. система за отглеждане в уголемени клетки.

(3) Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:

1. животновъдни обекти с по-малко от 350 кокошки носачки;

2. животновъдни обекти, които отглеждат кокошки за развъждане.

Чл. 2. (1) Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки трябва да отговарят на следните изисквания:

1. температура на въздуха - от 15 градуса C до 25 градуса С;

2. относителна влажност на въздуха - 60 - 70 %;

3. осигурена изкуствена вентилация, която поддържа скорост на движение на въздуха 0,2 - 0,3 м/сек и гарантира оптимално ниво на запрашеност и концентрация на вредни газове, определени с технологичната програма;

4. осветление, което дава възможност на кокошките да се виждат една друга и да показват присъщата си нормална активност и на персонала да наблюдава птиците и заобикалящата ги среда;

5. ниво на шум - не повече от 80 децибела, като се избягва постоянният или внезапният шум;

6. вентилаторите, съоръженията за хранене и останалото оборудване са конструирани и поддържани по такъв начин, че да създават възможно най-малко шум;

7. помещенията, в които са разположени два и повече редове с клетки, разполагат с оборудване, което позволява инспектиране на всички редове без затруднения и улеснява изваждането на кокошките.

(2) Осветлението по ал. 1, т. 4 може да бъде:

1. изкуствено - с интензивност през деня 3,5 - 4,0 W/m2, последвано от полумрак с достатъчна продължителност за успокояване на кокошките, който преминава в непрекъснат период на тъмнина; периодът на тъмнина е с продължителност 1/3 от денонощието, за да се осигури почивка на кокошките и да се предотвратят здравни проблеми, като имуносупресия и очни аномалии;

2. естествено, при което прозорците са разположени така, че светлината се разпространява еднакво върху пространството, на което са настанени кокошките.

Чл. 3. Собствениците и управителите на животновъдните обекти са длъжни да:

1. поддържат ежедневно хигиената в помещенията и клетките, без да предизвикват стрес при кокошките;

2. извършват редовно механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара и винаги при подмяна на една партида кокошки с друга;

3. отстраняват ежедневно мъртвите кокошки и почистват изпражненията толкова често, колкото е необходимо;

4. проверяват здравословното състояние на животните поне веднъж дневно.

Чл. 4. (1) Не се допуска извършването на манипулации, които водят до осакатяване на кокошките по какъвто и да е начин.

(2) По преценка на ветеринарен лекар може да се подрязват човките на пилетата до 10-дневна възраст, предназначени за носачки, с цел да се предотвратят изкълваването на перата и канибализмът.

(3) Манипулацията по ал. 2 се извършва от ветеринарен лекар или ветеринарен техник.

Чл. 5. (1) Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки по системата на подово отглеждане, трябва да разполагат със:

1. подове, конструирани по начин, който осигурява правилно положение на всички насочени напред пръсти на всеки крак;

2. линейни или кръгли хранилки, като при линейни хранилки е осигурена дължина на хранителния фронт най-малко 10 см за кокошка, а при използване на кръгли хранилки - най-малко 4 см за кокошка;

3. една от следните системи за поене:

а) улейни поилки за непрекъснато поене, които осигуряват 2,5 см поилен фронт на всяка кокошка;

б) кръгови поилки, които осигуряват 1 см поилен фронт на всяка кокошка;

в) нипелни поилки или чаши, като на всеки 10 кокошки се осигурява най-малко една нипелна поилка или чаша; когато поилките са поставени отвесно, всяка кокошка трябва да има достъп най-малко до две нипелни поилки или чаши.

4. най-малко едно гнездо за всеки седем кокошки; когато се използват групови гнезда, трябва да се осигури най-малко 1 м2 гнездово пространство за максимум 120 кокошки;

5. кацалки без остри ръбове, които осигуряват най-малко 15 см място за кацане на всяка кокошка; не се допуска кацалките да се поставят директно върху постелята; хоризонталното отстояние между две кацалки е най-малко 30 см, а хоризонталното отстояние между кацалките и стената - най-малко 20 см;

6. най-малко 250 см2 подова повърхност, застлана с постеля на всяка кокошка, като повърхността с постеля заема най-малко 1/3 от подовата повърхност.

(2) Когато кокошките носачки могат свободно да се движат между различните нива в помещението, се спазват следните изисквания:

1. нивата не са повече от четири:;

2. разстоянието между отделните нива е най-малко 45 см, като поилките и хранилките се разполагат по такъв начин, че всички кокошки да имат достъп до тях;

3. всяко ниво е конструирано така, че да се предотврати падането на изпражненията на долните нива.

(3) Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1 м2 използваема площ.

Чл. 6. (1) Дворовете към помещенията, в които се отглеждат кокошките, отговарят на следните изисквания:

1. имат площ, съобразена с числеността на птичето стадо;

2. разполагат с корита за поене и с подслон, който осигурява защита от неблагоприятни климатични условия и хищници.

(2) Отворите, осигуряващи директен достъп на кокошките до дворовете, трябва да са най-малко 35 см високи и 40 см широки и да са разположени по цялата дължина на сградата. При всички случаи за стадо от 1000 кокошки се осигурява отвор със сумарна големина 2 м.

Чл. 7. Клетките, в които се отглеждат

кокошки носачки, отговарят на следните изисквания:

1. свободната площ за всяка кокошка в клетката е не по-малко от 550 см2, измерени като хоризонтална повърхност, която да може да се ползва без ограничения;

2. прегъващите пластини за предпазване на яйцата се разполагат извън площта по т. 1;

3. дължината на хранителния фронт за всяка кокошка е не по-малко от 10 см, като е осигурена възможност хранителната система да се ползва без ограничения;

4. във всяка клетка да има най-малко две нипелни поилки или поилни чаши, или улейна поилка за постоянно поене с дължина на поилния фронт не по-малък от 10 см за всяка кокошка;

5. подовете са конструирани по начин, който осигурява правилно положение и опора на всеки от насочените напред пръсти на всеки крак на кокошките и е с максимален наклон 8 градуса ; когато за подово покритие се използват материали, различни от правоъгълна метална мрежа, наклонът на пода може да бъде до 14 градуса;

6. височината е най-малко 40 см за 65 % от площта и най-малко 35 см за останалата площ на клетката;

7. използваните материали не нараняват кокошките;

8. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошката без болка и нараняване;

9. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките;

10. имат монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките.

Чл. 8. (1) Уголемените клетки, в които се отглеждат кокошки носачки, отговарят на следните изисквания:

1. общата им площ е не по-малка от 2000 см2;

2. за всяка кокошка е осигурена най-малко 750 см2 площ в клетката, от които 600 см2 използваеми;

3. височината на клетката извън използваемата площ е най-малко 20 см във всяка точка;

4. в клетката има гнезда;

5. в клетката има постеля, която прави кълването и ровенето възможни;

6. клетката е съоръжена с подходящи кацалки с дължина най-малко 15 см за кокошка;

7. осигурена е дължина на хранителния фронт за всяка кокошка - не по-малко от 12 см, която може да се ползва без затруднения;

8. налице е подходяща система за поене, съобразена с размера на стадото; при използване на нипелни поилки или поилни чаши в обсега на всяка кокошка има най-малко две нипелни поилки или чаши;

9. в клетките са монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките.

10. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошките без болка и нараняване;

11. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките.

(2) Широчината на пътеката между два съседни реда от клетки е най-малко 90 см, като разстоянието между пода на сградата и дъното на първия ред клетки е най-малко 35 см.

Чл. 9. (1) Животновъдните обекти за отглеждане на кокошки носачки се одобряват от НВМС само ако отговарят на изискванията на тази наредба.

(2) На одобрените животновъдни обекти по ал. 1 се издава ветеринарномедицинско разрешително за дейност по реда на чл. 92 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.).

(3) Животновъдните обекти, които са получили ветеринарномедицинско разрешително за дейност, се регистрират по реда на чл. 93 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 10. (1) Органите на НВМС осъществяват контрол върху животновъдните обекти чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат кокошките, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.