Държавен вестник, брой 88 от 8.X

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят нормите за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни, наричани по-нататък "норми", редът за вземане на проби и изискванията към методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол върху съдържанието на тежки метали в храни.

(2) Нормите за тежки метали в храни съгласно приложение № 1 се отнасят до ядивната част на посочената храна.

Чл. 2. Предлаганите на потребителя храни, посочени в приложение № 1, не могат да съдържат тежки метали в количества по-високи от цитираните норми.

Чл. 3. (1) За храни, които са изсушени, разредени, преработени или имат повече от една съставка, се прилагат нормите, посочени в приложение № 1, като се отчитат:

1. промяната в концентрацията на замърсителите след сушене или разреждане;

2. промяната в концентрацията на замърсителите следствие на преработката;

3. относителният дял на съставките на продукта;

4. аналитичната граница на количественото определяне на замърсителя.

(2) Нормите не се прилагат за изсушени, разредени, преработени или храни с повече от една съставка, за които в други наредби са установени специални разпоредби.

Чл. 4. За получаване на храни, които имат повече от една съставка, не се допуска използването на храни, които не отговарят на нормите, посочени в приложение № 1.

Чл. 5. За осигуряване на безопасността на храните всички физически и юридически лица, които произвеждат, внасят, търгуват или предлагат храни, са длъжни да спазват нормите за максимално допустими количества на тежките метали като замърсители в храни.

Чл. 6. Съответствието с нормите от приложение № 1 се установява въз основа на резултатите, получени от анализа на лабораторните проби.

Чл. 7. Проби от храни за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак се вземат от органите на държавния контрол по чл. 28, ал. 1 от Закона за храните (държавни инспектори) в съответствие с методите, определени в тази наредба.

Чл. 8. Проби се вземат от всяка партида храни, която е предназначена за анализ.

Чл. 9. Точкови проби се вземат от различни места на партидата или подпартидата.

Чл. 10. (1) При събиране на всички точкови проби се изготвя обща проба, която трябва да бъде не по-малко от 1 kg.

(2) От опаковани храни се взема най-малко една опаковка.

(3) Получените общи проби се считат представителни за партидата или подпартидата, от която са взети.

Чл. 11. (1) За течни храни, за които се счита, че разпределението на замърсителя е равномерно за дадена партида, може да се вземе една точкова проба, която е и обща проба.

(2) За всички останали храни минималният брой точкови проби, които трябва да се вземат от партидата, са посочени в приложение № 2. Всички точкови проби трябва да са с еднакво тегло.

(3) Броят на опаковките, които образуват общата проба, когато партидата се състои от отделни опаковки, е посочен в приложение № 3.

Чл. 12. Лабораторните проби за изследване, контролно изследване и контролна експертиза се вземат от общата хомогенизирана проба. Количеството на лабораторната проба за изследване трябва да бъде достатъчно за повторен анализ.

Чл. 13. Всяка проба - обща или лабораторна, се поставя в чиста опаковка, която трябва да осигури защита от загуби на анализирания компонент, следствие на абсорбция от вътрешните страни на опаковката, защита от замърсяване и повреди при транспортиране. По време на транспортиране и/или съхранение е необходимо да се вземат мерки, за да не настъпят промени в състава на общите и лабораторните проби.

Чл. 14. (1) Всяка проба, взета за нуждите на държавния контрол, се затваря и маркира по начин, който осигурява нейната идентичност.

(2) За взетите проби се съставя протокол в съответствие с действащите нормативни актове за вземане на проби от храни.

Чл. 15. Приложеният метод за вземане на проба трябва да гарантира, че общата проба е представителна за партидата, която се контролира.

Чл. 16. (1) За определяне на съдържанието на тежки метали се извършват най-малко два независими анализа на лабораторната проба и се изчислява средната стойност на резултите.

(2) Партидата съответства на нормите за максимално допустими количества тежки метали, ако средната стойност от анализа отговаря на нормите от приложение № 1.

Чл. 17. При вземане на проби от храни за определяне съдържанието на олово, кадмий и живак се спазват и изискванията за вземане на проби на действащите нормативни актове.

Чл. 18. Лабораторната проба трябва да бъде представителна и хомогенна, без вторично замърсяване при получаването й.

Чл. 19. При подготовката на проби при някои видове продукти трябва да се има предвид следното:

1.при черупчестите мекотели, ракообразни и малки риби в лабораторната проба се включват и вътрешностите;

2. при зеленчуците се изследва само ядивната част.

Чл. 20. (1) За определяне на съдържанието на олово, кадмий и живак се използват валидирани методи, които отговарят на изискванията, посочени в приложения № 4 и 5.

(2) При организиране на лабораторни и междулабораторни сравнителни изпитвания по възможност се използват и сертифицирани стандартни образци.

Чл. 21. Аналитичният резултат се обявява, като се посочва и аналитичният добив.

Чл. 22. Резултатите се изразяват в същата единица, в каквато са изразени нормите от приложение № 1.