Държавен вестник, брой 9 от 27.I

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. ветеринарно-санитарните изисквания:

а) за одобряване на предприятия за производство на месо от дивеч;

б) към отстреляния дивеч;

в) при производството на месо от дивеч в одобрени предприятия;

г) при предлагането на пазара на месо от дивеч;

2. видовете контрол за спазване на изискванията по т. 1.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. малък брой неодран или неоскубан дивеч и неизкормен дребен дивеч, който се доставя директно от ловеца до потребителя или до магазини за продажба на дребно;

2. малки количества месо от дивеч за директна доставка до крайния потребител;

3. месо от дивеч, разфасовано и съхранявано в магазини за продажба на дребно или в помещения, които обслужват тези магазини, в които разфасоването и съхранението се извършват с цел директна продажба на крайния потребител;

4. трофеи, малък брой отстрелян дребен дивеч или отделни животни едър дивеч, който е пренасян от пътуващи в личните им превозни средства, които не са предназначени за предлагане на пазара и не произхождат от страна или район, в които са наложени мерките по чл. 23, ал. 1, т. 5 - 7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) (ДВ, бр. 42 от 1999 г.).

(3) Дейностите в обектите по ал. 2 подлежат на контрол от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) и органите на Държавния санитарен контрол (ДСК).

Чл. 2. (1) Ветеринарномедицинско разрешително за дейност по реда на чл. 92 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ППЗВД) се издава на предприятията, които произвеждат месо от дивеч, само ако отговарят на изискванията по тази наредба.

(2) Предприятията, получили ветеринарномедицинско разрешително за дейност, се регистрират по реда на чл. 93 ППЗВД.

(3) В предприятията за производство на прясно месо и прясно птиче месо се разрешава производство на месо от дивеч при условие, че:

1. са одобрени и за тази дейност по реда на чл. 92 ППЗВД;

2. имат необходимото оборудване за тази цел;

3. при производството се спазват хигиенните изисквания.

Чл. 3. (1) Предприятията за производство на месо от дивеч трябва да имат:

1. достатъчно голямо хладилно помещение за приемане на дивеча;

2. помещение за преглед и за изкормване, одиране и оскубване - когато тези дейности се извършват в предприятието;

3. достатъчно голямо помещение за разфасоване и друга обработка - когато такава обработка се извършва в предприятието, снабдено с подходящо оборудване за охлаждане и уреди за измерване на температурата;

4. помещение за пакетиране и експедиция - когато тези дейности се извършват в предприятието и когато са изпълнени изискванията по чл. 56; когато тези изисквания не са спазени, трябва да има отделно помещение за експедиция;

5. достатъчно голямо помещение за охлаждане или замразяване за съхранение на месото от дивеч;

6. достатъчен брой мивки, снабдени с топла и студена вода или смесена до подходяща температура, както и с препарати за почистване и дезинфекция на ръцете и средства за подсушаването им, с крановете, които не се пускат и спират с ръка;

7. средства за дезинфекция на инструментите с топла вода с температура не по-ниска от 82°С;

8. подходящи съоръжения за защита срещу насекоми, гризачи и други вредители;

9. устойчиви на корозия и лесни за почистване и дезинфекция инструменти и работно оборудване (маси за разфасоване, контейнери, транспортни ленти и триони), които не могат да заразят месото; повърхностите, които влизат в контакт с месо, включително свързващите части, трябва да бъдат гладки; не се допуска използването на дърво, освен в помещенията, където се съхранява само пакетирано месо;

10. устойчиви на корозия контейнери за съхранение на месото и инструменти и оборудване за обработката му, като контейнерите не влизат в директен контакт с пода или стените;

11. места за приемане и разпределяне на месото, снабдени с оборудване за хигиенична обработка и предпазване на месото от замърсяване при товарене и разтоварване;

12. специални водонепропускливи и устойчиви на корозия заключващи се контейнери за съхранение на месо, което не е предназначено за човешка консумация, или заключващо се помещение, ако трябва да се съхранява голямо количество месо или ако месото не се отстранява или унищожава в края на всеки работен ден; когато месото се отстранява чрез тръбна система, тя трябва да се конструира и инсталира по начин, който предпазва месото от замърсяване;

13. помещения за хигиенично съхраняване на материалите за опаковане и пакетиране - когато в предприятието се извършва опаковане и пакетиране;

14. хладилно оборудване, което поддържа вътрешната температура на месото, изискваща се по тази наредба; оборудването трябва да включва система за оттичане на кондензираната вода, за да не се замърсява месото;

15. питейната вода под налягане, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.);

16. горещата питейна вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

17. системи за отвеждане на твърдите и течните отпадъци;

18. заключващи се помещения и оборудване, които се използват само от ветеринарните инспектори, осъществяващи държавния ветеринарно-санитарен контрол;

19. достатъчен брой помещения за преобличане на персонала, с гладки, водонепропускливи, миещи се стени и подове, снабдени с мивки, душове и промивни тоалетни, оборудвани по начин, който предпазва чистата зона на предприятието от замърсяване; вратите на тоалетните не трябва да се отварят директно към работните помещения; душове не са необходими в хладилни складове, в които само се получава и експедира хигиенично пакетирано прясно месо; мивките трябва да са снабдени с топла и студена вода или смесена до подходяща температура, както и с препарати за почистване и дезинфекция на ръцете и средства за подсушаването им; крановете на мивките не трябва да се пускат и спират с ръка; до тоалетните трябва да има достатъчен брой мивки;

20. подходящо място и оборудване за почистване и дезинфекция на транспортните средства;

21. помещение или обезопасено място за съхранение на миещите и дезинфекционните препарати.

(2) Изискването по ал. 1, т. 20 не се прилага за хладилните складове, в които се получава и експедира само хигиенично опаковано прясно месо и когато с разрешение на органите на ДВСК почистването и дезинфекцията се извършват извън предприятието.

(3) Използването на непитейна вода се разрешава само за производство на пара, противопожарна защита и охлаждане на хладилното оборудване, при условие че е осигурена отделна водопроводна мрежа без връзка с мрежата за питейна вода и няма опасност от заразяване на месото. Тръбите за непитейна вода трябва да са разграничени от тръбите за питейна вода.

Чл. 4. (1) Помещенията, в които се добива, обработва или съхранява месото от дивеч, и местата и коридорите, през които то се транспортира, трябва да имат:

1. водоустойчив под, лесен за почистване и дезинфекция, устойчив на гниене, с наклон, който улеснява оттичането на отпадъчните води;

2. канализация, снабдена с решетки и сифони за премахване на миризмите;

3. стени, направени от непромокаеми материали, боядисани в светли цветове, с гладко миещо се покритие на височина най-малко 2 м; в помещенията за охлаждане и замразяване и в помещенията за съхранение миещото се покритие трябва да е на височината на складираните в тях продукти; ъглите между стените и пода трябва да бъдат заоблени, с изключение на помещенията за съхранение;

4. врати, изработени от трайни материали, устойчиви на корозия, а ако са от дърво - с гладко и непромокаемо покритие;

5. вентилация за отвеждане на изпаренията, за да се избегне кондензацията;

6. достатъчно естествено или изкуствено осветление, което не променя цветовете;

7. лесни за почистване тавани или вътрешни повърхности на покривните покрития.

(2) Изолационните материали, които се използват при изграждането на помещенията и коридорите по ал. 1, трябва да са устойчиви на гниене и да не отделят миризма.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат в помещенията за съхранение и местата и коридорите, през които се пренася месото, с изключение на изискванията за водоустойчиви и устойчиви на гниене подове.

(4) Изискването по ал. 1, т. 2 не се прилага в помещенията за охлаждане или замразяване. В този случай е достатъчно да има средство за лесно оттичане на водата.

Чл. 5. (1) В предприятието да се поддържа необходимата хигиена на помещенията, оборудването и персонала.

(2) Лицата, които обработват месо от дивеч или работят в помещения, където месото се обработва, пакетира или транспортира, задължително да носят чисти шапки, ботуши и работно облекло в светли цветове, предпазни престилки или друго защитно облекло.

(3) Лицата, които работят с месо от дивеч, са длъжни:

1. да поддържат чисто работното облекло през целия работен ден, като при всяко замърсяване го сменят;

2. да измиват и дезинфекцират ръцете си по няколко пъти на ден, когато е необходимо;

3. ако са били в контакт с болни животни или заразено месо, незабавно да измият ръцете си с гореща вода и да ги дезинфекцират до лактите.

Чл. 6. Не се допуска пушене в работните помещения, помещенията за складиране, местата за товарене и разтоварване, помещенията за приемане и разпределяне и местата и коридорите, през които се транспортира месото от дивеч.

Чл. 7. (1) Не се допуска влизането на животни в предприятието.

(2) Гризачите, насекомите и други вредители системно се унищожават.

Чл. 8. Оборудването и инструментите, които се използват при работа с месо, се поддържат чисти и в добро състояние, почистват се и се дезинфекцират по няколко пъти по време на работа, след приключване на работа и преди да се използват отново, когато са замърсени.

Чл. 9. (1) Помещенията, инструментите и работното оборудване не могат да се използват за други цели, освен за работа с прясно месо, прясно птиче месо или месо от дивеч.

(2) Разфасоването на месо от дивеч се извършва по различно време от разфасоването на друг вид месо. Помещенията за разфасоване се почистват и дезинфекцират, преди да бъдат използвани за работа с месо от други видове. Инструментите за разфасоване на месо не може да се използват за други цели.

Чл. 10. Не се допуска инструментите да се оставят в месото, както и почистването на месото с кърпа.

Чл. 11. Не се допуска месото и контейнерите за месо да влизат в пряк допир с пода на помещението.

Чл. 12. (1) На всеки етап от производството се използва питейна вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) Използването на непитейна вода се разрешава:

1. за производство на пара при условие, че тръбите се използват само за тази цел и няма опасност от заразяване на прясното месо;

2. за охлаждане на хладилното оборудване.

(3) В случаите по ал. 2 тръбите за непитейна вода трябва да са разграничени от тръбите, използвани за питейна вода.

Чл. 13. Не се допуска разпръскването по пода на работните помещения и помещенията за съхранение на месото на отпадъци от производството, които могат да замърсят месото.

Чл. 14. Не се допуска наличие на остатъчни количества миещи препарати, дезинфекционни средства и други подобни вещества върху инструментите и машините при почистването им, които могат да замърсят месото от дивеч. След използването им инструментите и работното оборудване се изплакват обилно с питейна вода.

Чл. 15. (1) Всяко лице, заето в добива и обработката на месо от дивеч, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи съгласно изискванията на Наредба № 53 от 1979 г. за медицинските прегледи на постъпващите и работещите в хранителните, комуналните обекти и здравните заведения (обн., ДВ, бр. 8 от 1979 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1993 г., бр. 99 от 1995 г.; попр., бр.101 от 1995 г.).

(2) Ръководителят на предприятието отстранява от работа лицата, които могат да заразят месото.

Чл. 34. (1) На пазара се предлага месо от дивеч, който:

1. е отстрелян съгласно изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 58 от 2001 г.);

2. не произхожда от район, в който са наложени мерките по чл. 23, ал. 1, т. 5 - 7 ЗВД;

3. веднага след отстрела е обработен съгласно чл. 16 - 22 и е транспортиран в срок до 12 часа до предприятието или до събирателен пункт.

(2) В събирателния пункт месото се охлажда до температурите, посочени в чл. 18, ал. 1, и до 12 часа се транспортира до предприятието.

(3) Срокът по ал. 2 може да бъде увеличен от органите на ДВСК, когато събирателният пункт за дивеч е разположен в отдалечен район и когато климатичните условия позволяват това.

Чл. 35. (1) Месото от дивеч трябва да е получено в одобрено предприятие, което отговаря на изискванията на глави втора и трета или в зависимост от вида на дивеча:

1. на изискванията на Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо - за едър дивеч;

2. на изискванията на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо - за дребен дивеч.

(2) Когато месото е получено в предприятията по ал. 1, т. 1 и 2, дивечът трябва да е одран в отделно помещение, което се използва само за тази цел, или да е одран в различно време.

(3) Върху месото трябва да има обозначение, че е получено в предприятие по ал. 1, т. 1 или 2.

Чл. 36. (1) Месото трябва да е получено от отстрелян дивеч, който е преминал външен оглед от държавен ветеринарен лекар за:

1. наличие на аномалии;

2. проверка дали смъртта не е настъпила поради друга причина освен лова.

(2) Държавният ветеринарен лекар може да постави диагнозата на базата на информация, получена от ловеца или от поведението на животното преди отстрела.

Чл. 37. (1) Месото от дивеч трябва да:

1. е обработено при необходимите хигиенни условия съгласно чл. 16 - 22 и чл. 29 - 33;

2. е преминало следкланичен преглед, извършен от държавен ветеринарен лекар или негов помощник;

3. не показва изменения, локални дефекти или други промени, с изключение на травматични наранявания, които са се появили по време на отстрела.

(2) При установяване на изменения по ал. 1, т. 3 държавният ветеринарен лекар извършва лабораторни изследвания, които потвърждават, че промените не правят месото негодно за човешка консумация или опасно за здравето на хората.

(3) Държавният ветеринарен лекар извършва преглед на представителен брой проби от животни със същия произход, когато се отнася за дребен дивеч, който не е изкормен веднага след клането.

(4) Държавният ветеринарен лекар извършва проверки на цялата партида при констатиране на зооноза или на заболяване по чл. 27.

(5) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 4 държавният ветеринарен лекар обявява цялата партида за негодна за човешка консумация или преглежда всеки труп поотделно.

Чл. 38. Държавният ветеринарен лекар обявява за негодно за човешка консумация месо от дивеч, когато:

1. установи изменения по чл. 26 или когато месото е възбранено съгласно чл. 27;

2. установи зооноза;

3. месото е получено от животни, приемали вещества, които могат да направят месото опасно или вредно за здравето на хората;

4. месото е третирано с йонизиращо или ултравиолетово лъчение с вещества, които могат да повлияят върху органолептичните качества на месото, или с оцветители, различни от тези, които се използват при здравната маркировка.

Чл. 39. Месо от глиган или други видове, които са възприемчиви към трихинелоза, се изследва за наличие на трихинели:

1. съгласно Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 110 от 2001 г.);

2. чрез микроскопско изследване на отделни проби от всяко животно, взети от масетерите и мускулите на диафрагмата, от мускулите на долната част на предния крайник, от междуребрените мускули и мускула на езика.

Чл. 40. (1) Месото от дивеч, което е годно за човешка консумация:

1. се маркира съгласно чл. 48;

2. се съхранява съгласно чл. 58 при спазване на хигиенните изисквания в одобрено предприятие за месо от дивеч, предприятие за производство на прясно месо или предприятие за производство на прясно птиче месо;

3. се транспортира при хигиенни условия съгласно чл. 59 - 62.

(2) Върху етикетите на месото по ал. 1 трябва да се съдържа информация за вида, от който е получено месото.

Чл. 41. Частите от трупове или обезкостено месо от дребен пернат дивеч трябва да са получени съгласно чл. 62 на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо в одобрено предприятие за производство на месо от дивеч.

Чл. 42. (1) Месото, което е обявено за негодно за човешка консумация, трябва да бъде ясно разграничено от месото, което е годно за човешка консумация.

(2) Месото, което е негодно за човешка консумация, се преработва съгласно изискванията на Наредбата за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход.

Чл. 43. Одраният и изкорменият дивеч, който се предлага на пазара, отговаря на изискванията по чл. 34 - 41.

Чл. 44. (1) Неодраният (неоскубаният) и неизкорменият дивеч се предлага на пазара, когато са спазени следните изисквания:

1. дребният дивеч, който не е замразен или дълбоко замразен, да отговаря на изискванията по чл. 35 и да е обработван и съхраняван отделно от прясно месо, прясно птиче месо, месо от одран или оскубан дивеч;

2. едрият дивеч да отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 36 и чл. 37, ал. 1, т. 1, а вътрешностите му да са преминали следкланичен преглед в предприятието.

(2) Дивечът по ал. 1, т. 2 трябва да се придружава от ветеринарномедицинско свидетелство, което удостоверява, че е преминал след кланичен преглед и е годен за човешка консумация.

(3) Неодраният едър дивеч се охлажда:

1. при температура от -1°С до 7°С и се съхранява при тези температури по време на транспорт до предприятието и в предприятието най-много 7 дни след следкланичния преглед;

2. при температура от -1°С до 1°С и се съхранява при тези температури по време на транспорт до предприятието и в предприятието най-много 15 дни след следкланичния преглед.

(4) Месо от неодран едър дивеч не се маркира със здравната маркировка по чл. 48. Маркировка по чл. 48 се допуска, когато след одирането в предприятието месото е преминало следкланичен преглед и е обявено от държавен ветеринарен лекар като годно за човешка консумация.

Чл. 45. (1) Не се допуска предлагане на пазара на:

1. месо от дивеч, което е произведено в предприятие, което не отговаря на изискванията по тази наредба;

2. дивеч, който не отговаря на изискванията по чл. 34 - 41.

(2) Субпродуктите, които са годни за човешка консумация, могат да се предлагат на пазара само ако са преминали термична обработка.

Чл. 46. Здравната маркировка на месото от дивеч се извършва от държавен ветеринарен лекар или негов помощник.

Чл. 47. (1) Държавният ветеринарен лекар съхранява и контролира материалите за полагане на здравна маркировка, етикетите и опаковките, когато са маркирани.

(2) Държавният ветеринарен лекар предава на помощниците материалите за полагане на здравна маркировка, етикетите и опаковките, когато са маркирани в необходимия брой, само за времето, докато трае маркирането.

Чл. 48. (1) Здравната маркировка на месото от едър дивеч е петоъгълен печат, който съдържа в горната си част цялото име на страната или инициалите "BG", изписани на латиница, а в средата - ветеринарния регистрационен номер на предприятието или помещението за разфасоване. Буквите са с височина 0,8 см, а цифрите - 1 см.

(2) Здравната маркировка на месото от дребен дивеч е петоъгълен печат, който съдържа в горната си част цялото име на страната или инициалите "BG", изписани на латиница, а в средата - ветеринарния регистрационен номер на предприятието или помещението за разфасоване. Буквите и цифрите са с височина 0,2 см.

(3) Материалът, който се използва за маркиране на месото, трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 24 от 2001 г. за материали и предмети, различни от пластмасите, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 56 от 2001 г.) и Наредба № 1 от 2002 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 13 от 2002 г.). Информацията по ал. 1 и 2 трябва да е ясна и четлива.

Чл. 49. Здравната маркировка по чл. 48 се поставя:

1. на неопаковани трупове чрез поставяне на печат;

2. на опаковката, видимо под нея или на друг материал за пакетиране на опакованите трупове;

3. на опаковката, видимо под нея или на друг материал за пакетиране на части от трупове или субпродукти, опаковани в малки количества.

Чл. 50. При маркиране на месо от дребен дивеч се прилагат и изискванията на чл. 73 на Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

Чл. 51. Пакетирането на месото от дивеч се извършва с материали, които:

1. запазват органолептичните качества на месото;

2. не съдържат вредни вещества, които се предават на месото;

3. осигуряват ефективното предпазване на месото по време на транспорта и обработването.

Чл. 52. Материалът за пакетиране може да се използва повторно, само ако е направен от лесен за почистване материал, устойчив на корозия и ако предварително е почистен и дезинфекциран.

Чл. 53. (1) Опаковането на месото се извършва веднага след разфасоването му.

(2) Опаковката по ал. 1 е безцветна и прозрачна, отговаря на изискванията по чл. 51, т. 1 и 2 и се използва еднократно.

Чл. 54. Опакованото месо трябва да се пакетира.

Чл. 55. Когато опаковката отговаря на всички изисквания към материала за пакетиране, не е нужно тя да е прозрачна и безцветна. Пакетиране не е необходимо, при условие че са спазени другите изисквания по чл. 51 и 52.

Чл. 56. Разфасоването, обезкостяването, опаковането и пакетирането на месото могат да се извършват в едно и също помещение, когато са изпълнени следните изисквания:

1. помещението е достатъчно широко и позволява хигиеничен начин на работа;

2. опаковката и материалът за пакетиране са поставени в херметични опаковки веднага след производството им; херметичните опаковки трябва да предпазват опаковката и материала за пакетиране от повреждане по време на транспортирането им до предприятието, в което се съхраняват в отделни помещения при хигиени условия;

3. в помещенията за съхраняване на материала за пакетиране няма прах и вредители;

4. помещенията нямат директна връзка с помещения, в които се съхраняват вещества, които могат да заразят прясното месо;

5. материалът за пакетиране не се поставя и съхранява на пода на помещението;

6. материалите за пакетиране се комплектоват при хигиенни условия, преди да се внесат в помещението;

7. материалите за пакетиране се внасят в помещението при хигиенни условия и се използват веднага и не се обработват от персонала, който работи с прясно месо;

8. веднага след пакетирането месото се съхранява в помещение, предвидено за тази цел.

Чл. 57. (1) Пакетите съдържат само разфасовано месо от един и същ вид.

(2) Пакетирано месо от дивеч се съхранява в отделно помещение от откритото месо.

Чл. 58. (1) След следкланичния преглед месото от дивеч се охлажда или замразява.

(2) Охладеното месо от дребен дивеч се съхранява при температура до 4°С.

(3) Охладеното месо от едър дивеч се съхранява при температура до 7°С.

(4) Замразеното месо от дивеч се съхранява при температура под минус 12°С.

Чл. 59. (1) Транспортните средства се оборудват по начин, който предпазва месото от дивеч от заразяване или неблагоприятно външно влияние.

(2) Средствата за транспорт трябва се оборудват по начин, който осигурява спазването на температурите по чл. 58.

Чл. 60. Месото от дивеч се транспортира само в превозни средства или контейнери, предварително почистени и дезинфекцирани.

Чл. 61. (1) Трупове или половинки от тях, с изключение на пакетирано замразено месо, се транспортират във висящо положение. Изискването не се прилага при използване на въздушен транспорт.

(2) Разфасовките, които не са пакетирани или не са поставени в устойчиви на корозия контейнери, се транспортират във висящо положение или върху стелажи.

(3) Контейнерите или стелажите по ал. 2 трябва да отговарят на хигиенните изисквания и изискванията за пакетиране. Те могат да се използват отново след почистване и дезинфекция.

Чл. 62. Преди товарене държавният ветеринарен лекар е длъжен да провери дали са спазени хигиенните изисквания към транспортните средства и условията на товарене.

Чл. 63. (1) По време на транспорт месото от дивеч се придружава от:

1. ветеринарномедицинско свидетелство или ветеринарен сертификат, издаден от държавния ветеринарен лекар в момента на товаренето;

2. търговски документ, който освен данните по чл. 48 съдържа и името на ветеринарния лекар, извършил маркирането; в търговския документ за замразено месо задължително са посочени месецът и годината на замразяване.

(2) Документът по ал. 1, т. 2 се съхранява от получателя най-малко една година и се представя на държавния ветеринарен лекар при поискване.