Държавен вестник, брой 42 от 23.V

Чл. 1. С тази наредба се определят минималните ветеринарномедицински изисквания за намаляване до минимум страданията на животните при:

1. транспортиране за клане;

2. предкланична почивка и подготовка за клане;

3. ограничаване на движението, фиксиране и зашеметяване;

4. клане или умъртвяване.

Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат при:

1. евтаназия (безболезнено умъртвяване) на коне, предназначени за спортни цели;

2. диви животни, отстреляни съгласно Закона за лова и опазване на дивеча;

3. технически и научни експерименти, свързани с процедурите по чл. 1, провеждани под контрола на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

Чл. 3. Клането на животни се извършва по начини, които намаляват до минимум възбудата, болката и страданието им.

Чл. 4. Съоръженията в кланиците се изграждат по начин, който намалява до минимум възбудата, болката и страданието на животните.

Чл. 5. (1) За животните в кланиците се осигуряват:

1. помещения за настаняване съгласно изискванията на раздел III;

2. условия за ограничаване на движението и за фиксиране преди клане или умъртвяване съгласно изискванията на раздел IV;

3. съоръжения за зашеметяване и умъртвяване съгласно изискванията на раздел V;

4. условия за пълно обезкръвяване съгласно изискванията на раздел VI.

(2) В кланиците животните се разтоварват при спазване изискванията на раздел VII.

(3) При клане на животни по религиозни причини спазването на изискванията по ал. 1, т. 3 не е задължително, но трябва да се извърши фиксиране на говедата преди клането съгласно раздел IV с цел да се избегне причиняването на излишна възбуда, болка, страдание и нараняване на животните.

Чл. 6. (1) Съоръженията за ограничаване на движението, фиксиране, зашеметяване, клане или умъртвяване на животни се проектират, изработват, поддържат и използват по начин, който осигурява извършването на тези дейности за кратко време и без причиняване на излишни страдания на животните.

(2) В кланиците се изграждат и поддържат допълнителни съоръжения по ал. 1, които се използват в случай на авария.

Чл. 7. Не се разрешава участието на лица без необходимата квалификация и опит при транспортиране, фиксиране, зашеметяване, клане или умъртвяване на животни.

Чл. 8. (1) Органите на НВМС извършват проверки в кланиците за спазване изискванията на наредбата и имат достъп до всички места в тях по всяко време на производствения процес.

(2) Собствениците и управителите на кланици осигуряват достъп на контролните органи по ал.1 по всяко време на производствения процес до всички места в кланицата и им предоставят цялата документация за проверка.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно или едновременно с проверки с друга цел, периодично или по сигнал.

Чл. 9. (1) Когато еднокопитни, преживни животни, свине, зайци и птици се колят извън кланиците, се спазват изискванията, посочени в раздели IV, V и VI.

(2) Органите на НВМС по изключение могат да разрешат клане на птици, зайци, свине, овце и кози извън кланиците, когато са предназначени за лична консумация от собственика им. В тези случаи спазването на изискванията на раздели IV, V и VI не са задължителни при условие, че:

1. се спазват изискванията по чл. 3;

2. свинете, овцете и козите са предварително зашеметени.

Чл. 10. Клане или умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести се извършва съгласно изискванията на раздел VIII.

Чл. 11. Умъртвяване на животни, отглеждани за добив на ценни кожи, се извършва съгласно изискванията на раздел IХ.

Чл. 12. Умъртвяване на бракувани еднодневни пилета и ембриони в люпилни се извършва съгласно изискванията на раздел Х.

Чл. 13. Изискванията на чл. 9, 10, 11 и 12 не са задължителни, когато органите на НВМС преценят, че за осигуряване на безопасността на други животни и хората определено животно трябва да бъде убито незабавно.

Чл. 14. (1) Наранени или болни животни се колят или умъртвяват на място.

(2) Органите на НВМС разрешават транспортирането на животни по ал. 1 за клане или умъртвяване в кланица при условие, че по време на транспорта не им се причиняват излишни страдания.

Чл. 15. При внос на месо и месни продукти в сертификата, издаден от държавната ветеринарномедицинска служба на страната на произход, трябва да е посочено, че те са добити при спазване изисквания, еквивалентни на изискванията на тази наредба.

Чл. 16. (1) Кланиците трябва да разполагат с достатъчен брой боксове и други помещения за животните, които имат:

1. подова настилка, която не позволява подхлъзване и не наранява животните;

2. условия за проветряване;

3. изкуствено осветление за проверка състоянието на животните по всяко време;

4. съоръжения за връзване на животните;

5. постеля за животните;

6. осигурено пространство за всяко животно така, че то да може да стои изправено, да ляга и да се обръща без затруднения.

(2) При благоприятни атмосферни условия животните може да се настаняват под навеси.

Чл. 17. При настаняване на животните в помещенията на кланицата се спазват следните условия:

1. на всички животни се осигурява вода за пиене, а на тези, които се колят след повече от 12 часа - и умерени количества храна;

2. животните се връзват по начин, който им дава възможност да лягат без затруднение;

3. животни, които могат да се наранят взаимно поради разлика в пола и възрастта им, се настаняват в отделни помещения, боксове или навеси;

4. в помещенията, в които се настаняват птици, се осигурява площ, която дава възможност на всяка птица да стои изправена, да се обръща и да разперва крилете си без затруднения.

Чл. 18. (1) Условията в помещенията, боксовете и навесите, както и здравословното състояние на животните се проверяват сутрин и вечер от определени от собственика или управителя на кланицата лица.

(2) Болните и съмнително болните животни се изолират в подходящи за тази цел помещения.

(3) При влажно и много горещо време се вземат мерки за охлаждане на животните.

Чл. 19. (1) Наранените по време на транспорта и неотбитите животни се изколват незабавно, а ако това е невъзможно - не по-късно от 2 часа след разтоварването.

(2) Животни, които не могат да ходят, се колят на място или се пренасят с количка или платформа до мястото за спешно клане.

Чл. 20. (1) При фиксиране на животните преди зашеметяване за клане или умъртвяване се спазват следните условия:

1. животните се фиксират по начин, недопускащ болка, възбуда или нараняване;

2. краката на животните не се завързват;

3. животните не се окачват да висят преди зашеметяване.

(2) Пилета и зайци могат да се окачват непосредствено преди зашеметяване и клане, като след окачването им се изчаква до относителното успокояване на животното, за да може зашеметяването да се извърши ефективно и без по-нататъшно забавяне.

Чл. 21. Оборудването за зашеметяване на животните с електрически ток не трябва да се използва за ограничаване движението на животните и за фиксирането им, както и за стимулиране на придвижването им.

Чл. 22. (1) Животните, които се зашеметяват или убиват чрез механични средства или електрически ток, прилагани върху черепа, трябва да се поставят в такова положение, че манипулацията да се извърши лесно, точно и по най-бързия начин.

(2) При зашеметяване и клане на еднокопитни животни и едър рогат добитък могат да се използват средства за фиксиране на главата.

Чл. 23. По време на клане на животни по религиозни причини се прилага фиксиране на животните чрез механични средства с цел да се избегне причиняването на болка, излишна възбуда, наранявания и контузии на животните.

Чл. 24. Зашеметяване с парализиращо жило (прихванат болт) на еднокопитни и преживни животни се извършва при спазване на следните изисквания:

1. при едър рогат добитък и еднокопитни пистолетът се поставя така, че жилото да проникне в мозъчната кора в челната част на мозъка; не се разрешава прострелване в тилната част;

2. при дребен рогат добитък прострелването се извършва в челната част; при наличие на рога се разрешава прострелване в тилната част, като пистолетът се насочва зад основата на рогата в посока към устата и обезкръвяването се извършва не по късно от 15 сек. след изстрела;

3. след всеки изстрел операторът проверява дали жилото е прибрано; ако не е прибрано, инструментът не може да се ползва, докато не бъде поправен;

4. животните се поставят в бокса за зашеметяване и им се поставят ограничители на главата едва когато операторът е напълно готов да извърши манипулацията по най-бързия начин.

Чл. 25. Зашеметяване на зайци и риби се извършва с механичен удар чрез:

1. устройства, които нанасят удара върху черепа; операторът на устройството трябва да се увери, че ударът е насочен към определеното място и ще бъде нанесен с нужната сила в съответствие с инструкциите на производителя, така че да се постигне ефективно зашеметяване, без да се получи фрактура на черепа;

2. ръчно нанасяне на удара по черепа при клане на малки партиди зайци и малки риби, като се спазват изискванията по чл. 3; манипулацията трябва да се извърши по такъв начин, че животното да изпадне незабавно в безсъзнание и да остане в това състояние до настъпването на смъртта.

Чл. 26. Зашеметяване с електрически ток за свине, дребни преживни и риба се извършва при спазване на следните изисквания:

1. електродите се поставят така, че да обхванат черепа, за да се осигури преминаването на тока през мозъка; за подобряване на електропроводимостта се застригва или обръсва излишната вълна или козина или кожата на главата се намокря;

2. когато животните се зашеметяват индивидуално, апаратът с електродите трябва да е снабден със:

а) устройство за измерване на силата и напрежението на тока;

б) устройство за звукова или визуална сигнализация, което отчита продължителността на въздействие на тока върху животното;

в) устройство, което измерва съпротивлението и спира работата на апарата, ако по веригата не може да протече ток с минимално изискваната сила.

Чл. 27. Зашеметяване с автоматична линия с електрически ток във водна баня на птици се извършва при спазване на следните изисквания:

1. нивото на водата се регулира по начин, който осигурява добър контакт с главите на птиците;

2. използва се ток с такава сила и продължителност, които гарантират, че животните непосредствено след зашеметяването изпадат в безсъзнание и остават в това състояние до клането;

3. при групово зашеметяване се поддържа достатъчно напрежение, за да протече ток със сила, която гарантира зашеметяването на всяка птица;

4. ваните с вода са с подходящ размер и дълбочина за вида птици и не преливат откъм входа; електродът, който се потапя във водата, е с размерите на дължината на ваната;

5. операторът на автоматичната линия постоянно следи за правилното подаване на тока, за ефективното зашеметяване на всяка птица и за осигуряване на добър електрически контакт и намокряне на металните пръстени по краката на птиците;

6. при повреда, спиране на електрическото захранване или установяване на неефективно зашеметяване операторът зашеметява и обезкървява ръчно окачените на линията птици.

Чл. 28. Зашеметяване с въглероден двуокис на свине и птици се извършва при спазване на следните изисквания:

1. концентрацията на въглеродния двуокис за зашеметяване на свине е най-малко 70 % от обема;

2. камерата, в която животните се зашеметяват с въглероден двуокис, и съоръженията за придвижването им през нея са конструирани и поддържани по начин, недопускащ нараняване на животните и компресия върху гръдния кош;

3. на животните е осигурена възможност да стоят изправени до момента, в който загубят съзнание;

4. камерата и съоръженията за придвижване през нея са осветени така, че животните да могат да виждат заобикалящата ги среда и да се виждат помежду си;

5. в камерата са монтирани устройства за измерване концентрацията на въглеродния двуокис в точката на най-голяма концентрация и устройства за визуално и светлинно сигнализиране при намаляване на концентрацията под 70 %;

6. свинете се поставят в съоръженията за придвижване към камерата така, че да се виждат помежду си, вкарват се в камерата в рамките на 30 сек. след поставянето им в съоръжението и се придвижват възможно най-бързо до точката с най-висока концентрация на газ;

7. престоят на животните в газовата среда продължава достатъчно дълго, за да осигури оставането им в безсъзнание до момента на клане.

Чл. 29. Зашеметяване не се извършва, когато обезкръвяването не може да се извърши незабавно след това.

Чл. 30. (1) Умъртвяване с изстрел с пистолет или пушка на едър дивеч и елени, отглеждани във ферми, се извършва само от лица, които отговарят на изискванията на глава трета от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 58 от 2001 г.).

(2) Манипулацията се извършва съгласно чл. 3.

Чл. 31. (1) Умъртвяване чрез обезглавяване и пречупване на гръбначния стълб в областта на врата се използва само за птици и след разрешение от органите на НВМС.

(2) Манипулацията се извършва само от добре обучен персонал и съгласно чл. 3.

Чл. 32. (1) Умъртвяване във вакуумна камера без обезкръвяване на пернат дивеч, отглеждан във ферми (пъдпъдъци, яребици и фазани), се извършва при спазване на следните изисквания:

1. животните се поставят в камерата, в която вакуум се постига незабавно чрез мощна електрическа помпа;

2. вакуумът се поддържа до смъртта на животните.

(2) Когато животните по ал. 1 се поставят на групи в транспортните контейнери, за умъртвяването им се използва специално конструирана за целта вакуумна камера.

Чл. 33. Умъртвяване с електрически ток на свине и птици се извършва при спазване на следните изисквания:

1. животните са зашеметени при спазване изискванията по чл. 26, 27 или 28;

2. използва се ток със сила и продължителност, които гарантират незабавното умъртвяване на животните.

Чл. 34. Умъртвяване с въглероден двуокис на свине и птици се извършва при спазване на следните изисквания:

1. при свине - изискванията по чл. 28, т. 1 - 6; престоят на животните в газовата среда трябва да продължи достатъчно дълго, за да се осигури умъртвяването им;

2. при птици:

а) изискванията по чл. 28, т. 2, 4 и 5;

б) газовата смес за умъртвяване да съдържа от 25 до 30 % въглероден двуокис и 60 % инертен газ;

в) след влизането в камерата птиците да се придвижват в рамките на 10 сек. до точката с най-висока концентрация на газ.

Чл. 35. (1) Животните се обезкръвяват възможно най-бързо след зашеметяването по начин, който осигурява бързо и пълно изтичане на кръвта.

(2) Обезкръвяването се извършва, преди животното да дойде в съзнание, чрез прерязване на каротидните артерии или кръвоносните съдове, от които те излизат.

(3) След прерязване на кръвоносните съдове до пълното завършване на обезкръвяването не се допуска извършването на тоалет на трупа, както и прилагането на електрически ток върху него по какъвто и да е начин.

(4) Когато птиците се обезкръвяват чрез автоматично прерязване на врата, при повреда или спиране на автоматичната линия трябва да бъдат незабавно ръчно заклани.

Чл. 36. Когато фиксирането, зашеметяването, окачването и обезкръвяването на животните се извършват от едно лице, то трябва да приключи всички тези манипулации, преди да пристъпи към извършването им на следващото животно.

Чл. 37. Животните се разтоварват възможно най-бързо след пристигане в кланицата, а ако това е невъзможно, им се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни условия и достатъчен въздухообмен до разтоварването.

Чл. 38. За разтоварване на животни, транспортирани без контейнери, кланиците трябва да разполагат със съоръжения, които имат:

1. подова настилка, която не позволява подхлъзване;

2. странични прегради за насочване на животните и предпазването им от падане;

3. вход и изход, разположени по начин, който улеснява придвижването на животните;

4. оградени места за преминаване на животните, изградени по начин, който не позволява нараняването им.

Чл. 39. (1) Животните по чл. 38:

1. се разтоварват поединично;

2. не трябва да бъдат плашени и вдигани чрез фиксиране на главата, рогата, ушите, опашката и кожата;

3. се придвижват внимателно, без да бъдат блъскани, удряни, ритани и без да се мачкат, усукват или чупят опашките им;

4. не се притискат в чувствителни части на тялото - очи, уши, опашки, полови органи.

(2) Допуска се използването на електрошокови палки за стимулиране придвижването само на възрастни говеда и свине, които отказват да се движат. Електростимулацията се прилага само на мускулатурата на задните бутове за не повече от 2 сек, като пред животното трябва да е осигурено осветено помещение или отворено пространство, където то да се придвижи.

Чл. 40. (1) Контейнерите с животни се товарят и разтоварват хоризонтално по механичен начин и се преместват внимателно без рязко спускане, изпускане и преобръщане.

(2) Контейнерите с отвори по стените и подовете се разтоварват по начин, недопускащ нараняване на животните.

(3) Разтоварването и придвижването на животните, транспортирани с контейнери, се извършва при спазване на изискванията по чл. 39.

(4) Животните по ал. 3 се колят възможно най-бързо след разтоварването в кланицата, а при забавяне на клането се хранят и поят в съответствие с изискванията по чл. 17, т. 1 и 2.

Чл. 41. При пристигането си в кланицата животните се вкарват в помещенията за клане само когато ще бъдат заклани незабавно. Когато клането не може да бъде извършено незабавно, животните се настаняват в помещенията за почивка.

Чл. 42. (1) При умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести се използват методите, посочени в раздел V.

(2) Органите на НВМС могат да разрешат използването и на други методи, които гарантират, че животните се умъртвяват преди идването им в съзнание и при спазване изискванията по чл. 3.

(3) До настъпване на смъртта не се извършват манипулации върху животното.

Чл. 43. (1) Умъртвяването се извършва по следните методи:

1. използване на механични инструменти с парализиращо жило, което прониква в мозъка, като инструментът се поставя така, че жилото да проникне в мозъчната кора; незабавно след това се извършва обезкръвяване на животното;

2. използване на въглероден окис в газова камера при спазване на следните изисквания и условия:

а) газовата камера, в която се поставят животните, е конструирана и поддържана по начин, който не допуска нараняване на животните и дава възможност те да бъдат наблюдавани;

б) животните се поставят в камерата, когато концентрацията на въглероден окис достигне 1 % от обема, като източникът на газ подава 100 % въглероден окис;

в) за умъртвяване на животни от семейство Порови и чинчили - използва се газ, произведен от специално конструирана за целта апаратура, при условие че тестовете докажат, че газът е бил достатъчно охладен, в достатъчна степен филтриран, освободен от дразнещи съставки и примеси на други газове; животните не се поставят в камерата, преди концентрацията на въглероден окис да е достигнала 1 % от обема;

г) инхалирането на газ довежда животните до състояние на дълбока обща анестезия с последваща смърт; животните остават в камерата до настъпването на смъртта;

3. използване на хлороформ за умъртвяване на чинчили при спазване на следните изисквания и условия:

а) газовата камера, в която се поставят животните, е конструирана и поддържана по начин, който изключва нараняване на животните и дава възможност те да бъдат наблюдавани;

б) животните се поставят в камерата, когато тя се изпълни с наситена хлороформ-въздушна смес;

в) инхалирането на газ довежда животните до състояние на дълбока обща анестезия с последваща смърт; животните остават в камерата до настъпването на смъртта;

4. използване на електрошок при спазване на следните изисквания и условия:

а) електродите са поставени така, че да обхванат черепа и сърцето;

б) използва се ток със сила, която води до незабавна загуба на съзнание и спиране на сърцето на животното;

5. инжектиране на свръхдоза анестетик, като се прилагат само такива анестетици, които в предписаната доза причиняват незабавна загуба на съзнание, последвана от смърт на животното;

6. използване на въглероден двуокис за умъртвяване на животни от семейство Порови и чинчили при спазване на следните изисквания и условия:

а) газовата камера, в която се поставят животните, е конструирана и поддържана по начин, който изключва нараняване на животните и дава възможност те да бъдат наблюдавани;

б) животните се поставят в камерата, когато атмосферата вътре е наситена с възможно най-голяма концентрация на въглероден двуокис, като източникът на газ подава 100 % въглероден двуокис;

в) инхалирането на газ довежда животните до състояние на дълбока обща анестезия с последваща смърт; животните остават в камерата до настъпването на смъртта.

(2) При умъртвяване на животните могат да се използват и методи, различни от тези по ал. 1, само с разрешение от органите на НВМС.

Чл. 44. (1) Умъртвяване на еднодневни пилета се извършва по следните методи:

1. използване на механични устройства, причиняващи смърт, с монтирани бързо въртящи се резци или разширени полистиренови издатини; устройството трябва да е с достатъчен капацитет, за да осигури незабавната смърт на всички животни;

2. използване на въглероден двуокис, като животните се поставят в среда с възможно най-голяма концентрация на газа и източникът подава 100 % въглероден двуокис; животните остават в тази среда до настъпване на смъртта.

(2) Умъртвяване на ембриони се извършва чрез използване на механичните устройства, посочени в ал. 1, т. 1.

(3) При умъртвяване на еднодневни пилета и ембриони могат да се използват и методи, различни от тези по ал. 1 и 2, само с разрешение от органите на НВМС.