Държавен вестник, брой 2 от 2.IV

Германия, Австрия, Белгия, Бразилия, Британската империя (с Австралия, Южно-Африканския съюз, Нова Зеландия и Индия), България, Чили, Китай, Дания, Египет, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Япония, Литвия, Люксембург, французкият протекторат Мароко, Норвегия, Парагвай, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, С. Х. С. Кралство, Сиям, Швеция, Швейцария, Чехословакия, Тунис и Уругвай, водими от желанието да се осигури прилагането на принципа относно справедливото третиране на търговията, провъзгласен в чл. 23 от пакта на Обществото на народите,

Убедени, че като се освободи международната търговия от тежестта на ненужните митнически или подобни формалности, извънмерни или произволни, те биха реализирали един важен етап към изпълнението на тая цел,

Считайки, какво най-добрият начин за извършването на тая предстояща задача е да се прибегне към една международна спогодба, основана върху едва справедлива взаимност;

Решиха да сключат една конвенция за тази цел;

Вследствие на което високите договорящи страни назначиха за техни пълномощници, а именно:

(следват имената на пълномощниците).

Които, след като си съобщиха техните пълномощия, намерени в приетия ред, се съгласиха на следното:

Член 1

Договорящите държави, предвид прилагането помежду им принципа и постановленията на чл. 23 от пакта на Обществото на народите, относно справедливото третиране на търговията, се задължават да не спъват техните търговски отношения, с митнически или подобни формалности, които биха били извънмерни, ненужни или произволни.

За тази цел, договорящите държави се задължават чрез всички усвоени законодателни и административни мерки, да ревизират от време навреме установените постановления на техните закони, правилници и наредби, издадени от административни власти, отнасящи се до митническите и тем подобни формалности, с цел да ги опростяват и нагодят към нуждите на търговските отношения с чужбина и да отстранят от тях всяка пречка, освен оная, която е абсолютно необходима за запазване най-съществените интереси на страната.

Член 2

Договорящите държави се задължават да съблюдават точно принципа на справедливото третиране, досежно митническите и други подобни процедури, формалностите, отнасящи се до издаването на разрешения, методите по проверка и анализ, или всеки друг въпрос, сезиран в настоящата конвенция; и съгласно този принцип, те се задължават да се въздържат по тази материя от несправедлива пристрастност в търговските си сношения с някоя договоряща държава.

Гореизложеният принцип остава приложим даже в случай, когато известни договорящи държави биха могли, съгласно техните закони или техните търговски спогодби, да си уговорят взаимното отстъпване на още по-големи улеснения от тези, произтичащи от настоящата конвенция.

Член 3

Предвид на сериозните пречки, които се причиняват от запрещенията и ограниченията във вноса и износа на международната търговия, договорящите държави се задължават да приемат и да приложат щом обстоятелствата им позволят това, всички мерки, годни да намалят до минимум казаните запрещения и ограничения и във всички случаи, да направят по отношение на разрешенията за внос и износ на запретени стоки, всички нужни разпореждания, които да целят:

а) щото условията за спазване и формалностите за изпълнение, с цел да се получат тези разрешения, да бъдат веднага съобщени в една по-ясна и по-точна форма на публиката;

б) щото, начина за издаването тези документи да бъде колкото е възможно по-прост и по-стабилен;

в) щото прегледът на заявленията и връчването на разрешенията на заинтересованите да бъдат извършвани с най-голяма скорост;

г) щото системата за издаването на разрешенията да бъде установена по начин, който да предупреди трафика на тези документи. За тази цел, разрешенията, когато те се дават на лица, трябва да носят името на ползуващия и да не могат да бъдат използувани от някое друго лице;

д) щото в случай на определяне на дяловете, формалностите, наложени от държавата вносителка, да не бъдат от естество да попречат на едно справедливо разпределение на количеството от стоки, чийто внос е разрешен.

Член 4

Договорящите държави, ще трябва да обявят, без закъснение, всички правилници, визиращи митническите и подобни формалности, както и всички припадащи към тях изменения, които не са били обявени досега, по такъв начин, щото заинтересованите да могат да ги узнаят и така да отбягват вредата, която би произлязла от приложението на неизвестните тям митнически формалности.

Договорящите държави се задължават, щото никаква митническа марка да не бъде в сила, преди да е била предварително съобщена на публиката, било чрез обявяването й в "Държавен вестник" на страната, било чрез всеки друг начин усвоен за официално или частно публикуване.

Същото задължение по предварителното публикуване се прилага към всичко, което засяга тарифите, както и запрещенията и ограниченията на вноса и износа.

При все това, в изключителни случаи, когато предварителното публикуване би рискувало да засегне съществените интереси на страната, постановленията на горните алинеи втора и трета изгубват своя задължителен характер. В подобни случаи, обаче, публикуването трябва да става едновременно с влизането в сила на взетата мярка.

Член 5

Всяка договоряща държава, която чрез частични мерки или последователни поправки, е изменила своята митническа тарифа за едно значително число артикули, ще трябва да го съобщи на публиката чрез едно точно описание, като публикува под една леснодостъпна форма всичките налози, които се събират вследствие съвокупността на разпорежданията в сила.

За тази цел, всички налози, които се събират от митническите власти по вноса и износа на стоки, ще трябва да бъдат посочени по един методически начин, било че се касае за митнически налози, било за допълнителни налози, такси по консумация, по обръщение, по търгуване или подобни и, въобще, за всички такси от какво и да е било естество, като се разбира, че предвиденото по-горе задължение се отнася само за налозите и таксите, които се получават от внесените и изнесени стоки, за сметка на държавата и вследствие обезмитяването.

Бидейки посочени без двусмисленост налозите, на които е подложена стоката, ще трябва, относно таксите по консумация и други събирани за сметка на държавата, чрез обезмитяването, да се отбележи ясно дали чуждата стока се обременява с някой специален налог, произлизащ от това, че по изключителни мерки тези такси не са наложени на местните стоки на страната, в която ги внасят или са само частични.

Договорящите държави се задължават да вземат нужните мерки, за да дадат възможност на търговците да си набавят официалните сведения относно митническите тарифи, и особено размера на налозите, които се събират за всеки определен вид стока.

Член 6

За да се даде възможност на договорящите държави и техните поданици да бъдат осветлени, колкото е възможно по-скоро по мерките, визирани в чл. чл. 4 и 5, които интересуват тяхната търговия, всяка договоряща държава се задължава да съобщи на дипломатическия представител на всяка една от другите държави, или на всеки друг представител, определен за тази цел и живущ в нейната територия, всички извършени обявления по изпълнение на казаните членове като това съобщение бъде направено още с излизане на обявлението и в два екземпляра. Ако няма дипломатически представител или друг, ще се съобщи на заинтересованата държава по пътя, който тя ще посочи за това.

Всяка договоряща държава се задължава, освен това, да изпрати в десет екземпляра, още с тяхното излизане, в Секретариата на Обществото на народите, всички направени обявления до изпълнение на чл. чл. 4 и 5.

Всяка договоряща държава се задължава също да изпрати в десет екземпляра, още с тяхното излизане, всички митнически тарифи или измененията им, установени от нея в Международното бюро за публикуване на митническите тарифи в Брюксел, натоварено с международната конвенция от 5 юли 1890 г. с превода и публикуването на тарифите.

Член 7

Договорящите държави се задължават да вземат както чрез тяхното законодателство, така и чрез тяхната администрация, всички най-подходящи мерки за да спрат произволното и неправилно прилагане на техните митнически и подобни закони и правилници, както и да осигурят едно обжалване по административен, съдебен и арбитражен път за лицата, ощетени от тези злоупотребления.

Всички мерки от този род, които са по настоящем в сила или биха били взети в бъдеще, ще трябва да бъдат публикувани съгласно предвидените в чл. чл. 4 и 5 условия.

Член 8

Вън от случаите, в които биха могли да подлежат на възбрана и дотолкова доколкото и наличността на стоката не би била необходима за разрешение на спора, стоките, които са предмет на някой спор относно тарификацията, рода, произхода или цената, трябва по искане на стопанина им, веднага да се предадат на негово свободно разпореждане, без да се чака разрешението на спора, като се вземат нужните мерки за запазване интересите на държавата. Разбира се, че повръщането на вложените налози или унищожението на писменото задължение от заявителя ще се извърши веднага щом бъде разрешен спора, което ще трябва да стане колкото е възможно по-скоро.

Член 9

За да се отбележи направеният напредък по всичко що се отнася до опростяването на митническите и подобни формалности, визирани в предидущите членове, всяка една от договорящите държави ще трябва да изпрати на Главния секретар на Обществото на народите чрез дванадесетте месеца след влизането в сила на настоящата конвенция, едно резюме от взетите мерки за осигуряване казаното опростяване. Подобни резюмета ще се доставят впоследствие всеки три години и всякога, когато Съвета на обществото ще ги поиска.

Член 10

Мострите и моделите, подлежащи на вносни мита и незабранени, когато се изнасят от фабрикантите и търговците, установени в коя да е от договорящите държави, било лично, било с посредничеството на търговски агенти, се допущат в територията на всяка една от договорящите държави с временно освобождаване, посредством залог или поръчителствено задължение, гарантиращо евентуалното изплащане на надлежните налози.

За да се ползуват от тази облага, фабрикантите или търговците и търговските агенти трябва да се съобразят с митническите закони, правилници и формалности, които са в сила в гореказаните държави; тези закони и правилници ще наложат на заинтересованите да имат една легитимационна карта.

За прилагането на настоящия член, като мостри и модели се считат всички предмети, представляващи някоя определена стока при условие, от една страна, щото казаните предмети да са пригодни да бъдат лесно отъждествени при произнасянето им и от друга страна, така внесените предмети да не представляват такива количества или стойност, които в тяхната съвокупност не биха имали вече обикновения характер на мостри.

Митническите власти на коя и да е от договорящите държави ще считат като достатъчни, от гледна точка на по-сетнешното признаване на тъждествеността на мострите и моделите, знаците, които ще бъдат поставени на тях от митницата на друга някоя договоряща държава, под условие, щото тези мостри или модели да бъдат придружени от една описателна листа, заверена от митническите власти на тази последната държава. Между това, допълнително знаци ще могат да се поставят върху мострите и моделите от митницата на страната, която внася, във всичките случаи, когато тази митница намери за добре тази необходима допълнителна гаранция, за да осигури отъждествяването на мострите или моделите при произнасянето им. Освен в този последния случай, митническата проверка ще се състои просто в това да се узнае тъждествеността на мострите и да се определи сумата на налозите и таксите, евентуално изискуеми.

Срока за произнасянето е определен минимум на 6 месеца, но освен ако митническата администрация на страната вносителка поиска да го продължи. С изтичането на определения срок ще се иска изплащането на налозите върху непреизнесените мостри.

Връщането на залозите, вложени за вноса или освобождаването от поръчителство, което гарантира изплащането на налозите, ще се извършат без закъснение от всички находящи се на границата или във вътрешността на страната митници, които имат нужните права за тази цел и евентуално са отговорни за несъбирането на припадащите се налози на мострите или моделите, които не ще бъдат представени при произнасянето. Договорящите държави ще публикуват листата на митниците, на които ще се дадат казаните права.

В случай, когато една легитимационна карта се иска, тя трябва да бъде съобразна с образеца приложен към настоящия чл. 10 и да бъде издадена от една власт оторизирана за тази цел от държавата, в която фабрикантите или търговците имат седалището на техните сделки. Под условие на взаимност, легитимационните карти ще бъдат освободени от консулска или друга заверка освен в случая, когато някоя държава ще оправдае, че специални или изключителни обстоятелства я задължават да иска тая заверка. В този случай таксата за заверка трябва да бъде определена колкото е възможно по-малка и не трябва да надминава разноските за издаването.

Договорящите държави ще си съобщят направо, веднага и ще съобщят също на Секретариата на Обществото на народите листата на властите, признати за компетентни да издават легитимационни карти.

До установяването на гореопределения режим улесненията, които държавите вече правят, не ще бъдат ограничени.

Постановленията на настоящия член, освен тези, относно легитимационната карта, са приложими за мострите и моделите, които като подлежащи на облагане с вносни мита и незабранени, биха се внесли от фабрикантите, търговците или търговските агенти, установени в коя да е една от договорящите държави, даже ако тези фабриканти, търговци или търговски агенти не придружават казаните мостри или модели.

Образец

Име на държавата

(Властта която издава)

Легитимационната карта за търговски пътуващи агенти. Валидни за през дванадесет месеца, начиная от датата на издаването.

Важи за............. № на картата...................

Чрез настоящето се удостоверява, че носителят на тази карта,

Г-н ....................... роден в ............... живущ в ......... ....... улица ....................... № ...притежава .....................

....... в ........................ под търговската фирма ................. (или) пътуващ агент на служба на къщата .................. на къщите ......

............ в ................ който притежава ................ които притежават ............... под търговската фирма

Носителят на тази карта, като има намерение да събира поръчки в горевизираните страни и да извърши покупки за къщата (къщите), за която (които) е въпрос, удостоверява се, че казаната (казаните) - къща (къщи) е (са) свободна (свободни) да упражнява (упражняват) своята (своите) търговия (търговии) в ...................... и там плаща (плащат) законните данъци за тази цел.

(................) на .................. 19 ...

Подпис на началника на къщата (къщите)...................

Белези на носителя:

Години ......... Място за лика на носителя (фотография)

Ръст ...........

Коси ..........

Обикновени белези ....

Подпис на носителя

..........

Член 11

Договорящите държави ще ограничат, колкото е възможно, случаите, в които се изискват удостоверения за произхода.

В съгласие с този принцип, и като се разбира, че митническите администрации си запазват правото на контрол относително реалния произход на стоките и, следователно, правото да изискват, въпреки представляването на удостоверения, всички други удостоверения, които те намират за нужни, договорящите държави приемат да се съобразяват със следните постановления:

1. Договорящите държави ще се стараят да направят, колкото е възможно по-проста и по-справедлива процедурата на формалностите относно издаването и признаването на удостоверенията за произхода, и те ще съобщят на публиката случаите, в които се изискват удостоверенията и условията, при които те се издават.

2. Удостоверенията за произхода ще се издават не само от официалните власти на договорящите държави, но също и от всички компетентни органи, които представляват нужните гаранции и на които предварително е дадено това право от всяка заинтересована държава. Всяка договоряща държава ще съобщи по възможност по-скоро в Секретариата на Обществото на народите списъка на органите, правоспособни да издават удостоверения за произхода. Всяка държава си запазва правото да оттегли даденото от нея право на кой да е някой от така съобщените органи, ако тя констатира, че този орган е издал незаконно казаните удостоверения.

3. В случай, когато стоката не би се внесла направо от страната от където произхожда, но би дошла през някоя трета договоряща държава, митническите администрации ще си послужат с удостоверенията за произхода, приети за редовни от назначените органи на поменатата трета държава, като напълно запазват тяхното право да проверяват, че подобни удостоверения са издадени правилно по надлежния ред, установен в страната, откъдето произхождат.

4. Митническите администрации не ще изискват представляването на удостоверения за произход:

а) когато заинтересования се откаже да използува облагите от режима, който се прилага при предоставянето на едно такова удостоверение;

б) когато самото естество на стоките установява безспорно техния произход и щом едно предварително съгласие е постигнато по това между заинтересованите държави;

в) когато стоката е придружена от едно удостоверение, което засвидетелства, че тя има право да носи наименованието на страната, при условие, че този документ е бил издаден от някой правоспособен за това орган, оторизиран от държавата вносителка.

5. Ако законодателството на техните съответни държави не пречи, митническите администрации ще трябва, в случай когато взаимността би била обезпечена:

а) да освобождават от удостоверяване на произхода, освен в случаи, когато има съмнение за злоупотребление, вносовете, които явно не представляват някакъв търговски характер, или които, бидейки от такова естество, нямат освен една малка стойност;

б) да приемат удостоверенията за произход, издадени за стоки, чийто износ не би се извършил веднага, стига само изнасянето на тези стоки да стане в един определен срок от един или два месеци, което ще зависи от това дали страната, която изнася и страната която внася, са съседни или далеч една от друга; тези срокове могат да се продължат, ако предявените причини за обясняване закъснението на транспорта са основателни.

6. Когато, по някоя уважителна причина, носителят не ще бъде в състояние да представи удостоверение за произхода при вноса на стоките, нужния срок за представяне на този документ ще може да му се даде при условията, които митническите администрации ще намерят за нужни, за да обезпечат изплащането на евентуално изискуемите се налози. Удостоверението, бидейки представено по-после, налозите, които биха били изплатени или внесени в повече, ще се повърнат, колкото е възможно по-скоро.

При прилагането на настоящето постановление, ще се държи сметка за условията, евентуално произходящи от припадащия се отбив.

7. Удостоверенията могат да се издават, било на езика на страната, която внася, било на езика на страната, която изнася, като митницата на страната, която внася си запазва в случай на съмнение в съдържанието на документа, правото да изисква един превод.

8. Удостоверенията за произход по принцип ще бъдат освобождавани от консулска виза, особено когато те произлизат от митническите администрации. Ако в изключителни случаи консулската визита се изисква, заинтересованите могат по техен избор да представят удостоверенията за произход, за заверяване, било на консула от тяхното ведомство, било на консула от някое съседно ведомство; таксата за заверка трябва да бъде колкото е възможно намалена и тя не може да надминава цената на издаването, особено когато се отнася до пратки от малка стойност.

9. Постановленията на настоящия член се прилагат за всички документи, които служат като удостоверения за произход.

Член 12

Документите, наречени "консулски фактури", не ще бъдат изисквани, освен когато представянето им ще бъде потребно, било за установяване произхода на внесената стока, когато това може да повлияе върху условията за пропускане на стоката, било за определяне на стойността на последната, в случай на тарификация ad valorem (според цената), за приложението на които търговската фактура не би била достатъчна.

По форма и съдържание (контекстура) консулските фактури ще бъдат опростени по начин да се избегнат всички усложнения и трудности и да се улесни установяването на тези документи от заинтересованата търговия.

Таксата за заверка на консулските фактури ще бъде определена. Тя трябва да бъде колкото се може по-малка, и не ще се изисква за една и съща фактура повече от три екземпляра.

Член 13

Когато режимът, приложим към една коя да е категория от внесени стоки, зависи от изпълнението на специалните технически условия, относно техния състав, тяхната степен на чистотата, тяхното качество, тяхната годност в санитарно отношение, тяхната производителна зона или други подобни условия, договорящите държави ще се стараят да сключат спогодби, по силата на които дадените удостоверения, както и марките или белезите поставени в страната, която изнася, за да гарантира, че казаните условия са изпълнени, ще се приемат без тези стоки да се подлагат на един втор анализ или на едно ново изпитване в страната, която внася, при условие, че ще се вземат предохранителни мерки в случая, когато съществува опасение, че изискуемите условия не са изпълнени. Държавата, която внася, ще трябва също да има всички гаранции що се отнася до властта, която издава удостоверенията, както и естеството и характера на изисканите изпитвания, установени в страната, която изнася. От друга страна, митническата администрация на държавата вносителка би трябвало да запази правото да пристъпва към един втор анализ винаги, когато тя би имала особени причини да прибягва към това.

За улеснение всеобщото въвеждане на такива спогодби, би било в полза да се вмъкнат следните спецификации:

а) въвеждане на методи еднакви за всички лаборатории, натоварени с извършване на анализи или проби, като тези методи могат периодически да бъдат ревизирани по искането на една или повече държави, страни на тези спогодби;

б) естеството и характера на изпитанията, извършвани във всяка една от държавите, страни на казаните спогодби, целящи да определят степента на изисканата чистота за произведенията, трябва да бъдат такива щото да не довеждат като резултат до едно истинско запрещение.

Член 14

Договорящите държави трябва да проучат най-пригодните методи за опростяване и въвеждане по еднообразни, същевременно и по-справедливи, чрез една акция, било лична, било по споразумение, формалностите отнасящи се до бързото обезмитяване на стоките, преглеждането на багажите на пътниците, режима на стоките в склад, таксите за магазинаж и други подобни визирани в притурката на настоящия член.

За прилагането на казания член, договорящите държави благоприятно ще вземат предвид препоръчванията, съдържащи се в тази притурка на чл. 14.

Прибавка към чл. 14

А. Бързо обезмитяване на стоките. Организация и функциониране на лужбата

1. За отбягване натрупването в известни погранични митници, желателно е щото обезмитяването в тях или вътрешните митници да бъде улеснено, когато вътрешните правилници, условията на превоза и естеството на стоките допущат това.

2. Желателно е, освен в случай на съмнение в злоупотреба и без накърнение на правата, които държавите имат по тяхното законодателство, щото митническите пломби или печати, поставени от някоя държава върху транзитните стоки, или стоки, отправени към склада, да бъдат признати и зачитани от другите държави, като последните имат право да допълнят пломбите или печатите, като поставят нови митнически марки.

Прекарване на стоките през митницата

3. Желателно е държавите, доколкото е възможно и без накърнение техните права да събират специални данъци:

а) да улеснят обезмитяването на нетрайните стоки, извън работните часове в митниците и в неработните дни;

б) да позволят, в границите на тяхното законодателство, натоварването и разтоварването на параходи и кораби, извън работните дни и часове на митницата.

Допустими улеснения на заявителя

4. Желателно е, щото приемателят да бъде винаги свободен, в кръга допустим от постановленията на чл. 10 от Бернската конвенция от 14 октомврий 1890 г., по превоза на стоки по железница, видоизменен с Бернската конвенция от 19 септември 1906 г., да декларира самият той стоките в митницата или те да се декларират от лице избрано от него.

5. Желателно е, там където подобна система ще бъде призната за приложима, да се въведе употреблението на един готов формуляр, който да съдържа едновременно митнишка декларация, която заинтересованият трябва да попълни, удостоверението за проверка, и когато заинтересованата страна намери за нужно - и квитанция за изплащане на вносните мита.

6. Желателно е, щото държавите да се въздържат колкото е възможно да прилагат тежки наказания за малки нарушения в митническата процедура и правилник. Особено в случай, когато се изисква представянето на документи за обезмитяване на някоя стока, ако е било извършено някое опущение или грешка без всякаква зла умисъл и лесно поправима, евентуалното наказание трябва да се намали до минимум по начин, щото бидейки колкото е възможно по-малко, да няма друг характер, освен този на едно формално наказание, т. е. на едно просто предупреждение.

7. Ще бъде от полза, ако се обмисли възможността да се употребяват за изплащането и обезпечаване на митническите налози, пощенски чекове или банкови чекове, като предварително се представи едно постоянно поръчителство.

8. Желателно е, щото митническите власти да бъдат, колкото е възможно свободни, когато тъждествеността на стоките може да се установи по задоволителен за тях начин, да възвръщат в случай на износ на стоките, изплатените при вноса им налози, под условие, че те ще бъдат непрекъснато оставени под контролата на митницата. Желателно е, щото никакво износно мито да не се налага при преизнасянето на тези стоки.

9. Добре ще бъде, ако се вземат пригодни мерки за отбягване всяко закъснение в обезмитяването на търговски каталози и други печатни произведения от същия род, предназначени за реклама, когато те се изпращат по пощата или заедно със стоката, за която се отнасят.

10. Желателно е, щото в случай, когато известни книжа, нужни за митническите формалности, би трябвало да носят заверката на някой консул или на друга някоя власт, бюрото, натоварено със заверяването, да се старае да приеме, колкото е възможно да работи през часовете, през които работят търговските среди на местността, в която то се намира; желателно е освен това, щото таксите за допълнителни часове, когато такива се събират, да бъдат ограничени до една цифра, колкото е възможно по-умерена.

Б. Преглеждане багажите на пътниците

11. Желателно е да се възприеме, колкото е възможно, щото практиката по митническото преглеждане на ръчните багажи да става във влаковете в пълна международна циркулация, било през движението, било през спирането на влаковете на граничната гара.

12. Желателно е, щото препоръчаната в горния номер 11 практика, относно преглеждането на пътническите багажи, да бъде, колкото е възможно разширена и по морските и речни пътувания. Преглеждането би трябвало, колкото е възможно, да се извършва в параходите било като са в движение, когато пътуването не е за дълго, било при пристигането в пристанището.

13. Желателно е, щото да бъдат афиширани в митническите помещения и, колкото е възможно, в железно-пътните кола и в параходите, определени налози и такси за най-обикновените предмети, които пътника носи със себе си, както и списъка на запретените артикули.

В. Режима на стоките в магазията и такси за магазинаж

14. Желателно е, щото държавите, в които няма още такива помещения, да открият или да утвърдят откриването на такива складове, наречени фиктивни или частни; тези помещения биха били използувани за стоките, които поради естеството им, изискват специални грижи.

15. Желателно е, щото налозите за магазинаж в складовете да бъдат пресметнати по една умерена база и по такъв начин, че да не надминават, изобщо, покриването на общите разноски и лихвата на ангажирания капитал.

16. Желателно е, щото всяко лице, което има стоки в склада, да бъде свободно да си изтегли развалените стоки; тези последните ще бъдат било унищожени в присъствието на митническите чиновници, било препратени на изпращача, без да бъдат задължени да плащат някакъв митнически налог.

Г. Стоки фигуриращи в манифеста и не разтоварени

17. Желателно е, щото да не бъдат изисквани вносни мита за стоките, които макар да фигурират в манифеста, в действителност не са внесени в страната, като всяко оправдание с доказателства ще трябва за това да се представи било от преводача, било от капитанина в срока, определен от митническата администрация.

Д. Сътрудничество на заинтересованите служби

18. Желателно е, да се разшири учреждаването на международни гари и да се реализира действително взаимоспомагане в разните народни служби, които се извършват в едната страна.

Препоръчително е да се установи, колкото е възможно по-пълно съгласуване във функциите и в работните часове на съответните бюра на две гранични страни, разположени по двете страни на границата, когато се касае за обикновени пътища, речни пътища или железници. Практиката да се учредяват митническите бюра на граничещите страни в едно и също място, а ако е това осъществимо в една и съща сграда, би трябвало да се насърчи и въведе навсякъде.

С цел да се реализират препоръчванията, които се съдържат в настоящия отдел Д, желателно е, щото да се събере една международна конференция, на която ще присъстват представители от всичките заинтересовани органи и администрации.

Член 15

Всяка от договорящите държави се задължава, при достатъчни гаранции от страна на транспортните агенти и при гаранциите, които й осигурява наказателният закон, в случай на измама или на незаконно внасяне, да позволи директно и служебно пренасяне, без митнически преглед на границата на пломбираните, в мястото отдето се изпращат от чужбина багажи, до една вътрешна митница във вътрешността на своята територия, ако тя е определена за това. Държавите ще публикуват листата на определените за това митници. Разбира се, че пътникът има право да декларира багажите си и на първата митница.

Член 16

Договорящите държави, запазвайки си напълно всички права, които са в общия дух на тяхното законодателство по временния внос и износ, ще се ръководят, колкото е възможно, от изложените напътвания в притурката на настоящия член, относно режима, който се прилага към внесените или изнесените за по-нататъшна обработка стоки, към предметите, предназначени да фигурират в изложбите от обществен характер, имащи индустриална, търговска, художествена или научна цел: към апаратите и предметите, служащи за опити и демонстрации, колата за екскурзия и за пренасяне мостри, денкове, изнесени стоки, ще се внесат отново и всички други от подобно естество предмети.

Притурка към чл. 16

1. Желателно е, щото постановленията на законите и правилниците по временния внос и износ да бъдат опростени толкова, колкото обстоятелствата позволяват това, и да бъдат обявени, както е предвидено в чл. чл. 4 и 5 от настоящата конвенция.

2. Желателно е, щото мерките, които ще се приложат, да бъдат, колкото е възможно, предмет на общи постановления, за да могат заинтересованите лица и фирми да се осведомят и да се ползуват от тях.

3. Желателно е, щото употребените способи за отъждествяване на стоките да бъдат по възможност по-прости и за тази цел се препоръчва:

а) да се държи сметка за гаранциите, които представляват поставените марки върху предметите от митническите администрации на други държави;

б) да се допусне системата за отъждествяването чрез образци и мостри и също с чертежи или подробни и пълни описания, особено когато поставянето на марки би било невъзможно или би представлявало неудобства.

4. Желателно е, щото формалностите, както за деклариране, тъй и за проверка, да се изпълняват не само в граничните митници, а също и във всички други, намиращи се във вътрешността и имащи за това нужните права.

5. Желателно е, щото да бъдат дадени достатъчни срокове за изпълнение на формалностите, с които се извършва временният внос и износ, да се държи сметка за непредвидените обстоятелства, които могат да закъснеят привършването им и срокът да бъде продължен в случай на нужда.

6. Желателно е, щото гаранциите да се приемат, както под форма на писмено поръчителство, тъй и в парични вноски.

7. Желателно е, щото поръчителствата да бъдат изплатени или освободени щом бъдат изпълнени всички задължения, за които е дадено това поръчителство.

Член 17

Настоящата конвенция не изключва възможността за общи или частни мерки, които някоя договоряща държава би била изключително задължена да вземе в случай на важни събития, засягащи безопасността на страната или нейните жизнени интереси, като се подразбира, че принципа за справедливото третиране на търговията трябва винаги да бъде съблюдаван във възможния най-широк размер.

Конвенцията не трябва да бъде в разрез с мерките, които договорящите държави биха били заставени да вземат за осигуряване здравето на хората, на добитъка или растенията.

Член 18

Настоящата конвенция не налага на никоя от договорящите държави задължение, което би било против нейните права и задължения в качеството й член на Обществото на народите.

Член 19

Подписаните задължения от договорящите държави относно митническата уредба, въз основа на договори, конвенции или съглашения, сключени от тях преди 3 ноември 1923 г., не се отменяват вследствие влизането в сила на настоящата конвенция.

Понеже подобен род споразумения, според настоящата конвенция остават в сила, договорящите държави се задължават, щом обстоятелствата дадат възможност или поне при изтичането на тези споразумения, да вмъкнат в ония от тях, които биха нарушили постановленията на настоящата конвенция, всички изменения, предназначени да ги поставят в хармония с тях, като се подразбира, че това задължение не се прилага на договорните постановления, които турнаха край на войната 1914-1918 г., договори, които настоящата конвенция съвсем не засяга.

Член 20

Съгласно чл. 23 от пакта на Обществото на народите, всяка договоряща държава, която представи уважителни доводи за невъзможността да приложи някое от постановленията на настоящата конвенция в цялата си територия или в част от нея, поради тежкото си икономическо положение, произтичащо от опустошенията, извършени през време на войната 1914-1918 г. в територията й, се освобождава временно от задълженията да прилага тия постановления, разбира се, при условие, че принципа за справедливо третиране на търговията, който е задължителен за договорящите държави, ще бъде спазван във възможно най-широк размер.

Член 21

Разбира се, че тази конвенция не трябва да се тълкува в смисъл, че урежда в каквото и да е правата и задълженията помежду им на територии, които са част или поставени под покровителство на една и съща суверенна държава, без да се гледа на това, дали самите те, взети поотделно, са или не са договорящи държави.

Член 22

Ако възникне някой спор между една или повече договорящи държави относно тълкуването или прилагането на постановленията на настоящата конвенция, и ако този спор не може да се разреши, било направо между страните, било по друг някой полюбовен начин за споразумение, спорящите страни ще могат да прибегнат до арбитрална или съдебна процедура, да отнасят спора с цел на приятелско спогаждане, до всеки технически орган, който съвета на Обществото на народите ще посочи за тази цел. Този орган ще формулира едно съвещателно мнение, след като е изслушал страните и ги е събрал, ако е било нужно.

Съвещателно мнение, формулирано от казания орган, не обвързва спорящите страни, освен ако бъде прието от всякоя от тях, и страните ще си запазят свободата, било след като са прибегнали до гореозначената процедура, било за заместване тази процедура, да прибегнат до всяка друга арбитрална или съдебна процедура по техен избор, включително и до Постоянния международен съд, за всичко, което е от компетенцията на съда според устава му.

Ако възникне някой спор от такова естество, каквото е определено в алинея първа на настоящия член относно тълкуването или прилагането, било на алинея втора и трета от чл. 4, било на чл. 7 от настоящата конвенция, страните ще трябва, по молбата на една от тях, да подложат спора за разрешение от Постоянния международен съд, независимо от това дали са предварително прибегнали или не към процедурата, определена в § 1 от настоящия член.

Възприемането на подобна процедура пред гореказания орган или формулираното от него мнение, не влече в никой случай спирането на мярката, която е предмет на спора; същото ще бъде и в случай че спора се отнесе до Международния постоянен съд, освен ако този последния реши друго-яче, според чл. 41 от неговия устав.

Член 23

Настоящата конвенция, чиито английски и френски текстове са еднакво меродавни, ще носи днешна дата и ще бъде до 31 октомври 1924 г., открита за подписване от всяка държава, представена в Женевската конференция, от всеки член на Обществото на народите и от всяка държава, на която съвета на Обществото на народите ще изпрати за тази цел по един екземпляр от настоящата конвенция.

Член 24

Настоящата конвенция трябва да се ратифицира. Актовете по ратификацията ще бъдат препратени на Главния секретар на Обществото на народите, който ще извести за получаването на членовете на Обществото на народите, подписали конвенцията, както и на другите подписали държави.

Член 25

Начиная от 31 октомври 1924 г., всяка държава, представена в конференцията, визирана в чл. 23 и не подписала конвенцията, всеки член на Обществото на народите и всяка държава, на която съвета на Обществото на народите ще изпрати за тази цел един екземпляр, ще може да се присъедини към настоящата конвенция.

Това присъединение ще стане, като се изпрати един акт на Главния секретар на Обществото на народите, за да се запази в архивата на Секретариата. Главният секретар ще нотифицира това депозиране на акта веднага на членовете на Обществото на народите, подписали конвенцията, както и на другите подписали държави.

Член 26

Настоящата конвенция ще влезе в сила само след като се ратифицира от пет сили. Датата на влизането й в сила ще бъде 90-ия ден след получаването на петата ратификация от Главния секретар на Обществото на народите. Впоследствие, настоящата конвенция ще бъде в сила по отношение на всяка една от страните, девет-десет дни след получаване на ратификацията или нотификацията на присъединяването.

Съгласно постановленията на чл. 18 от пакта на Обществото на народите, Главният секретар ще зарегистрира настоящата конвенция в деня на влизането в сила на тази последната.

Член 27

Един специален сборник ще се държи от Главния секретар на Обществото на народите, който ще посочва кои страни подписали или ратифицирали настоящата конвенция, са се присъединили или са я денонсирали. Този сборник ще бъде винаги открит за членовете на Обществото и ще се публикува по възможност по-често, според указанията на съвета.

Член 28

Настоящата конвенция може да се денонсира чрез писмена нотификация, изпратена до Главния секретар на Обществото на народите. Денонсирането ще стане действително една година след датата на получаването му от Главния секретар и ще бъде действително само по отношение на члена на Обществото на народите или на държавата, която е денонсирала.

Главният секретар на Обществото на народите ще съобщи на всеки от членовете на Обществото на народите, подписали конвенцията или присъединили се към конвенцията и на другите подписали или присъединили се държави, всяко получено от него денонсиране.

Член 29

Всяка държава, подписала или присъединила се към настоящата конвенция, може да заяви, било при подписването, било при ратификацията или присъединението, че приемането на настоящата конвенция не включва някои или всички от нейните протекторати, колонии, владения или задморски територии, подчинени на нейния суверенитет или на нейната власт и тя може, по-после и съгласно чл. 25, да се присъедини поотделно към конвенцията от името на един кой и да е от протекторатите, колониите, владенията или задморски територии, които са били изключени от тази декларация.

Денонсирането ще може тоже да се извърши поотделно за всеки протекторат, колония, владение или задморска територия; постановленията на чл. 28 ще се прилагат по това денонсиране.

Член 30

Съвета на Обществото на народите е помолен да вземе под внимание необходимостта от свикването на една конференция, с цел да ревизира настоящата конвенция, ако една трета от договорящите държави поискат това.

За уверение на което, горепоменатите пълномощници подписаха настоящата конвенция, съставена в Женева на трети ноември 1923 г., в един екземпляр, който ще се приложи към архивите на Секретариата на Обществото на народите, а заверен препис ще бъде връчен на всички държави, представени на конференцията.

Следват подписите

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

на международната конференция за опростяване митническите формалности

При подписване на конвенцията за опростяване митническите формалности, сключена на днешна дата, подписалите, надлежно упълномощени, се съгласиха на следното:

1. Разбира се, че задълженията, които произтичат за договорящите държави от горепоменатата конвенция, не увреждат по никой начин тези, които са сключили или ще сключат в бъдеще, съгласно международните договори и съглашения, целящи запазването здравето на хората, на добитъка или растенията (особено международната конвенция за опиума или предназначени да пазят) обществения морал или имащи за предмет международната безопасност.

2. Що се отнася до прилагането на чл. 3, задължението подписано от Канада, не свързва освен федералното правителство, без да ангажира правителствата на провинциите, на които Канадската конституция дава право да запретат и да ограничат върху тяхната територия вноса на известни произведения.

3. Що се отнася до прилагането на чл. чл. 4 и 5, присъединението на Бразилия и Канада, не влече за тези държави, отговорността на федералното правителство относно износа, освен в размера, в който издава то самото тарифни или урегулиращи постановления, визирани в казаните членове, без да може да поеме някаква отговорност относно постановленията от същия род, взети от държавите или провинциите, въз основа на правата, които конституцията на страната им дава.

4. Относно прилагането на чл. 4 и на алинея втора от чл. 5, подписаното задължение от Германия не влече задължението да публикува известни минимални такси, които тя събира или известни специални формалности, които тя прилага, които не са обнародвани с указ от нея, но поставени от коя и да е някоя от федералните държави, или от коя и да е местна власт.

5. За приложението на чл. 11 договорящите държави признават, че установените от тях правила съставляват минималните гаранции, които ще могат да се изискват от всички договорящи държави, но не изключват разпростирането или приспособяването на казаните правила в двустранните съглашения или други, които казаните държави би постановили доброволно помежду им.

6. Като се имат предвид специалните условия, в които те се намират, правителствата на Испания, Финландия, Полша и Португалия заявиха, че си запазват правото да изключват във време на ратификацията чл. 10 и, че те се задължават да прилагат казания член само след един период от 5 години, начиная от днес.

Една подобна декларация е била направена от правителствата на Испания, Гърция и Португалия относно пункт 8 от чл. 11 на конвенцията и от правителствата на Испания и Португалия относно пункт 3 от същия член. Полското правителство е направило подобна декларация относно приложението на целия този член, с изключение на пунктовете: 1, 2, 4, 5, 7 и 9, с предписанията на които то приема да се съобразява, щом влезе в сила казаната конвенция.

Другите договорящи държави, заявявайки, че приемат така формулираните резерви, постановяват, че те самите не ще бъдат обвързани по това, което съставлява предмета относно държавите, които се ползуват от него, освен когато приложението на тъй отложените постановления ще стане от страна на казаните държави действително.

Изключенията, формулирани по-сетне от други правителства, през тяхното ратифициране или тяхното присъединение относно чл. 10, чл. 11 или особените постановления на тези членове, ще се допуснат за срока, определен в алинея първа и при условията, поменати в алинея трета по-горе, ако съветът на Обществото на народите реши това така, след като се съвещае с техническия орган, предвиден в чл. 22 от конвенцията.

Настоящия протокол ще има същата сила, стойност и трайност, както сключената днес конвенция и който трябва да се счита като неразделна част. За уверение на което поменатите пълномощници подписаха настоящата конвенция.

Съставен в Женева на 3 ноември 1923 г. в един екземпляр, който ще се депозира в архивите на Секретариата на Обществото на народите. Заверен препис ще се връчи на всички държави, представени в конференцията.

Следват подписите