Държавен вестник, брой 32 от 13.V

Действието е прекратено и е заменена с Международна конвенция по растителна защита, ратифицирана със закон, приет от ХХХІХ Народно събрание на 31 март 2005 г. – ДВ, бр. 32 от 2005 г., обн. – ДВ, бр. 75 от 16 септември 2005 г., в сила за Република България от 2 октомври 2005 г.

Член 1

Договорящите страни се ангажирват да вземат необходимите законодателни и административни мерки, за да се осигури една обща и ефикасна акция против внасянето и разпространението на болести или неприятели по растенията. Мерките трябва да визират поотделно:

1. Контролът върху културите, разсадниците, градините, цветарниците и др., чиито произведения са предназначени за търговията с растения и растителни части.

Всяка от договорящите страни съставя периодически списъка на различните култури, насаждения и произведения, които са предмет на тая контрола.

2. Констатацията на появилите се болести и неприятели по растенията, а също и означаването на заразените местности.

3. Предохранителни средства и борбата против болестите и неприятелите по растенията.

4. Урегулиране на транспорта под неговите различни форми, също и на амбалажа за растенията и растителните части, като се забрани употребата за тази цел на всяко средство и материя, която представлява сериозна опасност за разпространението на болести и неприятели по растенията.

5. Санкциите, които се вземат в случай на нарушение наредбите.

Член 2

Във всяка договоряща страна по настоящата конвенция ще бъде създадена една официална организация за защита на растенията, предназначена да осигури изпълнението на мерките, посочени в чл. 1. Тази официална организация ще съдържа минимум:

1. Едно учреждение за научно-технически микроскопични, фитопатологични и земеделско-зоологични изследвания и проучвания.

2. Една официална служба за охрана на растенията, която ще има главната задача:

а) да контролира културите и предприятията, визирани в чл. 1, за да се констатира появяването и разпространението на болести и неприятели по растенията;

б) да разпространява необходимите познания по болестите и неприятелите на растенията, както и мерките за предпазване и борба с тях;

в) да разглежда пратки с растения и растителни части;

г) да издава удостоверения с означение здравното състояние и произхода на пратката с растения и растителни части.

Член 3

Мерките, посочени в чл. 2, п. 1, трябва да бъдат реализирани в момента на ратифицирането, или присъединяването към настоящата конвенция; всичките други мерки, визирани в чл. 2, ще бъдат взети от всяка страна по възможност в най-късо време и най-късно 2 години след ратифицирането или присъединяването към настоящата конвенция.

Член 4

Договорящите страни се заангажирват да вземат всички необходими мерки, било за предпазване, или водене борбата с болестите и неприятелите по растенията, било за контролата при внасянето на растения и растителни части, специално за такива, идващи от страни, които не притежават още една официална организация за защита на растенията.

Когато договорящите страни изискват, щото растенията и растителните части, определени за внос, да бъдат придружени със здравно свидетелство, издадено от официалната компетентна служба, надлежно натоварена за това в страната-износителка, тогава договорящите страни трябва да съблюдават напълно условията в настоящата конвенция.

Член 5

Вносът на растенията и растителни части, които трябва да бъдат придружени със санитарно свидетелство, или подложени на здравен преглед, ще се извършва само през митниците, чийто списък ще бъде установен от страната-вносителка, като се държи сметка, разбира се, за необходимостта да не се препятствува на интернационалната търговия. Този списък ще бъде публикуван от страните-вносителки в "Държавен вестник", където се публикуват действуващите законодателни и административни мерки и ще се съобщава за страните износителки, които биха го поискали.

Член 6

Всяка страна запазва правото си да инспектира и да постави под карантина растенията и растителните части, или да забрани вноса временно, или като изключение, даже когато пратките са снабдени със санитарно свидетелство. Страната, която взема тия мерки за забрана на вноса, трябва да съобщи мотивите. Прегледът трябва да се извърши по възможност в най-кратко време, а за произведения, които лесно се повреждат, веднага с пристигането им на мястото, където трябва да се извърши, прегледът.

Когато пратките са намерени за заразени или повредени, страната-вносителка уведомява веднага правителството на страната-износителка, която налага санкции, които са в сила в тая страна. Пратките, намерени за заразени или повредени, могат да бъдат подложени на дезинфекция, или други третирания, предвидени в законите, които са в сила в страната-вносителка, или да бъдат върнати, или унищожени за сметка на изпращача, без страната да бъде отговорна за загубите, които ще последват от приложените мерки.

Ако пратката бъде унищожена, веднага се съставя акт и се изпраща на правителството на заинтересованата страна.

Член 7

Страните, които въз основа на общи санитарни мерки забранят вноса на някои растения или растителни части, трябва да публикуват мотивираното си решение в "Държавен вестник", където се публикуват и всички действуващи в страната им законодателни документи или административни наредби и да ги направят достояние без всякакво закъснение на Международния земледелски институт.

Член 8

Договорящите страни се заангажирват да не предписват под претекст на санитарни предпазни мерки забраната на внос и транзит на растения и растителни части, произходящи от дадена страна, освен в случаи, когато действително е констатирано някоя болест или неприятел на растенията върху територията на тази страна и когато се наложи една действителна необходимост да се охраняват растенията в страната, която е забранила вноса.

Член 9

Здравните свидетелства се издават съгласно образеца, приложен към настоящата конвенция. Издаването на тия свидетелства става по такъв начин, че те да могат да бъдат проверявани.

Всяка договоряща страна определя мерките, които ще вземе, като, запазвайки напълно интересите си, намали до минимум случаите, при които ще се изискват здравни свидетелства за внос на продукти, които няма да бъдат използувани за засаждане и засяване, като например зърнени храни, плодове, зеленчуци и рязани цветя.

Член 10

Като изключение от гореизложените разпоредби се допуща:

а) вносът на растения и растителни части, както и на проби от болести и неприятели и нападнати растения се позволява, с цел на научно изследване, след предварително споразумение между заинтересованите страни и с тая резерва, че пратката ще стане по такъв начин, та да бъде избягната всяка опасност от разпространението на болестите и неприятелите по растенията;

б) граничащите страни могат да се споразумяват, за да улеснят обмяната на растенията и растителните части.

Член 11

Поканват се различните договорящи страни да публикуват в "Държавен вестник", където се публикуват всички действуващи в страната законодателни и административни мерки, да се изпратят в Международния земеделски институт в момента, когато се ратифицира настоящата конвенция, списъкът на болестите и неприятелите по растенията, против които желаят по-специално да се предпазват и които трябва да фигурират респективно върху санитарните свидетелства. Страни, които ще се присъединят впоследствие към тая конвенция, ще представят този списък в момента на тяхното присъединение. Този списък ще бъде изложен публично и всяко последващо изменение ще бъде публикувано, както е казано по-горе и веднага ще бъде съобщено на Международния земледелски институт.

Член 12

За съществуването или създаването на една официална служба за защита на растенията ще бъде съобщавано от страна на всяка от договорящите страни на Международния земеделски институт.

Член 13

Договорящите страни се задължават да изпратят без закъснение на Международния земледелски институт съобщенията, визирани в чл. 9 на интернационалната конвенция от 7 юни 1905 година и всички други съобщения във връзка с тази конвенция.

Член 9 от конвенцията от 7 юни 1905 година

Институтът, ограничавайки дейността си в международната област, трябва:

а) да събере, да изучи и да публикува в колкото се може по-кратък срок статистическите, техническите или стопанските сведения по културата, производствата, както на животни, тъй и на растения, търговията със земеделски произведения и цените по разните пазари;

б) да съобщи на заинтересованите, също тъй бързо, всички горепоменати сведения;

в) да посочи селско-работнишките надници;

г) да съобщава новите болести по растенията, които биха се появили някъде по земното кълбо, като се посочват заразените площи, ходът на болестта и, ако е възможно ефикасните средства за борба с тях;

д) да изучи въпросите по коперацията, осигуровката и земеделския кредит във всичките им форми, да събере и публикува информациите, които биха били от полза за разните страни, относно организирането на кооперативното, осигурителното и земледелско-кредитното дело;

е) да представи, ако трябва, на одобрение на правителствата мерки за защита на общите интереси на земеделците и за подобрение на техните условия, след като предварително се е снабдил с всички необходими средства за информиране, като: изказани пожелания от международни конгреси, във връзка със земледелието, земеделските сдружавания, академии, корпорации и пр.

Всички въпроси, засягащи стопанските интереси, законодателството и управлението на една отделна държава, трябва да бъдат изключени от компетентността на института.

Член 14

Всички предложения за изменението на настоящата конвенция ще бъдат веднага съобщавани на Международния институт по земеделието.

Член 15

Договорящите страни се поканват да улесняват защитата срещу болестите и неприятелите на растенията, като си оказват взаимна подкрепа и като си обменят сведенията и начините за борбата с болестите и неприятелите, с които те разполагат.

Член 16

В случай на спор при тълкуването на клаузите на настоящата конвенция, или мъчнотии от практически характер, срещнати при прилагането й, или когато една страна иска да оспори мотивите за забраняване на внос на растения и растителни части, произходящи от нейната страна, то една от заинтересованите страни, в съгласие с другата, може да поиска, щото Международния земеделски институт да се помъчи да ги помири. За тая цел един технически комитет, в който заинтересованите страни и Международният земеделски институт посочват по един експерт, ще разгледа спора, държейки сметка за всички документи и доказателства. Този комитет представя доклада си в Международния земеделски институт, който от своя страна го съобщава на двете заинтересовани страни, чиито правителства си запазват правото на по-нататъшни действия. Заинтересованите правителства се заангажирват да понесат общо разноските по мисията, възложена на експертите.

Член 17

Договорящите страни, всяка по въпроси, които я засягат, си запазват правото да прилагат по отношение на вноса на растения и растителни части, произходящи от страни, неучаствуващи в настоящата конвенция, изцяло или отчасти, режимът, предвиден в нея. В такъв случай приложението става, каквито всяка една от заинтересованите страни счита, че организацията за защита на растенията в другата страна действително представлява исканите гаранции, но винаги под резервата, че въпросната страна прилага същия режим при вноса на растенията и растителните части, произходящи от другата страна.

Във всеки случай, приетият съгласно разпорежданията на настоящия член режим на допущане вноса в страните, които не са членове на настоящата конвенция, не може да бъде по-благоприятен от тоя на страните, приели същата конвенция.

Член 18

Договорящите страни се съгласяват, какво всички постановления по настоящата конвенция изместват другите интернационални спогодби, съществуващи до днес от този характер, освен в случаите, когато тези постановления се съгласуват с ангажиментите, взети спрямо други страни.

Член 19

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана по възможност веднага и ратификациите ще бъдат депозирани пред италианското правителство.

Известието за всяка ратификация ще бъде дадено чрез италианското правителство на другите договорящи страни, както и на Международния земеделски институт.

Член 20

Страни, които не са подписали настоящата конвенция, ще бъдат допущани да членуват при поискване от тяхна страна. Присъединяването ще бъде съобщено по дипломатически път на италианското правителство, а чрез него на другите договорящи страни и на Международния земеделски институт.

Член 21

Всяка от договорящите страни може през всяко време да съобщи на италианското правителство, че предстоящата конвенция е приложима изцяло или отчасти в нейните колонии, протекторати, земи под неин мандат, власт. Конвенцията не се прилага във всички територии, означени в съобщението. При липса на такова съобщение конвенцията не се прилага в тези земи.

Член 22

Ратификацията или присъединението на една страна се придружава от една декларация, че тя притежава поне учрежденията, споменати в чл. 2, п. 1.

Член 23

Тази конвенция влиза в сила: за първите три суверенни страни, които ще я ратифицират в един промеждутък от време 6 месеци от датата на третата ратификация; за другите страни в един промеждутък от 6 месеци от деня на депозирането ратификацията, или от присъединението им.

Член 24

Всяка от договорящите страни, която иска да се откаже от настоящата конвенция, било за всички свои територии, било само за всички или само за някои свои протекторати, владения или територии, споменати в чл. 21, трябва да съобщи на италианското правителство за това. А то от своя страна ще съобщи отказа на другите страни, членове на Международния земеделски институт, като едновременно с това им съобщи и датата, когато е получен този отказ.

Отказът ще има своето значение само за страната, която го е приела, или по отношение на нейните клонове, протекторати, власти или териториите, указани в акта на отказа и то само след една година, след получаването на известието от италианското правителство.

В уверение на което съответните пълномощници подписаха настоящата конвенция.

Изработена в Рим, на 16 април 1929 г., в един единствен екземпляр, който ще бъде депозиран в архивата на министерството на външните работи в Италия. Препис, заверен по дипломатичен път ще бъде изпратен за всяка страна, подписала настоящата конвенция.