Държавен вестник, брой 98 от 28.X

Чл. 1. Законът за трудовата поземлена собственост има за цел:

а) да определи размера на собствената земя, която може да притежава всеки български гражданин, необходима да му осигури по-добро съществувание;

б) да създаде Държавен поземлен фонд, от който чрез оземляване да се задоволят нуждаещите се от земя;

в) да създава жизненоспособни трудови земеделски стопанства - въз основа на трудовия принцип: "Земята да принадлежи на този, който я обработва." 1) трудови частни земеделски стопанства, в които стопанинът и членовете на семейството му да влагат своя труд и 2) трудови кооперативни земеделски стопанства, в които кооператорите ведно с членовете на техните семейства да влагат своя труд;

г) да преселва жителите от поройните (охранителни и строгоохранителни) горски периметри, от слабопроизводителните и гъсто населени области в страната на подходящи площи за подобряване и осигуряване на препитанието им;

д) изобщо да провежда политиката на държавата относно поземлената реформа.

Чл. 2. Изпълнението на Закона за трудова поземлена собственост се възлага на Дирекцията за земята при Министерството на земеделието и държавните имоти, респективно отделението за поземлена собственост, оземляване, преселване и мери, както и областните поземлени дирекции.

При изпълнението на Закона за ТПС Дирекцията за земята има за цел:

1) своевременно да причисли към Държавния поземлен фонд подлежащите на причисляване към него земи;

2) своевременно оземляване и одворяване на нуждаещите се с наличните фондови земи;

3) преселване на подлежащите на преселване стопани;

4) въобще бързо и точно приложение на постановленията на Закона за трудовата поземлена собственост.

Провеждането и изпълнението на Закона за ТПС Дирекцията за земята извършва със следните органи:

1) общинска комисия за трудова поземлена собственост;

2) поземления съвет при Дирекцията за земята.

Чл. 3. Общинската комисия за трудова поземлена собственост се състои: председател - околийският агроном или негов заместник - агроном на държавна служба и членове: кметът на общината и трима земеделци-стопани, избрани съвместно от общинския съвет и Комитета на Отечествения фронт, одобрени на общоселско събрание, по който ред се избират и техните заместници.

Председатели на комисиите за ТПС могат да бъдат освен агрономи и техните заместници с полувисше и средно земеделско образование.

За решаване на всички въпроси, свързани с приложението на чл. 8 до 17 и 91 от Закона за ТПС, общинската комисия се допълва с районния съдия или негов заместник като председател на комисията.

Земеделците-стопани се определят за всяко населено място, влизащо в състава на общината, и вземат участие само при разглеждане на въпроси досежно представляваните от тях села.

Секретарят или секретар-бирникът на общината е секретар на общинската комисия за ТПС.

При отсъствието на член от комисията в заседанието участвува негов заместник.

Околийските агрономи, ако не участвуват във всички общински комисии за ТПС в административните им околии, а ще бъдат заместени от други агрономи на държавна служба, разпределят между себе си и наличните агрономи в общинските комисии от околиите си, в които ще участвуват и пращат това разпределение на съответните директори на областните поземлени дирекции за одобрение.

При провеждането на мероприятията по приложението в дадено населено място на Закона за ТПС Дирекцията за земята може да командирова свои органи, които заместват агронома в общинската комисия за ТПС.

Избирането на земеделците-стопани и техните заместници, членове на общинската комисия за ТПС, става по инициативата на съответния кмет, който за целта своевременно свиква на съвместно за това заседание общинския съвет и местния комитет на Отечествения фронт. За посочените лица се съставя протокол, който се представя на общоселското събрание за одобрение.

Земеделците-стопани, членове на общинската комисия за ТПС, трябва да отговарят на условията на чл. 38 от Закона за ТПС.

Свикването на общоселско събрание за одобряване на посочените земеделци-стопани за членове на общинската комисия става по инициативата на управата на местното сдружение на ОЗПС и се ръководи от председателя на същото. Там, където няма такова, това се извършва от кмета.

Резултатът от избора се протоколира и препис от протокола се изпраща на директора на съответната областна поземлена дирекция за сведение.

При временно отсъствие на някои от състава на комисията, включително районния съдия и секретаря, същите се заместват от техните заместници по служба.

Канцеларията на общинската комисия за ТПС се помещава в общинското управление и за деловодството отговаря секретарят на комисията, който е длъжен да води отделни входящи и изходящи дневници, протоколна книга, партидни книги за оземлените стопани и присвоените земи, ревизионна книга и всички други книжа, които службите по приложението на Закона за ТПС ще наредят да бъдат водени.

Председателят на общинската комисия за ТПС взема мерки за своевременното свикване на същата.

Чл. 4. Общинската комисия за ТПС има следните задачи:

а) разграничава общинските и държавните земи, като издирва и оценява присвоените части от тях;

б) определя, закръглява и презакръглява размера на мерата, която се оставя за ползуване на населеното място;

в) отчуждава, оценява и причислява към поземления фонд общинските и частните земи, подлежащи на причисляване към него;

г) оземлява и одворява правоимащите, заменя земите на преселниците и коопериралите се в трудовите кооперативни земеделски стопанства по реда на специалните закони;

д) дава под наем свободните земи от Държавния поземлен фонд;

е) контролира редовното изплащане на раздадените фондови земи и присвоените общински и държавни земи;

ж) извършва всички работи, възложени и по специалните закони, както и въобще осъществяване целите на Закона за ТПС.

Общинските комисии за ТПС следят за възможностите и нуждите за оземляване и преселване в населените места на общината, като представят ежегодно до 1 ноември на околийския агроном в качеството на председател на общинските комисии за ТПС в околията сведения по образец № 1 за броя на подлежащите на оземляване стопани от общината и размера на свободните и подлежащи на причисляване към Държавния поземлен фонд земи.

Директорът на областната поземлена дирекция въз основа на сведенията на околийските агрономи най-късно до 15 декември на годината съставя областен план по образец № 2 и го изпраща в Дирекцията за земята.

Чл. 5. Решенията на общинската комисия за ТПС са законни, ако са взети в заседание при пълен състав на комисията и ако за него са гласували болшинството от присъствувалите лица. При равенство на гласовете решава мнението на председателя.

Решенията на общинската комисия за ТПС подлежат на обжалване пред Поземления съвет при Дирекцията за земята в 14-дневен срок от връчване на съобщението образец № 3, съдържащо решението на комисията. Съобщението се предава срещу подпис на заинтересуваните лица по повод молбите, на които комисията е вземала решение или пък с него е засегнала преки техни интереси.

Ако заинтересуваното лице не бъде намерено в дома му, съобщението се предава срещу подпис на някои от домашните му или на някои от съседите му с означение на тези качества и със задължение, ако то е предадено на съсед, да го предаде на адресанта. На неграмотните адресанти и на отказалите да получат съобщението връчването на същото става със заверка за това и с приподписване и от един свидетел. Когато адресантът е в неизвестност, секретарят на общинската комисия за ТПС прави заверка за това и съобщението се прилага към преписката, като се счита за връчено.

Връчването на съобщението се извършва от общинските служещи, които се подписват на същото и го датират.

Проверките по жалбите против решенията на общинската комисия за ТПС се извършват от Поземления съвет при Дирекцията за земята, който е длъжен да провери всички факти и доказателства по тях или подадените против тях възражения, освен ако мотивирано счете, че те няма да имат значение.

Поземленият съвет има право да възлага проверката на доказателствата да става и от органи на Дирекцията за земята. В този случай обаче съветът определя кои доказателства да бъдат събрани от тия органи.

Проверките по жалбите и възраженията се извършват за сметка на държавното съкровище или на заинтересуваните лица по преценка на Дирекцията за земята.

След изтичането на срока за обжалване необжалваните решения на общинската комисия за ТПС или необжалваните части от тях добиват законна сила и подлежат на изпълнение, освен в изрично посочените в настоящия правилник и в Закона за ТПС случаи за задължително одобрение на решението от Поземления съвет.

При все това обаче в случай че с влязлото в законна сила решение на общинската комисия, дори когато то е минало по реда на обжалването, последната е разрешила въпроси вън от нейната компетентност или грубо е нарушила закона за ТПС. Директорът на Дирекцията за земята с доклад може да предложи на Поземления съвет да разгледа и разреши въпроса.

След влизането в сила на решението на комисията същата изпраща по един заверен препис от него до Дирекцията за земята и съответната областна поземлена дирекция. Цялостен препис от решението се изпраща и при частично обжалване на същото с означение в кои части то е добило законна сила и в кои части то е обжалвано. Впоследствие Поземленият съвет или подсъставът на същия изпраща по един препис от своето решение до общинската комисия за ТПС и до Областната поземлена дирекция, които се прилагат към изпратените по-рано решения на общинската комисия за ТПС.

Самите преписки по разглежданите жалби без оригиналните решения Поземленият съвет ги изпраща на съответните областни дирекции.

Жалбите против решението на общинската комисия за ТПС се подават в самите комисии.

Възраженията против жалбите се подават в общинската комисия за ТПС или Поземления съвет при Дирекцията за земята и не по-късно от разглеждане на преписката от последния.

След като срокът за обжалване на решението изтече, препис от обжалваното решение заедно с жалбите и възраженията, придружени от писмените доказателства, се изпращат в областните поземлени дирекции.

Във всички случаи жалбите против решенията на общинската комисия за ТПС по отдел IV на Закона за ТПС - вътрешно преселване, задължително се разглеждат само от Поземления съвет.

Чл. 6. Поземленият съвет при Дирекцията за земята се състои от председател - съдия от Върховния административен съд и членове: директорът на Дирекцията за земята, началникът на отделението за поземлена собственост и оземляване, юрисконсултът при Министерството на земеделието и държавните имоти или негов помощник и един представител на Общинския земеделски професионален съюз.

При Дирекцията за земята се създават още достатъчен брой подсъстави, които се състоят от: областен съдия, областен директор или негов заместник, представител на Дирекцията за земята или представител на Областната дирекция за земята и двама представители на ОЗСП, посочени от централното ръководство на съюза.

Тези състави на съвета имат предвидените в закона права, заседават и решават въпроси в околийските или областните центрове на страната.

Поземленият съвет или съответният подсъстав решава окончателно подадените жалби в двумесечен срок, считано от постъпването преписката в Дирекцията за земята.

Подсъставите на Поземления съвет се назначават със заповед на министъра на земеделието и държавните имоти.

Чл. 7. Когато Поземленият съвет решава въпроси във връзка преселването по т. 2 и 3 на чл. 78 от Закона за ТПС, в същия участвува и един представител на учреждението, по искане на което се предприема преселването.

Решенията на Поземления съвет и подсъставите му са окончателни, не подлежат на никакво обжалване и влизат в сила от датата на постановяването им.

Решенията на Поземления съвет са законни, ако са взети при спазване разпоредбите на чл. 5 от настоящият правилник.

Длъжностните лица от състава на Поземления съвет и подсъставите му, както и на общинската комисия за ТПС за извършените от тях командировки получават пътни и дневни пари от кредитите на Министерството на земеделието и държавните имоти.

Членовете на общинската комисия за ТПС, които не са длъжностни лица, получават от общината дневно възнаграждение, равно на възнаграждението, което се заплаща за заседание на общинските съветници.

Чл. 8. Правото на собственост върху обработваеми земи за семейство, което пряко стопанисва земята си, се ограничава за цялата територия на страната на 200 дка, а за Добришка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска околия - на 300 дка.

При непряко стопанисване на земята правото на собственост се ограничава на 30 дка за семейство за цялата страна, а за Добруджа - в изброените в предходната алинея околии - на 50 дка за семейство.

Пряко стопанисване на земята е онова, при което собственикът или членове от семейството му, подпомогнати или не от наемни работници, обработва с личен труд и за своя сметка земята си независимо от местожителството на собственика.

На земеделци-стопани, които след влизането в сила на Закона за ТПС в продължение на повече от 2 години систематически дават под наем или изполица повече от 40% от земята си, макар да запазват качеството на земеделци-стопани, правото им на собственост върху обработваемата земя се ограничава на 100 дка.

Обработваема земя по смисъла на Закона за ТПС е всяка земна площ, която е годна за земеделско-стопански цели, а именно: ниви, зеленчукови градини, естествени ливади, изкуствени ливади, овощни градини, овощни разсадници, лозя, лозови разсадници, черничеви градини, розови градини, оризища и пасища.

Чл. 9 Държавни, общински и културни учреждения, манастири, църкви, индустриални и занаятчийски предприятия, кооперации, дружества и признатите от Министерството на земеделието и държавните имоти селекционни институти, които поради естеството на своята дейност имат нужда от земя, могат да се снабдят с такава или да запазят притежаваната от тях до размер, определен от Поземления съвет при Дирекцията за земята с одобрение на Министерския съвет при условие, че сами ще стопанисват земята си.

Искането за определяне размера на обработваемата земя по този член заинтересуваните са длъжни да предявят пред Поземления съвет при Дирекцията за земята в срока по чл. 14 от този правилник.

Лицата и учрежденията, на които се оставя имот по предходната алинея, са длъжни да го стопанисват пряко по смисъла на член 8 от настоящия правилник.

Нямат право за запазване на земя по реда на предходните алинеи училищните, скотовъдните и др.фондове, религиозни общини, вакъфски и др. религиозни общества, освен посадените с трайни насаждения (лозя, овощни градини и пр.), които запазват по силата на чл. 21, т. 12 от Закона за ТПС.

С отчуждените земи от частните модерно обзаведени образцови, семепроизводни земеделски стопанства с цел да се запазят като такива се задържат изцяло или частично от държавата или се оземляват с тях предимно лицата, които са работили в тия стопанства, ако подлежат на оземляване, като получават идеални части от определената в тях фондова земя, без тя да се парцелира и се превръщат в кооперативни стопанства. Въпросът се решава от Поземления съвет при Дирекцията за земята и се одобрява от Министерския съвет.

Чл. 10. Под семейство по смисъла на Закона за ТПС и настоящия правилник се разбира общност между съпрузи и незадомени деца, включително овдовелите и разведените, ако нямат свои деца.

Задомените деца на собственика заедно със съпрузите и незадомените им деца представляват отделно семейство, но за тях, ако са земеделци-стопани, на родителите на всеки един от тях се оставят още по 50 дка земя.

Когато семейството на собственика има повече от 2 деца, без тези по предходната алинея, тогава за всяко трето и следващо дете без разлика на занятие и семейно положение се оставят по 20 дка работна земя.

В броя на задомените деца на собственика се считат и починалите такива, ако имат свои наследници.

Определеният на собственика в повече имот по силата на предходните алинеи му се оставя безразлично дали той е земеделец-стопанин или не е и дали децата му влизат в неговото домакинство или не влизат.

П р и м е р. Собственик земеделец-стопанин притежава 500 дка обработваема земя. Същият има 5 деца, от които първото е задомено и е земеделец-стопанин; второто - незадомено, неземеделец-стопанин; третото - задомено, земеделец-стопанин, но покойник, има свои наследници; четвъртото- задомено, неземеделец-стопанин, и петото - незадомено, неземеделец-стопанин. На този собственик ще се остави имот, както следва: 1) лично за него 200 дка; 2) за сметка на двете му задомени деца земеделци-стопани (1 и 3 в примера) още 100 дка и 3) за останалите си деца той ще получи още 20 дка. В този случай първото и третото дете, получили по 50 дка, се изключват и в сметката остават само другите три деца. И понеже те са повече от две, то за третото се определят посочените по-горе 20 дка. По отношение на тия три деца семейното положение на неземеделците-стопани и занятието на незадомените от тях са без всякакво значение. Или всичко на собственика по настоящия пример ще се остави общо 320 дка обработваема земя.

Ако същият собственик е неземеделец-стопанин, лично за него ще се оставят 30 дка обработваема земя. За първото и третото задомени деца - земеделци-стопани - 100 дка, а за останалите две - плюс едно дете - още 20 дка. Или всичко на собственика ще се оставят 150 дка, а останалите 350 дка следва да се отчуждят.

Ако собственикът е сам без съпруга, родители и низходящи, запазва размера на собственост като семейство, освен ако е навършил 50-годишна възраст, в какъвто случай запазва само половината от предвидения размер земя.

С оставяне на собственика в повече имот по предходните алинеи заради броя на децата му не се засягат наследствените права на наследниците му, които се уреждат от Закона за наследството.

Чл. 11. Земеделец-стопанин, прекъснал това си занятие поради болест, престарялост и др., по независещи от волята му причини, запазва това си занятие до отстраняване на причините, наложили прекъсването на същото.

Запазват правото си на земеделец-стопанин още:

а) малолетните сираци на земеделец-стопанин - до започване на друго занятие и във всеки случай не по-късно от навършване на пълнолетието или завършване на висше образование, но в последния случай не по-късно от 26-годишна възраст;

б) пълнолетните сираци на земеделци-стопани, които са прекъснали или не са започнали бащиния си занаят по посочените в предходната алинея причини - до отстраняването на същите причини, ако доходът от земята е главният източник на издръжката им.

Чл. 12. Притежаваните обработваеми земи, включени в обекта на горското стопанство, земите до 5 дка в чертата на населените места, както и стопанските дворове до 5 дка извън населените места, не се вземат пред вид при определяне на размера на обработваемата земя.

Частните лица не могат да притежават гори и горски пасища общо повече от 50 дка за чисто полските райони и 100 дка за горскополските и чисто горските райони независимо от това, дали тези гори и горски пасища са включени или не в горовладелски кооперации.

Частните гори и горски пасища над 50 дка, респективно над 100 декара, се отчуждават за държавна или обществена полза. Оценката, завладяването и стопанисването на тези гори и пасища ще се уредят със специален закон.

В землищата, които са комасирани или са в процес на комасиране, собствениците запазват като гора определените за тази цел площи до размер 50 дка, респективно 100 дка, макар още да не са залесени. Тези площи се запазват независимо от това, дали са включени или не в обекта на горското стопанство.

В землища, които не са комасирани, нито се провежда сега комасация, засадените до влизането в сила на Закона за ТПС площи с горски насаждения също се считат за гора, макар да не са включени в обекта на горското стопанство.

Чл. 13. Когато обработваемата земя е собственост на няколко члена от семейството, при определяне на размера на обработваемата земя притежаваната от всички членове на семейството земя се сумира. Не се сумират обаче притежаваните земи от доведените или заварените незадомени деца, които не наследяват собственика, комуто се определя размерът на обработваемата земя по Закона за ТПС.

При определяне размера на обработваемата земя имотите, предмет на съдебен спор, се смятат като собственост на владелеца. Когато спорящите за имота притежават други безспорни имоти до следуемите им се размери, спорният имот се отчуждава и причислява към Държавния поземлен фонд, а стойността му се изплаща на онзи, комуто имотът се присъди.

Ако собственикът почине преди да му е определен размерът на обработваемата земя по Закона за ТПС, наследниците се считат като самостоятелни собственици при определяне размера на обработваемата земя, макар наследството да не е поделено.

Чл. 14. Притежаваните земи в повече от определения размер по Закона за ТПС се отчуждават и причисляват към Държавния поземлен фонд.

Ако член от семейството, на което е определен по Закона за ТПС размера на обработваемата земя, придобие впоследствие обработваема земя, с която надвишава този размер, земята в повече се отчуждава по Закона за ТПС.

Отчуждаването на имота по предходната алинея се извършва от общинската комисия за ТПС по местонахождението на имота.

Всички семейства, които притежават обработваема земя над 200 дка, а за околиите Добришка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска - 300 дка, подават декларация по обр. № 4 към правилника.

Такава декларация подават и всички семейства, които не обработват пряко земята си, щом притежават такава над 30 дка, а за околиите Добришка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска - над 50 дка.

Декларациите се подават в месечен срок от влизане в сила на правилника на общинската комисия за ТПС по местонахождение на земята.

Собственици, които не са задължени да подават декларация, ако желаят да отчуждават земя, са длъжни да подадат декларация и общинската комисия за ТПС им определи неотложно размера на обработваемата земя, за което им издава удостоверение, за да могат да отчуждят земята.

Не подават декларация семействата, които притежават под 30 дка обработваема земя, а за околиите Добришка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска - 50 дка и тези, които обработват пряко земята си (земеделци-стопани), а притежават под 200 дка, а за околиите Добришка, Балчишка, Генералтошевска и Тервелска - под 300 дка обработваема земя.

В декларацията собственикът посочва:

1) семейното положение и това на децата си;

2) своето занятие и това на децата си - задомени и незадомени;

3) притежавания поотделно имот от всички членове на семейството с означение на местонахождението, границите и размера на същия, както и тежестите върху него, като ипотеки, възбрани и пр.

Когато в декларацията е посочен и имот, принадлежащ на пълнолетни членове на семейството на собственика, тя се приподписва от тях, а ако те нямат възможност да сторят това, подават самостоятелна декларация, в която указват към кое семейство се числят и къде то е подало декларация.

Задомените деца на собственика подават самостоятелно декларации за своя имот. Такива декларации подават и всички учреждения, дружества, лица и организации, посочени в чл. 9 от Закона за ТПС, притежаващи земи.

Когато собственикът притежава имоти в различни населени места, правото му на поземлена собственост се определя от общинската комисия за ТПС в местожителството му или в района на която притежава най-много земя.

За тази цел собственикът подава декларация обр. № 4, съдържаща всичкия притежаван от него имот (работна земя), до общинската комисия за ТПС, за която е реч в предходната алинея.

С подаването на декларацията по предходната алинея собственикът подава до другите общински комисии за ТПС и отделни декларации, съдържащи само притежавания от него имот в района на тези комисии, в които декларации посочва общинската комисия за ТПС, която ще му определи размера на поземлена собственост. Тези декларации общинските комисии преглаждат и ако е необходимо допълват, след което ги заверяват и препращат на общинската комисия за ТПС, която ще определи размера на поземлена собственост.

Неподалите декларации в срока се наказват по чл. 114 от Закона за ТПС.

В случай че такава декларация не е подадена, когато е било необходимо да се подаде, или подадената е непълна, общинската комисия за ТПС служебно съставя необходимата декларация или допълва подадената такава.

Данните по поземлената книга относно пространството на имотите по нея се считат за меродавни. Но при съмнение собственикът за негова сметка или общинската комисия за ТПС - за сметка на Държавния поземлен фонд може да поиска измерването им. То се извършва от лице, избрано по общо съгласие между собственика и общинската комисия за ТПС.

След като срокът по този член изтече, общинската комисия за ТПС проучва по подадените и по съставените от нея декларации занятието, семейното и имотното състояние на жителите на общината и в резултат на това взема решение обр. № 5, с което определя:

1) дали собственикът - глава на семейството, стопанисва пряко земята си или не;

2) колко и кои са членовете на семейството му (съпруга и незадомени деца) и какво е занятието им;

3) колко и кои са задомените му деца и какво е занятието им;

4) колко и каква е обработваемата земя, притежавана от собственика - глава на семейството;

5) колко и каква обработваема земя притежават членовете на семейството му (съпруга и незадомени деца);

6) колко декара обработваема земя следва да се остави на собственика- за него и за членовете на семейството му, включая и за задомените му деца;

7) колко декара обработваема земя следва да се отчужди от цялото семейство.

Когато при проверката на имота на дадено лице се окаже, че същото няма земя за отчуждаване, общинската комисия за ТПС съставя протокол по обр. № 6 към правилника, без да описва подробно имота на собственика.

След като се определи кои имоти на собственика подлежат на отчуждаване, общинската комисия за ТПС по местонахождение на имота с решение отчуждава същия и го причислява към Държавния поземлен фонд, посочвайки в решението и цената на имота, определена по реда на чл. 14 от Закона за ТПС - протокол обр. № 7.

До влизането в сила на решението по преходната алинея собственикът може да упражни правото си на избор за запазения за него имот.

Ако запазените от собственика отделни парчета земи са с общо пространство, по-голямо с не повече от 5 дка от определения размер земя на същия, тия разлики не се отчуждават.

Решенията на комисията по преходните алинеи се съобщават на заинтересуваните по реда на чл. 5 от Закона за ТПС и те могат да ги обжалват по реда на същия член.

Отчуждените по силата на настоящата глава от правилника частни имоти се заплащат на правоимащите по цена на база емлячната им оценка от 1935 година, умножена 6 пъти, а за Добруджа емлячната им оценка след освобождението й, умножена също 6 пъти.

Когато има несъответствие в културния вид на отчуждения имот в момента на отчуждаването му и по данните по емлячния регистър, прави се съответна промяна и в емлячната оценка на имота съобразно подобен имот от същата категория.

Максималният размер на стойността на отчуждения имот, пресметната по преходните алинеи, не може да надвишава сумата 10 000 лева, а минималният размер не може да бъде по-малък от 1000 лева на декар.

Оценките по преходните алинеи се извършват от общинската комисия за ТПС и се вписват в решението за отчуждаване на имота и причисляването му към Държавния поземлен фонд с изрично указание кому и за чия сметка трябва да се брои сумата.

Чл. 15. Постановленията на преходните членове на настоящата глава, отнасящи се до определяне семейното и имотното състояние на лицата, както и тяхното занятие се отнасят към датата на решението на общинската комисия за ТПС, взето по тия въпроси.

Ако обаче засегнатите лица неземеделци-стопани до влизането в сила на решението за отчуждаване на имота им заявят писмено пред общинската комисия за ТПС, че желаят да променят занятието си и да станат земеделци-стопани, по силата на чл. 8 от Закона за ТПС общинската комисия за ТПС им дава 6-месечен срок от деня на съобщението на решението, в който срок те са длъжни да започнат пряко стопанисване на земята си.

Възползувалите се от разпоредбите на преходната алинея стопани не могат да отчуждават земята си в продължение на 10 години.

Чл. 16. Собствениците, на които се отчуждават имоти по реда на настоящата глава, имат право да си изберат и да посочат кои имоти желаят да задържат за себе си до определения в закона размер.

Заради това в 14-дневен срок за обжалване на решението на комисията те са длъжни писмено, ако не обжалват решението, да уведомят комисията кои имоти желаят да задържат за себе си.

Ако са обжалвали решението, 14-дневният срок за упражняване правото на избор тече от поканата на общинската комисия за ТПС след влизането в сила на обжалваното решение.

Ако обработваемите земи са собственост на няколко члена от семейството и между тях няма съгласие кои земи да се запазят до определения размер, оставят се от земите на всички пропорционални части на притежаваните от тях земи.

В случай на чл. 14 от настоящия правилник, когато собственикът притежава имот в разни общини, общинската комисия за ТПС, която определя размера на поземлената му собственост, след като пред нея той упражни правото си на избор за запазения за него имот, уведомява останалите общински комисии за ТПС кои имоти собственикът задържа за себе си и кои остават за отчуждаване. След това процедурата по отчуждаването на тези имоти се извършва от комисията, в чиито райони те се намират.

Когато собственикът не упражни правото си на избор по предходните алинеи, общинската комисия за ТПС сама определя с протокола за отчуждаване и причисляване към Държавния поземлен фонд кои земи оставя за собственика и кои отчуждава, като се стреми пропорционално да отчужди земи от всички качества и да не се раздробява имотът.

Когато върху така отчуждените за в полза на Държавния поземлен фонд земи има наложени вещни тежести - ипотеки, възбрани и др., съответни части от тях, ако са наложени върху целия имот на собственика, преминават върху отчуждения имот, а когато са наложени само върху отчуждените имоти - преминават изцяло върху него.

Добитите суми от отчуждените имоти с вещни тежести служат за изплащане на задължението.

Чл. 17. От стойността на отчуждените земи се правят за в полза на Държавния поземлен фонд следните процентни намаления:

1) от 50 - 100 дка - 10%

2) от 100 - 200 " - 15%

3) от 200 - 300 " - 20%

4) от 300 - 400 " - 25%

5) от 400 - 500 " - 30%

6) от 500 - 750 " - 35%

7) от 750 - 1000 " - 40%

8) от 1000 - 1500 " - 45%

9) от 1500 и нагоре " - 50%

От определената за изплащане сума, след спадане на процентното намаление, ако има такова, частта от отчуждените имоти до 10 дка се заплаща в брой. Ако на собственика се отчуждават повече от 10 дка, частта на платимите в брой 10 дка се определя въз основа на средната цена на всички отчуждени негови имоти.

Останалата част от стойността на отчуждените имоти се изплаща с облигации, носещи 3% проста лихва, платима в 15-годишен срок чрез ежегодни тиражи.

П р и м е р: От даден собственик се отчуждават 505 дка земя. Общата им стойност е 1 262 500 лева. Процентното намаление ще се сметне по точка 6- 35%. Добитата сума за намаление от 441 875 лева се спада от общата стойност 1 262 500 лева и се явява остатък от 820 625 лева. При тази последна сума средната стойност на отчуждените 505 дка на собственика е равна на 1625 лева на декар. Стойността на платимите в брой 10 дка ще бъде 16 250 лева. Тази сума се спада от сумата 820 625 лева и се явява един остатък от 804 375 лева, за която сума следва да се издадат облигации.

Облигациите се издават от Главната дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове, ще носят фиксимилираните подписи на министъра на финансите и на главния директор на държавните и гарантираните от държавата дългове, а за контрол - саморъчен подпис на представителя на Главната дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове.

Облигациите ще бъдат в стойности от по: 500, 1000, 5000, 10 000 и 20 000 лева. Текстът, формата и количеството на облигациите по стойностите им ще се установят съвместно от министъра на финансите и министъра на земеделието и държавните имоти.

Дължимите на собственика суми под 500 лева се заплащат в брой. Облигациите се издават на приносителя.

Главната дирекция за държавните и на гарантираните от държавата дългове ще издава облигациите въз основа на сметки, издадени от Дирекцията за земята и надлежно одобрени от Върховната сметна палата.

Необходимите кредити за изплащане на погашението и лихвата се предвиждат всяка година в бюджета на Главната дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове.

Лихвата на облигациите се изплаща с годишни купони, отпечатани на самите облигации с падеж 1 януари всяка година. Падежът на първия купон ще бъде на 1 януари 1948 година.

Лихвата 3% за времето от влизането на Държавния поземлен фонд във владение на отчуждения имот до края на календарната година, през която се издават облигациите, се заплаща на собственика в брой.

Погасяването на облигациите ще стане в срок от 15 години, считано от 1 януари 1948 година, чрез годишни тегления по жребие според една таблица, напечатана на гърба на облигациите, съдържаща 15 равни анюитети за погашение и лихва. Тегленето ще става един месец преди падежа на купоните и излезлите в погашение облигации ще се изплащат едновременно с първия купон, падежът на който настъпва след тегленето. Първото теглене ще стане на първи декември 1947 година.

Списъците за изтеглените в погашение облигации ще се публикуват в"Държавен вестник".

Непредставените за изплащане купони в продължение на 5 години, а облигациите в продължение на 15 години съгласно Закона за давността се погасяват в полза на държавното съкровище.

Купоните с изтекли падежи и изтеглените в погашение облигации ще се изплащат от Българската народна банка и Българската земеделска и кооперативна банка съгласно установените правила от същите банки.

Представените за изплащане облигации трябва да бъдат придружени с всички купони, падежът на които не е настъпил на определената за изплащане дата. Стойността на непредставените купони се спада от капитала, който следва да се изплати на притежателя.

Изплатените купони и облигации се изпращат от Българската народна банка, Българската земеделска и кооперативна банка на Главната дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове, които следят за редовната служба по облигациите и купоните.

За службата по тези облигации Българската народна банка, Българската земеделска и кооперативна банка получават комисиони 1/8% върху стойността на облигациите и 1/4% върху изплатените купони с изтекли падежи.

Неизлезлите в погашение облигации се приемат по номиналната им стойност за залог и гаранция по всички предвидени в закона случаи.

Облигациите се приемат задължително от кредиторите по номиналната им стойност за погасяване на ипотечните им вземания.

Когато облигациите се издават след 31 декември 1946 година, купоните за лихви с изтекъл падеж се унищожават.

Подлежащите на изплащане в брой суми на собственика по алинеи 2, 6 и 10 на настоящия член се изплащат от Дирекцията за земята по бюджета на същата.

Разпоредбите на настоящата глава от правилника, респективно от Закона за ТПС, обхваща всички земи в територията на страната, независимо от техните собственици, респективно режима на стопанисването им.

Чл. 18. Сънаследниците земеделци-стопани, за да допълнят притежаваната от тях земя до размера по чл. 8 от Закона за ТПС, могат да изкупуват от останалите сънаследници неземеделци-стопани онази част от падналите им се в дял непокрити недвижими имоти, попадащи под действието на Закона за ТПС, които заедно с притежаваните от тях земи надвишават определения по чл. 8 от закона размер.

З а б е л е ж к а. Алинеи 2 и 3 от чл. 240 от Закона за наследството се отменяват.

Изкупуването се извършва при делбата (чл. 982 от Закона за гражданското съдопроизводство), като изкупените имоти се заплащат по действителната стойност в момента на изкупуването.

Чл. 19. Когато няколко от сънаследниците поискат да изкупят недвижимите непокрити имоти, обект на земеделско стопанство, дава се предимство на по-малоимотните и многодетните.

При равни права изкупените имоти се поделят между купувачите, а когато имотът е неподеляем - по жребие между тях.

Чл. 20. При продажба на непокрити недвижими имоти низходящите, съпругата, братята и сестрите на продавача могат да изкупят продадения имот.

Същото право имат и собствениците на имоти, които са съседни на продадения имот, независимо от пространството на последния.

При упражняването на правото на изкупуване по този член роднините се предпочитат пред съседите.

Разпоредбите на чл. 305 - 307 от Закона за задълженията и договорите и чл. 19 от Закона за ТПС се прилагат и в този случай.

Постановленията на настоящата глава от правилника, респективно на Закона за ТПС, не се прилагат от органите на Дирекцията за земята, а се прилагат от съответните съдебни учреждения или доброволно между заинтересуваните.

Изкупуването по чл. 18 от Закона за ТПС трябва да бъде предявено пред съдебните учреждения до причисляването на имота към Държавния поземлен фонд.

Чл. 21. Държавният поземлен фонд се образува от:

1) всички частни земи, отчуждени съгласно Закона за ТПС;

2) държавните земи и държавните дворни места, включително и безстопанствените такива, които държавата няма да използува пряко за своите цели;

3) общинските земи и общинските дворни места, които общината няма да използува пряко за своите цели;

4) отчуждените частни имоти за оформяване и закръгляване на площи за комплектно одворяване;

5) изключените от обекта на горското стопанство части от държавните гори;

6) изключените от обекта на горското стопанство части от общинските гори;

7) части от общинските мери, останали свободни след определяне размера и закръгляването на мерата;

8) закупените от частни или юридически лица земи със средствата на Държавния поземлен фонд;

9) пустеещи земи, чиито собственици се откажат или не успеят да проведат в срока подобренията, предвидени в Закона за подобрение и увеличение на работната земя;

10) спорните общински мери, за които спорящите не се споразумеят в определения им срок от Дирекцията за земята;

11) маломерните мери и тези, чието местоположение не позволява да се използува за паша на добитъка, макар и закръглената мера да остане под определения размер;

12) присвоените от населението в повече от 50 дка държавни и общински земи, както и присвоените и неизпълнени над 3 дка такива в сроковете, определени по Закона за ТПС;

13) нераздадените земи от бившата главна Дирекция за селскостопанско настаняване на бежанците, както и напуснатите земи от оземлените бежанци;

14) освободените земи при корекцията на реките и пресушаването на блатата;

15) земите на училищни, скотовъдни и др. фондове и земите на религиозните общини, вакъфски и др. религиозни общества с изключение на засадените с трайни насаждения;

16) земите на читалищата, с изключение на засадените с трайни насаждения и тия, оставени им по чл. 9 от Закона за ТПС;

17) манастирските и черковните земи над размера, посочен в чл. 9 от Закона за ТПС;

18) отчуждените след 17 септември 1944 година земи на собствениците, които са притежавали земи, които биха били причислени към Държавния поземлен фонд по реда на Закона за ТПС, ако не бяха извършили отчужденията, освен ако Поземленият съвет при Дирекцията за земята, по молба на заинтересуваните лица, подадена в тримесечен срок от влизането в сила на Закона за ТПС, постанови, че извършените отчуждения не са станали за осуетяване идеята за аграрната реформа.

Отчуждаването на земите по т. 4, ал. 1 на този член се допуска само при комплектно (групово) одворяване, при което предназначените за това земи по алинеи 3 и 4 на чл. 48 от този правилник са недостатъчни или са в неудобно местоположение, поради което и с цел да се получат закръглени и удобни квартални площи е наложително отчуждаването на съседни или включени там частни имоти. Тази разпоредба не се прилага спрямо лица, притежаващи само едно дворно място.

Отчуждаването се извършва от общинската комисия за ТПС, решението на която може да се обжалва по реда на чл. 5 от Закона за ТПС.

Отчуждените по този начин места се оценяват и заплащат на собствениците със средства на Държавния поземлен фонд по средна пазарна цена в момента на отчуждаването, платима в брой, при спазване разпоредбите на чл. 32 от правилника за ТПС.

Отчуждаването на имоти по предходните три алинеи не се обуславя от разпоредбите на отдел II, глава I на Закона за ТПС и може да стане и от собственици, притежаващи под предвидените там размери. Но в такъв случай собственикът може да иска от общинската комисия за ТПС съответна земя, равна на отчуждената, като земи от една и съща категория. Разликата в стойността се изплаща в брой.

Не се считат да са извършени за осуетяване идеята за аграрната реформа и затова заинтересуваните лица не следва да подават молби до Поземления съвет за одобряване прехвърлянията, по които прехвърлячът заедно с отчуждения имот е имал по-малко от 30 дка обработваема земя, безразлично на кого е отчуждена.

За останалите отчуждения по т. 18 на предходния член заинтересуваните лица - приобретатели или отчуждители, са длъжни в 3-месечен срок от влизане в сила на Закона за ТПС да подадат до Поземления съвет молба за одворяване на отчуждаването и Поземления съвет ще прецени дали отчуждението не е станало за осуетяване на идеята за аграрната реформа. В този случай имотът не се отчуждава до постановяване на решение от Поземления съвет. Препис от това решение Поземленият съвет изпраща служебно на общинската комисия за ТПС по местонахождението на имота.

Чл. 22. Изброените в предходния член 21 земи се отчуждават и причисляват към Държавния поземлен фонд по следните цени: 1) по т. 4 - по действителната им пазарна стойност в момента на оценката от общинската комисия за ТПС;

2) по т. 8 - доброволно закупените по покупната им стойност;

3) земите, посочени от всички останали пунктове - по реда на чл. 14 от Закона за ТПС, т. е. шесторен размер на емлячната им оценка от 1935 година, ако имат такава;

4) ако земите по предходната точка са без емлячна оценка - по половината от действителната им оценка в момента на отчуждаването, определена от общинската комисия за ТПС.

Без емлячна оценка са ония земи, които независимо от своя произход в момента на отчуждаването им нямат определена такава оценка.

Чл. 23. По доклад на Дирекцията за земята Поземленият съвет или същата с одобрение на Министерския съвет може да измени оценката на причислените към Държавния поземлен фонд земи съобразно изменилите се пазарни цени на същите.

Новите оценки важат от деня на постановяването им. Преоценките по чл. 8 от Закона за ТЗС и комасация важат също от деня на постановяването им. Просрочените вноски до постановяването на новите цени се изплащат по старите такива.

Разпорежданията на този член не засягат земите, които са изплатени дори и предсрочно и оземлените са снабдени с актове за собственост.

Чл. 24. Земите, показани в т. 3, 4, 6, 7, 11, 12, 13, 15, 16, 17 и 18 на чл. 21 от настоящия правилник, се отчуждават и причисляват към Държавния поземлен фонд от общинската комисия за ТПС с протокол обр. № 8, а тия по т.1 - с протокол обр. № 7. С това решение на общинската комисия се постъпва по реда на чл. 5 от Закона за ТПС.

Земите, показани в т. 2, 5, 8, 9, 10 и 14, се отчуждават и причисляват към Държавния поземлен фонд направо от Поземления съвет при Дирекцията за земята. Препис от решението на Поземления съвет се изпраща за сведение на съответните общински комисии за ТПС и областните поземлени дирекции.

Причисляването към Държавния поземлен фонд на посочените в чл. 21 в настоящия правилник земи става по следния ред:

1) земите по т. 1, 3, 4, 8, 15, 16, 17, 18 - въз основа на добилите законна сила решения на общинската комисия за ТПС или на Поземления съвет при Дирекцията за земята;

2) земите по т. 5 и 6 - въз основа на постановленията за изключването им от обекта на горското стопанство;

3) земите по т. 2 - въз основа на сведение обр. № 9 на съответния околийски агроном, приподписано от агента по държавните имоти или дадено направо от Дирекцията за държавните имоти, съдържащи описи и оценка на имота. Предаването на тия имоти става по инициатива на Дирекцията за държавните имоти или по искане на Дирекцията за земята;

4) земите по т. 7, 11 и 12 - въз основа на влезлите в законна сила решения на общинската комисия за ТПС и придружаващите ги планове, скици и пр.;

5) земите по т. 9 въз основа сведение обр. № 10, дадено от началника на отделението за пустеещите земи;

6) земите по т. 10 - въз основа на сведение обр. № 11 от службата по мерите;

7) земите по т. 13 и 14 - въз основа на донесения от съответните служби, придружени с планове и пр.

След изпълнението на формалностите по отчуждаването и причисляването на земите към Държавния поземлен фонд, изплащането на които ще стане чрез облигации, фондът чрез общинската комисия за ТПС фактически завладява същите, за което общинската комисия съставя протокол обр. № 12.

Чл. 25. Причислените към Държавния поземлен фонд земи се изплащат на правоимащите по цената, по която са причислени към фонд, изключая процентните намаления по чл. 17 от Закона за ТПС.

Стойността на причислените към Държавния поземлен фонд земи от общински гори и общински мери и иззетите от училищните и скотовъдните фондове земи се изплащат на общините за сметка на съответните населени места и фондове.

Добитите по този начин суми от фондовете, общините са длъжни да ги употребят изключително за целите, за които са били учредени фондовете.

Изплащането на собствениците на всички причислени към Държавния поземлен фонд неизплатени земи се извършва от същия съобразно постъпленията от вноските от оземлените и одворените с тези земи лица, изключая отчуждените по чл. 8 до 17 включително от Закона за ТПС земи, изплащането на които става по реда на чл. 17 от същия закон.

Стойността на причислените към Поземления фонд държавни земи остава изцяло в полза на фонда.

Спорните общински мери се изплащат на печелившата процеса страна.

Чл. 26. Общинските мери и земи на неземеделските градове не се засягат от Закона за ТПС. Въпреки това обаче в тези градове се учредяват общински комисии за ТПС, които разпореждат съгласно Закона за ТПС с всички останали земи на Държавния поземлен фонд и изпълняват всички други възложени им функции от Закона за ТПС и др. закони.

Неземеделски градове са: София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Плевен, Стара Загора, Сливен, Търново, Габрово, Казанлък, Кюстендил и Перник.

Чл. 27. Закупуването на частни имоти за нуждите на Държавния поземлен фонд, предвидено в Закона за ТПС или в други закони, става, ако другаде не е посочен специален ред по реда, определен по Закона за ТПС.

Закупуването на частни имоти за Държавния поземлен фонд става само по доброволно съгласие между собствениците-продавачи и поземления фонд.

Предложенията за продажба на частни имоти стават от продавачите-собственици и в писмена форма се отправят до Дирекцията за земята. В тях трябва да се посочват културният вид на имота, местонахождението, границите и пространството му, исканата цена, както и тежестите, с които той е обременен, като към него се прилагат и нотариалните актове за собственост на имота. Предложението се прави в толкова екземпляра, в колкото общини се намират и предлаганите имоти.

Чл. 28. Дирекцията за земята събира чрез общинската комисия за ТПС, чрез Областната поземлена дирекция или чрез специално изпратените за това свои органи сведения за:

1) културния вид, местонахождението, границите, пространството и тежестите, с които поотделно е обременен всеки имот;

2) качеството на почвата, положението и изложението на терена и средната пазарна цена на имотите в населеното място;

3) наличните свободни фондови земи, броя на подлежащите на оземляване и необходимото количество земя за оземляването им;

4) годността на предлагания имот за оземляване или заселване на преселници.

Въз основа на събраните сведения по предходните алинеи Дирекцията за земята проучва дали имотът представлява интерес за Държавния поземлен фонд и ако той представлява интерес за фонда, внася въпроса в Поземления съвет за разрешаване по принцип за закупуването или отхвърлянето на молбата.

Чл. 29. Решението на Поземления съвет се съобщава на предложителите. Ако то по принцип разрешава закупуването, публикува се в"Държавен вестник" и обявява на видно място в общинското управление. Публикуването става заедно с местонахождението, границите и пространството на имота, както и тежестите върху него. В обявлението в общината се посочват датата и броят на "Държавен вестник" за публикуването на решението.

Трети лица, претендиращи за вещни права върху предлагания за покупка имот, са длъжни в месечен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението да подирят правата си чрез надлежния съд. В такъв случай, ако те желаят да спрат процедурата по закупуването на имота, са длъжни в 7-дневен срок от изтичането на месечния срок от публикацията в "Държавен вестник" да подадат за това до Дирекцията за земята писмена молба, придружена с удостоверение от съда за предявен иск.

Ако третите лица не сторят това в посочения по-горе срок, губят правата си спрямо Държавния поземлен фонд.

Чл. 30. След изтичането на срока по предходния член се пристъпва към спазаряване на предлагания за продажба имот. Това се извършва от спазарителна комисия, назначена от министъра на земеделието и държавните имоти в състав: председател - представител на Дирекцията за земята, и членове: съответният по местонахождението на имота данъчен началник или заместникът му и съответният кмет.

Спазарителната комисия преглежда на самото място предлаганите имоти и след това влиза в преговори с продавача относно цената на имота. За постигнатото съгласие се съставя спазарителен протокол, подписан от комисията и от продавача.

Такъв протокол се съставя и когато не се постигне съгласие относно цената на имота, като в него се посочват предложените от двете страни цени.

По липса на достоверни данни за пространството на закупените имоти последните се измерват от правоспособен техник за сметка на продавача.

Чл. 31. Спазарителният протокол с постигнато съгласие по цената на имота се изпраща в Дирекцията за земята, която го внася в Поземления съвет за одобрение.

Решенията на Поземления съвет за одобряване на спазарителните протоколи са окончателни и не подлежат на никакво обжалване.

Тези решения имат силата на нотариални актове и собствеността и владението върху закупените имоти се считат за преминали по право върху Държавния поземлен фонд от деня на постановяването им.

Същите се вписват в ипотечните книги от съответния нотариус или околийски съдия, изпълняващ нотариална служба, при представяне на заверен препис от тях.

Доброволното предложение за закупуване на имоти от Държавния поземлен фонд може да се оттегли писмено само до сключването на спазарителния протокол. След сключването на спазарителния протокол продавачът може да се откаже от предложението си само със съгласието на Поземления съвет срещу заплащане на фонда обезщетение за направените разходи, размерът на което се определя от Поземления съвет.

Продавачът не може да се откаже от предложението си, след като Поземленият съвет е одобрил спазарителния протокол.

Чл. 32. Изплащането на закупените имоти става с платежна заповед, след като продавачът представи следните документи:

1) удостоверение от държавните и общинските бирници, в чиито райони попадат продадените имоти, че собственикът не дължи данъци, берии и пр. или за размера на дължимите такива;

2) удостоверение от БЗК банка за задълженията на собственика към нея и кредитираните от нея кооперативни сдружения;

3) удостоверение от съответния нотариус и районния съдия, изпълняващ нотариална служба, за размера на ипотеките и възбраните, които тежат върху закупените имоти;

4) мащабна скица на продадения имот.

Чл. 33. Чрез оземляването се уедряват дребните земеделски стопанства или се образуват нови такива до определен от закона размер - до среден тип земеделско стопанство, като по този начин се създават трудови земеделски стопанства, в които оземлените и членовете на семействата им влагат своя труд.

Чл. 34. Подлежат на оземляване всички малоземлени, безземлени земеделски стопани, земеделски работници и преселници, които изкарват прехраната си със земеделие или отраслите му и не притежават или притежават земи, по-малко от средния тип земеделско стопанство за населеното място.

Подлежат на оземляване също държавни учреждения, общини, земеделски училища и кооперации за задоволяване на специални нужди по мотивирано писмено искане на заинтересуваните и преценка на Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Малоземлени са всички земеделски стопани, които притежават собствени земи или ще получат земи от наследство (лично или съпругата му) общо под средния тип земеделско стопанство за населеното място.

Безземлени са всички земеделци-стопани, които не притежават собствени земи, нито ще получат такива от наследство (лично или съпругата му), а изкарват прехраната на семейството си чрез обработване на чужди земи под наем или на изполица.

Земеделски работници са всички лица, които не притежават и няма да получат от наследство (лично или съпругите им) никакви недвижими непокрити имоти, но работят като слуги, ратаи и други подобни в чужди земеделски стопанства.

Преселници са лицата, доброволно или принудително преселени съгласно отдел IV на Закона за ТПС.

Желаещите да бъдат оземлени, подават необгербвано заявление обр. № 13 до общинската комисия за ТПС, придружено с удостоверение за семейно и материално положение по обр. № 14.

Когато родителите на кандидата за оземляване или на съпругата му имат местожителството си извън общината, в която молителят иска оземляване, заявлението трябва да се придружава и от удостоверение от съответната община, издадено по обр. № 15.

Срокът за подаване на заявленията за оземляване се определя и обявява от общинската комисия за ТПС. Същият не може да бъде по-къс от 7 дни и по-дълъг от 14 дни.

След изтичането на този срок общинската комисия за ТПС разглежда постъпилите заявления и установява кои от молителите отговарят на условията за оземляване и кои не отговарят.

Чл. 35. Размерът на средния тип частно трудово-земеделско стопанство се определя от общинската комисия за ТПС в зависимост от стопанския район, качеството на земите на Поземления фонд и размера на средното земеделско стопанство в населеното място.

За определяне на средния тип земеделско стопанство се съставя протокол обр. № 16.

Чл. 36. Средният тип частно трудово-земеделско стопанство се определя в размер до 50 дка за цялата страна, а за околиите: Добришка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска - 80 дка.

Оземляващите се лица не могат за получават повече земи от определения среден тип трудово-земеделско стопанство за населеното място, включително собствената земя, както и оная, която са получили или очакват да получат от наследство, зестра и пр.

Подлежащите на оземляване многодетни семейства получават за всяко незадомено трето и следващо дете по 5 дка над определения среден тип трудово-земеделско стопанство за населеното място.

При определяне материалното състояние на лицата, поискали оземляване, обищинската комисия за ТПС е длъжна да установи и вземе пред вид:

1) имотите, които притежават кандидатите за оземляване, съпругите и родителите им;

2) какви и колко наследствени имоти ще получи всеки кандидат за оземляване и съпругата му.

Откритите но неподелени наследства се пресмятат съгласно Закона за наследството, без да се държи сметка дали наследниците са задомени или не, при което децата от мъжки пол получават от непокритите недвижими имоти две части, а децата от женски пол - една част. Преживелият съпруг на наследодателя получава от непокритите недвижими имоти следните части: при деца от еднакъв пол: при три и повече деца - част, равна на частта на всяко дете, а при две и по-малко тя е равна на половината от дела на всяко дете. При деца от равен пол: при три и повече деца - дял на момче, а при две и по-малко - дял на момиче.

Неоткритите наследства се делят също по посочения по-горе начин, при което наследодателят участвува в делбата като наследник от мъжки пол. Обаче неговата съпруга или съпруг не участвуват в делбата.

Размерът на земята, с която може да се оземли един стопанин, се определя, като от размера на установения среден тип земеделско стопанство за населеното място се приспадне земята, която стопанинът, съпругата му и членовете на семейството му притежават, както и земята, която той и съпругата му ще получат в наследство.

Не се приспада земята, която съпругата е получила или ще получи по наследство, ако тази земя се намира в друго населено място, размерът й е до 10 дка, включително и която по преценка на общинската комисия за ТПС поради отдалечеността й прави невъзможно обработването на същата пряко от кандидата за оземляване и членовете на семейството му.

Размерът на земята, която се дава за оземляване, се закръглява на 5, 10, 15, 20, 25, 30, 35, 40, 45 и 50 дка като остатъци над тия размери, по-малки от 2,5 дка, не се вземат под внимание, а остатъци по-големи от 2,5 дка, се закръгляват към по-горния размер.

П р и м е р и: Среден тип земеделско стопанство за населеното място е определен на 30 дка. Стопанинът притежава свои и наследствени земи 17,2 дка, поради което би следвало да се оземли с 12,8 дка, но този размер се закръглява на 15 дка, с които той се дооземлява.

Ако стопанинът притежава свои и наследствени земи 17,6 дка, същият подлежи на дооземляване с още 12,4 дка. Този размер обаче се закръглява на 10 дка.

Когато разполагаемите фондови земи са недостатъчни за индивидуално оземляване или дооземляване на частни земеделски стопанства, общинската комисия за ТПС оземлява и дооземлява ония стопани, които желаят да образуват трудово-кооперативно земеделско стопанство или пък са членове на съществуващо такова. Ако някои от така оземлените напусне впоследствие кооперацията преди изтичане на 20-годишния срок по чл. 42 от Закона за ТПС, земята, с която е бил оземлен, не му се връща, а служи за оземляване и дооземляване по същия ред на други желаещи. Ако няма такива, земята се връща на Държавния поземлен фонд и служи за индивидуално оземляване по реда на настоящия правилник.

Сметката на така напуснал кооперацията оземлен се ликвидира по реда на настоящия правилник.

В случай, че липсват условия за изграждане на ТКЗ стопанства или няма желаещи за оземляване, които биха искали да образуват ТКЗ стопанство, имотът изцяло служи за индивидуално оземляване.

Чл. 37. Оземляването и отземляването се извършва от общинската комисия за трудова поземлена собственост под ръководството на органите на Дирекцията за земята.

Общинската комисия за ТПС извършва оземляване и в случаите на чл. 102 от настоящия правилник.

След като общинската комисия за ТПС установи имотното състояние на кандидатите за оземляване, съставя се протокол обр. 17 за лицата, които се оземляват, и тия, на които е отказано оземляването, като вписва и причините за отказа.

След окончателното установяване на лицата, които се оземляват, общинската комисия за ТПС нарежда парцелирането на фондовите земи. Измерването и парцелирането на същите се извършва от технически органи на Дирекцията за земята, а по изключение с разрешение на Дирекцията за земята това може да стане и от частни правоимащи технически лица.

Когато фондовата земя не е от еднакво качество, тя се парцелира така, че на оземлените да се даде от едното и от другото качество, но не повече от 3 парцела, и при условие, щото най-малкият парцел да не е по-малък от 5 дка.

По изключение фондовите земи, които са годни за зеленчукови или овощни градини, както и подходящите за интензивни култури, могат да бъдат парцелирани и на по-малки парцели при минимум 1 декар.

Всички парцели трябва да се опират на път.

След като техниците завършат парцелирането на фондовите земи, върху плана и номерират парцелите, предават копие от същия на общинската комисия за ТПС.

Парцелираните фондови земи се раздават за оземляване чрез теглене на жребие. Тегленето на жребие става публично от самите оземлени стопани или техни близки. За неявилите се стопани жребието се тегли от комисията.

За тегленето на жребие и за резултатите от него общинската комисия за ТПС съставя протокол обр. № 18.

Фондови земи, върху които са направени съществени подобрения, се дават без жребие на лицата, направили тия подобрения, ако подлежат на оземляване. За съществени подобрения се считат изкореняване на храсти, дънери и др., отводняване, направа на приспособления за напояване, почистване на камъни, засипване на ями и направа на насипи, за които са изразходвани значителни средства или труд, засаждане на трайни култури(лозя, овощни градини и други).

След като техническите лица трасират върху терена образуваните парцели, последните се посочват на оземлените.

Когато земята, с която е оземлено дадено лице, се намира във владение на трето лице, въводът във владение се извършва, след като третото лице, което владее земята без законно основание, се отстрани от нея по административен ред съгласно чл. 116 от Закона за ТПС.

За всички оземлени лица общинската комисия за ТПС съставя протокол обр. № 19, който се съобщава на заинтересуваните лица по реда на чл. 5 от Закона за ТПС и може да се обжалва от тях по реда на същия член.

Чл. 38. Подлежащите на оземляване трябва да отговарят на следните условия:

1) да са български поданици;

2) да са работоспособни и физически здрави;

3) да са законно задомени. По изключение допуска се и оземляването на домакинства, състоящи се от незадомени братя и сестри, от които поне един е работоспособен.

Оземляването засяга отделни семейства (венчила). Семейства по смисъла на Закона за ТПС има, когато то се състои най-малко от двама члена, свързани било поради венчило, било от майка и син или дъщеря, било от баща и син и дъщеря или най-малко от двама братя и сестри. В последния случай поне единият от членовете на семейството да е работоспособен и родителите на който да са починали.

Едночленни домакинства не се оземляват. Вдовец или вдовица без деца не съставляват отделни семейства, освен ако имат осиновени деца. Вдовец или вдовица, дори и такива от войните, задомили децата си, не съставляват отделни семейства, подлежащи на оземляване;

4) да са жители на населеното място, където те се оземляват. По нареждане на Дирекцията за земята подлежащите на оземляване лица могат да бъдат оземлени и в други населени места, стига отдалечеността на земите да не съставлява неудобство за обработването им;

5) да не са лишени от граждански и политически права. Като изключение по преценка на общинската комисия за ТПС могат да бъдат оземлявани семействата на лишените от тия права, ако последните отговарят на условията за оземляването;

6) да не са загубили цялата или част от своята земя поради лекомислие, пиянство или други пороци.

Чл. 39. При недостиг на земя за оземляване на всички подлежащи на оземляване лица дава се предимство по посочения по-долу ред:

1) на пострадалите от войните и народоосвободителната войска инвалиди, сираци и вдовици;

2) на малоземлените и безземлените стопани;

3) на многодетните семейства;

4) на участвувалите в народоосвободителната войска и пострадалите от фашистката власт земеделци-стопани;

5) на възпитаниците на всички видове земеделски училища.

Чл. 40. Оземлените членове на кооперации за кооперативно стопанисване на земята получават идеални части от определената за тях фондова земя, която се предава на кооперацията като цялостен блок, без да се парцелира.

При спор между кооператори и некооператори, относно фондовата земя, с която следва да бъдат оземлени, въпросът се разрешава чрез жребие.

Чл. 41. Оземлените са длъжни в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им:

1) да стопанисват пряко дадената им земя с личния си труд и този на членовете на семейството им;

2) да имат местожителство в населеното място, където са оземлени, или в друго такова, отдалечеността на което до дадената земя да не съставлява неудобство за прякото им стопанисване;

3) да заплащат своевременно дължимите суми към Държавния поземлен фонд за дадените им земи;

4) да използуват дадените им земи изключително за земеделско-стопански цели;

5) да декларират на свое име дадените им земи и да заплащат поземления им данък, както и всички други облози върху тия земи.

Инвалидите от войните и тези от народоосвободителната войска със загубена работоспособност над 50%, както и вдовиците от войните и народоосвободителната войска, които не са стъпили повторно в брак, се освобождават от задължението пряко да стопанисват дадените им земи, както и да живеят в населеното място, където са оземлени. Обаче от тези задължения не се освобождават наследниците им.

Постановленията на чл. 11 от Закона за ТПС се отнасят и до оземлените и техните наследници относно задължението им сами да стопанисват земята, с която са оземлени.

Чл. 42. Оземлените в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им имат право само на владение и ползуване на земите. Макар и да са ги изплатили предсрочно те не могат:

1) да отчуждават земите, с които са оземлени, както и собствените им такива или да ги обременяват с тежести - ипотеки и др. вещни права, освен пред БЗК банка;

2) да правят каквито и да е постройки върху дадените им земи без предварително разрешение от Дирекцията за земята.

По отношение на оземлени, които не изпълняват задълженията си по настоящия правилник, се прилагат разпорежданията на чл. 119 от правилника. В този случай решението на общинската комисия за ТПС се обжалва по реда на чл. 5 от Закона за ТПС.

Определеното обезщетение съгласно чл. 120 се изплаща от Държавния поземлен фонд и се събира от лицето, което бъде оземлено със същата земя, в срок, определен от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

За всяко лице, отземлено поради неплащане на падежа или други причини, счетоводството при Дирекцията за земята съставя ликвидационна сметка обр. № 20, като от направените вноски от оземление се приспада следващият се наем по тарифите на фонда за изтеклите години от деня на оземляването.

Протоколът, с който дадено лице се отземлява, се изпълнява от общинската комисия за ТПС, която е длъжна веднага да нареди отстраняването по административен ред от фондовите земи на отземленото лице.

Чл. 43. Оземлените заплащат дадените им земи по оценките, по които са причислени към фонда, като при влизане във владение на земята заплащат 5% от стойността, а остатъка изплащат в 20-годишен срок с равни годишни безлихвени вноски.

Оземлените със земи от общински мери, общински гори, частни общински земи, училищни и скотовъдни фондове, образувани от общински земи, внасят всички суми по оземляването на бирника на общината в чийто район са оземлени.

Оземлените с всички други земи на Държавния поземлен фонд внасят дължимите вноски в съответния клон на БЗК банка или по пощенска чекова сметка за сметка на Държавния поземлен фонд.

Общинската комисия за ТПС допуска влизането във владение на земята всяко оземлено лице, което й представи документ за внесени 5% от стойността на земята, с която е оземлено.

За преселниците и в особени случаи и за други оземлени по решение на съвета при Дирекцията за земята оземлените могат да бъдат въведени във владение на дадените им земи и без да са платили вноската 5% от стойността на земята, но при условие да я внесат в края на следващата година с редовната годишна вноска.

Всички оземлени до влизането в сила на Закона за ТПС пострадали от войните и фашизма, и тези от народоосвободителната войска: инвалиди, вдовици и сираци, както и ония, които в бъдеще ще бъдат оземлени, изплащат земите с 50% намаление от оценката, по която са причислени към Държавния поземлен фонд.

Със същото намаление се ползуват и оземлените, станали инвалиди, вдовици и сираци след оземляването.

Закъснелите вноски до влизане в сила на Закона за ТПС се изплащат съгласно Закона за ТЗС.

Това не се отнася до лицата, които са изплатили напълно дадените им земи до влизане в сила на Закона за ТПС.

Оземлените членове на трудови кооперативни земеделски стопанства заплащат дадените им земи от Поземления фонд с 40% намаление от цената, по която са причислени към Държавния поземлен фонд, което намаление се прави, докато членуват в кооперацията. От това намаление не се ползуват оземлените по предходната алинея.

Чл. 44. Оземлените до влизане в сила на Закона за ТПС държавни учреждения и кооперации изплащат дадените им земи по оценките, по които са причислени към Държавния поземлен фонд.

Оземлените държавни учреждения изплащат земите със средствата, които съответните министерства предвиждат ежегодно в бюджетите си.

Чл. 45. При крайно бедствено положение Поземленият съвет при Дирекцията за земята може да отсрочва най-малко за една година изплащането на годишните вноски за дадени населени места.

Отсрочване на закъснели годишни вноски не се допуска.

Чл. 46. На оземлените и одворените се издават актове за поземлена собственост от Дирекцията за земята по обр. № 21, като изплатят напълно дадената им земя.

Когато оземленият е починал, преди да е снабден с акт за собственост, актът се издава на името на наследниците му, имащи право да наследят този имот, с изрично посочване на имената им.

Актове за собственост на оземлени стопани, чиито земи се комасират, се издават по реда на Закона за кадастър и комасация, след като земите бъдат изплатени.

Чл. 47. Земите на починали оземлени лица се наследяват от техните наследници, които поемат и всички задължения на наследодателя.

Под наследници в този случай се разбират само съпрузи и неоземлени деца.

Когато наследникът почине, както земите, така и поетите задължения от същия по предходната алинея се наследяват от съпрузите и неоземлените му деца.

Когато наследникът е починал преди наследодателя, правата му се онаследяват от съпругата и неоземлените му деца.

При липса на наследници, за които се говори в предходните алинеи на настоящия член, земята се връща на Държавния поземлен фонд и сметките се ликвидират по реда на този правилник.

Със същата земя се оземляват предимно роднини на починалия оземлен или изброените му наследници, ако отговарят на условията за оземляване. Наследниците на оземлените не могат да поделят земята преди снабдяването им с акт за собственост.

Когато някои от наследниците на починалия оземлен не изплаща припадащата му се част от вноската и пряко не участвува в обработката на земята, то полагащата му се част от общия парцел се прехвърля върху останалите редовни в плащането и обработката наследници, ако подлежат на обжалване.

Ако така оземлените наследници са направили някакви вноски и не са ползували земята, последните им се връщат от ония наследници, върху които се прехвърля земята.

Чл. 48. Подлежат на одворяване всички оземлени и подлежащи на оземляване лица, които не притежават стопански дворове.

Не подлежат на одворяване лица:

1) които лично или съпругите им притежават собствена къща или дворно място в населеното място, където са оземлени или имат постоянното си местожителство;

2) родителите на които притежават в населеното място, където се извършва оземляването и одворяването или гдето е местожителството на оземления, дворно място в достатъчен размер, от което могат да отделят за всеки син двор, в размер, не по-малък от определения минимум стопански двор за населеното място съгласно регулационния план и Закона за благоустройството на населените места в България.

Одворяването става със земите на Държавния поземлен фонд, намиращи се в чертата на населеното място или в съседство с него.

Ако фондовите заеми не са в съседство с населеното място или вътре в него, одворяването се извършва с част от съседната до населеното място закръглена мера,която по този случай се причислява от общинската комисия за ТПС към Държавния поземлен фонд.

Ако възможностите по предходните алинеи не са достатъчни за задоволяване нуждите по одворяването, същото се извършва и върху земите на частни лица, отчуждени съгласно чл. 21 т. 2, ал. 2 от Закона за ТПС.

Земите, с които се извършва одворяването, ако не са включени в регулационния план на населеното място, се включват в него по искане на Дирекцията за земята от надлежните технически власти най-късно до 1 година от деня на поискването.

Размерът на дворното място, което се дава на одворените, трябва да отговаря по големина на определения по Закона за благоустройството минимален селскостопански двор за населеното място или ако няма такъв, този минимален размер се определя от общинската комисия за ТПС.

Чл. 49. Кандидатите за одворяване, когато се обяви, че в населеното място ще се извършва такова, подават необгербвани заявления до общинската комисия за ТПС в определения от същата комисия срок, който не може да бъде по-малък от 7 дни и по-голям от 14 дни, придружен с удостоверение по обр. № 22.

Раздаването на дворните места - обявяване подлежащите на одворяване, тегленето на жребие и конкретното одворяване на подлежащите на одворяване става по реда на оземляването.

Чл. 50. Изплащането от одворените на дадените им дворни места става по оценката, по която са причислени към Държавния поземлен фонд.

Чл. 51. Всички земи, причислени към Държавния поземлен фонд, с които още не е извършено оземляване, се дават под наем.

Чл. 52. Земите на Държавния поземлен фонд се отдават под наем само за една стопанска година по тарифни цени, изработени от Дирекцията на земята и одобрени със заповед на министъра на земеделието и държавните имоти.

Отдаването под наем става с протокол - договор обр. № 23.

Чл. 53. Наематели на фондови земи могат да бъдат само подлежащи на оземляване стопани. Максималният размер на наетата земя не може да надвишава определения среден тип земеделско стопанство за населеното място, включително собствените земи на наемателите.

Ако в населеното място няма подлежащи на оземляване лица, на които да се дадат под наем земите на Държавния поземлен фонд, последните могат да се дадат под наем на кооперации за кооперативно стопанисване на земите или ако няма такива и на неподлежащи на оземляване стопани, както и за повече от една година, но по решение на Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Когато земите са недостатъчни за задоволяване нуждите на подлежащите на оземляване лица, при отдаването им под наем се спазва редът на предимството, установен при оземляването.

Чл. 54. Отдаването под наем се извършва от общинската комисия за ТПС най-късно до 1 септември всяка година.

Чл. 55. Наемателите са длъжни:

1) да заплащат наема на земята предварително при сключването на протокол-договора за наемането й.

2) да използуват земята пряко с личния си труд и този на членовете на своето семейство.

Наемателят в никой случай не може да пренаема дадените му земи. В противен случай договорът се счита за унищожен без предизвестяване на наемателя, внесените наеми се конфискуват в полза на поземления фонд, пренаемателят се отстранява от земята по административен ред, а самата земя се отдава под наем заедно с реколтата на друг наемател по наем, определен от общинската комисия за ТПС.

Пострадалите от войните и от народоосвободителната войска инвалиди със загубена работоспособност с 50% могат да използуват дадените им под наем земи и с помощта на наемни работници.

Лицата, които дължат наем за фондови цени от минали години, не могат да получат наново под наем фондови заеми, докато не се издължат към фонда.

Дадените на наемателите земи се използуват от тях до изтичането на наемания срок.

Ако през течение на срока със същите земи бъде оземлен друг стопанин или земята се освободи от фонда, правоимащият влиза във владение на земята само след прибиране на реколтата от наемателя и изтичането на стопанската година.

Чл. 56. Целини, коренилища, търнаци и др. такива земи могат да се отдават без наем за една стопанска година на подлежащи на оземляване лица, желаещи да ги почистят и разработят. За целта се съставя добре мотивиран протокол.

Тези земи се дават под наем на същите стопани и за следващите стопански години до извършване на оземляване с тях.

Чл. 57. Членовете на общинската комисия за ТПС носят финансова отговорност за неотдадените под наем фондови земи в размер на следуемите се по тарифите на фонда наеми и законната им лихва.

Чл. 58. Общинските бирници събират предварително наемите на отдаваните под наем ежегодно свободни фондови земи и ги отчитат най-късно 1 месец след датата на събирането им.

Сумите от наема на фондови земи и от вноски за изплащане присвоени земи се събират от общинските бирници по специален образец квитанционни книги, заверени от Дирекцията за земята.

Сумите, събрани от наеми на земите на Държавния поземлен фонд, отиват изцяло в полза на същия фонд.

Чл. 59. Контролът по правилното и навременно събиране и отчитане постъпленията на Държавния поземлен фонд се извършва от органи на Дирекцията за земята, които по искане на службата се обличат с права на финансови инспектори.

Те са длъжни:

1) да ревизират отчетниците на фонда - бирниците (секретар-бирниците) относно правилното и в установените в закона срокове събиране и отчитане на сумите, произхождащи от изплащане на присвоените части от общински и държавни земи или от отдадени под наем свободни фондови земи;

2) да ревизират общинските комисии за ТПС по отношение на правилното, редовното и своевременно отдаване под наем на фондовите земи на правоимащите, както и редовното водене на партидните книги за оземляване;

3) да ревизират оземлените по Закона за ТПС от 1921 година и всички следващи след него закони, включително и сега действуващия закон за ТПС по отношение на редовното и своевременно изплащане на следуемите се годишни вноски срещу стойността на земята, с която са оземлени.

4) да ревизират присвоителите на държавните и общинските земи относно редовното и своевременно изплащане на стойността на присвоените земи.

При изпълнение на задълженията си по предходния член извършващите ревизията длъжностни лица имат право:

1) да викат на разпит всички членове на бивши и настоящи общински комисии, натоварени с приложението на Закона за ТПС и следващите след него, включително и сега действуващия закон;

2) да събират сведения от странични места и лица, да свикват общинските комисии за ТПС на заседание за решаване на спешни и належащи въпроси във връзка с ревизията и приложението на Закона за ТПС;

3) да извършват в присъствието на общинската комисия за ТПС проверка на касовата наличност на отчетника на фонда;

4) да упражняват всички права на финансови инспектори, ако са облечени с такива, съгласно чл. 1 от Закона за финансовата инспекция.

Чл. 60. Несъбраните суми и неиздълженията се констатират с ревизионни актове, съставени по реда и начина, указани в Закона за финансовата инспекция, които се изпращат в Дирекцията за земята за по-нататъшен ход.

За всички останали случаи извършващите ревизиите донасят за резултата от нея с рапорт-сведение в Дирекцията за земята, като посочват и мерките, които трябва да се вземат за изправление на нередностите.

Чл. 61. Финансовите ревизии се извършват от органи при Дирекцията за земята само когато има издадена за това писмена заповед от министъра на земеделието и държавните имоти или упълномощено от него лице.

Чл. 62. Общини и манастири, които притежават горски и високопланински пасища, в размер, по-голям от необходимия за нуждите на добитъка им, не могат да отдават под наем пашата освен на други нуждаещи се от пасища общини и кооперации.

Общинската комисия за ТПС заедно с околийския лесничей и околийския управител определя на кои общини и кооперации да се отдаде пашата и в какъв размер съобразно нуждите им.

Общините и кооперациите, които използуват такива пасища, заплащат наем на общините, собственици на пасищата, по тарифите на Дирекцията за земята, определени съгласно чл. 52 от Закона за ТПС.

Чл. 63. При Дирекцията за земята се учредява сметка "Държавен поземлен фонд". Приходите на тази сметка са:

1) вноските на оземлените за изплащане на раздадените за оземляване държавни и безстопанствени земи и пустеещите такива;

2) вноските на оземлените за изплащане на раздадените за оземляване земи, закупени със средствата на Държавния поземлен фонд, както и тия отчуждени съгласно чл. 8 до 17 от Закона за ТПС;

3) вноските за изплащане на продадените държавни земи, както и на присвоените общински земи, издирени със съдействието на Дирекцията за земята;

4) наемите на свободните фондови земи;

5) 50% от несъбраните до влизането в сила на Закона за ТПС наеми на фондови земи, бивши общински земи, както и събраните и неотчетени наеми от такива земи, а така също и 50% от вноските за изплащане на присвоените общински земи, издирени и оценени до влизане в сила на Закона за ТПС;

6) 50% от вноските на оземлените със земи бивши общински мери, раздадени за оземляване до влизане в сила на Закона за ТПС от 1946 година;

7) процентните намаления по чл. 17 от този закон;

8) лихвите по сметките на фонда при БЗК банка;

9) заеми от БЗК банка;

10) вноски от държавата.

Чл. 64. Средствата на Държавния поземлен фонд се изразходват:

1) за изплащане на отчуждените земи по този закон;

2) за закупуване на земи за фонда;

3) за финансиране на цялостните подобрения на земята съобразно годишния план, предвиден в Закона за подобрение и увеличение на работната земя;

4) за изплащане обезщетение на отземлени стопани за направените от тях подобрения върху отнетата им земя;

5) за провеждане на преселванията;

6) за построяване на помещение, издръжка и обзавеждане на службата.

Чл. 65. Всички суми на Държавния поземлен фонд се внасят в клоновете на БЗК банка и по пощенска чекова сметка и се централизират в Софийския клон на същата банка по лихвена сметка.

Чл. 66. Подлежат на разграничаване с цел да се установят границите им през 1933 година следните мери и държавни и общински земи:

1) всички общински мери по смисъла на Закона за запазване, измерване и използуване на селските и градските мери;

2) частните общински земи и пасища, които се използуват общо за паша на добитъка от населените места;

3) изключените от обекта на горското стопанство части от общинските и държавните гори;

4) всички непокрити полски имоти, придобити от държавата по възмезден и безвъзмезден начин, които не се използуват пряко за културно-стопански цели на някое държавно учреждение.

Разграничаването на общинските и държавни земи става с цел:

1) да се установят точните граници между обществените и частните земи на 31 декември 1903 година;

2) да се издират всички присвоени обществени земи през времето от 31 декември 1903 година до 1 юли 1933 година и се узакони придобиването им от присвоителите срещу заплащане съгласно Закона за ТПС.

3) да се сложи край на разграбването на обществените земи.

Разграничаването на общинските мери, общинските и държавните земи от частните такива, издирването на присвоените части от тях, откриването на присвоителите и оценката на тия земи се извършват от общинската комисия за ТПС в срок от 3 години от влизането в сила на Закона за ТПС.

След изтичането на този 3-годишен срок разграничаването на обществените земи от частните такива не се допуска.

Разграничаването на общинската мера и общинските земи и издирване на присвоените части от тях, извършено през първите 2 години от влизането в сила на Закона за ТПС, става по инициативата на общината, респективно общинската комисия за ТПС, и получените от това суми остават изцяло в полза на общината.

През следващата трета година това издирване на общинските земи се извършва по инициативата на Дирекцията за земята и в такъв случай добитите суми отиват в полза на Държавния поземлен фонд.

Издирването на присвоените държавни земи се извършва в тригодишния срок по инициативата на Дирекцията за земята, респективно общинската комисия за ТПС, и добитите суми постъпват изцяло в полза на Държавния поземлен фонд.

От постъпилите суми от изплатени присвоени обществени земи се отделят 10% и се раздават като възнаграждение поравно между членовете на общинската комисия за ТПС, извършили издирването и способствувалите за това частни и служебни лица, имената на които се отбелязват в самия протокол на комисията при максимален размер от 10 000 лева за едно лице за едно населено място.

Общинската комисия за ТПС установява границите на обществените земи през 1903 година и присвоените части от тях от 31. ХII. 1903 година до 1. VII. 1933 година, чрез измерване на граничещите частни имоти и съпоставянето на сегашното им пространство с пространството им по карнетите за общо измерване на имотите през 1903 година, а ако няма такива - с пространството по основните партиди (данъчни) книги от същата година или такива, съставени по-късно, ако няма от същата година. При липса на основни партидни книги могат да се използуват декларациите, въз основа на които са съставени самите партидни книги, ако няма и такива, то тогава пространството и границите на частните имоти се установяват от представените документи за собственост или показанията на стари почтени хора, знаещи границите на земите.

За присвоено пространство се обявява разликата в повече между измереното пространство и пространството на имота през 1903 година, установено по посочения в предшествуващия член ред, за което се съставя таблица - обр. № 24.

Ако в измереното пространство не се установи присвоителят да е имал своя собствена земя, той се обявява за присвоител на цялото измерено пространство.

Измерването и издирването на присвоените общински земи и мери, извършено през първите 2 години от влизането в сила на Закона за ТПС става за сметка на съответните общини, за която цел последните са длъжни да предвидят кредити в бюджетите си. Измерването се извършва от общински техник, частно практикуващ такъв, наемни мерачи или от органи на Дирекцията за земята.

Измерването и издирването на присвоени държавни земи през тригодишния период, както и на общинските земи и мери през третата година от влизането в сила на Закона за ТПС става за сметка на Държавния поземлен фонд и се извършва от органи на Дирекцията за земята.

При измерването на присвоените земи се съставят планове или скици на заграбените пространства, като граничещата линия от 1903 година се отбелязва с червен туш, а заграбените пространства се защриховат с туш от същия цвят.

За установената граница на общинската или държавната земя през 1903 година и присвоените части от нея общинската комисия за ТПС съставя протокол обр. № 25, в който се посочват поименно и поотделно всички присвоители, пространството, което са присвоили, местността и границите на същото. Присвоените земи от всеки присвоител се оценяват поотделно съобразно средната им пазарна цена и в протокола се посочва сумата, която всеки трябва да заплати.

Когато мерите са разграничени с надлежно одобрени протоколи по Закона за запазване, измерване и използуване на селските и градските мери или по Закона за трудовата поземлена собственост и границите им са описани, разграничаването им се счита за завършено и протокол обр. № 25 не се съставя. В този случай се съставя само оценителен протокол обр. № 26, ако такъв не е бил съставен.

В оценителния протокол обр. № 26 се вписват само лицата, които фигурират в протоколи на комисията по Закона за запазване, използуване и измерване на селските и градските мери и Закона за ТПС, 1921 година за показаните в тях пространства и то ако тия лица са във владение на същите земи.

Ако вместо тези присвоители присвоените земи се владеят от други лица в качеството им на правоприемници, в протокола след името на сегашния владетел, в скоби се отбелязват имената и на старите присвоители.

Присвоителите на земи, които не са вписани в посочените по-горе протоколи или ако са вписани са присвоили повече земя от посоченото в протокола пространство, се обявяват на общо основание за присвоители на присвоената земя или тази, която е в повече.

В оценителния протокол обр. № 26 срещу имената на присвоителите се отбелязва номерът на старите протоколи на комисиите по Закона за запазване, измерване и използуване на селските и градските мери и тези по Закона за ТПС от 1921 година и се посочват пунктовете на същата, в които са записани присвоителите.

В същия протокол не се вписват присвоителите, които са доказали правото си на собственост за земята до 9 май 1921 година, след като са обжалвали протокола на разграничителната комисия.

В протокол обр. № 25 не се вписват присвоителите, които са присвоили части:

1) от държавни общински земи след 1 юли 1933 година;

2) от закръглените мери;

3) от причислените или подлежащите на причисляване към Държавния поземлен фонд земи;

4) от обществени земи, които са били отнети от присвоителите и раздадени за оземляване на местни жители или бежанци и последните са във владение на тези земи, независимо от това, дали са били окончателно причислени към поземления фонд или не;

5) от обществени земи по режима на Закона за ТПС от 1921 година, заплатени от присвоителите до 31 юли 1924 година - влизането в сила на Закона за ТЗС от 1924 година;

6) от обществени земи по режима на Закона за запазване, измерване и използуване на селските и градските мери, заплатени от присвоителите до 9 май 1921 година - влизане в сила на Закона за ТПС.

Отстраняват се по административен ред присвоителите:

1) на държавни и общински земи, присвоени след 1 юли 1933 година;

2) на части от закръглените общински мери;

3) всички обществени земи, като водопоища, кръстовища, пладнища, прокари и други;

4) на части от причислените към Държавния поземлен фонд земи и

5) които след покана не изплатят някои от следващите се годишни вноски срещу стойността на присвоената земя.

Отстраняването по административен ред на присвоителите се извършва от общинската или милиционерска власт по писмено искане от председателя на общинската комисия за ТПС.

Протоколите на общинската комисия за ТПС по разграничаването и издирването на заграбените обществени земи, извършени по изпълнение на постановленията на настоящия отдел от правилника, се съобщават на заинтересуваните по реда на чл. 5 от Закона за ТПС и могат да се обжалват от тях по реда на същия член.

Чл. 67. Присвоените до 50 дка общински и държавни земи се изплащат от присвоителите по оценки, равни на средните пазарни цени по време на оценяването.

Присвоените общински и държавни земи с общ сбор над 50 дка за отделно лице се отнемат от присвоителите по административен ред и се причисляват от общинската комисия за ТПС към Държавния поземлен фонд. Причисляващото се пространство се определя по преценка на комисията с оглед да може да се използува за целите на фонда, като по възможност се взема под внимание и желанието на присвоителя.

Стойността на присвоените от едно лице отделни маломерни земи до 3 дка за всеки отделен къс се събира от общинските бирници по реда на събиране на преките данъци.

Чл. 68. Стойността на присвоените общински и държавни земи се изплаща от присвоителите в срок от 3 години от поканата с равни годишни безлихвени вноски. Това се отнася и до присвоителите, които са пропуснали да изплатят земите в сроковете, определени по действуващите преди това закони и правилници, стига тези земи да не са отнети от присвоителите поради нередовност в изплащането.

Присвоителите на земи над 3 дка, които след поканата не изплатят следуемите им се годишни вноски срещу стойността на присвоената земя, заплащат наем по тарифите на Държавния поземлен фонд от момента на констатиране присвояването, а земите им се отнемат по административен ред и се причисляват към Държавния поземлен фонд.

Чл. 69. Поземленият съвет при Дирекцията за земята може да измени оценките на присвоените общински и държавни земи, ако те не отговарят на действителните пазарни цени и стойността им не е изплатена от присвоителите.

Преоценката важи от деня на постановяването и се отнася само за неплатените годишни вноски.

Чл. 70. Сумите от присвоените обществени земи се събират от общинските бирници и се разпределят така:

1) от общинските мери и земи, след като се спадне процентното възнаграждение по чл. 66 от Закона за ТПС, определено за членовете на общинската комисия за ТПС, остатъкът изцяло се внася в общинската каса, ако са издирени от общинската комисия за ТПС по инициативата на комисията или на общината, а когато са издирени по инициативата на Дирекцията за земята - изцяло в полза на Държавния поземлен фонд.

Така постъпилите суми в общинската каса служат за образуване"Селскостопански фонд".

Този фонд се изразходва по решение на общинската комисия за ТПС за мероприятия, целящи повдигането на земеделието и отраслите му и подобрение бита на селския стопанин в съответното населено място. Решението на общинската комисия за ТПС става съобразно план, одобрен от областната служба по земеделието;

2) от държавните земи, след като се спаднат сумите за процентното възнаграждение по чл. 66 от Закона за ТПС, се внасят изцяло в БЗК банка в приход на Държавния поземлен фонд.

Чл. 71. Присвоителите, които са изплатили присвоените земи, се снабдяват с нотариални актове за собственост от надлежния нотариус или окол. съдия по удостоверение обр. № 27, издадено от Дирекцията за земята или съответната община, в зависимост от произхода на присвоената земя. Същото се издава, ако присвоителите са изплатили напълно присвоените земи, макар сумите да не са още отчетени на фонда от общината или са противозаконно отклонение или злоупотребени.

При издаването на нотариалните актове присвоителите заплащат следващите се такси герб, мита, берии и пр.

Чл. 72. Всяко населено място следва да има мера за движение и паша на притежавания от земеделците-стопани добитък.

Размерът на мерата, която се оставя, се определя, като за всяка глава едър добитък (коне, говеда и биволи) се оставя от 1 до 2 дка, а за всяка глава дребен добитък (овце и кози) се оставя по 0,5 дка. В размер на мерата се включва и площта за необходимите прокари до водопоя, до мерата и до горските пасища.

По 2 декара мера на глава едър добитък се оставя само когато населеното място не ползува горска паша и мерите са хълмисти и каменисти или периодично се наводняват, поради което не могат да се използуват редовно.

За размера на мерата, която трябва да се остави във владение и използуване на всяко населено място, общинската комисия за ТПС съставя протокол обр. № 28.

Мерите и пасищата, които са образувани от процентното намаление на земите, с които стопаните участвуват в комасацията, не се вземат под внимание при определяне размера на мерата. Така образуваните мери и пасища не могат да се отчуждават по каквито и да са причини.

Чл. 73. Определеният размер мера се закръглява по възможност в правилни фигури, като се предпочитат естествените граници (реки, дерета, шосета, пътища и пр.) с цел за по-удобно използуване, установяване на трайни граници и запазване от присвояване.

Чл. 74. Подлежат на закръгляване и презакръгляване: 1) всички мери по смисъла на Закона за запазване, използуване и подобрение на селските и градските мери;

2) частните общински земи и пасища, чиито размери се вземат пред вид при определяне размера на мерата;

3) мерите на общо ползуване и спорните такива след поделяването им;

4) оставените части на разните фондове, чиито размери не се вземат пред вид при определяне размера на мерата.

Преди закръгляването на мерата общинската комисия за ТПС определя от кои площи мери на дадено населено място ще се запази определеният размер мера и какво пространство от всяка отделна площ трябва да бъде запазено.

При закръгляването на мерата в зависимост от големината на площа се оставят прокари с достатъчна широчина, за да може селското стадо да минава до мерата, водопоите и горските пасища.

Границите на закръглената мера се трасират на терена, като се поставят трайни гранични знаци от съответната община за нейна сметка.

За трайните знаци се употребяват:

а) камъни или бетонни блокове с размери най-малко един метър дължина и широчина 40/40 см, които се забиват в земята на дълбочина 90 см; б) могили с пръст с височина най-малко 2,5 м и с диаметър при основата от 4 м; в) окопи и г) дървесни насаждения по закръглената линия.

Общинските кметове са длъжни да набавят нужните камъни или материали, както и работници за направата на бетонни блокове, които ще се употребят за трайни знаци, а ако затова ще се поставят могили, окопи или дървесни насаждения - да дадат нужното число работници за направата им.

Мерите, които се закръгляват, се измерват от земемерни бригади, последните измерват ъглите и страните им между трайните гранични знаци, като същевременно граничните знаци се свързват с подходящи триангулачни точки или осови кръстовища на населените места или с някои други точки от държавната триангулация от могили, сгради и пр. Когато тия фиксирани точки са отдалечени, достатъчно е да се определят ъглите им и да се отбележат със стрелки по плановете, за да служат за ориентировка и бъдеща връзка. За закръгляването на мерите общинската комисия за ТПС съставя протокол обр. № 29, а за презакръгляване - протокол обр. № 30.

Чл. 75. Мера на общо ползуване е тази, която по силата на съдебно или друго решение, издадено от компетентната власт или по взаимно съгласие, се използува съвместно от няколко населени места.

Чл. 76. Спорни мери са онези, за които има заведени дела пред съдилищата за собственост, владение и правоползуване или когато от дълго време спорещите за тия мери населени места са в непримирима вражда помежду си.

Чл. 77. Мерите на общо ползуване и спорните мери се поделят помежду съответните населени места. Получените дялове се разграничават и закръгляват поотделно за всяко населено място.

Правото на подялба на тия мери подлежи на съответните общински съвети. Когато населените места спадат към една община, правото на споразумение принадлежи на равен брой общински съветници от заинтересуваните населени места.

Дирекцията за земята предлага на заинтересуваните населени места в срок от 1 до 3 месеца от датата на предложението да поделят общата или спорната мера. Преговорите за подялбата се водят под председателството на представител на Дирекцията за земята.

Ако не се постигне споразумение за делба на мерата на общо ползуване, тя се поделя служебно от органи на Дирекцията за земята съобразно притежавания от населените места добитък, като на глава едър добитък (коне, говеда, биволи) се оставя по 2 части и на глава дребен добитък (овци и кози) по една част.

Ако не се постигне споразумение на подялбата на спорната мера, последната се отчуждава и причислява към Държавния поземлен фонд, а припадащата се част от стойността на същата се изплаща на населеното място, което установи по съдебен ред правото си на собственост, владение или правоползуване.

Причисляването на такава мера към Държавния поземлен фонд се извършва от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Чл. 78. Преселването бива доброволно и принудително.

Доброволното преселване става по искане на преселниците с цел за създаване на по-добри поминъчни условия.

Принудителното преселване се предприема по искане на:

1) Дирекцията за земята - за жителите на слабопроизводителни и гъсто населени области на страната;

2) Дирекцията на горите - за преселването на жители от поройните райони (охранителни и строгоохранителни периметри);

3) други служби - когато при извършването на техните мероприятия се налага преселване на жители.

Чл. 79. Доброволното преселване се допуска, когато поради крайно влошени почвени и стопански условия в гъсто населени или слабопроизводителни райони на страната прехраната на жителите от тези места стане невъзможно или се много затруднява.

Желаещите да се преселят доброволно подават за това единични или колективни молби до кмета на общината, който с мотивирано мнение ги препраща до Дирекцията за земята.

Дирекцията за земята проучва наложителността на исканото преселване и възможностите за извършване на същото, вземайки пред вид и мнението на Министерството на вътрешните работи, след което внася въпроса в Поземления съвет при Дирекцията за земята за разрешаване на преселването.

Заселването на доброволните преселници става върху земи на Държавния поземлен фонд срещу собствените им такива.

Чл. 80. Искането за принудително преселване, съдържащо подробно изложение на причините за същото, списък на засегнатите семейства и броя на членовете им, се отправя до Дирекцията за земята, която проучва наложителността му, възможностите за извършването на същото и мястото на заселване на преселниците.

Когато преселването се иска от Дирекцията за горите, посочват се и изключените или определени за изключване от горското стопанство земи, предназначени за заменяване имотите на преселниците.

Принудителното преселване по искане на Дирекцията за земята се извършва по причини, по които се допуска доброволното преселване - чл. 79 от настоящия правилник.

Съобразно резултата от проучването Дирекцията за земята внася въпроса в Поземления съвет, който решава по принцип допускането на преселването, като в решението си посочва броя на преселниците и населеното място за настаняването им.

Решенията на Поземления съвет се представят на министъра на земеделието и държавните имоти за внасяне в Министерския съвет за утвърждаване, след което принудителното преселване се извършва.

Чл. 81. По искане на горските власти за избягване на пълното обезлюдяване на поройните (охранителни и строгоохранителни) райони. Поземленият съвет при Дирекцията за земята може да допусне някои жители да останат в старото си местожителство при условие да пригодят стопанствата и стопанската си дейност съобразно стопански план, изработен от местната агрономическа и горска власт, съставен с оглед да отстрани унищожаването на залесителните и укрепителните работи и измиването на почвата.

Този план се одобрява от министъра на земеделието и държавните имоти по предложение на Дирекцията за горите.

След като решението на Поземления съвет за допускане по принцип на преселването добие законна сила, общинската комисия за ТПС съставя списък на лицата, които ще останат в старото заселище и тия които ще се изселят съгласно предходната алинея.

Това решение на общинската комисия подлежи на обжалване по реда на чл. 5 от Закона за ТПС.

Чл. 82. Стопаните, останали в населеното място, съгласно предходния член, са длъжни, в определен от горската власт срок, не по-дълъг от 2 месеца, да подадат пред горската власт писмена декларация, че са съгласни с изработения стопански план и че се задължават в определен от горската власт срок да пригодят стопанствата си към този план.

Останалите в старото заселище стопани, които откажат за подадат такава декларация или не изпълнят задълженията си по нея, ако са подали такава, освен наказанията по специалните закони заради извършените от тях нарушения подлежат на принудително преселване.

Чл. 83. Имотите на принудително преселени стопани, оставени в охранителни и строгоохранителни горски периметри, могат да се заменят с имоти на преселници по реда на чл. 99 от правилника.

Чл. 84. По реда на Закона за ТПС и този правилник се заселват и оземляват и бежанци, ако за това има постановление на Министерския съвет.

Чл. 85. След като решението на Поземления съвет за допускане по принцип на преселването добие законна сила, подлежащите на доброволно или принудително преселване лица са длъжни в определен от службата по преселването срок да представят в общината подробен опис - декларация обр.№ 31 на собствените си покрити и непокрити недвижими имоти, както и на семейното си положение.

В описа-декларация трябва да се посочат всички тежести, като ипотеки, възбрани и др., наложени върху имота на преселника.

При принудителното преселване от поройните (охранителни и строгоохранителни) периметри, преселникът посочва в описа-декларация кои негови имоти се намират в тези периметри и кои са вън от тях.

Ако някой от подлежащите на доброволно преселване не представи в определения срок исканите описи-декларации, счита се, че се отказва от преселването.

Ако опис-декларация не бъде представена от подлежащите на принудително преселване, такава се съставя служебно от общинските органи.

Описите-декларации на подлежащите на принудително преселване лица общината ги предава на службата, поискала преселването за проверка и даване мнение.

Чл. 86. След проверката по предходния член описите-декларации на подлежащите на принудително преселване лица, както и тия на доброволно преселващите се, се представят на общинската комисия за ТПС, която ги допълва в невписани имоти или изключва такива.

В описите-декларации общинската комисия за ТПС отбелязва имотите, с които преселникът е бил оземлен.

При спор за пространството на описаните имоти допуска се измерването им за сметка на оспорилата пространството страна. Измерването се извършва от лице, избрано по взаимно съгласие между спорящите и общинската комисия за ТПС.

При проверката на описите-декларации общинската комисия за ТПС изключва от тях:

1) заграбените общински и държавни земи, които не са изплатени по реда на Закона за ТПС;

2) всички имоти, които не са записани в поземлените книги на общината по партидата на преселника или на праводателя му, за които преселникът не може да докаже правото си на собственост или не докаже, че той и праводателят му са ги владеели законно в продължение на повече от 20 години.

Имоти, незаписани в поземлените книги на общината и с недоказани права на преселника, съгласно предходната алинея се считат за безстопанствени и се обявяват за държавни.

За резултата от проверката на описите-декларации общинската комисия за ТПС съставя протокол обр. № 32, в който отбелязва одобряването им или направените от тях промени, което се отбелязва и в самите описи-декларации, след което те се подписват от комисията и съставят неразделна част от протокола.

Чл. 87. Направените поправки в описите-декларации се съобщават на преселниците срещу подпис върху самите тях. Същите се оставят в общинското управление за преглед от заинтересуваните стопани. Това излагане се разгласява чрез разлепено пред общината или кметското наместничество обявление и чрез глашатай. По същия начин това се разгласява и в съдебните населени места, поискано чрез писмено уведомяване до тях.

Подписалите декларациите преселници, останали недоволни от решението на общинската комисия за ТПС относно промените по декларациите, могат да ги обжалват в месечен срок от подписване на декларацията по реда на обжалване решенията на общинската комисия за ТПС а неподписалите декларацията преселници, както и третите лица, предявяващи права върху подлежащите на ликвидиране по описите имоти, могат да ги обжалват в месечен срок от обявяване на описите.

Лицата, непредявили правата си в горния срок, могат да ги дирят само от преселника, на чието име имотът е бил ликвидиран.

Чл. 88. Всички описи (обжалвани и необжалвани) заедно с подадените в срок жалби против тях се изпращат в Дирекцията за земята.

Проверките по жалбите се извършват от органите на Дирекцията за земята по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за ТПС. След извършване на проверката преписката, съдържаща всички описи, жалбите, възраженията и анкетните протоколи, се разглеждат от Поземления съвет при Дирекцията за земята, който одобрява окончателно описите на имотите на преселниците.

Чл. 89. Всички недвижими имоти на преселниците без този по следващия член подлежат на заменяване. Неподелените (наследствени и собствени) недвижими имоти се заменяват цялостно в новото местожителство.

Чл. 90. По желанието на преселниците и със съгласието на Поземления съвет някои имоти на преселниците могат да се оставят да се ликвидират доброволно от тях. В този случай, ако преселниците подлежат на дооземляване, доброволно ликвидираните имоти се считат като налични.

Недвижимите покрити имоти на подлежащите на доброволно преселване се ликвидират лично от преселниците.

Чл. 91. Подлежащите на заменяване непокрити недвижими имоти на преселниците се категоризират и привеждат към единица площ от първа категория.

Дворните места на принудително преселваните се заменяват, като срещу декар двор в старото заселище се дава декар двор в новото заселище с максимален размер до 2 дка и при спазване разпоредбите на Закона за благоустройство на населените места.

Когато преселникът притежава в старото заселище по-голямо от 2 дка дворно място и има задомени деца, не притежаващи собствени дворни места, на преселника се дават в новото заселище дворни места за тия му деца, при общ сбор до размера на старото му дворище.

Разликата в полза или вреда на преселника между оставеното дворно място и даденото такова се привежда към единица площ от първа категория и се уравнява в работна земя, ако преселникът има такава.

Категоризирането на непокритите недвижими имоти на преселника и дворното му място в старото заселище се извършва от общинската комисия за ТПС в старото заселище при участието на агроном бонитатор, под председателството на околийския съдия с протокол обр. № 33-34.

Категоризирането на даденото на преселника в новото заселище дворно място и въобще уравняването на дворните места, предвидено в алинея 2 и 3 на настоящия член, се извършва по реда на чл. 97 на правилника.

Чл. 92. Жилищните и стопанските сгради на принудително преселваните се оценяват и им се заплащат по действителната им стойност в момента на оценката.

Оценката се извършва от местната общинска комисия за ТПС с участието на представител на местната държавна техническа власт.

Когато в новото заселище има държавни къщи и стопански сгради, закупени или новопостроени такива, то жилищните и стопанските сгради в старото заселище на преселниците се съответно заменяват с такива в новото заселище по посочената в алинея 1 оценка. Това заменяване става по чл. 97 от правилника.

Чл. 93. Трайните насаждения или подобрения върху непокритите недвижими имоти на преселниците се заплащат в пари по цена равна на по-малката стойност в момента на оценката, между увеличената стойност на земята и необходимите разходи за извършването на подобренията, сметнати към момента на оценката.

П р и м е р. Една нива от 1 декар е засадена с лозе. В момента на оценката й от общинската комисия за ТПС тази нива, без каквото и да било подобрение, струва пазарно 5000 лева. Пазарната й цена в същото време, заедно с лозето е 14 000 лева. Като се извади от тази сума стойността на земята от 5000 лева, явява се остатък от 9000 лева, който изразява увеличената стойност на нивата. За направата на същото лозе са изразходвани разноски, преценени към момента на оценката от общинската комисия за ТПС общо 8000 лева. Тази сума е по-малка от сумата 9000 лева (увеличената стойност на земята) и затова тя ще бъде меродавна. Но ако тия разноски са 13 000 лева и като така са по-големи от увеличената стойност на земята, то меродавна ще е сумата 9000 лева - увеличената стойност на земята.

Трайни насаждения по смисъла на настоящия правилник са: лозя, овощни градини, черничеви и акациеви насаждения, единични облагородени плодни дървета, гюлища, многогодишни изкуствени ливади, маточници, разсадници и др. подобни многогодишни култури.

Директните сортове лозя и въобще забранените от законите и правилниците земеделски култури не се считат за трайни насаждения.

Трайни подобрения по смисъла на този правилник са: подпорни и укрепителни стени и съоръжения, напоителни канали и вади, кладенци, помпи и др. съоръжения за вадене на вода, огради, както и др. подобни.

Оценките по предходната алинея се извършват от общинска комисия по ТПС с участието на агроном-бонитатор.

Материалът от залесената горска площ, както и този от необлагородените овощни и др. насаждения на преселниците, ако не се вдигне от тях, се оценява и заплаща в пари като дървесна маса по пазарната й стойност в момента на оценката.

Тази оценка се извършва от общинската комисия за ТПС с участието на местния лесничей на държавна служба.

Чл. 94. Решенията на общинската комисия по категоризирането на непокритите недвижими имоти (чл. 91) от настоящия правилник; оценките на жилищните и стопанските сгради (чл. 92) от настоящия правилник; оценките на трайните насаждения и подобрения (чл. 93) от настоящия правилник, както и оценките на горската и друга дървесна маса (чл. 93) от настоящия правилник се съобщават на заинтересуваните по реда на чл. 5 от Закона за ТПС и могат да се обжалват от тях по реда на същия член.

Чл. 95. В замяна на собствените им непокрити имоти преселниците получават в новото заселище равностойни земи от Държавния поземлен фонд.

Чл. 96. Предназначените за заменяване на имотите на преселниците земи се категоризират преди разпределението им.

Това категоризиране се извършва от общинската комисия за ТПС в новото заселище с участието на агроном-бонитатор, като по възможност предпочита се участвувалият в категоризирането на имотите в старото заселище.

Заедно с това комисията определя и на един декар от първа категория в старото заселище по колко от всяка категория земя се дава от тази в новото заселище, протокол обр. № 35.

Решението на комисията по предходните алинеи се съобщава на преселниците по реда на чл. 5 от Закона за ТПС и те могат да го обжалват по реда на същия член.

Чл. 97. Съгласно категоризирането на земите в старото и новото заселище общинската комисия за ТПС определя количеството, мястото и границите на земите, които всеки отделен преселник получава в замяна на имотите му в старото заселище.

За това разпределение на земите общинската комисия за ТПС съставя протокол обр. № 36, а за измерените земи, подлежащи на разпределение, се съставя план, по който се нанася парцелацията съгласно направените от комисията разпределения.

Общинската комисия за ТПС от новото заселище с участието на агроном-бонитатор, по възможност този от комисията по чл. 91 на настоящия правилник, заменява оставените от преселниците дворни места в старото заселище, с дворни места в новото заселище при съблюдаване разпоредбите на чл. 91 от този правилник.

При това заменяване на дворни места се държи сметка за положението на дворното място спрямо центъра на старото заселище и в новото заселище се дава дворно място, приблизително в същото положение спрямо центъра на заселището.

В случай че в новото заселище има свободни държавни къщи и стопански сгради, закупени или новопостроени такива, общинската комисия за ТПС в новото заселище с участието на представител на местната държавна техническа власт извършва разпределението на тези обекти между принудително преселените срещу оставените от тях в старото заселище къщи и стопански сгради (чл. 92 от настоящия правилник).

Това заменяване трябва да стане, като се спазва щото всеки стопанин да получи равностойни имоти на оставените такива и при спазването по възможност на разпорежданията на ал. 2 на този член.

По същия начин се постъпва и когато жилищните и стопанските сгради са построени след заселването на преселниците. В този случай построяването на тия сгради се извършва по надлежно одобрени типове постройки.

Когато в случаите по предходните алинеи се яви разлика в цената между оставения в старото заселище имот и получения такъв в новото заселище, то във всички случаи тази разлика се понася от държавата, при което, ако разликата е в полза на преселника, му се плаща в брой, ако е в негова вреда- остава за сметка на държавата.

Решенията на общинската комисия за ТПС по предходните алинеи, както и плана на разпределените земи, се съобщават на преселниците по реда на чл. 5 от Закона за ТПС и те могат да ги обжалват по реда на същия член.

Чл. 98. Протоколът за разпределение имотите между преселниците(обр. № 36) подлежи на одобрение от Поземления съвет или Дирекцията за земята независимо от това, дали има подадени срещу него жалби.

Щом като тези решения добият законна сила, преселниците се въвеждат във владение на дадените им земи. Въводът във владение се извършва от общинската комисия за ТПС с участието на представител на Дирекцията за земята и за целта се съставя протокол обр. № 37.

Чл. 99. Оставените от преселниците покрити и непокрити недвижими имоти, които те не ликвидират свободно, намиращи се вън от границите на охранителните и строгоохранителните периметри, служат и могат да се заменяват с имоти в охранителните и строгоохранителните периметри на неподлежащи на преселване лица или ако това не стане, се причисляват към Държавния поземлен фонд.

Ликвидираните по Закона за ТПС покрити и непокрити имоти на преселниците, находящи се в охранителните и строгоохранителните периметри, остават собственост на държавата и се предават на Дирекцията за горите по описите, по които се ликвидират или се заменяват с намиращите се в същите периметри имоти на непреселващите се лица. Получените при тази замяна имоти, както и тези по замяната по предходната алинея, се предават също на Дирекцията за горите като държавни имоти.

Когато при принудителното преселване от дадено заселище останалите непреселени стопани притежават покрити и непокрити недвижими имоти, находящи се вън от охранителните и строгоохранителните горски обекти и тези имоти се унищожават или изобщо се отчуждават за нуждите на мероприятието, наложило преселването, то по отношение на тях се прилагат разпоредбите на предходните алинеи относно режима на заменяването между имотите.

Замяната по предходните алинеи може да се иска от заинтересуваните непреселени стопани и от Дирекцията за земята и Дирекцията за горите. Когато замяната засяга горски обекти, необходимо е съгласието на местната държавна горска власт.

Тези замени се извършват от общинската комисия за ТПС с участието на представител на Дирекцията за земята, а когато се засягат и горски обекти - и с представител на местната държавна горска власт, които подписват протокола.

Заменените непокрити недвижими имоти се привеждат към единица площ от първа категория по реда на чл. 91 от настоящия правилник и след това се заменяват декар за декар. Трайните насаждения и подобрения се оценяват по реда на чл. 93 от този правилник и разликите между тях се изплащат в брой. Жилищните и стопанските сгради се оценяват по действителната им стойност в момента на замяната. Разликите в цените също се заплащат в брой.

Решението на общинската комисия за ТПС относно заменяването на имотите се съобщава на заинтересуваните стопани-непреселници, по реда на чл. 5 от Закона за ТПС.

Чл. 100. Преселници, които по силата на преселването им получават в новото заселище покрити и непокрити недвижими имоти срещу оставените от тях такива в старото заселище, както и местни стопани-непреселници, заменили свои имоти с такива на преселници по силата на Закона за ТПС, се снабдяват с нотариални актове за собственост върху дадените им недвижими имоти, издадени от съответния нотариус, въз основа на издадено от Дирекцията за земята удостоверение по обр. № 38.

Чл. 101. Всичките тежести върху находящите се в старото заселище, подлежащи на заменяване недвижими имоти на преселниците като ипотеки, възбрани и пр., преминават по право и без прекъсване върху дадените им имоти в новото заселище и се вписват в съответните ипотечни книги по съобщение от Дирекцията за земята, сторено след въвода във владение.

Когато тия тежести са били върху цялото имущество на преселника, то в новото заселище те пак се вписват върху цялото му имущество. А когато са били върху част от имуществото му, то в новото заселище общинската комисия за ТПС определя съответна част от имуществото му, приблизително равна по вид и стойност на тази от обременената с тежести в старото заселище и върху нея се вписва тежестта.

Всички лични сервитутни права (чл. 155 до 206 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите) върху земите на преселниците, намиращи се в охранителните и строгоохранителните периметри, се унищожават.

Чл. 102. Преселници, които по замяна получат в новото заселище земи под средния тип земеделско стопанство, ако подлежат на оземляване, се дооземляват по реда на Закона за ТПС, а тия, които не са имали никакви имоти в старото заселище, се оземляват и одворяват по същия ред, ако подлежат на това.

При определяне размера на земята, с която преселникът следва да бъде дооземлен, взема се под внимание и имотът, който той лично е ликвидирал.

По предложение на Дирекцията за земята преселниците се оземляват и дооземляват от общинската комисия за ТПС в новото заселище, макар още да не са записани за жители на общината, в чието землище получават земи за оземляване.

Чл. 103. Дирекцията за горите се задължава да изключи из обекта на горското стопанство части от държавните и общинските гори, годни за разработване, които да послужат за заменяване имотите на преселниците от охранителните и строгоохранителните периметри и за оземляването им.

Изключените из обекта на горското стопанство общински гори, както и причислените към Държавния поземлен фонд общински мери се заплащат на общините съгласно постановленията на Закона за ТПС, макар да са дадени за заменяване на имоти на преселници. Заплащането се извършва от Дирекцията за земята с бюджетни средства, предвидени за преселването.

Чл. 104. В случай че Държавният поземлен фонд не разполага със земи за заменяване имотите на преселниците и оземляването им, Дирекцията за земята може да закупи земи от частни или юридически лица по реда на Закона за ТПС.

Чл. 105. Земите, с които са били оземлени преселниците в старото заселище, се заменяват в новото заселище, като поетото задължение към Държавния поземлен фонд остава срещу получените в новото заселище земи.

Чл. 106. Необходимите средства за преселванията се предвиждат всяка година по бюджета на Дирекцията за земята.

Тези средства служат:

а) за изплащане на отчуждените покрити недвижими имоти на лицата, които се преселват принудително;

б) за заплащане разходите по превозването на преселниците, които се преселват принудително, както и на доброволно преселващите се бедни стопани, покъщнината им, живия и мъртъв инвентар, материали и др.;

в) за даване безвъзмездна парична помощ на бедните преселнически семейства за обзавеждането им в новите заселища и

г) за закупуване на частни имоти, необходими за заменяването на имотите на преселниците и оземляването им.

Чл. 107. Определянето размера на помощите, които се дават на бедните преселнически семейства, става с протокол на общинската комисия за ТПС в старото заселище, одобрен от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Дадените помощи на преселниците не подлежат на никакви запори.

Чл. 108. Преселниците, които се преселват принудително, както и доброволно преселващите се бедни стопани, семействата им, покъщнината им, живият и мъртвият инвентар, строителните материали и др. се превозват от старото до новото заселище със средствата, предвидени по бюджета на Дирекцията за земята за преселването.

Чл. 109. Министерството на земеделието и държавните имоти отпуска безплатно за преселниците нужния дървен строителен материал от държавните гори за постройка на жилищни и стопански сгради.

Такива материали са отпускат от общинските гори срещу заплащане по тарифни цени от средствата, предвидени по бюджета на Дирекцията за земята по преселването.

Производствените разноски за отпуснатите материали от държавните и общинските гори, както и превозът до новото заселище се заплащат също от средствата, предвидени за преселването по бюджета на Дирекцията за земята, когато строежът на сградите за преселниците се извършва от държавата за заменяване на сградите им от старото заселище.

Чл. 110. Преселниците се освобождават от поземлен данък и данък-сгради в продължение на 5 години от настаняването им в новото заселище за всички имоти, които са получили там.

Чл. 111. Първоначалната вноска от 5% в полза на Държавния поземлен фонд, която следва да внесат оземлените преселници, се изплаща най-късно 2 години след въвеждането във владение на оземлените в дадените им земи.

Чл. 112. Започнатите работи по преселването до влизането в сила на Закона за ТПС се довършват съгласно последния.

Чл. 113. Длъжностните лица, натоварени с приложението на Закона за ТПС за небрежност и бездействие при изпълнение на своите задължения, се наказват от министъра на земеделието и държавните имоти с глоба до 5000 лева.

Чл. 114. Който не изпълни в определения срок законните решения, нареждания и заповеди на общинските комисии за ТПС и на Дирекцията за земята без уважителни причини, се наказва от директора на Поземлената дирекция с глоба до 2000 лева. На нарушителите се дава нов срок за изпълнение.

Чл. 115. За повторно изпълнение на решенията нарежданията и заповедите, за които е реч в предходния член, виновните се наказват с лишаване от свобода до 1 година и с глоба до 10 000 лева.

Чл. 116. Който със сила и заплашване спира или затруднява изпълнението на законните решения, нареждания и заповеди на общинската комисия за ТПС и на органите на Дирекцията за земята, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 6 месеца.

Чл. 117. Лицата, които незаконно завземат и държат земи на Държавния поземлен фонд, се отстраняват от тях по административен ред от общинската или милиционерската власт по искане на председателя на общинската комисия за ТПС.

Незаконни държатели на фондови земи са тия, които ги държат без каквото и да било основание и самоволно са влезли в тях.

Оземлените лица, на които писмено е съобщено от общинската комисия за ТПС за отземляването им, добило законна сила, както и наемателите, наемният срок на които е изтекъл до 1 септември и не е сключен нов такъв, са длъжни незабавно да освободят заетите от тях земи веднага след уведомлението за отземляването, респективно изтичане на наемния срок. В противен случай се считат за незаконни държатели и се отстраняват също по административен ред.

Ако при отстраняването на отземления земята е била засята от него, но преди уведомлението за отземляването му той прибира реколтата, след като заплати следващите се наеми по тарифите на фонда и освобождава земята.

Ако отземленият - след уведомлението му за отземляването, наемателят- след изтичането на наемния срок и незаконно присвоилия земята на фонда засеят, посадят или направят други подобрения върху фондовите земи, то тези посеви и насаждения и подобрения остават по право на Държавния поземлен фонд без заплащане на каквито и да било обезщетения, като лицата се отстраняват от имота по административен ред и се наказват от Дирекцията за земята с глоба в размер до 10 000 лева.

Посетите, засадените или подобрените земи се дават в този вид под наем на други наематели, които заплащат наем в определен от общинската комисия за ТПС размер, съдържащ наема по тарифите, плюс надлежна сума за посева, засажденията или подобренията.

Чл. 118. За всяко нарушение на Закона за ТПС, за което в същия се предвижда наказание тъмничен затвор, глоба или едното и другото, се съставя акт от органите на Министерството на земеделието и държавните имоти или от органите на общината.

Актът трябва да бъде подписан от съставителя му и от двама свидетели. Нарушителят се поканва да го подпише и да даде обяснения. Обаче неизпълнението на тази формалност било поради отказ на нарушителя да се яви, било поради ненамирането му, било по други причини, не отнема доказателствената му стойност.

Така съставените актове се изпращат на съответните съдилища, ако за констатираното нарушение се предвижда наказание лишаване от свобода или лишаване от свобода и глоба, а в останалите случаи - когато предвиденото наказание е само глоба, то се изпраща респективно на министъра на земеделието, на областните поземлени дирекции и на Дирекцията за земята. Длъжностното лице, на което е изпратен акт, с който се констатира наказуемо само с глоба нарушение, проучва същия и ако той съдържа признаците на посоченото деяние, издава постановление за налагане наказание на нарушителя.

Постановленията за налагане на глоба се издават респективно от министъра на земеделието и държавните имоти или натоварено от него лице, от директора на Поземлената дирекция и от директора на Дирекцията за земята. Те могат да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Присъдата на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 119. Когато оземлените не изпълняват задълженията си по този закон, дадената им земя се отнема и връща на Държавния поземлен фонд.

В този случай от направените вноски по оземляването се задържа следващият се наем по тарифите на фонда за използуване на земите през изтеклите години, а остатъкът се връща на отземлените.

Ако направените вноски са недостатъчни за покриване на търсените наеми, недостигът се събира от общинските бирници от отземлените по реда на събиране на преките данъци.

Чл. 120. Ако върху земята, която се отнема по силата на предходния член, оземленият е направил трайни подобрения, стопански постройки, градини, лозя и други, тези подобрения се заплащат, като размерът на обезщетението се определя от общинската комисия за ТПС, и то след като изслуша отземления и вземе мнението на вещо лице.

Решенията на комисията се одобряват от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Определеното обезщетение се заплаща от Държавния поземлен фонд и се прибира от лицата, които бъдат оземлени със същата земя в определения от Поземления съвет срок.

Чл. 121. Забранява се принудителната продажба за дългове на земи до средния тип на трудово-частно земеделско стопанство (чл. 36 от Закона за ТПС) освен когато се касае за удовлетворение ипотечното задължение и за задълженията към БЗК банка и кредитираните от нея кооперации.

Чл. 122. При отземляване за специални цели (в случая по чл. 34, ал. 2 от Закона за ТПС) земята се отнема от общинската комисия за ТПС след утвърждаване на това решение от Поземления съвет при Дирекцията за земята, ако в определения срок не е отпочнало осъществяването на почина за целта.

Чл. 123. По реда, посочен в предшествуващия член, се отземляват лицата, които не изпълняват нарежданията на законоустановените органи и служби за комплексни засаждения на защитни залесителни пояси и други подобни.

След влизането в сила на Закона за ТПС, в Добришка, Балчишка, Генералтошевска, Тервелска, Силистренска, Тутраканска и Дуловска околия се провежда по план, изработен съвместно от Дирекцията за земята, на земеделието и на горите, засаждения за защитни залесителни пояси.

Чл. 124. Всички книжа, актове, протоколи, скици и други по отчуждаване, закупуване и разпределение на поземлената собственост, оземляване, одворяване, преселване и закръгляване на мерите, както и всички книжа за внасяне на суми в БЗК банка за сметка на Държавния поземлен фонд се освобождават от такси, налози, мита, берии и гербов налог.

Това не се отнася до книжата, жалбите, удостоверенията, актовете и други във връзка с оформяване собствеността на присвоени общински земи, за които се плащат на общо основание всички законоустановени даждия.

Чл. 125. Окончателно завършените действия на органите по приложението на Закона за трудовата поземлена собственост от 1921 година, за трудови земеделски стопанства и за трудови земеделски стопанства и комасация подлежат на ревизия, ако заинтересуваните поискат такава в 6-месечен срок от влизане в сила на ТПС.

Ревизията преценява дали извършените действия са в съгласие с действуващия по време извършването им закон.

Ревизията се извършва по реда на поискването й.

Следуемите се пътни и дневни пари на ревизиращите са за сметка на заинтересуваните, поискали ревизията.

Незавършените окончателно действия по същите закони се завършват съгласно постановленията на Закона за ТПС и настоящия правилник.

Чл. 126. Оземлените досега специалисти и учители запазват дадените им земи, ако са организирали образцови земеделски стопанства или са направили трайни насаждения, или са влезли в трудова земеделска кооперация.

Чл. 127. Оземлените по силата на Закона за ТПС и Закона за ТЗС и комасация, които са във владение на дадените им земи, но не са редовни с изплащането на вноските си, могат да запазят земите, ако всяка година плащат най-малко по 2 вноски до погасяване на всичките си закъснели вноски, които трябва да издължат напълно в предвидения 20-годишен срок. В противен случай се отземляват.

Чл. 128. Събраните досега суми за наеми или лихви от оземлените стопани, за които е реч в предходния член 127 от настоящия правилник, се признават за внесени срещу стойността на дадената земя, ако оземлените са във владение на земята и не са отземлени до влизането в сила на Закона за ТПС. Това се отнася и до оземлените, чието оземляване не е одобрявано досега.

Чл. 129. Лицата, оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост от 1921 г., трудовите земеделски стопанства и комасация със земи на частни лица, манастири и частни общински земи независимо от това, дали оземляването е било одобрено или оземлените са снабдени с актове за собственост или не, запазват дадените им земи, ако при влизането на Закона за ТПС в сила са във владение на същите.

Оземлените по горната алинея заплащат стойността на тези земи по оценка, определена съгласно Закона за ТПС в 20-годишен срок с равни годишни безлихвени вноски. Получената сума се заплаща изцяло на бившите собственици на земята съобразно постъпленията.

Оземлените лица по предходните 2 алинеи, изплатили напълно дадените им земи, се снабдяват с актове за собственост по реда на Закона за ТПС.

Чл. 130. Причислените към Държавния поземлен фонд парчета земя до 3 дка, ако няма подходящи за оземляване съседи, на които да се дадат по решение на общинската комисия за ТПС, могат да се дадат и на съседи, притежаващи по-малко земя, макар и неподлежащи на оземляване.

В този случай земята се оценява по действителната стойност и се заплаща от лицето, на което е дадена, в срок от три месеца от деня на съобщението, че му се дава земята.

Онези имоти на Държавния поземлен фонд, независимо от тяхното пространство, които не са подходящи за целта на фонда, могат да се дават от Поземления съвет при Дирекцията за земята на общини, училища и кооперации, по цени и условия на плащането, определени от съвета.

Чл. 131. Държавният поземлен фонд може да замени част от земите си с общински или земи на частни стопани, отговарящи или не на условията за оземляване, когато с тази замяна ще се постигне подобрение в земеделското производство или свързаните с него отрасли или мероприятия.

Заменяването на земите става по искане на Дирекцията за земята или по искане на заинтересувани общини или частни лица, в какъвто случай предварителното съгласие на Поземления съвет при Дирекцията за земята за допускане или недопускане на исканата замяна е необходимо. Такова съгласие трябва да има и от засегнатите собственици - общини или частни лица.

Заменяването се извършва от общинската комисия за ТПС и се одобрява от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Когато земите, които ще бъдат заменявани, се намират във различни населени места, замяната се извършва под ръководството на орган на Дирекцията за земята, на когото мнението за качеството на земите, които се заменяват, е меродавно за общинските комисии за ТПС.

Чл. 132. Кооперациите, които са във владение на резервираните им за оземляване по Закона за ТПС и Закона за ТЗС и комасация земи, се считат оземлени със същите от годината, от която им са резервирани. В случая трябва да има протокол за резервирането на парцела от компетентни органи.

В този случай общинската комисия за ТПС държи протокол за оформяне на оземляването.

Ако оземлената кооперация не може да внесе наведнаж закъснелите годишни вноски за изплащане на дадената й земя, същите се внасят по реда на чл. 127 от Закона за ТПС.

Чл. 133. Опрощаванията, които се правят на общините по Закона за финансовото облекчение и заздравяване на общините, не се отнася до вземанията на фонда за трудова поземлена собственост.

Чл. 134. Договорите за наем на причислени към Държавния поземлен фонд земи се считат по право нищожни от момента на причисляването им към фонда.

Чл. 135. Реколтата от причислени към Държавния поземлен фонд, засяти преди причиславането им към фонда, се прибира от собствениците или наемателите им и влизането на фонда във владение на същите земи става след прибирането на реколтата.

Чл. 136. Собствениците, които притежават обработваеми земи над 30 дка, са длъжни да декларират същите в определен срок пред общинската комисия за ТПС в населените места, където се намират имотите, съобразно разпорежданията по чл. 14 на правилника.

Чл. 137. С влизането на Закона за ТПС в сила собствениците, които притежават над 30 дка обработваеми земи, а за околиите Добришка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска - над 50 дка, не могат да ги прехвърлят, докато не им бъде определен размерът на обработваемата земя съобразно Закона за ТПС.

Извършените продажби въпреки горната забрана се считат недействителни по отношение на Държавния поземлен фонд.

Забраната за отчуждаване по предходните алинеи не се отнася до държавните, държавно-автономните учреждения, банка "Български кредит" и кооперативните сдружения, които са закупили земите по условия за договорно изкупуване (чл. 285 до 298 от Закона за задълженията и договорите) на неизправни към тях длъжници и които подлежат на връщане след изплащане на задълженията от последните.

Чл. 138. По приложението на Закона за трудовата поземлена собственост се изработи настоящият правилник, надлежно одобрен от министъра на земеделието и държавните имоти. Същият отменява Правилника за приложението на Закона за трудовите земеделски стопанства, утвърден с Указ № 83 от 23 ноември 1942 година и обнародван в "Държавен вестник", брой 263 от 21 ноември 1942 година.

Чл. 139. Законът за ТПС отменява: Закона за трудовите земеделски стопанства от 14 юни 1941 година заедно с измененията и допълненията му от 8 юли 1942 година; Закона за вътрешното преселване и заселване от 20 юни 1941 година и чл. 19 от Закона за възстановяването на гр. Видин и пр., както и всички други закони, които му противоречат.