Държавен вестник, брой 87 от 15.IV

Действието на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост е преустановено с Указ № 280 на Президиума на Народното събрание от 23 юни 1962 г. - Изв., бр. 52 от 29 юни 1962 г.

Чл. 1. Законът се отнася за едрата градска покрита недвижима собственост.

Едра собственост се смятат притежаваните от членовете на едно семейство или от едно лице градски покрити недвижими имоти в повече от предвидените в чл. 13, 14, 15, 21, 22, 24, 25 и 27 от настоящия правилник.

Градски покрити недвижими имоти по смисъла на закона са недвижимите имоти (застроени и незастроени), които се включват в регулационните планове на градовете или в обсега на общите градоустройствени планове, където има такива, а за София - имотите в землището на града с кв. Надежда и имотите в землището на селата Слатина, Дървеница, Драгалевци, Бояна, Княжево и Горна баня, включени в общия градоустройствен план на София.

Чл. 3. Под семейство по смисъла на закона се разбират съпрузите; низходящите им (деца, внуци и др.) се считат за членове на семейството, ако не притежават покрит градски имот или макар и да притежават такъв имот, ако те са го придобили от възходящия или с негови средства. Възходящите (родители, дядо, баба и пр.) се считат за членове на семейството, ако не притежават градски покрит имот и живеят заедно с низходящия.

Чл. 4. Съпрузите се смятат за едно семейство по смисъла на закона, ако двамата или само единия от тях притежават градски покрит недвижим имот, независимо от това дали живеят заедно или не.

Чл. 5. Низходящите, които не притежават градски покрит недвижим имот, се смятат за членове на семейството на най-близкия възходящ, който притежава такъв имот.

Те се смятат за членове на семейството на възходящия и в случай, че притежават такъв имот, но са го придобили от последния (чрез покупка, дарения и пр.) направо или чрез трето лице или пък със средствата на същия. В този случай няма значение кога е придобит имота - дали преди или след 1 януари 1947 година.

Чл. 6. Встъпилите в брак низходящи, които притежават градски покрит недвижим имот и в случай че са го придобили от възходящ преди 1 януари 1947 година, образуват отделно семейство.

Чл. 7. Ако невстъпилия в брак низходящ притежава и друг имот извън имота, придобит от възходящия или с негови средства, той образува отделно семейство.

Чл. 8. Смята се, че имотът е придобит със средства на възходящия, било когато низходящият сам е сключил договора за придобиване на имота, но средствата са били дадени от възходящия, било когато този последния е сключил сделката на името на низходящия, но е заплатил със свои средства.

Чл. 9. Ако възходящият, от когото или с чиито средства низходящият е придобил имота, е починал, низходящият образува отделно семейство.

Чл. 10. Възходящият на лице, което притежава градски покрит недвижим имот, се смята за член на неговото семейство, ако живее заедно с него и при това ако нито той, нито съпругата му притежават такъв имот.

В този случай възходящият не може да се причисли към семейството на свой възходящ.

Чл. 11. Лицата, чийто брак е прекратен (поради развод, смърт или недействителност на брака), както и неоженените лица, образуват отделно семейство, ако притежават градски покрити недвижими имоти.

Чл. 12. За да се определи кои имоти на членовете на семейството следва да бъдат отчуждени, вземат се предвид всички градски покрити недвижими имоти, които те притежават в страната.

Чл. 13. Не се отчуждават притежаваните от членовете на едно семейство, независимо от броя им, следните имоти: жилище и едно дюкянско помещение или едно жилище и едно празно място (парцел) или едно празно място и едно дюкянско помещение.

Чл. 14. На трудещите се вън от имотите по предходния параграф се оставя и друг градски имот за осигуряване добавъчен доход за издръжка на семействата им.

Чл. 15. За членовете на едно семейство може да се остави и друго жилище за задоволяване жилищните нужди на семейството.

Чл. 16. Под жилище се разбира всяко помещение, състоящо се от стаи за живеене и домакински помещения към тях, като кухня, баня, клозет и др., които образуват едно цяло предназначено за самостоятелно използуване от едно семейство.

Отделните етажи или части от етажи на една сграда, се смятат за самостоятелни жилища, ако отговарят на горните условия.

Чл. 17. Дюкянски помещения са: магазините, ресторантите, канторите, работилниците, писалищата, кабинетите, гаражите и др. подобни помещения, които са предназначени за упражняване на професионална или стопанска дейност.

Ако от едно дюкянско помещение могат да се образуват повече такива удобни за самостоятелно използуване според местните условия и предназначението на имота, с площ минимум от по 50 кв. м. и лице 5 метра, надлежната техническа власт образува такива помещения, по предложение на комисията по отчужденията. Последната взема решение, след като техническата власт се произнесе, че могат да бъдат образувани тия помещения.

Чл. 18. Измененията в разпределението и предназначението на отделните помещения, които не са в съгласие с утвърдения строителен план, не се вземат предвид, ако с тях се намалява броя на отделните жилища или помещения.

Чл. 19. Отделните малки леки постройки с или без кухня, когато са в един парцел и принадлежат на трудещи се, не се смятат за отделен имот.

Чл. 20. Под празно място се разбира всеки отделен незастроен парцел в урегулирана част на градовете. Ако от притежавания парцел могат да се образуват повече парцели, надлежната техническа власт образува такива, по предложение на комисията по отчуждаването. Последната се произнася след образуването на тия парцели.

Под празно място се разбира също така и незастроен имот в неурегулирана местност, включена в обсега на общия градоустройствен план. Такъв имот се смята за толкова празни места, колкото парцели биха могли да се образуват от него, съгласно предвижданията на общия градоустройствен план или съгласно нормите, които важат за най-близката урегулирана местност.

Чл. 21. Не се отчуждават принадлежащите на земеделци стопани работни земи и стопански дворове, заедно с постройките в тях (обор, плевня, хамбар, навес и др.), макар и да се намират в строителната част на градовете и на селата по чл. 1, ал. 3.

Собствениците могат да отчуждават такива имоти само след като ги предложат, чрез съответните общински народни съвети на жилищния фонд и последният откаже да ги откупи. Тези имоти се заплащат от Жилищния фонд по цени, определени от закона за оценяване на недвижими имоти, отчуждени за държавна или обществена полза.

Чл. 22. Не се отчуждават също така и незастроените недвижими имоти, които се намират извън строителната част на селата, посочени в чл. 1, ал. 3, макар и да са включени в обсега на общия градоустройствен план, ако се използуват, като ниви, градини, ливади и др. и принадлежат на земеделци стопани, независимо от това, дали те са жители на същото село или не.

Чл. 23. Качеството на земеделец-стопанин се установява от общинската комисия по т.п.с.

Чл. 24. Не се отчуждават и ония дюкянски помещения, които вън от имотите по чл. 13 са необходими на собственика или на някои от членовете на семейството му за упражняването от тях занятие, чрез влагане в тях на личен труд.

Чл. 25. На търговските дружества, (събирателни, акционерни, о.о. дружества, командитни с и без акции) не се отчуждава само онова помещение, което е необходимо за канцелария на дружеството.

Не се отчуждават и жилищните помещения, притежавани от събирателни, командитни и о.о. дружества, членовете на които живеят в тях и нямат друго жилище.

Чл. 26. Когато едно лице притежава идеални части от един или няколко покрити градски недвижими имоти, при прилагането на закона се пресмята на какъв реален имот отговарят общо идеалните части.

Чл. 27. Хотели, болници, клиники, салони, частни бани и др. подобни, предназначени за обществено обслужване се отчуждават, като на собственика се дава в същата сграда или отделно от нея жилище, достатъчно за задоволяване на жилищните нужди на семейството, ако няма друго подходящо такова.

Ако помещенията в една такава сграда не надхвърлят жилищните нужди на семейството, сградата не се отчуждава.

Заедно със сградата се отчуждават и вещите, които се считат недвижими имоти по назначение.

Не се отчуждават уредите и инструментите, които са необходими на собственика или на някой от членовете на семейството му за упражняваното от тях занятие.

Чл. 28. Вили, по смисъла на закона са онези постройки, които са предназначени за задоволяване на здравни нужди и не се използуват от семейството на собственика за жилище.

С решението за отчуждение на вилите се определя и кои от мебелите в тях се отчуждават.

Чл. 29. Местните народни съвети съставят списък на вилите от района им и дават мнение, кои от тях следва да бъдат отчуждени като необходими за обществени нужди. Преписките се изпращат на министъра на правосъдието, който прави доклад до Министерския съвет, съгласно чл. 9 от закона.

Чл. 30. Всяко лице, което притежава повече от един градски покрит имот трябва да подаде декларация по приложения образец. Декларация трябва да подаде и онова лице, което притежава повече от едно жилище или дюкянско помещение, макар те да се намират в една сграда, а така също и лице, което притежава каквито и да са идеални части от два или повече имота, макар и да се намират в различни населени места.

Декларация трябва да подаде и собственикът на един градски покрит имот, ако същият е отчуждил друг имот след 1 януари 1947 година, а така също и лице, което не притежава сега никакъв градски имот, ако е отчуждило повече от един имот след тази дата.

Чл. 31. Когато собственикът е недееспособен (непълнолетен или запретен) или е търговско дружество, декларацията се подава от техния представител.

Чл. 32. Двамата съпрузи подават обща декларация, ако всеки от тях притежава градски покрит недвижим имот или ако двамата общо притежават повече от един такъв имот (реално или в идеални части - чл. 30).

Чл. 33. Низходящите подават обща декларация заедно с възходящия, когато се считат за членове на неговото семейство, съгласно чл. 5, ал. 2.

Чл. 34. Когато в полза на едно лице се открие наследство до един месец от влизането на закона в сила, то трябва да подаде декларация в месечен срок от откриването на наследството, ако заедно с придобитите по наследство имоти, то става собственик на повече от един градски покрит недвижим имот. В случай, че лицето е подало вече декларация, то трябва да посочи в същия срок и придобитите в наследство имоти. В тоя случай, подадената от наследодателя декларация не се разглежда.

Чл. 35. В декларацията се посочват всичките градски покрити недвижими имоти, включително и вилите в обсега на общите градоустройствени планове, притежавани от членовете на семейството в цялата страна.

В декларацията се посочват и членовете на семейството, които не притежават имоти.

Чл. 36. Когато един градски покрит недвижим имот е предмет на съдебен спор, декларация подава всяка от спорещите страни, ако тя извън него притежава и друг градски покрит недвижим имот. Въпросът за отчуждението се решава след влизането на съдебното решение за имота в законна сила.

Чл. 37. Декларацията се подава в месечен срок от влизането на закона в сила. За живущите в чужбина този срок е двумесечен; те могат да подадат декларация и чрез пълномощник.

Чл. 38. Декларацията се подава в общината по местожителството на декларатора, а ако деклараторите са неколцина, и са с различно местожителство - по местонахождението на най-ценния от притежаваните имоти, според данъчната оценка.

Чл. 39. Декларациите се препращат за разглеждане на комисията по отчуждението, в чийто район се намира общината.

Районът на комисията съвпада със съдебния район на околийския съд.

Чл. 40. При разглеждането на преписката по отчуждението комисията призовава деклараторите. Ненамирането им на посочения адрес не е пречка за разглеждане на преписката.

Чл. 41. Когато деклараторът претендира да запази някои имоти поради упражнявано от него занятие, той трябва да представи и надлежни доказателства за това.

Чл. 42. Комисията може да събира служебни доказателства, които имат значение във връзка с отчуждението.

Чл. 43. Огледи вън от района на комисията се извършват по делегация от комисията по местонахождението на имота.

Чл. 44. Пред комисията не се допуска адвокатска защита.

Чл. 45. Производството по отчуждението е безплатно.

Всички лични и веществени разходи за комисиите са в тежест на жилищния фонд, съответно на общината в седалището на околийски съд.

Чл. 46. Комисията се произнася по отчуждението с оглед на съществуващото положение при влизане на закона в сила, с изключение на случаите по чл. 34.

Чл. 47. В решението си комисията постановява кои имоти се отчуждават, като излага и кратки мотиви за това.

Тя определя и обезщетението, което следва да се заплати за отчуждените имоти.

Чл. 48. Недвижимите имоти, включително и вилите, се оценяват от комисията по отчужденията по правилата на глава II от закона за еднократния данък върху имуществата.

Сградите, които имат данъчна оценка след 1 януари 1947 година до произнасянето на комисията, се оценяват според тази оценка, увеличена 1 1/2 пъти, а недовършените сгради по време на произнасянето на комисията - според размера на вложените в строежа средства, до същата дата.

Движимите вещи (чл. 27, ал. 3 и чл. 28, ал. 2) се оценяват от същата комисия според пазарната им цена по време на оценяването.

Чл. 49. Задълженията, обезпечени с ипотека върху отчуждените имоти преминават върху съответния жилищен фонд.

Когато не се отчуждава целия имот, обременен с ипотека, комисията определя каква част от ипотечното задължение преминава върху съответния фонд съразмерно с данъчната оценка на отчуждената и неотчуждената части.

Със сумата по тия задължения се намалява обезщетението, което се дължи за отчуждените имоти.

Чл. 50. Решенията, с които се постановява отчуждение, се изпращат заедно с преписката на Министерството на правосъдието, което ги внася с доклад в Министерския съвет.

Министерският съвет утвърдява, изменява или отменява тия решения, след което връща преписките в съответните комисии.

Решенията, с които не се постановява отчуждение, не се изпращат в Министерския съвет, но той може да ги изиска и да се произнесе по тях.

Чл. 51. Комисията изпраща преписи-извлечения от решението на съответните жилищни фондове по местонахождението на отчуждените имоти, за изпълнение и на Дирекцията на държавните дългове за издаване на облигации.

Отчужените имоти се предават във владение на жилищния фонд по административен ред от органите на градския общински народен съвет.

Чл. 52. Отчуждените имоти стават собственост на държавата от деня на постановлението на Министерския съвет. От тази дата държавата придобива и доходите от имотите. Данъците за отчуждените имоти се дължат до същия ден.

Чл. 53. Обезщетението се изплаща в държавни лихвени облигации. Подробностите по издаването и погасяването на тези облигации, се определя с постановление на Министерския съвет.

Чл. 54. Въз основа на влезлите в сила решения за отчуждаване на имотите, Министерството на финансите (Главна дирекция на държавните дългове), издава на правоимащия облигации за дължимото обезщетение, намалено с прогресивно увеличаващ се процент по следната таблица: за частта до 1 000 000 лв. ............................... 10% за частта от 1 000 000 до 5 000 000 лв. .................. 15% за частта от 5 000 001 до 10 000 000 лв. ................. 20% за частта от 10 000 001 до 20 000 000 лв. ................ 30% за частта от 20 000 001 до 30 000 000 лв. ................ 40% за частта от 30 000 001 до 50 000 000 лв. ................ 50% за частта от 50 000 001 до 100 000 000 лв. ............... 60% за частта от 100 000 000 нагоре .......................... 70%

Облигациите се предават на правоимащия, след като той представи доказателства, че е изплатил всичките дължими от него държавни и общински данъци.

Чл. 55. Правото да се получат облигации може да бъде прехвърлено само с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 56. По изключение, когато това се налага от интересите на страната, Министерският съвет може да нареди обезщетението да се определи по взаимно споразумение, както и да се изплати в брой изцяло или на части.

Чл. 57. Не се дава обезщетение на бившия собственик на имота, който активно е служил или подпомагал:

а) на германската държава, на германската армия, или на нейните поделения през време на последната световна война, както и на фашистката италианска държава, на армията на нейните поделения до деня на капитулацията на Италия пед обединените народи;

б) на българската фашистка полиция, жандармерия и армия срещу бойците против фашизма и техните организации, през времето от 1.III.1941 г. до края на 1944 г.;

в) на чуждите агенти и шпиони и на уличените в дейност за реставриране на фашистката диктатура след 9 септември 1944 г. до влизането на закона в сила.

Чл. 58. Комисията по отчуждението прави проучвания, относно лишаването от обезщетение по предходния параграф и сведенията за това изпраща на министъра на правосъдието, заедно с преписката за отчуждението.

Чл. 59. Лишаването от обезщетение се решава от Министерския съвет въз основа на доклад на министъра на правосъдието.

Чл. 60. Всички сделки, с които са отчуждени градски покрити недвижими имоти след 1.I.1947 г. (като продажби, замени, дарения и др.) са нищожни по отношение на жилищния фонд, ако увреждат същия и ако са направени в полза на съпруг, възходящ, низходящ или роднини по съребрена линия и по сватовство до IV степен включително.

При същите условия се считат за нищожни: 1) отчужденията, извършени с частни писмени договори, вписани съгласно закона за уреждане правата на купувача с частни писмени актове, освен ако тия договори имат достоверна дата, съгласно чл. 260 от Закона за гражданското съдопроизводство, пред 1.I.1947 г. и 2) съдебните решения по такива дела, ако те са постановени само въз основа на решителна клетва или самопризнание.

Чл. 61. (Пропуснат по номерацията на акта, публикуван в ДВ)

Чл. 62. Ипотеките върху градски покрити недвижими имоти, сключени след 1.I.1947 г. между роднини по чл. 60 са нищожни, ако се отчужди имота, обременен с ипотека. При същите условия са нищожни и ипотеките, сключени макар и между нероднини след 5.I.1948 г., с изключение на ипотеки, учредени в полза на банка или кооперативно сдружение за обезпечение на вземания, възникнали преди 5.I.1948 г.

Чл. 63. Нищожни са, ако увреждат жилищния фонд и извършените след 5.I.1948 г. отричания от наследство, както и всички делби (съдебни и доброволни) и прехвърляния на наследствени права, макар участвуващите от тях лица да не са роднини.

Чл. 64. Комисията обявява за нищожни по отношение на жилищния фонд, ако увреждат същия, извършените след 1.I.1947 г. и между нероднини: а) отчуждения на градски покрити недвижими имоти, ако има данни, че те прикриват дарения или че с тях е извършено само едно привидно отчуждение; б) всички отчуждения, извършени във форма на дарение с изключение на онези в полза на държавата и общински организации и в) всички други отчуждения, ако има данни, че имотът е продаден за по-малко от половината от действителната му пазарна стойност, с цел да осуетят отчуждението на имота с проектирания закон за отчуждение на едрата градска покрита недвижима собственост.

Чл. 65. В месечен срок от съобщението на комисията, че решението по букви "а" и "в" на предходния параграф е влязло в законна сила, заинтересуваните могат да предявят иск за установяване, че сделката не е симулативна в първия случай или че тя не е извършена при условията на буква "в" от същия параграф.

Чл. 66. Счита се, че актът уврежда жилищния фонд, когато с унищожението му и с връщането на имота в имуществото на отчуждителя би се отчуждил някой имот, или биха се отчуждили повече имоти от членовете на семейството.

Чл. 67. В случай, че актът бъде признат за нищожен по предходните параграфи, комисията при постановяването на решението си включва към имуществото на отчуждителя и имота по акта.

Чл. 68. Нищожността по чл. 64, букви "а" и "в" не вреди на правата на трети добросъвестни лица, които са придобили вещни права върху имота. Но отчуждителят по сделката, която е призната за нищожна, трябва да внесе в жилищния фонд получената от него сума срещу имота.

Чл. 69. Законът се прилага и спрямо чуждите граждани еднакво, както и за българските граждани.

Чл. 70. Не се отчуждават градските покрити недвижими имоти, които са принадлежали по-рано на германската държава или на германски граждани и по силата на чл. 24 от Мирния договор са станали собственост на СССР, както и имотите, които принадлежат на чужди държави.

Чл. 71. Когато на някои членове на едно семейство се отчуждават имоти по реда на този закон, те имат право на собственост върху съразмерна част от имотите, оставени за членовете на семейството.

В този случай, нотариусът издава безплатно нотариален акт за собственост, въз основа на съгласието на лицата, на документите за собственост върху отчуждените имоти и на решението на комисията за отчуждението. Същото важи и в случаите, когато от собственика се отчуждава само част от имота и той иска да се снабди с нотариален акт за неотчуждената част.

Ако между заинтересуваните не се постигне съгласие за следуемите им се части от оставения имот, спорът се разрешава от съда по общия ред.

Чл. 72. За започнатите и недовършени при влизането на закона в сила строежи на сгради в етажна собственост собственикът на мястото подава задължително декларация, която се подписва от предприемача - строител. В нея се посочва какви помещения (етажи или части от етажи) се оставят на собственика на мястото и какви договори за продажба или обещание за продажба са сключени с трети лица за отделни помещения до влизането на закона в сила.

Чл. 73. Тези сгради се довършват от предприемача под контрола на съответния жилищен фонд или на градската общинска управа.

Чл. 74. Ако предприемачът без уважителни причини не продължава строежа или изостави започнатата постройка, жилищният фонд го отстранява и продължава сам строежа, като встъпва в правата на предприемача. В този случай, купувачите на отделни помещения са длъжни да заплатят на жилищния фонд стойността на извършения от фонда, за тяхна сметка строежи.

Чл. 75. Собственикът на място, върху което се извършва строеж на сграда в етажна собственост се смята за собственик на ония помещения, които са отредени за него по договор, сключен с предприемача - строител.

Чл. 76. Купувачите на помещения в такива сгради се смятат за собственици на ония помещения, за които са сключили договор за продажба или обещание за продажба, преди влизането на закона в сила.

Ако купувачът се откаже от договора, правата му преминават върху жилищния фонд; срещу заплатените от него на предприемача суми, фондът му заплаща обезщетение в облигации до размера на стойността на извършените от предприемача за негова сметка работи.

Чл. 77. В случаите на предходните два параграфа комисията се произнася по отчуждението, след довършването на помещенията.

Чл. 78. Жилищният фонд може да отчужди срещу заплащане по нормирани цени помещенията, които не са отредени за собственика на мястото и не бъдат прехвърлени на трети лица в тримесечен срок от съобщението, направено от жилищния фонд на предприемача - строител и на собственика.

Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато купувачът с частен договор за продажба или обещание за продажба е предявил иск за прехвърляне собствеността на имота.

Чл. 79. Имотите, които са отчуждени за държавна или обществена полза и обезщетението, за които не е изплатено, се изплаща по реда на този правилник, в случай, че същите имоти биха били отчуждени, ако не бе станало по-раншното отчуждаване за държавна или обществена полза.

Чл. 80. Отчуждените имоти се предоставят за стопанисване и управление на жилищните фондове при градските общински народни съвети.

Жилищните фондове са юридически лица.

Чл. 81. Министерството на комуналното стопанство упражнява надзор върху дейността на жилищните фондове.

Чл. 82. По решение на Министерския съвет отчуждените имоти, включително вилите, могат да бъдат предоставени и за други цели.

Чл. 83. Забраната за отчуждаване на покрити недвижими имоти, установена с 14-то постановление на Министерския съвет от 5.I.1948 година, протокол № 2 ("Държавен вестник", брой 7 от 1948 г.) остават в сила само относно вилите в градовете и курортните места.

Относно другите покрити недвижими имоти тази забрана се отменя. Тя се отменя също така и относно отчужденията от или в полза на държавата.

Чл. 84. Докато е в сила забраната по предходния параграф, отчуждението на градските покрити недвижими имоти може да става по реда, предвиден в следващите алинеи.

Лице, което притежава само един градски покрит недвижим имот, може да го отчужди, ако представи удостоверение от общината по местожителството си, че той и съпругът му не притежават друг такъв имот и даде пред нотариуса клетвена декларация в същия смисъл.

Тази декларация има значение на решителна клетва.

Собственикът на повече от един покрит недвижим имот може да отчуждава такъв имот само след като представи удостоверение от надлежната комисия, че имотът не е отчужден. Комисията издава такова удостоверение, след като решението й по отчуждението влезе в законна сила.

Помещенията в започнати и недовършени сгради в етажна собственост, които не са отредени за собственика на мястото, могат да се отчуждават с разрешение на жилищния фонд, съответно на общинската управа.