Държавен вестник, брой 29 от 10.IV

Този правилник се издава за установяване в окръжните и народните съдилища единен ред за делопроизводството, за съхраняване на документалните материали и за правилно прилагане разпоредбите на двата процесуални кодекса, с цел да се осигури бързо и качествено разглеждане на делата, културно обслужване на трудещите се и отчетност в работата на съдилищата. Той е съставен на основата на съветския опит и на опита на нашите съдилища при правораздаването.

1. Работата на окръжния съд се организира и ръководи от председателя на съда, който е отговорен за състоянието й.

Председателят на окръжния съд упражнява административен надзор и оказва помощ на народните съдилища в района на съда лично или чрез подпредседателите.

Подпредседателят на самостоятелно отделение от окръжен съд замества председателя във функциите му в района н отделението.

Работата на народния съд се организира и ръководи от народния съдия, който е отговорен за състоянието й. Същият упражнява административен надзор над съдебните изпълнители и нотариусите при съда и назначава и уволнява служителите при тях. Ако съдебните изпълнители или нотариусите извършват дейността си в районите на повече от един народен съд, този надзор се упражнява от съд, определен със заповед на министъра на правосъдието.

Председателят на окръжния съд (народният съдия) разпорежда да се отстранят констатираните при упражняване на надзора нередовности, а в по-важни случаи донася и в Министерството на правосъдието.

2. В окръжни съдилища с повече от пет съдии се образуват две колегии: наказателна и гражданска. Председателят на съда разпределя съдиите по колегии, след като вземе мнението им в общо събрание.

Всяка колегия се ръководи от председателя или от подпредседателя.

За разглеждане на второинстанционните дела в колегиите се образуват по възможност постоянни състави.

3. Старшинството между съдиите от една и съща длъжност се определя според продължителността на службата им на тази длъжност от датата на избора.

Когато изборът е произведен едновременно, старшинството се определя според продължителността на съдийската служба, съответно - адвокатската практика.

Старшинството между съдебните заседатели се определя според възрастта им.

4. Председателят на окръжния съд (народният съдия) свиква служебни съвещания с ръководителите на отделните служби или с всички служители за обсъждане на въпроси във връзка с отправлението на работата в съда, разглеждане инструкциите и другите разпоредби на Министерството на правосъдието и актовете за извършените ревизии.

Председателят на окръжния съд свиква периодично и общи събрания на съдиите за уеднаквяване на съдебната практика и разглеждане на други въпроси във връзка с работата на съда.

За служебните съвещания и общите събрания се водят протоколи.

5. Административният секретар, по указание на председателя на съда (народния съдия) организира работата на съдебната канцелария, разпределя същата между служителите, непосредствено и ръководи, следи за спазване на трудовата дисциплина от служителите в съда и незабавно съобщава на председателя на съда (народния съдия) за нередовностите.

Когато няма назначен отделен домакин, административният секретар изпълнява неговата длъжност, а когато няма назначен отделен касиер - извършва и финансово-счетоводната работа на съда и пази ценните веществени доказателства и документи.

Административният секретар под надзора на председателя на окръжния съд (народния съдия) ръководи текущата и общите архиви. Служителите, натоварени да завеждат тия архиви, са отговорни за делата, преписките и регистрите, които им са поверени. Предаването и приемането на текущата и общата архиви става под опис.

На секретаря на заседанието се възлага следното:

а) свиква съдебните заседатели за подготвителни и открити заседания;

б) съставя протоколите за подготвителните и откритите заседания;

в) взема мерки за изпълнение разпорежданията на съда, постановени в открити и подготвителни заседания;

г) след всяко заседание пришива към делото представените писмени доказателства, протокола и съдебния акт, ако е постановен такъв;

д) при отлагане на делата изготвя списък на лицата за призоваване;

е) издава бележки за определените разноски на свидетелите и вещите лица;

ж) удостоверява времето на явяване в съда и освобождаване на призованите лица и съдебните заседатели;

з) извършва и други действия, посочени в този правилник или възложени му от председателя на съда (народния съдия) и административния секретар.

Забележка. В окръжните съдилища свикването на съдебните заседатели се възлага на административния секретар.

6. При условията на чл. 25 от Кодекса на труда председателят на окръжния съд (народният съдия) може да възложи на служителите да извършват и друга служебна работа вън от тази, за която са назначени.

7. В народните съдилища, които се намират в едно и също помещение, се организира общо бюро за връчване на призовки, касова служба, една обща архива и библиотека, които са под надзора на един от народните съдии, натоварен от председателя на окръжния съд, и се ръководят от един административен секретар.

Когато в едно и също помещение се намират различни съдебни учреждения, горните служби могат да се организират общо за всички учреждения. В този случай те са под надзора на ръководителя на най-висшето съдебно учреждение и под ръководството на служител, натоварен от него.

В населени места, където има окръжен съд или отделение от такъв, задължително се образува общо за всички съдебни учреждения бюро за връчване на призовки.

При двама и повече народни съдии в едно населено място бюрото за съдимост се намира при един от тях.

Когато народните съдии се намират в едно помещение, те имат обща канцелария за текущата архива на нотариатите.

8. Съдилищата извършват своята работа по предварително изготвени годишни, тримесечни и месечни планове по образец, даден от Министерството на правосъдието.

В месечните планове се обозначава календарно кои от задачите ще бъдат изпълнени през месеца. Месечните планове се отчитат само пред служителите.

9. Всички съдилища съставят за всяко тримесечие на годината и отделно - за всяка година, статистически сведения за дейността си по образци, дадени от Министерството на правосъдието.

Заедно с тези сведения се отчита и изпълнението на плана. Отчетът трябва да съдържа сведения за работата на съда през изтеклия период, постиженията и слабостите в нея, начинът, по който са били осъществени задачите на правораздаването, а също така и направените обобщения на практиката на съда по различните видове дела, с изследване причините за възникването им.

Сведенията и отчетите се представят в Министерството на правосъдието най-късно 15 дни след изтичане на тримесечието, съответно - годината, като народните съдии представят в същия срок преписи от тях и на председателя на окръжния съд.

С отчитането се представя и планът за следващия отчетен период.

Окръжните съдилища представят в същия срок годишните си отчети на окръжния народен съвет на депутатите на трудещите се, а народните съдилища ги изпращат за сведение на съответния околийски или приравнен народен съвет на депутатите на трудещите се.

10. Народният съдия дава отчет и пред избирателите по предприятия, ТКЗС, населени места и др. от района си, с оглед през тригодишния срок, за който е избран, да обхване по-важните от тях.

Тези отчетни доклади той илюстрира с по-характерни дела от съответното място, като прави изводи относно престъпността и причините за пораждане на гражданските спорове.

11. Председателят на окръжния съд (народният съдия) лично или с натоварен от него служител систематизира законодателните и други нормативни материали (укази, постановления и др.), като за целта в едно от теченията на "Известия" нанася всички станали промени в нормативните актове. При получаване на сборници от закони или отделни закони и др. следващите промени се нанасят в един от тези екземпляри. Връзката с "Известия" или екземплярът от сборника или закона, върху който са направени тези бележки, носят надпис "контролен" и се съхраняват от лицето, което извършва горната служба.

12. Във всеки съд на видно място се поставя указание за часовете, през които председателят на окръжния съд (народният съдия) приема гражданите.

Справките в канцелариите могат да бъдат ограничени със заповед на председателя на окръжния съд (народния съвет) за не повече от 2 часа през работното време, за което се поставя обявление на видно място.

Когато няколко съдебни учреждения се намират в една сграда, горните часове се установяват съгласувано за всички учреждения.

13. Във всеки съд на видно място се поставя и обява при кого се намира книгата за вписване оплаквания на гражданите за недостатъци в работата на съда. Тази книга се предоставя безпрепятствено на всички, които пожелаят да впишат в нея оплаквания или препоръки.

Председателят на окръжния съд (народният съдия) най-късно в тридневен срок от вписването трябва да отбележи в книгата какви мерки е взел по повод оплакването, а ако го намира неоснователно - да изложи съображенията си за това.

Ако оплакването е направено с отделна жалба, взетото решение се отбелязва върху нея във форма на резолюция и се съобщава на жалбоподателя в същия срок.

14. Съдиите и съдебните секретари не могат да заминат в домашен отпуск преди да са написали съдебните актове и протоколите от заседанията, в които са участвували, а другите служители - преди да приключат възложената им работа.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

16. Постъпващите в текущата архива на съдилищата книжа се образуват в съдебни производства (дела), преписки и съдебни поръчки или се прилагат към канцеларски дела съгласно правилата, изложени в следващите текстове....

17. По обвинителните актове се образуват наказателни общ характер дела, по тъжбите - наказателни частен характер дела, а по жалбите против постановленията и протоколите, издадени от несъдебни органи, с които е наложено наказание - наказателни административен характер дела.

По частните жалби по НПК и по молбите за реабилитация се образуват частни наказателни дела.

По всички молби и жалби от граждански характер, които се разглеждат в открито заседание или по които законът предвижда, че се издава решение, макар и да се разглеждат в закрито заседание, се образуват граждански дела.

В частни граждански дела се образуват: частните жалби, жалбите против отказ на нотариуса да извърши някое действие, молбите за обезпечаване на доказателства, молбите за обезпечение на иск преди да е предявен, помирителните производства по брачни дела, молбите за осиновяване, производствата по открити наследства (запечатване и опис) и молбите за определяне наем.

По молбите за тълкуване на решения (чл. 194 от ГПК), за поправка на решения поради очевидна фактическа грешка (чл. 192, ал. II от ГПК), за издаване дубликат от изгубен, унищожен или откраднат изпълнителен лист (чл. 248 от ГПК) и в случаите на чл. 191, ал. II от ГПК се образуват отделни дела, ако първоначалното дело е унищожено или изгубено.

Вън от указаните в този текст случаи съдебни дела не се образуват.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

29. Всички изходящи от съда книжа се подписват от народния съдия, съответно от председателя на съда или негов заместник, и от административния секретар, с изключение на призовките, съобщенията, писмата за изпращане на същите и издаваните преписи, които се подписват само от административния секретар.

Върху издадените преписи, изпълнителни листове и заповеди се отбелязва името на служителя, който ги е сверил, а на всички други изходящи от съда книжа се отбелязва с инициали в долния ляв ъгъл на последната страница името на служителя, който ги е изготвил.

Писмата, които се изпращат по пощата или се предават чрез прислужник, се вписват в разносната книга форма № 6.

30. Подлежащите на връщане искови молби и тъжби, по които вече е образувано дело, тия, по които адресът на подателя им е неизвестен, както и когато по тъжбата е извършено дознание или следствие, не се връщат, а остават към канцеларски дела....

31. Молбите и жалбите, по които се образуват съдебни дела, както и преписите от същите трябва да бъдат написани четливо и на хартия канцеларски формат. На горния ляв ъгъл на първата страница трябва да бъдат означени името и адресът на лицето, изготвило книжата, а ако той е адвокат - и юридическата консултация, към която се числи. Имената на страните трябва да са написани на отделни редове. Изложението на обстоятелствата, отделните искания, посочването на доказателства трябва да започват на нов ред.

Когато молбата или жалбата е изготвена от адвокат и последният не е спазил горните изисквания, съобщава се на юридическата консултация за отстраняване на такива неправилности за в бъдеще, а при систематическа небрежност - на отдел "Адвокатура" при Министерството на правосъдието за вземане съответните мерки срещу адвокати.

32. В резолюцията за образуване на съдебното дело председателят на окръжния съд (народният съдия) трябва да означи: а) характера на делото; б) дали то е бързо, затворническо, против непълнолетни, брачно, за начет и пр.; в) срока за отговор; г) лицата, които трябва да се призоват; д) какви сведения трябват да се съберат и извършат други действия във връзка с подготовката му; е) за коя дата се насрочва делото в открито или подготвително заседание; ж) квалификация на деянието - за наказателните частен характер дела.

Указанията по буква "б" се отбелязват и на кориците на делата и на писмата, с които същите се изпращат на по-горния съд.

Образуваните дела се вписват в описната книга форма № 7 и в азбучния указател форма № 8, които се водят отделно за наказателните и за гражданските дела. В по-малките съдилища могат да се водят общи описна книга и азбучник или само общ азбучник, но при отделна номерация за делата от наказателен характер и за тия от граждански характер.

Азбучникът се води: за първоинстанционните наказателни дела - по имената на подсъдимите, за първоинстанционните граждански дела - по имената на ищците, а за всички второинстанционни дела и други дела, образувани по жалби - по имената на жалбоподателите.

Делата за финансови начети, гражданските дела, заведени от прокурора, и други подобни, се вписват в азбучния указател и по имената на ответниците.

Когато подсъдимите или ищците са няколко, вписването в азбучника става за всеки от тях.

33. Книжата за образуваните съдебни и канцеларски дела, преписки и съдебни поръчки се поставят в корици, които за съдебните дела имат цветове, установени от Министерството на правосъдието.

На кориците се отбелязват наименованието на съда без съкращение, сигнатурата на делото, предметът на делото ии страните (за канцеларските дела - наименованието им), кога са образувани и свършени, както и другите отбелязвания, предвидени в този правилник.

34. Всички книжа, които постъпват или се съставят по делото, се пришиват последователно, по начин да бъде осигурено свободното четене на текста, датата и резолюцията.

Дознанията, следствените дела, преписките на несъдебни органи, а при обжалване - и първоинстанционните дела, се пришиват като приложения към образуваните съдебни дела.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

37. Страните и поверениците им могат да преглеждат делата и да си взимат бележки и преписи от тях с молив под надзора на деловодителя. Те не могат да правят никакви бележки, знаци и подчертавания в книжата по делото.

Делата се дават за преглеждане от адвокатите срещу представяне на бележка от съответната юридическа консултация. Бележките се прилагат към делото и служат и за бъдещи справки. Ако адвокатът има пълномощно от някое от участвуващите в делото лица, бележка от юридическата консултация не е необходима.

38. Документите, представени като доказателства по дела, могат да се върнат на страната преди да е свършено делото във двете инстанции само със съгласието на противната страна.

Ако оригинален документ е нужен на страната, за да го представи другаде и не е необходимо оригиналът да се намира към делото, по преценка на съда той може да се върне на страната, след като в делото се остави заверен препис от него.

39. Преписи от документите, представени като доказателства, се издават на страните само ако не са издадени от учреждение или организация, които могат да ги издават наново, или да издадат преписи от тях, освен в изключителни случаи, когато това ще бъде свързано със значителни трудности за страната. Не се издават и удостоверения, възпроизвеждащи съдържанието на такива документи.

Страните могат да получат преписи или извлечения за останалите книжа, които се представят или съставят по делото, както и удостоверения за извършените по делото действия, а неучаствуващите по делото лица могат да получат такива, след като удостоверят, че им са нужни по друго дело.

40. Изпълнителните листове, заповедите, документите, преписите или извлеченията от тях и удостоверенията се предават на молителите срещу датирана разписка върху молбата, с която са искани. На молбата се отбелязва каква такса е събрана.

41. Несвършените дела не могат да се прилагат към други дела. Те не могат да се изпращат на други учреждения без разрешение на Министерството на правосъдието, освен по искане на прокурорите и следователите, и то за срок не повече от 7 дни. Насрочените дела се изпращат след заседанието, ако е явно, че няма да могат да бъдат върнати поне три дни преди заседанието.

Свършените дела могат да се прилагат към други дела на същия или друг съд: а) когато към тях се намира оригинален документ, който трябва да се представи в оригинал по друго дело и страната няма възможност да го получи; б) когато страната се домогва да установи присъдено нещо; в) когато делото се води между същите страни и документите, намиращи се към свършеното дело, от които страната иска да се ползува, са толкова многобройни и обширни, че съдът счете за целесъобразно да приложи самото дело; г) делата, по които е определена издръжка, в случаите на чл. 121 от Закона за лицата и семейството.

42. Ръководителите на съдебните учреждения трябва да вземат всички мерки за опазване на делата както в съда, така и при изпращането им в други съдебни учреждения.

При получаването на дела, изпратени по подсъдност от друг съд, последният трябва да бъде незабавно уведомен за датата на получаване делото.

43. Ако някое несвършено дело бъде изгубено или унищожено, административният секретар на съда, при който делото е висящо, след основна проверка съставя акт. Председателят (народният съдия) прави потребното за отговорността на виновните лица и нарежда делото да бъде възстановено. За целта се използуват всички вписвания в книгите на съда, както и в книгите на по-долната инстанция и книжата, отнасящи се до същото дело, които се намират в съда, в други учреждения и у страните.

Ако делото е изгубено или унищожено в първата инстанция преди да е издадено решение по него, разпитаните свидетели и вещи лица могат да бъдат разпитани наново, ако не е възможно да се възстановят съответните протоколи. Вън от този случай не се допуска да се събират наново гласните доказателства.

След като се приключи събирането на материалите и се съставят проектите за възстановяваните книжа, съдът в открито заседание, с призоваване на страните, се произнася по възстановяването с определение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Ако съдът признае, че събраните материали са недостатъчни за възстановяване на делото, последното следва да бъде заведено наново. В такъв случай, ако за водене на делото са предвидени такси, те не се събират повторно.

Изгубени или унищожени свършени дела не се възстановяват, но ако издаденият по тях съдебен акт не е приведен в изпълнение, възстановява се само последният.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

45. Делата се насрочват при образуването им. Ако молбата се подава лично или чрез другиго, на подателя се съобщава веднага срещу подпис върху молбата денят и часът за разглеждане на делото. С това страната се счита за призована.

Председателите на окръжните съдилища могат да определят на народните съдии дати, на които да насрочват делата, по които са постъпили жалби до окръжните съдилища.

46. Бързите наказателни дела и другите дела, за които е предвиден срок за разглеждане, се насрочват при спазване на установените срокове. Останалите затворнически дела и тези, които представляват голям обществен интерес, се насрочват най-късно в двеседмичен срок от постъпването им.

През летните месеци на усилена полска работа окръжните и народните съдилища насрочват само дела, които са бързи и не търпят забавяне, както и дела, по които следва да се призоват лица, които не са заети с прибирането на реколтата.

47. Делата се насрочват по часове с оглед да бъдат свършени в определеното време и заседанието да не продължи след работния ден. При определяне на часовете трябва да се имат предвид местожителствата на призованите лица и превозните средства.

48. Призовките трябва да се изпратят най-късно на следния ден от насрочването на делото, а по бързите дела - същия ден.

На прокурора вместо призовки се изпраща препис от календарния месечен план за насрочените дела в подготвително и открито заседание.

Когато се призовават затворници и други лица, които са задържани под стража, както и служащи във войската или милицията, призовките им се изпращат за връчване до съответния началник или командир с отделно писмо, подписано от председателя на окръжния съд (народния съдия), в което се указва необходимо ли е личното явяване на призования и защо.

Образците и цветовете на призовките се установяват от Министерството на правосъдието.

49. В окръжните съдилища делата се възлагат на докладчик при насрочването им, а ако има пречки за това - най-късно 7 дни преди датата, определена за разглеждане на делото. При отлагане на делата те се насрочват в заседание на същия докладчик, освен ако той е възпрепятствуван.

50. Всички върнати призовки и съобщения се преглеждат от деловодителя и ония от тях, за които има съмнение, че са връчени неправилно, както и невръчените той предава на докладчика, а ако такъв още не е определен - на председателя, който разпорежда за отстраняване на нередовностите. Освен това докладчикът своевременно трябва да вземе мерки за отстраняване н другите пречки за разглеждане на делото, а ако това е невъзможно - да докладва на председателя, който отсрочва делото и съобщава това на призованите лица.

В народния съд мерките за отстраняване на нередовностите по призоваването на лицата се вземат от народния съдия.

Секретарят на заседанието два дена преди датата, определена за разглеждане на делото, проверява дали са изпълнени направените от него разпореждания на съда и съществуват ли пречки за разглеждането му, като докладва на народния съдия (докладчика) за резултата от проверката. Своевременно секретарят на заседанието трябва да се запознае и с обстоятелствата по делото, за да бъде улеснен в съставянето на протокола.

51. Наказателните дела се дават на прокурора за проучване най-късно 3 дни преди заседанието. Последният трябва да ги върне 2 дена преди заседанието. В извънредни случаи председателят може да продължи тия срокове. В деня преди заседанието делата трябва да бъдат на разположение на страните и техните повереници през цялото работно време.

По бързите наказателни производства горните срокове не важат, но председателят (народният съдия) осигурява възможност на прокурора и страните да проучат делото.

52. Когато в съдебно заседание се отложи някое дело, ако няма пречка за това, съдът определя веднага и съобщава устно на явилите се лица деня и часа за разглеждането му. Призовки се пращат само на неявилите се лица, както и на лицата, които се намират или следва да бъдат доведени под стража.

53. Всяко съдебно учреждение връчва чрез своите разносвачи призовките и другите книжа в същото населено място, а където има бюро за връчване на призовки - чрез последното.

Призовките или книжата, които се отправят в друго населено място, се връчват чрез съда, съответно бюрото за връчване на призовки. Ако няма такива, връчването става чрез местния народен съвет на депутатите на трудещите се.

54. Призовките и другите книжа за връчване се предават на разносвачите срещу подпис в книгата форма № 15.

Ако в населеното място няма бюро за връчване на призовки, книгата се води от деловодителя, който издава призовките. В такъв случай графа 5 не се попълва.

В местата, където има бюро за връчване на призовки, всяко съдебно учреждение води и книга за предадените призовки и съобщения за връчване на бюрото. За всяко предаване призовките и съобщенията се описват общо в книгата, макар и да са по различни дела. Предаването става, срещу подпис на деловодителя на бюрото. Връщаните от бюрото призовки се описват също общо в книгата и се предават срещу подпис на деловодителя на съда.

55. Натовареният деловодител разпределя призовките между разносвачите и следи за своевременното и правилно връчване. Разносвачите са длъжни най-късно в 3-дневен срок от получаването да връчат призовките и другите книжа и да докладват на деловодителя за причините, поради които не са могли да сторят това. Когато призованото лице не се намира на посочения адрес, разносвачът разпитва съседите и прави служебна справка в адресната служба. Ако разносвачът не може да узнае новия адрес на лицето, трябва да направи изрична бележка за това върху призовката.

Ако призовката се връчва не на означеното в нея лице, под подписа на получателя разносвачът трябва да означи четливо името му.

Вторите екзепляри от връчените призовки и съобщения се връщат незабавно на съдебното учреждение, което ги е изпратило. Невръчените такива се връщат в цялост с бележка върху тях от разносвача за причините, поради които не са могли да бъдат връчени.

Връчването на призовките се удостоверява с подпис от разносвача, под който трябва да бъде означено четливо името му.

56. Въпросите, които се разглеждат в закрито заседание, трябва да бъдат разрешени в 3-дневен срок от възлагането им на докладчика, а бързите - веднага.

57. В резолюцията за образуване на наказателните общ характер дела се определя датата на подготвителното заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото в съда.

Внесените за разглеждане в подготвителни заседания дела трябва основно да се проучат от състава на съда.

58. Въпросите, които подлежат на разглеждане в подготвителните заседания, се разрешават след обстойно обсъждане, като особено се обръща внимание на пълнотата на събраните доказателства и на обосноваността на обвинението.

В подготвителното заседание се определят датата и часът на разглеждане делото в открито заседание.

59. Протоколът за подготвителното заседание се изготвя в самото заседание.

Когато делото от подготвително заседание се изпрати за допълнително разследване, секретарят от заседанието изготвя най-късно на следващия ден препроводителното писмо. Черновката от последното и препис от протокола се прилагат към канцеларско дело 9.

60. Всяка колегия (народен съд) води книга за закритите заседания (форма № 9), в която се вписват и номерират само решенията и определенията, с които се решават или прекратяват делата и преписките. Останалите определения не се вписват в книгата и носят само дата, без да се номерират.

За подготвителните заседания се води книга форма № 10.

61. Заседанията се откриват половин час след започване на работното време.

62. За всяко открито заседание се изготвя обявление за реда и часовете на разглеждане делата. В деня на заседанието това обявление се поставя пред съдебната зала, а един екземпляр от него се дава на състава на съда. Делата се разглеждат по реда, означен в това обявление.

Когато гражданските дела са насрочени по групи за определени часове, чл. 107 от ГПК се прилага само за съответната група дела.

63. В откритите заседания съдиите и съдебните заседатели заемат места според старшинството си - старшият член от дясната, а младшият - от лявата страна на председателствуващия.

Прокурорът, тъжителят, ищецът и жалбоподателят заемат определените им места от дясната страна на съда, а секретарят и подсъдимият, ответникът и ответникът по жалбата - от лявата.

64. При влизане на съдиите в съдебната зала всички лица, които се намират там, включително прокурорът и секретарят, стават прави. Подсъдимият остава прав, докато трае разглеждането на делото, освен ако председателят или народният съдия му разрешат да седне. Останалите лица стават прави, когато говорят на съда или задават въпроси. При обявяване решението или присъдата всички лица, включително съдиите, прокурорът и секретарят, стоят прави.

По времеразглеждане на делата може да се влиза в съдебната зала и излиза от нея само с разрешение на председателствуващия състава.

Председателят на съда (народният съдия) може да разпореди влизането в съдебната зала да става само с бележки, издадени от него, ако това е нужно, за да се запази редът.

65. Преди откриване на заседанието, както и при оттегляне на съда за съвещание, секретарят на заседанието подготвя предстоящото за разглеждане дело, като проверява дали призованите лица и поверениците на страните са се явили, доведени ли са задържаните под стража подсъдими, кои от неявилите се лица не са получили призовка и по какви причини и при влизане на състава на съда докладва за резултата от проверката.

66. По всички дела, които се разглеждат в открито заседание, се прави задължителен доклад, от който трябва да стане ясно какви са обстоятелствата по делото и по кои от тях съществува спор.

Съдът трябва да вземе активно участие за разкриване на материалната истина.

В случаите на чл. 114 от ГПК съдът трябва да укаже в призовката на страната по кои въпроси ще бъде разпитана.

67. Обещанията на свидетелите, че ще кажат истината, се дават писмено, с означение самоличността им и се приподписват от тях.

Неграмотните поставят отпечатък от десния си палец, а ако не могат да сторят това - отбелязва се с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. Същото важи и за вещите лица.

68. За да се осигури контрол за своевременното връщане на работа на призованите в съда лица, секретарят на откритото заседание прави върху призовките скрепена с печата на съда бележка кога точно лицето е било освободено от съда.

69. Когато при разглеждане на делата съдилищата констатират неправилности или въобще отрицателни явления в работата на учрежденията, предприятията или обществените организации, те уведомяват съответния ръководен орган за отстраняване на тези нередовности. Черновките от писмата се подреждат в канцеларско дело № 4.

70. Присъдите и решенията се обявяват в откритото съдебно заседание, в което е разгледано делото, след като бъдат написани и подписани от състава на съда.

По изключение по гражданските дела, които представляват сложност, съдът може: а) в същото заседание да обяви само резолютивната част на решението, а мотивите да бъдат изготвени в седемдневния срок по чл. 109, ал. II от ГПК. В този случай срокът за обжалване на решенията тече от деня на съобщението, че мотивите са изготвени; б) да отложи обявяването на резолютивната част, задължително заедно с мотивите, до 7 дни, като веднага определи датата и часа на обявяването. В този случай срокът за обжалване тече от деня на обявяване решението за присъствувалата при обявяването страна и от съобщението - за неприсъствувалата.

Ако в определения ден решението не бъде обявено поради изключителни причини, то не се обявява в открито заседание и срокът за обжалване тече от деня на съобщението, че решението е изготвено. За всеки такъв случай се донася в министерството, като се излагат причините за неспазване на срока за своевременното обявяване.

В горните съобщения до страните се означава накратко как е решено делото.

Относно обявяване на присъдите се прилагат членове 214 и 220 от НПК.

71. Жалбите против присъдите и решенията на съда, на които е даден ход, се изпращат на по-горния съд заедно с делото най-късно на следващия ден от постъпването им. Разписката за връчване на препис от жалбата по гражданските дела се изпраща на по-горния съд допълнително, веднага след връщането й.

Всеки съд води списъци форма № 22 за разглежданите от отделните съдии дела, по които издадените съдебни актове са били обжалвани пред по-горния съд. В окръжните съдилища делата, които са били разгледани без участие на съдебни заседатели, се вписват на името на докладчика, а имената на останалите членове на състава се вписват в графата, предвидена за съдебни заседатели. Попълването на първите три графи на списъците става при изпращане на жалбата, а останалите графи се попълват след връщане на делото. Списъците се подреждат в канцеларско дело.

72. След връщането на обжалваните пред Върховния съд дела председателят на окръжния съд или натовареният от него подпредседател ги преглеждат и разпореждат да се снемат преписи само от принципните съдебни актове на Върховния съд. Преписите се подреждат в канцеларски дела...

73. Протоколите се изготвят в самото заседание, освен в изключителни случаи, когато това е свързано със значителни трудности.

Председателствуващият следи и оказва помощ за правилното съставяне на протоколите.

Показанията на разпитаните лица се вписват в пряка реч. Пледоариите се излагат съкратено - в съществената им част.

В протокола се отбелязва кога е започнало и свършило заседанието по делото и датата на изготвяне протокола.

Ако разглеждането на делото е започнало след обявеното време, в протокола се отбелязва причината за закъснението.

74. Глобите, наложени във връзка с производството по делата (на свидетели, вещи лица и др.), се вписват от секретаря на заседанието веднага след заседанието в книгата за глобите, форма № 16. За станалото вписване на глобата секретарят прави бележка отстрани на определението, с което е наложена.

75. Насрочените в открито заседание дела се вписват в книгата форма № 11, която се води отделно за наказателните и за гражданските дела. В по-малките съдилища тази книга може да се води общо за всички дела.

При нужда колегиите на окръжния съд могат да водят повече от една книга форма № 11, а също и да водят отделна книга за делата, които се разглеждат вън от седалището на съда.

В откритите заседания младшият член, а когато делата се разглеждат със съдебни заседатели или пред народния съд - секретарят вписва в книгата форма № 11 състава на съда, докладчика, прокурора, какво е станало с делото и ако е отложено, спряно или прекратено - защо е станало това. Когато делото е решено, докладчикът отбелязва датата и накратко съдържанието на съдебния акт. Той отбелязва деня, в който му е предаден протоколът по делото, а деловодителят отбелязва датата, на която докладчикът е върнал делото.

76. Окръжните съдилища могат да насрочат първоинстанционните дела в пунктовете, които са седалище на народен съд.

Председателят на окръжния съд (народният съдия) може да иска от Министерството на правосъдието да разреши да се установят пунктове за разглеждане на дела и в други отдалечени от седалището на съда места.

За всяко насрочване на дела в разрешен пункт председателят на окръжния съд (народният съдия) уведомява Министерството на правосъдието, като съобщава броя на заседанията и делата, както и броя на призованите по тях лица.

77. За разглеждане на насрочените в пункт наказателни дела съдебните заседатели се вземат измежду съдебните заседатели от района на пункта.

78. Наказателните дела, които са от особен обществен интерес, се насрочват като показни в самото предприятие, стопанство или друго място, където е извършено престъплението, ако съществуват удобства за това и ако разглеждането им там би допринесло за възпитателното въздействие на присъдата.

79. Когато няколко дела трябва да се разгледат или извършат по тях съдебни действия вън от града, в едно и също или близки места, това се възлага на един състав, съответно на един съдия, и се извършва с едно отиване. По същия начин се постъпва и ако впоследствие, до извършването на отиването, се явят и други дела, които трябва да се разглеждат или по които трябва да се извършват действия в същото място или близки места.

Когато са разглеждани или са извършени съдебни действия по няколко дела вън от седалището на съда от един състав или от един съдия, пътните, дневните и квартирните пари се разпределят съразмерно между всички дела, като се има предвид и отдалечеността на местата, ако са различни.

80. Сметката за пътни, дневни и квартирни пари се прилага към делото, а ако тя се отнася до няколко дела или ако сумите се плащат от държавата, към делото се прилагат преписи от сметката и разпределението.

В случаите на § 76 пътните, дневните и квартирните пари не се възлагат на страните.

81. Ако съдията извършва вън от града, с едно отиване, действия по няколко дела или има да разпитва значителен брой лица, той може да се придружава от секретар.

Когато народният съдия се придружава от секретар и са събрани всички доказателства, той не може да отложи решаването на делото за заседание в седалището на съда.

82. В предвидените от закона случаи съдът може да възложи събирането на доказателствата да се извърши от друг местен или чуждестранен съд, без да е необходимо искане за това.

За изпълнение поръчките за разпит на свидетели и вещи лица страните представят въпросници. Натовареният докладчик проверява въпросника, отстранява недопустимото в него, допълва и прередактира въпросите според обстоятелствата на делото, ако това се налага, и го приподписва.

Заедно със съдебната поръчка се изпраща делото, само ако съдът с мотивирано определение намери това за необходимо.

83. Едновременно с допускане на делегацията съдът насрочва поръчката и съобщава на заинтересувания къде, по коя сметка каква сума трябва да внесе и в какъв срок трябва да представи доказателства, че е внесена сумата.

Делегиращият съд насрочва съдебните поръчки за разглеждане от народните съдилища в провинцията за съботен ден, а за народните съдилища в София - за сряда и събота, като уведомява страните за това.

Ненамирането на страните не е пречка за изпълнение на делегацията.

Поръчката се изпраща, ако страната в дадения срок представи въпросник и доказателства, че е внесла необходимите разноски за изпълнение на делегацията.

Делегираният съд призовава само лицата, които ще разпитва и при отлагане на поръчката.

84. Когато при изпълнението на поръчката се окаже, че някое лице, което трябва да се разпита по делегация, живее в друг район, съдът, до който е била отправена съдебната поръчка, я препраща на съда по местожителството на лицето, като съобщава това на съда, който му е направил поръчката.

При други пречки за изпълнение на поръчката, в зависимост от характера им, тя се прекратява или се иска нареждане от делегиращия съд.

85. Съдебните поръчки до чуждестранните съдилища се изпращат в Министерството на правосъдието, което ги препраща чрез Министерството на външните работи. Те трябва да се придружават с писмо до чуждестранния съд, в което се определят процесуалните действия, които му се възлагат, и се упоменават всички приложения. Въпросниците и другите книжа се написват на отделни листове. Всички книжа, образуващи съдебната поръчка, трябва да бъдат написани на подходяща хартия и да са изискани по форма и съдържание. Поръчките за европейските страни трябва да се изпратят поне три месеца преди датата, определена за разглеждане на делото, а за страните вън от Европа - 4 месеца.

Съдебната поръчка се изпраща в Министерството на правосъдието, след като се съберат установените такси (окръжно № 6921 от 30 ноември 1950 г.).

Не могат да се изпращат съдебни поръчки, които налагат явяването пред чужд съд на лица, които са на служба в български представителства в чужбина. Те се разпитват при връщането им в страната, за което се искат сведения от Министерството на външните работи.

Съдебните поръчки на чуждите съдилища се изпълняват със същите изисквания за добра форма и с нужната бързина. При призоваване на лицата по тях се изчерпват всички възможни начини за издирване адресите им в страната. За разноските, станали по изпълнението на поръчката, съдът уведомява Министерството на външните работи при връщане на същата.

86. Всеки съд води книга за изпратените и за получените съдебни поръчки (форми № № 12 и 13).

Заседанията по съдебните поръчки се отбелязват в книгата форма № 13, без да се вписват в книгата за откритите заседания.

Ако в населеното място има двама или повече народни съдии, поръчките се изпращат до първия от тях, про когото се образуват и движат, а за разглеждането им се редуват всички народни съдии по разпределение, съставено съвместно от тях.

87. Веществените доказателства, които постъпват в съда, се вписват в книгата форма № 17. Ценностите и документите се предават на административния секретар или на касиера, ако има такъв, а останалите веществени доказателства - на натоварения деловодител или архивар срещу подпис в същата книга.

В тази книга веществените доказателства се описват подробно, като се означават видът, бройките, метражът и теглото на предметите, когато това е от значение. При нужда това описване може да стане с помощта на вещо лице.

Ценните веществени доказателства се запечатват в пликове, а на останалите се прикачва картон. На плика, респективно на картона, се отбелязват номерът и годината на делото и номерът по книгата за веществените доказателства.

Ценните веществени доказателства се пазят в касата на съда.

При сменяване на длъжностните лица предаването и приемането на веществените доказателства става с протокол, съставен в книгата форма № 17.

88. Документите, представени като доказателство по делата, по искане на страните и по нареждане на председателя на съда (народния съдия) се предават за пазене в касата на съда по същия начин, както ценните веществени доказателства.

89. Номерът, под който е вписано вещественото доказателство, се отбелязва върху корицата на делото.

Когато веществените доказателства или документите бъдат взети във връзка с разглеждане на дела, те трябва да се върнат на лицето, на което са предадени за пазене, веднага щом нуждата от тях мине.

90. Веществените доказателства се проверяват всяка година през м. януари от комисия, назначена от председателя на съда (народния съдия), състояща се от три отговорни длъжностни лица, едното от които трябва да бъде административният секретар. Комисията проверява дали са налице всички веществени доказателства, съхраняват ли се правилно и дали са изпълнени разпорежданията на следващите текстове. Протоколът за проверката се вписва в книгата за веществените доказателства.

92. Конфискуваните веществени доказателства най-късно 7 дни след влизане в сила на присъдата или определението се предават на органите по § 21, ал. II от Правилника за държавните имоти по реда, указан в § § 27 и 28 от същия правилник.

93. Веществените доказателства, за които е постановено да се върнат на собственика, се предават на последния срещу подпис в книгата форма № 17.

Ако собственикът не потърси тези вещи в срока по чл. 44, ал. II от Закона за бюджета, с тях се постъпва по реда, предвиден в предходния член.

Ако вещите подлежат на бърза развала, те се продават веднага по реда на чл. 67 от НКП, по възможност след покана до собственика да ги получи, когато те подлежат на връщане.

Унищожаването на веществените доказателства, които са без стойност и за които е постановено това, се отбелязва в книгата форма № 17.

Ако вещите са изгубили стойността си след постъпването им в съда поради недобро съхранение или друга причина, комисията по чл. 91 съставя протокол за това, който представя на председателя на окръжния съд (народния съдия). Председателят разпорежда потребното за отговорността на виновното длъжностно лице. Ако за такива вещи в присъдата не е постановено да бдят унищожени, унищожаването става по решение на същата комисия, одобрено от председателя на окръжния съд (народния съдия).

94. Във втората инстанция се прилагат съответно правилата за делопроизводството пред първата инстанция.

95. Всеки докладчик в окръжния съд за констатираните при разглеждане на делата неправилности, допуснати от народен съдия поради небрежност или незнание на закона, е длъжен да състави записка, която предава за пазене в канцеларско дело...

Тези записки се използуват от председателя на съда при упражняване надзора и при изготвяне на отчетите, а също и при ревизиите.

96. Разглежданите от втората инстанция дела се връщат в народния съд в 3-дневен срок след изготвяне на съдебния акт заедно с второинстанционното производство.

Ако осъденият се намира под стража, делото се връща не по-късно от 24 часа от момента на разглеждане на жалбата или протеста.

Второинстанционният съд веднага разпорежда чрез прокурора да бъдат освободени задържаните под стража подсъдими, които са оправдани, осъдени условно или които с признаване на предварителния затвор са изтърпели наказанието. По същия начин се постъпва и ако изтърпяването на наказанието е настъпило през течение на процеса.

97. Заверен препис от съдебния акт на втората инстанция се подрежда в специални канцеларски дела.. - едното за наказателните и другото - за гражданските производства.

98. По производствата по жалби против действия на нотариусите и съдебните изпълнители се прилагат специалните правила на ГПК. При свършването им тези производства остават в съда, а на нотариусите и съдебните изпълнители се изпраща заверен препис от съдебния акт за изпълнение.

По останалите производства се прилагат съответно правилата за делопроизводството пред първата инстанция, освен когато е постановено друго в закона.

При свършването на тези дела същите остават в съда, а преписката с обжалвания акт се връща с уведомление дали е отменен или потвърден този акт. Когато последният е изменен, преписката се връща заедно със заверен препис от присъдата или решението.

По жилищните дела съдът връща преписката заедно със своето производство.

99. За присъдените на държавата суми, както и за суми по начети или за щети от престъпления, присъдени в полза на държавни учреждения, предприятия и други обществени организации, се издават служебно изпълнителни листове незабавно след влизане в сила на съдебния акт. В останалите случаи изпълнителните листове се издават по писмена молба на правоимащия.

Когато ревизионният акт, въз основа на който е присъдена сума по начет, е съставен от контролните органи на финансово-ревизионното управление при Министерството на финансите, служебно издаденият изпълнителен лист се изпраща на същото управление за привеждане в изпълнение.

Когато ревизионният акт е съставен от вътрешноведомствения финансов контрол, изпълнителните листове се изпращат на съответните предприятия и организации.

В останалите случаи служебно издадените листове се изпращат на съдебния изпълнител.

Съдебният изпълнител и другите учреждения, на които са изпратени изпълнителни листове, трябва да потвърдят получаването им. Ако съдебният изпълнител се помещава в същата сграда, уведомлението може да стане с бележка върху съдебния акт, подписана от него.

Съдилищата са длъжни в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата или решението, с които се присъждат или конфискуват в полза на държавата имоти, да изпратят препис от съдебния акт на органите по § 21, ал. II от Правилника за държавните имоти.

100. Когато с присъдата е наложено наказание лишаване от свобода, поправителен труд или обществено порицание, незабавно след влизането й в сила препис от нея се изпраща на прокурора, който трябва да уведоми съда, че го е получил. Прокурорът уведомява съда и когато присъдата е поставена в изпълнение.

101. Когато лицето, против което е издаден служебно изпълнителен лист, има към делото суми, гаранции и ценности, съдът с изпращането на изпълнителния лист уведомява за това съдебния изпълнител. В този случай съдът не връща на осъдения казаните суми, гаранции и ценности, докато последният не представи доказателства, че е изплатил присъдената сума.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

121. Правилникът влиза в сила от 1 април 1953 г.

Той отменя останалите в сила текстове на част първа от Правилника за вътрешния ред, деловодството и отчетността на съдебните места - "Държавен вестник", брой 90 от 19 април 1940 г., както и всички окръжни предписания и инструкции, които му противоречат.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

123. До изпращането на нови образци книги съдилищата ще употребяват наличните такива.