Държавен вестник, брой 102 от 21.XII

1. Настоящият устав урежда реда и условията за превоза на пътници и товари от автомобилния транспорт за общо ползуване и неговите взаимоотношения с клиентите.

(Нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Този устав се прилага по отношение на всички превози за общо ползуване без оглед на ведомствената принадлежност на превозните средства.

2. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

3. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Основното задължение на автомобилния транспорт за общо ползуване е да задоволява нуждите на народното стопанство и гражданите от автомобилни превози.

4. (Нов - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Народните съвети осигуряват терени и съвместно с автомобилните организации организират строителството на автогари, паркинги и стоянки за таксиметровите автомобили с оглед безопасността на движението и изискванията за обслужване на пътниците.

5. (Отм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.)

6. (Отм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.)

7. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Страните по превозните договори са длъжни да осигуряват цялостното и ритмичното изпълнение на договорните задължения, да опазват товарите и превозните средства, да спазват изискванията за безопасността на движението, да съкращават транспортните разходи, както и да оказват другарско сътрудничество, да си разменят необходимите сведения за хода на изпълнението на задълженията, да съставят съвместни протоколи, констативни актове и др., както и да прилагат форми на взаимопомощ и взаимен контрол с оглед изпълнението на договорите.

8. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Превозът на товарите се извършва въз основа на договори. Изпълнението на задълженията на товародателите и автомобилната организация, породени от утвърдените контролни цифри, държавните планови задачи, задължителните номенклатури за превоз на товарите и други нормативни актове, издадени от компетентни органи, се осъществява чрез сключване на годишни договори.

Количествата товари, които трябва да се превозят въз основа на годишния договор, се разпределят по тримесечия и месеци.

9. (Нов - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) С годишния договор превозвачът се задължава да приема товарите в установените по договора срокове, да ги превозва съгласно установените в договора условия и да ги предава на съответния получател, а товародателят - да предава товарите за превоз в определения обем по видове, по крайни получатели и в срокове, посочени в договора. В същите договори се определят начинът на товарене и разтоварване, продължителността на работния ден, броят на работните дни, отправните и получаващите пунктове, рационалните маршрути и схемите на товаропотоците, непрекъснатата денонощна работа на страните по договора, както и други условия, осигуряващи по-пълното задоволяване нуждите на народното стопанство от автомобилен транспорт.

В месечните заявки страните задължително разпределят ритмично товарите за превоз.

10. (Нов - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Товародателите подават, а превозвачът приема месечните заявки за изпълнение на годишния договор според уговореното разпределение.

Задълженията за изпълнение на месечните заявки възникват след приемането им.

Задълженията за изпълнение на ежедневните превози се пораждат от момента на приемане на ежедневната заявка за превоз. След приемане на заявката превозвачът е длъжен в срок от 24 часа да предостави автомобили съобразно вида и характера на товара за натоварване на средните дневни количества товари по месечното разпределение.

Когато количествата товари за месеца са над 1000 т. и са налице еднообразни условия за превозите, страните могат да съставят и да подписват месечен календарен график, като в този случай не е нужно да се подават ежедневни заявки.

11. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато товародателят промени обектите или превозното разстояние, посочено в ежедневната заявка, той носи за това пълна имуществена отговорност.

Обезщетението се заплаща и ако се наложи да се промени видът или тонажът на автомобилите поради изменение вида на товарите.

12. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1977 г.)

13. Видът и товароспособността на автомобилите, с които се извършва превозът, се определят от автомобилното предприятие съобразно характера на превоза, възможността за товарене и разтоварване на наличния автомобилен парк.

14. Клиентът е длъжен:

а) (изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г. и бр. 94 от 1980 г.) да осигури редовно и навременно товарене и разтоварване на автомобилите, за което трябва предварително да подготви товара, като го сортира, претегли и рампира, и своевременно да уведоми получателя кога ще пристигне товарът;

б) да осигури осветление на обектите и съоръженията за товарене и разтоварване;

в) да осигури навеси и други подходящи съоръжения в местата, където се товарят и разтоварват масово артикули, които се повреждат при валежи, като брашно, захар, тютюн и др.;

г) да представи товара за натоварване в място, до което има път, пригоден за движение на автомобили;

д) да поддържа в изправност подходните пътища и терена в пунктовете за натоварването и разтоварването, за да могат свободно да маневрират автомобилите заедно с ремаркетата;

е) (доп. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) да оформя правилно и навреме превозните документи, като вписва в тях как да се постъпи, в случай, че получателят отсъствува или откаже да получи товара;

ж) да почиства автомобилите от всички отпадъци от превозените товари и ако е необходимо да ги дезинфекцира.

(Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Ако клиентът не спазва посочените задължения, заплаща договорените неустойки или обезщетения.

15. (Изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) Клиентът има право да дава по един съпроводител за всеки автомобил или група автомобили. Съпроводителят пътува безплатно срещу вписване в превозните документи от клиента. Невписаният по този ред съпроводител се счита като пътник без билет.

16. Автомобилното предприятие е длъжно:

а) да извърши в надлежния срок превозите по приетите ежедневни поръчки, като осигури технически изправни и почистени автомобили;

б) да снабдява автомобилите с брезенти, синджири, въжета и други спомагателни пособия за опазване и превързване на товара;

в) (нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) да опазва товарите от предаването им за превоз до приемането им от товарополучателя.

При превоз на товари, които могат да повредят, замърсят или заразят брезента, той се дава от клиента.

17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Всеки отделен превоз се вписва в пътния лист. За всеки превоз се издава справка или товарителница по установения образец.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Превозният договор за всеки отделен превоз се сключва с подписването на пътния лист и справката или товарителницата.

18. Данните по превоза се вписват в пътния лист от изпращача и се потвърждават с подписа му.

Получателят вписва в пътния лист времето на пристигането и времето на освобождаването на автомобила и се подписва.

19. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Органите на автомобилното предприятие предварително вписват в справката или товарителницата, данните за автомобила, пътния лист, името на шофьора, наименованието и адреса на клиента.

Преди заминаване от отправния пункт, шофьорът попълва номера на курса по пътния лист, а изпращачът попълва всички останали данни и подписва справката или товарителницата.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) Шофьорът приподписва справката или товарителницата само ако няма съпроводител на товара.

Получателят вписва в справката или товарителницата времето на пристигането и освобождаването на автомобила.

20. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Непопълнените от изпращача или получателя данни в пътния лист или справката или товарителницата се попълват от шофьора под формата на забележка и се считат за достоверни до доказване на противното. В такъв случай превозните и допълнителните такси се изчисляват по така оформените данни.

21. Превозът на товарите се извършва по най-късия път.

(Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) По изключение превозът може да се извърши по обиколен път, когато изискванията за безопасността на движението налагат това, когато най-късият път е в лошо състояние, когато заобикалянето е по-изгодно за народното стопанство или се налага по форсмажорни причини.

22. Лошото състояние на пътя, поради което трябва да се преустановят превозите по него, се установява с протокол от комисия в състав, определен с чл. 63 от настоящия устав.

23. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Превозните и допълнителните такси и неустойките и обезщетенията се изчисляват по данните на пътния лист, като се спазват условията на устава и тарифата.

24. Точното разстояние на превоза се установява своевременно от автомобилното предприятие. При спор то се измерва съвместно с клиента посредством автомобил с изправен километропоказател, за което се съставя протокол.

Установеното при проверката разстояние става меродавно за рекламанта от датата на искането на проверката, а за всички клиенти - от датата на установяването му.

Разноските по проверката се понасят от клиента, ако установеното при проверката разстояние е равно или по-голямо от посоченото от автомобилното предприятие. В противен случай те са за сметка на автомобилното предприятие.

25. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Превозните и допълнителните такси, разноски и неустойките се събират срещу сметката по установен образец.

26. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Превозните и допълните такси се заплащат при подаване на ежедневната заявка, освен ако с договора не е уговорено друго.

Автомобилното предприятие и клиентът могат да уговарят таксите за превоз на масови товари да се заплащат по някои начини, предвидени в Наредбата за плащанията. Това се отбелязва в договора.

27. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Превозните и допълнителните такси и неустойките се заплащат в размери, изчислени от автомобилното предприятие и отбелязани в сметката.

След заплащането клиентът има право да рекламира неправилно събраните и надвзетите такси, а автомобилното предприятие - да досъбира недосъбраните суми.

28. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Установяването тежината на товарите е задължение на клиента, То се извършва по начин, определен в тарифата. Клиентът вписва в пътния лист и в справката или товарителницата действителната тежина на товарите.

Товарът трябва да бъде претеглен преди определеното време за натоварване, освен когато се касае за товари, които ще се теглят на мостов (платформен) кантар.

29. Автотранспортните органи могат да поискат проверочно претегляне на товара. Ако тежината му се окаже равна или по-малка от обявената от клиента, разноските за това претегляне са за сметка на автомобилното предприятие. Ако тежината му се окаже по-голяма от вписаната, клиентът заплаща разноските по претеглянето. За разликата в повече превозни такси се заплащат в двоен размер.

Установената при проверката тежина, потвърдена с кантарна бележка, е меродавна.

30. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Натоварването и разтоварването на автомобилите се извършва от клиента, а по договаряне - от друга стопанска организация или превозвача.

(Нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Организацията и лицата, които извършват натоварването, отговарят за правилното разположение и укрепване на товарите с оглед на тяхното естество и безопасността на движението.

31. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

32. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато товарно-разтоварните операции се извършват от работници или средства на автомобилното предприятие, цената за престой над максималното време се заплаща от клиента само ако надвишеният времепрестой е по негова вина.

33. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Всички манипулации, свързани с натоварването и разтоварването и с оформянето на превозните документи, се включват във времето за престой, за натоварване и разтоварване.

34. За извършване на товарно-разтоварните операции автомобилното предприятие превозва безплатно не повече от един работник за всеки цял тон товар, а при пътуване на празен автомобил - за всеки цял тон от товароспособността на автомобила.

35. Изпращачът вписва имената на работниците в пътния лист и справката.

Невписаните в пътния лист и справката работници се считат за пътници без билет.

36. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Водачът може да откаже превоза, когато не са спазени изискванията за разположението и укрепването на товара, гарантиращи условия за безопасност на движението.

37. Превозът на товари, които поради естеството, размерите и тежината си изискват особени условия се извършва съгласно наредба, утвърдена от министъра на транспорта.

37а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато товародателят предава на превозвача опасни товари, той посочва точно естеството на опасността, както и предпазните мерки, които трябва да се вземат. В случай, че това уведомление не е вписано в превозния документ, товародателят трябва да докаже, че превозвачът е знаел за естеството на опасността на превозвания товар.

Когато превозвачът не е бил известен за опасността на товара, който превозва, той може по всяко време и на всяко място да го разтовари, унищожи или обезвреди, без да отговаря за това пред товародателя. Последният дължи за тези действия и разноски, ако те са направени

38. Превозните такси за товари, които се превозват при особени условия, се определят по споразумение между клиента и автомобилното предприятие.

39. Специалните приспособления по каросерията или автомобила при превоз на особени товари се правят от клиента или за негова сметка и остават негова собственост.

Престоят на автомобила за направянето, поставянето и свалянето на приспособленията е за сметка на клиента.

40. Автомобилните предприятия, които извършват пътнически автотранспорт, имат задача да организират безопасно, бързо и удобно превозване на пътници. Те са длъжни да осигуряват културно обслужване на пътниците по време на пътуването и престоя им в автостанциите.

41. Продажбата на билети, приемането на багажни и колетни пратки за превоз и освобождаването им се извършва в пътническите автостанции и автоспирки, определени с разписанията.

42. Правото да пътува има всеки гражданин, снабден с документи за пътуване, определени в тарифите и правилниците.

Министърът на транспорта определя случаите, в които пътниците се допускат да пътуват при специални условия или не се допускат да пътуват.

(Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Деца до седем навършени години се превозват безплатно.

43. Цените на билетите за пътуване с редовните и извънредните автобуси между две съседни селища се определят според разстоянието по най-късия и възможен за движение път.

(Нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) При временно затваряне на най-късия път от компетентен орган поддържането на автобусната линия се извършва по обиколен път. Разликата в цените в тези случаи се покрива по ред, определен от Министерския съвет.

44. (Изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) Редът за продажбата на билети, срокът за валидността им, условията за превоза на пътниците и ръчния им багаж, както и редът за събиране на глобите при нарушаване на установените правила и наредби се одобряват от министъра на транспорта.

45. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

46. Груповите пътувания на работници и служители от предприятия и учреждения и на членове на организации се извършва по договаряне и се таксуват по специална тарифа.

Редът за организиране и извършване на груповите пътувания се определя от министъра на транспорта.

47. Всеки пътник може да превозва безплатно със себе си в автобуса при извънградски превоз до 10 кг ръчен багаж при условие, че няма да пречи на пътниците и да поврежда автобуса.

48. Автомобилното предприятие носи отговорност за опазването на безплатно превозвания ръчен багаж само ако се установи, че причинената щета, липса или повреда е по негова вина.

49. За ръчен багаж се счита и багажът на пътуващите групи (по условията на груповите пътувания), ако не надвишава 15 кг на заплатено място.

50. Всеки пътник има право да превози с автобуса, с който пътува, при извънградски превоз до 15 кг таксуван багаж.

51. Багажните пратки се предават за превоз в подходяща опаковка. Те се освобождават в автостанциите или в автоспирките срещу редовни разписки.

Багажната разписка се оставя у пътника, когато има липса или повреда на багажната пратка. За предадената на пътника част от багажната пратка се прави съответна бележка, подписана от двете страни.

Когато багажната пратка се превозва до автоспирка и пътникът не се яви да получи багажната пратка или не може да представи багажната разписка, тя се отвозва до най-близката автостанция, гдето се освобождава по установения ред.

52. Автомобилното предприятие може да организира служби за съхраняване на багаж.

Условията и таксите за приемане на багажи на съхранение се уреждат с тарифата.

53. Автомобилните предприятия могат да откриват служби за превоз на колетни пратки.

Колетните пратки трябва да се предават в здрава опаковка.

54. При превоз на колетни пратки автомобилното предприятие спазва следните срокове:

а) срок за изпращане - 48 часа от часа на приемането на пратката;

б) срок за превозване - по едно денонощие на всеки 150 км;

в) срок за уведомяване - 24 часа след пристигане на пратката.

При неспазване на тези срокове автомобилното предприятие заплаща на клиента обезщетение според тарифата, освен ако докаже, че закъснението не по негова вина.

55. Автомобилното предприятие може да организира доставяне на колетните пратки по домовете, предприятията и учрежденията, за което събира установените с тарифата допълнителни такси. При тези случаи срокът за доставяне по чл. 54 се увеличава с едно денонощие.

56. Тарифите за превоз на пътници, багажи, колетни пратки и товари и за съхраняване на багажи съдържат таксите и условията за извършване на превозите и съхраняване на багажите.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 50 от 1977 г.)

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

57. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Разрешава се на министъра на транспорта: да определя класа и категорията на отделни товари, невключени в азбучника към тарифата, и да изменя при необходимост класа и категорията на включените в азбучника товари.

58. При изчисляване на превозните такси органите на автомобилнато предприятие са длъжни са прилагат най-евтини тарифи и да признават всички намаления, ако са налице предвидените условия за прилагането им.

59. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

60. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1977 г.)

61. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1977 г.)

62. Когато пречките се явят, след като превозът е започнал, постъпва се по следния начин:

1. за товарните превози:

а) ако е възможно, минава се по обиколен път, като превозните такси се изчисляват за пропътуваното разстояние;

б) ако превозът по обиколен път е невъзможен, превозвачът взема всички мерки за опазването на товара до получаване на нареждания от клиента. Разходите по опазване на товара са за сметка на клиента.

2. за пътническите превози - минава се по обиколен път, ако това е възможно, или пътниците се връщат в отправния пункт на автобуса.

63. (Изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) Държавното автомобилно предприятие може да откаже извършването на автомобилен транспорт за пътници и товари по пътища с лошо състояние на настилката и тежък профил - големи наклони, малки радиуси на кривите, дебела снежна покривка и по разкаляни, черни пътища - с оглед сигурността на движението и опазването на автомобилите.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) Лошото състояние и тежкият профил на пътя, по който може да се откаже извършването на превози с автомобили, се установяват за всеки окръг от комисия, съставена от представители на изпълкома на окръжния народен съвет, окръжното пътно управление, държавната автомобилна инспекция, превозвача и товародателя. Комисията се съобразява с техническите изисквания за пътищата, по които могат да се извършват автомобилни превози, като взема предвид цялостния стопански резултат и общия интерес на народното стопанство.

64. Намерените вещи се предават на съответната автостанция и се вписват в книгата за загубени и изоставени вещи.

С наредба, одобрена от министъра на транспорта, се определя как да се постъпи с такива вещи съгласно чл. 89 и 90 от Закона за собствеността.

65. Неосвободените в продължение на 30 денонощия багажни и колетни пратки подлежат на ликвидация по начин, определен с наредба на министъра на транспорта.

Срокът започва да тече от деня на пристигането на багажната пратка или от уведомяването на получателя на колетната пратка.

За бързоразвалящите се пратки срокът по ал. 1 е тридневен.

66. С получената при ликвидацията по чл. 65 сума се покриват всички вземания на автомобилното предприятие. Остатъкът от сумата се предава:

а) за багажните пратки - на предявителя на багажната разписка, съответно на правоимащия, когато не може да представи багажната разписка, но докаже правото си върху багажната пратка;

б) за колетните пратки:

на изпращача на пратката, ако той представи разписката и ако пратката не е освободена от получателя;

на получателя на пратката, ако той е осовободил пратката, но не е вдигнал колетите от автостанцията.

67. Остатъкът от получената при ликвидацията сума се внася в приход на държавния бюджет, ако не бъде потърсен в шестмесечен срок от деня на ликвидацията.

68. Когато получената при ликвидацията сума е недостатъчна да покрие вземанията на автомобилното предприятие по превоз на колетни пратки, размерът на недостига се събира от изпращача.

69. Запори и конфискации се налагат с писмено известие от съответните власти по установения ред върху приети за превоз товари и колетни пратки.

70. Запорите и конфискациите се приемат, както следва:

а) срещу изпращача - до момента на освобождаването на пратката от получателя;

б) срещу получателя - след освобождаването на пратката, ако тя не вдигната от района на автостанцията.

71. Пратката се предава на властите, които налагат запора или конфискацията след като заплатят дължимите превозни и допълнителни такси.

Автомобилното предприятие уведомява правоимащия за запора или конфискацията на пратката.

72. Автомобилното предприятие носи материална отговорност за щетите, причинени на пътниците, изпращачите и получателите на пратки, а пътниците и клиентите носят материална отговорност за причинените щети на автомобилното предприятие съгласно разпоредбите на настоящия устав.

(Нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Автомобилното предприятие и социалистическите организации при неизпълнение на договорите за превоз носят отговорност съгласно Наредбата за договорите между социалистическите организации (ДВ, бр. 44 от 1980 г.).

73. Отговорността на автомобилното предприятие обхваща липсите и повредите на:

а) приетите за превоз багажни и колетни пратки и приетите за съхранение багажи;

б) (изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) приетите за превоз товари без съпроводител;

в) (изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.) приетите за превоз товари със съпроводител, ако са повредени или липсват по вина на автомобилното предприятие.

74. Автомобилното предприятие не носи отговорност, ако липсите и повредите на превозните товари, багажни и колетни пратки и на приетите за съхранение багажи се дължат на :

а) естеството на товара или съдържанието на пратките;

б) недостатъците в опаковката, които не са могли да бъдат забелязани при приемането на пратките;

в) невярно обявено съдържание на товари и пратки, които не се допускат до превоз или се превозват при особени условия;

г) (отм., предишна б. "д" - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) вина на клиента.

75.(Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Автомобилното предприятие приема и предава товара по тежината, определена от клиента в пътния лист и справката или товарителницата, без да го тегли.

Товари със здрава и затворена опаковка (бурета, варели, сандъци, кошове, зашити или пломбирани чували и др.), за които клиентът не даде съпроводител, се приемат и предават по бройки. В такива случаи транспортното предприятие отговаря за липсващи бройки, а за други липси и повреди - при доказана негова вина.

76. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

77. Автомобилното предприятие отговаря за смъртта или причинените телесни повреди на пътника през време и вследствие на превоза само при доказана негова вина.

78. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Пътниците носят отговорност за виновно причинените вреди и щети на автомобилното предприятие, освен ако те се дължат на :

а) непреодолима природна стихия, бедствие и др., чието отстраняване не е по силите и възможностите на пътниците;

б) вина на автомобилното предприятие или негови органи.

79. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За липси и повреди на товари и пратки на социалистически организации превозвачът отговаря съгласно Наредбата за договорите между социалистическите организации.

За причинените щети на товарите, пратките и багажите на гражданите автомобилното предприятие плаща обезщетение в следните размери:

а) при липса - действителната стойност на липсващата част;

б) при пълна или частична повреда - разликата между действителната и намалената стойност;

в) при липса или повреда на багажи, колети или товари с обявена стойност - стойността на липсващата или повредената част, но най-много да размера на обявената стойност. Ако се докаже, че действителната стойност е по-ниска от обявената, заплаща се действителната стойност.

При пълна или частична липса автомобилното предприятие, освен че заплаща стойността на причинената щета, но връща и съответната част от превозната такса.

80. Стойността на товарите и пратките без обявена стойност се определя:

а) за товарите и пратките на държавните учреждения и предприятия, кооперативни и обществени организации - по фактури;

б) за товарите и пратките на частни лица - по единните държавни цени на дребно.

81. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато получателят на багажна или колетна пратка докаже, че вследствие неспазване на срока за доставянето той е понесъл щета, автомобилното предприятие заплаща пълния размер на доказаната щета.

Щетите в резултат на неспазен срок за доставяне на багажните и колетните пратки не се заплащат и ако пристигналата пратка не се освободи в течение на 3 денонощия от часа на пристигането, съответно от часа на уведомяването на получателя.

82. Който причини повреда на автотранспортните средства и съоръжения, заплаща стойността на нанесената повреда в троен размер.

Стойността на повредата се определя по ценоразпис, одобрен от министъра на транспорта, или по представена сметка, ако няма ценоразпис.

83. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Всеки случай, който дава основание за събиране на неустойки или заплащане на материално обезщетение, трябва да бъде установен с констативен акт, съставен съгласно наредбата на Министерството на транспорта.

84. Ощетеният по какъвто и да е начин клиент има право да предяви рекламация пред съответното автомобилно предприятие.

Към рекламацията си той е длъжен да приложи оригиналните превозни и отчетни документи, както и всички документи, доказващи причинената му щета, включително констативния акт, ако има такъв акт.

85. Право да предявява рекламации има:

а) за багажните пратки и предаден багаж за съхранение - предявителят на разписката;

б) за колетни пратки - изпращачът до момента на освобождаване на пратката и получателят - след освобождаването;

в) за товарните превози - клиентът, който е предал товара;

г) за всички други случаи - предявителят на оригиналния документ, по който рекламира.

Допуска се вместо учреждението, предприятието или организацията клиент да рекламира вишестоящите му органи, като спазват всички други правила.

86. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Срокът за предявяване на рекламациите за нанесени щети, както и за надвзети превозни и допълнителни такси, е шест месеца:

а) за липси или повреди - от момента на предаване на товара, багажа, багажните и колетните пратки от автомобилното предприятие на клиента;

б) за надвзети суми - от момента на предаване сметката на клиента;

в) за неустойки и обезщетения - от момента на заплащането им;

г) във всички други случи - от момента на причиняване щетата.

Горните срокове се отнасят и за исканите обезщетения и недосъбрани такси и неустойки от страна на автомобилното предприятие.

87. (Отм. - Изв., бр. 20 от 1960 г.)

88. Автомобилните предприятия трябва да разрешават рекламациите и да уведомяват рекламантите за резултата в срок от:

а) 45 дни за рекламации по надвзети такси;

б) 60 дни за всички други рекламации.

Заедно с отговора на рекламациите автомобилното предприятие връща на рекламанта и документите, като за всеки невърнат документ от приложените към рекламацията заплаща 20 лв. глоба.

При пълно или частично отхвърляне на рекламацията на рекламанта се съобщават подробно мотивите за това.

89. За рекламирана и одобрена сума, както и за присъдена сума по предявен иск автомобилните предприятия плащат и законна лихва до деня на даване нареждане за заплащане на сумата считано:

а) по рекламации за надвзети суми - от деня на събирането им;

б) по всички останали рекламации - от деня на постъпването на рекламацията.;

Клиентите заплащат лихви за предявени срещу тях искания от автомобилното предприятие считано от деня на предявяване искането в писмена форма. Лихвите не се събират, когато исканите суми и обезщетенията се внесат в срок от 3 дни от деня на предявяване на искането.

90. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 20 от 1960 г. и ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Неуважените от автомобилното предприятие рекламации за надвзети превозни такси не се разглеждат от правораздавателните органи, а се разрешават по административен ред от Министерството на транспорта.

Решенията на министъра на транспорта не се обжалват.

91. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Иск срещу автомобилното предприятие може да се заведе само след като то е получило, разгледало и отхвърлило по реда на настоящия устав изцяло или частично предявената в срок рекламация или пък не е отговорило в установените срокове.

(Ал. 2 нова - Изв., бр. 20 от 1960 г.) Искове по предходната алинея могат да се предявят в срок от два месеца, считано от деня на получаване отговор на рекламацията, или след изтичане на срока по чл. 88, буква "б".

92. Редът за подаване, приемане и разглеждане на рекламациите за щети, както и за връщане на надвзети или за досъбиране на недосъбрани суми се установява с наредба, одобрена от министъра на транспорта.

93. Автомобилните предприятия са длъжни да връщат надвзетите превозни и добавъчни такси в срок от 15 дни, считано от деня на откриването им, без да чакат предявяване на рекламация от клиента.

Предприятията, организациите и учрежденията при откриване на недовнесени превозни и добавъчни такси са длъжни в едномесечен срок от деня на получаването на превозните документни да внесат на автомобилните предприятия установените от тях недовнесени превозни и добавъчни такси.

94-96. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

97. Всякакви споразумения за намаляване или освобождаване от отговорност по настоящия устав се считат за недействителни.

98. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

99. Настоящият устав се издава въз основа на чл. 322 от Закона за задълженията и договорите.

Уставът влиза в сила от 1 януари 1955 г.