Държавен вестник, брой 36 от 3.V

Преамбюл

Като има предвид, че чл. 104 на Хартата на Обединените нации гласи, че Организацията се ползува на територията на всяка държава-членка от юридическите права, които й са необходими за изпълняване на функциите и постигане на целите й;

Като има предвид, че чл. 105 на Хартата на Обединените нации гласи, че Организацията се ползува на територията на всяка държава-членка от привилегиите и имунитетите, необходими за постигане на нейните цели, и че представителите на членовете на Обединените нации и служителите на Организацията се ползуват също така от привилегиите и имунитетите, които са им необходими за свободно изпълнение на техните функции във връзка с Организацията,

Общото събрание, с резолюция, приета на 13 февруари 1946 г., прие следната Конвенция и я предложи на всички държави-членки за присъединяване:

Член 1

Юридическо лице

Р а з д е л 1. Организацията на обединените нации е юридическо лице. Тя има право:

а) да се договаря;

б) да купува и продава движими и недвижими имоти;

в) да завежда дела.

Член 2

Имоти, фондове и авоари

Р а з д е л 2. Организацията на обединените нации, нейните имоти и авоари, където и да се намират те и какъвто и да е техният пазител, се ползуват с юридически имунитет, освен при специални случаи, доколкото Организацията се откаже изрично от него. Естествено отказването не може да се отнася до изпълнителни мерки.

Р а з д е л 3. Помещенията на Организацията са неприкосновени. Нейните имоти и авоари, където и да се намират и какъвто и да е техният пазител, не могат да бъдат претърсвани, реквизирани, конфискувани, експроприирани или да бъдат обект на каквито и да са принудителни, изпълнителни, административни, съдебни или законодателни мерки.

Р а з д е л 4. Архивите на Организацията и изобщо всички принадлежащи ней или пазени от нея документи са неприкосновени, където и да се намират те.

Р а з д е л 5. Без да бъде подчинена на никакъв контрол, регламентация или мораториум от финансов характер:

а) Организацията може да има фондове, злато или валута и да има сметки в каквато и да е валута;

б) Организацията може свободно да прехвърля своите фондове, злато или каквито и да било девизи от една страна в друга или във вътрешността на която и да е страна и да конвертира всякаква намираща се у нея валута в която и да е друга.

Р а з д е л 6. При упражняване правата, дадени й по силата на горния раздел 5, Организацията на обединените нации ще държи сметка за всички искания на правителството на дадена държава-членка, доколкото смята, че може да им даде ход, без да накърни собствените си интереси.

Р а з д е л 7. Организацията на обединените нации, нейните авоари, приходи и други имущества са:

а) освободени от всякакви преки данъци. Все пак, разбира се, Организацията няма да иска освобождаване от данъци, ненадминаващи обикновено възнаграждение за услуги от обществена полезност;

б) освободени от всякакви мита и забрани, вносни и износни ограничения по отношение внесени или изнесени предмети от Организацията на обединените нации за официални цели. Все пак, разбира се, така внесените предмети без мита и такси няма да се продават на територията на страната, в която са внесени, освен при условия, одобрени от правителството на тази страна;

в) освободени от всякакви митнически такси и всякакви забрани и ограничения за внос и износ по отношение нейните публикации.

Р а з д е л 8. Въпреки че Организацията на обединените нации не изисква по принцип освобождаване от акциз и продажни такси, включващи се в стойността на движими или недвижими имущества, все пак, когато тя извършва за официални цели големи покупки, чиято стойност включва подобни мита и такси, държавите-членки вземат, винаги когато им е възможно, съответни административни мерки за връщането или изплащането стойността на тези мита и такси.

Член 3

Улеснения по отношение съобщенията

Р а з д е л 9. За официалните си съобщения Организацията на обединените нации ще се ползува на територията на всички държави-членки от отношение поне толкова благоприятно, колкото е това към всяко друго правителство или негова дипломатическа мисия, що се отнася до приоритета, пощенските тарифи и такси, каблограмите, телеграмите, радиограмите, телеграфните снимки, телефонните съобщения и всякакви други комуникации, както и тарифите за съобщенията в пресата и радиото. Официалната кореспонденция и другите официални съобщения на Организацията не могат да се цензурират.

Р а з д е л 10. Организацията на обединените нации има право да използува кодове и да получава кореспонденцията си чрез куриери или поща, които се ползуват от същите привилегии и имунитети като дипломатическите куриери и пощи.

Член 4

Р а з д е л 11. Представителите на държавите-членки при главните и помощните органи на Обединените нации и свиканите от ООН конференции се ползуват при изпълнението на функциите си и при пътуването си за и от мястото на срещата със следните привилегии и имунитети:

а) имунитет по отношение лично арестуване, задържане или задържане личния им багаж, а по отношение известни действия, извършени от тях в качеството им на представители (включително и устните и писмените изказвания), пълен юридически имунитет;

б) неприкосновеност на всички книжа и документи;

в) право да ползуват кодове и да получават документи или кореспонденция по куриер или запечатан куфар;

г) освобождаване на самите тях и съпругите (съпрузите) им от всякакви ограничителни мерки относно имиграцията, от всички формалности по зарегистрирането на чужденците, от всички задължения в служба на нацията в посещаваните или прекосяваните от тях страни или при изпълнението на функциите им;

д) по отношение монетните или валутните регламентации - същите улеснения като на представителите на чуждите правителства с временна официална мисия;

е) по отношение личния багаж на представителите - същите имунитети и улеснения като на дипломатическите служители, и също

ж) онези други имунитети и улеснения, съвместими с горното, с които се ползуват дипломатическите служители, освен правото да искат освобождаване от мито на внесените предмети (други освен съставляващите личния багаж), акциз или продажни такси.

Р а з д е л 12. За да се осигури на представителите на държавите-членки в главните и помощните органи на ООН и в свиканите от Организацията конференции пълна свобода на словото и пълна независимост при изпълняване функциите им, те продължават, даже и след като престанат да бъдат представители на държавите-членки, да се ползуват от юридически имунитет по отношение устните си или писмени изказвания, направени при изпълнение на техните функции.

Р а з д е л 13. Когато облагането с някакъв данък зависи от местожителството на данъкоплатеца, периодът от време, през който представителите на държавите-членки при главните или помощните органи на ООН или в свиканите от ООН конференции се намират на територията на една държава-членка в изпълнение на функциите си, няма да се смята като период, през който те се намират там на местожителство.

Р а з д е л 14. Привилегиите и имунитетите се дават на представителите на държавите-членки не за лично удобство, а с цел да им се осигури свободно изпълнение на функциите във връзка с Организацията. Следователно държавата-членка има не само правото, но и задължението да отнеме имунитета на своя представител в случаите, когато, според нея, този имунитет ще пречи на правосъдието или когато той може да се отнеме, без това да навреди на целта, за която е бил даден.

Р а з д е л 15. Разпоредбите на раздели 11, 12 и 13 не се прилагат при случаите, отнасящи се до представителя и властите на държавата, чийто гражданин или представител е или е бил той.

Р а з д е л 16. Според настоящите членове терминът "представители" включва делегати, заместник-делегати, съветници, технически експерти и секретари на делегация.

Член 5

Чиновници

Р а з д е л 17. Генералният секретар ще определи към кои категории чиновници се отнасят разпоредбите на настоящия член, а така също и тези на член 7. Той ще представи списък пред Общото събрание и впоследствие ще го съобщи на правителствата на държавите-членки. Имената на чиновниците, фигуриращи в тези категории, ще се съобщават периодически на правителствата на държавите-членки.

Р а з д е л 18. Чиновниците на ООН:

а) ще се ползуват от юридически имунитет по отношение извършените от тях действия в официалното им качество (вкл. устните им и писмени изказвания);

б) ще се освобождават от всякакви данъци върху заплатата и възнагражденията, получавани от Организацията;

в) ще се освобождават от всякакви задължения в служба на нацията;

г) няма да подлежат нито те, нито съпругите и членовете на семействата им, издържани от тях, на ограничаващите имиграцията разпоредби и на формалностите по зарегистрирането на чужденци;

д) ще се ползуват по отношение валутните улеснения от същите привилегии, както служителите от същия ранг от дипломатическите мисии, акредитирани при заинтересуваното правителство;

е) ще се ползуват те, съпругите им и членовете на семействата им, издържани от тях, от същите улеснения по репатрирането, както дипломатическите пратеници в период на международна криза;

ж) ще се ползуват от правото да внасят без мито покъщнината и вещите си при първото си встъпване в длъжност в заинтересуваната страна.

Р а з д е л 19. Освен предвидените в раздел 18 привилегии и имунитети Генералният секретар и всички генерални подсекретари, техните съпруги и малолетни деца ще се ползуват от привилегиите, имунитетите, освобождаванията от такси и улесненията, дадени съгласно международното право на дипломатическите пратеници.

Р а з д е л 20. Привилегиите и имунитетите се дават на служителите единствено в интерес на Организацията на обединените нации, а не за тяхно лично удобство. Генералният секретар може и трябва да отнеме имунитета на служителя, когато според него този имунитет пречи на правосъдието или отнемането му не вреди на интересите на Организацията. По отношение на Генералния секретар право да произнесе отнемането на имунитета има Съветът за сигурност.

Р а з д е л 21. Организацията на обединените нации ще сътрудничи по всяко време с компетентните органи на държавите-членки за улесняване добрата съдебна администрация, за осигуряване спазването на полицейските правилници и за избягване всякакви злоупотреби, до които биха могли да доведат привилегиите, имунитетите и улесненията, изброени в настоящия член.

Член 6

Експерти, натоварени с мисия за

Организацията на обединените нации

Р а з д е л 22. Експертите (други освен поменатите в член 5 чиновници), когато изпълняват мисии за Организацията на обединените нации, се ползуват през периода на мисията, вкл. и през времето на пътуването, от необходимите привилегии и имунитети за свободно изпълнение на функциите си. Те се ползуват по-специално от следните имунитети:

а) имунитет по отношение лично арестуване или задържане и по отношение задържане на личния багаж;

б) имунитет по отношение всякаква юрисдикция за извършени от тях по време на мисията им действия (вкл. устни и писмени изказвания). Този имунитет ще продължи да им се дава даже и след като престанат да изпълняват мисии за Организацията на обединените нации;

в) неприкосновеност на всички книжа и документи;

г) право да ползуват кодове и да получават документи и кореспонденция по куриер или запечатан куфар за съобщенията си с Организацията на обединените нации;

д) същите улеснения по отношение монетните или валутните регламентации като онези, които се дават на представителите на чуждите правителства във временна официална мисия;

е) същите имунитети и улеснения по отношение личния им багаж като на дипломатическите агенти.

Р а з д е л 23. Привилегиите и имунитетите се дават на експертите в интерес на Организацията на обединените нации, а не за тяхно лично удобство. Генералният секретар може и трябва да отнеме дадения имунитет на експерта при всички случаи, когато по негово мнение този имунитет пречи на правосъдието или когато може да се отнеме, без това да навреди на интересите на Организацията.

Член 7

Пропуски (лесе-пасе) на ООН

Р а з д е л 24. Организацията на обединените нации може да издава пропуски (лесе-пасе) на своите чиновници. Тези пропуски ще се признават и приемат от властите на държавите-членки като валиден документ за пътуване съгласно разпоредбите на раздел 25.

Р а з д е л 25. Молбите за визи (когато такива са необходими), направени от титулярите на тези лесе-пасе и придружени с удостоверение, че тези чиновници пътуват за сметка на Организацията, трябва да се разглеждат във възможния най-кратък срок. Освен това на титулярите на тези лесе-пасе ще се дават улеснения за бързо пътуване.

Р а з д е л 26. Улеснения, подобни на упоменатите в раздел 25, ще се дават на експертите и другите лица, които не притежават лесе-пасе от ООН, но носят удостоверение, че пътуват за сметка на Организацията.

Р а з д е л 27. Генералният секретар, генералните подсекретари и директорите, пътуващи за сметка на Организацията, снабдени с лесе-пасе, издадено от последната, ще се ползуват от същите улеснения като дипломатическите пратеници.

Р а з д е л 28. Разпоредбите на настоящия член могат да се прилагат за чиновниците от подобен ранг при специализираните институции, ако споразуменията, определящи отношенията на поменатите институции с Организацията, съгласно чл. 63 на Хартата съдържат разпоредба за тази цел.

Член 8

Уреждане на споровете

Р а з д е л 29. Организацията на обединените нации ще трябва да предвиди подходящи начини за уреждане на:

а) споровете в областта на договорите или други частноправни спорове, в които Организацията е страна;

б) споровете, в които е замесен служител на Организацията, който поради официалното си положение се ползува от имунитет, в случай че имунитетът му не е отнет от Генералния секретар.

Р а з д е л 30. Всяка контестация относно тълкуването или приложението на настоящата Конвенция ще се отнася до Международния съд за правосъдие, освен ако в даден случай страните се договорят да прибягнат до друг начин на разрешаване на спора. Ако възникне спор между Организацията от една страна и една държава-членка от друга, по всяка повдигната точка от правото ще се иска консултативно мнение съгласно чл. 96 от Хартата и чл. 65 на Статута на съда. Мнението на съда ще се приеме от страните като решаващо.

Заключителен член

Р а з д е л 31. Настоящата Конвенция ще се представи за присъединяване на всички държави-членки на Организацията на обединените нации.

Р а з д е л 32. Присъединяването ще се осъществи чрез депозиране на документ при Генералния секретар на Организацията на обединените нации и Конвенцията ще влезе в сила по отношение на всяка държава-членка в деня на депозирането от страна на тази държава-членка на документа й за присъединяване.

Р а з д е л 33. Генералният секретар ще информира всички членове на Организацията на обединените нации за депозирането на всеки документ за присъединяване.

Р а з д е л 34. Разбира се, когато една държава-членка депозира документ за присъединяване, тя трябва да бъде в състояние, по силата на националното си право, да прилага разпоредбите на настоящата Конвенция.

Р а з д е л 35. Настоящата Конвенция ще остане в сила между Организацията на обединените нации и която и да е държава-членка, депозирала документ за присъединяване, дотогава, докато тази държава е членка на Организацията или докато Общото събрание приеме една обща ревизирана конвенция и въпросната държава-членка стане страна на последната.

Р а з д е л 36. Генералният секретар може да сключва с една или няколко държави-членки допълнителни договори с цел да се пригодят разпоредбите на настоящата Конвенция по отношение на тази или тези държави-членки. Тези допълнителни договори ще бъдат при всеки отделен случай представяни за одобрение на Общото събрание.

УКА3 № 81

У К А 3 № 81

на Президиума на Народното събрание от 27 февруари 1960 г.

(ДВ, бр. 18 от 1960 г.)

Президиумът на Народното събрание въз основа на чл. 35, точка 9 от Конституцията на Народна Република България и чл. 4, буква "к" от Закона за Президиума на Народното събрание

П 0 С Т А Н 0 В Я В А:

Одобрява решението на Министерския съвет от 19 февруари 1960 г. за присъединяването на Народна република България към Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 13 февруари 1946 г., при следната резерва:

"Народна република България не се счита за обвързана от разпореждането на раздел 30 от Конвенцията, което предвижда задължителната юрисдикция на Международния съд за правосъдие, и що се отнася до компетентността на Международния съд за правосъдие в случай на спор относно тълкуването или приложението на Конвенцията. Позицията на Народна република България е, че за да се отнесе пред Международния съд за правосъдие отделен спор за разрешаване, необходимо е съгласието на всички страни в спора за всеки отделен случай. Тази резерва се отнася и за разпореждането от същия раздел, според което съвещателното мнение на Международния съд за правосъдие ще бъде прието за решаващо."