Държавен вестник, брой 79 от 2.X

Преамбюл

Държавите - страни на тази Конвенция, се споразумяха за следното:

Член 1

В следващите членове терминът "континентален шелф" се употребява по отношение: а) повърхността и недрата на морското дъно на подводните райони, долепени до брега, но намиращи се извън зоната на териториалното море, до дълбочина от 200 метра или извън тази граница, до такова място, до което дълбочината на покриващите води позволява разработката на естествените богатства на тези райони; б) към повърхността и недрата на подобни подводни райони, долепени до бреговете на острови.

Член 2

1. Крайбрежната държава осъществява над континенталния шелф суверенни права за проучване и разработка на естествените му богатства.

2. Правата, споменати в точка 1 на този член, са изключителни в този смисъл, че ако крайбрежната държава не извършва проучване на континенталния шелф или не разработва естествените му богатства, никой друг не може да прави това или да има претенции на нейния континентален шелф без нейното пряко съгласие.

3. Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не зависят от наличието на ефикасна или фиктивна окупация на шелфа от нея или непосредственото заявяване за това.

4. Споменатите в тези членове естествени богатства включват минерални и други неживи ресурси на повърхността и недрата на морското дъно, а също така живи организми от "седящите" видове, т. е. организми, които в надлежен, от добивна гледна точка, период на развитието си са или закрепени към морското дъно или под него, или могат да се придвижват само по морското дъно или пък в неговите недра.

Член 3

Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не засягат нито правния статут на покриващите води като на открито море, нито правния статут на въздушното пространство над тези води.

Член 4

Крайбрежната държава не може да препятствува прокарването или поддържането в изправност на подводни кабели или тръбопроводи на континенталния шелф освен в случаите, когато тя осъществява своето право да взема разумни мерки за проучване на шелфа и разработката на естествените му богатства.

Член 5

1. Проучването на континенталния шелф и разработката на естествените му богатства не трябва да създават неоправдана пречка за корабоплаването, риболова или охраната на живите ресурси на морето, а също така не трябва да създават пречки на капиталните океанографски или други научни изследвания, извършвани с цел да бъдат публикувани.

2. При спазване разпоредбите на точки 1 и 6 на този член, на крайбрежната държава принадлежи правото да издига, поддържа или експлоатира на континенталния шелф съоръжения и други инсталации, необходими за проучване и разработка на естествените му богатства, а също така да създава зони на безопасност около тези съоръжения и инсталации и да взема в тези зони мерки, необходими за тяхната охрана.

3. Зоните на безопасността, споменати в точка 2 на този член, могат да се простират на разстояние от 500 метра около издигнатите съоръжения и други инсталации, смятано от всяка точка на техния външен край. Плавателните съдове от всички националности са длъжни да спазват тези зони на безопасността.

4. Такива съоръжения и инсталации, макар те и да се намират под юрисдикцията на крайбрежната държава, нямат статут на острови. Те нямат свое териториално море и тяхното наличие не влияе върху определянето на границите на териториалното море на крайбрежната държава.

5. За издигането на такива съоръжения трябва да се правят съответни оповестявания, а също така трябва да се поддържат постоянни средства за предупреждаване на тяхното съществуване. Съоръжения, изоставени или вече неексплоатирани, трябва да бъдат напълно махнати.

6. Нито самите съоръжения или инсталации, нито заобикалящите зони на безопасността не могат да се намират в места, където те могат да бъдат пречка на обичайните морски пътища, имащи съществено значение за международното корабоплаване.

7. Крайбрежната държава е длъжна да взема в зоните на безопасността всички надлежни мерки за опазване на морските живи ресурси от вредоносни въздействия.

8. За проучване на мястото на континенталния шелф се изисква съгласието на крайбрежната държава. Крайбрежната държава не трябва обаче, като общо правило, да отказва съгласието си, ако молбата изхожда от притежаващо надлежна квалификация учреждение във връзка с провеждане на чисто научно проучване на физическите или биологическите свойства на континенталния шелф, при условие обаче, че крайбрежната държава има право, ако тя пожелае, да участвува или пък да бъде представена в проучването и че, във всеки случай, резултатите на последното трябва да подлежат на публикуване.

Член 6

1. Ако един и същ континентален шелф е продължение на териториите на две или повече държави, бреговете на които са разположени един срещу друг, границата на континенталния шелф, принадлежащ на всяка държава, се определя със споразумение помежду им. При липса на споразумение и ако друга линия на границата не се оправдава от особени обстоятелства, за граница служи средната линия, всяка точка на която е еднакво отдалечена от най-близките точки на тези изходни линии, от които се отмерва широчината на териториалното море на всяка от тези държави.

2. Ако един и същ континентален шелф е продължение на териториите на две съседни държави, границата на шелфа се определя със споразумение помежду им. При липса на споразумение и ако друга линия на границата не се оправдава от особени обстоятелства, границата се определя по принцип на еднакво отдалечаване от най-близките точки на тези изходни линии, от които се отмерва широчината на териториалното море на всяка от тези две държави.

3. При разграничаване на континенталния шелф линиите, прокарани с прилагане на принципите, изложени в точки 1 и 2 на този член, трябва да се определят чрез позоваване на морски карти и географски признаци, съществуващи в дадено време, а също така на неподвижни постоянни ориентировъчни знаци на сушата.

Член 7

Разпоредбите на настоящите членове не засягат правото на крайбрежната държава да разработва недрата чрез прокарване на тунели независимо от дълбочината на водната покривка на недрата.

Член 8

Тази конвенция е открита за подписване до 31 октомври 1958 г. от всички държави - членки на Организацията на обединените нации, или от всяко от специализираните учреждения и от всяка друга държава, която ще бъде поканена от Общото събрание да стане страна в конвенцията.

Член 9

Тази конвенция подлежи на ратификация. Документите за ратификация се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 10

Тази конвенция остава открита за присъединяване към нея на държави, принадлежащи към която и да било от категориите, споменати в член 8. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 11

1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден, считано от деня, следващ датата на депозирането при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесет и втория документ за ратификация или присъединяване.

2. По отношение на всяка държава, ратифицирала конвенцията или присъединила се към нея след депозиране на двадесет и втория документ за ратификация или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на своя документ за ратификация или присъединяване.

Член 12

1. При подписване, ратифициране или присъединяване всяка държава може да направи уговорки по отношение на членовете на конвенцията освен членовете от 1 до 3 включително.

2. Договарящата държава, направила уговорки в съответствие с предидущата точка, може по всяко време да ги вземе обратно чрез известяване за това Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 13

1. След изтичане на пет години от деня на влизането в сила на тази конвенция всяка от договарящите страни може по всяко време посредством писмено заявление на името на Генералния секретар на Организацията на обединените нации да моли за преразглеждане на настоящата конвенция.

2. Общото събрание на Организацията на обединените нации постановява в съответни случаи какви мерки трябва да бъдат взети във връзка с това заявление.

Член 14

Генералният секретар на Организацията на обединените нации съобщава на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и на други държави, споменати в член 8:

а) за всяко подписване на тази конвенция и за депозиране на документи за ратификация или присъединяване съгласно членове 8, 9 и 1О;

б) за датата на влизането в сила на тази конвенция съгласно член 11;

в) за молбите за преразглеждане съгласно член 13 и

г) за уговорките към тази конвенция съгласно член 12.

Член 15

Оригиналът на тази конвенция, руският, английският, испанският, китайският и френският текстове на който са еднакво автентични се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който разпраща заверени преписи на всички държави, споменати в член 8.

В удостоверение на това долуподписаните представители, надлежно упълномощени за това от своите правителства, подписаха тази конвенция.

Съставена в Женева на двадесет и девети април хиляда деветстотин петдесет и осма година.