Държавен вестник, брой 91 от 22.XI

Член 1

С цел да се разшири и задълбочи сътрудничеството във всички области на ветеринарното дело двете Договорящи страни ще провеждат следните мероприятия:

а) обмен на административни предписания по въпросите на ветеринарното дело и други материали за организацията на ветеринарната служба;

б) обмен на ветеринарна статистика и информация;

в) обмен на издаваната специална литература и нагледни материали по ветеринарното дело;

г) взаимно осведомяване за предстоящи конференции, съвещания и курсове за квалификация с цел специалисти от другата Договоряща страна да имат възможност да вземат участие в тях.

Член 2

Двете Договорящи страни си сътрудничат за предпазване и ликвидиране на заразните болести по животните. За тази цел:

а) Договорящите страни се задължават да разменят редовно издаваните периодични бюлетини за хода на заразните болести по животните съгласно изискванията, препоръчани от Международната служба по епизоотиите;

б) съгласуват методите за откриване и мероприятията за ликвидиране на заразните болести;

в) двете Договорящи страни при необходимост вземат съвместно мерки за предпазване и ликвидиране на заразните болести по животните, а при особени случаи и с изпращане на екипирани ветеринарни работници;

г) взаимно си оказват научна и техническа помощ при производството на профилактични и лечебни средства срещу заразните болести по животните и при нужда взаимно се снабдяват с такива;

д) взаимно си разменят щамове на патогенни възбудители с научна и производствена цел;

е) развиват сътрудничество между научните институти на двете страни за проучване заразните болести по животните, особено на зоонозите.

Член 3

Двете Договорящи страни се задължават при вноса, износа и транзита на животни, сурови преработени произведения от животински произход, животински суровини и отпадъци пратките да бъдат снабдени с ветеринарно свидетелство за произход и здравно състояние, издадено от държавен ветеринарен лекар, което да установява, че:

а) животните са заклани в обществена кланица или в кланица за експорт, която се намира под постоянен ветеринарно-санитарен надзор;

б) преди и след клането животните са били прегледани от държавен ветеринарен лекар и не са намерени зоонози и заразни болести, които могат да бъдат пренесени чрез изнасяните продукти и че месото от тези животни е годно за консумация без ограничение. Свинското месо е било прегледано за трихина и цистицеркоза и не са установени такива;

в) ветеринарното свидетелство за месните продукти и консерви да установява, че същите са получени от месопреработвателно предприятие, което се намира под постоянен ветеринарно-санитарен надзор и че продуктите не съдържат вредни вещества и са консервирани или стерилизирани по начин, който не е забранен съгласно законните наредби на страната-вносителка.

Член 4

За улесняване на вноса, износа и транзита и граничния ветеринарен контрол месото и другите хранителни продукти от животински произход се експедират по следния начин:

а) говеждо месо - разсечено на половинки или на четвъртинки, без глави, а от телета и млади говеда (до 75 кг) - на цели трупове;

б) овче и козе месо - на цели трупове;

в) свинско месо - на цели трупове или половинки с глави, крака, кожа и сланина.

Всяка част от закланото животно трябва да бъде така опакована и снабдена със знак или номер, за да може да се разпознава от кой труп произхожда;

Убит дивеч (елени, сърни, диви свине, мечки и други) - на цели трупове, с кожата. Месото от дивите свине и мечки подлежи на трихиноскопиране.

Член 5

Прясната, замразена, охладена, солена или пушена риба за внос или износ да бъде добре опакована и върху опаковката да са отбелязани видът на рибата и името на предприятието-изпращач. Рибните консерви за храна и други рибни произведения да произхождат от предприятия, контролирани от държавна ветеринарна служба, като при производството и преработката им не са употребявани такива методи за консервиране и стерилизиране, които противоречат на законните наредби на страната-вносителка.

Член 6

Двете Договорящи страни обменят опита си при обучаване и повишаване на квалификацията и при специализацията на ветеринарните кадри чрез:

а) обмяна на учебни планове, програми и правилници за ветеринарните училища и институти;

б) размяна на научни и оперативни работници в рамките на съществуващите спогодби за научно-техническо и културно сътрудничество.

Член 7

Министерствата на двете Договорящи страни, под чието ведомство е ветеринарното дело, установяват пряка връзка с цел изпълнението на настоящата Спогодба.

Член 8

След влизане в сила на настоящата Спогодба представители на Договорящите страни разработват конкретни споразумения за провеждането й, а също така и за вноса, износа и транзита на животни и животински произведения.

При необходимост Договорящите страни свикват съвместно съвещание на представители на двете страни, поредно в София и Улан Батор, за обсъждане въпросите, отнасящи се до изпълнението на настоящата Спогодба.

Конкретните споразумения и решения, приети на съвещанията по ал. 1 и 2 на настоящия член, и планът за ветеринарното сътрудничество след одобряването им съгласно вътрешните разпоредби на двете Договорящи страни се смятат за задължителни за изпълнение от всички ведомства и съставляват неразделна част от настоящата Спогодба.

Член 9

Разходите по настоящата Спогодба ще носят Договорящите страни съгласно предварителното споразумение между тях за всеки отделен случай.

Разходите ще се извършат според платежната спогодба, която е валидна за двете страни в деня на изплащането.

Член 10

Настоящата Спогодба подлежи на ратификация и влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи, което ще се извърши в град София.

Спогодбата се сключва за срок от 5 години, считано от деня на размяната на ратификационните документи.

Срокът на действие на настоящата Спогодба автоматически се продължава за всеки следващи 5 години дотогава, когато една от Договорящите страни денонсира Спогодбата 6 месеца преди изтичане на текущия 5-годишен срок.

Спогодбата е сключена в град Улан Батор на 30 декември 1962 г. в два екземпляра, всеки от който на български, монголски и руски език, при което всеки текст има еднаква сила. В случай на разногласие в тълкуването руският език се счита за решаващ.

Улан Батор, 30 декември 1962 г.

За Правителството на Народна република България: В. Цанев

Извънреден и пълномощен посланик на НРБ в МНР

За Правителството на Монголската народна република:

Л. Чимидцерен

Министър на земеделието на МНР