Държавен вестник, брой 57 от 21.VII

Преамбюл

Долуподписаните, надлежно упълномощени, събрали се под покровителството на Икономическата комисия за Европа при Организацията на обединените нации,

констатирайки, че на 10 юни 1958 година на конференция на Организацията на обединените нации по международния търговски арбитраж е била подписана Конвенция за признаване и привеждане в изпълнение на чуждестранни арбитражни решения,

желаейки да съдействуват за развитието на европейската търговия чрез отстраняване, доколкото е възможно, на някои затруднения в организацията и функционирането на външнотърговския арбитраж в отношенията между физическите и юридическите лица на разни европейски страни,

се съгласиха със следните постановления:

Член I

Приложно поле на конвенцията

1. Настоящата конвенция се прилага:

а) към арбитражните споразумения между физически или юридически лица, които в момента на сключването на споразумението имат постоянното си местопребиваване или съответно седалището си в различни договарящи държави, за разрешаването по арбитражен ред на споровете, които са възникнали или биха възникнали от външнотърговски операции;

б) към арбитражните производства и решения, основани на споразуменията, посочени в точка 1, алинея "а" по настоящия член.

2. По смисъла на настоящата конвенция:

а) терминът "арбитражно споразумение" означава арбитражна клауза по писмена сделка или отделно арбитражно споразумение, подписано от страните или съдържащо се в разменените писма, телеграми или в съобщенията по телекса, а в отношенията между държавите, чиито закони не изискват писмена форма за арбитражното споразумение - всяко споразумение, сключено във форма, допустима по тези закони;

б) терминът "арбитраж" означава разглеждане и решаване на споровете както от арбитри, назначавани за всеки отделен случай (arbitrage ad hoc), така и от постоянни арбитражни институции;

в) терминът "седалище на юридическото лице" означава мястото, където се намира управлението на юридическото лице, сключило арбитражното споразумение.

Член II

Възможност за публичноправните юридически лица да се обръщат към арбитража

1. В случаите, предвидени в точка 1 на член 1 от настоящата конвенция, юридическите лица, които по приложимия към тях закон се считат като "юридически лица на публичното право", могат валидно да сключват арбитражни споразумения.

2. В момента на подписването или ратификацията на настоящата конвенция или при присъединяването към нея всяка договаряща държава може да заяви, че ограничава посочената възможност с условията, посочени в нейното заявление.

Член III

За правото на чуждестранните граждани да бъдат арбитри

По арбитражи, предвидени в настоящата конвенция, за арбитри могат да бъдат назначавани и чуждестранни граждани.

Член IV

Организация на арбитража

1. Страните в арбитражното споразумение могат по своя преценка:

а) да предвидят, че предават споровете си на една постоянна арбитражна институция; в такъв случай споровете се разглеждат съобразно правилника на тази институция;

б) да предвидят, че предават споровете си на арбитраж ад хок; в този случай по-специално те могат:

I) да посочат арбитрите или да определят способите за тяхното посочване, ако възникне спор;

II) да определят мястото на арбитража;

III) да определят правилата на процедурата, към които арбитрите трябва да се придържат.

2. Ако страните са уговорили, че възлагат споровете си на арбитраж ад хок и ако в срок от 30 дни от деня, когато на ответника е съобщена молбата за арбитраж, една от страните не назначи свой арбитър, тогава, ако друго не е уговорено, арбитърът на тази страна се назначава, по молба на другата страна, от председателя на компетентната търговска палата на държавата, в която в момента на подаването на молбата за арбитраж пребивава или има своето седалище страната, която не е посочила арбитър. Това правило се прилага също така и когато трябва да се замести арбитър, посочен от една от страните или от председателя на горепосочената търговска палата.

3. Ако страните са уговорили, че възлагат споровете си на арбитраж ад хок, състоящ се от един или повече арбитри, без арбитражното споразумение да съдържа указания за мерките, необходими за организация на арбитража съгласно точка 1 на настоящия член, и ако страните не постигнат съгласие за тях, тогава, като се запазва правилото на точка 2, тези мерки ще бъдат взети от вече посочените арбитър или арбитри. Ако страните не са се споразумели за назначаването на едноличен арбитър или ако назначените арбитри не са могли да се споразумеят за мерките, които трябва да бъдат взети, ищецът може, когато страните са уговорили мястото на арбитража, да се обърне по свой избор с молба за вземане на тези мерки или към председателя на компетентната търговска палата в мястото на арбитража, уговорено между страните, или към председателя на компетентната търговска палата по мястото, където е обикновеното местопребиваване или седалище на ответника в момента на подаването на молбата за арбитраж; ако страните не са уговорили мястото на арбитража, тогава ищецът може да се обърне по свой избор или към председателя на компетентната търговска палата в мястото, където е обикновеното местопребиваване или седалище на ответника в момента на подаването на молбата за арбитраж, или към Специалния комитет, чиито състав и начин на действие са определени в Приложението към настоящата конвенция. Ако ищецът не упражни правата, предоставени му с настоящата точка, тези права могат да бъдат упражнени от ответника или от арбитрите.

4. Председателят или Специалният комитет, към който е отправена такава молба, могат в зависимост от случая:

а) да назначат едноличния арбитър, арбитър-председателя, суперарбитъра или третия арбитър;

б) да заместят арбитъра (или арбитрите), назначени по начин, различен от този, предвиден в точка 2 от настоящия член;

в) да определят седалището на арбитража, като арбитрите могат да изберат друго място на арбитража;

г) да определят сами или чрез препращане към правилник на някоя постоянна арбитражна институция правилата на процедурата, които арбитрите трябва да спазват, ако те сами не са определили правилата на процедурата в случая, когато страните не са уговорили такива правила.

5. Ако страните са уговорили да предадат разрешаването на споровете им на постоянна арбитражна институция, без обаче да са я посочили, и не могат да се споразумеят коя да бъде тази институция, ищецът може да поиска тя да бъде посочена по реда, предвиден в точка 3 на настоящия член.

6. Ако арбитражното споразумение не определя от какъв вид арбитраж - постоянно действуващ или ад хок - трябва да бъде решен спорът между страните и ако те не се споразумеят по този въпрос, ищецът може да поиска този въпрос да бъде решен по реда на точка 3 от настоящия член. Председателят на компетентната търговска палата или Специалният комитет могат или да отправят страните към постоянна арбитражна институция, или да ги поканят да посочат своите арбитри в срок, който ще им определят, като вземат в същия срок и мерките, необходими за функционирането на арбитража. В последния случай се прилагат точки 2, 3, 4 от настоящия член.

7. Ако в течение на 60 дни от получаване на молбата за изпълнение на една от функциите, посочени в точки 2, 3, 4, 5 и 6 на настоящия член, председателят на търговската палата, към когото е отправена молбата, съгласно разпоредбите на една от тези точки не вземе съответните мерки, молителят може да се обърне към Специалния комитет с молба той да вземе тези мерки.

Член V

Отвод за некомпетентност на арбитражния съд

1. Отводът на една от страните за некомпетентност на арбитражния съд, когато отводът се основава на липса или нищожност на арбитражното споразумение или на изгубване на неговата сила, трябва да бъде заявен не по-късно от деня, когато в хода на арбитражното производство страната е взела становище по съществото на спора, а ако отводът се основава на това, че спорният въпрос е вън от компетентността на арбитражния съд, той трябва да бъде предявен в хода на арбитражното производство веднага след като този въпрос бъде поставен. Когато отводът е предявен по-късно, той може да бъде уважен, ако арбитражният съд намери, че причината за закъснението е уважителна.

2. Отводите за некомпетентност, посочени в т. 1, които не са били предявени в сроковете по същата точка, не могат да бъдат по-късно предявени нито в арбитражното производство, ако се касае за отводи, които според правото, прилагано от арбитъра, могат да бъдат заявени само от страните, нито в хода на следващо производство пред държавния съд по съществото или изпълнението на арбитражното решение, ако се касае за отводи, които според закона, посочен от стълкновителната норма на този съд, могат да бъдат заявени само от страните. Държавният съд може да контролира решението на арбитража относно пропускането на срока.

3. Арбитражният съд, чиято компетентност е оспорена, не може да откаже да разгледа делото и е властен сам да се произнесе относно своята компетентност, както и относно съществуването или валидността на арбитражното споразумение или на договора, съставна част на който е това споразумение; обаче становището на арбитража по тези въпроси не изключва последващия контрол на държавния съд, когато такъв контрол е предвиден от закона на държавата на този съд (lex fori).

Член VI

Компетентност на държавния съд

1. Когато пред държавния съд е заведено дело от една от страните по арбитражното споразумение, ответникът трябва да заяви под страх на погасяване поради просрочване отвода си за некомпетентност на този съд, основан на съществуването на арбитражно споразумение, най-късно до или в момента, когато предявява защитата си по същество, в зависимост от това дали законът на държавата на съда счита отвода за некомпетентност като процесуален въпрос или като въпрос по същество.

2. Когато се произнасят относно съществуването или валидността на арбитражното споразумение, съдилищата на договарящите държави ще изхождат по въпроса за правоспособността и дееспособността на страните от приложимия спрямо тях закон, а по другите въпроси:

а) от закона, на който страните са подчинили арбитражното споразумение;

б) при липса на указания по този въпрос - от закона на държавата, в която трябва да бъде произнесено арбитражното решение;

в) при липса на указания за закона, на който страните са подчинили арбитражното споразумение, и ако в момента на заявяване на този въпрос пред държавния съд е невъзможно да се установи в коя държава трябва да бъде произнесено арбитражното решение - от закона, посочен от стълкновителната норма на държавния съд, в който е заведено делото.

Съдът, в който е заведено делото, може да не признае арбитражното споразумение, ако според законите на неговата държава спорът не може да бъде предмет на арбитражно разглеждане.

3. Ако по молба на една от страните е било образувано арбитражно производство, съдилищата на договарящите държави, пред които след това е предявен иск по същия спор и между същите страни или иск за установяване, че арбитражното споразумение не съществува, или е нищожно, или е изгубило силата си, трябва да спрат производството си по този иск, докато арбитражът не се произнесе по съществото на делото, освен ако има сериозни съображения за противното.

4. Молбата за привременни или обезпечителни мерки, отправени до един съдебен орган, не трябва да се счита за несъвместима с арбитражното споразумение, нито като подчиняване на спора по същество на държавния съд.

Член VII

Приложимо право

1. Страните могат по взаимно съгласие да определят правото, което арбитрите трябва да приложат при решаване на спора по същество. Ако страните не са посочили приложимото право, арбитрите ще прилагат правото, посочено от колизионната норма, която арбитрите ще счетат за приложима. В двата случая арбитрите трябва да държат сметка за разпоредбите на договора и за търговските обичаи.

2. Арбитрите произнасят решението си като "дружески посредници", ако е такава волята на страните и ако законът, приложим за арбитража, допуща това.

Член VIII

Мотиви на решението

Предполага се, че страните са се съгласили арбитражното решение да бъде мотивирано, освен ако:

а) заявят изрично, че решението не трябва да има мотиви, или

б) са се подчинили на арбитражна процедура, според която не е прието решенията да се мотивират и ако при това страните или една от тях не са поискали изрично, преди края на заседанието, а ако не е имало заседание - преди изготвяне на решението, то да бъде мотивирано.

Член IX

Унищожаване на арбитражното решение

1. Унищожаването на арбитражно решение, попадащо под действието на настоящата конвенция, в една от договарящите държави е причина да не се признае или изпълни това решение в друга договаряща държава, само ако унищожаването е постановено в държавата, в която или по законите на която това решение е произнесено, и то на едно от следните основания:

а) ако страните в арбитражното споразумение са били според приложимия към тях закон засегнати от някаква неспособност или ако това споразумение е недействително според закона, на който страните са го подчинили, а когато този закон не е посочен, според закона на страната, където решението е произнесено, или

б) ако страната, която иска унищожаването на решението, не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитъра или за арбитражното производство или по други причини е била възпрепятствувана да се защити по делото, или

в) ако решението се отнася до спор, непредвиден или непопадащ под условията на арбитражното споразумение, или съдържа постановления по въпроси, излизащи извън пределите на арбитражното споразумение; но ако постановленията на решението по въпроси, обхванати от арбитражното споразумение, могат да бъдат отделени от тези, които се отнасят до въпроси, необхванати от споразумението, тази част от арбитражното решение, която съдържа постановленията по въпроси, обхванати от арбитражното споразумение, може да не бъде отменена, или

г) ако учредяването на арбитражния състав или арбитражната процедура не съответствуват на споразумението на страните или при липса на споразумение не съответствуват на разпоредбите на член IV на настоящата конвенция.

2. В отношенията между договарящите държави, които същевременно са страни в Нюйоркската конвенция от 10 юни 1958 година за признаването и привеждане в изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, точка 1 на този член ограничава приложението на член V, 1 "е" на Нюйоркската конвенция само до случаите, предвидени в точка 1 на настоящия член.

Член Х

Заключителни положения

1. Настоящата конвенция е открита за подписване или присъединяване към нея за държавите - членки на Европейската икономическа комисия, и за държавите, допуснати с право на съвещателен глас в съответствие с точка 8 на статута на тази комисия.

2. Държавите, които могат да участвуват в някои работи на Европейската икономическа комисия съгласно чл. 11 от нейния статут, могат да станат договарящи държави на настоящата конвенция, като се присъединят към нея, след като тя влезе в сила.

3. Конвенцията ще бъде открита за подписване до 31 декември хиляда деветстотин шестдесет и първа година включително. След тази дата тя ще бъде открита за присъединяване към нея.

4. Настоящата конвенция подлежи на ратификация.

5. Ратификацията на конвенцията или присъединяването към нея се извършва чрез предаване на съответния акт за пазене от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

6. При подписването или ратифицирането на настоящата конвенция или при присъединяването към нея всяка договаряща държава праща на Генералния секретар на Организацията на обединените нации списък на търговските палати или на други нейни институции, председателите на които ще изпълняват функциите, възложени от член IV на настоящата конвенция на председателите на компетентните търговски палати.

7. Постановленията на настоящата конвенция не засягат валидността на многостранните и двустранните споразумения за арбитраж, които са сключени или ще бъдат сключени от договарящите държави.

8. Настоящата конвенция влиза в сила на деветдесетия ден, след като пет от посочените в точка 1 на настоящия член държави предадат актовете за ратификация или присъединяване. По отношение на всяка държава, която ратифицира настоящата конвенция или се присъединява към нея по-късно, настоящата конвенция влиза в сила на деветдесетия ден, след като тази държава предаде ратификационната грамота или акта за присъединяването.

9. Всяка договаряща държава може да денонсира настоящата конвенция с нотификация, отправена до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила след изтичането на дванадесет месеца след получаването на гореспоменатата нотификация от Генералния секретар.

10. Ако след влизането в сила на настоящата конвенция броят на договарящите държави се окаже поради денонсирането по-малък от пет, настоящата конвенция губи силата си от деня, в който става действително и последното денонсиране.

11. Генералният секретар на Организацията на обединените нации съобщава на държавите, посочени в точка 1, а също така на държавите, станали договарящи държави въз основа на точка 2 от настоящия член:

а) за заявленията, направени съгласно точка 2 на член II;

б) за ратификацията на конвенцията и за присъединяването към нея съгласно точки 1 и 2 на настоящия член;

в) за съобщенията, получени в съответствие с точка 6 на настоящия член;

г) за датата, на която влезе в сила настоящата конвенция, съгласно точка 8 на настоящия член;

д) за денонсирането съгласно точка 9 на настоящия член;

е) за загубването силата на настоящата конвенция съгласно точка 10 на настоящия член.

12. След 31 декември хиляда деветстотин шестдесет и първа година оригиналът на настоящата конвенция ще бъде предаден на съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ще препрати надлежно заверените копия на всяка от държавите, посочени в точки 1 и 2 на настоящия член.

В потвърждение на което долуподписаните, надлежно за това упълномощени, подписаха настоящата конвенция.

Съставена в Женева на двадесет и първи април хиляда деветстотин шестдесет и първа година в един екземпляр на руски, английски и френски езици, при което всичките три текста се смятат за автентични.