Държавен вестник, брой 83 от 22.X

Преамбюл

С цел да се предотврати пренасянето на заразни болести по животните на техните територии, както и за да улеснят вноса и транзита на живи животни, продукти от животински произход и на предмети, които могат да бъдат носители на причинители на заразни болести по животните, Правителството на Народна република България и Федералното правителство на република Австрия сключиха следната Ветеринарна конвенция:

Член 1

1. Настоящата Конвенция намира приложение при животни, продукти от животински произход и предмети, които могат да бъдат носители на заразни болести по животните (наричани по-нататък пратки), които произхождат от територията на една от Договорящите страни (държава на произхода) и които се внасят в територията на другата Договоряща страна (държава-вносителка) или които се транзитират през територията на последната (транзитна държава).

2. Когато в настоящата Конвенция не се предвиждат правила за регулиране на вноса и транзита, ще се прилагат вътрешнодържавните разпоредби.

Член 2

1. Животни по смисъла на член 1, ал. I са:

а) еднокопитни и двукопитни животни от всякакъв вид, питомни и диви зайци, домашни и диви птици;

б) луксозни птици, папагали от различни видове, животни за ценни кожи, кучета и котки;

в) пчели;

г) риби.

2. Не се считат за животни по смисъла на ал. I:

животни от циркове, зоологически градини, на предприятия за търговия с такива животни, менажерии и други подобни; екзотични животни изобщо, пощенски гълъби, горски птици и лабораторни животни.

3. Продукти от животински произход по смисъла на чл. 1, ал. I са:

а) трупове на убити (заклани) животни и части от трупове от споменатите в алинея I, букви "а" и "г" видове убити животни, произхождащи от такива животни, отделени от труповете им суровини, пригодни или предназначени за храна на човека в сурово състояние (месо) и в преработено състояние (месни произведения);

б) продукти, произхождащи от означените в ал. I букви "а", "в" и "г" видове животни, които са пригодни или предназначени за храна на човека, като мляко, яйца, мед, хайвер;

в) други продукти (сурови или преработени), които произхождат от живи или убити (заклани) видове животни, споменати в ал. I, букви "а", "б" и "г".

4. Към продуктите от животински произход по смисъла на ал. III не се числят вътрешни органи на животни и други животински части, които са предназначени за фармацевтични препарати.

5. Предмети, които биха могли да бъдат носители на причинители на заразни болести по животните, са такива, които не са от животински произход, но които са били или биха могли да бъдат в съприкосновение с патогенни причинители на болести по животните, като постеля, тор, работни дрехи и други подобни.

Член 3

1. Вносът и транзитът на пратки се допускат само през долуозначените пропускателни пунктове:

За Австрийската република:

По железопътен транспорт:

Хегешхалом, Йонерсдорф, Лайбниц, Розенбах и Шопрон.

По шосеен път:

Клингенбах (с граничен ветеринарен контрол в Шопрон), Могерсдорф, Никелсдорф (с граничен ветиринарен контрол в Хегешхалом) и Шпилфелд-Щрас.

По въздушен път:

Грац-Талерхоф, Инсбурк, Клагенфурт, Линц-Хьоршинг, Залцбург-Максглан и Виена-Швехат.

По воден път по Дунава:

Виена (само за продукти от животински произход).

За Народна република България:

По железопътен транспорт:

Драгоман, Видин (ферибот) и Русе.

По шосеен път:

Драгоман.

По въздушен път:

София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица.

По воден път по Дунава:

Видин и Русе.

2. Ако транспортните интереси налагат, Договорящите страни могат да определят нови пропускателни пунктове или да закриват съществуващите такива.

3. По шосеен път не могат нито да се внасят, нито да се транзитират еднокопитни, двукопитни и птици. Най-висшите ветеринарни ведомства (наричани централни ветеринарни ведомства) могат да допуснат изключения от тази забрана, ако това не е свързано с опасност от пренасяне на заразни болести по животните.

Член 4

1. Пратките подлежат при внос и транзит на ветеринарен граничен контрол с изключение на случаите, предвидени в членове 15 и 16.

2. Ветеринарно-лекарската гранична контрола се провежда от натоварени от държавата ветеринарни лекари (наричани по-нататък гранични ветеринарни лекари).

3. Граничният ветеринарен лекар има за задача:

а) да проверява свидетелствата и другите документи за тяхната достоверност по форма и съдържание;

б) да изследва животните и другите пратки; той може обаче да се откаже от изследване на последните, ако това се налага в интерес на трафика и не съществуват ветеринарно-милиционерски съображения;

в) да решава относно допускането на пратките за внос или транзит.

4. Разпоредбите на настоящата Конвенция се прилагат по отношение на един самолет, едно отделение на кораб, един камион с или без влекач, които се считат равностойни на един железопътен вагон.

Член 5

1. Пратките не трябва да са заразени.

2. Приема се за установено, че пратките не са заразени по смисъла на ал. I, когато са изпълнени установените изисквания:

а) при животните - посочени в приложение 1;

б) при продуктите от животински произход и други възможни носители на причинители на зарази по животните - посочени в приложения 2 и 3.

Член 6

1. Липсата на зарази по смисъла на член 5 се установява пред граничната ветеринарна контрола със свидетелства за произхода и за здравното състояние (наричани по-нататък свидетелства).

2. Свидетелствата трябва да съдържат:

а) местопроизхода и местопредназначението на пратката;

б) име и местожителство на изпращача и получателя;

в) потвърждение, че са налице изискванията на чл. 5, ал. II;

г) при животни - техния брой и описание, и

д) при продукти от животински произход, както и при предмети - още и тяхното название, количество и начин на опаковка.

3. Свидетелствата трябва да бъдат издадени на български и немски език от овластен от държавата за тяхното издаване ветеринарен лекар (наричан по-нататък овластен ветеринарен лекар).

4. Валидността на свидетелствата е при всички случаи от деня на издаването им:

а) при животни - 10 дни;

б) при продукти - от животински произход и други възможни носители на зараза по животните - 30 дни.

5. Свидетелствата за животни, издадени съгласно ал. IV, буква "а", чиято валидност изтича по време, когато пратката все още се намира в държавата-износителка, запазват валидността си за срок от още 10 дни, ако овластеният ветеринарен лекар на държавата-износителка удостовери въз основа на ново изследване, че от ветеринарно-милиционерска гледна точка пратката не поражда съмнение.

Член 7

1. Групови свидетелства могат да се издават за всеки вагон за:

а) животни, когато:

1) същите принадлежат на един изпращач и са предназначени за един и същ получател,

2) са от един и същ вид, и

3) произхождат от една и съща община;

б) продукти от животински произход и други възможни носители на зарази по животните.

2. За пратки, които не отговарят на условията по ал. I, както и за еднокопитни и говеда на възраст над 3 месеца, трябва да се представят единични свидетелства; за бозаещи, когато са придружени от майките, е достатъчно, ако овластеният ветеринарен лекар отбележи върху свидетелството на животното-майка принадлежността на бозаещото към нея.

3. За пчели трябва да се представя свидетелство за всеки отделен кошер.

Член 8

1. При транзит на подлежащи на разрешение пратки всяка една от Договорящите страни има право да изисква представянето на декларация, издадена от ветеринарните власти, с която се дава съгласие за свободен транзит.

2. Декларацията, издадена от ветеринарните власти, с която се дава съгласие за свободен транзит, съставлява писмена декларация, изходяща от централното ветеринарно ведомство на граничната държава, за която е предназначен вносът или през която преминава транзитът, по силата на която централното ветеринарно ведомство се задължава да приеме пратките по смисъла на ал. I без всякакво ограничение от ветеринарно-милиционерски характер.

Член 9

1. Договорящите страни се съгласиха, независимо от изискванията на чл. 5, да допущат вноса на меса и месни продукти, само при спазване на следните условия:

а) месо от еднокопитни, говеда, овце, кози, свине, ако то произхожда от животни, които са заклани в разрешена от централното ветеринарно ведомство на държавата-износителка експортна кланица, и

б) месни произведения, ако те са произведени от месо, отговарящо на изискванията на буква "а", и освен това, ако месните произведения са добити в одобрено от централното ветеринарно ведомство на държавата-износителка предприятие за износ на месни произведения.

2. Експортните кланици и предприятията за износ на месни произведения трябва да отговарят на условията, изброени в приложение 4.

Член 10

1. Месо от еднокопитни, говеда, овце и кози може да се внася само в следното състояние:

а) еднокопитни - трупът на животното трябва да бъде разрязан на половинки или четвъртинки. Ако главата, гръкляна, трахеята и белият дроб не се намират поне на едно място в естествена връзка с трупа на животното, то тези отделени части трябва да са така обозначени, че лесно да се разпознава тяхната принадлежност към трупа, от който са отделени;

б) говеда на възраст над 3 месеца и повече:

1) трупът на животното трябва да бъде разделен на половинки или четвъртинки,

2) главата или долната челюст с принадлежащите към нея дъвкателни мускули трябва да са налице, като не се изисква една естествена връзка с трупа на животното,

3) главата и долната челюст може да липсват, когато трупът на животното е бил подложен на замразяване най-малко в продължение на 6 дни при най-малко минус 10 градуса С, като това обстоятелство трябва да бъде удостоверено от овластения ветеринарен лекар в свидетелството;

в) говеда до 3 месеца, овце и кози:

трупът трябва да бъде оставен цял или разрязан на половинки.

2. При вноса на месо от еднокопитни, говеда, овце и кози е необходимо към изискванията на ал. I още и:

а) лимфните възли да са оставени в естествена връзка с мускулите, органите и други подобни;

б) серозните ципи не трябва да са нито одрани, нито остъргани;

в) трупът трябва да е одран;

г) когато правилата на държавата-износителка предвиждат обозначаване на месото чрез печати или други знаци, те трябва да бъдат поставени съобразно тези предписания върху месото и да бъдат упоменати от овластения ветеринарен лекар в свидетелството.

3. Отделни части от трупа на говеда могат да се внасят при спазване на следните условия:

а) сърце, чер дроб, далак, бъбрек, когато говедото е на възраст най-малко три месеца;

б) мозък и език, ако те са охладени или дълбоко замразени;

в) стомаси, когато са очистени и освен това охладени или избелени.

4. Независимо от разпорежданията на л. I, буква "а" и буква "б" №1 и 2 може да се внася обезкостено конско или говеждо месо, когато отделните парчета тежат най-малко 5 кг и са така обозначени, че да може лесно да се установи трупът, от който произхождат. При обезкостено говеждо месо намира приложение освен това ал. I, буква "б" № 3.

5. Предназначените за внос трупове от животни или части от трупове на обозначените в чл. 2, ал. I, буква "а" животни, не могат да се поставят в изкуствен или естествен лед, нито може да се поставя изкуствен или естествен лед в гръдната или коремната кухина на заклани или убити животни.

Член 11

1. Птици, чието месо е предназначено за внос, могат да бъдат угоявани и клани само в одобрени от централното ветеринарно ведомство на страната-износителка предприятие (птицеугоителни станции или птицекланици).

2. Предприятията по ал. I трябва да отговарят на условията, предвидени в приложение 5.

Член 12

1. Заклани птици могат да се внасят цели или на части.

2. Когато заклани птици се внасят цели, шиите, крилата и бутовете трябва да бъдат оскубани, като главите бъдат грубо оскубани, а останалите части - напълно. Вътрешностите и червата трябва да бъдат отстранени съгласно търговските изисквания.

3. Части от птици се допускат за внос само гърди и бутове. Тези части трябва да бъдат охладени и опаковани в непромокаема опаковка.

4. Убити диви птици и зайци трябва да са цели.

Член 13

1. Овластеният ветеринарен лекар трябва да удостовери при внос на месо и месни произведения, че животните, от които произхожда месото или месните произведения, не са били третирани с особени средства (антибиотици, антоксидационни и други подобни) с цел да се запази месото им.

2. Забранява се внасянето в територията на другата Договоряща страна на месо, произхождащо от животни, подложени на естрогенно или тиреостатично действие.

3. При внос на консервирано месо (месни консерви), което подлежи на граничен ветеринарен контрол, трябва върху опаковъчния материал (консервени кутии, опаковки от изкуствени материи и други подобни) да има надпис с името и адреса на производственото предприятие, точно описание на стоката, датата на производството и да се посочат употребените съставни части при производството на материалите на немски или английски език.

Член 14

1. Вносът и транзитът се допускат след писмено съгласие (разрешение за внос и транзит), издадено от централното ветеринарно ведомство на страната, в която се извършва вносът или транзитът, за следните пратки:

а) животни (чл. 2, ал. I), с изключение на кучета, котки, пчели и животни за ценни кожи;

б) прясно и консервирано месо от еднокопитни и двукопитни животни, както и месни произведения, с изключение на месни произведения, изпращани по пощата и при пътуване на пътници за лична употреба (чл. 16, буква "а"), и свинска мас;

в) убити домашни и диви зайци;

г) пресни стомаси, хранопроводи, черва и мехури;

д) пресни кожи (сурови, само варовани, осолени и остъргани);

е) сурови - неизсушени кости, рога, копита от еднокопитни и двукопитни;

ж) яйца за люпене.

2. Разрешение за внос или транзит се издава, когато вносът или транзитът на пратката не представлява опасност от пренасяне на заразни болести по животните.

Член 15

1. При внос на кучета и котки се издава свидетелство, което се представя при поискване само на граничния ветеринарен лекар.

2. Свидетелството се пази от стопанина на животното за контрола, докато животното пребивава във вносната страна, но не повече от половин година.

Член 16

Не подлежат на граничен ветеринарен контрол следните видове пратки:

а) месни произведения (като колбаси, месни консерви и други подобни), изпращани с пощенски колети или носени от пътници за лична употреба на получателя, респективно на пътника, ако теглото на пратката не надвишава три килограма;

б) приготвено или преработено в консерви месо от домашни и диви птици, както и тлъстини от птици без ограничение на теглото;

в) отрязани рогови върхове (краища), цели рога, пресовани рогови пластинки, фабрично прана вълна, опакована в чували, топена лой, денатурирани свински пръжки, пречистена или обработена перушина за легло и пера за украса, варени конски косми, варувани кожени отпадъци, варувани четина и косми, обработени ценни (кожухарски) кожи.

Член 17

1. Железопътните вагони, с които се превозват пратки, трябва така да са устроени, че да не е възможно изпадането на слама или фураж, респективно изтичането на фекалии и урина, а при други пратки - изпадането на твърди части или изтичането на течности от пратката.

2. Домашни и диви зайци се товарят в сандъци с непромокаем под в жп. вагони, в които не се позволява едновременно товарене на други пратки. При опасност от разпространение на заразни болести по животните може да се предпише цялата подова повърхност на превозното средство да бъде покрита с покривна мушама или с друг непромокаем материал. Железопътният вагон трябва през време на транспорта да бъде затворен и пломбиран.

3. Изпращачът и получателят на пратката с животни са длъжни през територията на вносната или транзитната страна, да държат животните само във вагона и да ги хранят и поят само през време на престоя на означените в разрешителното железопътни гари. На входните пунктове се допуска храненето и поенето на животните извън вагона, ако има подходящи и пригодни за дезинфекция хранилки и поилки.

4. Животните трябва да се транспортират без разтоварване или прехвърляне. Временно разтоварване обаче се допуска, независимо от предвидените в ал. 3 възможности, за извършване на граничен ветеринарен контрол и при извънредни обстоятелства. Наложените поради такива обстоятелства разтоварвания трябва да се извършват само в присъствието на съответния овластен ветеринарен лекар. При въздушен транспорт се допуска прехвърлянето на пратка от самолет на самолет, като не се допуска съприкосновение на животните, тора и урината им с околната среда в летището.

Член 18

1. Действуващите понастоящем на територията на Договорящите страни предписания за дезинфекция се установяват, като равностойни. Тези предписания се прилагат при транспорт на пратки по смисъла на тази Конвенция.

2. Граничният ветеринарен лекар връща вагони, камиони с или без ремаркета, както и самолети и кораби, използувани за превоз на пратки, когато транспортните съоръжения след тяхното използуване не са почистени и дезинфекцирани съобразно установените предписания и когато вагоните не са етикетирани, че са дезинфекцирани.

Член 19

1. Когато на територията на една от Договорящите страни се установи чума по говедата, заразна плевропневмония по говедата, африканска чума по конете, африканска чума по свинете или има съмнение за наличието на една от тези болести по животните, другата Договоряща страна има право за времето, докато съществува опасност от такива зарази, да ограничи или забрани всякакъв внос и транзит на такива пратки, по отношение на които опасността от пренасяне на заразни болести по животните не може да се изключи.

2. Когато на територията на една от Договорящите страни се появи друга задължителна за обявяване заразна болест по животните в застрашителни размери или бъде пренесена от територията на едната в територията на другата Договоряща страна, последната има право да ограничи или забрани вноса или транзита на пратки по отношение тяхната същност, територия и време.

3. Забраната по същество се отнася за пратки, посредством които може да бъде пренесена съответната заразна болест. Териториалната забрана се разпростира върху заразената и застрашена територия. При шап по двукопитните тази територия трябва да се ограничи съобразно разпространението и протичането на болестта. При други заразни болести по животните, подлежащи на задължително обявяване, забраната се простира върху заразеното селище и на територията 30 км около него. Временната забрана се съобразява в зависимост от опасността, която представлява заразната болест, посочена в ал. 2, и се вдига според преминаване на опасността - за шапа тя е най-много (най-късно) 12 месеца. При други задължителни за обявяване заразни болести по животните мерките се вдигат най-късно шест месеца след преболедуването на животните.

4. Когато на територията на една от Договорящите страни избухне шап по говедата, другата Договоряща страна, независимо от разпоредбите в ал. 2, има право да иска свидетелство, издадено от овластен ветеринарен лекар, от което да е видно, че най-късно три месеца и най-рано две седмици преди експедицията на пратката животните са били ваксинирани против шап по говедата с ваксина, прилагана в страната на произхода.

5. В случай, че заразната болест при животните прояви тенденция към особено злокачествен ход или вземе застрашителни размери, забраната може да обхване и тези области, в които тя се е разпространила, а при нужда - и цялата територия на страната-износителка, както и всички пратки.

Член 20

1. Когато няма налице ветеринарно-служебна декларация за допущане на внос въз основа на чл. 8, граничният ветеринарен лекар връща обратно пратките:

а) за които, въпреки предписанията на членове 5 до 8, 13 и 15, не са представени установените свидетелства за извършен ветеринарно-лекарски контрол;

б) които, въпреки предписанията на членове 9 до 13, са третирани;

в) за които, въпреки изискванията на чл. 14, не са представени разрешения;

г) които се превозват с транспортни средства, неотговарящи на чл. 17.

2. Когато ветеринарният лекар върне пратката, той трябва да отбележи в свидетелството основанията си за това.

3. Когато при една пратка:

а) по повод на граничен ветеринарен контрол или

б) след проведена гранична ветеринарна проверка се забележи задължителна за обявяване заразна болест или има съмнение за наличието на такава, граничният ветеринарен лекар, а при случаите, предвидени в буква "б" - съответният овластен ветеринарен лекар, съставя протокол и го изпраща незабавно в централното ветеринарно ведомство. Същото ведомство изпраща препис от протокола по дипломатически път на централното ветеринарно ведомство на другата Договоряща страна; това не изключва непосредствения контакт между централните ветеринарни ведомства на Договорящите страни в неотложни случаи.

4. За начина, по който трябва да се проверяват пратките при граничния ветеринарен контрол, важат ветеринарно-милиционерските изисквания на вносната или транзитната страна.

Член 21

1. Договорящите страни се задължават да се уведомяват взаимно по възможния най-бърз начин:

а) за подлежащи на задължително обявяване заразни болести по животните съгласно вътрешнодържавните им закони;

б) за задължителните за обявяване заразни болести се дават сведения в интервал от 2 седмици, а при поискване се дават и по-подробни сведения за същите.

2. Договорящите страни се задължават да се уведомяват взаимно незабавно - телеграфно или далекописно, за появата на чума по говедата, плевропневмония по говедата, шап, сап, африканска чума по конете, африканска чума по свинете и миксоматоза. Тези съобщения трябва да съдържат:

а) означения на заразените райони и броя на заразените стопанства;

б) предписаните мерки за борба;

в) при шапа се съобщава освен това типът на вируса, а при появата на нови вирусни типове и варианти се дават сведения и за тях;

г) начина, по който протича заразата.

3. Сведенията за хода на болестите, посочени в ал. 2, трябва да се дават в интервали от 10 дни.

4. Договорящите страни се задължават също:

а) да си изпращат списъци на разрешените експортни кланици и предприятия за износ на месо (приложение 4), както и за разрешените предприятия за угояване и клане на птици (приложение 5);

б) взаимно да се уведомяват за допуснати подправки за месо и месни произведения.

Член 22

1. Договорящите страни се съгласяват да не допуснат вноса на:

а) нарязано на малки парчета месо и кланични отпадъци от всякакъв вид животни;

б) при свинете освен това - цели трупове и части от трупове, както и месо (чл. 2, ал. III, буква "а") в задушено, осолено, опушено и саламурено състояние.

2. Централните ветеринарни ведомства могат да допущат изключения от забраната, посочена в ал. 1, буква "б", ако това не е свързано с пренасянето на заразни болести по животните.

Член 23

1. Договорящите страни се съгласяват да учредят една Смесена комисия (по-нататък наричана Комисия).

2. Комисията има следните задачи:

а) да разглежда въпроси, които възникват при изпълнението на Конвенцията, както и други такива, които не са уредени с Конвенцията, да изяснява формата и съдържанието на свидетелствата и да дава препоръки за изменение на Конвенцията;

б) да прави предложение за съгласуване на разпоредбите в Конвенцията с международни задължения, които Договорящите страни може да бъдат заставени да поемат.

3. Комисията се състои от по три представители на двете страни, от които двамата представители трябва да бъдат ветеринарни лекари от централните ветеринарни ведомства и по един представител с научно-правна подготовка от онова министерство, към което принадлежи централното ветеринарно ведомство.

4. Заседанията на Комисията се председателствуват при всекидневно редуване от най-висшия до служебен ранг член на едната, респективно на другата делегация. Първи председател на Комисията ще бъде представител на онази от Договорящите страни, върху територията на която се състои първото заседание. Членовете на Комисията имат право при заседанията да се съветват с вещи лица по специалността.

5. Централното ветеринарно ведомство на едната от Договорящите страни може да направи предложение за свикване на Комисията на централното ветеринарно ведомство на другата страна на основание на посочените в ал. 2 причини. В срок от два месеца от даване на предложението Комисията се събира на заседание.

6. Комисията съобщава незабавно писмено своето становище по поставените в предложението въпроси на централните ветеринарни ведомства.

Член 24

Договорящите страни са съгласни да прилагат разпоредбите по смисъла на тази Конвенция и за други понастоящем познати или непознати болести по животните, ако тяхното разпространение или пренасяне представлява опасност. В такива случаи се прилагат алинеи 5 и 6 на чл. 23.

Член 25

Двете Договорящи страни се съгласяват да си изпращат ветеринарни специалисти с цел обмяна на опит по приложението на Конвенцията, за разглеждане на разрешени в Договорящите страни експортни кланици, месопреработвателни предприятия, предприятия за угояване на птици и птицекланици, като се задължават да осигурят на тези специалисти по възможност всякаква подкрепа при изпълнението на възложените им задачи.

Член 26

Приложенията 1-5, както и обясненията 1-3 съставляват неразделна част от тази Конвенция.

Член 27

1. Конвенцията влиза в сила 60 дни след нейното подписване и важи за неопределено време.

2. Конвенцията може да бъде денонсирана след изтичането на три години, считано от деня на влизането й в сила, със срок за предупреждение 6 месеца.

3. Конвенцията се съставя в два оригинални екземпляра на немски и български език, при което и двата текста са идентични.

Сключена в София на 12 юли 1965 г.

За Правителството на Народна република България: Ив. Башев

За Федералното Австрийско правителство: Бруно Крайски