Държавен вестник, брой 37 от 10.V

Отменен с § 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 263 на Министерския съвет от 30 декември 1999 г. за приемане на Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане и на Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки - ДВ, бр. 6 от 21 януари 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.

1. За трудови злополуки се считат всички травматични увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и всяко увреждане на здравното състояние, настъпило в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за дадена професия условия, ако са довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя.

За трудови се считат и злополуките, станали:

а) през време на каквато и да е работа, вършена по нареждане, или при работа, извършена и без нареждане, но в интереса на предприятието, учреждението или организацията;

б) през време на почивките, прекарани при предприятието, учреждението или организацията;

в) когато работникът или служителят пострада при спасяване на човешки живот или обществено имущество;

г) през време, когато работникът или служителят отива на работа или се връща от работа;

д) през време на участието на работника или служителя в трудови бригади;

е) през време на организирано участие на работниците и служителите във физкултурни състезания, митинги и манифестации;

ж) при изпълнение на обществени задължения, свързани с предприятието, учреждението или организацията, в които лицето работи, възложени от държавни, партийни, профсъюзни и други масови организации, макар възложените задачи да не са в непосредствена връзка с работата на предприятието, учреждението или организацията.

Към трудови злополуки се приравняват и професионалните заболявания и отравяния.

2. Трудовите злополуки са: обикновени, аварийни, тежки и смъртни.

Аварийни са трудовите злополуки, при които са пострадали едновременно трима или повече работници.

Тежки трудови злополуки са злополуките, които водят след себе си инвалидност за работника или служителя.

3. Трудовите злополуки подлежат на регистриране и отчитане по реда на този правилник.

4. На регистриране подлежат всички трудови злополуки, които са станали с работници и служители и са предизвикали загубване на работоспособност за един или повече работни дни.

5. За всяка трудова злополука самият пострадал или най-близкият свидетел на злополуката трябва незабавно да съобщи на прекия ръководител, който от своя страна е длъжен да уведоми за станалата злополука по-висшестоящия ръководител и профкомитета.

6. Трудовата злополука се установява от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията с акт в тридневен срок, считан от деня на злополуката, а професионалното заболяване - в тридневен срок от неговото констатиране от лечебно-профилактично заведение.

Акт за трудова злополука се съставя и за заболявания, които не са включени в таблицата на професионалните заболявания и нямат травматичен произход, но са възникнали при извънредни обстоятелства или ненормални за дадената професия условия. В акта за злополука в тези случаи подробно се описват ненормалните условия и извънредните обстоятелства, при които лицето е работило и заболяло. Въпросът за причинната връзка между заболяването, довело до инвалидност, и условията на труда се решават от ТЕЛК.

При отказ на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията да състави акта той се съставя от председателя на профкомитета, от неговия заместник или от работническия инспектор по труда.

В случай, че актът за трудовата злополука или за професионалното заболяване не бъде съставен, пострадалият или неговите наследници имат право в 6-месечен срок да поискат неговото съставяне.

По същия ред се съставя и акт за трудова злополука при професионални заболявания, проявили се у работници и служители, след като са напуснали вече предприятието, учреждението или организацията, в което са работили при условия, довели до заболяването. В случай, че предприятието, учреждението или организацията е вече ликвидирано, актът се съставя от зав. инспекцията на труда или инспектор по труда въз основа на служебна бележка от лечебно-профилактичното заведение, констатирало професионалното заболяване. Актът за злополука в тези случаи се регистрира в актовата книга на инспекцията на труда.

Ако този срок бъде пропуснат, пострадалият или неговите наследници могат да заведат установителен иск в срок до 3 години от деня на злополуката или от констатиране на професионалното заболяване или заболяването, възникнало при изключителни или ненормални за професията и работата условия. Когато срокът бъде пропуснат по уважителни причини, съдът може да приеме иска за разглеждане и след изтичане на срока.

7. Актът се съставя в 4 екземпляра. Ръководителят на предприятието, учреждението или организацията подписва акта за трудовата злополука, след като проучи причините, които са я предизвикали. След съставянето на акта последния се подписва от лицето, дало първа медицинска помощ, и от двама свидетели, констатирали злополуката.

8. Актът за трудовата злополука се вписва в специална актова книга, каквато са длъжни да водят всички предприятия, учреждения и организации. В нея се откриват следните графи: номер на акта, дата на акта, трите имена на пострадалия, възраст, каква работа изпълнява, трудов стаж, дата на злополуката, причини за злополуката, къде е станала злополуката, загуба на трудодни през отчетното тримесечие, изход от злополуката и забележка. Книгата се води от служител, определен от администрацията на предприятието, учреждението или организацията (главен инженер, завеждащ техническата безопасност и др.).

9. След завеждането на акта за трудовата злополука в актовата книга ръководителят на предприятието, учреждението или организацията е длъжен незабавно да изпрати по един екземпляр от него на:

а) инспекцията на труда, в района на която е станала злополуката;

б) пострадалия работник (служител) или семейството му;

в) съответния прокурор.

Четвъртият екземпляр от акта остава в канцеларията на предприятието, учреждението или организацията и се съхранява в специална папка за актовете за трудови злополуки.

Ръководителят на предприятието, учреждението или организацията е длъжен да осигури провеждането на мероприятия за отстраняване на причините, предизвикали трудовата злополука, в определените срокове.

След изтичане на сроковете, установени за провеждането на тези мероприятия, ръководителят на предприятието, учреждението или организацията проверява тяхното фактическо осъществяване.

10. След прекратяване на временната нетрудоспособност, предизвикана от трудовата злополука, администрацията попълва точки 21 и 22 на акта - за изхода от злополуката и за изгубените трудодни за временна нетрудоспособност. Тази точка се попълва въз основа на болничните листове, които се съхраняват в предприятието. Точки 21 и 22 се подписват от ръководителя на предприятието, учреждението и организацията или от зав. техническата безопасност на труда.

Попълването на точки 21 и 22 от акта е задължително за екземплярите, съхранявани от администрацията на предприятието, учреждението или организацията.

11. Ако в предприятието е станала трудова злополука с работник или служител от друго предприятие (за работа по монтиране, товарене и т. н.), тази злополука се регистрира и отчита в справка на отделен лист, приложен към отчета на предприятието, учреждението или организацията, в което е станала.

В тези случаи актът за станалата трудова злополука се изпраща на предприятието, учреждението или организацията, към което пострадалият се числи на работа и което следва да отчете злополуката по установения ред с форма з-2.

12. При аварийна, тежка или смъртна злополука директорът или главният инженер (техническият ръководител), след като получи съобщение за станалата злополука, е длъжен незабавно да съобщи за нея (по телефона, телеграфа или по куриер) на съответния прокурор, съответната инспекция по труда, висшестоящата организация (министерство, комитет, окръжен (градски) народен съвет и др.).

В случай на смъртна или аварийна злополука с човешки жертви инспекторът по труда при съответния окръжен съвет на профсъюзите уведомява незабавно Централния съвет на профсъюзите - Управление охрана на труда.

Ако в началото е било съобщено, че трудовата злополука е тежка, а след известно време пострадалият почине (от повреда, получена от злополуката), директорът, главният инженер или техническият ръководител са длъжни допълнително да съобщят за смъртта на пострадалия.

13. Всяка аварийна, тежка или смъртна трудова злополука трябва незабавно да бъде разследвана от инспектор по труда.

14. Въз основа на резултатите от разследването на смъртната злополука инспекторът по труда съставя съобщение за разследване на смъртната злополука по образец з-3 в четири екземпляра.

Не по-късно от 3 дни от смъртта на пострадалия инспекторът по труда чрез съвета на профсъюзите изпраща по един екземпляр от това съобщение в ЦС на профсъюзите - Управление охрана на труда, на съответния прокурор, на съответната висшестояща организация (министерство, комитет, ведомство и др.). Четвъртият екземпляр от това съобщение остава в съвета на профсъюзите, където е инспекцията на труда.

15. Независимо от този ред за уведомяване и разследване на аварийните, тежките и смъртните трудови злополуки те подлежат на общо основание на регистриране и отчитане, както останалите трудови злополуки.

16. На отчитане подлежат трудовите злополуки и професионалните заболявания, които са станали в промишлените предприятия, строителството, транспорта, съобщенията, ДЗС, МТС, горските стопанства по стопанисването на горите, опитните полета при научните институти, напоителните системи, комуналните предприятия в градовете, селищата от градски тип и Транспред и са предизвикали загуба на трудоспособност на пострадалия работник или служител за 1 или повече работни дни, по специален образец форма з-2.

17. Ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите, посочени в предходния параграф, са длъжни да проучват причините за всяка станала трудова злополука или професионално заболяване, да правят ежемесечно съвместно с профкомитета анализ на всички злополуки и заболявания, станали в предприятието, учреждението или организацията, и да набелязват мероприятия за премахване на причините им.

Анализът за причините на всяка станала смъртна, тежка или аварийна злополука в 3-дневен срок се довежда до знанието на всички работници и служители в предприятието, учреждението или организацията.

Въз основа на актовете за злополука ръководителите на тези предприятия, учреждения и организации осигуряват срочно и качествено съставяне на тримесечен отчет за трудовите злополуки по образец з-2 и анализ на причините, които са ги предизвикали. В отчета в края на годината се посочват и данните за запланираните и изразходвани през годината средства за охраната на труда. Отчетът и анализът се подписват от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, главния инженер (техническия ръководител), главния счетоводител и председателя на профкомитета.

18. Не по-късно от 15-то число на месеца, следващ отчетното тримесечие, администрацията на предприятието, учреждението или организацията изпраща по един екземпляр от отчета и анализа на висшестоящата организация (за предприятията, учрежденията и организациите, които са на централно подчинение), на окръжния отдел по статистика и съответния окръжен съвет на профсъюзите, към който е инспекцията на труда, в чийто район се намира предприятието, учреждението или организацията.

19. Окръжният съвет на профсъюзите въз основа на постъпилите отчетни форми з-2 и анализите на трудовите злополуки от предприятията на територията на окръга за първото полугодие съставят отчет-форма з-2 по профсъюзи и отчет-анализ за трудовите злополуки за окръга, които изпращат в ЦС на профсъюзите - Управление охрана на труда, до 30 юли.

Анализът за причините на трудовите злополуки за второто полугодие се включва като раздел в доклада на окръжния съвет на профсъюзите за състоянието на охраната на труда, който окръжният съвет на профсъюзите следва да изпрати на ЦС на профсъюзите - Управление охрана на труда, до 10 февруари на следващата година.

20. Стопанските министерства и ведомства, окръжните народни съвети и градският народен съвет в София до 30-то число на месеца, следващ отчетното шестмесечие, изготвят общ анализ за трудовите злополуки по браншове (отрасли) и набелязват мероприятия за отстраняване причините на трудовите злополуки и професионалните заболявания.

21. Централният съвет на профсъюзите въз основа на получените отчети от окръжните съвети на профсъюзите и Централното стратегическо управление прави обобщен анализ за всяко полугодие за най-характерни трудови злополуки по браншове, окръзи, ведомства и профсъюзи, като набелязва съответни мероприятия за отстраняване на причините, които са предизвикали трудови злополуки.

22. Този правилник се прилага за всички предприятия, учреждения и организации.

23. Отговорността за пълното и навременно регистриране, отчитане и анализиране на трудовите злополуки носят директорът, главният инженер и техническият ръководител на предприятието, учреждението или организацията.

24. Контролът за пълното и навременно регистриране, отчитане и анализиране на трудовите злополуки се възлага на профкомитетите и органите по охраната на труда при профсъюзите.

25. Виновните за нарушение на този правилник се подвеждат под дисциплинарна или наказателна отговорност съгласно действуващото законодателство.

26. Този правилник се издава на основание 2259-то разпореждане на Министерския съвет от 5 октомври 1951 г. и отменя Правилника за регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обнародван в Известия, бр. 31 от 18 април 1958 г.

Правилникът е одобрен от Секретариата на ЦС на профсъюзите с решение № 143 от 15 март 1966 г., протокол № 10, и влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.