Държавен вестник, брой 9 от 1.II

На основание чл. 55 от Закона за търговските марки и промишлените образци Държавният комитет за наука и технически прогрес издава инструкция за приложение на закона.

1. Търговските марки за изделия, произведени от едно предприятие, организация или лице, които са предназначени за включване като съставни части, елементи или детайли в други завършени изделия, произведени от друго предприятие, организация или лице, могат да се заявяват за регистрация като самостоятелни марки от предприятията и лицата - производители.

2. По споразумение между предприятията, работещи съвместна продукция, крайното изделие може да се означи само с една марка.

3. Звуковите марки представляват характерни ритмични или музикални изпълнения като рекламни сигнали, мелодии и др. под.

По чл. 4.

4. Не могат да бъдат регистрирани и да се използуват като търговски марки такива наименования, които са изгубили отличителния си характер поради всеобщото им използуване като родово понятие за даден вид стоки, напр. паркетин, целофан.

Описателен характер имат тези знаци, които съдържат указания за мястото, времето, материала, технологията на производството, вида, качеството, цената и други подобни на изделието, напр. отлежало пиво, екстра мастика.

Неверни сведения съдържат знаците, които могат да въведат в заблуждение консуматора, напр. автоматик - за ръчно устройство.

5. Правото по чл. 6 от закона може да се ползува само в случаите, когато се иска регистрация на нова марка. В свидетелството за регистрация на марката се вписват имената на всички предприятия-притежатели. Всяко предпиятие получава отделно свидетелство.

Промени в ползуването на регистрираната марка могат да се правят по искане на всички предприятия - притежатели на марката.

6. Търговските предприятия, организации и дружества представят в Института за изобретения и рационализации преписи от споразуменията с производствените предприятия, въз основа на които могат да използуват своята марка вместо марката на производствените предприятия или наред с нея.

7. Когато Институтът за изобретения и рационализации получи от преждеползувателя възражение срещу искане за регистрация или искане за заличаване на регистрирана вече марка, която не се отличава съществено от неговата и се отнася за същите или подобни стоки, институтът уведомява лицето, предявило искането за регистрацията, респ. притежателя на марката.

Ако заявителят на марката съобщи, че е съгласен с възражението на преждеползувателя по чл. 9, ал. 1 от закона, институтът не разглежда оспореното искане за регистрация и уведомява преждеползувателя в тримесечен срок от датата на уведомлението да направи искане за регистрация.

Ако преждеползувателят иска да бъде заличена регистрирана марка съгласно чл. 9, ал. 2 от закона и нейният притежател не възразява срещу това искане, институтът извършва заличаването и в 7-дневен срок уведомява преждеползувателя да направи искане за регистрация на своята марка в тримесечен срок от решението на института за заличаване.

Ако заявителят, съответно притежателят на марката, възрази по искането на преждеползувателя, институтът уведомява последния да установи преждеползуването си по съдебен, съответно по арбитражен ред.

В срок от един месец от получаване на уведомлението по преходната алинея преждеползувателят трябва да представи в Института за изобретения и рационализации удостоверение от съда, съответно от арбитража, че е завел дело за установяване на преждеползуването.

Въз основа на препис от влязлото в сила решение на съда, съответно на арбитража, с което е установено преждеползуването, институтът не допуска регистрацията или заличава оспорената марка, като дава тримесечен срок на преждеползувателя да поиска регистрация на своята марка.

8. Когато правото върху една марка е прекратено, регистрация на друга марка, която не се отличава съществено от нея, за същите или подобни стоки не се допуска до изтичане на три години от прекратяването.

9. За всяка марка се подава отделно искане. Към искането освен документите, посочени в чл. 12 от закона, се прилагат и десет контрастни черно-бели фотокопия (снимки) или десет отпечатъка от марката, (които могат да бъдат и цветни), с размери не по-малки от 3/4 см и не по-големи от 5/7 см, и клише за черно-бял печат с основа не повече от 6,5 см.

Звуковите марки се представят в ноти, които се прилагат към искането.

Когато искането е направено от български гражданин, прилага се и документ, от който се вижда, че му е разрешено да упражнява производствена дейност.

10. За ползуване на изложбен приоритет заявителят трябва да представи в Института за изобретения и рационализации документ от управлението на изложбата, установяващ датата на излагане на марката и датата на закриването на изложбата.

Към документа се прилага и самата марка.

11. В искането за продължаване срока за закрила на марката се посочват името и адресът на притежателя.

Към искането се прилагат:

а) свидетелство за регистрация на марката у нас;

б) документ за платена държавна такса;

в) документ за платена такса за обнародване на продължения срок.

Когато искането бъде уважено, Институтът за изобретения и рационализации вписва продължения срок на закрилата в оригиналното свидетелство за регистрация на марката.

Ако притежателят на марката е възпрепятствуван да представи оригиналното свидетелство за регистрацията на марката, издава му се отделно удостоверение за продължаване на покровителствения срок.

12. При прехвърляне на марката поради преминаване на едно предприятие към друго или при сливане на предприятията както и при разделяне на предприятията или при преминаване на част от дейността на едно предприятие към друго, искането за прехвърлянето се прави от предприятието-приобретател.

Искането трябва да съдържа името и адреса на предприятията, между които се извършва прехвърлянето.

Към искането се прилагат:

а) свидетелството за регистрацията на марката у нас;

б) документ, удостоверяващ на кого е предоставено ползуването на марката;

в) списък на стоките или услугите, за които се ползува марката (ако има промяна в списъка на стоките, за които е била регистрирана марката);

г) документ за платена държавна такса;

д) документ за платена такса за обнародване.

Името на новия притежател на марката се вписва в оригиналното свидетелство за регистрация на марката. Ако притежателят на марката е възпрепятствуван да представи свидетелството, Институтът за изобретения и рационализации издава отделно удостоверение.

13. При прехвърляне или отстъпване на правото за ползуване на марката от едно предприятие, организация или лице на друго, въз основа на специално съглашение за лицензия, искането за регистрация на това прехвърляне или отстъпване се прави от получателя на лицензията.

Искането съдържа името и адреса на получателя на лицензията и стоките или услугите, за които се отнася лицензията.

Към искането се прилагат:

а) оригиналното свидетелство за регистрация на марката у нас, когато се извършва прехвърляне на собствеността;

б) препис от специалното съглашение за лицензия;

в) документ за платена държавна такса;

г) документ за платена такса за обнародване на лицензията.

Името на новия притежател на марката се вписва в оригиналното свидетелство за регистрация на марката. Ако притежателят на марката е възпрепятствуван да предостави свидетелството, Институтът за изобретения и рационализации издава отделно удостоверение.

При отстъпване на правото за ползуване на марката институтът издава на ползувателя удостоверение за лицензията, вписана в регистъра за марките.

14. Получателят на лицензията е длъжен да посочва лицензията върху стоките, които означава с лицензираната марка.

15. Заинтересуваните лица правят искане за заличаване на регистрираната марка до Института за изобретения и рационализации, които посочват основанието за заличаване.

Институтът уведомява притежателя на марката за постъпилото искане и му дава тримесечен срок, за да направи възражения.

Ако искането за заличаване се основава на неизползуване на марката, в срока по алинея втора от получаване на уведомлението притежателят на марката е длъжен да предостави доказателства за използуването на марката. Ако такива доказателства не бъдат предоставени, институтът заличава регистрацията на марката.

16. - 29. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.)

30. Качествените признаци на стоките, които отговарят на специфичните признаци, характеризиращи наименованието за произход, се определят от Държавната инспекция по качеството към Държавния комитет за наука и технически прогрес, която издава съответен документ.

Този документ се представя в Института за изобретения и рационализации заедно с документите по чл. 39 от закона.

31. Регистрираните български наименования за произход се заличават поотделно за всяко предприятие с преустановяване на дейността му.

Окончателното заличаване на регистрираното наименование за произход настъпва с преустановяване дейността на последното предприятие - ползувател на това наименование.

32. Държавната такса за действия по закрилата на търговски марки, марки за услуги, промишлени образци и наименования за произход, извършвани от Института за изобретения и рационализации, се внася в Българската народна банка, а таксата за обнародване - по сметката на Института за изобретения и рационализации.

33. Всички документи, представяни във връзка със закрилата на чуждестранни търговски марки, марки за услуги, промишлени образци и наименования за произход, трябва да бъдат в превод на български език.

34. Българските марки, промишлени образци и наименования за произход може да се регистрират в чужбина чрез Българската търговска палата по установения ред.