Държавен вестник, брой 15 от 22.II

Член 1

В настоящата Конвенция посочените по долу термини имат следните значения:

1. "Консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство.

2. "Шеф на консулството" означава генерален консул, консул, вицеконсул и консулски агент, които са ръководители на консулствата.

3. "Консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефът на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. В определението "консулско длъжностно лице" се включват също така лицата, командировани към консулството за изучаване на консулската служба (стажанти).

4. "Сътрудник на консулството" означава лице, което не е консулско длъжностно лице и изпълнява в консулството административни или технически задачи. Под термина "сътрудник на консулството" също така се разбират работници от обслужващия персонал на консулството.

5. "Плавателен съд" означава всеки плавателен съд, плаващ под знамето на изпращащата страна.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласие на тази страна.

2. Местонахождението но консулството, рангът му, и границите на консулския окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна иска по дипломатически път съгласието на приемащата страна за такова назначение.

2. След като такова съгласие бъде получено, дипломатическото представителство на изпращащата страна изпраща на Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг документ за назначаване на шефа на консулството. В патента или другия документ се посочват пълното име на шефа на консулството, неговото гражданство, рангът, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите задължения, и местонахождението на консулството.

3. След представянето на патента или друг документ за назначаване на шефа на консулството, приемащата страна му издава във възможно най-краткия срок екзекватура или друго разрешение.

4. Приемащата страна, до издаването на екзекватура или друго разрешение, може да даде на шефа но консулството съгласие за временно изпълнение на неговите функции.

5. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнението на своите функции само след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

6. От момента на признаването, даже временно, органите на приемащата страна вземат необходимите мерки за това, щото шефът на консулството да може да изпълнява своите функции.

Член 4

Изпращащата страна съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна пълното име и фамилия, гражданството, ранга и длъжността на консулското длъжностно лице, което е назначено в консулството не в качеството си на шеф на консулството.

Член 5

Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 6

Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение на шефа на консулството са оттеглени или че консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството са нежелателни. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове съответно шефа на консулството, консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството, ако те вече са пристъпили към работата си. Ако изпращащата страна не изпълни в течение на разумен срок това задължение, приемащата страна може да се откаже да признава такова лице като консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството.

Член 7

Приемащата страна осигурява на консулското длъжностно лице защита и взема необходимите мерки за да може, консулското длъжностно лице да изпълнява своите функции и да се ползува с правата, привилегиите и имунитетите предвидени в настоящата Конвенция и от законодателството на приемащата страна. Приемащата страна взема необходимите мерки за осигуряване защитата на консулството и на жилищните помещения на консулските длъжностни лица.

Член 8

1. Ако шефът на консулството, поради някаква причина не може да изпълнява функциите си, или ако длъжността шеф на консулството временно е вакантна, изпращащата страна може да упълномощи консулско длъжностно лице от това или от друго консулство в приемащата страна или един от членовете на дипломатическия персонал на дипломатическото си представителство в приемащата страна временно да ръководи консулството. Пълното име на това лице предварително се съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна.

2. Лицето, упълномощено временно да ръководи консулството има право да изпълнява функциите на шефа на консулството, на чието място то е назначено. Върху него се разпростират същите задължения и то се ползува със същите права, привилегии и имунитети, каквито би имало, ако би било назначено съгласно член 3 от настоящата Конвенция.

3. Назначаването на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в консулството, съгласно точка 1 на настоящия член, не засяга привилегиите и имунитетите, които са му предоставени по силата на неговия дипломатически статут.

Член 9

1. Върху членовете на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна на които е възложено осъществяването на консулските функции в това представителство се разпростират предвидените от настоящата Конвенция права и задължения на консулските длъжностни лица.

2. Осъществяването на консулските функции от лица, посочени в точка 1 на настоящия член, не засяга привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на дипломатическия им статут.

Член 10

Изпращащата страна може съгласно законите на приемащата страна да придобива в собственост или да наема терени, здания или части от здания за настаняване на консулството и за жилищни помещения на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, ако те са граждани на представляваната страна и не живеят постоянно в приемащата страна.

Приемащата страна в случай на необходимост оказва помощ на изпращащата страна при придобиване в собственост или при наемане на терени, здания или части от здания за посочените по-горе цели.

Член 11

1. Консулската емблема с държавния герб на изпращащата страна, а също така съответното наименование на консулството на езика на изпращащата страна и на езика на приемащата страна, могат да бъдат поставени на сградата, в която е настанено консулството.

2. На консулството, а също така на резиденцията на шефа на консулството, може да се издига знамето на изпращащата страна.

3. шефът на консулството може да поставя на своите превозни средства (автомобили, катери) знамето на изпращащата страна.

Член 12

1. Зданията или части от здания, използувани изключително за целите на консулството, а също така дворът, обслужващ тези здания или части от здания, са неприкосновени.

Органите на приемащата страна не могат да влизат в зданията или частите от здания, използувани изключително за целите на консулството, или в двора, обслужващ тези здания или части от здания, без съгласието за това на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лицето, назначено от един от тях.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член се прилагат също така и към жилищните помещения на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако те не са граждани на приемащата страна, или лица, постоянно живеещи в нея.

Член 13

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от тяхното местонахождение. Неслужебни документи не трябва да се съхраняват в консулските архиви.

Член 14

1. Консулството има право да влиза във връзка със своето правителство, с дипломатическото представителство и с консулствата на изпращащата страна в приемащата страна. За тази цел, консулството може да използува всички обикновени средства за съобщение, шифър, куриери и запечатани куфари (чували, сакове и др.). Инсталиране и използуване на радиопредаватели може да става само със съгласието на приемащата страна.

При използуването на обикновените средства за съобщение по отношение на консулството се прилагат същите тарифи, както и по отношение на дипломатическото представителство.

2. Служебната кореспонденция на консулството, независимо от това, какви средства за съобщение то използува, и запечатаните куфари, имащи видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не подлежат на контрол или задържане от страна на органите на приемащата страна.

3. На лицата, заети с пренасянето на консулските куфари, приемащата страна предоставя същите права, привилегии и имунитети, както и на дипломатическите куриери на изпращащата страна.

4. Консулският куфар може да бъде поверен на командира на плавателен съд или самолет. Той се снабдява с официален документ, като се посочва броят на местата, заемани от куфара, но той не се смята за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да приеме куфара непосредствено и безпрепятствено от командира на плавателния съд или самолета.

Член 15

Личността на консулското длъжностно лице и на сътрудника на консулството, ако той не е гражданин на приемащата страна или лице постоянно живущо в нея, са неприкосновени. Те не подлежат на арестуване или задържане под каквато и да било форма. Приемащата страна е длъжна да се отнася към тях с необходимото уважение и да взема всички необходими мерки за предотвратяване на каквито и да било посегателства върху тяхната личност, свобода или достойнство.

Член 16

1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако той не е гражданин на приемащата страна или лице постоянно живеещо в нея, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна с изключенията, предвидени в букви "а", "в" и "с" на точка 1 и точка 3 на член 31 на Виенската конвенция за дипломатически отношения, подписана на 18 април 1961 година.

2. Членовете на семействата на консулските длъжностни лица или на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или лица, постоянно живеещи в нея, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна и с лична неприкосновеност в същата степен, както и консулските длъжностни лица или сътрудници на консулството.

3. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството или на членовете на техните семейства. Отказът във всички случаи трябва да бъде изрично изразен в писмена форма.

Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански и административни дела не означава отказ от имунитет по отношение изпълнение на решение, за което се изисква специален отказ.

4. Ако консулското длъжностно лице, сътрудник на консулството или член на тяхното семейство, живеещ заедно с тях, предяви иск по дело, по което би се ползувал с имунитет съгласно този член, той няма право да се позовава на имунитет от юрисдикцията по отношение на всеки насрещен иск непосредствено свързан с основния иск.

Член 17

1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството си на свидетел.

2. Сътрудникът на консулството, който не е гражданин на приемащата страна, може по молба да даде свидетелски показания. При това, обаче, той може да се откаже да дава показания за обстоятелства, засягащи служебната дейност. Не се допуска вземането мерки за принуждаване на сътрудника на консулството да дава показания или да се яви за тази цел пред съда, а също така привличането му към отговорност в случай на отказ от даване на показания или неявяване н съда.

3. В случай на съгласие от страна на сътрудника на консулството да даде свидетелски показания, предприемат се всички разумни мерки, за да се избегнат пречките в работата на консулството. В случаите, когато това е допустимо и възможно, устни или писмени свидетелски показания могат да бъдат дадени в консулството или в квартирата на съответния сътрудник на консулството.

4. Сътрудникът на консулството, върху който не се разпростират разпоредбите на точка 2 на настоящия член, може да се откаже да дава свидетелски показания за обстоятелства, засягащи служебната дейност.

5. Разпоредбите на настоящия член се отнасят както към съдопроизводството, така и към производството, извършвано от административните органи.

6. Разпоредбите на настоящия член съответно се прилагат към членовете на семействата на консулските длъжностни лица или на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или лица, живеещи постоянно в нея.

Член 18

Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството и членовете на техните семейства, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или лица, постоянно живеещи в нея, се освобождават в приемащата страна от служба във въоръжените сили и от всички видове задължителни повинности.

Член 19

Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, а също така членове на техните семейства, живеещи заедно с тях, които са граждани на изпращащата страна, но не живеят постоянно в приемащата страна, се освобождават от изпълнението но всички изисквания, предвидени от законите и правилниците на приемащата страна относно регистрацията, получаване на разрешение за жителство и други подобни изисквания, предвидени към чужденци.

Член 20

1. Изпращащата страна се освобождава в приемащата страна от облагане с каквито и да било данъци или други подобни такси от всякакъв вид за:

терен, сграда или част от сграда, използувани изключително за консулски цели, включително жилищните сгради на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако посоченият имот е собственост или се наема от името на изпращащата страна или от някое физическо или юридическо лице, действуващо от името но тази страна;

сделки или документи, във връзка с придобиването на посочения недвижим имот, ако изпращащата страна придобива този имот изключително за консулски цели.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член не се отнасят до плащания за конкретни видове обслужване.

Член 21

Приемащата страна не облага и не събира никакви данъци или други подобни такси върху движимо имущество, което е собственост на изпращащата страна или което се намира в нейно владение, или ползуване и е използувано за консулски цели, както и във връзка с придобиването на такова имущество, за което в друг случай изпращащата страна би била длъжна да заплаща на законно основание.

Член 22

Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако той не е гражданин на приемащата страна или лице постоянно живеещо в нея, се освобождава от плащане на всички данъци и други подобни такси от всякакъв вид, налагани или събирани от приемащата страна по отношение на работната заплата, получавана от тях за изпълнението на служебните задължения.

Член 23

1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях и са граждани на изпращащата страна, но не живеят постоянно в приемащата страна, се освобождават в приемащата страна от всякакви държавни и местни данъци и такси, включително данъци и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

2. ПРедвиденото в точка 1 на този член освобождаване не се прилага по отношение:

а) косвените данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху личното недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна, с изключение данъците и таксите, от заплащането на които се прилага освобождаването съгласно член 20 от тази Конвенция;

в) данъци и такси върху наследство и придобиване на имущество в приемащата страна;

г) данъци и такси върху лични доходи, получавани от източници в приемащата страна;

д) данъци и такси върху сделки и документи, оформяващи или отнасящи се до сделки, включително държавни такси (гербови такси от всякакъв вид), налагани или събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите от заплащане, на които се прилага освобождаването съгласно член 20 от тази Конвенция;

е) плащания за конкретни видове услуги.

Член 24

1. Всички предмети, включително и автомобилите, внасяни за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митнически такси и други данъци от всякакъв вид, налагани във връзка с внасянето или по причина на внасянето, както и предметите, внасяни за служебно ползуване от дипломатическото представителство.

2. Консулското длъжностно лице и членовете на семейството му се освобождават от митнически контрол. Консулското длъжностно лице, сътрудникът на консулството, а също така живеещите заедно с тях членове на техните семейства, ако не са граждани на приемащата страна или лица, живеещи в нея постоянно, се освобождават от митнически такси и други вземания от всякакъв вид, налагани във връзка с внасянето или по причина на внасянето, каквито се предоставят на съответната категория от персонала на дипломатическото представителство.

3. В точка 2 на настоящия член терминът "съответната категория от персонала на дипломатическото представителство" се отнася към членовете на дипломатическия персонал, ако става дума за консулските длъжностни лица, и към членовете на административно-техническия персонал, ако става дума за сътрудниците на консулството.

Член 25

Всички лица, на които съгласно настоящата Конвенция се предоставят привилегии и имунитети, са длъжни без накърняване на техните привилегии и имунитети да зачитат законите и правилата на приемащата страна, включително законите и правилата за регулиране на движението по транспорта и за застраховането на автомобилите.

Член 26

Доколкото това не противоречи на законите и правилата на приемащата страна за районите, влизането в които се забранява или се ограничава по съображения на държавната безопасност, на консулското длъжностно лице трябва да се разрешава свободно да се движи в границите на неговия консулски окръг за изпълнение на служебните си задължения.

Член 27

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да изпълнява функциите, посочени в тази част. Консулското длъжностно лице може освен това да изпълнява и други официални консулски функции, ако те не противоречат на законодателството на приемащата страна.

2. Във връзка с изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към компетентните органи на консулския окръг, включително представителствата на централните учреждения.

3. Консулското длъжностно лице има право да събира консулски такси съгласно законодателството на изпращащата страна.

Член 28

Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг:

1. Да защищава правата и интересите на изпращащата страна на своите граждани и юридически лица.

2. Да съдействува за развитието на търговските, икономическите, културните и научни връзки между изпращащата страна и приемащата страна, да съдействува за развитието на туризма и да спомага по друг начин за развитието на приятелските отношения между тях.

Член 29

1. Консулското длъжностно лице в границите на консулския окръг има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви заявления, необходими според законодателството на изпращащата страна, по въпросите на гражданството;

в) да регистрира и получава съобщения и документи за раждане или смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да сключва бракове и извършва разтрогване на бракове съгласно законодателството на изпращащата страна, при условие, че двете лица са граждани на изпращащата страна;

д) да приема заявления, засягащи семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна сведения за регистрацията на актовете за гражданското състояние, извършена в консулството съгласно букви "в" и "г" на точка 1 на този член, ако това се изисква от местните закони.

3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задължението да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

Член 30

Консулското длъжностно лице има право да извършва осиновяване и учредява настойничество съгласно законодателството на изпращащата страна и Договора за указване правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, сключен между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики.

Член 31

Консулското длъжностно лице има право:

1. Да издава, задължава и анулира паспорти на граждани на изпращащата страна.

2. Да издава документи, даващи право на влизане в изпращащата страна и да прави в тях необходимите изменения.

3. Да издава входни, изходни и транзитни визи.

Член 32

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да осъществява нотариални действия, предвидени съгласно законодателството на изпращащата страна:

а) по молба на лице от всякакво гражданство за използуване в изпращащата страна;

б) по молба на граждани на изпращащата страна за използуване извън тази страна.

2. Консулското длъжностно лице има право да превежда документи и да заверява правилността на превода.

Член 33

Консулското длъжностно лице има право да извършва в консулството, в своето жилище или в жилищата на граждани на изпращащата страна, а също така на борда на плавателните съдове или самолети на изпращащата страна следните действия:

1. Да приема, съставя и заверява заявления на граждани на изпращащата страна.

2. Да съставя, заверява и съхранява завещания на граждани на изпращащата страна.

3. Да съставя или заверява сделки, сключени между граждани на изпращащата страна и да заверява едностранни сделки, доколкото тези сделки не противоречат на законодателството на приемащата страна. Консулското длъжностно лице не може да съставя и заверява такива сделки, с които се установяват или отчуждават вещни права върху недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна.

4. Да съставя или заверява сделки между граждани на изпращащата страна и граждани на приемащата страна, ако тези сделки се отнасят изключително до интереси, намиращи се на територията на изпращащата страна или подлежат на изпълнение на територията на тази страна при условия, че тези сделки не противоречат на законодателството на приемащата страна.

5. Да легализира документи, издадени от органи или официални лица на изпращащата страна или на приемащата страна, а също така да заверява преписи, преводи и извлечения от тези документи.

6. Да заверява подписи на граждани на изпращащата страна върху всякакви видове документи, ако съдържанието на тези документи не противоречи на законите на приемащата страна.

7. Да приема на съхранение имущество и документи от граждани на изпращащата страна или за тези граждани, доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата страна.

8. Да извършва други действия, отнасящи се до функциите на консулското длъжностно лице, ако те не противоречат на законите на приемащата страна.

Член 34

Съставените, заверените или преведените от консулското длъжностно лице документи съгласно член 33 на настоящата Конвенция се третират в приемащата страна като документи, имащи същото юридическо значение и доказателствена сила, както ако ти биха били съставени, преведени или заверени от компетентните органи и учреждения на приемащата страна.

Член 35

1. Функциите на консулските длъжностни лица по наследствени дела се регулират от разпоредбите на Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за оказване правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказателни дела.

2. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват консулското длъжностно лице за смъртта на гражданин на изпращащата страна и му съобщават сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците, а също така и за наличието на завещание.

3. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват консулското длъжностно лице за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследникът или заветникът са граждани на изпращащата страна.

Това се отнася и за случаите, когато на компетентните органи стане известно за откриването на наследство в полза на гражданин на изпращащата страна на територията на трета държава.

Член 36

Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да представлява пред органите на приемащата страна гражданите на изпращащата страна, ако тези лица поради отсъствие или по други уважителни причини не са в състояние своевременно да защищават своите права и интереси. Това представителство продължава до тогава, докато представляваните лица не назначат свои пълномощници или не поемат лично защитата на своите права и интереси.

Член 37

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на своя консулски окръг да се среща и да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му дава съвети и оказва всякакво съдействие, включително и вземането на мерки за оказване на правна помощ.

Приемащата страна по никакъв начин не ограничава гражданина на изпращащата страна да влиза във връзка с консулството и достъпа ме в консулството.

2. Компетентните органи на приемащата страна незабавно уведомяват съответното консулско длъжностно лице на изпращащата страна за арестуването или задържането под друга форма на гражданин на изпращащата страна.

3. Консулското длъжностно лице има право незабавно да посети и да се свърже с гражданин на изпращащата страна, намиращ се под арест или задържан под друга форма, или излежаващ присъда в затвора.

Правата, посочени в настоящата точка, се осъществяват в съответствие със законите и правилата на приемащата страна при условие, обаче, че споменатите закони и правила не обезсилват тези права.

Член 38

1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякакво съдействие и помощ на плавателния съд на изпращащата страна в пристанищата, териториалните или вътрешните води на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да се качи на борда на плавателния съд, след като на плавателния съд бъде разрешена свободна връзка с брега, а капитанът на плавателния съд и членовете на екипажа могат да влизат във връзка с консулското длъжностно лице.

3. Консулското длъжностно лице може да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата страна по всякакви въпроси, отнасящи се до изпълнението на неговите функции по отношение на плавателните съдове на изпращащата страна, капитана и членовете на екипажа на тези плавателни съдове.

Член 39

Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг:

1. Без накърняване на правата на органите на приемащата страна да разследва всякакви произшествия, станали по пътя и през време на престоя на плавателните съдове в пристанището на изпращащата страна, да разпитва капитана и всеки член на екипажа на плавателния съд на изпращащата страна, да проверява корабните документи, да приема заявления относно плаването на плавателния съд и мястото на назначението, а също така да спомага за влизането, излизането и пребиваването на плавателния съд в пристанището.

2. Без накърняване правата на органите на приемащата страна да разрешава спорове от всякакъв род между капитана и всеки член на екипажа, включително и споровете, относно работната заплата и наемния договор, доколкото това се предвижда от законодателството на изпращащата страна.

3. Да взема мерки за лекуването в болница и за репатрирането на капитана или на всеки член от екипажа на плавателния съд.

4. Да получава, съставя или заверява всякакви декларации или други документи, предвидени от законодателството на изпращащата страна по отношение на плавателните съдове.

5. Да издава временни свидетелства за плаване на новозакупени или построени плавателни съдове.

Член 40

1. В случай че съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат каквито и да било принудителни действия или да започнат каквото и да било официално разследване на борда на плавателния съд на изпращащата страна, компетентните органи на приемащата страна уведомяват за това съответното консулско длъжностно лице. Такова уведомление се прави преди започването на такива действия, за да може консулското длъжностно лице или неговия представител да присъствуват при извършването на тези действия. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител не са присъствували, то по негова молба компетентните органи на приемащата страна му предоставят пълна информация за това, което е извършено.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член се прилагат и в случай че капитанът или членовете на екипажа на плавателния съд трябва да се разпитват на брега от органите на местонахождението на пристанището.

3. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат обаче по отношение на обикновения митнически, паспортен или санитарен контрол, а също така по отношение на всякакви действия, предприети по молба или съгласие на капитана на плавателния съд.

Член 41

1. Ако плавателният съд на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи някоя друга авария в приемащата страна, или ако, който и да било предмет, представляващ част от товара на претърпелия авария плавателен съд на трета държава, бидейки собственост на гражданин на изпращащата страна, е намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или е доставен в пристанище на тази страна, компетентните органи на приемащата страна колкото се може по-бързо уведомяват за това съответното консулско длъжностно лице. Те също така съобщават на консулското длъжностно лице мерките, които вече са предприети за спасяване на хората, плавателния съд, товара и друго имущество на плавателния съд и предметите, принадлежащи на плавателния съд или съставляващи част от неговия товар, които са се отделили от плавателния съд.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария плавателен съд, на неговите пътници и членовете на неговия екипаж; за тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна.

Консулското длъжностно лице може да предприема мерки, посочени в точка 1 на настоящия член, а също така и мерки за ремонтиране на плавателния съд или може да се обърне към компетентните органи с молба да предприемат или да продължават да предприемат такива мерки.

3. Ако претърпелият авария плавателен съд на изпращащата страна, или който и да било предмет, принадлежащ на такъв плавателен съд, са били намерени на брега, или близко до брега на приемащата страна, или са доставени в пристанище на тази страна и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът, нито неговият агент, нито съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв плавателен съд или предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприеме от името на собственика на плавателния съд такива мерки, каквито би могъл да предприеме за тази цел самият собственик.

Разпоредбите на тази точка се прилагат също така към всеки предмет, представляващ част от товара на плавателния съд и който е собственост на гражданин или на юридическо лице на изпращащата страна.

4. Ако който и да било предмет, представляващ част от товара на претърпелия авария плавателен съд на трета държава, е собственост на гражданин или на юридическо лице на изпращащата страна и е намерен на брега, или близко до брега на приемащата страна, или е доставен в пристанище на тази страна и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът на предмета, нито неговия агент, нито съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприема от името на собственика такива мерки, каквито би могъл да предприеме за тази цел самият собственик.

Член 42

Членове 38-41 се прилагат съответно и към въздухоплавателните средства.

Член 43

1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

2. Конвенцията остава в сила до изтичането на шест месеца от деня, в който една от Високодоговарящите страни съобщи на другата Високодоговаряща страна за намерението си да прекрати нейното действие.

3. От момента на влизането в сила на настоящата Конвенция престава да действува Консулската конвенция между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики, подписана на 12 декември 1957 година.

В удостоверение на това пълномощниците на двете Високодоговарящи страни подписаха настоящата Конвенция и я подпечатаха със своите печати.

Изготвена в Москва на 6 май 1971 година в два екземпляра, всеки на български и руски, като и двата текста имат еднаква сила.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

към Консулската конвенция между Народна

република България и Съюза на съветските

социалистически републики

При подписването на днешна дата на Консулската конвенция между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики (наричана по-нататък "Конвенция"), пълномощниците на Високодоговарящите страни се споразумяха за следното:

1. Уведомяването на консулското длъжностно лице, предвидено в точка 2 на член 37 на Конвенцията, се извършва в течение на един до три дни от времето на арестуването или задържането под друга форма на гражданин на изпращащата страна в зависимост от условията на съобщенията.

2. Правата на консулското длъжностно лице да посещава и влиза във връзка с гражданин на изпращащата страна, споменати в точка 3 на член 37 на Конвенцията, се предоставят в течение на два до четири дни след арестуването или задържането под друга форма на такъв гражданин в зависимост от неговото местонахождение.

3. Правата на консулското длъжностно лице, посочени в точка 3 на член 37 на Конвенцията, да посещава и влиза във връзка с гражданин на изпращащата страна по време, когато той се намира под арест или е задържан под друга форма, или излежава наказанието си в затвора, му се предоставят на периодическа основа.

4. Настоящият Протокол е неделима част от Конвенцията.

В удостоверение на това пълномощниците на двете Високодоговарящи страни подписаха настоящия Протокол и го подпечатаха със своите печати.

Изготвен в Москва на 6 май 1971 година в два екземпляра, всеки на български и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.