Държавен вестник, брой 9 от 31.I

Отменен с § 1, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи - ДВ, бр. 84 от 4 октомври 1996 г.

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Комисията за земята при Министерския съвет провежда държавната политика за рационално и пестеливо използуване на обработваемата земя и пасищата за неземеделски нужди и за тяхното опазване от разхищаване, увреждане и намаляване на плодородието им и координира и контролира дейността на министерствата, ведомствата и общините в тази област.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Решенията на Комисията в кръга на нейната компетентност са задължителни за ведомствата, кмета на общината, другите държавни и обществени органи и организации, както и за гражданите, за които се отнасят.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1985 г.) Министерският съвет определя ведомствата, чиито представители се включват в състава на Комисията за земята.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1985 г.) Комисията за земята при Министерския съвет:

1. включва в границите на населените места и промишлените зони обработваема земя и пасища;

2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) определя обработваема земя и пасища за извършване на строителство (промишлено, хидромелиоративно, културно-битово, пътно и др.) и за други неземеделски нужди, когато земята се намира извън границите на населените места и промишлените зони, като утвърждава окончателни строителни площадки. Тази разпоредба се прилага и когато се определят площадки за неземеделски нужди на юридически и физически лица върху собствените им земеделски земи;

3. разрешава да се създават зони за курортно и вилно строителство върху негодни за селскостопанско производство слабопродуктивни земи;

4. разрешава да се разкриват кариери върху обработваеми земи и пасища;

5. разрешава да се определят строителни площадки върху обработваема земя и пасища в границите на населените места и в промишлените зони за изграждане на паркове, болници и спортни игрища и на индустриални обекти;

6. разрешава отдаване под наем за неземеделски нужди на обработваема земя и пасища за срок до 3 години;

7. разрешава да се прехвърлят от селскостопанския фонд в горския фонд обработваема земя и пасища;

8. отчуждава кооперативни, обществени и частни обработваеми земи и пасища, когато земите се намират извън границите на населените места и на промишлените зони, при наличието на утвърдена строителна площадка и генерален план на обекта;

9. предоставя държавна обработваема земя и пасища на държавни учреждения, стопански и обществени организации за неземеделски нужди, когато земите се намират извън границите на населените места и промишлените зони;

10. предоставя на инвеститорите за временно ползуване обработваема земя и пасища, когато се намират извън границите на населените места и промишлените зони, ако са необходими за строителството, като определя срока за ползуването им;

11. отменя решенията си за отчуждаване и предоставя на обработваема земя и пасища, ако предвидените мероприятия не започват в тригодишен срок от отчуждаването или предоставянето, и връща земята на предишния собственик или ползувател. По същия начин комисията отменя решенията си и когато установи, че отчуждената или предоставената земя не се използува по предназначението, за което е отчуждена или предоставена, или размерът й надхвърля нуждите, за които е била отчуждена или предоставена, и я връща на предишния собственик или ползувател.

Чл. 3. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 5 от 1976 г. и бр. 53 от 1987 г., бр. 81 от 1994 г.) (1) Когато са налице условията за разширяване границите на дадено населено място съгласно Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата и Закона за териториално и селищно устройство, кметът на населеното място заедно с техническата служба на общината отправя мотивирано искане за назначаване на комисия до:

1. кмета на общината - когато предлаганата площ е до 50 дка;

2. областния управител - когато предлаганата площ е от 50 до 300 дка;

3. министъра на териториалното развитие и строителството - когато предлаганата площ е над 300 дка.

(2) Когато комисията се назначава от длъжностните лица, посочени в т. 2 и 3 на ал. 1, искането за назначаване на комисия се прави от кмета на общината. В искането се посочват размерът и местонахождението на предлаганата площ, културният вид и собствеността на земята, инфраструктурните възможности на територията по отношение на осигуреността с питейна вода, възможностите за пречистване на отпадъчните води, енергоосигуреността, наличието на санитарно-хигиенни замърсители и ограничители. Искането става неразделна част от преписката.

(3) Комисията се председателства, както следва:

1. по т. 1 от ал. 1 - от ръководителя на техническата служба или от главния архитект на общината;

2. по т. 2 от ал. 1 - от началника на управление "Териториално развитие" при областната администрация;

3. по т. 3 от ал. 1 - от специалист от Министерството на териториалното развитие и строителството.

(4) В състава на комисията се включват: специалист от регионалната служба "Земя и земеползване" на Министерството на земеделието, кметът на населеното място, главният проектант на общия градоустройствен план, собственикът на земята и представители на техническата служба на общината, общинската поземлена комисия, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда, съответно специализираните контролни органи или регионалните им служби.

(5) Когато предлаганият терен е на разстояние до 300 м от оста на автомагистрала или на път от първи, втори и трети клас или до 1000 м от мост, в състава на комисията се включват представители на Главното управление на пътищата и на КАТ. При нужда в състава на комисията могат да се включват и други специалисти.

(6) Комисията съставя протокол, в който се описват размерът, границите, културният вид и собствеността на земята, предложена за включване в границите на населеното място, и нуждите, за които се включва.

(7) Комплектува се преписка, която съдържа: мотивираното искане, заповедта за назначаване на комисията, протокола на комисията, скица на терена, примерен генерален план или застроително решение, удостоверение за поливност и акт за категоризация. Прилага се становището на собственика на земята.

(8) Предложението се обсъжда от Съвета по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при общината, който постановява мотивирано становище по предложенията и по представения примерен генерален план или застроително решение, сравнени с предвижданията на действащите териториалноустройствени планове от по-високо равнище. Протоколът със становището се прилага към преписката.

(9) Комплектуваната преписка с документите по ал. 7 и 8 се съгласува писмено с Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда. В случай че се засягат земи от Държавния поземлен фонд, преписката се съгласува и с Министерството на земеделието.

(10) Когато предлаганият терен е на разстояние до 300 м от оста на автомагистрала или на път от първи, втори и трети клас или до 1000 м от мост, преписката се съгласува и с Главното управление на пътищата.

(11) Когато в границите на предлаганите терени се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата под и над земята, преписката се съгласува с Министерството на културата.

(12) Кметът на общината изготвя мотивирано предложение до председателя на Комисията за земята за включване на земята в строителните граници на населеното място.

Чл. 4. (Отм. - ДВ бр. 53 от 1987 г.)

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1976 г. и бр. 53 от 1987 г., бр. 81 от 1994 г.) Към мотивираното предложение на кмета на общината се прилагат:

1. конкретни схеми върху мащабна топографска основа в 2 екземпляра за устройство на територията, предложена за жилищно строителство, с мотивиран процент от предлаганата за включване брутна площ, която да се зачисли като обработваема земя във фонд "Населени места";

2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) мотивираното искане на техническата служба на общината и кмета на населеното място по чл. 3, ал. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) заключение на съвета по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура и становище на районния инспектор по опазване на обработваемата земя и пасищата по основателността на искането, изпълнението на нормите за плътност на застрояването на населеното място и процента от предлаганата за включване брутна площ, която да се зачисли като обработваема земя във фонд "Населени места";

4. акт за категоризация на земята;

5. (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) удостоверение за поливност на земята;

6. (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) писмено становище на собственика на земята;

7. технико-икономическа обосновка с указан процент от предлаганата за включване брутна площ, която да се зачисли като обработваема земя във фонд "Населени места";

8. писмените становища на ведомствата.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Министерството на териториалното развитие и строителството съгласувано с Министерството на земеделието определя методиката по установяването на процента от предлаганата за включване брутна площ, която да се зачисли като обработваема земя във фонд "Населени места", и комплектуването на преписката за съгласуване по реда на чл. 3, ал. 4.

Чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г., изм., бр. 81 от 1994 г.) Комисията за земята при включване на земи в селищните територии на населените места от трети, четвърти, пети, шести, седми и осми функционален тип, предвидени за жилищно строителство в индивидуални парцели, утвърждава процента от брутната площ на нововключената земя в населеното място, която се зачислява като обработваема във фонд "Населени места" за производство на селскостопанска продукция от гражданите, на които е предоставено правото на строеж или право на собственост.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) (1) Нови стопански и други обекти се изграждат по правило в границите на населените места и промишлените зони.

(2) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Промяна на предназначението на земеделски земи може да се иска за важни държавни и общински нужди като:

1. пътища, включително автомагистрали, жп линии, летища, пристанища, фериботи, транспортни тръбопроводи, обекти на енергетиката, рудници, кариери, язовири;

2. обекти, свързани с националната сигурност и отбраната;

3. природни и археологични резервати и обекти, определени със закон;

4. комунално-битови, защитни и укрепващи обекти и съоръжения - гробища, сметища, водоснабдителни, канализационни, пречиствателни, хидромелиоративни, противоерозионни, електрификационни, топлофикационни, газификационни и съобщителни (телекомуникационни);

5. обекти, свързани с преодоляване на последици от природни бедствия и аварии;

6. обекти в областта на науката, просветата, образованието, културата, здравеопазването и обекти със социално предназначение, когато се изграждат от държавата или от общините с нетърговски цели.

(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) За всички останали видове обекти промяна на предназначението на земеделски земи може да се иска само от собствениците на земи.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Инвеститорът в случаите по чл. 6, ал. 2 или собственикът на земеделска земя, който иска промяна на нейното предназначение, отправя искане за назначаване на комисия за определяне на площадка (трасе) за обекта до:

1. кмета на общината - когато исканата площ е до 50 дка и земята е в границите на общината;

2. областния управител - когато исканата площ е от 50 до 300 дка или земята е в две и повече общини;

3. министъра на земеделието - когато исканата площ е над 300 дка или земята попада в две и повече области. За обекти, предвидени за изграждане с решение на Министерския съвет, искането се отправя до министъра на земеделието независимо от размера на исканата площ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1976 г.) В искането на инвеститора се посочват размерът и местонахождението на възможните площадки, от които най-малко една трябва да е върху непригодна за земеделско ползуване земя от пета категория или слабопродуктивна земя от четвърта категория, както и земеползувателят и културният вид на земята.

(3) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1976 г.) За кариерите инвеститорът посочва полезната мощност на пласта, проучените приблизителни количества залежи в кариерата и необходимия средногодишен добив.

(4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато искането за промяна се прави от юридическо или физическо лице - собственик на земята, към него се прилага документ за собственост върху земята, придружен от скица на имота, заверена от общинската поземлена комисия и от общината.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) (1) Представители на техническата служба на общината и на регионалната служба на управление "Земя и земеползване" към Министерството на земеделието проучват възможностите за изграждане на обекта в границите на застроителните и регулационните планове на населените места и промишлените зони и правят мотивирано писмено предложение до кмета на общината за определяне на площадката, в което се предлагат възможните алтернативни варианти за площадката. Предложението се прилага като документ към преписката.

(2) Определянето и отреждането на терена се извършва по реда на Закона за териториално и селищно устройство, след като се вземе разрешение от Комисията за земята, когато земята е земеделска и ще се използва за изграждане на производствени и търговски обекти, болници, спортни игрища и паркове.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) (1) Длъжностните лица, посочени в чл. 7, ал. 1, назначават комисия за определяне на площадка (трасе) на обекта, когато тя се намира извън строителните граници на населеното място или извън промишлените зони. Комисията се назначава в срок до 14 дни след получаване на резултатите от проучването на обекта.

(2) Комисиите, назначени от министъра на земеделието, се председателстват от специалисти от същото министерство, а комисиите, назначени от областните управители и от кметовете на общините - от специалисти от регионалните служби на управление "Земя и земеползване" към Министерството на земеделието.

(3) В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, инвеститорът на обекта, собственикът на земята и представители на общината, общинската поземлена комисия, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда, съответно на специализираните им контролни органи или регионалните им служби.

(4) Когато исканата площадка (трасе) отстои до 300 м от оста на път от републиканската пътна мрежа или до 1000 м от мост, в състава на комисията се включва представител на съответното пътно управление и на КАТ.

(5) При нужда в състава на комисията могат да се включат и други специалисти.

Чл. 10. (1) Комисията определя няколко предварителни площадки. Когато земята е негодна за селскостопанско производство, може да се определи само една площадка при съгласие на всички членове на комисията.

(2) Когато няма възможност строежът да се извърши върху необработваема земя или върху слабопродуктивна земя и пасища от четвърта и пета категория, избират се площадки върху земя от по-висока категория.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 1976 г., бр. 9 от 1978 г., изм., бр. 81 от 1994 г.) След оглед намясто комисията съставя протокол, в който посочва:

1. точното и пълно наименование и седалището на инвеститора на обекта, когато земята се иска за държавни и общински нужди, и трите имена и адресът на собственика на земята, когато земята се иска за собствени нужди;

2. точното и пълно наименование на обекта и данни за предвижданата дейност;

3. местоположението на обекта - местност, землище, община, област, отстояние от строителните граници на населеното място и неговия функционален тип;

4. размерът и границите на предлаганите площадки, трасета, терени за водоснабдяване, канализация, пречиствателни съоръжения, пътни връзки и други комуникации, терени за временно ползване, площи за рекултивация или подобряване, отстояние на обекта от републиканската пътна мрежа и от стопански и други обекти, наличие на санитарно-хигиенни ограничители, изискващи санитарнозащитна зона, както и обекти, подложени на усилена здравна защита;

5. за рудници и кариери се посочват размер на проучените залежи, полезна мощност на пласта, годишно производство и ежегодно необходима площ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато земята се иска от нейния собственик, комисията може да състави протокол само ако е представен документ за собственост, придружен от скица на имота, заверена от общинската поземлена комисия и от общината.

(5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Комплектуваната преписка се съгласува писмено с Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването.

(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато земята е необходима за държавни и общински нужди, се взема писмено становище на собственика на земята и на общинската поземлена комисия. За обекти, за които комисията е назначена от министъра на земеделието или от областния управител, преписката се съгласува и с кмета на общината.

(7) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато площадката (трасето) отстои до 300 м от автомагистрали и пътища от първи, втори и трети клас и до 1000 м от мостове, преписката се съгласува с Главното управление на пътищата или със съответното пътно управление съгласно чл. 19, буква "а" от Закона за пътищата.

(8) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато в границите на площадките се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата под и над земята, преписката се съгласува с Министерството на културата.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.)

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.)

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1985 г., бр. 81 от 1994 г.) Ръководителят на ведомството, кметът на общината или собственикът на земята внася мотивирано предложение в Комисията за земята за утвърждаване на окончателна площадка (трасе) за проектиране на обекта.

(2) Към доклада се прилагат:

а) акт за категоризация на земята;

б) удостоверение за поливност;

в) (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) писмено становище на собственика на земята;

г) мащабна скица на мястото за всяка площадка (в 2 екземпляра);

д) (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) заповедта за назначаване на комисия и протоколът на комисията

е) (изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) икономическа обосновка и сравнителна таблица за размера и категорията на засягащите се площи, когато за обекта са предложени две или повече площадки (трасета);

ж) (нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) примерен генералнозастроителен план за площадката на обекта;

з) (нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) становищата, посочени в чл. 10, ал. 5 и 6, а за крайпътни обекти - и по чл. 10, ал. 7;

и) (нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) решение по предварителния доклад за ОВОС съгласно Наредба № 1 за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 10 от 1993 г.).

Чл. 14. (1) След утвърждаване на окончателната площадка инвеститорът организира изработване на ситуационно-застроителен (генерален) план, въз основа на който се определят точният размер и границите на необходимата земя.

(2) Не се разрешава изработване на идейни или работни проекти, преди да има утвърдена окончателна площадка.

(3) Когато строителството се извършва по типови проекти, определянето на строителната площадка и отчуждаването на терена се извършват едновременно.

Чл. 15. (1) Проектирането, изграждането и преустройството на линейни обекти (пътища, електропроводи, телефонни, телеграфни и други съоръжения) се съобразяват с териториално-устройствените и земеустройствените планове и изискванията за механизирано обработване на земята за напояване чрез дъждуване и използуване на селскостопанската авиация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Проектните разработки за такива обекти се съгласуват с Министерството на земеделието, Министерството на териториалното развитие и строителството и със съответната община.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Категоризирането на земята се извършва съгласно Наредбата за определяне на категориите на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение (ДВ, бр. 15 от 1994 г.).

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1985 г., отм., бр. 81 от 1994 г.)

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1985 г.) (1) Предложенията за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се внасят в Комисията за земята от ръководителя на ведомството, от кмета на общината или от собственика на земята.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 1976 г., изм., бр. 81 от 1994 г.) Към предложението се прилагат: преписка за избиране и утвърждаване на окончателната строителна площадка, ситуационно застроителен (генерален) план за строеж на обекта и скица с точните граници на земята в 2 екземпляра. На скицата се посочва категорията на земята, а на генералния план - коефициентът за използуваемост на земята. Решение по окончателен доклад за ОВОС. Когато решението по предварителния доклад за ОВОС е окончателно, не се изисква изготвяне на окончателен доклад за ОВОС и вземане решение по него.

(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато земята е необходима за държавни и общински нужди, след като бъде разрешена промяна на нейното предназначение, инвеститорът на обекта провежда процедура за отчуждаването на земята по реда на Закона за собствеността или на Закона за териториално и селищно устройство в зависимост от вида и местонахождението на обекта.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато се предлага собственикът на земята да се обезщети с друга равностойна земя в реални граници, прилага се скица с точните й граници и размери.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1985 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Включването на земеделски земи в пояс "А" на санитарноохранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване се извършва с решение на Комисията за земята след съгласуване с Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Въвод на инвеститорите във владение се извършва от инспекцията по опазване и отчет на земята, когато земята се намира извън границите на населените места и промишлените зони, и от техническите служби на общините и регионалната служба на управление "Земя и земеползване" към Министерството на земеделието, когато земята е в границите на населените места и промишлените зони.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Въвод във владение на отчуждени или предоставени земи или се разрешение за строеж върху собствена земя се допуска, след като се представят следните документи:

а) решение за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди;

б) (предишни букви "а", "б", "в", "г", "д" - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) решение за отчуждаване или предоставяне на земята или разрешение за извършване на строеж върху собствена земя;

в) документ, от който да се вижда, че собственикът е обезщетен или че сумата за обезщетяването е депозирана в Държавната спестовна каса;

г) документ за внасяне сумите по чл. 15, съответно чл. 17 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата;

д) проект за възстановяване на почвата или за използуване на хумуса, утвърдена по ред, установен от Министерския съвет;

е) скица с точните граници на терена и с обозначение на категорията на земята.

(2) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато се променя предназначението на земеделски земи за държавни и общински нужди, на инвеститора на обекта се издава акт за въвеждане във владение и трасиране на границите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Когато се променя предназначението на земеделски земи за нуждите на собствениците им, на собствениците се издава удостоверение за разрешената промяна.

Чл. 22. Използуването на земята от инвеститора става на етапи, съобразно нуждите на строителството. До настъпване на съответния етап, земята се използува безвъзмездно от предишния собственик или ползувател.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) (1) След промяна на предназначението на земеделска земя за нуждите на собственика и той прави вноски съгласно чл. 15 от закона в размери, определени в тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

(2) След промяна на предназначението на земеделска земя за държавни и общински нужди и отчуждаването на земята по реда, посочен в ал. 3 на чл. 18, вноските по ал. 1 се правят от инвеститора на обекта отделно от обезщетенията на собствениците на земята.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1975 г., бр. 81 от 1994 г.) Набраните суми по чл.15 от закона се изразходват за мелиоративни и противоерозивни мероприятия, възстановяване на почвата, полско благоустрояване, разработване на нови земи, подобряване на пасищата и други дейности, свързани с опазване и подобряване на обработваемата земя и пасищата, както и за субсидиране изграждането на предприятия върху необработваеми земи.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.)

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Инвеститорите, на които е предоставена земя за временно ползуване, дължат обезщетение на собственика на земята за временното ползуване, което се определя по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (обн., ДВ, бр. 65 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 77 и 93 от 1991 г., бр. 51, 54 и 68 от 1992 г. и бр. 4 от 1993 г.). За щети на трайни насаждения обезщетението се определя по Наредбата за базисните пазарни цени на трайните насаждения (обн., ДВ, бр. 65 от 1991 г.; попр., бр. 84 от 1991 г.).

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1985 г., бр. 81 от 1994 г.) Когато в тригодишния срок от отчуждаването или предоставянето на обработваема земя и пасища не се започнат предвидените мероприятия, заинтересуваната страна внася мотивирано предложение в Комисията за земята при Министерския съвет за отменяване на отчуждаването или предоставянето и връщане на обработваемата земя и пасищата на предишния собственик или ползувател.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от всички видове увреждания - ерозия, заблатяване, засоляване, замърсяване с химически вещества и други; да стопанисват цялата земя на научна основа за осигуряване непрекъснато повишаване на почвеното плодородие; да използуват всички възможности за разработване на нови земи за селскостопанско производство.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Министерството на земеделието ръководи работата по правилното използуване на всички селскостопански земи, борбата с ерозията, възстановяването на земите, унищожени от кариери, мини, пътища и други, разработването на нови земи и подобряването на земите, станали негодни за селскостопанско производство поради ерозиране, заблатяване, замърсяване, заслояване и други увреждания.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Министърът на земеделието по предложение на областните управители и кметовете на общините утвърждава:

а) перспективни програми за борба с ерозията, за полско благоустрояване и мелиорации, за подобряване на изоставени и слабопродуктивни обработваеми земи и пасища;

б) годишни програми за проектиране и строителство на мероприятията по предходната буква.

(2) Средствата за изпълнение на годишните програми се осигуряват от извънбюджетната сметка по чл. 15 от закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Собствениците и ползвателите на земеделските земи могат да участвуват и със собствени средства за изпълнение на тези програми.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.) Собствениците и ползвателите на земеделските земи са длъжни:

а) да организират работата на наклонените терени съобразно изискванията за борба с почвената ерозия;

б) да разполагат културните видове и селскостопанските култури на наклонените терени според екологическите им изисквания и според противоерозионната им ефективност;

в) да внедряват противоерозионна техника;

г) да организират и извършват поддържането на изградените противоерозионни и полскоблагоустройствени мероприятия под ръководството и контрола на окръжния народен съвет;

д) да извършват почистване, подобряване и парцелно използуване на пасищата.

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.)

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1994 г.)

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г., бр. 81 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието утвърждават списък на препаратите за растителна защита и минералните торове, които се употребяват в селското стопанство, и ежегодно го актуализират.

Чл. 36. (1) Стопански организации, при промишлената дейност на които се отделят вредни вещества и отпадъци, са длъжни да ги обезвреждат и събират в специални хранилища, изградени върху негодни за селскостопанско производство или слабопродуктивни земи, като се вземат мерки за опазване на съседните земи, подпочвените води и населените места.

(2) Председателят на Комисията за земята при Министерския съвет може да дава задължителни предписания на стопанските организации, които увреждат обработваема земя и пасища, и да спира работата им, ако в определен срок не отстранят нарушенията.

Чл. 37. (1) Който не изпълни разпоредбите на този правилник и на други нормативни актове, издавани по прилагането на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.

(2) При повторно извършване на същото нарушение наказанието е глоба от 40 до 300 лв.

(3) Длъжностно лице, което извърши, нареди или допусне да се извърши нарушение по предходните алинеи, се наказва в случаите по алинея първа с глоба от 50 до 300 лева, а в случаите по алинея втора - с глоба от 100 до 400 лева.

Чл. 38. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г., бр. 81 от 1994 г.) Актовете за нарушение на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата и по предходния член се съставят от органите на Министерството на земеделието, а наказателните постановления се издават съответно от председателя на Комисията за земята или от овластени от тях лица.