Държавен вестник, брой 99 от 20.XII

Чл. 1. (1) Проби за изследване се вземат от всички хранителни суровини, полуфабрикати, продукти и ястия, както и от питейните продукти и подправките, когато е необходимо да се обоснове хигиенната им оценка; при предварителния и текущия санитарен контрол; по хигиенно-епидемиологични и съдебномедицински показания; по реда на арбитража; по договори и заявки на различни предприятия и организации; при изпълнение на проучвателни задачи.

(2) Проби не се вземат, когато хранителните продукти са явно негодни, заинтересуваната страна не предявява претенции за изследване и няма епидемиологични, токсикологични или съдебномедицински показания.

Чл. 2. (1) При вземането на проби се спазват изискванията на действуващите български държавни станадарти (БДС) или отраслови нормали (ОН).

(2) При липса на БДС или ОН пробите се вземат по преценка на контролния орган (спициалиста) по аналогия на стандартните методи.

(3) При специални епидемиологични, токскикологични и съдебномедицински показания продуктите се вземат по преценка на контролния орган (специалиста) в съответствие с практиката на научноизследователските институти и указанията на МНЗ.

(4) В случаите, посочени в чл. 2, ал. 2 и 3, задължително се посочва начинът на вземането, а при необходимост се прави и подробно описание.

(5) При вземането на проби от хранителни продукти от животински произход се спазва Инструкция № 106 за координиране дейността на органите на санитарния и на ветеринарно-санитарния контрол (ДВ, бр. 77 от 1974 г.).

Чл. 3. Вземането на проби от хранителни продукти се извършва в присъствието на длъжностно лице от предприятието (заведението).

Чл. 4. (1) Проби за лабораторно изследване се вземат от всяка партида полуфабрикат, хранителен, питеен или вкусов продукт.

(2) Под партида, ако това не е определено в БДС (ОН) трябва да се разбира количеството от даден продукт, което има еднакви качества, произведено е в едно и също предприятие по една и съща рецептура и технология, опаковано е в еднородни опаковки, съхранявано е при едни и същи условия и срокове и е предназначено за еднократно приемане или предаване.

(3) В случаите, когато се правят специални епидемиологични, токсикологични или съдебномедицински преценки, към партидата се предявяват и изискванията продуктът да е произведен от една и съща суровина в един и същ ден и от една и съща смяна.

(4) Партидността се установява по наличната документация, придружаваща партидата, външния вид и състоянието на партидата, данните за нейното съхраняване и опазване, органолептичните показатели и по някои други специфични показатели. При установяване на смесени партиди се изисква съответно разделяне чрез пресортиране. Неизправните опаковки (екземпляри), макар и от една и съща партида, се отделят и третират като отделна партида.

Чл. 5. (1) Когато има съмнение, че хранителните продукти не са годни за консумация поради развала, наличие на вредни примеси и добавки, патогенна микрофлора и др., взема се двойна проба, която е предназначена за лабораторията. По желание на заинтересуваното предприятие (обект) може да се вземе и трета проба, която се съхранява при подходящи условия в предприятието. И двете (трите) проби се вземат по един и същ начин в еднакво количество, в един и същ вид опаковки, като се запечатват и етикетират по един и същ начин.

(2) Двойна (тройна) проба се взема и в случаите, когато хранителните продукти се изследват по специални епидемиологични и токсикологични показания.

(3) В останалите случаи пробите се вземат съгласно стандартизационни документи.

Чл. 6. Тази инструкция не урежда вземането на проби от вносни хранителни продукти, което ще бъде уредено с друг акт за реда и начина на договарянето, вноса и упражняване на санитарен контрол на хранителните стоки.

Чл. 7. Проби продукти за изследване за пестицидни остатъци се вземат съгласно раздел 8 на санитарните и ветеринарно-санитарните правила за производството, търговията и приложението на пестицидите в народното стопанство и бита (ДВ, бр. 65 от 1969 г.).

Чл. 8. При случаите на съмнение за развала, фалшификация или наличие на вредни вещества хранителните суровини и продукти, от които се вземат пробите за лабораторно изследване, се поставят под санитарна забрана, като се посочват условията на съхраняване и се определя отговорният ръководител на предприятието (обекта) за осъществяване на забраната. Възбранените продукти се запечатват или поставят при условия, гарантиращи недопускането на подмяна и осигуряващи тяхната идентичност.

Чл. 9. (1) Повторни проби от възбранени продукти могат да се вземат при неясни лабораторни резултати, необходимост от разширени изследвания, нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или неговите заместници.

(2) Повторното вземане на проби става от комисия, в която се включват лицата, взели първата проба, лекар по хигиена на храненето и по преценка на директора на хигиенно-епидемиологичната инспекция (началник клона) и микробиолози, санитарни химици, токсиколози и др.

(3) Допуска се лицата, взели първата проба, да не участвуват при вземането на повторни проби поради заболяване или други сериозни причини.

(4) При съдебномедицински показания или данни за фалшификации при вземането на пробите трябва да участвуват съответно следствени или съдебни органи.

Чл. 10. Преди вземането на пробата се установява състоянието на запечатването на продуктите и всички други данни относно оригиналността на възбраняването.

Чл. 11. (1) Пробата за лабораторно изследване трябва да бъде предстаставителна - да отразява състоянието на цялата изследвана партида. За целта:

1. продуктът се хомогенизира (където това е възможно);

2. отбират се различни опаковки (от които се вземат части от продукта), които грижливо се смесват (изходна проба) и от сместа се взема средната проба;

3. вземат се части от продукта от различни нива (съответно от повърхността и вътрешността), които се смесват (изходна проба), и от сместа се взема средна проба;

4. от нехомогенните суровини и продукти пробата се взема, като се включват всичките им съставки.

(2) Разместването на течностите за хомогенизирането им трябва да става с чист инвентар и в чисти, добре измити и изсушени съдове.

Чл. 12. (1) Количеството на продукта или веществата, което се взема за лабораторно изследване, зависи от целта и обема на изследването на пробите. В случаите, при които продуктите ще се изследват по показателите, залегнали в съответните БДС (ОН), пробите се вземат в количества, посочени в съответния стандартизационен документ. В останалите случаи количеството се определя по конкретна преценка на специалиста, като се изхожда от потребностите за анализите (ориентировъчните минимални количества за съкратени анализи се дават в приложение № 1).

(2) При вземане на проби от продукти, които се продават "на парче" и имат определен грамаж (ако няма специални указания в стандартизационните документи), се измерват най-малко 10 броя и средното им тегло се вписва в протокола за вземането на пробата.

Чл. 13. (1) Съдовете, в които се поставят пробите, трябва да бъдат чисти и сухи. Напитки могат да се поставят в добре измити и изплакнати два-три пъти с изследваната напитка бутилки.

(2) Съдовете и опаковките на пробите трябва да отговарят на следните общи изисквания:

1. да не променят органолептичните показатели на опакования продукт;

2. да не благоприятствуват промените в качеството на опакования продукт и да препятствуват външното му замърсяване;

3. да не отдават свои съставки в опакования продукт;

4. да бъдат здрави и да съдействуват за запазването на целостта на опакования продукт.

Чл. 14. Проби за микробиологично изследване се вземат отделно със стерилни прибори и се опаковат в стерилни съдове. Когато се прецени, че микробиологичното и химичното изследване могат да се извършат без ущърб на съответните резултати и ако няма противоречие със стандартизационните документи, по изключение може да се взема обща проба за химично и микробиологично изследване, която задължително се поставя в стерилен съд. В тези случаи изследването започва в микробиологичната лаборатория и продуктът се запазва, без да се нарушава формата му и без да се внасят в него чужди вещества. Количеството на взетото за микробиологично изследване вещество се съобщава на химическата лаборатория.

Чл. 15. (1) Взетите за лабораторно изследване проби, след като се поставят в подходящи за тях съдове и опаковки, се затварят, пломбират и подпечатват по начин, осигуряващ оригиналността им.

(2) При поставяне на проба в книжна или подходяща пластмасова кесия отворът на кесията се прегъва няколоко пъти и през сборната прегъвка се прекарва на две места канап, който се завързва плътно до кесията. Двата края на канапа се прекарват през двата отвора на специално картонче(приложение № 2) и отново се завързват плътно до него, след което се притискат с металическа пломба така, че възелът на канапа да попадне в средата на пломбата.

(3) При поставяне на проба в буркан гърлото на буркана се затваря плътно със съответна капачка и се обвива с амбалажна хартия, която се завързва здраво за буркана в съответния му жлеб така, че да не може да се изважда, без да се скъса канапът. Краищата на канапа се прокарват през двата отвора на картончето и след това през металическата пломба, както при книжните кесии.

(4) При поставяне на проба в бутилка бутилката плътно се затваря с коркова или подходяща пластмасова тапа или кроненкоркова запушалка. Гърлото и шийката на бутилката се обвиват с амбалажна хартия, която се завързва здраво с канап под разширената част на гърлото така, че да не може да се изважда, без да се скъса канапът. Двата края на канапа се прекарват през двата отвора на картончето и пломбата се поставя, както при книжните кесии.

(5) Бутилката по предходната алинея може да се затвори и с коркова или каучукова запушалка, като над нея се постави металическа пластинка така, че да я обхване като капачка. По-нататък завързването на картончето и поставянето на пломбата става, както при книжните кесии.

(6) При липса на условия за пломбиране съдовете с пробите могат да се запечатват с червен восък и металически печат по описания начин в ал. 2, 3, 4 и 5, като краищата на канапа, след като се завържат плътно за картончето, се поставят на гърба на картончето и там се закрепват здраво с червения восък. Металическият печат върху восъка трябва да бъде четлив.

(7) Запечатването при проби от хранителни продукти, които не са поставени под възбрана, по изключение може да стане чрез залепването на канапа върху картона с четвъртита книжка с помощта на канцеларско лепило; върху книжката се поставя най-малко на две места печат по такъв начин, че да се обхванат книжката и част от картончето.

(8) Пломбажните клещи и печатите трябва да имат следните данни: ХЕИ, наименования на централата или клона със съкратените буквени означения на окръзите, пореден номер (поредните номера за дадена централа или клон на ХЕИ не се повтарят). Формата и другите знаци на печатите се одобряват от МНЗ след съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи.

(9) Върху специално картонче, завързано към пробата, се нанасят с мастило, химикалка или химически молив следните данни: наименование на хигиенно-епидемиологичната инспекция (клон, вземаща пробата, номер на протокола за вземане на пробата, наименование и количество на пробата, предприятие или заведение, от което се взема пробата, с точния му адрес; име и фамилия на лицето, взело пробата, и длъжностното лице от предприятието (заведението) и съответните им подписи; дата (за бързоразвалящите се продукти и час на вземане на пробата).

(10) За всяка взета проба се съставя протокол в 2 екземпляра, подписан от санитарния инспектор и представител на предприятието. Единият от екземплярите се изпраща в лабораторията, която ще извърши изследването, а вторият остава у отговорника на заведенията (обекта) и му служи за съпроводителен документ за взетите проби.

Чл. 16. Проби от бързоферментиращи течности, ако не са предназначени за микробиологични изследвания, съответно се консервират; видът и количеството на консервиращото вещество се обявяват в документацията, придружаваща пробите. За консервант се подбира такова вещество, което не влияе на показателите, по които се изследват пробите.

Чл. 17. (1) Взетата проба (при вземане на двойна проба и двете проби) се изпраща в лабораториите на хигиенно-епидемиологичните инспекции, а при арбитражни и сложни анализи - в Института по хранене при Центъра по хигиена по възможния най-бърз начин. Когато изпращането става по пощата, пробите се поставят в здрави сандъчета с капак и подходящи вътрешни прегради. При наличие на стъкла с течности на капака са отбелязва "капак", "не обръщай!". Течните проби се изпращат отделно от другите. Съставеният при вземането на пробите протокол се изпраща отделно от опаковката на пробата.

(2) Проби, съмнителни за особено опасни инфекции, се изпращат по специален ред, като се вземат строги мерки за недопускане разсейването на заразата съгласно действуващите инструкции за борбата със заразните заболявания.

Чл. 18. (1) Пробите и документите към тях, получени в хигиенно-епидемиологичните инспекции или в Института по хранене, се предават на лабораториите по установения вътрешен ред в най-краткия срок.

(2) Лабораторията вписва часа на получаването на бързоразвалящите се проби (месо, риба, мляко и др.).

(3) Изследването на пробите се извършва във възможния най-кратък срок. При изследването се дава предимство на бързоразвалящите се проби и на пробите от възбранените продукти.

(4) При двойни проби се изследва едната от тях. До завършване на изследването пробите се съхраняват при подходящи условия, благоприятствуващи запазване на качеството, което са имали при постъпването. Вторите проби се съхраняват при същите условия до унищожаването им.

(5) Вторите проби се унищожават съгласно чл. 38 от Правилника за прилагане Закона за народното здраве (ДВ, бр. 31 от 1974 г.), ако в двудневен срок след съобщаване на резултатите не се поиска контролен анализ.

Чл. 19. (1) При обжалване на резултатите от анализа съгласно чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве хигиенно-епидемиологичната инспекция в двудневен срок изпраща втората проба заедно с документацията за изследваната първа проба на по-горния орган на държавния санитарен контрол.

(2) Предприятието, ако пожелае, може да изпрати и третата взета проба, която се подлага на контролен анализ успоредно с втората проба.