Държавен вестник, брой 34 от 29.IV

Член 2

1. Изпращащата държава може да открие консулство на територията на приемащата държава само с нейно съгласие.

2. Седалището на консулството, неговият ранг, район и персонал се установяват по взаимно съгласие на договарящите се страни. След това изпращащата държава може да прави изменения само със съгласието на приемащата държава.

3. Необходимото съгласие трябва да бъде във всички случаи изрично и предварително.

Член 3

1. Преди да назначи ръководителя на консулството, изпращащата държава иска по дипломатически път съгласието на приемащата държава за това назначение.

2. След даване на това съгласие дипломатическото представителство на изпращащата държава представя на Министерството на външните работи на приемащата държава консулски патент или друг подобен документ, в който са посочени пълното име на ръководителя на консулството, в който са посочени пълното име на ръководителя на консулството, неговото гражданство, рангът му, седалището на консулството и консулският район, в който той ще упражнява своите функции.

3. След като получи патента за ръководителя на консулството или друг подобен документ, удостоверяващ назначението на последния, приемащата държава издава в най-скоро време безплатно екзекватура или друг подобен документ, удостоверяващ нейното съгласие. До издаването на екзекватурата или на друг подобен документ приемащата държава може да снабди ръководителя на консулството с разрешение, което му дава възможност да изпълнява временно своите функции.

4. Ръководителят на консулството може да пристъпи към изпълнение на своите функции само след като приемащата държава му издаде екзекватура или друго подобно разрешение, включително и временно разрешение.

Член 4

Изпращащата държава нотифицира предварително по дипломатически път на Министерството на външните работи на приемащата държава назначаването на другите консулски длъжностни лица, както и на консулските служители и членовете на обслужващия персонал. Тази нотификация трябва да включва пълното име, гражданството, ранга и длъжностите на споменатите лица.

Член 5

За консулско длъжностно лице може да бъде назначен само гражданин на изпращащата държава при условие, че няма постоянно местожителство в приемащата държава.

Член 6

Приемащата държава може, по всяко време и без да е длъжна да мотивира своето решение, да уведоми изпращащата държава по дипломатически път, че едно консулско длъжностно лице е "persona non grata" или че лице от състава на консулството е неприемливо. В такъв случай изпращащата държава отзовава въпросното лице или прекратява неговите функции в консулството според случая.

Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок от време това задължение, приемащата държава може да престане да признава въпросното лице за член на консулството.

Член 7

1. Ако ръководителят на консулството бъде възпрепятствуван да изпълнява своите функции или ако този пост остане временно незает, изпращащата държава може да назначи едно консулско длъжностно лице от същото или от друго консулство в приемащата държава, или лице от дипломатическия състав на дипломатическата си мисия в същата държава да ръководи временно консулството. Пълното име на това лице се съобщава предварително на Министерството на външните работи на приемащата държава.

2. Временно управляващият консулството се ползува от правата, привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция за ръководителя на консулството.

3. Когато бъде назначено лице от дипломатическия състав в консулството съгласно точка 1, то продължава да се ползува от дипломатическите си привилегии и имунитети.

Член 8

Приемащата държава осигурява закрилата на консулското длъжностно лице и взема необходимите мерки, за да му се даде възможност да изпълнява своите функции и да се ползува от правата, привилегиите и имунитетите, предвидени в настоящата конвенция или евентуално от законодателството на приемащата държава.

Член 9

1. Изпращащата държава може съгласно законодателството на приемащата държава да придобива в собственост, да притежава или да наема необходимите за консулството помещения. В случай на нужда приемащата държава оказва помощ на изпращащата държава за придобиване, построяване или наемане на сгради за гореспоменатата цел, както и за получаване на подходящи жилища за членовете на персонала на консулството.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член не освобождават изпращащата държава от задължението да спазва законите и правилниците по строителство и градоустройство на приемащата държава.

Член 10

1. Държавният герб на изпращащата държава или емблемата на консулството с надпис на езика на изпращащата държава и този на приемащата държава или на друг международен език може да бъде поставен на сградата на консулството и на входната му врата.

2. Националното знаме на изпращащата държава може да се издига на консулската сграда и на резиденцията на ръководителя на консулството. При упражняване на това право ще се зачитат законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.

3. Националното знаме на изпращащата държава може да се поставя и на превозното средство на ръководителя на консулството, когато той си служи с него за служебни цели.

Член 11

1. Консулските помещения, както и резиденцията на ръководителя на консулството са неприкосновени.

Властите на приемащата държава могат да проникват в тях само със съгласието на ръководителя на консулството, на ръководителя на дипломатическата мисия на изпращащата държава или на определеното от един от тях лице.

2. Изброените в този член помещения могат да се използуват само за цели, имащи връзка с консулските функции.

3. Ако в приложение на настоящия член бъде осъществено проникване в консулските помещения, признатата от чл. 12 неприкосновеност на консулските архиви ще бъде зачитана.

4. Приемащата държава взема всички необходими мерки за осигуряване закрилата на консулските помещения.

Член 12

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и където и да се намират. Книжа, които нямат връзка с консулската служба, не трябва да се пазят в консулските архиви.

Член 13

1. Консулството може да поддържа връзка със своето правителство, с дипломатическата мисия и с консулствата на изпращащата държава в приемащата държава. За тази цел консулството може да ползува всички обществени средства за съобщения, куриери и запечатани пратки (консулски чували, куфари, пликове, пакети) и да си служи с кодове и шифър. Що се отнася до използуването на обществени средства за съобщение, консулството се ползува от тарифите, от които се ползува дипломатическата мисия на изпращащата държава. Обаче консулството може да инсталира и ползува радиопредавателна станция само със съгласието на приемащата държава.

2. Служебната кореспонденция на консулството от използуваното средство за съобщение, както и консулските чували, куфари, пликове или пакети, скрепени с държавен печат и носещи външни видими белези за официалния им характер, са неприкосновени и не могат да бъдат проверявани, нито изземвани от властите на приемащата държава. Обаче ако тези власти имат сериозни основания да считат, че консулските чували, куфари, пликове или пакети съдържат и други предмети освен официалната кореспонденция, те могат да поискат същите да бъдат върнати там, откъдето са изпратени.

3. Лицата, натоварени с пренасянето на консулските чували, куфари или пакети, които трябва да носят официален документ, удостоверяващ тяхното качество, се ползуват от правата, привилегиите и имунитетите, от които се ползуват куриерите на дипломатическата мисия на изпращащата държава.

Член 14

1. Членовете на консулството, които не са граждани на приемащата държава, не подлежат на юрисдикцията на приемащата държава за своята служебна дейност.

2. Колкото се отнася до другите им действия, консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, които живеят с тях, но не са граждани на приемащата държава, се ползуват с лична неприкосновеност и не могат да бъдат подлагани под арест или предварително задържане, нито да бъдат поставяни на други ограничаващи тяхната свобода мерки освен ако се касае за обвинение на съдебните власти и умишлено извършване на тежко престъпление, санкционирано по законите на приемащата държава с наказание най-малко пет години лишаване от свобода. С изключение на този случай гореизброените лица не могат да бъдат затваряни или подлагани на никаква друга форма на ограничаване на тяхната лична свобода освен в изпълнение на окончателно съдебно решение влязло в законна сила.

3. Започването на наказателното преследване или изпълнението на влязла в законна сила присъда срещу посочените в горната точка лица, се нотифицира на дипломатическата мисия на изпращащата държава.

4. Изпращащата държава може да се откаже от предвидения в точка 2 имунитет. Отказът трябва да бъде винаги изричен и да се нотифицира на приемащата държава по дипломатически път.

Член 15

1. Членовете на консулството могат да бъдат призовани да дават показания като свидетели по искане на съдебните или административни власти на приемащата държава. Във всеки случай срещу тези лица, ако са граждани на изпращащата държава, не могат да бъдат предприемани никакви принудителни мерки или други санкции.

2. Органът, който поиска свидетелски показания от консулско длъжностно лице, трябва да избягва да създава пречки на това лице за изпълнение на функциите му, а ако това е възможно, той може да приеме свидетелските му показания, устно или писмено, в неговото жилище или в консулството.

3. Членовете на консулството и членовете на техните семейства могат да откажат да свидетелствуват по факти, които имат връзка със служебната дейност на членовете на консулството. Членовете на консулството имат право също така да откажат да дават заключения като вещи лица по националното право на изпращащата държава.

Член 16

Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят с тях и не са граждани на приемащата държава, се освобождават от всякакви военни тегоби (реквизиции, плащания, военни квартири и др.) или други лични задължения от обществен интерес в тази държава.

Член 17

Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят и нямат постоянно местожителство в приемащата държава, се освобождават от предвидените от законите и правилниците на тази държава задължения във връзка с регистрацията и разрешенията за пребиваване на чужденците и от други формалности от този род, прилагани по отношение на чужденците.

Член 18

1. Приемащата държава няма да събира данъци или такси за:

а) помещенията на консулството, използувани изключително за консулски цели, ако те принадлежат на изпращащата държава или са били наети от нейно име;

б) сделките и актовете за придобиване на посочените в предишната буква недвижими имоти;

в) собствеността, владението или използуването на движими имущества, ползувани за нуждите на консулската служба.

2. Разпоредбите в буква "а" на точка 1 на настоящия член не се прилагат, когато се касае за такси, събирани като възнаграждение за извършени частни услуги.

3. Предвиденото в точка 1 на настоящия член освобождаване от данъци не се прилага по отношение на данъците и таксите, които се дължат от лица, намиращи се в договорни отношения с изпращащата държава или с лице, което действува от нейно име.

Член 19

1. Сумите, които се събират като налози и такси, предвидени за консулски услуги, по законите и правилниците на изпращащата държава, и получените за тях разписки не подлежат на никакви данъци и такси в приемащата държава.

2. Членовете на консулството, които не са граждани на приемащата държава, се освобождават от плащането на всякакви данъци и такси в приемащата държава за възнагражденията, заплатите, надниците или обезщетенията, получавани от изпращащата държава като възнаграждение за техните консулски функции.

Член 20

Консулските длъжностни лица и консулските служители, както и членовете на техните семейства, които живеят с тях, ако не са граждани на приемащата държава и не упражняват там дейност, която им носи доходи, се освобождават и от всякакви данъци и всякакъв род национални, областни или общински такси с изключение на:

а) косвените данъци, които по естеството си са включени в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху частните недвижими имоти (отнасящи се до придобиването, собствеността, владението, разпореждането и т. н.), намиращи се на територията на приемащата държава;

в) таксите при наследяване и прехвърляне, събирани от приемащата държава, при резерва на разпоредбите на чл. 21;

г) данъци и такси върху частните приходи, чиито източници се намират в приемащата държава;

д) данъци и такси, събирани като възнаграждение за извършени частни услуги;

е) таксите за вписвания, съдебни такси, ипотекиране и таксови марки.

Член 21

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство, който е живял с него, приемащата държава освобождава оставените в наследство движими вещи от всякакви данъци или такси, ако починалият не е бил гражданин на приемащата държава и ако тези вещи са се намирали с него единствено поради факта на пребиваването му в тази държава в качеството му на член на консулството или на неговото семейство.

Приемащата държава разрешава изнасянето на движимите вещи на починалия с изключение на онези, които са били придобити в приемащата държава и са предмет на забрана за износ.

Член 22

1. Приемащата държава разрешава съгласно действуващите законови разпореждания и правилници внасянето и освобождаване от всякакви митнически такси, налози и други свързани с тях плащания освен разходите за магазинаж, превоз и свързаните с подобни услуги разходи за:

а) вещите, включително автомобили, предназначени за служебно ползуване от консулството;

б) предметите, предназначени за лични нужди на консулските длъжностни лица или на членовете на техните семейства, които живеят с тях, включително и вещите за тяхното настаняване.

2. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал се ползуват от предвидените в буква "б" на точка 1 освобождавания и по отношение на внесените при тяхното първоначално идване вещи.

3. Гражданите на приемащата държава и постоянно живеещите в нея лица не се ползуват от предвидените в настоящия член привилегии.

4. Изброените освобождавания не изключват митническия контрол.

5. Приемащата държава може да подчини признаването на предвидените в този член освобождавания на условието за нотифициране на внасянето или изнасянето, което да се извърши във формата, която тя ще предпише.

Член 23

Консулските помещения, тяхната мебелировка и имуществото на консулството, както и неговите превозни средства не могат да бъдат обект на никаква форма на реквизиция за целите на народната отбрана или за обществени нужди. В случаите, когато се окаже необходимо отчуждаване за такава цел, ще бъдат взети всички необходими мерки, за да се избегне създаването на пречки за изпълнението на консулските функции, а на изпращащата държава ще бъде изплатено веднага съответното действително обезщетение.

Член 24

1. Лицата, по отношение на които се прилага настоящата конвенция, са длъжни да спазват законите и наредбите на приемащата държава и по-специално правилата за движение и осигуровка за гражданска отговорност при ползуването на всякакви превозни средства.

2. Членовете на консулството могат да се позовават на своите права, привилегии и имунитети, които им се признават от настоящата конвенция, само за цели, съвместими с тяхното качество.

Член 25

1. Консулското длъжностно лице може да упражнява предвидените в тази конвенция функции в границите на консулския район. Освен това то може да поема други консулски функции, с които е натоварено от изпращащата държава и които не противоречат на законодателството на приемащата държава.

2. Консулското длъжностно лице може да упражнява своите функции само в своя консулски район. Обаче при особени случаи то може да упражнява своите функции и извън този район със съгласието на приемащата държава.

3. При изпълнение на своите функции конулското длъжностно лице може да събира сумите и таксите, предвидени от законодателството на изпращащата държава.

Член 26

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на своя консулски район да закриля и защищава правата и интересите на изпращащата държава, както и тези на нейните граждани, включително юридическите лица.

2. Консулското длъжностно лице съдействува за развитието на търговските, икономическите, морските, туристическите, културните и научните връзки между изпращащата държава и приемащата държава с оглед разширяването на сътрудничеството между тях в тези области.

Член 27

1. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може в границите на своя район да поддържа връзки и се среща с граждани на изпращащата държава, да ги съветва и подпомага при техните постъпки пред властите на приемащата държава и ако е необходимо, да им осигурява правна помощ.

2. Приемащата държава в никакъв случай няма да въпзпрепятствува правото на гражданите на изпращащата държава да влизат във връзка с консулството на изпращащата държава и да го посещават.

Член 28

1. В случай на арест или всяка друга форма на задържане на граждани на изпращащата държава компетентните органи на приемащата държава са длъжни да уведомяват за това незабавно или най-късно в срок от 48 часа консулството на приемащата държава.

2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който е арестуван, задържан или затворен за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, и да поддържа връзки с него. Предвидените в този член права се упражняват съгласно законите и правилниците на приемащата държава при условие все пак тези закони и правилници да не отменят тези права.

Член 29

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския район:

а) да приема всяка декларация, която би могла да бъде изискана от законодателството на изпращащата държава, и по-специално относно гражданството;

б) да регистрира гражданите на изпращащата държава;

в) да регистрира актове за раждане и за смърт или всеки друг акт по гражданското състояние на гражданите на изпращащата държава и да издава съответните удостоверения;

г) да издава, подновява, нанася промени или обезсилва паспорти или други документи за пътуване на граждани на изпращащата държава, както и всякакви входни и транзитни визи или други необходими документи на лица, които желаят да отидат на територията на изпращащата държава;

д) да легализира или заверява подписи и документи и да превежда и заверява такива документи.

2. Предвидените в горните алинеи разпоредби не освобождават заинтересуваните лица от задължението да спазват формалностите, предписани от законодателството на приемащата държава.

3. Органите на приемащата държава оказват съдействие на консулското длъжностно лице в случаите, когато гражданин на изпращащата държава желае да получи от тях акт по гражданското си състояние.

Член 30

1. В своя консулски район консулското длъжностно лице има право:

а) да съставя, удостоверява истинността, да легализира актове, документи и договори или преписи от тях, отнасящи се до: граждани на изпращащата държава; други граждани, доколкото тези актове и договори се отнасят до намиращите се в изпращащата държава имущества ил са предназначени да бъдат използувани в тази държава.

Посочените в горната буква актове и договори могат да произведат правни последици на територията на приемащата държава само доколкото законодателството на последната не се противопоставя на това;

б) да съставя, заверява и получава за съхранение завещания.

2. Посочените в точка 1 актове, документи, преписи, преводи или извлечения трябва да бъдат легализирани, преди да бъдат представени на властите на приемащата държава, ако тази формалност се изисква по законодателството на тази държава.

Член 31

Консулското длъжностно лице може да издава удостоверения за произхода на стоките или за мястото, откъдето те произхождат.

Член 32

1. Доколкото законодателството на приемащата държава допуска това, консулското длъжностно лице може да предлага на съдилищата ил на други компетентни власти подходящо лице за назначаването му з-а настойник или попечител на гражданин на изпращащата държава ил на неговите имущества, останали без надзор.

2. Ако съдебните власти или компетентните органи на приемащата държава сметнат, че предложеното лице не е в състояние да изпълнява тези функции, консулското длъжностно лице може да предложи друго лице, което да изпълнява тези функции.

Член 33

Консулското длъжностно лице има право да връчва на гражданите на изпращащата държава актове и документи, които им изпращат съдилища или други органи на тази държава, като постъпва по начин, съвместим със законодателството на приемащата държава.

Член 34

Когато компетентните власти на приемащата държава научат за смъртта на гражданин на изпращащата държава, те веднага уведомяват консулското длъжностно лице. Консулското длъжностно лице уведомява също така компетентните власти на приемащата държава, ако е получило вече подобно съобщение по друг път.

Член 35

Компетентните власти на приемащата държава уведомяват консулското длъжностно лице за откриването на наследството в приемащата държава на гражданин на изпращащата държава или на друго лице с каквото и да е друго гражданство, когато наследникът, правоимащият или заветникът е гражданин на изпращащата държава, не живее в приемащата държава и няма там свой представител.

Член 36

1. Когато гражданин на изпращащата държава, починал в приемащата държава, остави имущество в тази държава, консулското длъжностно лице, в чийто район се намира наследството, с оглед да осигури закрилата, опазването и управлението на това имущество може:

а) да иска от компетентните власти на приемащата държава да вземат предварително по законодателството на тази държава мерки за запазването и управлението на наследственото имущество. Консулското длъжностно лице може да присъствува при съставяне на описа и запечатването и да следи хода на започналото за тази цел производство;

б) да влиза във владение и да управлява наследствените имоти и да извършва, пряко или с посредничеството на упълномощено лице, всички други действия във връзка с това, доколкото законодателството на приемащата държава позволява това.

2. В случай че съгласно законодателството на приемащата държава е необходимо решение на съдебните власти, за да получи консулското длъжностно лице правото да упражнява предвидените в предшествуващата точка на този член функции, такова разрешение му се дава по негово искане съгласно законодателството на приемащата държава.

Член 37

1. Консулското длъжностно лице може да получава за сметка на гражданин на изпращащата държава, който не живее в приемащата държава, от съд, орган или от компетентно лице суми, имущества или други вземания, на които този гражданин има право вследствие смъртта на някое лице.

Тези суми, имущества и други вземания могат да включат по-специално части от наследство, премии от застраховка за живот, както и суми, плащани по силата на социалното законодателство. Съдът, органът или лицето, споменати по-горе, могат да поискат от консулското длъжностно лице да спазва следните условия:

а) да представи пълномощно или друго разрешение, изхождащо от неживеещия в страната гражданин на изпращащата държава;

б) да представи достатъчно доказателства за правото на този гражданин върху тези суми и вземания;

в) да върне тези суми или вземания в случай, че не е в състояние да представи такова доказателство.

2. Когато консулското длъжностно лице получава тези суми или вземания, съдът, органът или заинтересуваното лице могат да поискат от него разписка, удостоверяваща получаването.

3. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат съгласно законодателството на приемащата държава.

Член 38

Когато гражданин на изпращащата държава, който няма постоянно местожителство в приемащата държава, почине по време на пътуване, консулското длъжностно лице може незабавно да прибере оставените от починалия вещи и парични суми, за да осигури тяхното съхранение. Всички предохранителни или разпоредителни мерки по отношение на тези вещи или парични суми се подчиняват на законодателството на приемащата държава.

Член 39

Когато консулското длъжностно лице упражнява функциите, посочени в членове 34 до 38 от настоящата конвенция, то трябва да се съобразява със законодателството на приемащата държава и независимо от разпоредбите на членове 14 и 15 в този случай то е подчинено на гражданската юрисдикция на приемащата държава.

Член 40

1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ и съдействие на корабите на изпращащата държава, намиращи се в пристанищата и териториалните води на приемащата държава.

2. Без да се нарушават разпоредбите за режима в пристанищата и за влизане в приемащата държава, консулското длъжностно лице може да се качва на борда на корабите на изпращащата държава лично или да изпраща там свой представител веднага щом тези кораби бъдат пропуснати за свободна практика. Капитанът и членовете на екипажа имат право да влизат във връзка с консулското длъжностно лице и да посещават консулството.

3. Консулското длъжностно лице може да иска помощ от властите на приемащата държава по всеки въпрос, свързан с изпълнението на неговите функции във връзка с корабите на изпращащата държава, капитана и членовете на екипажа.

Член 41

Консулското длъжностно лице има право:

а) да разследва, без да нарушава правата на приемащата държава, всеки инцидент, произлязъл на кораб на изпращащата държава по време на пътуването му или в някое пристанище на приемащата държава, да разпитва капитана и членовете на екипажа, да преглежда корабните книжа, да приема информация относно пътуването, местоназначението и товара на кораба, както и да улеснява влизането на кораба в пристанището, неговия престой и отпътуване;

б) да взема всички мерки по наемането и уволняването на капитана или членовете на екипажа, ако това не е в противоречие със законодателството на приемащата държава;

в) да се произнася, без да нарушава правата на властите на приемащата държава, по всички спорове между капитана и членовете на екипажа, включително разногласията, произтичащи от трудовия договор, доколкото това е предвидено в законодателството на изпращащата държава;

г) да взема всички мерки за запазване на реда и дисциплината на кораба;

д) да вземе необходимите мерки за осигуряване медицинска помощ, включително настаняването в болница на капитана и членовете на екипажа, както и репатрирането на тези лица;

е) да приема, съставя или подписва всякакви декларации или други документи, предвидени в законодателството на изпращащата държава във връзка с корабите;

ж) да взема всички други мерки, необходими с оглед прилагането на законодателството на изпращащата държава относно търговското корабоплаване.

Член 42

Ако законодателството на приемащата държава позволява това, консулското длъжностно лице може да се явява с капитана или с членове на екипажа пред съдилищата или пред други власти на приемащата държава и да им оказва помощ (осигурявайки им по-специално правна помощ в случай на нужда) и да им служи като преводач по всеки въпрос, който трябва да се уреди между тях и въпросните власти.

Член 43

1. Когато съдилищата или други компетентни власти на приемащата държава възнамеряват да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на един кораб на изпращащата държава, тези съдилища или органи трябва, освен ако това е невъзможно поради спешността на случая, да уведомяват достатъчно време преди това консулското длъжностно лице, за да може то или негов представител да присъствува при извършването на тези действия. Тази разпоредба се прилага също така и когато членовете на екипажа на кораба трябва да бъдат разпитани на сушата от компетентните власти на приемащата държава. Ако консулското длъжностно лице или негов представител не е присъствувало, компетентните власти на приемащата държава трябва, при поискване, да му представят пълни сведения по въпросните факти и извършените действия.

2. Съдебните или административните власти на приемащата държава няма да се вмесват, освен при искане или съгласие на консулското длъжностно лице, във вътрешните работи на кораба по никакъв повод освен с оглед запазване реда и спокойствието или в интерес на хигиената или обществената сигурност.

3. Разпоредбите на точка 1 на този член не се отнасят за обичайните прегледи - митнически, санитарни и на паспортите, както и в случай на спасяване на човешки живот в морето или за предотвратяване замърсяването на морските води. Тези разпоредби не се прилагат също така и при действия, извършени по искане или със съгласието на капитана на кораба.

Член 44

1. Ако кораб на изпращащата държава претърпи корабокрушение, заседне или понесе друга авария в границите на приемащата държава или ако какъвто и да е предмет, който е част от товара на претърпелия авария кораб на трета държава, чийто собственик е гражданин на изпращащата държава, бъде намерен в тези граници, компетентните власти на приемащата държава уведомяват незабавно консулското длъжностно лице за това и го осведомяват за мерките, които са взели за запазване живота на хората, кораба и товара.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на кораба, на пътниците и на членовете на екипажа, както и да вземат мерки за запазване на товара и за ремонта на кораба. За целта то може да поиска съдействие от властите на приемащата държава.

3. Ако претърпелият авария кораб или предмет, който му принадлежи, бъде намерен на брега или в близост до брега на приемащата държава, или бъде докаран в пристанище на тази държава и ако капитанът, корабопритежателят, агентът или застрахователят на кораба не са в състояние да вземат необходимите мерки за запазване и управление на кораба или на неговия товар, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприеме от името на корабопритежателя мерките, които самият той би могъл да предприеме за тази цел. Разпоредбите на тази точка се прилагат също така и за всеки предмет, представляващ част от товара на кораба и принадлежащ на гражданин на изпращащата държава.

4. Властите на приемащата държава няма да облагат претърпелия авария кораб, товара му или всеки предмет, по отношение на който се прилагат разпорежданията на предходните точки на точи член, с никакви данъци, такси или сборове, с изключение на онези, които се събират при подобни обстоятелства в същия вид и размер от кораба на приемащата държава или на трета държава за товара или за всеки предмет, принадлежащ на последната.

5. Когато предмет, който представлява част от товара на претърпял авария кораб на трета държава, който принадлежи на гражданин на изпращащата страна, е бил намерен на брега или в близост до брега на приемащата държава, или е бил докаран в пристанище на тази държава и ако капитанът на кораба, собственик на предмета, агентът, застрахователят или всяко друго упълномощено лице не са в състояние да вземат мерки с оглед неговото запазване и управление, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприеме от името на собственика мерките, които последният би могъл сам да вземе за тази цел.

Член 45

Разпорежданията на членовете 40 до 44 от настоящата конвенция се прилагат и за въздухоплавателните средства на гражданската авиация, доколкото има възможност да бъдат приложени.

Член 46

1. Настоящата конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, която ще стане в София във възможния най-кратък срок.

2. Настоящата конвенция има валидност за период от пет години, след което ще бъде продължавана с мълчаливо съгласие освен ако една от договарящите се страни не поиска да прекрати нейното действие, като уведоми другата договаряща страна писмено една година преди това.

В уверение на горното пълномощниците на двете договарящи страни подписаха и скрепиха със своите печати настоящата конвенция.

Съставена в Атина на 31 май 1973 г. в два оригинални екземпляра на френски език.