Държавен вестник, брой 46 от 17.VII

Преамбюл

Държавите - страни по тази конвенция,

решени да действуват за постигането на ефективен прогрес по пътя на всеобщото и пълно разоръжаване, включително забраната и ликвидирането на всички оръжия за масово унищожение, и уверени, че забраната на разработването, производството и натрупването на запаси от химични и бактериологични (биологични) оръжия и тяхното унищожаване посредством ефективни мерки ще улеснят постигането на всеобщо и пълно разоръжаване под строг и ефективен международен контрол,

като признават голямото значение на Протокола за забрана да се употребяват във война задушливи, отровни или други подобни газове и бактериологични средства, подписан в Женева на 17 юни 1925 г., както и приноса, който посоченият протокол е дал и продължава да дава за намаляване ужасите на войната,

като потвърждават верността си към принципите и целите на този протокол и призовават всички държави към строгото им спазване,

като напомнят, че Общото събрание на Организацията на Обединените нации многократно е осъждало всички действия, които противоречат на принципите и целите на Женевския протокол от 17 юни 1925 г.,

желаейки да съдействуват за укрепването на доверието между народите и за общото заздравяване на международната атмосфера,

желаейки също така да съдействуват за осъществяването на целите и принципите на Устава на Организацията на Обединените нации,

убедени във важността и неотложността на изключването от арсеналите на държавите посредством ефективни мерки на такива опасни оръжия за масово унищожение, каквито са оръжията, съдържащи химични или бактериологични (биологични) средства,

като признават, че споразумението за забрана на бактериологичните (биологичните) и токсичните оръжия представлява първа възможна стъпка по пътя на постигането на споразумение за ефективни мерки и за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от химични оръжия, и решени да продължават преговорите за тази цел,

решени за благото на цялото човечество да изключат напълно възможността за използуване на бактериологични (биологични) средства и токсини като оръжия,

убедени, че такова използуване би противоречало на човешката съвест и не би следвало да се щадят никакви условия за намаляването на тази опасност,

се съгласиха за следното:

Член I

Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да унищожи или да преобрази за мирни цели, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от девет месеца от влизането на конвенцията в сила, всички средства, токсини, оръжия, оборудване и средства за доставяне, посочени в член I от конвенцията, които тя притежава или които се намират под нейна юрисдикция или контрол. При изпълнението на този член следва да се вземат всички необходими предохранителни мерки за защита на населението и окръжаващата среда.

Член II

Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да унищожи или да преобрази за мирни цели, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от девет месеца от влизането на конвенцията в сила, всички средства, токсини, оръжия, оборудване и средства за доставяне, посочени в член I от конвенцията, които тя притежава или които се намират под нейна юрисдикция или контрол. При изпълнението на този член следва да се вземат всички необходими предохранителни мерки за защита на населението и окръжаващата среда.

Член III

Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да не предава на когото и да било нито пряко, нито косвено и по никакъв начин да не помага, да не поощрява и да не подбужда която и да е държава, група от държави или международни организации към производство или придобиване по всякакъв друг начин на каквито и да било средства, токсини, оръжия, оборудване или средства за доставяне, посочени в член I от конвенцията.

Член IV

В съответствие с конституционната си процедура всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да вземе необходимите мерки за забрана и предотвратяване на разработването, производството, натрупването на запаси, придобиването или запазването на средствата, токсините, оръжията, оборудването и средствата за доставяне, посочени в член I от конвенцията, на което и да е място в пределите на територията на тази държава, под нейната юрисдикция или под нейния контрол.

Член V

Държавите - страни по тази конвенция, се задължават да се консултират и да си сътрудничат при решаването на всички въпроси, които могат да възникнат по отношение на целта на конвенцията или във връзка с изпълнението на нейните разпоредби. Консултациите и сътрудничеството, предвидени в този член, могат също така да се осъществяват посредством използуване на съответни международни процедури в рамките на Организацията на Обединените нации и в съответствие с нейния устав.

Член VI

1. Всяка държава - страна по тази конвенция, която констатира, че която и да е друга държава-страна действува в нарушение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на конвенцията, може да подаде оплакване до Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации. Това оплакване трябва да съдържа всички възможни доказателства, потвърждаващи неговата основателност, както и молба за разглеждането му от Съвета за сигурност.

2. Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да сътрудничи в провеждането на всякакви разследвания, които могат да бъдат предприети от Съвета за сигурност в съответствие с разпоредбите на Устава на Обединените нации на основание оплакването, получено от съвета. Съветът за сигурност информира държавите - страни по конвенцията, за резултатите от разследването.

Член VII

Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да предостави помощ или да подкрепи помощта в съответствие с Устава на Обединените нации, оказвана на всяка държава - страна по конвенцията, която се обърне с такава молба, ако Съветът за сигурност реши, че тази страна е изложена на опасност в резултат на нарушаване на конвенцията.

Член VIII

Нито една от разпоредбите на тази конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или намаляваща по какъвто и да е начин задълженията, поето от която и да е държава в съответствие с Протокола за забрана да се употребяват във война задушливи, отровни или други подобни газове и бактериологични средства, подписан в Женева на 17 юни 1925 г.

Член IХ

Всяка държава - страна по тази конвенция, потвърждава като призната цел ефективната забрана на химичните оръжия и за тази цел се задължава да продължава в дух на добра воля преговорите за постигане в най-близко бъдеще спогодба за ефективни мерки за забрана на тяхното разработване, производство, натрупване на запаси и за тяхното унищожаване, както и за съответните мерки по отношение на оборудването и средствата за доставяне, специално предназначени за производството или използуването на химичните вещества като оръжие.

Член Х

1. Държавите - страни по тази конвенция, се задължават да улесняват възможно най-пълния обмен на оборудване, материали, научна и техническа информация за използуването на бактериологичните (биологичните) средства и токсини за мирни цели и имат право да участвуват в този обмен. Държавите - страни по конвенцията, които са в състояние да сторят това, ще сътрудничат също така в оказването на съдействие, индивидуално или съвместно с други държави или международни организации, за по-нататъшното разработване и прилагане на научните открития в областта на бактериологията (биологията) за предотвратяване на болестите или за други мирни цели.

2. Тази конвенция ще се прилага по такъв начин, че да се избягва създаване на пречки за икономическото или техническото развитие на държавите - страни по конвенцията, или за международното сътрудничество в областта на мирната бактериологична (биологична) дейност, включително на международния обмен на бактериологични (биологични) средства и токсини, както и оборудване за разработването, използуването или производството на бактериологични (биологични) средства и токсини за мирни цели в съответствие с разпоредбите на конвенцията.

Член ХI

Всяка държава - страна може да предлага поправки на тази конвенция. Поправките влизат в сила за всяка държава-страна, която ги е приела, след приемането им от мнозинството от държавите - страни по конвенцията, а впоследствие за всяка друга държава-страна - от деня, в който тя ги приеме.

Член ХII

Пет години след влизането в сила на тази конвенция или по-рано, ако това се поиска от мнозинството от държавите - страни по конвенцията, чрез представяне на съответно предложение на правителствата-депозитари, в Женева (Швейцария) ще се свика конференция на държавите - страни по конвенцията, с цел да се разгледа действието на тази конвенция, за да се постигне увереност, че целите изложени в преамбюла и разпоредбите на конвенцията, включително и разпоредбите отнасящи се до преговорите за химичното оръжие, се осъществяват. При това разглеждане ще се вземат предвид всички нови научни и технически постижения, имащи отношение към конвенцията.

Член ХIII

1. Тази конвенция е безсрочна.

2. Всяка държава - страна по тази конвенция, упражнявайки държавния си суверенитет, има право да се оттегли от конвенцията, ако реши, че свързани с предмета на тази конвенция изключителни обстоятелства са поставили под заплаха нейните върховни интереси. За такова оттегляне тя уведомява три месеца по-рано всички други страни по конвенцията и Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации. Това уведомяване ще включва изложение на изключителните обстоятелства, които тя преценява като поставящи под заплаха нейните върховни интереси.

Член ХIV

1. Тази конвенция е открита за подписване от всички държави. Всяка държава, която не подпише тази конвенция до влизането й в сила съгласно точка 3 на този член, може да се присъедини към нея по всяко време.

2. Тази конвенция подлежи на ратификация от подписалите я държави. Ратификационните документи и документите за присъединяване ще се депозират при правителствата на Съюза на съветските социалистически републики, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и Съединените Американски Щати, които с настоящите разпоредби са определени за правителства-депозитари.

3. Тази конвенция ще влезе в сила, след като двадесет и две правителства, включително и правителствата, които са определени за депозитари на конвенцията, депозират ратификационните си документи.

4. За държавите, чиито ратификационни документи или документи за присъединяване ще бъдат депозирани след влизането в сила на тази конвенция, тя ще влезе в сила от деня на депозиране на техните ратификационни документи или документи за присъединяване.

5. Правителствата-депозитари незабавно ще уведомяват всички подписали и присъединили се към тази конвенция държави за датата на всяко подписване, за датата на депозиране на всеки ратификационен документ или документ за присъединяване, за датата на влизане в сила на тази конвенция, както и за получаването на други уведомявания.

6. Тази конвенция ще бъде регистрирана от правителствата-депозитари съгласно чл. 102 от Устава на Обединените нации.

Член ХV

Тази конвенция, чийто английски, руски, испански, френски и китайски текст са еднакво автентични, ще бъде депозирана и архивите на правителствата-депозитари. Надлежно заверени копия от конвенцията ще се изпращат от правителствата-депозитари на правителствата на държавите, подписали конвенцията и присъединили се към нея.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в три екземпляра в Москва, Лондон и Вашингтон на десети април хиляда деветстотин седемдесет и втора година.