Държавен вестник, брой 80 от 14.X

Преамбюл

Държавният съвет на Народна република България и Федералният президент на Република Австрия,

водени от желанието да уредят консулските отношения между двете държави,

решиха да сключат консулска конвенция и за тази цел назначиха за свои пълномощници:

Държавният съвет на Народна република България, Станко Тодоров, Председател на Министерския съвет,

Федералният президент на Република Австрия, д-р Бруно Крайски, Федерален канцлер,

който след размяната на пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха за следното:

Член 1

Определения

(1) В духа на тази конвенция посочените по-долу понятия има следното значение:

1. "консулство" означава генерално консулство, консулство, вице-консулство или консулско агентство;

2. "консулски окръг" означава територията на приемащата страна, определена за изпълнение на консулски функции;

3. "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено да ръководи консулството;

4. "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, което изпълнява консулски функции;

5. "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което изпълнява административни или технически функции в консулството;

6. "член на обслужващия персонал" означава всяко лице, включено в домакинската служба на консулството;

7. "член на консулството" означава консулско длъжностно лице, сътрудник на консулството и член на обслужващия персонал;

8. "член на консулския персонал" означава консулското длъжностно лице, с изключение на шефа на консулството, сътрудник на консулството и член на обслужващия персонал;

9. "частен домашен работник" означава всяко лице, използувано изключително за частни услуги на член на консулството;

10. "членове на семейството" означава съпруга или съпругата на член на консулството, децата и родителите на члена на консулството или неговата съпруга (съпруг), ако тези лица живеят заедно с него и се издържат от него;

11. "консулски помещения" означава сгради или части от сгради, включително и принадлежащите към тях терени, които се използуват изключително за консулски цели, независимо чия собственост са;

12. "консулска архива" обхваща всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, магнетофонни ленти, регистри на консулството, а също така кодови средства и цифрови уреди, картотеките, както и предметите, предназначени за тяхното опазване или съхраняване;

13. "кораб на изпращащата страна" означава всеки плавателен съд, който има националността на изпращащата страна, съгласно нейните правни разпоредби, с изключение на военни плавателни съдове.

(2) Разпоредбите на тази конвенция, които се отнасят за гражданите на изпращащата страна, се прилагат по смисъл и за юридическите лица, включително търговски дружества, които са създадени съгласно правните разпоредби на изпращащата страна и в нея се намира тяхното седалище.

Член 2

Откриване на консулства

(1) Всяка договаряща страна може да открива консулства на територията на другата договаряща страна с нейно съгласие.

(2) Седалищата на консулствата, рангът и техния консулски окръг се определят по взаимно съгласие на договарящите страни.

Член 3

Консулски патент и екзекватура

(1) Изпращащата страна трябва да се увери по дипломатически път, че приемащата страна ще допусне лицето, което изпращащата страна възнамерява да назначи за шеф на консулството.

(2) Изпращащата страна предава на Министерството на външните работи на приемащата страна по дипломатически път консулски патент или друг подходящ документ за назначаване на шефа на консулството. В него се посочват името на шефа на консулството, неговият ранг, консулският окръг и седалището на консулството.

(3) Шефът на консулството се допуска до изпълнение на служебните си функции от приемащата страна въз основа на представен патент или друг подходящ документ за назначаване и след издаването на екзекватура или на разрешение под друга форма.

(4) До издаването на екзекватурата или друго разрешение шефът на консулството може да получи съгласие от приемащата страна да упражнява своите функции. В този случай по отношение на него се прилага тази конвенция.

Член 4

Уведомяване на органите в консулския окръг

След като шефът на консулството бъде допуснат, макар и временно, да упражнява своите функции, приемащата страна трябва да уведоми компетентните органи в консулския окръг. Освен това тя трябва да се погрижи да се вземат необходимите мерки, за да може шефът на консулството да упражнява своите функции и да се ползува от предвидените в тази конвенция права.

Член 5

Изпълнение на консулски функции

(1) Консулските функции се изпълняват от консулското длъжностно лице на изпращащата страна в консулския окръг.

(2) При нужда консулските функции могат да се поемат и от членове на дипломатическия състав на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна. В такъв случай се прилага конвенцията, без да се накърняват правата и задълженията им като членове на дипломатическия състав на дипломатическото представителство.

(3) Извън консулския окръг консулски функции могат да се поемат само с предварително съгласие на приемащата страна.

Член 6

Временно изпълнение на функциите

на шеф на консулството

(1) Ако шефът на консулството не е в състояние да изпълнява своите функции или ако неговият пост не е зает, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от същото консулство или от друго консулство или на член от дипломатическия състав на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна временно да изпълнява функциите на шеф на консулството.

(2) Името на изпълняващия длъжността шеф на консулството предварително се съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна.

(3) Изпълняващият длъжността шеф на консулството се ползува от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция за шефа на консулството.

Член 7

Гражданство на консулските длъжностни лица

Консулски длъжностни лица могат да бъдат само граждани на изпращащата страна, които нямат постоянно местожителство в приемащата страна.

Член 8

Граници и разпростиране на консулската дейност

(1) Членовете на консулството не могат да изпълняват наред със служебните си функции в консулството търговски или други дейности в приемащата страна с цел за печалба.

(2) След получаване на съгласието на приемащата страна консулското длъжностно лице може да изпълнява функции за трета държава.

Член 9

Документ за самоличност

Приемащата страна издава на всеки член на консулството и на семейството му, ако те са граждани на изпращащата страна, документ за самоличност със снимка, който потвърждава идентичността и качеството им на член на консулството или член на семейството.

Член 10

Уведомяване за назначаване, за пристигане

и отпътуване

(1) Изпращащата страна е длъжна да уведоми Министерството на външните работи на приемащата страна по дипломатически път за следното:

1. назначаването на членове на консулския персонал, тяхното пристигане след назначаването им, окончателното им отпътуване или завършването на служебната им дейност и всички промени, които засягат служебното им положение по време на дейността им в консулството;

2. пристигането и окончателното отпътуване на членове на семейството и съответно, че едно лице става член от семейството или загубва това си качество;

3. пристигането и окончателното заминаване на частен домашен работник, а също и за уволнението му;

4. назначаването и освобождаването на лица с постоянно местожителство в приемащата страна като членове на консулството или като частни домашни работници, имащи право на привилегии и имунитети.

(2) Пристигането и окончателното отпътуване следва да се съобщи предварително.

Член 11

Приключване на служебната дейност

на член на консулството

(1) Приемащата страна може по всяко време да уведоми по дипломатически път изпращащата страна, без да мотивира решението си, че ще оттегли екзекватурата или друго разрешение на шефа на консулството или че някой член на консулството е нежелателен. В този случай изпращащата страна трябва да отзове шефа на консулството или да прекрати служебната дейност на члена на консулството.

(2) Ако изпращащата страна не изпълнява в определено време задълженията си съгласно ал. 1, приемащата страна може да оттегли по дипломатически път екзекватурата или другото разрешение на шефа на консулството или да уведоми изпращащата страна, че членът на консулството не се счита вече за такъв.

Член 12

Цел на консулската дейност

В своя консулски окръг консулското длъжностно лице има право:

1. да защищава правата и интересите на изпращащата страна, а също и на нейните граждани;

2. да съдействува за поощряването на търговските, икономическите, културните и научните отношения между изпращащата и приемащата страна, а също и в областта на туризма и освен това да поощрява по всякакъв друг начин развитието на съществуващите приятелски отношения между тях.

Член 13

Списъци на граждани на изпращащата страна

Консулското длъжностно лице има право да води на отчет гражданите на изпращащата страна, които имат постоянно местожителство, пребивават или имат седалище в консулския окръг.

Член 14

Представяне гражданите на изпращащата страна

(1) Консулското длъжностно лице има право, като спазва правните разпоредби на приемащата страна, да предприема мерки, за да осигури необходимата защита на граждани на изпращащата страна пред съдилищата или административните органи на приемащата страна. Консулското длъжностно лице може да иска в съответствие с правните разпоредби на приемащата страна да бъдат взети временни решения, за да се защитят правата и интересите на гражданин на изпращащата страна във всички случаи, в които той поради отсъствие или поради друга причина не е в състояние сам да поеме своевременно защитата на своите права и интереси.

(2) Консулското длъжностно лице има право да предложи на компетентния съд или на компетентния административен орган да се отложи разглеждането на съответния въпрос дотогава, докато въпросният гражданин на изпращащата страна бъде уведомен и има съответната възможност да присъствува или да бъде представляван.

Член 15

Издаване на паспорти и визи

Консулското длъжностно лице има право:

1. да издава или да продължава, да изменя, да разширява или да отнема паспорти и други документи за пътуване на граждани на изпращащата страна;

2. да издава визи.

Член 16

Компетенции по въпроси на гражданското състояние

(1) Консулското длъжностно лице има право да съставя актове за раждания или смърт на граждани на изпращащата страна и да издава удостоверения във връзка с тях.

(2) Консулското длъжностно лице сключва бракове при условие, че двете лица, встъпващи в брак, са граждани на изпращащата страна и ако сключването на такива бракове се допуска от правните разпоредби на изпращащата и на приемащата страна.

(3) Алинея 1 не освобождава от задължението да се уведомяват компетентните административни органи на приемащата страна, ако това се изисква от правните разпоредби на приемащата страна.

Член 17

Компетенции по въпросите на

настойничеството и попечителството

(1) Консулското длъжностно лице има право за защита на правата на лица, ненавършили пълнолетие, на нуждаещите се от грижи лица или на отсъствуващи граждани на изпращащата страна да се застъпва за тях пред съдилищата или административните органи на приемащата страна.

(2) Ако за гражданин на изпращащата страна трябва да се назначи настойник, попечител или друг представител, компетентните съдилища или административни органи на приемащата страна трябва да уведомят за това консулството на изпращащата страна. Консулското длъжностно лице има право да предлага подходящи лица.

Член 18

Нотариални функции

(1) Доколкото правните разпоредби на приемащата страна допускат, консулското длъжностно лице има право:

1. да приема и изготвя декларации и молби на граждани на изпращащата страна и да заверява тяхната истинност;

2. да приема и съставя завещания или други декларации, отнасящи се до наследства на граждани на изпращащата страна;

3. да приема други документи от правен характер на граждани на изпращащата страна, да заверява истинността или да съставя такива документи, доколкото те не се отнасят до недвижимо имущество в приемащата страна или до вещни права върху такова имущество;

4. да заверява дати на документи с правен характер на граждани от изпращащата страна, а също така и да заверява подписи и печати върху такива документи;

5. да заверява истинността на подписи и печати върху документи с правен характер на съдилищата или на административните органи на изпращащата страна;

6. по искане на граждани на изпращащата страна да изготвя преписи от документи с правен характер, извлечения и преводи от езика на една договаряща страна на езика на другата договаряща страна или да заверява истинността на преписа;

7. да заверява истинността на подписи и печати върху документи с правен характер, издадени от съдилищата или административните органи на приемащата страна, предназначени за изпращащата страна;

8. да приема на съхранение документи с правен характер, които принадлежат на граждани на изпращащата страна или са предназначени за тях.

(2) Функциите, предвидени в ал. 1, могат да се извършват в консулството или на друго място, ако въпросното лице поради уважителни причини не е в състояние да се яви в консулството.

(3) Съставените, заверените и преведени документи от консулското длъжностно лице съгласно алинеи 1 и 2, както и заверените от него подписи имат в приемащата страна същото правно значение и доказателствена сила, каквато биха имали документите, съставени, заверени или преведени от съдилищата, административните органи или други длъжностни лица на приемащата страна.

Член 19

Съхранение

Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение пари и ценности на граждани на изпращащата страна, доколкото това не противоречи на правните разпоредби на приемащата страна.

Член 20

Функции по наследствени въпроси

(1) Органите на приемащата страна, компетентни за удостоверяване на смъртни случаи, изпращат на консулското длъжностно лице без заплащане на такси и разноски преписи от акт за смърт на граждани на изпращащата страна.

(2) Съдилищата или административните органи на приемащата страна, уреждащи наследство на граждани на изпращащата страна, трябва да дават на консулското длъжностно лице всички сведения, с които разполагат за наследството, за наследниците по закон, включително и със запазена част, за заветниците, за тяхното постоянно местожителство или местопребиваване и за евентуално завещание на починалия.

(3) Компетентните съдилища или административни органи уведомяват консулското длъжностно лице на изпращащата страна незабавно, когато при заведено дело за наследство в приемащата страна се окаже, че граждани на изпращащата страна са наследници по закон, включително и със запазена част, наследници по завещание или заветници.

(4) Когато се касае за наследство, оставено от граждани на изпращащата страна или граждани на изпращащата страна са наследници по закон, включително и със запазена част, наследници по завещание или заветници, консулското длъжностно лице има право:

1. да вземе участие при описване на наследственото имущество;

2. да влиза във връзка със съдилищата или другите компетентни органи на приемащата страна за вземане мерки за запазване на наследството, за избягване на неговото повреждане и разваляне или при необходимост за продажба на наследствените вещи. Тези права на консулското длъжностно лице могат да се упражняват от упълномощено от него лице.

(5) Ако след завършването на наследственото дело, движимо наследствено имущество, включително налични суми, вземания, предявени сметки или сумата от продажбата на недвижим наследствен имот в приемащата страна бъдат присъдени на наследник по закон, включително и със запазена част, на наследник по завещание или на заветник, който е с постоянно местожителство в изпращащата страна и който не е участвувал лично или чрез пълномощник при разглеждането на наследственото дело, тогава това имущество или сумата от продажбата на имуществото се предават на консулското длъжностно лице на изпращащата страна за предаване на разположение на наследника по закон, включително и със запазена част, на наследника по завещание или на заветника.

(6) Имуществото или сумата от продажбата, посочена в ал. 5, следва да се предадат на консулското длъжностно лице след заплащане или обезпечаване на задълженията по наследството, които са били предявени в съответните срокове, съобразно законите и другите правни разпоредби на приемащата страна.

(7) Имуществото или сумата от продажбата се предават чрез консулското длъжностно лице от приемащата страна на изпращащата страна при спазване на износните ограничения и съгласно валутно-правните разпоредби на приемащата страна.

(8) Ако гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине в тази страна по време на пътуване, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и по време на смъртта са били под възбрана за износ, се предават на консулското длъжностно лице на изпращащата страна. За предмети, които не могат да бъдат предадени на консулското длъжностно лице, се прилагат правните разпоредби на приемащата страна.

(9) Консулското длъжностно лице, на което са били предадени предметите съгласно ал. 8 в рамките на тяхната стойност, трябва да изплати дълговете, направени от починалия по време на престоя му в приемащата страна.

(10) Алинея 7 на този член следва по смисъл да се прилага и в случаите на алинеи 8 и 9.

Член 21

Функции относно корабоплаването

(1) Консулското длъжностно лице има право да оказва помощ и съдействие на кораби на изпращащата страна, които са акостирали в пристанища или други места за акостиране в консулския окръг. Консулското длъжностно лице има право също да приема, издава или заверява всякакви заявления и документи, които се изискват от изпращащата страна във връзка с корабоплаването. При пускането в експлоатация, изваждане от действие или бракуването на кораб на изпращащата страна в приемащата страна консулското длъжностно лице трябва да се свърже с компетентните органи на приемащата страна.

(2) Консулското длъжностно лице има право: да влиза във връзка с екипажа на кораби на изпращащата страна, да ги посещава, да проверява и оформя бордовите и товарните документи, а също да осигурява спазването на правните разпоредби на изпращащата страна относно корабоплаването. Консулското длъжностно лице има право да взема мерки за запазването на реда и дисциплината на кораба.

(3) Ако съдилищата или административните органи на приемащата страна възнамеряват да предприемат на кораба на изпращащата страна изземване, принудително изпълнение или други принудителни мерки, консулското длъжностно лице се уведомява предварително, за да може да присъствува при провеждането на тези мерки. Ако при спешни случаи не е било възможно да се уведоми консулското длъжностно лице и то не е присъствувало при провеждането на мерките, съдилищата или административните органи на приемащата страна незабавно уведомяват консулското длъжностно лице за проведените мерки.

(4) Ако членове на екипажа на кораба трябва да бъдат разпитани от съдилищата или административните органи на приемащата страна, за това трябва да бъде уведомено консулското длъжностно лице. Ако при спешни случаи не е било възможно предварително уведомление, консулското длъжностно лице се уведомява непосредствено след това.

(5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат за паспортен, митнически и санитарен контрол.

(6) Ако в териториалните или вътрешните води на приемащата страна кораб на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне в плитчина или претърпи друга авария, съдилищата и административните органи на приемащата страна следва незабавно да уведомят консулското длъжностно лице и да го осведомят относно взетите мерки за спасяването и защитата на пътниците, екипажа, кораба, товара и запасите, както и за обстоятелствата, при които са били взети тези мерки. Тези органи оказват на консулското длъжностно лице също така необходимата подкрепа при мерките, които то предприема поради корабокрушението, засядането или друга авария, и го поканват да присъствува при установяването на причините и при събирането на доказателства. Консулското длъжностно лице може да помоли органите на приемащата страна да вземат необходимите мерки за спасяване и защита на пътниците, екипажа, кораба, товара и запасите.

(7) Ако кораб на трета страна, който е претърпял в приемащата страна корабокрушение, заседнал е в плитчина или е претърпял друг вид авария, има на борда товар, който принадлежи на граждани на изпращащата страна, компетентните съдебни и административни органи на приемащата страна трябва незабавно да уведомят консулското длъжностно лице за мерките, които са предприети за спасяването и защитата на този товар. Консулското длъжностно лице има право да помоли компетентните съдебни или административни органи на приемащата страна да вземат или да продължат прилагането на необходимите мерки за спасяването и защитата на този товар.

(8) В случая на ал. 6 консулското длъжностно лице има право при отсъствие на собственика или на друго лице, имащо право да се разпорежда, от тяхно име да взема мерки за запазването и съхраняването на кораба и на неговите запаси. Ако товарът на кораба принадлежи на гражданин на изпращащата страна, консулското длъжностно лице също има право в случай че собственикът има друго лице, имащо право да се разпорежда, отсъствува, да взема такива мерки от тяхно име.

(9) Ако товар, който принадлежи на гражданин на изпращащата страна и произхожда от кораб на трета страна, върху който следва да се приложи ал. 7, бъде намерен на или близо до брега на приемащата страна или бъде донесен в пристанище на приемащата страна и собственикът или друго лице, имащо право да се разпорежда, отсъствува, консулското длъжностно лице има право да взема от тяхно име мерки за запазване или управление на товара.

Член 22

Права относно граждански въздушен транспорт

Разпоредбите на чл. 21 се прилагат по смисъл и за гражданските въздухоплавателни средства.

Член 23

Други консулски функции

Консулското длъжностно лице може да изпълнява всяка друга възложена му от изпращащата страна консулска функция, ако приемащата страна, която следва да се уведоми предварително, не възразява.

Член 24

Улеснения за дейността на консулството

Приемащата страна осигурява на консулството всякакви улеснения за изпълнение на функциите му.

Член 25

Ползуване на държавния герб и

на националното знаме

(1) Държавният герб на изпращащата страна може да се поставя на оградата, в която се помещава консулството, на неговия вход и на резиденцията на шефа на консулството.

(2) Националното знаме на изпращащата страна може да се постави на сградата, в която се помещава консулството, на резиденцията на шефа на консулството и на неговото превозно средство, когато се ползува при изпълнение на служебни функции.

(3) На сградата на консулството и на неговия вход е позволено да се постави табелка с наименованието на консулството на езика на приемащата и изпращащата страна.

(4) При упражняване на правата по този член се съблюдават правните разпоредби, а също и обичаите на приемащата страна.

Член 26

Улеснения при снабдяването със служебни

помещения и жилища

(1) Приемащата страна в съответствие със своите правни разпоредби улеснява изпращащата страна при придобиването на необходимите консулски помещения на територията си или му помага да се снабди с помещения по друг начин.

(2) Приемащата страна в случай на нужда помага на консулството при снабдяването на неговите членове с подходящи жилищни помещения.

Член 27

Неприкосновеност на консулските помещения и

на жилищата на консулските длъжностни лица

(1) Консулството и жилищата на консулските длъжностни лица са неприкосновени.

(2) Съдебните и административни органи на приемащата страна не могат да влизат в консулските помещения и в резиденцията на шефа на консулството освен със съгласието на шефа на консулството или на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, упълномощено от един от тях.

(3) Приемащата страна се задължава да предприеме всички необходими мерки, за да предпази консулските помещения от взлом и повреди и да попречи да се смути спокойствието на консулството или да се засегне неговото достойнство.

(4) Консулските помещения, мебелировката и другото имущество на консулството, включително и моторните превозни средства, не могат да бъдат обект на конфискуване за целите на отбраната или за обществени нужди. В случай на необходимост от отчуждаване за такива цели вземат се необходимите мерки да не се пречи за изпълнението на консулските функции и своевременно на изпращащата страна се заплаща подходящо и ефективно обезщетение.

Член 28

Освобождаване на консулските помещения

и на жилищата на членовете на консулството

от облагане с данъци

(1) Консулските помещения и жилищата на членовете на консулството, които са собственост на изпращащата страна или са под наем, а също и документите, свързани с придобиването на собственост върху служебните помещения и жилищата, се освобождават от всички държавни, местни и комунални данъци или други плащания освен ако те не се плащания за конкретен вид услуги.

(2) Изпращащата страна освен това се освобождава от всички държавни, местни и комунални данъци и други плащания върху собствеността и ползуването на движимо имущество, което служи единствено само за нуждите на консулството.

(3) Предвидените в алинеи 1 и 2 освобождавания от данъци не се отнасят за онези данъци и други плащания, които трябва да се събират съгласно правните разпоредби на приемащата страна от лице, сключило договори с изпращащата страна.

Член 29

Неприкосновеност на консулската архива

Консулската архива е неприкосновена по всяко време и независимо къде се намира.

Член 30

Свобода на съобщенията

(1) Приемащата страна разрешава и улеснява свободата на съобщения на консулството на изпращащата страна за всякакви служебни цели. Консулството може да влиза във връзка с правителството, с дипломатическите мисии и другите консулства на изпращащата страна, където и да се намират те, да си служи с всички подходящи средства за съобщения, включително дипломатически и консулски куриери, дипломатически и консулски служебни пратки, както и с шифровани и нешифровани съобщения. Инсталирането и ползуването на радиопредавател се разрешава само със съгласието на приемащата страна. При използуването на общоприетите средства за съобщения се прилагат тарифните такси, както за дипломатическите представителства.

(2) Кореспонденцията на консулството и консулската служебна поща са неприкосновени; те не могат да бъдат отваряни, проверявани или задържани. Ако има основателни причини да се предполага, че пратката съдържа нещо друго освен служебна кореспонденция, документи и предмети в духа на т. 3, пратката може да се върне обратно там, откъдето е изпратена.

(3) Консулската служебна поща и пратките, от които тя се състои, трябва да бъдат запечатани и външно да се вижда, че са такива; те трябва да съдържат само служебна кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за служебно ползуване.

(4) Консулският куриер трябва да носи със себе си служебен документ, от който да се виждат неговото положение и броят на пакетите, от които е съставена консулската служебна поща. Той трябва да бъде гражданин на изпращащата страна и не трябва да е с постоянно местожителство в приемащата страна. При изпълнението на служебните си функции куриерът е по закрилата на приемащата страна. Той се ползува с лична неприкосновеност и не подлежи на задържане или друго ограничаване на свободата под каквато да е форма.

(5) Капитанът на параход или командир на самолет от гражданската авиация могат да пренасят консулска служебна пратка. Капитанът или командирът трябва да бъдат снабдени със същите документи, от които да се вижда броят на пакетите, от които се съставя пощата, но те не се считат за консулски куриери. Консулското длъжностно лице може да изпрати сътрудник на консулството да получи или да предаде пратката непосредствено и безпрепятствено на капитана на кораба или на командира на самолета.

(6) Разпоредбите на т. 2, отнасяща се до връщането на служебната поща, се прилагат по смисъл.

Член 31

Връзки с граждани на изпращащата

страна и тяхната защита

(1) Консулското длъжностно лице има право да поддържа връзки с граждани на изпращащата страна, да им дава съвети и помощ, включително в случаи на нужда, да им оказва правна помощ. Приемащата страна няма да ограничава по никакъв начин възможността за връзки, както и достъпа до консулството.

(2) Съдилищата и административните органи на приемащата страна уведомяват незабавно, но не по-късно от три дни консулското длъжностно лице на изпращащата страна за всяко арестуване, задържане или всяка друга форма на лишаване от свобода на гражданин на изпращащата страна, за да може той да вземе необходимите мерки за защита на правата и интересите на засегнатото лице и за да може гражданинът да се ползува от защитата на консулското длъжностно лице. Тези власти са задължени незабавно да предават съобщенията на този гражданин, отправени до консулското длъжностно лице.

(3) Консулското длъжностно лице има право да се свързва и по-специално да посещава и разговаря с гражданите на изпращащата страна, които са арестувани или задържани или на които личната свобода е ограничена под каквато и да било друга форма; той има също така правото да подпомага този гражданин при осигуряването на правна помощ. Съдилищата и административните органи на изпращащата страна предоставят това право на консулското длъжностно лице най-късно четири дена от деня на арестуването, задържането или на ограничаването на личната му свобода под каквато и да било форма, а след това в разумни интервали от време. Без да се накърняват останалите му права по тази конвенция, консулското длъжностно лице се въздържа обаче от всякакво застъпване на гражданин на изпращащата страна, ако той изрично възразява против това в присъствието на консулското длъжностно лице и на представител на компетентните съдебни или административни органи на приемащата страна.

(4) Компетентните съдебни и административни органи на приемащата страна уведомяват гражданите на изпращащата страна за правата им по този член.

(5) Посочените в този член права се упражняват в съответствие с правните разпоредби на приемащата страна при условие, че те не обезсилват посочените права.

Член 32

Връзки с учреждения на приемащата страна

При изпълнение на своите функции по тази конвенция консулското длъжностно лице може да се обърне непосредствено устно или писмено:

1. към компетентните местни съдебни и административни органи в консулския си окръг;

2. към компетентните централни органи на приемащата страна, когато и доколкото това се допуска от правните разпоредби на приемащата страна или въз основа на съответните международни споразумения, в които договарящите страни участвуват.

Член 33

Свобода на движение

При спазване на правните разпоредби от приемащата страна за зоните, влизането в които с оглед националната сигурност е забранено или за които има специален режим, приемащата страна осигурява на всички членове на консулството и на членовете на семействата им свобода на движение и пътуване в нейната територия.

Член 34

Консулски такси

(1) Консулството може да събира такси за извършени консулски услуги на територията на приемащата страна съгласно правните разпоредби на изпращащата страна.

(2) Събраните суми от таксите, посочени в ал. 1, се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 35

Улеснения, привилегии и имунитети

за членовете на консулството

Приемащата страна взема всички мерки, за да даде възможност на членовете на консулството да упражняват функциите си и да се ползуват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени им от тази конвенция.

Член 36

Защита на консулските длъжностни лица

Приемащата страна се отнася към консулските длъжностни лица с необходимото внимание и взема всички необходими мерки, за да предотврати всяко посегателство върху тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 37

Имунитет и лична неприкосновеност

на членовете на консулството

(1) Шефът на консулството не подлежи на съдебната и административната юрисдикция на приемащата страна. Той се ползува с лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван, задържан или да се ограничи личната му свобода под каквато и да било друга форма.

(2) Консулските длъжностни лица, които не са шефове на консулство, и сътрудниците на консулството не подлежат на съдебната и административната юрисдикция на приемащата страна по отношение на действия, извършени при изпълнение на техните служебни функции. Същото се отнася за членовете на обслужващия персонал на консулството за действия, извършени в изпълнение на служебните им функции. Консулски длъжностни лица, които не са шефове на консулство, не могат да бъдат арестувани, задържани или да се ограничава личната им свобода под каквато и да било форма освен за умишлено деяние, което по правните разпоредби на приемащата страна се наказва с лишаване от свобода, за което горната граница на наказанието е най-малко пет години, или друго по-тежко наказание или за изпълнение на влязла в сила присъда за същото деяние.

(3) Ако срещу член на консулския персонал или член на семейството му е възбудено наказателно преследване, или е арестуван, задържан или по някакъв друг начин е ограничена неговата лична свобода, компетентните съдебни и административни органи на приемащата страна уведомяват незабавно за това шефа на консулството.

(4) Ако срещу консулско длъжностно лице е възбудено наказателно преследване, поради служебното му положение производството трябва да се води с дължимото към него внимание и по начин, който по възможност най-малко да пречи на изпълнението на консулските му функции.

(5) Точки 1 и 2 не се прилагат при граждански искове:

1. ако произтичат от договор, който е сключен от член на консулския персонал, без да е действувал при това изрично или подразбираемо, като пълномощник на изпращащата страна;

2. ако са предявени от трето лице за щети, предизвикани от злополука в приемащата страна със сухопътни, водни или въздушни превозни средства;

3. по наследствени дела, в които консулското длъжностно лице участвува в качеството си на частно лице, а не като служебно лице.

(6) Членовете на консулството се ползуват в приемащата страна при условие на взаимност от всички привилегии и имунитети, които са или ще се признават на член от консулството със същия ранг в областта на привилегиите и имунитетите, предоставени на най-облагодетелствуваната държава.

Член 38

Даване на свидетелски показания

(1) Членовете на консулството могат да бъдат призовани като свидетели по показателни, граждански и административни дела. Ако консулското длъжностно лице откаже да се яви или да даде показания, срещу него не могат да се прилагат наказателни или принудителни мерки. Сътрудниците на консулството или членовете на обслужващия персонал могат да отказват да свидетелствуват само в случаите, посочени в ал. 3.

(2) Съдилищата или административните органи, които призовават консулското длъжностно лице да свидетелствува, не могат да го възпрепятствуват при изпълнение на служебните му задължения. Те могат, ако е възможно, да приемат неговите показания в жилището му или в помещенията на консулството или да приемат от него писмено показание.

(3) Членовете на консулството не са задължени да дават показания по въпроси, които са във връзка с изпълнението на техните функции, или да представят отнасящите се към това служебни кореспонденции или писмени документи. Те имат също право да се отказват от показания като вещи лица относно законодателството на изпращащата страна.

Член 39

Отказ от привилегии и имунитети

(1) Изпращащата страна може да се откаже от предвидените в членове 37 и 38 привилегии и имунитети.

(2) Отказът трябва да бъде винаги изричан и писмено съобщен на приемащата страна.

(3) Ако член на консулството предяви иск по въпрос, по който той би се ползувал от имунитет, той не може да се позовава пред съдебните органи на този имунитет във връзка с насрещен иск, който е в непосредствена връзка с основния иск.

(4) Отказът от имунитет по гражданско или административно дело не означава отказ от имунитет по изпълнение на решение, за което се изисква специален отказ.

Член 40

Освобождаване от лични повинности

и други задължения

(1) Членовете на консулството са освободени в приемащата страна от всякакви военни задължения и от всякакъв род други лични повинности и евентуално произтичащи от тях парични задължения.

(2) Членовете на консулството са освободени също от всички предвидени от правните разпоредби на приемащата страна задължения, свързани с регистрация на чужденци и разрешения за престой.

Член 41

Освобождаване от данъци

(1) Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството се освобождават от всички държавни, местни, комунални лични и имуществени данъци и такси, с изключение на:

1. косвените данъци, съдържащи се обикновено в цената на стоки или услуги;

2. данъци и такси върху частни недвижими имущества, намиращи се на територията на приемащата страна;

3. данъци върху наследства или такси за прехвърляне на имущества, които приемащата страна събира при спазване на разпоредбите на чл. 43;

4. данъци и такси от частни доходи, чийто източник се намира в приемащата страна, както и върху намиращо се там имущество;

5. данъци, такси и други плащания, събирани за конкретни видове услуги;

6. такси за регистриране, съдебни такси, такси за освидетелствуване, за заверки, за ипотеки и за поставяне на печати.

(2) Членовете на обслужващия персонал се освобождават от данъци и други плащания върху техните служебни възнаграждения.

(3) Ако членове на консулството назначават на работа лица, чиито заплати не са освободени от данъци върху дохода в приемащата страна, работодателите трябва да спазват задълженията, които предвиждат правните разпоредби на тази държава във връзка със събирането на данък общ доход.

Член 42

Освобождаване от мита и митнически контрол

(1) Всеки предмет, включително и моторно превозно средство, който се внася за служебно ползуване от консулството, се освобождава в приемащата страна от мита и други плащания по същия начин, както и предметите, които се внасят за служебно ползуване от дипломатическото представителство на изпращащата страна.

(2) Консулското длъжностно лице се освобождава от митнически контрол, от мита и такси при внос или износ по същия начин, като член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна.

(3) Сътрудниците на консулството се ползуват от предвидените в ал. 2 привилегии и освобождавания по отношение на предмети, внесени по време на първоначалното им настаняване.

Член 43

Наследство от член на консулството

Ако член на консулството или член на неговото семейство почине, приемащата страна се задължава:

1. да допусне изнасянето на движимото имущество на починалия, с изключение на придобитите в приемащата страна предмети, чийто износ по време на смъртта е бил забранен;

2. да не събира никакви държавни, местни и комунални данъци по наследството или удръжки за преминаването на собствеността върху движимото имущество, което се намира в приемащата страна, само защото починалият е пребивавал в тази държава като член на консулството или като член на неговото семейство.

Член 44

Освобождаване от системата на

общественото осигуряване

(1) При спазване на разпоредбите на ал. 3 на този член членовете на консулството по отношение на тяхната служба за изпращащата страна се освобождават от задължения по общественото осигуряване в приемащата страна.

(2) Предвиденото в ал. 1 освобождаване важи и за частните домашни работници, които са на работа при членове на консулството, освен ако:

1. не са граждани на приемащата страна и нямат постоянно местожителство в нея;

2. не подлежат на социално осигуряване в изпращащата страна или според действуващите разпоредби в трета страна.

(3) Ако при членове на консулството работят лица, за които предвиденото в ал. 2 освобождаване не се прилага, работодателите следва да спазват задълженията, произтичащи от правните разпоредби на приемащата страна, относно общественото осигуряване.

Член 45

Членове на семействата

Членовете на семействата се ползуват с привилегии и имунитетите, които тази конвенция предоставя на членовете на консулството при условие, че не са граждани на приемащата страна и нямат постоянно местожителство в нея или не упражняват в нея професия.

Член 46

Членове на консулството, които са

граждани на приемащата страна

Членовете на консулството, които са граждани на приемащата страна или са с постоянно местожителство в нея, се ползуват от предвидените в чл. 38 имунитети и лична неприкосновеност по отношение на изпълнение на своите служебни функции, а също и от предвидената привилегия в чл. 38, ал. 3.

Член 47

Начало и край на привилегиите и имунитетите

(1) Предвидените в тази конвенция привилегии и имунитети се дават на членовете на консулството от момента, в който влизат на територията на приемащата страна, за да заемат там своя пост, или ако вече се намират на нейната територия, от момента, в който поемат своята служебна дейност.

(2) Членовете на семействата на лицата, посочени в ал. 1, както и частните домашни работници започват да се ползуват от предвидените по тази конвенция привилегии от момента:

1. в който съответния член на консулството започва да ползува съгласно ал. 1 привилегии и имунитети;

2. в който влизат на територията на приемащата страна, ако влязат на тази територия по-късно от лицата, посочени в ал. 1;

3. в който те стават членове на семейството или частен домашен работник на члена на консулството, ако приемат това качество по-късно - от момента, предвиден в т. 2.

(3) Ако дейността на члена на консулството е приключена, неговите привилегии и имунитети, а също и тези на членовете на семейството му или на частните домашни работници се отнемат в момента на напускането на приемащата страна или след изтичането на определен за това срок. Привилегиите и имунитетите на посочените в ал. 2 лица отпадат при напускането на домакинството или ако не е вече частен домашен работник на член от консулството; ако те възнамеряват обаче да напуснат в определен срок приемащата страна, техните привилегии и имунитети се запазват до тяхното заминаване.

(4) По отношение на действията, извършвани при изпълнение на служебните задължения от член на консулството, имунитетът от юрисдикцията се запазва за неопределен срок.

(5) Ако член на консулството почине, членовете на неговото семейство продължават да се ползуват от предвидените в тази конвенция привилегии и имунитети до тяхното излизане от приемащата страна или до изтичането на предоставен подходящ срок.

Член 48

Застраховане за отговорност

(1) Сухопътни, водни и въздушни транспортни средства, които са собственост на изпращащата страна и които служат за служебни цели на консулството или са собственост на член на консулството или на член на семейството му, подлежат на застраховка за отговорност за щети.

(2) Ако правните разпоредби на приемащата страна не предвиждат друго, ал. 1 не се прилага, когато посочените в нея лица са граждани на приемащата страна или имат постоянно местожителство в нея.

Член 49

Спазване правните разпоредби на приемащата страна

(1) Лица, които съгласно тази конвенция се ползуват от улеснения, привилегии и имунитети, без те да се накърняват, са задължени да спазват правните разпоредби на приемащата страна.

(2) Предоставените съгласно тази конвенция привилегии и имунитети на консулствата, а също и на облагодетелствуваните лице се дават единствено за ефективно изпълнение на техните функции и не трябва да се използуват за цели, които са несъвместими с тези функции.

Член 50

Ползуване на консулските помещения

Консулските помещения не могат да се ползуват по начин, несъвместим с упражняването на консулските функции.

Член 51

Други международни договори

Тази конвенция не засяга разпоредбите на други договори, които обвързват двете договарящи страни по времето на влизането в сила на тази конвенция.

Член 52

Ратификация

Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи ще бъдат разменени във Виена.

Член 53

Влизане в сила и денонсиране на конвенцията

Тази конвенция влиза в сила шестдесетия ден след размяната на ратификационните документи и продължава да бъде в сила още една година след писменото й денонсиране по дипломатически път от една от договарящите страни.

В уверение на което пълномощниците на договарящите страни подписаха и подпечатиха тази конвенция.

Изготвена в София на 14 май 1975 г. в два екземпляра, всеки едни на български и на немски език, като и двата текста имат еднаква сила.