КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КУБА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 2171 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 7 ДЕКЕМВРИ 1978 Г. - ДВ, БР. 98 ОТ 1978 Г. В СИЛА ОТ 11 МАЙ 1979 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КУБА
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 2171 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 7 ДЕКЕМВРИ 1978 Г. - ДВ, БР. 98 ОТ 1978 Г. В СИЛА ОТ 11 МАЙ 1979 Г.)
Обн. ДВ. бр.57 от 20 Юли 1979г.
Преамбюл
Народна република България и Република Куба,
ръководени от желанието да укрепват приятелските връзки между двете страни и имайки предвид, че Консулската конвенция между Народна република България и Република Куба, сключена в Хавана на 20 февруари 1967 г., се нуждае от подновяване,
се договориха за следното:
Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
За целта на тази конвенция посочените по-долу термини имат следното значение:
а) "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;
б) "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;
в) "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено да действа в това качество;
г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Това определение включва също лицето, изпратено в консулството на практика (стажант);
д) "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което не е консулско длъжностно лице, но което изпълнява административни, технически или други задачи, свързани с обслужването и поддържането на консулството;
е) "член на консулството" означава консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството;
ж) "консулски помещения" означава сгради и части от сгради, включително резиденцията на шефа на консулството, както и принадлежащите към тях терени, които се използват изключително за упражняване на консулски функции, независимо от това, чия собственост са те;
з) "консулски архиви" означава всички документи, шифър и кодове, картотеки, регистри, кореспонденция, книжа, книги, печати и щампи, филми, магнетофонни ленти, плочи и каси и мебелите, предназначени за тяхното опазване, съхраняване и защита;
и) "кораб на изпращащата страна" означава плавателен съд, който плава под флага на изпращащата страна съгласно нейните правни разпоредби, с изключение на военните;
к) "въздухоплавателно средство на изпращащата страна" означава въздухоплавателно средство, регистрирано в изпращащата страна съгласно нейните правни разпоредби и носещо нейните отличителни знаци, с изключение на военните.
Глава втора.
ОТКРИВАНЕ НА КОНСУЛСТВА И НАЗНАЧАВАНЕ ЧЛЕНОВЕ НА КОНСУЛСТВА
Член 2
1. Всяка от договарящите страни съгласно тази конвенция може да открива консулства на територията на другата договаряща страна със съгласието на тази страна.
2. Седалището и рангът на консулството, както и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна за всеки отделен случай.
3. Всяка промяна във връзка със седалището и ранга на консулството, както и с консулския окръг се извършва по споразумение между изпращащата и приемащата страна.
Член 3
1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва по дипломатически път да получи съгласието на приемащата страна за допускането на това лице.
2. След като бъде дадено съгласието на приемащата страна, дипломатическото представителство на изпращащата страна представя на Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг подобен документ за назначаването на шефа на консулството. В консулския патент или другия подобен документ се посочват пълното име на консула, неговият ранг, седалището и консулският окръг на консулството, в което той ще изпълнява своите функции.
3. След представянето на консулския патент или друг подобен документ във възможно най-кратък срок приемащата страна му издава екзекватура или друг подобен документ, с който се допуска да изпълнява консулските си функции.
4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на своите функции, след като получи от приемащата страна екзекватурата или друго подобно разрешение.
5. До връчването на екзекватурата или на друго подобно разрешение приемащата страна може да даде на шефа на консулството временно разрешение за изпълнение на неговите функции.
6. След като бъде дадено макар и временно разрешение на шефа на консулството, органите на приемащата страна вземат всички необходими мерки, за да може той да изпълнява своите функции.
Член 4
Приемащата страна може по всяко време, без да е задължена да обяснява мотивите на своето решение, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или какъвто и да било друг документ, чрез който шефа на консулството е бил допуснат, са оттеглени или че друго консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството са неприемливи. Изпращащата страна е длъжна да отзове посоченото консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството. Ако след изтичането на един разумен срок изпращащата страна не изпълни това задължение, приемащата страна може да откаже да признае това консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството за член на консулството.
Член 5
1. Ако шефът на консулството не може да изпълнява своите функции или длъжността е вакантна, тези функции могат временно да се изпълняват от консулско длъжностно лице на това или друго консулство или от член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна. Пълното име на това лице, временно назначено, предварително се съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна.
2. Назначеният съгласно т. 1 на този член временно изпълняващ длъжността се ползва от всички улеснения, привилегии и имунитети, предвидени в тази конвенция за шефа на консулството.
3. Назначаването на член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна съгласно т. 1 на този член не засяга привилегиите и имунитетите, от които се ползва като дипломат.
Член 6
Консулски длъжностни лица могат да бъдат само граждани на изпращащата страна.
Член 7
Министерството на външните работи на приемащата страна писмено се уведомява за:
а) назначението на членовете на консулството, с изключение на шефа на консулството, тяхното пристигане, след като са били назначени в същото, окончателното им отпътуване или прекратяване на техните функции, докато са на служба в консулството;
б) пристигането и окончателното отпътуване на всяко лице от семейството на член на консулството, живеещо заедно с него, и за случаите, когато дадено лице става или престава да бъде член на семейството;
в) приемане на работа и освобождаване на лица, пребиваващи в приемащата страна като членове на консулството.
Член 8
1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и ранг.
2. Разпоредбите на т. 1 се прилагат също и за сътрудниците на консулството, ако не са граждани на приемащата страна или не са с постоянно местожителство в нея.
3. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на членовете на семействата на членовете на консулството, живеещи заедно с тях, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.
Глава трета.
УЛЕСНЕНИЯ, ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ
Член 9
1. Приемащата страна предоставя на консулството всички улеснения, привилегии и имунитети за изпълнение на неговите функции и взема необходимите мерки, за да могат членовете на консулството да изпълняват функциите си и да се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.
2. Приемащата страна се отнася към членовете на консулството с дължимото уважение и взема съответните мерки за осигуряване защитата на тяхната личност, свобода и достойнство.
Член 10
1. На сградата, в която се намира консулството, може да се постави гербът на изпращащата страна и табела с наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата страна.
2. На сградата, в която се намира консулството, както и на резиденцията на шефа на консулството може да бъде издигнато знамето на изпращащата страна.
3. Флагът на изпращащата страна може да се постави на транспортните средства, които шефът на консулството използва при изпълнение на официалната си дейност.
Член 11
1. Договарящите страни съгласуват със спогодба за всеки отделен случай в съответствие със законите и правилниците на приемащата страна формата и условията, при които всяка от тях би могла да придобие на територията на другата страна необходимите за консулството помещения и жилища за членовете на консулството или подходящи терени за построяването на тези помещения и жилища.
2. Разпоредбите на т. 1 не освобождават изпращащата страна от задължението да се съобразява със законите и правилниците относно строителството и градоустройството в района, където се намират сградите, терените и строежите, които извършва.
Член 12
1. Консулските помещения са неприкосновени.
Органите на приемащата страна не могат да влизат в консулските помещения без предварително съгласие на шефа на консулството или на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лицето, определено от един от тях, спазвайки във всички случаи принципа на неприкосновеност на консулските архиви.
Разпоредбите на предишния параграф трябва да се прилагат също спрямо жилищата на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, граждани на изпращащата страна.
2. Приемащата страна трябва да взима необходимите мерки, за да предотвратява проникването със сила в консулските помещения, да предотвратява повреждането им или нарушаването на дейността или накърняването престижа на консулството.
Член 13
Консулските помещения, мебелите в тях, имуществото на консулството и неговите транспортни средства не подлежат на никаква проверка. Ако за националната отбрана или за обществени нужди бъде необходимо тяхното изземване, ще бъдат взети всички възможни мерки, за да се избегне нарушаването на изпълнението на консулските функции, и незабавно ще се заплати на изпращащата страна равностойно и ефективно обезщетение.
Член 14
1. Консулските помещения и жилищата на членовете на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата страна или някое физическо или юридическо лице, което действа като неин представител, както и сделките или документите, които се отнасят до придобиването или вземането под наем на тези имущества, се освобождават в приемащата страна от всякакви данъци или други подобни задължения.
2. Разпоредбите на т. 1 на този член не се отнасят до заплащането за извършването на определени услуги.
Член 15
Изпращащата страна е освободена от всякакви данъци и такси върху движимото имущество, което е нейна собственост или се намира в нейно владение и се използва за консулски цели, както и във връзка с придобиването на такова имущество.
Член 16
Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и където и да се намират.
Член 17
1. Приемащата страна позволява и улеснява свободното свързване на консулството със своето правителство, дипломатически представителства и други консулства на изпращащата страна, където и да се намират те. За тази цел консулството може да ползва всички подходящи средства за съобщение, между които дипломатическите или консулските куриери, дипломатическите или консулските пощи и съобщения в код или шифър. При използването на съответните съобщителни средства към консулствата се прилагат същите тарифи, както към дипломатическото представителство. Консулското представителство може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.
2. Служебната кореспонденция на консулството независимо от използваните средства за съобщение, както и запечатаните консулски куфари, които имат видими външни знаци, указващи техния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат проверявани или задържани от органите на приемащата страна.
3. Консулските куриери на изпращащата страна се ползват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, както и дипломатическите куриери.
4. Консулската поща може да бъде поверена на командира на самолет или на капитана на кораб, който, без да се счита за консулски куриер, се снабдява с официален документ, в който са оказани броят на пакетите, които съставят пощата. Консулското длъжностно лице може да предаде консулската поща директно и свободно на командира на самолет или на капитана на кораб и да я получи.
Член 18
Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползват с лична неприкосновеност. Те не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма.
Член 19
1. Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползват със съдебен имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен за граждански искове:
а) отнасящи се за лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен ако те не го владеят от името на изпращащата страна за консулски цели;
б) отнасящи се до наследства, по отношение на които те се явяват в качеството на изпълнители на завещание, управители на наследствено имущество, наследници или заветници, като частни лица, а не от името на изпращащата страна;
в) произтичащи от сключените от тях договори, по които те пряко или косвено не са поели задължение в качеството им на представители на изпращащата страна;
г) за вреди на трето лице, причинени в приемащата страна от нещастен случай, предизвикан от пътно моторно средство.
2. Никакви изпълнителни мерки не могат да се вземат по отношение на лицата, посочени в т. 1, освен в случаите, които попадат в букви "а", "б", "в" и "г", и при условие, че предприетите мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност или жилище.
Член 20
1. Членовете на семействата на членовете на консулството - граждани на изпращащата страна, живеещи заедно с тях, се ползват със съдебен имунитет в приемащата страна и с лична неприкосновеност в същата степен, както консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството.
2. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и на членовете на техните семейства. Отказът във всички случаи трябва да бъде изричен и да се съобщи писмено. Отказът от имунитет от юрисдикцията по гражданските дела не означава отказ по отношение на изпълнение на решението, за което се изисква отделен отказ.
3. Ако член на консулството или член на неговото семейство заведе иск по материя, която се ползва със съдебен имунитет съгласно чл. 19 на тази конвенция, той не може да се позове на този имунитет във връзка с всякакъв насрещен иск, който е пряко свързан с основния иск.
Член 21
1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството си на свидетел пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна.
2. Сътрудникът на консулството може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна. Той може да се откаже да даде свидетелски показания по въпроси, свързани със служебната дейност. Въпреки това в този случай не се прилага никаква принудителна мярка или санкция.
3. Разпоредбите на този член се отнасят и за членовете на семействата на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството.
Член 22
Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, са освободени в приемащата страна от военна служба във въоръжените сили, а също от всякаква задължителна повинност.
Член 23
Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, са освободени от всички изисквания, предвидени от законите и правилниците на приемащата страна за регистриране, получаване разрешение за пребиваване и други подобни изисквания, отнасящи се до чужденците.
Член 24
1. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, граждани на изпращащата страна, са освободени от заплащането на всякакви данъци и такси, установени в приемащата страна във връзка с възнаграждението, което получават за изпълнението на своите служебни функции.
2. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, граждани на изпращащата страна, и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, са освободени в приемащата страна от всякакви данъци и такси: държавни, областни или местни, както и от данъци и такси за движимото имущество, което е тяхна собственост.
3. Предвиденото в т. 2 на този член няма да се прилага към:
а) косвените данъци, нормално включени в цената на стоката или услугата;
б) данъците и таксите върху личното недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен за случаите по чл. 14;
в) данъците върху наследствата и прехвърляния, изискващи се от приемащата страна, освен в случаите на чл. 26;
г) данъците и таксите върху всякакви частни доходи, включително придобиването на суми, чиито източник е в приемащата страна;
д) данъците и таксите за определени услуги;
е) данъците и таксите върху сделки и документи, отнасящи се до тези сделки, включително държавните такси от всякакъв вид, които се изискват във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, от които се освобождават съгласно чл. 14 на тази конвенция.
4. Членовете на консулството, които приемат на работа лица, чиито възнаграждения и заплати не са освободени от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на тази страна за работодателите относно събиране данъци върху дохода.
Член 25
1. Всички предмети, в това число и колите, които се внасят изключително за ползване от консулството, са освободени от митнически такси и други данъци, свързани с внасянето им в същата степен, както и предметите, които се внасят за ползване от дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна.
2. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, са освободени от заплащането на митнически такси за внасянето на предмети, предназначени за тяхно лично ползване, при същите условия, както съответната категория от персонала на дипломатическото представителство на изпращащата страна.
3. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, са освободени от митническа проверка.
4. Изразът "съответна категория от персонала на дипломатическото представителство", споменат в т. 2 на този член, се отнася за членовете на дипломатическия персонал, когато се касае за консулски длъжностни лица, и за членовете на административния и техническия персонал, когато се касае за сътрудниците на консулството.
Член 26
В случай на смърт на член на консулството или на член на семейството му, живеещ заедно с него, приемащата страна:
а) разрешава изнасянето на движимото имущество, собственост на починалия, с изключение на вещите, придобити в приемащата страна и чието изнасяне е било забранено в момента на смъртта на лицето;
б) не облага с данъци върху наследството и върху прехвърлянето на движимото имущество, когато това имущество се намира в приемащата страна единствено поради това, че починалият е живял в нея в качеството си на член на консулството или на член на неговото семейство.
Член 27
Без да се нарушава постановеното в нейните закони и разпоредби относно районите, влизането в които е забранено или ограничено с оглед на националната сигурност, приемащата страна осигурява свободното преминаване и движение в своята територия за всички членове на консулството и за членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях.
Член 28
Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, трябва да спазват всички задължения, произтичащи от законите и разпоредбите на приемащата страна, които се отнасят до осигуровката за гражданска отговорност за щети, нанесени на трети лица при използването на всякакво транспортно средство.
Член 29
Сътрудниците на консулството и членовете на семействата на членовете на консулството, живеещи заедно с тях, които са граждани на приемащата страна или имат постоянно местожителство в нея, не се ползват от привилегиите и имунитетите, определени в тази конвенция, с изключение на предвиденото в т. 2 и 3 на чл. 21.
Глава четвърта.
КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ
Член 30
1. Консулските длъжностни лица трябва да допринасят за укрепването на приятелските връзки между договарящите страни и да работят за развитието на всестранното укрепване на многостранното братско сътрудничество в областта на политиката, икономиката, културата, науката, правото и туризма.
2. Консулските длъжностни лица имат право да защитават в рамките на консулския окръг правата и интересите на изпращащата страна, на нейните граждани и на юридическите лица.
Член 31
1. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може да се обърне писмено или устно към:
а) местните компетентни органи на своя консулски окръг;
б) централните компетентни органи на приемащата страна, ако това позволяват законите, разпоредбите и обичаите на приемащата страна.
2. Със съгласието на приемащата страна консулското длъжностно лице може да упражнява своите функции извън своя консулски окръг.
Член 32
1. Консулското длъжностно лице има право съгласно законодателството на приемащата страна да представлява пред съдилищата и другите органи на приемащата страна гражданите на изпращащата страна, включително и юридическите лица, или да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита в случаите, когато тези граждани поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.
2. Представителството, зае което става въпрос в т. 1 на този член, се прекратява от момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само осигури защитата на своите права и интереси.
Член 33
Консулското длъжностно лице има право:
а) да издава на гражданите на изпращащата страна паспорти или други документи, да ги подновява, да продължава срока им, да ги анулира и да прави промени, които са в неговата компетенция;
б) да издава визи.
Член 34
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;
б) да приема всякакъв вид молби, свързани с гражданството;
в) да съставя актове и приема съобщения и документи за раждане, сключване на брак и смърт на граждани на изпращащата страна;
г) да сключва бракове съгласно законодателството на изпращащата страна, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна;
д) да приема заявления за граждани на изпращащата страна, отнасящи се до семейни отношения.
2. Консулското длъжностно лице уведомява компетентните органи на приемащата страна за съставените в консулството актове за раждане, сключване на бракове или смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от законите и правилниците на приемащата страна.
3. Разпоредбите, съдържащи се в подточки "в" и "г" на т. 1 на този член, не освобождават заинтересуваните лица от задължението да спазват формалностите, които изисква законодателството на приемащата страна.
Член 35
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) да приема и заверява молбите на граждани на изпращащата страна, както и да им издава съответните документи;
б) да съставя, заверява и пази завещания и други документи, които удостоверяват едностранни правни сделки на граждани на изпращащата страна;
в) да заверява подписи на граждани на изпращащата страна;
г) да легализира всякакви документи, издадени от органите на изпращащата или приемащата страна, както и да заверява преписи или извлечения от тези документи;
д) да превежда документи и да заверява верността на преводите;
е) да съставя и заверява актове и договори, които гражданите на изпращащата страна сключват, когато тези актове и договори не противоречат на законодателството на приемащата страна и не се отнасят до установяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти, намиращи се в тази държава;
ж) да съставя и заверява актове и договори без оглед на гражданството на лицата, които са страни, ако тези актове и договори се отнасят единствено за имоти или права в изпращащата страна или когато се отнасят до права, които ще се осъществяват в тази страна и няма да са в противоречие със законодателството на приемащата страна.
2. Посочените в т. 1 на този член актове и документи, заверени или легализирани от консулско длъжностно лице на изпращащата страна, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, както и документите, заверени или легализирани от съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна признават валидността на споменатите документи, ако те не са в противоречие със законодателството на приемащата страна.
Член 36
Консулското длъжностно лице може да приема за съхранение от и за граждани на изпращащата страна предмети, пари и документи, ако с това не нарушава законовите разпоредби на приемащата страна.
Член 37
Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата страна, които живеят или временно пребивават на територията на приемащата страна, съдебни или извънсъдебни документи, издадени от изпращащата страна.
Член 38
1. Органите на приемащата страна уведомяват писмено консулството зае случаите, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата страна, който е непълнолетен или пълнолетен, но дееспособен.
2. По въпросите, разгледани в т. 1 на този член, консулското длъжностно лице може да влиза във връзка със съответните органи на приемащата страна и по-специално да предлага лица, подходящи да бъдат настойници или попечители съгласно законодателството на своята страна.
Член 39
Консулското длъжностно лице има право да се свързва с гражданите на изпращащата страна, да им указва помощ и дава съвети и когато това е необходимо, да им осигурява правна помощ.
Ако гражданинът на изпращащата страна желае да посети консулското длъжностно лице или да влезе във връзка с него по друг начин, органите на приемащата страна няма да ограничават достъпа на този гражданин до консулството или свързването със същото.
Член 40
1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно консулството на изпращащата страна за случаите на арестуване или задържане под каквато и да било форма на граждани на изпращащата страна. Тези органи предават също така незабавно съобщенията, отправени от страна на това лице към консулството.
2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който е арестуван, задържан или лишен от свобода под каквато и да било друга форма, да разговаря или да поддържа кореспонденция с него, както и да му оказва помощ в организирането на неговата защита. Той може също да посещава гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода.
3. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват лицата, за които се отнасят разпоредбите на този член, за правата, които имат съгласно тези разпоредби.
4. Правата, определени в този член, трябва да се осъществяват съгласно законите и правилниците на приемащата страна при условие, че същите закони и правилници не обезсилват тези права.
Член 41
1. При смърт на гражданин на изпращащата страна на територията на приемащата страна нейните компетентни органи във възможно най-кратък срок уведомяват консулството на изпращащата страна и му дават сведения, с които разполагат относно наследственото имущество, наследниците и за наличието на завещание.
2. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват също консулството за откриването на наследство в приемащата страна, ако наследник или заветник е гражданин на изпращащата страна. Те дават също на консулството сведенията, с които разполагат относно откриването на наследство на територията на трета държава в полза на гражданин на изпращащата страна.
3. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата страна пред органите на приемащата страна по наследствени производства дори и да не бъде упълномощено за това, ако тези граждани не са в състояние да защитят своите интереси и права поради отсъствие, болест или друга уважителна причина.
4. Консулското длъжностно лице, в чийто консулски окръг се намира наследството, може:
а) да замоли компетентните органи на приемащата страна да вземат предвидените в законодателството на страната мерки зае съхраняването и управляването на наследственото имущество;
б) да присъства лично или посредством упълномощено лице при съставянето на описа и запечатването на имуществото и да следи хода на съдебното производство, започната за тази цел.
5. Ако след приключването на наследственото производство на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или сумите, получени при продажбата на движимо или недвижимо имущество, следва да бъдат предадени на наследниците или заветниците, а те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой пълномощник, тогава наследственото имущество или сумите, получени от продажбата, се предават на консулското длъжностно лице при условие, че:
а) са обезпечени или заплатени на кредиторите всички суми в определения срок в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество;
б) данъците и таксите са заплатени или обезпечени;
в) съответните органи на договарящата страна, където се намират, дадат съгласието си ако това е необходимо в съответствие с нейното законодателство, зае изнасянето на движимото имущество и превеждането на сумите, получени при продажбата.
6. Ако гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине, докато се намира временно в тази страна, предметите, които се намират у него, с изключение на придобитите в приемащата страна и чието изнасяне е било забранено в момента на смъртта, се предават Без формалности на консулското длъжностно лице.
Член 42
1. Консулските длъжностни лица могат да оказват съдействие и помощ на корабите на изпращащата страна и на техните екипажи по време на престоя им в териториалните или вътрешните води на приемащата страна.
2. След като се даде разрешение на кораба на изпращащата страна да се свързва с брега, консулското длъжностно лице има право да го посещава, да проверява бордовите документи, както и документите, отнасящи се до товара, целта на пътуването и инциденти, случили се на кораба. Консулското длъжностно лице може да бъде посещавано от капитана на кораба и членовете на екипажа. Без да се нарушават правата на органите на приемащата страна и в съответствие с разпоредбите на изпращащата страна, консулското длъжностно лице има право също да взема мерки, за да обезпечи реда и дисциплината на кораба на изпращащата страна.
3. Консулското длъжностно лице има право в рамките на допустимото в приемащата страна да придружава членовете на екипажа при срещи с органите на тази страна и да им оказва помощ.
4. При изпълнението на тези функции консулското длъжностно лице може да поиска съдействие от компетентните органи на приемащата страна.
Член 43
При положение, че не противоречи на законите на приемащата страна, консулското длъжностно лице може:
а) да изслушва капитана или членовете на екипажа на кораба на изпращащата страна, да преглежда, приема и заверява документи на кораба, да получава информация относно пътуването или да извършва друга дейност, която да улеснява пристигането, престоя и отплаването на кораба;
б) да разрешава всякакви спорни въпроси, възникнали между капитана и останалите членове на екипажа, включително споровете, по трудовите договори и условията за работа;
в) да взема мерки, свързани със сключването на трудовите договори или уволнението на капитана или на член на екипажа;
г) да взема всякакви мерки за осигуряване на болнично лечение или репатриране на капитана или на член на екипажа;
д) да приема, съставя или подписва всякакви молби и други документи, отнасящи се до плаването, предвидени в законодателството на изпращащата страна;
е) да приема съобщения и актове за раждане или смърт, които капитанът е съставил на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;
ж) да оказва съдействие на капитана или членовете на екипажа за свързването им със съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна.
Член 44
1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна възнамеряват да предприемат някакви принудителни мерки на борда на кораба на изпращащата страна или да започнат каквото и да било официално разследване, компетентните органи на приемащата страна уведомяват за това консулското длъжностно лице. Това съобщение трябва да се направи, преди да започне разследването, за да може консулското длъжностно лице или неговият представител да присъства при започването на тези действия.
2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат също и в случаите, когато капитанът или член на екипажа на кораба трябва да бъде разпитан на брега от страна на органи в района, където се намира пристанището.
3. Разпоредбите на този член не се отнасят до обичайния паспортен, митнически и санитарен контрол, нито до действия, предприети по искане или със съгласието на капитана на кораба.
Член 45
1. Ако кораб на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи каквато и да била друга авария в приемащата страна или ако някакъв предмет - собственост на гражданин на изпращащата страна, е част от товара на кораб на трета страна, претърпял авария, бъде намерен на брега на приемащата страна или близо до него, или бъде занесен в пристанището на тази държава, нейните компетентни органи съобщават за това на съответното консулско длъжностно лице по възможния най-бърз начин. Те запознават също консулското длъжностно лице с мерките, които са взети за спасяването на лицата, кораба, товара и друга собственост, които са се намирали на борда на кораба, както и за предметите, които принадлежат на кораба или са част от неговия товар и са се отделили от него.
2. Без да засяга правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария кораб, на членовете на неговия екипаж и на пътниците. Шефът на консулството може да помоли за съдействие компетентните органи на приемащата страна и те му оказват необходимата за тази цел помощ.
3. а) Ако корабът, който е претърпял авария, или предмет, принадлежащ на този кораб, бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или бъде докаран в пристанището на тази страна и нито капитанът на кораба, нито собственикът, нито неговият представител, нито съответните застрахователи са в състояние да вземат мерки за съхраняването или управлението на кораба или на предмета, тогава консулското длъжностно лице се счита упълномощено да предприеме от името на собственика на кораба същите мерки, които той би предприел за тази цел;
б) Разпоредбите в подточка "а" на т. 3 на този член се отнасят също до всеки предмет, който е част от товара на кораба и е собственост на гражданин на изпращащата страна.
4. В случай че какъвто и да било предмет, представляващ част от товара на трета държава, е собственост на гражданин на изпращащата страна и бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или бъде докаран в пристанище на тази страна и нито капитанът на кораба, нито собственикът на предмета или неговият представител, нито съответните застрахователи са в състояние да вземат мерки за съхраняването или управлението на този предмет, тогава консулското длъжностно лице се счита упълномощено да предприеме от името на собственика същите мерки, които би могъл да вземе и самият собственик.
Член 46
Разпоредбите, съдържащи се в чл. 42, 43, 44 и 45 се прилагат съответно и по отношение на въздухоплавателните средства.
Член 47
Консулството може да събира такси за консулската дейност, извършвана на територията на приемащата страна в съответствие със законодателството на изпращащата страна. Получаваните суми се освобождават от данъци и такси в приемащата страна.
Глава пета.
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 48
1. Всички лица, които се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, са длъжни, без да се засягат тези привилегии и имунитети, да спазват законите и разпоредбите на приемащата страна.
2. Консулските помещения не могат да бъдат използвани за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.
Член 49
Освен функциите, определени в тази конвенция, консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, възложени му от изпращащата страна, ако те не противоречат на законодателството на приемащата страна.
Член 50
1. Разпоредбите на тази конвенция съответно се прилагат и при упражняването на консулски функции от дипломатическото представителство.
2. Дипломатическото представителство съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна имената на членовете на представителството, които изпълняват консулски функции.
3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в т. 2 на този член, продължават да се ползват от привилегиите и имунитетите, предоставени по силата на техния дипломатически статут.
Член 51
С влизането в сила на тази конвенция се прекратява действието на Консулската конвенция между Народна република България и Република Куба, подписана в Хавана на 20 февруари 1967 г.
Член 52
1. Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в Хавана.
2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок и ос тава в сила шест месеца след датата, на която едно от договарящите страни съобщи писмено на другата договаряща страна намерението си да прекрати нейното действие.
В уверение на което пълномощниците на договарящите страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.
Изготвена в София на 31 юли 1978 г. в два екземпляра, всеки от които на български и испански език, като и двата текста имат еднаква сила.
