Държавен вестник, брой 47 от 15.VI

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) Организациите-инвеститори планират своите капитални вложения на основата на:

1. националните, междуотрасловите, отрасловите и териториалните дълосрочни целеви програми и Генералната схема за отрасловата структура, Генералната схема за териториалното разположение на производителните сили и Единния териториалноустройствен план на Народна република България;

2. държавните планови задачи за реализация на основни видове продукция в натурално изражение и за въвеждане на нови, реконструирани и модернизирани производствени мощности, включително обекти, свързани с опазването на природната среда, съгласно поименния списък на най-важните обекти с национално значение, утвърден от Министерския съвет;

3. обектите, класирани в националния конкурс в рамките на определените от Министерския съвет лимити по отрасли;

4. лимитите за капитални вложения за въвеждане на обекти от социалната и техническата инфраструктура, в това число за жилищно строителство;

5. обектите и мероприятията по смисъла на чл. 164, ал. 3 от Правилника за икономическия механизъм, съответно на чл. 45, ал. 1 от Наредбата за специфичните правила на икономическия механизъм в селското стопанство.

(2) В петгодишните насрещни планове организациите-инвеститори могат да включват обекти, за които са осигурени:

1. средства за финансиране;

2. предварителни технико-икономически задания, технико-икономически доклади за резултатите от предварителните проучвания и технико-икономически задания за проектиране.

(3) В годишните насрещни планове организациите-инвеститори могат да включват обекти, за които са осигурени:

1. средства за финансиране;

2. утвърдени работни проекти със сметни документации;

3. организация - изпълнител, съответно ресурси за изграждане;

4. организация - доставчик на машини и съоръжения.

(4) Плановете за капитални вложения се изграждат на основата на поименни списъци за проучвателни и проектни работи и за строителство.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) В поименните списъци за проучвателни и проектни работи се включва разработването на проблеми, задачи и обекти с утвърдено технико-икономическо задание за внедряване на челните наши и чуждестранни научно-технически постижения.

(2) Поименният списък за проучвателни и проектни работи съдържа: организацията - инвеститор; наименованието на проблема; задачата на обекта; месторазположението и мощността на обектите; ориентировъчната сметна стойност и разходи за проучване и проектиране; срокове на започване и завършване на разработката или на съответната проучвателна или проектна фаза и инженерно-внедрителската организация - главен проектант.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Инвеститорите имат право да избират главния проектант, който осигурява най-високо технико-икономическо равнище на работния проект по показателите на утвърденото технико-икономическо задание за проектиране. За избора на главен проектант инвеститорите могат да организират и провеждат конкурси по предварително обявени условия.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) В поименните списъци на обектите за строителство се посочват наименованието и месторазположението на обектите, мощността, сроковете за започване и завършване на строителството, сметната стойност - общо и по структурни показатели, сроковете за въвеждане в действие на мощностите и на основните фондове (съобразно действуващите нормативи), главният изпълнител и основните технико-икономически показатели на обекта съгласно технико-икономическото задание или завършената фаза на проучвателните или проектните работи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Обектите и мероприятията, посочени в чл. 164, ал. 3 от Правилника за икономическия механизъм, се включват в поименния списък за строителство на основата на сключен договор за строителство с главен изпълнител или подизпълнител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Не се разрешава включването в поименните списъци за строителство на нови обекти, ако завършването на преходните обекти в рамките на нормите за времетраене на строителството не е осигурено със собствени, кредитни или бюджетни средства.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) Министерският съвет утвърждава поименни списъци за проучване и проектиране и за строителство на най-важните обекти с национално значение, с които се осигурява постигането на стратегическите задачи за развитие на националната икономика.

(2) Поименните списъци за проучване и проектиране и за строителство на обектите с производствено и непроизводствено предназначение, извън обектите по предходната алинея, се утвърждават от съответния инвеститор след съгласуване с отрасловото министерство и с Държавния комитет за планиране.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Месторазположението на новите обекти се определя:

1. за особено важните обекти с национално значение, осигуряващи постигането на стратегическите задачи за развитието на страната - от Министерския съвет по съвместно предложение на инвеститора и Главното управление за териториално разположение на производителните сили при Държавния комитет за планиране;

2. за всички останали обекти - по реда на Наредбата за териториалното разположение на обектите на капиталното строителство.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) Годишните задачи на отделните обекти се определят на основата на нормите за времетраене на строителството, на проекта за организация и изпълнение на строителството с уедрен мрежов или линеен график и на утвърдени работни чертежи и сметни документации.

(2) Сроковете за въвеждане на обектите в действие, установени с поименните списъци, са основание за договаряне продължителността на проектирането и строителството само при условие, че е осигурено спазване на Нормите за времетраене на проектирането (ДВ, бр. 71 от 1980 г.) и Нормите за времетраене на строителството (ДВ, бр. 74 от 1980 г.). Когато при годишното уточняване на поименните списъци се налага удължаване на сроковете за въвеждане на обектите в действие, Министерският съвет определя начина за уреждане на взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес.

Чл. 13. (1) Капиталните вложения се финансират със собствени средства на инвеститорите или с банков кредит. Участието на бюджета във финансирането на капиталните вложения се решава от компетентните държавни органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Кредитите за капитални вложения се получават чрез конкурс и се договарят с банките в съответствие с разпоредбите на чл. 65, 69 и 70 от Правилника за икономическия механизъм по реда, установен с Правилника за отношенията с банките в народното стопанство (ДВ, бр. 65 от 1978 г.).

(3) С плановете за капиталните вложения задължително се осигуряват оборотните средства, необходими за нормалното функциониране на обектите с производствено предназначение.

(4) Дяловото участие на банките във формирането на оборотните средства за обектите на капиталното строителство се определя чрез договаряне между тях и инвеститорите.

Чл. 14. (1) Инвеститорът е длъжен:

1. да осигури откриване на финансирането на обектите съгласно Наредбата за финансиране, кредитиране и банков контрол на капиталните вложения;

2. да представи на банката проектната документация за проверка на сметната стойност на обекта преди откриването на финансирането.

(2) Банките са длъжни да извършват проверка на сметната стойност на обекта в срок от 45 дни.

(3) Документите, необходими за откриване на финансирането, се представят от инвеститора в обслужващата го банка не по-късно от 15 дни преди началото на тримесечието, през което е предвидено да започне строителството.

Чл. 15. (1) Инвеститорът е длъжен да организира проучването и проектирането, доставката на машините и съоръженията и строителството на обектите на капиталното строителство. За целта той сключва договори със съответните организации - главен проектант, главен доставчик и главен изпълнител.

(2) Инвеститорът може сам да бъде главен проектант, главен изпълнител или главен доставчик, като извършва отделните дейности по стопански начин или ги възлага с договор на подизпълнители.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) Договорите по предходния член се сключват на основата на ежегодно уточняваните поименни списъци при съставянето на насрещния план след получаване на контролните цифри.

(2) Когато инвеститорът няма готовност да сключи договорите до момента на утвърждаване на държавните планови задачи, съответните обекти отпадат по право от поименните списъци с изключение на онези, за които Министерският съвет е определил нови срокове за договаряне.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Договорите се сключват по предложение на организациите, на които въвеждането в действие на съответните обекти е утвърдено като контролна цифра или държавна планова задача.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Договорите за проучване и проектиране се сключват на основата на утвърдено от организацията-инвеститор технико-икономическо задание, определящо постигането на основните критерии и показатели, съгласно чл. 320, ал. 1 от Правилника за икономическия механизъм.

(2) В договора за проучване и проектиране се конкретизират задълженията на проектанта и инвеститора, определят се обемът и цената на проучвателните и проектните работи, добавките, неустойките и санкциите съгласно нормативни актове, редът на заплащане, както и сроковете за започване и завършване на проучвателните и проектните работи в съответствие с нормите за времетраене на проучването и проектирането. В договора се определят етапите и подобектите, които могат да се въвеждат самостоятелно в действие.

(3) За изпълнението на проучвателните и проектните работи за всеки обект или самостоятелен етап на строителството се сключва само един договор независимо от времетраенето на проектирането. Задълженията по договора се уточняват съобразно годишната задача.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) За обекти, за които има утвърдени типове проекти или при повторение на изпълнени индивидуални проекти, проектантът може да договори с инвеститора изработването на индивидуален проект само ако е получил разрешение от Министерството на строителството и архитектурата и съгласието на изпълнителя.

(5) В договорите за проектиране маже да се предвижда проектите и сметните документации да се съставят и по отделни етапи, подобекти и натурални видове работи, които могат да се предават самостоятелно и да служат при съставяне на графика за изграждане на обекта и свързаното с това разплащане между участниците в инвестиционния процес.

(6) За проучвателни и проектни работи за група обекти с непроизводствено предназначение, по благоустрояването на населените места и други с подобен характер може да се сключи един договор.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Проектантът е длъжен да предложи на инвеститора проектодоговора за проектиране в 20-дневен срок от получаване на технико-икономическото задание. При неспазване на този срок проектодоговор може да предложи и инвеститорът.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Инвеститорът (проектантът) е длъжен в 10-дневен срок от получаването на проектодоговора да го разгледа, подпише и върне на проектанта (инвеститора).

(3) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Ако инвеститорът (проектантът) не е съгласен с проектодоговора, той е длъжен в същия 10-дневен срок да покани писмено проектанта, за да разгледат спорните въпроси и да се споразумеят по тях, като съставят протокол за постигнатото съгласие. Ако не се постигне съгласие, инвеститорът (проектантът) подписва договор с протокол за разногласие и го връща на проектанта (инвеститора) в нов 5-дневен срок. Проектантът (инвеститорът) може да отнесе възникналия преддоговорен спор пред държавния арбитраж в 10-дневен срок от получаването на договора с протокола за разногласие. Ако не направи това в този срок, смята се, че той е приел предложенията по протокола.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Ако инвеститорът (проектантът) не подпише или не върне договора в определения срок, проектантът (инвеститорът) може да отнесе въпроса за разглеждане пред държавния арбитраж.

(5) Установеният ред за сключване на договори за проучвателни и проектни работи се прилага и за договорите между главния проектант и неговите подизпълнители.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Когато инвеститорът извършва промени в технико-икономическото задание, между него и проектанта се сключва допълнителен договор, в който се уточняват сроковете за изпълнение на новите задачи, цената и другите условия. Извършените дотогава проучвателни и проектни работи се заплащат от инвеститора въз основа на двустранен акт.

Чл. 21. (1) Договорите за строителство по правило се сключват за всеки отделен обект с един главен изпълнител.

(2) По искане на инвеститора договорът за строителство може да обхване само част от строителните или монтажните работи - изграждане на сградите, на общите комуникации, на инсталациите и др. След завършване на работите, включени в договора, се съставя констативен акт и изпълнителят се освобождава от по-нататъшни задължения. В тези случаи инвеститорът извършва монтажа по стопански начин или чрез възлагане и отговаря за окончателното завършване и въвеждане в действие на обекта в определения срок.

(3) Инвеститорът може да сключва преки договори за строителство на отделни подобекти извън генералния план на обекта (жилища, жп. линии, пътища, язовири, деривации, кариери, рудници, въжени линии и др.) и със съответните специализирани строителни и монтажни организации съобразно предмета на дейността им. В тези случаи специализираните строителни и монтажни организации се явяват главни изпълнители на тези подобекти.

Чл. 22. (1) Договорите между инвеститора и главния изпълнител, както и договорите между главния изпълнител и подизпълнителите, се сключват в съответствие с този правилник, а доколкото в него липсват някои разпоредби - и в съответствие с Наредбата за договорите между социалистическите организации и другите действуващи нормативни актове.

(2) С договорите задължително се посочват: сроковете за времетраене на строителството, цената на строително-монтажните работи, графикът за изпълнение на отделните подобекти, етапи и натурални видове работи съобразно технологическата им последователност, годишните задачи, сроковете за предоставяне на работните чертежи и сметните документации за целия период на строителството и другите взаимни задължения на страните по предоставяне на машини, транспортни средства, жилища, столове, електроенергия, вода, пара и др., свързани със строителството на обекта, по осигуряване вносните материали за изграждането на обекта, повременното строителство и др. и отговорностите им за неизпълнение на договора.

(3) Графикът за изпълнение на отделните подобекти, етапи и натурални видове работи се изготвя от главния изпълнител заедно с работния проект за организация и изпълнение на строителството на основата на комплексния уедрен мрежов (линеен) график към проекта. Той се уточнява най-късно до края на предходната година съобразно годишната планова задача за следващата година и състоянието на изпълнените натурални видове работи при спазване сроковете за времетраене на строителството. При необходимост и при съгласие на страните уточняването на графиците може да се извършва 10 дни преди настъпването на отделното тримесечие.

(4) Сроковете за времетраене на строителството и годишните задачи на отделните обекти, подобекти, етапи и натурални видове работи се установяват въз основа на комплексен уедрен мрежов (линеен) график по утвърдения проект за организация на изпълнението на строителството и нормите за времетраене на строителството.

(5) Окончателната стойност на строителните и монтажните работи, включени в договора по предходните алинеи, се установява по работните проекти със сметни документации и двустранните протоколи, съставени в процеса на строителството от инвеститора и главния изпълнител. Възникналите спорове по сметните документации се уреждат съгласно чл. 25, ал. 1 и § 5 от заключителните разпоредби по тази правилник.

(6) Двустранните протоколи по предходната алинея се внасят в банката от изпълнителя в определен от нея срок и служат за установяване окончателната сметна стойност на изпълнените строително-монтажни работи.

(7) Изпълнителят не носи отговорност, когато в резултат на пропуски и грешки в проекта се увеличи сметната стойност на обекта.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) При наличието на утвърден работен проект със сметни документации за типове проекти или за прилагане на повтарящи се икономични индивидуални проекти главният изпълнител и инвеститорът могат да сключат договор за изпълнението на строително-монтажните работи по твърда договорна стойност за обекта, подобекта, етапа или натурални видове работи или по твърда договорна цена за единица мощност.

(2) Твърдата договорна стойност или цена е гарантираната от изпълнителя окончателна сметна стойност на строителните и монтажните работи. При сключване на договор за изпълнение на строително-монтажните работи по твърда договорна стойност или цена за единица мощност не се допуска изменение в проектите и сметните документации.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Главният изпълнител и подизпълнителите съобразно предмета на дейността си са задължени да сключват договори за всички обекти, включени в ежегодно уточняваните поименни списъци по инвеститори, чието въвеждане в действие е утвърдено като контролна цифра или държавна планова задача. Те са задължени да сключат договори и за обектите, класирани в националния конкурс по отрасли.

(2) За останалите обекти договор се сключва по взаимно съгласие на страните в рамките на свободния за договаряне капацитет на изпълнителя при спазване изискванията на този правилник.

(3) Главният изпълнител е длъжен до 15 септември на предходната година да представи на инвеститора проектодоговор за строителството заедно с мотивирани бележки по проектите и сметните документации. Инвеститорът е длъжен в 10-дневен срок от получаване на договора да го разгледа, подпише и върне на изпълнителя.

(4) Когато в сроковете по предходната алинея главният изпълнител не предложи проектодоговор, това може да извърши и инвеститорът. В този случай изпълнителят е длъжен в 10-дневен срок да разгледа, подпише и върне договора на инвеститора.

(5) Ако инвеститорът (главният изпълнител) не е съгласен с мотивираните бележки по проектите и сметните документации, той е длъжен в същия 10-дневен срок да покани писмено изпълнителя (инвеститора) и проектанта, за да разгледат спорните въпроси и да се споразумеят по тях. Когато те се съгласят, че е необходимо да се изменят представените проекти, сметни документации и други книжа, определят необходимия срок за тяхното изменение.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Ако вследствие на изменението на проектите, сметните документации и другите книжа по указания в предходната алинея начин са необходими допълнителни средства, инвеститорът е длъжен да ги осигури по съответния ред. Договорът за строителство се сключва по изменените проекти и сметни документации.

Чл. 25. (1) Ако между страните не се постигне съгласие, инвеститорът (главният изпълнител) подписва договора с протокол за разногласие и го връща на изпълнителя (инвеститора) в нов 3-дневен срок. Изпълнителят (инвеститорът) може да отнесе възникналия преддоговорен спор пред държавния арбитраж в 10-дневен срок от получаването на договора с протокола за разногласие. Ако не направи това в този срок, счита се, че приема предложенията по протокола.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Ако инвеститорът, съответно изпълнителят, не върне подписан договора в определения срок, смята се, че той отказва да го сключи. Когато това се отнася за обекти, включени в поименен списък, утвърден от Министерския съвет по инвеститори, и за обектите, класирани в националния конкурс, съответните организации - инвеститори и изпълнители, са длъжни да вземат мерки за осигуряване необходимите условия за сключване на договора. Заинтересуваната страна може да отнесе спора пред Държавния арбитраж.

(3) Ако инвеститорът (главният изпълнител) върне договора, подписан със закъснение, той може да се сключи със съгласие на изпълнителя (инвеститора), като с договора се уговаря и обезщетението за вредите, причинени от закъснение на строителството.

(4) Разпоредбите във връзка със сключването на договорите за строителство се прилагат и при договорите между главния изпълнител и подизпълнителите.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Договорите за доставка на машини и съоръжения, включително и на комплектни обекти, се сключват по реда на Наредбата за проучване и доставка на машините и съоръженията. За неуредените в нея случаи се прилага Наредбата за договорите между социалистическите организации.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Договорите по предходната алинея се сключват за обекти, включени в поименните списъци по установения ред на основата на утвърдени технико-икономически доклади, а за обектите, проектирани направо н работна фаза - на основата на утвърденото технико-икономическо задание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) За особено сложни обекти, изискващи ускорено изграждане, могат да се сключват договори за доставка с разрешение на Министерския съвет при наличието на утвърдено предварително технико-икономическо задание на основата на офертни материали.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) С договорите за доставка се уреждат задълженията на страните за количеството, технико-икономическите параметри, техническото равнище, цените, начините на плащане, оказването на техническа помощ при монтажа и въвеждането в експлоатация от страна на производителите, съответно от доставчиците на машини и съоръжения, сроковете за доставка и получаването им, изходните данни за проектиране и др.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Договорите между главния доставчик и производителя на машините и съоръженията задължително се приподписват от инвеститора, съответно от изпълнителя, когато по договора за строителство той е поел задължението за доставка на машините и съоръженията.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Възраженията на приподписващата страна, по които не е постигнато съгласие, когато предмет на договора са местни машини и съоръжения, се отнасят от доставчика за решаване по реда на преддоговорния арбитраж.

Чл. 27. (1) Преди започване на проучването, проектирането или строителството инвеститорът е длъжен да осигури:

1. на главния проектант:

а) технико-икономическо задание и изходни данни съгласно Наредбата за проучвателните и проектните работи в капиталното строителство;

б) (б. "б" отм., предишна б. "в" - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) документ от банката за осигурено финансиране;

2. на главния изпълнител:

а) утвърдена генерална сметка, работни чертежи и сметни документации съгласно технологическата последователност за изграждане на обекта най-малко за годишната задача и в рамките на договора за строителството;

б) освободен терен за извършване на основното и временното строителство (включително преместването на обитателите), строителните разрешения, протокола за определяне на строителната линия и ниво, оси, коти, координати, основни репери и др.;

в) документ от банката за осигурено финансиране;

г) проект за организация и изпълнение на строителството;

д) средства за временно строителство;

е) графикът към договора за доставката на машините и съоръженията и разделителната ведомост;

ж) спецификация на машините и съоръженията по доставчици и документ за осигурено финансиране, включително във валута, и своевременната им доставка на обекта в случаите, когато инвеститорът е и главен доставчик;

з) плановете и чертежите за разположението на заварени на строителната площадка сгради и съоръжения, подземни мрежи, фундаменти и др. При липса на такива планове и чертежи работите се изпълняват по писмени указания на инвеститора;

и) разрешения за използуване на предвидената по документацията електроенергия, пара, вода, сгъстен въздух и др.. в количества, необходими за нуждите на строителството;

к) други условия и документи, предвидени в договора.

(2) Разчистването на терена, преместването на надземни и подземни телефонни, телеграфни и други линии, стационарни устройства и др., което се налага във връзка със строителството, се извършват от инвеститора. Работите от строителен характер за разчистване на терена могат да се извършват и от изпълнителя по договор с инвеститора.

(3) При извършване на строителни и монтажни работи в производствени обекти и сгради, които се експлоатират, инвеститорът и изпълнителят съвместно установяват с двустранен акт реда и начина, при който ще се извършват тези работи.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Инвеститорите създават експертни технико-икономически съвети за разглеждане, оценяване и приемане по реда, определен в Правилника за работата на експертните технико-икономически съвети, на технико-икономическите задания и на проучвателните и проектните работи по капиталното строителство.

(2) Съветите по архитектура и благоустройство при окръжните и общинските народни съвети изпълняват функциите и задачите на експертен технико-икономически съвет и за разглеждане и оценка на проектните решения за обектите на територията на съответните народни съвети, за които последните са инвеститори.

Чл. 29. (1) Инвеститорът е длъжен да организира постоянен контрол по изграждане обектите на капиталното строителство.

(2) Инвеститорът може да упражнява контролните си функции непосредствено чрез свои структурни поделения или чрез временно действуващи специализирани органи за инвеститорски контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Специализираните органи за инвеститорски контрол могат да бъдат дирекции или групи. Дирекции, съответно групи, за инвеститорски контрол могат да се създават по преценка на организацията-инвеститор в рамките на определените в генералната сметка на обекта (или група обекти) средства за издръжка на инвеститорския контрол.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Към министерствата, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет и към обществени и други организации-инвеститори могат да се създават звена за упражняване на инвеститорски контрол. Тези звена могат да бъдат включени в състава на дирекциите, отделите или службите по капиталното строителство или да бъдат инвеститорски групи за отделни обекти или група обекти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Главният проектант, упражняващ авторския надзор на проекта, може да изпълнява и функциите на инвенститорския контрол, ако те са му възложени с договор от инвеститора.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Функциите, правата и задълженията на органите на инвеститорския контрол и тяхната издръжка се определят с Наредбата за инвеститорския контрол по капиталното строителство.

Чл. 30. (1) Органите на инвеститорския контрол са длъжни системно да проверяват качеството на извършените от изпълнителя строително-монтажни работи и на употребяваните и доставените материали, конструкции и детайли. Когато установят, че на строежа се доставят или се влагат лошокачествени или нестандартни материали, конструкции и детайли, те забраняват със заповед употребата им.

(2) Органите на инвеститорския контрол могат със заповед да спират строежа изцяло или отделни части от него, когато установят лошо изпълнение на работите или отклонение от утвърдените проекти. Продължаването на строежа се разрешава с писмена заповед на същите органи, след като се отстранят причините, които са наложили спирането.

(3) Изпълнителят можа да отнесе въпроса за спиране на строителството да органите за държавен технически контрол по строителството, чиито решения са задължителни.

Чл. 31. (1) Проучването и проектирането на обектите на капиталното строителство се извършват от:

1. инженерно-внедрителски организации;

2. технологически или конструкторски звена на стопанските организации и техните поделения - по модернизация, реконструкция и разширение и по поддържането на мощностите;

3. Съюза на архитектите в България, научно-техническите съюзи, научните институти и висшите учебни заведения - при задължително упражняване на авторски надзор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Проучвателни и проектни работи могат да се възлагат на чужди фирми и организации при спазване на изискванията, определени от Министерството на външната търговия.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) Проучвателни работи са:

1. перспективни проучвания;

2. предварителни проучвания.

(2) Проектните работи се изпълняват в една фаза - работен проект със сметни документации.

(3) За особено сложни обекти се допуска с разрешение на съответния мининстър или ръководител на друго ведомство да се изработват и технически проекти.

(4) Перспективните проучвания се изработват за развитието на отраслите, подотраслите, производствата, дейностите, населените места, селищните системи и териториалните единици и завършват с доклад за резултатите от перспективните проучвания.

(5) Предварителните проучвания се изработват за отделен обект на капиталното строителство въз основа на утвърдено от инвеститора предварително технико-икономическо задание и завършват с технико-икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания.

(6) Технико-икономическото задание за проектиране се изработва в съответствие с чл. 320 от Правилника за икономическия механизъм на основата на приетия от организацията-инвеститор вариант на технико-икономическия доклад. С технико-икономическото задание се определят окончателните технико-икономически показатели и степени на достигане на челните наши и чуждестранни постижения, които са задължителни при изработването на работния проект.

(7) Организациите-инвеститори участвуват в националния конкурс по капиталните вложения при условията и по реда, определени с наредба, издадена от Българската народна банка.

(8) Обемът и съдържанието на проучвателните и проектните работи, както и на технико-икономическите задания за тях се определят с Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство.

(9) Работните проекти за обектите се изработват на основата на утвърден вариант на технико-икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания и утвърдено технико-икономическо задание за проектиране.

(10) Изготвянето на работен проект без технико-икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания се допуска:

1. за пригаждане на утвърдени типови проекти;

2. за пригаждане на изпълнени ефективни индивидуални проекти след съгласуване с Министерството на строителството и архитектурата;

3. за обекти с производствено предназначение със сметна стойност до 1 млн. лв. и за обекти с непроизводствено предназначение със сметна стойност до 300 хил. лв.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) Технико-икономическите задания, технико-икономическите доклади и проектите за обектите на капиталното строителство, преди да бъдат утвърдени, се приемат, както следва:

1. от експертните технико-икономически съвети към стопанските организации - за обектите, утвърждавани от ръководителите на стопанските организации;

2. от държавните експертни технико-икономически съвети към министерствата, другите ведомства, Столичния народен съвет и окръжните народни съвети - за обектите, утвърждавани от министрите, ръководителите на другите ведомства и председателите на изпълнителните комитети на Столичния народен съвет и на окръжните народни съвети;

3. от Висшия експертен технико-икономически съвет към Държавния комитет за планиране - за обектите с национално значение.

(2) Приетите от съответните експертни технико-икономически съвети, технико-икономическите задания и проучвателни и проектни работи се утвърждават, както следва:

1. перспективните проучвания - от съответния министър или ръководител на друго ведомство или от председателя на изпълнителния комитет на окръжния и на Столичния народен съвет;

2. предварителните технико-икономически задания - от ръководителя на организацията-инвеститор;

3. технико-икономическите доклади за резултатите от предварителните проучвания и технико-икономическите задания за проектиране - от:

а) Националната планова комисия при Министерския съвет по доклад на съответния министър - за обектите с национално значение, а за някои особено важни от тях по предложение на председателя на Националната планова комисия - от Министерския съвет;

б) съответния министър или ръководител на друго ведомство или от председателя на изпълнителния комитет на окръжния и на Столичния народен съвет - за останалите обекти, с изключение на обектите по чл. 164, ал. 3 от Правилника за икономическия механизъм и по чл. 45, ал. 1 от Наредбата за специфичните правила на икономическия механизъм в селското стопанство;

в) ръководителя на организацията-инвеститор - за обектите по чл. 164, ал. 3 от Правилника за икономическия механизъм и по чл. 45, ал. 1 от Наредбата за специфичните правила на икономическия механизъм селското стопанство;

4. работните (техническите) проекти - от:

а) съответния министър или ръководител на друго ведомство или от председателя на изпълнителния комитет на окръжния и на Столичния народен съвет - за обектите, чиито технико-икономически доклади са утвърдени от Националната планова комисия и Министерския съвет;

б) ръководителя на организацията-инвеститор - за всички останали обекти;

(3) Утвърждаването на работни проекти, изменящи утвърдените технико-икономически показатели по приетия технико-икономически доклад, се извършва по реда на т. 3 на предходната алинея.

(4) Ръководителите на организациите-инвеститори и членовете на държавните експертни технико-икономически съвети, допуснали приемането и утвърждаването на неефективни или неправилно изработени проекти, носят лична материална, дисциплинарна, административнонаказателна и наказателна отговорност в предвидените то закона случаи.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) За цялостното изграждане на жилищни райони и комплекси изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет възлагат изработването на технико-икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания с единна генерална сметка по окрупнени показатели, който, преди да бъде утвърден по реда на чл. 33, се съгласува с инвеститорите на различните обекти от инфраструктурата на жилищния район или комплекс. Работните проекти за отделните етапи на изграждането на жилищния район или комплекс се изработват и утвърждават по общия ред в съответствие с утвърдения технико-икономически доклад и в рамките на единната генерална сметка.

Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.)

Чл. 36. (1) Главният проектант (проектантът) е длъжен:

1. (доп. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) да изработи възложените му проучвателни и проектни работи на високо техническо равнище, осигуряващо внедряването на научно-техническите постижения в съответствие с утвърденото технико-икономическо задание;

2. (изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) да спазва действуващите разпоредби по проектирането, строителството, безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, по опазването на природната среда и др.;

3. да прилага усъвършенствувани технологични и конструктивни системи и ефективни материали, като спазва действуващите стандарти, номенклатури, типови проекти, унифицирани детайли и др.;

4. да упражнява системен авторски надзор в процеса на реализиране на проекта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Проектантът носи отговорност за изработване на проекта в съответствие с утвърденото технико-икономическо задание, за спазване на утвърдената сметна стойност и за достигане проектната мощност и останалите проектни технико-икономически показатели в нормативно определените срокове.

(3) Проектантът носи пряка отговорност за спазване на действуващите задължителни норми, посочени в т. 2 на ал. 1, и не е длъжен да съгласува проектите си със съответните органи, с изключение на случаите, когато се налага да се отклони от тези норми.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Главният проектант може да възлага с договор отделни части от проекта на подизпълнители съобразно предмета на тяхната дейност. За обектите, предвидени за проектиране в утвърдените от Министерския съвет поименни списъци, подизпълнителите не могат да отказват сключването на договори.

Чл. 37. (1) Проектантът може да привлича консултанти и извънщатни сътрудници, включително и пенсионери, от съответната специалност за изпълнение на проучвателни и проектни работи и за важни научно-технически задачи във връзка с проектирането. Редът и начинът за привличане на извънщатни сътрудници се уреждат с Наредбата за привличане на консултанти и извънщатни сътрудници по научно-техническия прогрес (ДВ, бр. 37 от 1979 г.).

(2) При проектирането не могат да бъдат привличани като извънщатни сътрудници длъжностни лица, които упражняват контролни или инвеститорски функции или участвуват в експертните съвети по приемане на съответните проекти.

Чл. 38. Авторският надзор по изпълнение на проектите в строителството е задължителен и се изпълнява от проектанта съгласно Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Проектантът, инвеститорът и изпълнителят още в процеса на проучването уточняват съвместно въпросите за избора на конструктивното решение, монтажните работи, организацията и технологията на строителството, механизацията, строителните материали, транспортната схема за доставката им и др. с оглед на най-пълното използуване на съвременните научно-технически постижения за изработване на пълни и точни проекти и сметни документации, отразяващи реалната сметна стойност на обектите. За постигнатото споразумение по тези въпроси те подписват протокол преди утвърждаването на технико-икономическия доклад. Възникналите спорове се решават от Министерството на строителството и архитектурата в 10-дневен срок.

(2) При проектиране на обектите, които ще се изпълняват при значително по-тежки условия (отдалеченост, климатични особености и др.), трите страни уточняват също и степента на утежнение и съответни коефициенти за строително-монтажни работи и други разходи, предвидени в нормативните актове, които се включват в проекто-сметните документации.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Когато съвместното уточняване по предходните алинеи не е извършено, проектантът и инвеститорът осигуряват възможност на изпълнителя да се запознае с проекта, за което го уведомяват писмено. Изпълнителят е длъжен в 30-дневен срок да даде становище по проектните разработки. Ако не направи това в този срок, смята се, че ги е приел. Когато изпълнителят не е определен, Министерството на строителството и архитектурата определя строително-монтажната организация, която трябва да даде становище по проекта.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) (1) Проучвателните и проектните работи се считат за завършени и се заплащат, след като са приети от съответните органи на експертизата и са утвърдени по реда, предвиден в този правилник и в Правилника за работата на експертните технико-икономически съвети.

(2) Проучвателни и проектни работи се заплащат по договорените цени, включително добавките и отбивите, предвидени в Наредбата за инженерно-внедрителските организации (ДВ, бр. 37 от 1980 г.), при спазване разпоредбите на чл. 320 и 321 от Правилника за икономическия механизъм.

(3) Когато съответните органи на експертизата не приемат проучвателните и проектните разработки поради некачествено изпълнение или неспазване на технико-икономическото задание, те не се заплащат на проектанта до съответното им коригиране и приемане от експертизата.

(4) Когато разработките са изпълнени качествено и е спазено технико-икономическото задание, но съответните органи на експертизата преценяват, че биха могли да се постигнат по-добри показатели от предвидените в заданието, изпълнените проучвателни и проектни работи се заплащат, а за допълнителните разработки се сключва нов договор.

(5) Ако проучвателните и проектните работи не са разгледани и оценени от органите на експертизата в определените срокове с правилника за тяхната дейност или не са утвърдени от съответните органи в 10-дневен срок от приемането им от органите на експертизата, с изключение на тези, които се утвърждават от Министерския съвет или от Националната планова комисия при Министерския съвет, инвеститорът е длъжен да изплати определеното по договора възнаграждение. Ако в 10-дневен срок след това инвеститорът не подпише двустранен акт и не изплати разработките, проектантът събира неустойките или вредите и пропуснатите доходи, когато надвишават неустойките, по реда на чл. 22 от Наредбата за договорите между социалистическите организации.

(6) Проучвателните и проектните работи, които не подлежат на разглеждане и приемане от експертен технико-икономически съвет по Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство, се считат за завършени, когато са приети от инвеститора или от главния проектант, ако той е възложил изработването им на подизпълнител. Приемането се извършва с двустранен акт, който инвеститорът следва да подпише в 10-дневен срок и да изплати предадените и приетите проучвателни и проектни работи. При отказ се постъпва по реда на предходната алинея.

(7) Изготвените проучвателни и проектни работи от подизпълнител се считат за завършени след приемането им от главния проектант. Приемането се извършва с двустранен акт, който главният проектант следва да подпише в 10-дневен срок и да изплати представените разработки. При отказ се постъпва по реда на ал. 5.

(8) Разглеждането, приемането и заплащането на фазите и етапите от типизационните разработки се уреждат с Наредбата за организация и управление на типизационната дейност.

(9) Когато се прекрати договорът за проучване и проектиране по искане на инвеститора, той изплаща в пълен размер изпълнените проучвателни и проектни работи до момента на прекратяването, както и причинените вреди и пропуснатите доходи.

(10) При извършването на проучвателни и проектни работи за чужбина проектантът може да получи срещу заплащане част от реализираната с външнотърговската сделка валута, определена с договор.

(11) Поправките и преработките на проектите поради грешки, пропуски, непълноти, скрити дефекти, лошокачествено изпълнение, несъобразяване с утвърдените предходни фази, както и поради неспазване на действуващите разпоредби се извършват от или за сметка на проектанта в срок, определен от страните или от органите на държавния технически контрол по строителството. В тези случаи проектантът дължи обезщетение за нанесените вреди и пропуснатите доходи.

Чл. 41. (1) Главният изпълнител е длъжен в съответствие със сключения договор да построи и предаде на инвеститора обекта, подобекта или етапа в завършен вид и напълно подготвен за въвеждане в действие в договорените срокове, съобразно утвърдените проектни и сметни документации, нормативните и техническите изисквания за качеството на строителните и монтажните работи.

(2) Главният изпълнител може да възлага с договор на други организации-подизпълнители, извършването на отделни видове строително-монтажни работи или строителството на отделни подобекти и етапи.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Утвърдените работни проекти със сметни документации най-малко за годишната задача се представят на главния изпълнител и на Българската народна банка до 1 юли на годината, предхождаща започването на строителството.

(2) Крайният срок за представяне на изпълнителя последните работни чертежи и сметни документации е една година преди срока за завършване на обекта. При целесъобразност страните могат да договарят и друг срок за представяне на последните работни чертежи и сметни документации, ако с това не се изменя договорният срок за завършване на обекта.

(3) Инвеститорът е длъжен да предава на изпълнителя допълнителни работни чертежи и сметни документации, нуждата от които е възникнала при изпълнение на строителството на предвидени в обекта подобекти, в 30-дневен срок от деня, в който писмено е установено, че те са необходими. Писменият документ се подписва и от проектанта.

Чл. 43. При извършване на строително-монтажните работи работи основното строителство не може да започне и помощните производствени поделения и съоръжения не могат да се въвеждат в действие, преди да са взети всички необходими мерки по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. Изпълнителят е длъжен да спазва правилата и нарежданията по противопожарната охрана, да опазва природната среда, сигурността, движението и чистотата.

Чл. 44. (1) В процеса на работата изпълнителят отразява своевременно и точно в работните чертежи и сметните документации за всеки подобект изпълнението на строителството. Съставените изпълнителни чертежи се подписват от инвеститора и от отговорника по авторския надзор, а корекциите в работните чертежи се нанасят от проектанта и инвеститора и след приключване на строителството се предават на инвеститора за съхранение.

(2) По писмена покана на изпълнителя страните съставят двустранен акт за всички извършени строителни и монтажни работи, които подлежат на закриване или чието качество и количество по-късно не могат да бъдат установени (основи, арматури, изолации, скели, кофражи и др.).

Чл. 45. (1) Изпълнителят може да ползува безвъзмездно за нужди на строителството сградите и съоръженията на основното строителство до предаването им на инвеститора, а по договаряне с него - и след това.

(2) Разходите по приспособяване на сградите и съоръженията за използуването им от изпълнителя, както и за привеждането им във вид и състояние, предвидени по проекта, са за негова сметка. Тези разходи са за сметка на инвеститора, когато временното строителство се заплаща по проекта за организация и изпълнение на строителството и в него се предвижда вместо временни сгради да се използуват сградите и съоръженията на основното строителство.

Чл. 46. Главният доставчик доставя машините и съоръженията на строителния обект, ако с договора за доставка не е предвидено друго. Той може да назначава свои постоянни представители на обектите. Предаването и приемането на доставените машини и съоръжения се извършват с акт, подписан от доставчика (инвеститора) и от инвеститора (главния изпълнител).

Чл. 47. Главният доставчик носи пълна отговорност за причинените вреди и пропуснатите доходи при несвоевременно въвеждане на обектите в експлоатация поради забавяне доставката на машините и съоръженията, включително и тяхната комплектовка, и при недостигане на проектните им (договорените) технико-икономически параметри.

Чл. 48. (1) При необходимост от стопанската организация - производител на машините и съоръженията, може да се поиска да осигури ръководство и контрол върху монтажа и въвеждането им в действие, при което тя се задължава:

1. да упражнява контрол по спазване на техническата документация, техническите изисквания и заводските инструкции относно монтажа на машините , съоръженията и тяхната комплектация, изпълнението на зидарските, изолационните и други спомагателни работи, свързани с монтажа на машините и съоръженията;

2. да дава на самия обект всички необходими допълнителни указания по монтажа;

3. да отстранява всички забелязани и проявили се дефекти в доставените от нея машини и съоръжения или да ги подменя своевременно;

4. да запознава подробно изпълнителския персонал с работните (експлоатационните) предписания с особеностите на машините и съоръженията и да осигурява ръководството при единичните и комплексните им изпитания;

5. да участвува със свои представители при приемането на завършените обекти.

(2) За упражняване ръководството и контрола по предходната алинея главният доставчик съгласувано с инвеститора сключва договор с организацията-производител. С договора се уреждат и въпросите по осигуряване представителите на стопанската организация-производител (доставчик) с необходимите битови и други условия за изпълнение на задачите им, заплащането на услуги и други разходи съгласно Наредбата за проучване и доставка на машините и съоръженията.

(3) Всички разпореждания и указания на пълномощника на стопанската организация--производител по спазване на техническата документация, техническите изисквания, заводските инструкции и допълнителни указания, дадени в хода на монтажа, са задължителни за изпълнителя. Ако това доведе до извършване на непредвидените по проектите и сметните документации работи, съставят се тристранни протоколи.

(4) Започването на изпитанията и въвеждането на машините и съоръженията в действие се извършват след писмено потвърждаване от пълномощника на стопанската организация-производител (доставчик) за готовността на машините и съоръженията.

(5) Пълномощникът по монтажа от стопанската организации-производител води монтажен дневник, в който вписва по-важните особености, възникнали при монтажа.

(6) Разпоредбите по предходните алинеи не отменят задълженията на стопанската организация - производител на машини и съоръжения по договора за доставката, относно качеството на машините и съоръженията, доказването на предвидените мощности, параметри и др.

Чл. 49. (1) Отношенията между инвеститора и главния изпълнител по временното строителство се уреждат с договора за строителство в съответствие с Наредбата за временното строителство и за строителството при зимни условия. Когато строителството се възлага с договор от инвеститора на повече изпълнители, той е длъжен да предостави припадащите се части от предвидените средства за временно строителство на съответните изпълнители съразмерно с вида и стойността на строително-монтажните работи, включени в договорите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Съвместното участие на главния изпълнител и подизпълнителите във временното строителство и ползуването на временни сгради и съоръжения се урежда с договори между тях в съответствие с инструкциите на Министерството на строителството и архитектурата.

Чл. 50. (1) Когато строителните и монтажните работи се извършват в района или в помещенията на действуващи обекти, в райони на линии, пътища и др., инвеститорът е длъжен:

1. да установи след съгласуване с изпълнителя реда на работа и условията за изпълнение на строителните и монтажните работи;

2. да вземе всички необходими мерки за безопасността, хигиената на труда и за противопожарната и въоръжената охрана, свързани с експлоатационните условия, включително осигуряването на необходимите проекти и средства за тази цел. В зависимост от конкретните условия част от разходите за противопожарната и въоръжената охрана могат да се поемат и от изпълнителя;

3. да осигурява разрешения за извършване на необходимите огневи и взривни работи;

4. да не допуска размествания и преустройства на изградени от изпълнителя конструкции, приспособления и др., изпълнени съгласно проекта;

5. да изисква от изпълнителя да спазва режима и технологията за изграждане на обектите, подобектите и етапите по реконструкцията и модернизацията, дадени в проектите.

(2) След завършване на строителните и монтажните работи помещенията се почистват от изпълнителя в срокове, уточнени с инвеститора.

Чл. 51. (1) Проектите и сметните документации, въз основа на които е сключен договорът, не могат да се изменят едностранно при изпълнение на строителството.

(2) Предложения за изменение на проектите могат да се правят от инвеститора или главния изпълнител.

(3) Страната, която предлага измененията, е длъжна да уведоми писмено за това другата страна, която и длъжна да вземе отношение в 10-дневен срок, като го утвърди или отхвърли. Ако в този срок не се получи отговор, счита се, другата страна приема предложението.

(4) Възникналите спорове между изпълнителя и инвеститора по техническата целесъобразност или икономическата обоснованост на предложенията за изменение на проектите се решават от ръководителя на ведомството, в чиято система е инвеститорът. По искане на ведомството на изпълнителя споровете могат да се решават въз основа на заключение на експертния технико-икономически съвет на инвеститора с участие на представители на изпълнителя.

(5) Предложения за изменение на проекти могат да се правят и въз основа на изобретения и рационализаторски или ефективни предложения.

(6) Не могат да се разглеждат и утвърждават като рационализаторски и ефективни предложения измененията на проекта, когато те се основават на разгледани от технико-икономическия съвет, но неприети варианти на проектни решения или когато се предлага замяна с дефицитни или вносни материали или замяна на сглобяемо с монолитно строителство, както и замяна на технология за строителство, която е предварително съгласувана с изпълнителя.

Чл. 52. (1) В 7-дневен срок от деня, когато е прието, че ще се направят изменения в проекта, предложени от инвеститора (изпълнителя), страните съставят акт, в който установяват:

1. вредите, които изпълнителят (инвеститорът) ще претърпи в резултат на изменението;

2. сроковете за представяне на допълнителни проекти и сметни документации, в които се включват и средства за обезщетяване на изпълнителя;

3. необходимите допълнителни материали и механизация;

4. необходимите промени в доставката на машините и съоръженията за обекта и свързаните с тях разходи;

5. други условия, произтичащи от измененията.

(2) Ако инвеститорът не представи допълнително проекти и сметни документации или не осигури необходимите условия в определените срокове, смята се, че се е отказал от изменението и изпълнението на строителството се извършва по първоначалния проект.

(3) Когато в резултат на изменението сметната стойност на обекта се увеличава спрямо стойността по сключения договор, за увеличения размер се сключва допълнителен или нов договор след осигуряване на необходимите средства.

Чл. 53. (1) Инвеститорът е длъжен да осигури по съответния ред преработка или изменение в проектите и сметните документации съобразно приетите по реда на предходния член предложения, като възложи това на главния проектант или на друга организация, включително на проектантското звено на изпълнителя.

(2) Проектирането на изменения в първоначалните проекти и сметни документации по приети рационализаторски и икономически ефективни предложения може да се извършва и от предложителите, ако те имат съответната техническа правоспособност.

(3) Когато предложението има характер на изобретение, рационализаторско или икономически ефективно предложение и инвеститорът не възложи изменението на проекта, предложителят постъпва по реда, установен със Закона за изобретенията и рационализациите и правилника за неговото прилагане.

(4) Изпълнението на строителството по прието изменение на проектите може да започне само ако измененията на проектите и сметните документации са утвърдени от органа, който е утвърдил първоначалния проект.

(5) Измененията на проектите и документациите се съгласуват предварително с главния проектант, а когато засягат положения, съгласувани с други органи - и със съответния орган. Ако проектантът възрази срещу измененията, той може да откаже авторския надзор по изпълнението и не носи отговорност за последиците от тях. В изменените (допълнителните) документации се включват и обезщетенията, които инвеститорът дължи на изпълнителя или доставчика на машините и съоръженията, ако се взема предвид и ефектът, когато измененията са в резултат на рационализаторски и ефективни предложения.

Чл. 54. (1) Когато се налагат изменения в проектите, инвеститорът е длъжен да предложи временно замразяване на обекта, подобекта или етапа и да освободи изпълнителя от поетите задължения. В този случай обектът се привежда в готовност за замразяване. Разходите за замразяване и нанесените вреди на изпълнителя са за сметка на инвеститора, като за целта се съставя двустранен акт.

(2) Разрешение за замразяване на обектите, включени в задължителните задачи, се дава от органите, които са утвърдили поименните списъци за строителство.

Чл. 55. (1) Когато по вина на инвеститора или на доставчика изпълнението на строителните и монтажните работи се забавя спрямо сроковете по графика, изпълнителят може да поиска спиране на строежа и неговото замразяване по реда на предходната алинея. За целта инвеститорът (доставчикът) и изпълнителят съставят двустранен акт и сметка, които са основа за обезщетяване на изпълнителя. При забавяне по вина на доставчика предложение за замразяване на строежа може да направи и инвеститорът.

(2) При замразяване на строежа инвеститорът заплаща на изпълнителя извършените строителни и монтажни работи въз основа на акта и съставената двустранна сметка, разходите за замразяване, както и дължимото обезщетение за причинените му вреди и пропуснати доходи.

(3) При продължаване строителството на замразени обекти между инвеститора и главния изпълнител се сключва нов договор, като срокът за завършване на обекта се определя на основата на нов комплексен уедрен мрежов график.

Чл. 56. (1) Когато по предложение на изпълнителя, което не е по реда на рационализаторските и икономически ефективните предложения, се внесат изменения в проекта и се направят икономии в сравнение с договорената сметна стойност, 70 на сто от тази икономия се предоставя на изпълнителя.

(2) Измененията в проекта за организация и изпълнение на строителството, направени от изпълнителя, не са основание за изменяне на сключения договор при условие, че се осигурява изпълнение на строителните и монтажните работи в срок и по качество и не се оскъпява строителството съобразно договора.

Чл. 57. При забавяне доставката на някои машини и съоръжения инвеститорът може да се договори с изпълнителя за завършване на строителните и монтажните работи без работите, свързани с недоставените машини и съоръжения. Когато това води до забавяне въвеждането на обекта в действие и до други неблагоприятни последици, отговорността се поема от инвеститора.

Чл. 58. (1) Когато в процеса на строителството са нанесени вреди на извършените работи, на материалите, доставени в границите на нормите по запасяване, и на други работи, неподлежащи на застраховка, по причини, които не могат да бъдат вменени във вина на изпълнителя (непреодолима сила и др.), вредите и последвалото забавяне на работите се установяват от страните и от представител на Министерството на финансите с акт, съставен най-късно 3 дни след настъпване на събитието. В 10-дневен срок от съставянето му актът се представя на Българската народна банка.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.)

Чл. 59. (1) Строителството по стопански начин се извършва със силите и средствата на инвеститора, когато изпълнението му чрез възлагане е нецелесъобразно.

(2) Инвеститорите на обекти, изпълнявани по стопански начин, могат да възлагат част от строителството на специализирани строителни и монтажни организации и на други организации. В този случай отношенията между страните се уреждат по правилата за изпълнение на строителството чрез възлагане.

(3) При строителство по стопански начин задължително се спазват всички правила, установени с този правилник и с други нормативни актове.

Чл. 60. (1) За строително-монтажните работи, извършени пряко от инвеститора по стопански начин, може да се начислява печалба до нормативно определения размер на рентабилността за отрасъл "Строителство".

(2) За строителството на обекти, изпълнявани по стопански начин, инвеститорът открива отделна банкова сметка и води отделен отчет в съответствие с Наредбата за структурата и отчитането на капиталните вложения и себестойността на строителните и монтажните работи.

(3) Строителство по стопански начин на обекти до 50 хил. лв. може да се заплаща и по разходооправдателни документи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Приходите и разходите на строителството, извършено по стопански начин, се включват в схемата за образуване и разпределение на доходите на стопанската организация или поделението.

Чл. 61. Работната заплата на работниците и служителите, заети с изпълнението на обекти по стопански начин, се определя в рамките на резултативния фонд "Работна заплата" на стопанската организация-инвеститор или в рамките на числеността и лимита за фонд "Работна заплата" на инвеститорите с нестопанска дейност.

Чл. 62. (1) Приемането на обекти, етапи, подобекти или части от тях, строени по стопански начин, се извършва по ред, предвиден в този правилник за строителството чрез възлагане.

(2) Приемането на обекти на жилищностроителни кооперации, строени по стопански начин, на стойност до 300 хил. лв. се извършва по реда на чл. 305 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 62 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г., бр. 37 от 1978 г. и бр. 7 от 1980 г.).