КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА НИКАРАГУА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 280 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 28 ЯНУАРИ 1983 Г. - ДВ, БР. 9 ОТ 1983 Г. В СИЛА ОТ 12 ЮНИ 1983 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА НИКАРАГУА
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 280 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 28 ЯНУАРИ 1983 Г. - ДВ, БР. 9 ОТ 1983 Г. В СИЛА ОТ 12 ЮНИ 1983 Г.)
Обн. ДВ. бр.69 от 2 Септември 1983г.
Преамбюл
Народна република България и Република Никарагуа,
ръководени от желанието да укрепват съществуващите отношения на дружба между двете държави и да уредят консулските си отношения,
за да улесняват защитата на интересите на двете държави и на своите граждани,
решиха да сключат тази консулска конвенция и
за целта определиха за свои пълномощници:
Народна република България - Петър Младенов,
Република Никарагуа - Мигел д, Еското Брокман,
които, след като размениха своите пълномощници, намерени за редовни и в надлежна форма, се договориха за следното:
Част първа.
Определения
Член 1
По смисъла на тази конвенция употребените по-долу термини имат следното значение:
а) "консулство" - генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;
б) "консулски окръг" - територията, върху която е договорено едно консулство да упражнява консулски функции;
в) "шеф на консулството" - консулско длъжностно лице, на което е възложено да действува в това качество;
г) "консулско длъжностно лице" - лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Този термин включва и лицето, изпратено на практика в консулството (стажант);
д) "сътрудник на консулството" - лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни, технически или други задачи по обслужването на консулството;
е) "член на консулството" - консулско длъжностно лице и сътрудник на консулството;
ж) "консулски помещения" - сградата или части от сградата и принадлежащите към тях терени, които независимо от отношенията на собственост се използуват изключително само за целите на консулството;
з) "консулски архив" - всички книжа, документи, кореспонденция, книги, щемпели, печати, магнетофонни ленти и регистри на консулството, шифърът и кодовете, картотеки, както и предметите, предназначени за тяхното съхраняване;
и) "кораб на изпращащата държава" - всеки плавателен съд, който плава под знамето на изпращащата държава, с изключение на военните плавателни съдове;
к) "въздухоплавателно средство" на изпращащата държава - всяко гражданско въздухоплавателно средство, което е регистрирано в изпращащата държава и носи нейните отличителни знаци.
Член 2
Във всички случаи, в които тази конвенция взема отношение относно гражданство на лица, се има пред вид, че:
а) граждани на Народна република България са лицата, които притежават това гражданство в съответствие със законодателството на Народна република България;
б) граждани на Република Никарагуа са лицата, които притежават това гражданство в съответствие със законодателството на Република Никарагуа.
Член 3
За юридическо лице на изпращащата държава се признава от приемащата държава юридическо лице, което е определено съгласно законодателството на изпращащата държава.
Част втора.
Устройство на консулствата и назначаване на консулски длъжностни лица
Член 4
1. Консулството може да бъде открито на територията на приемащата държава само с нейно съгласие.
2. Седалището на консулството, неговият ранг, консулският му окръг и броят на членовете на консулството се договарят между изпращащата и приемащата държава.
Член 5
1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата държава си осигурява по дипломатически път съгласието на приемащата държава.
2. След получаване на съгласието, посочено в точка 1 на този член, изпращащата държава предава по дипломатически път на приемащата държава консулския патент или друг подобен документ за назначаване шефа на консулството, в който се посочват пълното име, рангът, седалището на консулството и консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции.
3. Шефът на консулството се допуска да изпълнява своите функции с даването на екзекватура от страна на приемащата държава.
4. До издаването на екзекватурата на шефа на консулството може да се разреши временно да изпълнява своите функции.
Член 6
Изпращащата държава уведомява Министерството на външните работи на приемащата държава писмено за:
а) назначаването на членовете на консулството, с изключение на шефа на консулството, за тяхното пристигане след назначаването им, за окончателното им отпътуване или за прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут по време на работата им в консулството;
б) пристигането и окончателното отпътуване на член на семейството на член на консулството и съответно, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;
в) приемане на работа и освобождаване от работа на лица с постоянно местожителство в приемащата държава.
Член 7
Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата държава.
Член 8
1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако тази длъжност е вакантна, изпращащата държава може да възложи на консулско длъжностно лице от това или от друго свое консулство в приемащата държава или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата държава временно да изпълнява функциите на шеф на консулството. Името на това лице предварително се нотифицира в Министерството на външните работи на приемащата държава.
2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функциите на шеф на консулството, се ползува със същите улеснения, привилегии и имунитети, с каквито се ползува шефът на консулството съгласно тази конвенция.
3. Възлагането на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава съгласно точка 1 на този член не ограничава неговите привилегии и имунитети, които са му предоставени по силата на неговия дипломатически статут.
Член 9
Разпоредбите на тази конвенция важат също така и в случаи на изпълнение на консулски функции от членове на дипломатическия персонал за дипломатическото представителство на изпращащата държава, която съобщава по дипломатически път пълните имена на членовете на своя дипломатически персонал, на които са възложени консулски функции.
Член 10
Приемащата държава може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата държава по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение, дадено на шефа на консулството, са оттеглени, или че друг член на консулството се счита нежелан. В такъв случай изпращащата държава е длъжна да отзове това лице, ако то вече е пристъпило към изпълнение на своите функции. Ако изпращащата държава не изпълни в течение на разумен срок това задължение, приемащата държава може да престане да го признава за член на консулството.
Член 11
1. Компетентните органи на приемащата държава издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и ранг.
2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат също и спрямо сътрудниците на консулството, ако те не са граждани на приемащата държава или нямат постоянно местожителство в нея.
3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и спрямо членовете на семействата на членовете на консулството, които живеят заедно с тях.
Част трета.
Привилегии и имунитети
Член 12
1. Приемащата държава оказва на консулството необходимите улеснения при изпълнение на неговите функции и взема съответните мерки, за да могат неговите членове да изпълняват своята служебна дейност и да се ползуват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.
2. Приемащата държава се отнася към членовете на консулството със съответно уважение и взема необходимите мерки за осигуряване защитата на тяхната личност, свобода и достойнство.
Член 13
1. Гербът на изпращащата държава заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата държава може да бъде поставен на сградата, в която се помещава консулството.
2. Държавното знаме на изпращащата държава може да бъде издигано на сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството.
3. Шефът на консулството може да постави държавното знаме на превозни средства, ползувани от него служебно.
Член 14
1. Изпращащата държава може в съответствие със законодателството на приемащата държава да придобива, владее, ползува и наема терени, сгради или части от сгради, да строи сграда и благоустроява терени, необходими за консулски помещения, а също за жилищни помещения на членовете на консулството. За тази цел приемащата държава при нужда оказва помощ на изпращащата държава.
2. Разпоредбите на точка 1 на този член не освобождават изпращащата държава от задължението да спазва законодателството на приемащата държава за строителството и градоустройството, приложими в района, където се намират съответните недвижими имоти.
Член 15
1. Консулските помещения са неприкосновени.
2. Приемащата държава осигурява охраната на консулските помещения.
3. Органите на приемащата държава не могат да влизат в посочените в точка 1 на този член помещения без разрешение на шефа на консулството, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, упълномощено от един от тях.
4. Консулските помещения не могат да бъдат използувани за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.
5. Разпоредбите на точки 1 и 3 на този член важат също и за резиденцията на шефа на консулството и жилищата на членовете на консулството.
Член 16
Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират.
Член 17
1. Консулството има право да се свързва с правителството, димпломатическите представителства и други консулства на изпращащата държава, независимо къде се намират. За тази цел консулството може да ползува всички обикновени средства за връзка, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфари.
При използуването на обикновените средства за съобщения към консулствата се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство.
Консулството може да инсталира и използува радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.
2. Служебната кореспонденция на консулството независимо от средствата за съобщения, които се използуват, и консулските куфари, имащи видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат задържани и отваряни от органите на приемащата държава.
3. Консулският куфар може да съдържа само служебна кореспонденция и документи или предмети, предназначени изключително за служебно ползуване.
4. На консулския куриер, снабден с официален документ, който го удостоверява като такъв и от който се вижда броят на поверените му куриерски пакети, приемащата държава предоставя същите права, привилегии и имунитети, както на дипломатическия куриер на изпращащата държава.
5. Консулският куфар може да бъде поверен на капитан на кораб или командир на въздухоплавателно средство. Капитанът или командирът се снабдява с официален документ, указващ броя на пакетите, намиращи се в куфара, но той не се счита за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да получи както и да предаде консулски куфар непосредствено и безпрепятствено от командира на въздухоплавателното средство или капитана на кораба.
Член 18
Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, които не са граждани на приемащата държава, се ползуват с лична неприкосновеност. Те не подлежат на арестуване или задържане под каквато и да било форма. Приемащата държава е длъжна да се отнася към тях с необходимото уважение и да взема всички необходими мерки за предотвратяване на каквито и да било посегателства върху тяхната личност, свобода и достойнство.
Член 19
1. Консулските длъжностни лица се ползуват с имунитет от наказателната юрисдикция на приемащата държава. Те се ползуват също с имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава освен за гражданските искове, отнасящи се до:
а) лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава, освен ако те не го притежават от името на изпращащата държава за консулски цели;
б) наследства, по отношение на които те се явяват като изпълнители на завещания, управители на наследствено имущество, като наследници по закон или завещание или заветници в качеството им на частни лица, а не от името на изпращащата държава;
в) сключени от тяхно име и за тяхна сметка договори, по които те пряко или косвено не са поели задължение в качеството им на представители на изпращащата държава;
г) вреди на трети лица, причинени в приемащата държава от злополука с моторно превозно средство.
2. По отношение на лицата, посочени в точка 1 на този член, не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки, освен за случаите, които попадат в букви "а", "б", "в" и "г" при условие, че предприетите мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност или жилище.
Член 20
Сътрудникът на консулството се ползува с имунитет от наказателната юрисдикция на приемащата държава. Той се ползува също с имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава съгласно чл. 19 от тази конвенция само за действия, извършени при изпълнение на неговите официални функции.
Член 21
Предвиденият в чл. 19 и 20 на тази конвенция имунитет на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството се предоставя съответно и на членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата държава.
Член 22
1. Изпращащата държава може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на приемащата държава по отношение на членовете на консулството и членовете на техните семейства. Във всички случаи отказът трябва да бъде ясно изразен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански и административни дела не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.
2. Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ заедно с него, предяви иск по дело, по което той би се ползувал с имунитет от юрисдикцията в съответствие с чл. 19 и 20 на тази конвенция, той няма право да се позовава на имунитет по отношение на всеки насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.
Член 23
1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството си на свидетел пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава.
2. Сътрудник на консулството може да бъде призован за даване на свидетелски показания пред съдилища или други компетентни органи на приемащата държава. Той може да откаже да даде свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до служебната дейност, а също и показания като вещо лице относно законодателството на изпращащата държава. Не се допуска прилагането на принудителни мерки срещу сътрудник на консулството с цел да се яви в съд или да даде показания.
3. В случай на съгласие от страна на сътрудника на консулството да даде свидетелски показания се предприемат всички разумни мерки, за да не се смущава работата, която се извършва в консулството. В случаите, когато това е допустимо и възможно, устни или писмени свидетелски показания могат да бъдат дадени в консулството или в квартирата на съответния сътрудник на консулството.
4. Разпоредбите на този член съответно се прилагат и към членовете на семействата на консулските длъжностни лица или на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата държава.
Член 24
1. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството са освободени от всякакви принудителни повинности и други публични или военни задължения в приемащата държава.
2. Членовете на семействата на членовете на консулството, които живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата държава, се ползуват от привилегиите, предвидени в точка 1 на този член.
Член 25
Членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата държава, не подлежат на задължението за регистрация на чужденците и разрешения за престой, предвидени от законодателството на приемащата държава.
Член 26
1. Изпращащата държава се освобождава в приемащата държава от облагане с каквито и да било данъци или други подобни такси от всякакъв вид за:
а) терен, сгради или част от сгради, използувани изключителни за консулски цели, включително жилищните помещения на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако посоченият имот е собственост или се наема от името на изпращащата държава или от някое физическо или юридическо лице, действуващо от името на тази държава;
б) сделки или документи във връзка с придобиването на посочения недвижим имот, ако изпращащата държава придобива този имот изключително за консулски цели.
2. Разпоредбите на буква "а" на точка 1 на този член не се отнасят за плащане на такси за конкретен вид услуги.
Член 27
Членовете на консулството, които не са граждани на приемащата държава, се освобождават от плащането на всички данъци и други подобни такси от всякакъв вид, налагани или събирани от приемащата държава по отношение на работната заплата, получавана от тях за изпълнение на служебните им задължения.
Член 28
1. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях и които са граждани на изпращащата държава, се освобождават от заплащането на всякакви данъци и такси, държавни, местни и комунални, включително данъци и такси върху принадлежащото им движимо имущество.
2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се прилагат по отношение на:
а) косвени данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;
б) данъци и такси върху лични недвижими имоти, намиращи се в приемащата държава, с изключение на данъците и таксите, от заплащането на които се прилага освобождаването съгласно чл. 29;
в) данъци и такси, събирани върху личните доходи, които имат свой източник в приемащата държава;
г) данъци и такси върху наследства и имоти, придобити в приемащата държава, с изключение на предвидените в чл. 29;
д) такси, събирани за оказване на конкретен вид услуги;
е) данъци и такси върху сделки и документи, отнасящи се за сделките от всякакъв вид включително и държавните такси, събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, за които е предвидено освобождаване съгласно чл. 26.
3. Членовете на консулството, които приемат на работа лица, чието възнаграждение и заплати не са освободени, от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на тази държава за събиране данъци върху дохода.
Член 29
В случай на смърт на член на консулството или на неговото семейство, който живее заедно с него, приемащата държава не събира наследствени данъци и данъци за прехвърляне на движимо имущество, ако това имущество се намира в приемащата държава само поради това, че наследодателят се е намирал там като член на консулството или като член на неговото семейство.
Член 30
1. Всички вещи, включително и моторните превозни средства, внасяни за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митнически такси и други данъци, които се заплащат във връзка или въз основа на вноса, както и вещите, внасяни за служебно ползуване от дипломатическото представителство на изпращащата държава.
2. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, се освобождават от митнически контрол на личния багаж и от митнически такси при внасянето на вещи за лична употреба, както съответните категории от персонала на дипломатическото представителство на изпращащата държава.
3. Сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, се освобождават от митнически такси по отношение на вноса на вещи, предназначени за началното устройване в приемащата държава, както съответните категории на персонала на дипломатическото представителство на изпращащата държава.
4. По смисъла на израза "съответните категории от персонала на дипломатическото представителство" от точки 2 и 3 на този член консулските длъжностни лица са приравнени с дипломатическите агенти, а сътрудниците на консулството са приравнени с членовете на административния и техническия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава.
5. Точки 1, 2 и 3 на този член се отнасят за разходите по съхраняването и транспортирането на внасяните вещи.
Член 31
Приемащата държава осигурява свобода на движение и пътувания на своята територия на членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения за държавна сигурност.
Член 32
Членовете на консулството и членовете на техните семейства независимо от предоставените им привилегии и имунитети са задължени да спазват законодателството на приемащата държава, включително това за уличното движение и задължителните застраховки за щети, нанесени на трети лица при ползуването на моторни превозни средства.
Член 33
Сътрудниците на консулството и членовете на семействата на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, живеещи заедно с тях, които са граждани на приемащата държава или живеят постоянно в нея, не се ползуват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, с изключение на точки 2, 3 и 4 на чл. 23.
Част трета.
Консулски функции
Член 34
Задача на консулското длъжностно лице е да укрепва дружеските отношения между двете държави, да спомага за развитието на икономическите, търговските, културните, научните и туристическите отношения между тях и да защищава правата и интересите на изпращащата държава, на нейните граждани и юридически лица.
Член 35
1. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:
а) компетентните местни органи на своя консулски окръг;
б) компетентните централни органи на приемащата държава, ако това е позволено от законодателството и обичаите на приемащата държава.
2. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата държава да изпълнява функции в извънконсулския окръг.
Член 36
1. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата държава да представлява пред съдилища и другите органи на приемащата държава гражданите и юридическите лица на изпращащата държава, да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита, когато поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина те не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.
2. Представителството съгласно точка 1 на този член се прекратява от момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само осигури защитата на своите права и интереси.
Член 37
Консулското длъжностно лице има право:
а) да издава, продължава, разширява, анулира или внася други промени в паспортите или други подобни документи на гражданите на изпращащата държава;
б) да издава визи.
Член 38
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) да води на отчет гражданите на изпращащата държава;
б) да приема всякакви заявления по въпроси на гражданството;
в) да регистрира и да получава съобщения и документи за раждания и смърт на граждани на изпращащата държава;
г) да сключва бракове съгласно законодателството на изпращащата държава при условие, че и двете лица са нейни граждани;
д) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на гражданите на изпращащата държава.
2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата държава за направените в консулството регистрации на раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата държава, ако това се изисква от законодателството на приемащата държава.
3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задълженията да спазват формалностите, предвидени в законодателството на приемащата държава.
Член 39
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) да приема и заверява декларация на граждани на изпращащата държава, както и да им задава съответни документи;
б) да изготвя, заверява и съхранява завещания и други документи, удостоверяващи едностранни правни сделки между граждани на изпращащата държава;
в) да заверява подписи на граждани на изпращащата държава;
г) да легализира всякакви документи, издавани от органите на изпращащата или приемащата държава, както и да заверява преписи и извлечения от тези документи;
д) да превежда документи и да заверява верността на преводите;
е) да изготвя и заверява актове и договори, които гражданите на изпращащата държава сключват, ако тези актове и договори не са в противоречие със законодателството на приемащата държава и не се отнасят до придобиването или прекратяването на права върху недвижимо имущество, което се намира в тази държава;
ж) да изготвя и заверява актове и договори, без да взема пред вид гражданството на лицата, които са страни, ако тези актове и договори се отнасят само до имуществените права, съществуващи в изпращащата държава, или се отнасят до права, които ще бъдат осъществявани в тази държава, при условие, че актовете и договорите не противоречат на законодателството на приемащата държава.
2. Актовете и документите, посочени в точка 1 на този член, заверени или легализирани от консулското длъжностно лице на изпращащата държава, имат в приемащата държава същата валидност и доказателствена сила, както документите, заверени или легализирани от съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава. Органите на приемащата държава са длъжни да признават валидността на споменатите документи само дотолкова, доколкото те не противоречат на законодателството на тази държава.
Член 40
Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение от и за гражданите на изпращащата държава предмети, пари и документи, ако това не противоречи на законодателството на приемащата държава.
Член 41
Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата държава съдебни и извънсъдебни книжа.
Член 42
1. Органите на приемащата държава уведомяват писмено консулството за случаите, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата държава, който е непълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия.
2. Консулското длъжностно лице може да влиза във връзка със съответните органи на приемащата държава по въпросите, изложени в точка 1 на този член, и по-специално да предлага съответно лице на настойник или попечител.
Член 43
Консулското длъжностно лице има право да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата държава, да му оказва помощ или дава съвети, а в случай на необходимост да му осигурява правна помощ. Никакви ограничения няма да се налагат от приемащата държава върху достъпа на гражданин на изпращащата държава в консулството или за установяването на контакти с него.
Член 44
1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват в срок от три дни консулството на изпращащата държава за всеки случай на арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на изпращащата държава. Тези органи са длъжни незабавно да изпращат съобщенията, отправени от това лице към консулството.
2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който е арестуван, задържан или лишен от свобода под каквато и да е друга форма, а също да разговаря или кореспондира с него, както и да му оказва помощ при организиране на защитата. То има също право да посещава гражданин на изпращащата държава, който изтърпява наказание лишаване от свобода.
3. Компетентните органи на приемащата държава са длъжни да уведомяват гражданите на изпращащата държава за всички права, които те имат в случай на арестуване, задържане или изтърпяване на наказание.
4. Правата, определени в този член, трябва да се осъществяват съгласно законодателството на приемащата държава.
Член 45
1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват в най-кратък срок консулството за смъртта на гражданин на изпращащата държава и му предават сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците, а също и за наличието на завещание, както и за откриване на наследство в приемащата държава, когато наследник или заветник е гражданин на изпращащата държава.
2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата държава по наследствени производства пред органите на приемащата държава в съответствие с нейното законодателство и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други уважителни причини не са в състояние своевременно да защищават своите права и интереси.
3. Консулското длъжностно лице, в чийто район се намира наследството, може:
а) да поиска от компетентните органи на приемащата държава да вземат предвидените в законодателството на тази страна мерки за запазването и управлението на наследственото имущество;
б) да присъствува лично или чрез упълномощено лице при съставянето на описа и запечатването на имуществото и да следи хода на започналото за тази цел производство.
4. Ако след завършване на наследственото производство на територията на една от договарящите се страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител, наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на консулското длъжностно лице в съответствие със законодателството на приемащата държава.
5. Ако гражданин на изпращащата държава, който няма постоянно местожителство в приемащата държава, почине в тази страна по време на пътуване, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата държава и по време на смъртта са били забранени за износ, се предават на консулското длъжностно лице без формалности.
Член 46
Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата държава, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в териториалните или вътрешните води на приемащата държава. То може да предприема всякакви мерки за прилагане на законодателството на изпращащата държава относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава също корабите на изпращащата държава и може да бъде посещавано от капитаните и екипажите на тези кораби в съответствие със съществуващите в пристанищата на приемащата държава разпоредби.
Член 47
Без да накърнява правата на органите на приемащата държава, консулското длъжностно лице има право:
а) да разпитва капитана или член от екипажа на кораба на изпращащата държава, да проверява, приема и заверява корабни документи, да приема декларации относно пътуването на кораба и да извършва други действия, които имат за цел да улесняват влизането, престоя и излизането на кораба;
б) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;
в) да извършва необходимите действия, свързани с наемане на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;
г) да предприема всякакви мерки за осигуряване в случай на нужда на болнично лечение и репатриране на капитана или член от екипажа;
д) да приема, изготвя или подписва всякакви заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени в законодателството на изпращащата държава;
е) да получава съобщения и актове относно раждания или смърт, които капитанът е съставил на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;
ж) да оказва помощ на капитана или на член от екипажа при влизането му във връзка със съдебни или други компетентни органи на приемащата държава.
Член 48
1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораба на изпращаща държава, който се намира в териториалните или вътрешните води на приемащата държава, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице. Това уведомление се прави преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъствува при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител е бил възпрепятствуван да присъствува на тези действия, по негова молба компетентните органи на приемащата държава му предават пълна информация за извършените действия.
2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на пристанищния район да разпитват на брега капитана, член на екипажа или пътник от кораб на изпращащата държава.
3. Съдебните или други компетентни органи на приемащата държава освен по искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице не се намесват във вътрешните работи на кораба по въпроси, засягащи отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други въпроси от вътрешен ред, когато не се нарушават спокойствието, безопасността, общественият ред и законодателството на приемащата държава.
4. Разпоредбите на точка 1 и 2 на този член не се прилагат към обичайния митнически, паспортен, санитарен и пристанищен контрол на морската администрация, а също а спасяването на човешкия живот по море, предотвратяване замърсяването на морски води и към други действия, предприети по искане или със съгласие на капитана на кораба.
Член 49
1. Ако кораб на изпращащата държава е потънал, заседнал, изхвърлен на брега или е претърпял друга авария в териториалните или вътрешните води на приемащата държава или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб или представляващ част от неговия товар, или предмет, представляващ част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който е собственост на изпращащата държава, бъде намерен в приемащата държава, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата държава. Те също уведомяват консулското длъжностно лице за взетите мерки за спасяването на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на кораба, както и за предметите, принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.
2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария кораб, на членовете на неговия екипаж и на пътниците. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата държава. Същите са длъжни да му оказват необходимата помощ при предприеманите от него мерки.
3. В случай на отсъствие на каквото и да е друго лице, упълномощено за такова действие, консулското длъжностно лице се смята за упълномощено да предприема същите такива мерки, които би могъл да предприема самият собственик по отношение на:
а) кораб на изпращащата държава, неговия товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този кораб или представляващ част от неговия товар, който е бил отделен от кораба, или
б) товар или какъвто и да е предмет, който представлява част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет или товар е собственост на изпращащата държава за повреден кораб и за неговия товар при условие, че те не са предназначени за ползуване или потребление в тази страна.
4. Митнически такси или други такива от подобен род няма да бъдат събирани на територията на приемащата държава за повреден кораб и за неговия товар при условие,че те не са предназначени за ползуване или потребление в тази страна.
Член 50
Разпоредбите на чл. 42, 43, 44 и 45 се прилагат и по отношение на въздухоплавателните средства на изпращащата държава.
Член 51
1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава такси и други заплащания за извършените от него консулски услуги, установени от законодателството на изпращащата държава.
2. Събираните такси и заплащания, посочени в точка 1 на този член, се освобождават от всякакви данъци в приемащата държава.
Член 52
Освен функциите, определени в тази конвенция, консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, възложени му от изпращащата държава, ако те не са в противоречие със законодателството на приемащата държава.
Част четвърта.
Общи и заключителни разпоредби
Член 53
1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.
2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се нотифицират в Министерството на външните работи на приемащата държава.
3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2 на този член, продължават да се ползуват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.
Член 54
1. Тази конвенция подлежи на ратификация и влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в Манагуа.
2. Конвенцията се сключва за неопределен срок. Тя може да бъде денонсирана писмено от всяка една от високодоговарящите страни и нейното действие се прекратява след изтичане на 6 месеца от деня на денонсирането.
В уверение на договореното упълномощените лица на високодоговарящите страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.
Изготвена в София на 22 ноември 1982 г. в два екземпляра, всеки един на български и испански език, като и двата текста имат еднаква сила.
