Държавен вестник, брой 81 от 18.X

Член 1

По смисъла на тази конвенция употребените по-долу термини имат следното значение:

а) "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулските функции;

б) "консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции;

в) "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено да действува в това качество;

г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително и шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Този термин включва също и лицето, изпратено на практика в консулството;

д) "сътрудник на консулството" означава лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни, технически или други задачи по обслужването на консулството;

е) "член на консулството" означава консулско длъжностно лице и сътрудник на консулството;

ж) "консулско помещение" означава сгради или части от сгради, включително, както и терените, принадлежащи към тях, които се ползуват изключително за консулски цели независимо от това, кой е техният собственик;

з) "консулска архива" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, щемпели и печати, филми, магнетофонни ленти, регистри на консулството, както и материалите на шифъра, картотеките и мебелите, предназначени да ги предпазват и съхраняват;

и) "кораб на изпращащата страна" означава всеки плавателен съд или плавателно съоръжение, плаващи под знамето на тази страна, с изключение на тези, плаващи под военноморско знаме;

к) "въздухоплавателно средство на изпращащата страна" означава всяко въздухоплавателно средство, с изключение на военните, регистрирано в тази страна съгласно нейното законодателство и носещо нейните отличителни знаци.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

3. Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва да се убеди по дипломатически път, че приемащата страна ще признае съответно лице за шеф на консулството.

2. Изпращащата страна предава на приемащата страна консулски патент за назначаване шеф на консулството. В патента се посочват личното и фамилното име на шефа на консулството, неговия ранг, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции, и седалището на консулството.

3. След представянето на консулския патент за назначаването на шеф на консулството приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура.

4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на консулски функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура.

5. До издаването на екзекватура приемащата страна може да разреши на шефа на консулството да изпълнява временно своите функции.

6. Приемащата страна след издаването на екзекватура или на разрешение по ал. 5 взема всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции и да се ползува от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени му от тази конвенция и от законодателството на приемащата страна.

Член 4

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или от друго консулство в приемащата страна или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото си представителство в приемащата страна да изпълнява функциите на шеф на консулството. Изпращащата страна уведомява предварително по дипломатически път за това приемащата страна.

2. Лицето, на което е възложено временно ръководството на консулството, се ползува със същите права, улеснения, привилегии и имунитети, които има шефът на консулството, съгласно тази конвенция.

Член 5

Изпращащата страна уведомява писмено министерството на външните работи на приемащата страна за:

а) назначаването на членове на консулството, с изключение на шефа на консулството, за тяхното пристигане, за окончателното им отпътуване или прекратяване на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут по време на службата им в консулството;

б) пристигането и окончателното отпътуване на член на семейството на член на консулството, който живее заедно с него, както и за случаите, когато едно лице става или престава да бъде член на семейството;

в) приемане на работа и освобождаване от длъжност на лице с постоянно местожителство в приемащата страна.

Член 6

1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на членовете на консулството документ, в който се посочва техният ранг или длъжност.

2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат към членовете на семейството на члена на консулството, които живеят заедно с него.

Член 7

Приемащата страна може по всяко време и без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна, че шефът на консулството или друго консулско длъжностно лице е нежелано или че сътрудник на консулството е неприемлив. Изпращащата страна е длъжна да отзове това лице или да прекрати функциите му в консулството. Ако изпращащата страна не изпълни това в течение на разумен срок, приемащата страна има право да откаже да признава същото лице за консулство длъжностно лице или сътрудник на консулството.

Член 8

1. Приемащата страна осигурява условия за нормална дейност на консулството и взема необходимите мерки, за да могат членовете на консулството да изпълняват служебните си функции и да се ползуват от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция и в законодателството на приемащата страна.

2. Приемащата страна се отнася към членовете на консулството с уважение и взема необходимите мерки за осигуряване защитата на тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 9

1. На сградата на консулството може да се поставят държавният герб и наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата страна.

2. На сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството може да се издига държавното знаме на изпращащата страна.

3. Държавното знаме на изпращащата страна може да се поставя на служебните превозни средства на шефа на консулството, когато се ползуват от него.

Член 10

1. Изпращащата страна има право в съответствие със законодателството на приемащата страна, да придобива в собственост или да наема терени, сгради или части от сгради за консулството и за жилища на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, ако те не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна, и да извършва необходимото строителство и благоустройство при спазване законодателството на приемащата страна.

2. Приемащата страна оказва при необходимост помощ и съдействие на изпращащата страна за осигуряване на правата, посочени в този член.

Член 11

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в тези помещения без разрешение на шефа на консулството, на ръководителя на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, определено от един от тях.

2. Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и за жилищата на членовете на консулството, ако същите не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна.

Член 12

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират.

Член 13

1. Консулството има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата страна независимо къде се намират. За тази цел консулството може да ползува всички обикновени съобщителни средства, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатическа или консулска поща. При използуване на обикновените съобщителни средства по отношение на консулствата се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство. Консулството може да инсталира и да използува радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулството независимо от съобщителните средства, които се използуват, и консулската поща, имащи видими външни знаци, показващи нейния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат задържани и отваряни от органите на приемащата страна.

3. Консулските куриери на изпращащата страна се ползват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползуват дипломатическите куриери.

4. Консулската поща може да бъде поверена на капитан на кораб или командир на въздухоплавателно средство. Капитанът или командирът се снабдява с официален документ, указващ броя на пакетите, намиращи се в пощата, но той не се счита за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да получи консулската поща непосредствено и безпрепятствено от командира на въздухоплавателното средство или от капитана на кораба, както и да я предаде.

Член 14

Консулското длъжностно лице се ползува с лична неприкосновеност. Сътрудникът на консулството също се ползува с лична неприкосновеност, ако не е гражданин на приемащата страна или няма постоянно местожителство в тази страна. Те не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма.

Член 15

1. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна или няма постоянно местожителство в тази страна, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен за граждански искове, отнасящи се до:

а) лично недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна, освен ако то се притежава от името на изпращащата страна за консулски цели;

б) наследства, когато лицето е изпълнител на завещание, управител на наследство, наследник или заветник като частно лице, а не от името на изпращащата страна;

в) сключени от него договори, по които той пряко или косвено не е поел задължение в качеството на представител на изпращащата страна;

г) вреди на трето лице, причинени в приемащата страна с моторно или друго превозно средство.

2. По отношение на лицата, посочени в ал. 1, не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки освен в случаите, предвидени в букви "а", "б", "в" и "г", и то при условие, че тези мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност и жилище.

3. Членовете на семействата на членовете на консулството, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна или нямат постоянно местожителство в тази страна, се ползуват както членовете на консулството с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна и с лична неприкосновеност и към тях не се прилагат принудителни мерки.

4. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на приемащата страна на членовете на консулството, както и на членовете на техните семейства. Във всички случаи отказът трябва да бъде направен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията на приемащата страна не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.

5. Ако едно лице, ползуващо се съгласно този член с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна, предяви иск, то не може да се позове на този имунитет във връзка с насрещния иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 16

1. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна или няма постоянно местожителство в тази страна, не са длъжни да дават свидетелски показания и по отношение на тях не могат да се прилагат принудителни мерки, в случай че откажат да дадат показания.

2. Сътрудник на консулството, който е гражданин на приемащата страна или има постоянно местожителство в тази страна, може да откаже да даде показания, свързани със служебната му работа.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и за членовете на семействата на членовете на консулството, които живеят заедно с тях, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна.

Член 17

1. Консулското длъжностно лице се освобождава от всички принудителни повинности и военни задължения в приемащата страна.

2. Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и за сътрудниците на консулството и за членовете на семействата на членовете на консулството, ако живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна.

Член 18

1. Консулското длъжностно лице се освобождава от всички задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна за регистриране на чуждите граждани и за получаване на разрешение за пребиваване.

2. Алинея 1 се прилага и по отношение на сътрудници на консулството и членовете на семействата на членовете на консулството, ако живеят с тях и не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна.

Член 19

Приемащата страна осигурява на членовете на консулството и на членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, свобода на движение и пътувания на своята територия, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения за държавна сигурност.

Член 20

1. Изпращащата страна се освобождава в приемащата страна от всички данъци и такси:

а) за терени, сгради или части от сгради, които се използуват изключително за консулски цели, включително и за жилищата на членовете на консулството, ако посочените недвижими имоти са собственост на изпращащата страна или са взети под наем от нейно име;

б) за договори и документи, отнасящи се до придобиването на тези недвижими имоти, ако изпращащата страна ги използува изключително за консулски цели.

2. Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до заплащането на услуга.

Член 21

Изпращащата страна се освобождава от плащания на всякакви данъци и такси в приемащата страна за движимо имущество, което е собственост на изпращащата страна или се намира в нейно владение или ползуване и се ползува за консулски цели. Това се отнася и за придобиване на такова имущество.

Член 22

Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна или няма постоянно местожителство в тази страна, се освобождава от плащането на данъци и такси в приемащата страна за служебните си доходи.

Член 23

1. Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, както и членовете на семействата им, които живеят заедно с тях, ако не са граждани на приемащата страна или лица, които нямат постоянно местожителство в тази страна, се освобождават от всякакви държавни и местни данъци и такси.

2. Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят за:

а) косвените данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху личното недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен за случаите по чл. 15, ал. 1, буква "а";

в) данъци за наследство или данъци за прехвърляне на собственост, които се предвиждат в приемащата страна;

г) данъци и такси върху лични доходи, чиито източници са в приемащата страна;

д) съдебни, административни и други такси, ако разпоредбите на чл. 20 не предвиждат освобождаване;

е) данъци и такси за услуги.

Член 24

1. Всички лица, включително и моторните превозни средства, внасяни за служебно ползуване от консулството, се освобождават от мита и данъци, които се заплащат във връзка или въз основа на вноса, както вещите, внасящи за служебно ползуване от дипломатическото представителство на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство се освобождават от митнически контрол.

3. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна, се освобождават от митнически такси и данъци, които се заплащат във връзка или въз основа на вноса на техния багаж и на други вещи, предназначени за лично ползуване, също както съответните категории на персонала на дипломатическото представителство на изпращащата страна.

4. В ал. 3 изразът "съответните категории на персонала на дипломатическото представителство" означава: членовете на дипломатическия персонал - ако става въпрос за консулските длъжностни лица, и членовете на административния и техническия персонал - ако става въпрос за сътрудниците на консулството.

Член 25

При смърт на член на консулството или на член от неговото семейство,който е живял заедно с него, приемащата страна:

а) разрешава да се изнесе движимото имущество, останало от починалото лице, с изключение на имуществото, придобито в приемащата страна, чийто износ е бил забранен в момента на смъртта на това лице;

б) не събира данък върху наследство, нито данъци за прехвърляне правото на собственост върху движимото имущество, намиращо се в приемащата страна единствено във връзка с пребиваването в тази страна на починалото лице като член на консулството или член на неговото семейство.

Член 26

Лицата, ползуващи се съгласно тази конвенция от улеснения, привилегии и имунитети, са длъжни без ущърб на тези улеснения, привилегии и имунитети да спазват законодателството на приемащата страна, включително и това за движението и застраховането на моторните превозни средства.

Член 27

Консулството може да събира на територията на приемащата страна такси за консулската си дейност. Тези такси се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 28

Консулското длъжностно лице има право:

а) да защищава правата и интересите на изпращащата страна и на нейните физически и юридически лица;

б) да съдействува за развитието на икономическите, търговските, научните, туристическите, културните и спортните връзки между изпращащата и приемащата страна;

в) да следи с всички законни средства условията и развитието в политическата, икономическата, търговската, научната и културната област и да уведомява за това изпращащата страна и заинтересуваните лица.

Член 29

1. Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг да упражнява посочените в тази конвенция функции, както и други консулски функции, ако не противоречат на законодателството на приемащата страна или за които тя не възразява.

2. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните местни органи в консулския окръг и представителствата на централните органи;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако това е позволено от законодателството или обичаите на приемащата страна.

3. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява консулски функции и извън консулския окръг.

Член 30

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема заявления по въпроси на гражданството;

б) да води на отчет гражданите на изпращащата страна, които временно или постоянно пребивават в консулския окръг;

в) да регистрира раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да приема заявления, отнасящи се до семейното положение на граждани на изпращащата страна;

д) да извършва бракосъчетания съгласно законодателството на изпращащата страна, ако и двамата встъпващи в брак са нейни граждани;

е) да води регистри за гражданското състояние на граждани на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за направените в консулството регистрации за раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от законодателството на приемащата страна.

Член 31

Консулското длъжностно лице има право:

а) да легализира документи, издадени от органи на изпращащата и на приемащата страна, както и да прави преписи и извлечения от тях;

б) да заверява подписи на граждани на изпращащата страна върху документи, чието съдържание не е обидно за приемащата страна.

Член 32

Консулското длъжностно лице има право:

а) да превежда документи и заверява верността на преводите;

б) да приема декларация или да издава удостоверения, които се изискват от законодателството на изпращащата или на приемащата страна;

в) да съставя актове и да упражнява всякакви консулски функции, съвместими със законодателството на приемащата страна;

г) да изпълнява формалностите, отнасящи се до всяка задължителна повинност, включително и военните задължения, на граждани на изпращащата страна;

д) да издава удостоверения за произход и други подобни документи, които следва да се представят в приемащата страна.

Член 33

Консулското длъжностно лице в съответствие със законодателството на изпращащата страна има право да съставя в нотариална форма:

а) актове и договори, сключени между граждани на изпращащата страна, както и едностранни актове на последните, доколкото тези актове и договори не се отнасят до създаването, прехвърлянето или прекратяването на права върху недвижими имущества, намиращи се в приемащата страна;

б) завещания на граждани на изпращащата страна, които може и да съхранява;

в) актове и договори, отнасящи се изключително до имущества, намиращи се в изпращащата страна, или до въпроси за уреждане в нея независимо от гражданството на страните.

Член 34

Документите, преписите, преводите и извлеченията от тях, съставени или заверени от консулското длъжностно лице, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, която биха имали, ако са съставени, преведени или заверени от компетентните органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна признават тези документи само ако те не противоречат на законодателството на тази страна.

Член 35

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, променя, продължава, разширява или отнема паспорти или други документи за пътуване на граждани на изпращащата страна;

б) да издава входни и транзитни визи за изпращащата страна.

Член 36

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват писмено консулството, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство на гражданин на изпращащата страна, който е непълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия.

2. Консулското длъжностно лице в съответствие със законодателството на изпращащата страна има право да назначава настойници и попечители на граждани на изпращащата страна, ако това е допустимо по законодателството на приемащата страна, както и да предлага съответно лице за настойник или попечител.

Член 37

Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата страна съдебни и други документи.

Член 38

Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата страна да представлява пред съдилищата и други органи на приемащата страна граждани и юридически лица на изпращащата страна, да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита, когато поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина те не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

Член 39

1. Консулското длъжностно лице има право да се свързва с всеки гражданин на изпращащата страна в консулския окръг, да го посещава, съветва, да му оказва необходимото съдействие в отношенията му със съдебните и административните органи на приемащата страна, както и по дела, разглеждани от тези органи, включително да му осигурява адвокат и преводач.

2. Гражданите на изпращащата страна имат право да се свързват с консулското длъжностно лице и да го посещават.

3. Приемащата страна не ограничава по никакъв начин достъпа на гражданите на изпращащата страна до консулството.

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно, но не по-късно от 5 работни дни консулството на изпращащата страна за задържането или лишаването от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на изпращащата страна, като съобщават причините, наложили тази мярка.

2. Консулското длъжностно лице има право да влезе във връзка и да посети гражданин, който е задържан или лишен от свобода под друга форма и да разговаря с него на езика на изпращащата страна не по-късно от 8 дни от датата на уведомяването за задържането или за лишаването от свобода под друга форма на този гражданин. В същия срок компетентните органи на приемащата страна предават на консулството всяко съобщение, идващо от такъв гражданин, предназначено за консулското длъжностно лице.

3. Консулското длъжностно лице има право да посещава и да разговаря на езика на изпращащата страна с гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода в приемащата страна.

4. Посещенията се разрешават в сроковете, установени в законодателството на приемащата страна, но не по-късно от една седмица от тяхното поискване.

5. Консулското длъжностно лице има право да предава на гражданин на изпращащата страна, по отношение на който се прилагат разпоредбите на този член, колети с хранителни продукти, дрехи, лекарства и книги в количествата и в сроковете, определени в законодателството на приемащата страна.

6. При образуване на наказателно дело срещу гражданин на изпращащата страна компетентните органи на приемащата страна уведомяват за обвинението консулското длъжностно лице. То се уведомява за датата, часа и мястото на делото и има право да присъствува на него.

7. Компетентните органи на приемащата страна незабавно запознават с разпоредбите на този член гражданина на изпращащата страна, който е задържан или лишен от свобода под друга форма или изтърпява наказание лишаване от свобода в приемащата страна.

8. Правата, предвидени в ал. 3, 4 и 5, се осъществяват в съответствие със законодателството на приемащата страна.

Член 41

Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение парични суми, документи и предмети, предадени от или за граждани на изпращащата страна, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна.

Член 42

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък срок консулството за смъртта на гражданин на изпращащата страна и му предават всички известни на приемащата страна сведения а наследственото имущество, за наследниците, заветниците, а също и за наличието на завещание, както и за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследник или заветник е гражданин на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата страна пред органите на приемащата страна в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други уважителни причини не са в състояние своевременно да защищават своите права и интереси.

3. Консулското длъжностно лице, в чийто консулски окръг се намира наследството, има право:

а) да иска от компетентните органи на приемащата страна да вземат предвидените по законодателството на тази страна мерки за описването, съхраняването и управлението на наследственото имущество;

б) да присъствува лично или чрез упълномощено лице при съставянето на описа и запечатването на наследственото имущество и да следи хода на започналото за тази цел производство.

4. Ако след завършване на производството по наследството на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител, наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на консулското длъжностно лице, доколкото законодателството на приемащата страна разрешава това.

5. Имуществото или сумата от продажбата посочени в ал. 4, следва да се предадат на консулското длъжностно лице след заплащането или обезпечаването на задълженията по наследството, които са били предявени в съответните срокове съобразно законите и другите правни разпоредби на приемащата страна, както и при спазване на износните ограничения и в съответствие с валутно-финансовите разпоредби на приемащата страна.

6. Ако граждани на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине в тази страна по време на пътуване, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и по време на смъртта са били под възбрана за износ, се предават на консулското длъжностно лице без формалности.

Член 43

Консулското длъжностно лице има право за показва всякаква помощ на корабите на изпращащата страна, както и на екипажите на тези кораби, които се намират в териториалните или вътрешните води на приемащата страна. То може да предприема всякакви мерки за прилагане законодателството на изпращащата страна относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава също корабите на изпращащата страна и може да бъде посещавано от капитаните и от екипажа на тези кораби, доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата страна в областта на корабоплаването.

Член 44

Без да накърнява правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице има право:

а) да разпитва капитана или член от екипажа на кораба на изпращащата страна, да проверява, да приема и заверява корабни документи, да приема декларации относно пътуването на кораба и да извършва други действия, които имат за цел да улеснят влизането, престоя и излизането на кораба от пристанището;

б) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;

в) да извършва действия, свързани с назначаване на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;

г) да предприема всякакви мерки за осигуряване на болничното лечение и репатриране на капитана или на член от екипажа;

д) да приема, изготвя или подписва всякакви заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени от законодателството на изпращащата страна;

е) да получава съобщения и актове относно раждания или смърт, които капитанът е съставил на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;

ж) да оказва помощ на капитана или на член от екипажа при влизането му във връзка със съдилища или други компетентни органи на приемащата страна;

з) да съставя актове за морски протест по заявление на капитана на кораба на изпращащата страна.

Член 45

1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораба на изпращащата страна, който се намира в териториалните или вътрешните води на приемащата страна, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице. Това уведомление се прави преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъствува при извършването на тези действия. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител са били възпрепятствувани да присъствуват на тези действия, по негова молба компетентните органи на приемащата страна му предават пълна информация за извършените действия.

2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на пристанищния район да разпитват на брега капитана, член на екипажа или пътник от кораб на изпращащата страна.

3. Съдебните или други компетентни органи на приемащата страна освен по искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице нямат право да се намесват във вътрешните работи на кораба по въпроси, засягащи отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други въпроси на вътрешния ред на кораба, когато не се нарушават спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата страна.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на обичайния митнически, паспортен, санитарен и пристанищен контрол на морската администрация, а също и когато се касае до спасяване на човешки живот по море, предотвратяване замърсяването на морските води или други действия, предприети по искане или със съгласие на капитана на кораба.

Член 46

1. Ако кораб на изпращащата страна е потънал, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друго бедствие в териториалните или вътрешните води на приемащата страна или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб или представляващ част от неговия товар или предмет, който е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна, представляващ част от товара на какъвто и да е разбит кораб, бъде намерен в приемащата страна, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата страна. Те също уведомяват консулското длъжностно лице за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на кораба, както и на предметите, принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия бедствие кораб, на членовете на неговия екипаж и на пътниците. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна. Същите са длъжни да му оказват необходимата помощ при предприеманите от него мерки.

3. В случай на отсъствие на собственика или на друго, упълномощено от него лице консулското длъжностно лице се смята за упълномощено да предприема същите мерки, които би могъл да предприеме самият собственик по отношение на:

а) кораб на изпращащата страна, неговия товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този кораб или представляващ част от неговия товар, който е бил отделен от кораба;

б) товар или какъвто и да е предмет, който представлява част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет или товар е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна и е бил намерен в териториалните или вътрешните води на приемащата страна или е доставен в пристанище на тази страна.

4. Митнически такси няма да бъдат събирани на територията на приемащата страна за повреден кораб и за неговия товар при условие, че товарът не е предназначен за ползуване в тази страна.

Член 47

Разпоредбите на чл. 43, 44, 45 и 46 се прилагат и по отношение на въздухоплавателни средства на изпращащата страна.

Член 48

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се нотифицират в министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в ал. 2, продължават да се ползуват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 49

1. Тази конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши във Винтян.

2. Конвенцията се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите страни може да прекрати нейното действие с 6-месечно писмено предизвестие.

Съставени в София на 8 ноември 1983 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, лаоски и френски език, като и двата екземпляра имат еднаква сила. В случай на различие в интерпретацията между българския и лаоския текст меродавен ще бъде френският.