Държавен вестник, брой 55 от 7.VII

Чл. 1. Критичните публикации в средствата за масова информация съдействуват за успешно осъществяване на държавната политика, за засилване участието на трудещите се в управлението, за разкриване и отстраняване на слабостите и нарушенията в дейността на държавните органи, стопанските и обществените организации и за утвърждаване на социалистическата законност и социалистическия начин на живот.

Чл. 2. Критичните публикации трябва да се предшествуват от проверки и да бъдат обективни, принципни и навременни.

Чл. 3. В критичните публикации не може да се взема становище по съществото на съдебни производства, преди да е постановен влязъл в сила съдебен акт.

Чл. 4. Държавните органи, стопанските и обществените организации проучват своевременно критичните публикации, които се отнасят до тяхната дейност, и вземат мерки за отстраняване на слабостите и нарушенията.

Чл. 5. При работата с критичните публикации държавните органи, стопанските и обществените организации са длъжни да разкриват и отстраняват причините, които пораждат слабостите и нарушенията и пречат за повишаване ефективността и качеството на дейността им.

Чл. 6. (1) Средствата за масова информация изпращат критичните публикации или подробни сведения за тях на министерствата и другите ведомства, учрежденията, организациите и народните съвети, до които те се отнасят.

(2) Когато критичните публикации съдържат данни за извършено престъпление, публикациите или сведенията за тях се изпращат и на съответната прокуратура.

Чл. 7. (1) Министерствата и другите ведомства, учрежденията, организациите и народните съвети регистрират изпратените им критични публикации или сведения за тях.

(2) Регистрирането се извършва от органите за работа с жалбите, сигналите и предложенията, а където такива не са създадени - от определен от ръководителя друг орган или служител.

(3) Органите по алинея първа водят отчет както за критичните публикации, които се отнасят до тяхната работа, така и за тези, които се отнасят до работата на подчинените им учреждения, организации, поделения и звена.

Чл. 8. Регистрираните критични публикации се водят на отчет, докато бъдат изпълнени взетите по тях решения и отстранени установените слабости и нарушения.

Чл. 9. (1) Министрите и ръководителите на други ведомства, учреждения и организации, както и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети не по-късно от един месец от получаване на критичната публикация или сведенията за нея съобщават на редакцията становището си по изнесеното и за взетите мерки за отстраняване на слабостите и нарушенията.

(2) Когато е необходима по-продължителна проверка или други важни причини налагат това, становището на ръководителя по предходната алинея може да бъде съобщено в срок до два месеца, за което се уведомява редакцията преди изтичане на едномесечния срок.

Чл. 10. (1) Ако в определения срок не се получи отговор или полученият отговор е незадоволителен или необоснован, ръководителят на редакцията съобщава за това на непосредствено по-горестоящия орган, който е длъжен в едномесечен срок да уведоми редакцията за взетите мерки.

(2) Когато с получения отговор се опровергават изнесените в публикацията данни или твърдения, по-горестоящият орган, по искане на редакцията, оказва съдействие за установяване на истината.

Чл. 11. Средствата за масова информация поместват или излъчват съобщения за резултатите от критичните публикации.

Чл. 12. (1) Ведомствата, учрежденията, организациите, длъжностните лица и гражданите имат право да искат опровергаване на критични публикации, основани на неверни данни.

(2) Проверките по повод на исканията за опровержение се извършват от редакциите с участието на представител на ведомството, учреждението или организацията, определен от съответния ръководител.

(3) Когато се установи, че критичната публикация е основана на неверни данни, ръководителите на редакциите осигуряват своевременно публикуване или излъчване на опровержението чрез средството за масова информация, което е публикувало или излъчило критичната публикация.

(4) Лицата, виновни за изнасянето на неверни данни, се наказват съгласно закона.

Чл. 13. Държавните органи, стопанските и обществените организации са длъжни да оказват съдействие на редакциите при извършване на проверки и за организиране на временни приемни за гражданите.

Чл. 14. Министрите, ръководителите на други ведомства, учреждения и организации и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети отговарят за цялостната работа с критичните публикации и за отстраняване на посочените в тях слабости и нарушения.

Чл. 15. Ръководствата на министерствата, на другите ведомства, учрежденията, организациите и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети най-малко веднъж на три месеца разглеждат информации за критичните публикации, които се отнасят до органи в тяхната система и вземат мерки за подобряване на работата с критичните публикации и за отстраняване на посочените в тях слабости и нарушения.

Чл. 16. (1) Комитетът за култура и Съюзът на българските журналисти най-малко веднъж на шест месеца внасят в Министерския съвет информация за критичните публикации в централните средства за масова информация и за отношението към тях на съответните органи и организации.

(2) Министерският съвет разглежда информациите и взема решения по тях.

Чл. 17. (1) Комитетът за държавен и народен контрол упражнява общ контрол върху работата с критичните публикации.

(2) Органите на комитета за държавен и народен контрол проучват системно критичните публикации, които се отнасят до работата на държавните органи, стопанските и обществените организации, извършват необходимите проверки и вземат мерки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения.

Чл. 18. Органите на прокуратурата проучват системно критичните публикации и когато има данни за извършено престъпление, вземат мерки за образуване на предварително производство.

Чл. 19. (1) Ръководител, който без уважителни причини не отговори в срок на критична публикация, се наказва с глоба от 20 до 100 лв.

(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 50 до 200 лв. и обществено порицание.

Чл. 20. (1) Длъжностно лице, което при извършване на проверка пречи на сътрудник на средство за масова информация, отказва съдействие или дава неверни сведения, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което преследва някого по повод на критична публикация, даване на сведения или оказване на друго съдействие във връзка с такава публикация.

(3) При повторно нарушение по предходните алинеи наказанието е глоба от 50 до 200 лв. и обществено порицание.

Чл. 21. (1) Ръководител на средство за масова информация, който не осигури своевременно публикуване или излъчване на опровержение по чл. 12, се наказва с глоба от 20 до 100 лв.

(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 50 до 200 лв. и обществено порицание.

Чл. 22. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този указ или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба до 20 лв.

Чл. 23. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите за държавен и народен контрол, а наказателните постановления се издават от председателите на съответните комитети за държавен и народен контрол.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.