Държавен вестник, брой 120 от 16.X

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от XXXVIII Народно събрание на 30 септември 1998 г.

Издаден в София на 14 октомври 1998 г.

МОТИВИ за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорвам следните разпоредби:

1. § 7 (чл. 30, ал. 1)

В разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1, буква "в" се предвижда предложението до Висшия съдебен съвет по чл. 27, т. 4 за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на директора на Специализираната следствена служба при Софийския градски съд и директорите на следствените служби при окръжните съдилища да се прави от председателя на Върховния касационен съд.

Съгласно конституционните разпоредби на чл. 124 и 128 Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, а следствените органи осъществяват предварителното производство по наказателни дела. Конституционният законодател отделя функцията по предварителното разследване по наказателни дела от функцията по тяхното решаване. Ето защо смятам, че не е целесъобразно такова предложение за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на директорите на Специализираната следствена служба и на следствените служби при окръжните съдилища да се прави от председателя на Върховния касационен съд.

От друга страна, прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Прокуратурата процесуално най-тясно е свързана със следствените органи в до съдебната фаза на наказателното производство: при изпълнение на своите задачи в наказателното производство следствените органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата. Ето защо смятам, че предложението по чл. 27, т. 4 за директорите на Специализираната следствена служба при Софийския градски съд и следствените служби при окръжните съдилища следва да се прави от главния прокурор, и предлагам в чл. 30, ал. 1, т. 1 да отпадне буква "в", като в този смисъл се допълни т. 3 в същата алинея.

В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 законодателят не посочва кой прави предложението по чл. 27, т. 4 за следователите в Специализираната следствена служба, така както в т. 8 това е предвидено за следователите от следствените служби при окръжните съдилища. Смятам, че това е законодателен пропуск в чл. 30, ал. 1, т. 8 и той трябва да се отстрани, като се посочи изрично, че директорът на Специализираната следствена служба прави предложението по чл. 27, т. 4 за следователите от тази служба (така както предвижда чл. 123, ал. 2, т. 2).

2. § 9 (чл. 35)

С изменението на чл. 35 от Закона за съдебната власт е отменена ал. 2, съгласно която Инспекторатът към Министерството на правосъдието не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главната прокуратура.

Съгласно конституционните норми на чл. 124, чл. 125, ал. 1 и чл. 126, ал. 2 Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

При осъществяване на правомощията на съдебен, съответно прокурорски, надзор от тези органи в системата на съдебната власт не трябва да се допуска и най-малка възможност за съмнение за намеса на изпълнителната власт (чрез Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция) в тяхната работа и накърняване на независимостта им.

Ето защо смятам, че разпоредбата на ал. 2 на чл. 35 не следва да се отменя, като в нея се внесат необходимите редакционни изменения, отразяващи променените наименования на прокуратурата.

3. § 10 (чл. 36, ал. 3)

В разпоредбата на ал. 3 на чл. 36 не са предвидени задължителни изисквания за заемане длъжността "главен инспектор" в Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, така както това е предвидено за инспекторите, ревизорите и експертите. Предвид правомощията на главния инспектор по чл. 36, приравняването на длъжността и възнаграждението му на председател на отделение на Върховния касационен съд е необходимо законодателят да установи задължителни изисквания за заемане на длъжността, и то по-високи от тези, установени в чл. 36а, ал. 2.

Ако идеята е била на тази длъжност да се назначава само съдия или прокурор при Върховния касационен съд, то разпоредбата на ал. 3 влиза в противоречие с ал. 6, която допуска възможността главният инспектор да не е работил в съдебната система.

Ето защо намирам за необходимо в чл. 36, ал. 3 да се установи задължително изискване за главен инспектор да се назначава само такова лице, което отговаря на изискванията за заемане на длъжността съдия във Върховен касационен съд или във Върховен административен съд.

4. § 28 (чл. 111)

Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 111 прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор и прокурори от прокуратурите при Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативните съдилища, военно-апелативните съдилища, окръжните съдилища, военно-окръжните съдилища и районните съдилища.

Отделните структури на единната и централизирана прокуратура са посочени от законодателя, макар и само терминологично, към съответните съдилища, а в разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 127 от Конституцията са разграничени функциите на съдилищата по правораздаване и на прокуратурата - по привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпление, и по поддържане обвинението по наказателни дела от общ характер. Нормата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията изисква структурата на прокуратурата да е съответна на тази на съдилищата. Конституционното изискване за съответствие означава структурно паралелно съответствие, а не прикрепване към съответния съд.

Ето защо смятам, че конституционното разграничение на функциите на съда и прокуратурата, изискването за структурното им съответствие и отстраняването на всякакво съмнение за ръководство от съда над прокуратурата налага това да бъде отразено и в техните наименования: районен съд - районна прокуратура, окръжен съд - окръжна прокуратура, апелативен съд - апелативна прокуратура, Върховен касационен съд - Върховна касационна прокуратура, Върховен административен съд - Върховна административна прокуратура.

Тези терминологични уточнения следва да се отразят и в § 4, с който се изменя чл. 18, ал. 1, изр. 4; § 7, с който се изменя чл. 30; § 23, с който се изменя чл. 85; § 30, с който се изменя чл. 114; § 37, с който се изменя чл. 125; § 39, с който се изменя чл. 127; § 46, с който се изменя чл. 143; § 50, с който се изменя чл. 165; § 54, с който се изменя чл. 171; § 55, с който се изменя чл. 172; § 69, с който се изменя чл. 190; § 77 от преходните и заключителните разпоредби.

5. § 34 и 35 (чл. 122 и 123) Съгласно чл. 128 от Конституцията следствените органи са в системата на съдебната власт. Конституционният законодател обаче не поставя следствените органи в системата на съдилищата. Следствените органи осъществяват предварителното производство по наказателни дела, а съдът решава независимо и безпристрастно спора в състезателен процес. Ето защо следствените органи, дори и само терминологично, не трябва да се прикрепят към съдилищата - към Софийски градски съд или към окръжните съдилища. Затова смятам, че наименованията на следствените служби следва да отразяват самостоятелността на функциите на следствието и да не оставят никакво съмнение за придаване под каквато и да е форма на разследващите органи към решаващия орган - съда. В тази връзка предлагам наименованието "Специализирана следствена служба при Софийския градски съд" да се промени на "Специализирана следствена служба", а наименованието "следствени служби при окръжните съдилища" - на "окръжни следствени служби".

Тези терминологични уточнения следва да се отразят и в § 1, с който се изменя чл. 3, ал. 3; § 7, с който се изменя чл. 30; § 37, с който се изменя чл. 125; § 39, с който се изменя чл. 127; § 43, с който се изменя чл. 139; § 46, с който се изменя чл. 143; § 54, с който се изменя чл. 171; § 55, с който се изменя чл. 172; § 76 и 77 от преходните и заключителните разпоредби.

С измененията на чл. 122 и 123 от Закона за съдебната власт не е предвидена организационна връзка между отделните следствени служби. Същевременно обаче те не са обособени като отделни юридически лица. Това би затруднило тяхната дейност в организационно, административно и финансово отношение. Ето защо предлагам Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби да се обособят като отделни юридически лица.

6. § 46 (чл. 143)

В § 46, с който е изменен чл. 143, са установени ранговете за съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно това изменение повишаването в ранг на следователите може да се извършва до степента, установена в чл. 143, т. 3 (съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Специализираната следствена служба при Софийския градски съд).

Трудът на следователя е отговорен, тежък, а в някои отношения и непривлекателен за юристите. Този труд трябва да има необходимото обществено признание, да се уважава и да се оценява като труда на всички останали магистрати. Ето защо намирам за необходимо в т. 4 на чл. 143 да се добави още един ранг - "ръководител на отдел в Специализираната следствена служба". Това допълнение ще бъде в съответствие и с § 47 (с който се изменя чл. 144), тъй като в чл. 143 за следователите са установени само две степени за ранг. Следователно няма да бъде възможно по чл. 144 те да се повишават еднократно на място до втората по-горна степен включително (такава за тях в чл. 143 не е предвидена).

Също така намирам за необходимо в т. 5 на чл. 143 да се запази досега съществуващият ранг на прокурорите. В съответствие с промененото наименование на прокуратурите и установените длъжности в § 37, с който се изменя чл. 125, предлагам в т. 5 да се установи ранг "завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура".

7. § 53 (чл. 169, ал. 2)

В изменението на ал. 2 на чл. 169 се предвижда на несменяемите съдии, прокурори и следователи да се налага дисциплинарно наказание уволнение при нарушаване на положената клетва.

Съгласно чл. 129, ал. 3 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Те се освобождават от длъжност само при пенсиониране, подаване на оставка при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, както и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година.

Конституционният законодател изчерпателно е посочил основанията, при наличието на които несменяемият магистрат може да бъде освободен от длъжност. Тези основания са посочени на конституционно ниво и е недопустимо тяхното допълване в закон. Допълненото в закона основание за уволнение поради нарушаване на положената клетва е твърде общо по съдържание (вж. чл. 107, 108 и 109 от Закона за съдебната власт). Такова основание би създало условия както за субективни преценки, така и за противоречиво прилагане. Но дори и да беше по-конкретизирано, същностният ми мотив да оспоря тази разпоредба е конституционната норма на чл. 129, ал. 3.

8. § 71 (чл. 196, ал. 1)

В чл. 196, ал. 1 се предвижда, че съдебната власт има самостоятелен бюджет, който се съставя, разпределя и контролира от Висшия съдебен съвет. Изпълнението на бюджета се извършва самостоятелно от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция - за останалите съдилища и следствените служби.

Конституционната норма на чл. 117, ал. 3 гласи, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. В Решение № 18 от 1993 г. Конституционният съд постанови, че "органите на изпълнителната власт не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на съдебната власт. Тези органи само включват бюджета на съдебната власт като съставна част от годишния общодържавен бюджет, който Министерският съвет внася в Народното събрание".

Смятам, че самостоятелността на бюджета на съдебната власт ще бъде законово гарантирана, ако изпълнението на бюджета за съдилищата (без Върховния касационен съд и Върховния административен съд) и следствените служби, включително Специализираната следствена служба, се извършва от Висшия съдебен съвет, а не от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. В този смисъл е и уредбата за организиране изпълнението на бюджета на съдебната власт в чл. 28, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Смятам обаче, че е целесъобразно и в интерес на съдебната власт министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да дава становище при съставянето на бюджета и да наблюдава изпълнението му.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорвам разпоредбите на § 1, 4, 7, 9, 10, 23, 28, 30, 34, 35, 37, 39, 43, 46, 50, 53, 54, 55, 69, 71, 76 и 77.