УКАЗ № 182 ОТ 06.07.1999 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ
УКАЗ № 182 ОТ 06.07.1999 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ
Обн. ДВ. бр.62 от 9 Юли 1999г.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за гражданската регистрация, приет от ХХХVIII Народно събрание на 23 юни 1999 г.
Издаден в София на 6 юли 1999 г.
МОТИВИ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за гражданската регистрация, като оспорвам § 12, ал. 19 от преходните и заключителните разпоредби:
С разпоредбата на § 12, ал. 19 от преходните и заключителните разпоредби се създава задължение за всеки български гражданин, снабден с документ за самоличност, при промяна на адреса си, както и при нощуване на друг адрес, да се регистрира адресно в срок от 24 часа от момента на пристигането си.
Тази разпоредба възпроизвежда текст от стария Указ № 2772 от 1981 г. за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Народна република България, вече отменен с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност (отмяната в сила от 1 април 1999 г.).
Точно този текст в най-голяма степен символизираше полицейския характер на българската комунистическа държава. Но освен всичко, задължението за адресна регистрация в срок от 24 часа, дори само при пренощуване на чужд адрес, е много трудно изпълнимо задължение и ще постави много български граждани в положение на закононарушители.
Макар да е предвидено, че това задължение ще се прилага до 31 декември 1999 г., след която дата ще влезе в сила глава четвърта "Адресна регистрация" от закона, смятам, че тази разпоредба е отстъпление от вече установени демократични постижения на законодателството ни и не е в съответствие с основното конституционно право на гражданите, прокламирано в чл. 35 от българската Конституция - правото на свободно придвижване по територията на страната.
Изискването за адресна регистрация в срок от 24 часа от момента на пристигането, не само при промяна на адреса, но и при нощуване на друго място, представлява ненужно административно ограничение на правото на свободно придвижване, тъй като не е обосновано с никаква законова необходимост. Тази разпоредба не кореспондира и с режима за промяна на т.нар. настоящ адрес, установен в чл. 99 от закона, който влиза в сила от 1 януари 2000 г. и установява задължение за заявяване на промяна на настоящия адрес в срок 30 дни.
Ето защо смятам, че нормата на § 12, ал. 19, предвиждаща 24-часов режим на регистрация, трябва да бъде отменена и да се установи задължение за адресна регистрация в срок от 30 дни, така както гласи базовата норма на чл. 99, ал. 1 от закона.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за гражданската регистрация, като оспорвам разпоредбата на § 12, ал. 19 от преходните и заключителните разпоредби.
