Държавен вестник, брой 9 от 1.II

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от ХХХVIII Народно събрание на 13 януари 2000 г.

Издаден в София на 25 януари 2000 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като оспорвам следните разпоредби:

1. Параграф 4 (чл. 146, ал. 1); § 5 (чл. 147, ал. 1); § 6 (чл. 148, ал. 1 и 2)

С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се изменя чл. 146, ал. 1 и се установява като единствено наказание глоба до пет хиляди лева в основния състав на престъплението обида, а с § 5 се изменя чл. 147, ал. 1 и се установява като единствено наказание глоба от пет хиляди до десет хиляди лева в основния състав на престъплението клевета.

С § 6 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се изменя чл. 148, ал. 1 и се въвежда като единствено наказание глобата в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева за обида, нанесена публично; разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или на функцията му. В изменението на ал. 2 за клевета, извършена при условията на ал. 1, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, се предвижда като наказание глоба в размер от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

Като намирам за правилно законодателното решение за премахване на наказанието лишаване от свобода, същевременно смятам, че определеният размер на наказанието глоба в границите, определени в § 4, 5 и 6, е необосновано висок.

Като основен принцип в наказателното ни право е закрепен принципът за съответствие на наказанието на престъплението (чл. 35, ал. 3 от Наказателния кодекс). Ето защо при установяване на вида на наказанието, съответно на неговия размер, законодателят трябва да намери баланса между степента на обществена опасност на престъплението и тежестта на наказанието, което се налага за извършването му, както и дали налагането на един или друг вид наказание постига целите както на конкретно въздействие върху извършителя, така и на превенция към останалите граждани.

Едно от големите завоевания на българската демокрация след 1989 г. е утвърждаването от Конституцията на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, свободата на печата и другите средства за масова информация, правото да се търси, получава и разпространява информация - права, закрепени в текстовете на чл. 39, 40 и 41. Лишавани в продължение на 45 години от тези права, българските граждани с основание смятат, че тяхното отстояване и защита са сред главните приоритети на едно демократично общество.

Но в системата на демократичните ценности дори тези права - едно от върховните достижения на гражданското общество, не са абсолютни. Затова конституционните норми на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 изрично регламентират и ограниченията на тези права, посочвайки на първо място, че те не могат да се използват за накърняване на правата и доброто име на другите граждани. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 10, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 19, т. 3 от Международния пакт за граждански и политически права, които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното ни законодателство.

Българската Конституция въздига във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Той е закрепен в разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 6, чл. 32, чл. 57. Затова закрилата на достойнството, доброто име и честта на гражданина се гарантира от държавата и на законово ниво - както по гражданскоправен, така и по наказателноправен ред.

В мотивите към Решение № 20 от 1998 г. по к.д. № 16/98 Конституционният съд приема: "Наказателната отговорност за обида и клевета е една от юридическите гаранции, които осигуряват закрилата на достойнството на личността." И по-нататък "Отговорността (наказателна и гражданска) за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията"... "Отношението на съразмерност между защитаваната цел и прилаганото средство може да се установи при съпоставянето им."

С приетите от Народното събрание изменения на чл. 146, ал. 1, чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 и 2 глобата е регламентирана като единствено наказание и определеният минимален и максимален размер по съответните разпоредби налага да се даде отговор на въпроса, дали е постигнато съответствие между защитаваната цел и тежестта на наказанието. Според мен определеният в този случай размер на наказанието глоба е несъответен на степента на обществена опасност на престъпленията обида и клевета. Този извод може да се направи и при съпоставянето на размера на наказанието глоба, установено като алтернативно наказание за други видове престъпления срещу личността.

Няма съмнение, че престъплението и наказанието, визирани в хипотезите на чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 (обида, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; обида, нанесена на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или на функцията му) и чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 и 3 (за клевета при същите условия), може в най-голяма степен да засегнат представителите на медиите.

Опасявам се, че несъразмерността на предвидения размер на наказанието за глоба и клевета би могло да постави под съмнение вече постигнатото и, надявам се, необратимо достижение на гражданското ни общество - свободата на изразяване на мнение и разпространяването му, което е едно от безспорните достижения и на българската Конституция. Доколкото обект на журналистическа критика и журналистическо разследване най-често са политици, високият размер на наказанието може да създаде впечатление за специален негативен подход от страна на политиците към журналистите, за нарочно търсен ефект, а обществото ни днес най-малко има нужда от раждането на подозрения или дори конфликти там, където те биха могли да бъдат избегнати. В крайна сметка и политици, и журналисти служат на една и съща кауза - каузата на демокрацията и благоденствието на България.

Разбира се, възможността да се упражнява правото на изразяване на мнение и разпространяването му не означава, че може безнаказано да се клевети или обижда. Още повече, когато чрез печатно произведение или чрез радио- или телевизионно предаване обидата или клеветата стават достояние на неограничен брой граждани, у които създават невярна или изопачаваща представа за факти и обстоятелства и по този начин може да се манипулира общественото мнение. Затова смятам, че наказателната отговорност за престъплението обида или клевета не може да бъде пречка в работата на журналиста, който честно, принципно и обективно осъществява професионалните си задължения, но несъразмерно високият размер на наказанието поставя под съмнение както обективността на българския законодател, така и очаквания от това наказание ефект.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Неслучайно изложих по-обстойно и двете страни на проблема: както необходимостта от създаване на необходимите законови гаранции в конституционноустановените рамки за упражняване правото на свободно изразяване на мнение, разпространяването му и получаването на информация, така и необходимостта от осигуряване в достатъчна степен защитата на честта, доброто име и достойнството на всеки български гражданин. Мисля, че тази защита може да се реализира и без установяване на непосилно висок размер на глобите като наказателна отговорност. Още повече, че независимо от определения размер в Наказателния кодекс на наказанието глоба пострадалият или неговите наследници, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят като граждански ищци в наказателното производство граждански иск за обезщетение за вредите. Обезщетение за претърпени неимуществени вреди може да се търси и по гражданскоправен ред.

Ето защо смятам, че размерът на наказанието глоба, определен в § 4, 5 и 6, е несъответен на тежестта на извършеното деяние и си позволявам да изразя мнение, че минималният размер на наказанието глоба (в § 5 и 6) следва да бъде значително по-нисък, а максималният размер (в § 4, 5 и 6) - да бъде чувствително намален.

Намаляването на минималния и на максималния размер ще даде възможност на съда при определяне на наказанието във всеки конкретен случай да прецени както степента на обществена опасност на конкретното деяние и извършител, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, така и да се съобрази с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца в съответствие с разпоредбите на чл. 47 и 54 от Наказателния кодекс.

Смятам, че максималният размер на глобата по чл. 148, ал. 2 и след намаляването му следва да бъде относително по-висок от този по ал. 1, тъй като е предопределен както от по-високата степен на обществена опасност на престъплението клевета, така и от обстоятелството, че в тази разпоредба законодателят установява еднакво наказание както за клевета, извършена при условията на ал. 1, така и за клевета, от която са настъпили тежки последици. Смятам, че двете хипотези, обединени в ал. 2, не регламентират деяния с еднаква степен на обществена опасност, поради което си позволявам да предложа на народните представители при следващо изменение на Наказателния кодекс да ги обособят в различни състави. Правя това предложение, като отчитам, че нямам право на законодателна инициатива и че не мога сега да оспоря тази част от разпоредбата, тъй като тя не е предмет на настоящото изменение на Наказателния кодекс.

2. Параграф 3 (чл. 116, ал. 1, т. 10); § 8 (чл. 152, ал. 3); § 11 (чл. 199, ал. 1); § 12 (чл. 213а, ал. 2); § 25, т. 1 (чл. 354а, ал. 3)

В разпоредбата на чл. 116, ал. 1 са установени най-тежко наказуемите състави на престъплението убийство, като убийство на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; на лице, което се намира в безпомощно състояние; по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост; представляващо опасен рецидив и други. За тези най-тежки случаи на убийство законодателят е предвидил налагане на най-тежките наказания, установени в Наказателния кодекс - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С § 3 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани състави се добавя и убийство, извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 152, ал. 3 са установени по-тежко наказуеми състави на престъплението изнасилване, като изнасилване, извършено от две или повече лица; от което е причинена средна телесна повреда; ако е последвал опит за самоубийство; ако представлява опасен рецидив. За тези по-тежки случаи на престъплението изнасилване законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. С § 8 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани случаи по чл. 152, ал. 3 се добавя и изнасилване, извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 199, ал. 1 са установени по-тежко наказуеми състави на престъплението грабеж, като грабеж в големи размери; извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи; придружен с тежка или средна телесна повреда; представляващ опасен рецидив. За тези по-тежки случаи на престъплението грабеж законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. С § 11 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани състави се добавя и грабеж, извършен след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 са установени по-тежко наказуеми състави на престъплението изнудване по чл. 213а, като изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда; придружено с причиняване на лека телесна повреда; придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество; извършено от две или повече лица; извършено от въоръжено лице; извършено повторно в немаловажни случаи и др. За тези по-тежки случаи на престъплението изнудване по чл. 213а законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева. С приетия § 12 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани случаи по чл. 213а, ал. 2 се добавя и изнудване, извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Смятам, че законодателното приравняване относно тежестта на наказанията за престъпленията убийство, изнасилване, грабеж и изнудване по чл. 213а, извършени след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до тези по-тежки по степен на обществена опасност квалифицирани състави на същите престъпления, няма да доведе до търсения от законодателя и желан от цялото ни общество резултат от борбата срещу наркоманията. Известно е, че употребата и злоупотребата с наркотични вещества е разпространена най-вече сред младите хора. Към тези млади хора, от които зависи бъдещето на страната ни, е необходимо да се проявява хуманно отношение, като им се оказва ефективна помощ, за да преодолеят зависимостта си от наркотиците. Убеден съм, че предвидената изключително тежка наказателна отговорност дори след еднократна, случайна или даже против волята на лицето употреба на наркотични вещества, не е това ефективно средство, чрез което държавата може да помогне на тези хора и да въздейства превантивно върху останалите.

Разбира се, ако лице, което е употребило наркотични вещества, извърши престъпление, то ще носи съответната наказателна отговорност, предвидена в основния, по-тежко или по-леко наказуемите състави на престъплението. Но квалифицирането на самата употреба на наркотични вещества или техни аналози като обстоятелство, обуславящо по-тежка наказателна отговорност, не съответства нито на тенденцията на либерализирането на наказателното ни законодателство по отношение на най-тежките наказания (например отмяната на смъртното наказание) и освобождаването от наказателна отговорност (§ 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се изменя чл. 78а), нито на изискванията на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (ратифицирана, в сила за България от 1992 г.). Цялостният дух и конкретните разпоредби на Конвенцията наистина изискват държавите, които са страни по нея, да предприемат необходимите мерки в областта на националното си наказателно законодателство, но това са мерки за определяне като престъпления на действията по производството, извличането, приготвянето, предлагането, разпространението, продажбата, доставката, посредничеството, изпращането, транспортирането, вноса, износа и т.н. на упойващи или психотропни вещества - т.е. установяване на наказателни мерки срещу извършителите и подбудителите на тези деяния, а не срещу жертвите им. В изпълнение на тези изисквания са и настоящите изменения в Наказателния кодекс, като например § 14, 16, 17, 18, 19 и др.

Още повече, че в § 25, с който се изменя ал. 3 на чл. 354а, се предвижда освобождаване от наказателна отговорност на лице, което системно злоупотребява или е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, предмет на престъплението по ал. 1, е в размер до определения с наредба от Министерския съвет. В тази хипотеза законодателят освобождава от наказателна отговорност лице, което системно злоупотребява или е зависимо от наркотични вещества, като приема, че то е жертва на една престъпна дейност, каквато е производството, преработването, разпространяването, превозването, пренасянето и т.н. на наркотични вещества, и на чиито извършители трябва да се налагат строги наказания. Същевременно в хипотезите на чл. 116, ал. 1, т. 10, чл. 152, ал. 3, т. 5, чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 213а, ал. 2, т. 8 законодателят създава квалифицирани състави за извършването им от лица, дори еднократно употребили наркотично вещество. В тази връзка, според мен, законодателната логика е непоследователна.

Смятам, че основателен аргумент за отпадането на § 3, 8, 11 и 12 е и приравняването относно тежестта на наказанието между наркотичните вещества и техните аналози. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се определя, че аналог е всяко вещество, което не е включено в приложенията към закона, но има сходен химически състав с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. Това определение е възпроизведено и в § 2 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се създава нова т. 19 в чл. 93. Следователно извършителят на престъплението дори в случая, когато не знае, че е употребил аналог на наркотично вещество, ще следва да отговаря по квалифицираните състави на престъпленията убийство, изнасилване, грабеж и изнудване.

Що се отнася до § 25, смятам, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 3 законодателят следва да освободи от наказателна отговорност тези системно злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества лица, които придобиват, съхраняват или държат наркотични вещества в количество до размера на определения от Министерския съвет, но не и в случаите на другите престъпления, регламентирани в ал. 1 на чл. 354а - производство, преработване, разпространяване, превозване, пренасяне на наркотични вещества.

Затова смятам, че направените с § 3, 8, 11 и 12 допълнения към чл. 116, ал. 1, т. 10, чл.152, ал. 3, чл. 199, ал. 1 и чл. 213а, ал. 2 следва да отпаднат, като съдът при определяне на наказанието във всеки конкретен случай прецени наличието на отегчаващите или смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи налагането на по-тежко или по-леко наказание, а освобождаването от наказателна отговорност по § 25 (чл. 354а, ал. 3) - да се ограничи до деянията придобиване, съхраняване и държане на наркотични вещества или техни аналози.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като оспорвам разпоредбите на § 3 (чл. 116, ал. 1, т. 10); § 4 (чл. 146, ал. 1); § 5 (чл. 147, ал. 1); § 6 (чл. 148, ал. 1 и 2); § 8 (чл. 152, ал. 3); § 11 (чл. 199, ал. 1); § 12 (чл. 213а, ал. 2) и § 25, т. 1 (чл. 354а, ал. 3).

Президент на републиката: Петър Стоянов