Държавен вестник, брой 17 от 23.II

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за политическите партии, приет от ХХХVIII Народно събрание на 2 февруари 2001 г.

Издаден в София на 14 февруари 2001 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за политическите партии

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за политическите партии, като оспорвам следните разпоредби:

1. Разпоредбата на чл. 9.

Член 9 регламентира правната възможност за обжалване (протест) на отказа, съответно на решението на Софийския градски съд, постановено по искане за регистрация на политическа партия, като се предвижда, че жалбата (протестът) се подава пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от узнаване на съдебното решение. Тази разпоредба представлява изключение от принципното разрешение на чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България за триинстанционността на съдебното производство.

Действително, в своята практика (Решение № 16 от 16 юни 1998 г. по к.д. № 7/1998 г.) Конституционният съд е имал възможност да посочи, че са възможни изключения от принципното и преобладаващо разрешение за триинстанционността на съдебното производство, установено от Конституцията на Република България. В тази насока меродавни за установяване на изключението могат за бъдат процесуални ценности, като бързина на правораздаването, процесуална дисциплина и процесуална икономия.

С оглед на изложеното обаче приетото разрешение в чл. 9 от Закона за политическите партии не е убедително. Република България е с установена демократична политическа система и затова смятам, че прокламирането на бързина или процесуална икономия в защита на осъществяването на основно право на личността, каквото е правото й на сдружаване, не е необходимо.

В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 9 от Закона за политическите партии и да предвидят правната възможност за подаване на жалба (протест) да се извършва по общия ред, установен в Гражданския процесуален кодекс, т.е. да бъде дадена възможност на политическите партии да обжалват решението на Софийския градски съд и пред апелативния съд.

2. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4.

Законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 възможност за прекратяване на политическа партия чрез разпускането й с решение на Софийския градски съд в случаите, изброени в ал. 2. Условията, определени в т. 1, 2 и 3 на ал. 2 (когато с дейността си политическата партия нарушава системно изискванията на този закон; когато дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията или когато има влязло в сила решение на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна), са условията, които съответстват на разпоредбите на чл. 11, ал. 4; чл. 44, ал. 2; чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията. Условието по т. 4 на ал. 2, при което може да се прекрати една политическа партия и когато не се регистрира за участие в два последователни парламентарни избора, е условие, което не е изцяло в съответствие с конституционно прокламирания в чл. 11, ал. 1 принцип на политическия плурализъм. Този принцип е гаранция срещу монопола на политическата власт от една или няколко партии и предполага установяване на законова равнопоставеност на условията за дейност на политическите партии. Действително основната цел на политическите партии е да реализират политическата воля на своите членове чрез участие в упражняването на държавната власт, но не може да се пренебрегне и обстоятелството, че политическата воля на гражданите не се реализира само и единствено чрез участие в парламентарни избори. Политическите партии могат да издигат кандидати за президент и вицепрезидент на републиката, кандидати за общински съветници и за кметове.

Следователно регистрацията за участие в парламентарни избори не е единствената форма на проява на дейността на една политическа партия, поради което поставянето на такова условие за разпускането й със съдебно решение представлява законово ограничение, несъответно на установените в Конституцията право на свободно сдружаване и принцип на политическия плурализъм.

Ако идеята на законодателя е да бъде поставена своеобразна "бариера" пред така наречените партии-фантоми, то това би могло да се постигне, ако се предвиди разпускането на политически партии и в случай, че те в определен, разумен период от време изобщо не са се регистрирали за участие в избори на централно и местно ниво.

В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4, като смятам, че в нея точно следва да се определи периодът от време, след изтичането на който политическата партия може да бъде разпусната, ако не се е регистрирала за участие в избори за централни и местни органи на власт.

3. Разпоредбата на чл. 22, т. 1.

Тази разпоредба установява забрана за получаване на анонимни дарения, чиято обща сума е в размер, по-голям от 25 на сто от годишната държавна субсидия на съответната политическа партия.

Терминът "анонимно дарение" е непознат в нашето законодателство. Според чл. 225 от Закона за задълженията и договорите с договора за дарение един субект-дарител, отстъпва безвъзмездно нещо на друг субект-дарен, който трябва да го приеме, т.е. дарението е двустранна сделка-договор. В този смисъл дарителят никога не може да бъде анонимен - той трябва да бъде известен поне на дарения. От друга страна, съгласно чл. 226, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите дарението може да бъде нищожно, когато то или мотивът, поради който е направено, са противни на закона или добрите нрави, а така също когато условията или тежестта (ако има такива в договора за дарение) са невъзможни.

Най-накрая така формулирана разпоредбата оставя впечатление, че политическите партии могат да бъдат дарявани със средства, чийто произход е неустановим - нещо което законодателят едва ли е целял. Още повече, че компетентните органи винаги могат да изискват от ръководството на политическата партия данни за произхода на всяко едно дарение, дори и на това, по което дарителят е поставил изричното условие името му да не бъде публично оповестявано. Ето защо смятам, че тази норма съдържа неточна правна формулировка, което би създало предпоставки за противоречивото й тълкуване и прилагане.

В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за политическите партии, като от нея отпадне думата "анонимни".

4. Разпоредбата на § 1 от преходните и заключителните разпоредби.

Разпоредбата предвижда, че в тримесечен срок от влизането на закона в сила политическите партии, регистрирани в Софийския градски съд, които не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание или не са получили над 1 на сто на последните парламентарни избори, следва да представят в съда документите по чл. 7 от закона. В случай че документите не бъдат представени в посочения срок, партията се заличава служебно от регистъра на политическите партии.

Употребеният израз "не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание" допуска нееднозначното му тълкуване както от партиите-адресати на разпоредбата, така и от други органи, които в изпълнение на правомощията си ще следва да го прилагат, напр. Централната избирателна комисия при проверка на документите за регистрацията на партия, която издига кандидати за участие в съответните избори. Това налага необходимостта от уточняване на неговото позитивно съдържание - какво означава партия, представена в Тридесет и осмото Народно събрание - например: партия, която самостоятелно или в коалиция е имала поне един народен представител през целия или част от мандата на това Народно събрание или представянето се отнася само до тези политически партии, които при конституирането на Народното събрание са формирали парламентарна група. Няма ясен отговор дали това се отнася и за партиите, чиито парламентарни групи са преустановили своето съществуване в парламента по различни причини и т.н.

Възможност за противоречиво прилагане на § 1 създава и изискването за представяне на "документите по чл. 7". Тази разпоредба (чл. 7) регламентира изисквания към новоучредяваща се партия, поради което е напълно оправдано искането при нейното регистриране да се представи списък (чл. 7, ал. 2, т. 3), съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове-учредители.

Адресат на изискванията по § 1 обаче е вече съществуваща партия, чието юридическо лице вече е възникнало, т.е. тя е учредена и регистрирана при действието на последния Закон за политическите партии,който изисква не по-малко от 50 (а не 500) учредители. Така разпоредбата на § 1 от преходните и заключителните разпоредби задължава вече регистрирани съгласно законите на страната партии на практика да се регистрират отново. Това поставя в законова неравнопоставеност тези партии в сравнение с политическите партии, представени в Тридесет и осмото Народно събрание, или с партиите, получили над 1 на сто на последните парламентарни избори, и то в един доста кратък срок преди предстоящите парламентарни избори. Още повече, че разпоредбата на § 1 от преходните и заключителните разпоредби на закона за политическите партии установява изключително тежка санкция за политическите партии, които не изпълнят неговите изисквания в предвидения от закона тримесечен срок - те се заличават служебно от съда от регистъра на политическите партии.

В този смисъл, ако законодателят цели да констатира, че в българския политически живот de jure съществуват партии, които отдавна и безвъзвратно са преустановили практическото си участие в него, то е необходимо ясно да формулира условията за това - напр. чрез представянето на списък на не по-малко от 500 членове на партията, без да е необходимо те да са нейни учредители.

Въз основа на изложените доводи и за избягване на противоречиво прилагане на разпоредбата, което би довело до ненужно напрежение при подготовката на предстоящите парламентарни избори, ви предлагам да обсъдите направените предложения и приемете промени в § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии, които изясняват смисъла на израза "не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание", а по отношение на пререгистрацията да се изисква списък на 500 членове, а не на 500 учредители на политическа партия.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за политическите партии, като оспорвам разпоредбите на чл. 9, на чл. 12, ал. 2, т. 4, на чл. 22, т. 1 и на § 1 от преходните и заключителните разпоредби.