Държавен вестник, брой 25 от 8.III

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от ХХХIХ Народно събрание на 21 февруари 2002 г.

Издаден в София на 6 март 2002 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане на Закона за приватизация и следприватизационен контрол

Уважаеми дами и господа народни представители,

Очакванията и интересът на обществото към приемането на нов закон за приватизацията са основателно високи. Общоприето е мнението, че правната уредба на процеса на раздържавяване се нуждае от значително усъвършенстване. Ето защо парламентарното мнозинство следва да бъде поздравено за инициативата да приеме нов закон. Още повече, че приемането на закона бе съпътствано от широка обществена дискусия, отразила различни гледни точки. Положително трябва да се оценят и намеренията с новата уредба да се ограничат предпоставките за корупция, да се гарантира държавният интерес, да се ускори и направи по-прозрачен процесът на приватизация и да се създадат предпоставки икономиката ни да стане по-атрактивна за инвеститорите.

Същевременно наред с безспорните положителни моменти приетият закон поражда и редица противоречиви оценки.

Намирам за нарушен нормативният баланс, при който се стеснява уредбата на законово равнище и вследствие се разширява полето за регламентация на процеса на приватизация с подзаконови нормативни актове. Съществени елементи от приватизационния процес не се уреждат от закона, а се възлагат на Министерския съвет. По мое мнение основната част от правното регулиране на приватизацията трябва да се извърши именно в Народното събрание и да залегне в законови правила.

Не се създават нови гаранции за инвеститорите в българската икономика и дори се отстъпва от вече постигнати позиции. Отмяната на разпоредбата на § 6а ЗППДОбП намалява сигурността на инвеститорите за реалното финансово състояние на закупуваните дружества към момента на сделката. Привличането на чуждестранни инвестиции е основен приоритет. Намаляването на гаранциите за чуждите инвеститори, а и за българските предприемачи, е неприемливо. Критиките, които старата и несъвършена уредба пораждаше, бяха основателни. И все пак усилията следваше да бъдат насочени към създаването на допълнителна сигурност за инвеститорите, а не към премахване на съществуващите, макар и несъвършени, гаранции.

Като върховен главнокомандващ не мога да не обърна внимание и на факта, че се премахва разпоредбата на чл. 9а ЗППДОбП, която ангажираше купувачите на приватизираните предприятия да продължат да изпълняват задачите по подготовката на страната във военно време и кризисни ситуации. Надявам се, че Агенцията за приватизация ще направи всичко необходимо по договорен път да защити държавния интерес в областта на националната сигурност.

Не споделям и ограничаването на съществуващите възможности по Закона за малките и средните предприятия тези предприятия да участват при облекчени условия в приватизационни сделки, при които са избрани за купувач или са единствен кандидат. Премахването на тези възможности лишава предприятията от реално участие в процеса на раздържавяване, тъй като те не разполагат с достатъчен финансов ресурс. Така се стеснява кръгът на участниците в процеса на приватизация и се ограничават създаването и укрепването на средна класа у нас.

Спор за целесъобразност предизвиква и уредбата за разпределение на приходите от приватизация. Законът не предвижда разходване на постъпления за социално значими цели или дейности, въпреки че са правени предложения в хода на обсъжданията. Уредбата на действащия закон в отделни предходни периоди бе по-адекватна в тази насока, доколкото предвиждаше заделяне на част от постъпващите средства - за културата, за социалното осигуряване, за опазването на околната среда, за земеделието.

Известно е, че в хода на приемане на законопроекта бяха проведени разгорещени дебати и по редица други въпроси. Основателни са опасенията за вътрешни противоречия в закона, които ще затруднят прилагането му и ще създадат възможности за различно третиране на инвеститорите и до нарушаване на равенството в правата. Неясна е заложената в закона възможност за различна практика по прилагането му както от различните органи, така и от един и същ орган, с което се създава предпоставка за субективизъм и корупционна среда. Твърде фрагментарно са формулирани статутът, правата и задълженията на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол и на техните органи, като включително съществено са ограничени функциите на надзорните съвети. Не е безспорна и законовата уредба за приватизационните оценки. И в този закон не се уреди банковата приватизация, нито се предвиди възможност за участието на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове в процеса на приватизация.

Посоченото дотук би могло да мотивира връщане на закона за ново обсъждане. Но преди всичко ефективността на закона е пряка отговорност на приелото го мнозинство пред избирателите и отразява неговата политика. Аз искрено желая успех на новата законова уредба. Споделям по принцип загрижеността и усилията на парламентарното мнозинство за подобряване на приватизационния процес и желанието му за ускорена, прозрачна и ефективна приватизация. И въпреки това аз не мога да не върна за ново обсъждане закона, тъй като той премахва и съществени социално-икономически права на българските граждани. Като държавен глава аз декларирах, че ще бъда особено чувствителен към социалните проблеми на българските граждани и затова не бих могъл да остана безучастен, когато техните интереси са засегнати. Настоявам да се запазят и регламентират и в новия закон правата на българските граждани по чл. 5, ал. 2 и 3 ЗППДОбП, а също така и правата по глава осма от ЗППДОбП.

Мотивите за връщане на закона за ново обсъждане се основават на разбирането, че не само трябва да се запазват, а и да се разширяват социалните права на гражданите. Желаейки бързо да се завърши процесът на приватизация, в случая законодателят е пропуснал ценностния фундамент на Конституцията, която предписва на законодателството да утвърждава Република България като демократична, социална и правова държава. Процесът на правитизация има и социални измерения. Не бива да се забравя, че държавната собственост, която се продава сега, е плод на труда на поколения български граждани. Социалната справедливост налага те да получат макар и минимална част от създаденото с техния труд.

Със закона се ограничават съществуващи права на гражданите в две насоки:

Първата е свързана с лишаване на работниците и служителите в подлежащите на приватизация предприятия от възможност да придобият при облекчени условия участие в капитала на тези дружества. По този начин българските граждани се разделят на две групи. Там, където държавата успя да приватизира бързо и ефективно, работниците и служителите в дружествата се възползваха от предоставената им от закона възможност. Там, където държавата се забави с приватизацията, работниците и служителите ще са лишени от правото да придобият акции и дялове при облекчени условия. Така се създава и неравнопоставеност на българските граждани.

Зная, че бяха изказани и аргументи за това, че с това право е било злоупотребявано, че от него в крайна сметка са се възползвали не работниците, а други лица. Такава позиция е неприемлива. Когато се злоупотребява с право, трябва да бъдат намерени законодателни решения да се пресече тази възможност, а не да се отмени правото. Аз не твърдя, че досегашната уредба на участието на гражданите в приватизацията при облекчени условия е била ефективна, но очаквах с новия закон тя да се усъвършенства, а не да бъде премахната.

Втората насока се отнася до възможността гражданите да участват в процеса на приватизация с вече издадените инвестиционни бонове.

Давам си сметка, че масовата приватизация не изигра онази социална роля, която всички очаквахме от нея. Тя не изигра съществено значение за обезщетяване на труда в Република България и не стимулира в нужната степен развитието на фондовия пазар. В този смисъл не мога да оспоря правото на мнозинството да преразгледа необходимостта от инвестиционните бонове като израз на обществена справедливост. Масовата приватизация трябваше да позволи на всички български граждани да участват в приватизацията - не само работниците в предприятията, но и служителите в бюджетния сектор, учителите, военнослужещите, служителите на МВР. Това право беше израз на признанието, което държавата дължеше към техния труд. Стотици хиляди български граждани придобиха инвестиционни бонове в очакване държавата да им предостави възможност срещу тях да придобият акции от атрактивни предприятия. Ето защо оспорвам § 22 ЗПСпК в частта му относно срока на валидност на емитираните инвестиционни бонове и смятам, че тези инструменти за плащане следва да се използват наравно с всички останали. Отделно от това, аз разчитам, че Министерският съвет ще осигури на гражданите възможността да инвестират тези бонове в акции на печеливши предприятия. При запазването на приетия срок по § 22 е налице опасност издадените инвестиционни бонове да останат неизползвани и очакванията на българските граждани да бъдат излъгани относно възможността за минимално участие в процеса на раздържавяване.

Връщането на закона за ново обсъждане няма за цел и не би могло реално да затрудни работата на правителството и да забави процеса на приватизация. Сегашният закон не създава пречки да бъдат извършвани най-наложителните действия при подготовката на предстоящите големи приватизационни сделки. Има възможност да бъде проведена една спокойна и професионална дискусия по текстовете на закона.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Социалните права на българските граждани не търпят компромиси. Никакви аргументи не оправдават ограничаването на което и да е социално право, особено при тежките условия, в които живее огромната част от обществото ни. Ето защо на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам Закона за приватизация и следприватизационен контрол за ново обсъждане от Народното събрание.