Държавен вестник, брой 28 от 10.IV

Член 1

В тази конвенция посочените по-долу понятия имат следното значение:

а) "консулска служба" - генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

б) "консулски окръг" - районът, определен на консулската служба за изпълнение на консулски функции;

в) "шеф на консулска служба" - лицето, на което е възложено да действа в това качество;

г) "консулско длъжностно лице" - всяко лице, включително и шефа на консулската служба, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Този израз включва и лицето, изпратено на практика в консулската служба;

д) "сътрудник на консулската служба" - лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулската служба административни, технически или други задачи по обслужването на консулството;

е) "член на консулската служба" - консулско длъжностно лице и сътрудник на консулската служба;

ж) "консулско помещение" - сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулската служба, както и терени, принадлежащи към тях, които се ползват изключително за консулски цели, независимо от това кой е техният собственик;

з) "консулски архив" - всички книжа, документи, кореспонденция, книги, щемпели, печати, филми, магнетофонни ленти, регистри на консулската служба, както и материалите на шифъра, картотеките и мебелите, предназначени да ги предпазват и съхраняват;

и) "кораб на изпращащата страна" - всеки плавателен съд или плавателно съоръжение, плаващо под знамето на тази страна, с изключение на военните кораби;

к) "въздухоплавателно средство на изпращащата страна" - всяко въздухоплавателно средство, носещо отличителните знаци на изпращащата страна, с изключение на военните.

Член 2

1. Консулската служба може да бъде открита в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулската служба, класификацията и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна. В случай на разногласие за броя на служителите в консулската служба въпросът се решава по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

3. Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулската служба изпращащата страна трябва да се убеди по дипломатически път, че приемащата страна ще признае съответното лице за шеф на консулството.

2. Изпращащата страна предава на приемащата страна по дипломатически път консулски патент за назначаването на шефа на консулската служба. В патента се посочват личното и фамилното име на шефа на консулската служба, неговия ранг, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции, и седалището на консулската служба.

3. След получаването на консулския патент за назначаването на шефа на консулската служба приемащата страна му издава екзекватура.

4. Шефът на консулската служба може да пристъпи към изпълнение на консулските функции след като приемащата страна му издаде екзекватура.

5. До издаването на екзекватура приемащата страна може да разреши на шефа на консулската служба да изпълнява временно своите функции.

6. Приемащата страна след издаването на екзекватура или на разрешение по точка 5 на този член взема всички необходими мерки, за да може шефът на консулската служба да изпълнява своите функции и да се ползва от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени му от тази конвенция и от законодателството на приемащата страна.

Член 4

1. Ако шефът на консулската служба поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулската служба е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от тази или от друга консулска служба в приемащата страна или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна да изпълнява функциите на шеф на консулската служба. Изпращащата страна уведомява предварително за това приемащата страна по дипломатически път.

2. Лицето, на което е възложено временно ръководство на консулската служба, се ползва със същите права, улеснения, привилегии и имунитети, които има шефът на консулската служба, съгласно тази конвенция.

Член 5

Изпращащата страна уведомява писмено Министерството на външните работи на приемащата страна за:

а) назначаването на членове на консулската служба, с изключение на шефа на консулската служба, за тяхното пристигане, за окончателното им заминаване или прекратяване на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут, по време на дейността им в консулската служба;

б) пристигането и окончателното отпътуване на член на семейството на член на консулската служба, който живее заедно с него, както и за случаите, когато едно лице става или престава да бъде член на семейството;

в) приемането на работа и освобождаването от длъжност на лице с постоянно местожителство в приемащата страна.

Член 6

1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на членовете на консулската служба съответното удостоверение за самоличност, в което се посочва техният ранг или длъжност.

2. Тази разпоредба се прилага и за членовете на семейството на консулската служба, които живеят заедно с него.

Член 7

Приемащата страна може по всяко време и без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна, че шефът на консулската служба или друго консулско длъжностно лице е нежелано или че сътрудник на консулската служба е неприемлив. Изпращащата страна е длъжна да отзове това лице или да прекрати функциите му в консулската служба. Ако изпращащата страна не изпълни това в течение на разумен срок, то приемащата страна има право да откаже да признава същото лице за консулско длъжностно лице или сътрудник на консулската служба.

Член 8

1. Приемащата страна осигурява охрана на консулската служба и взема необходимите мерки, за да могат членовете на консулската служба да изпълняват служебните си функции и да се ползват от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

2. Приемащата страна се отнася към членове на консулската служба с уважение и взема необходимите мерки за предотвратяване на всяко нарушаване на спокойствието или посегателството на достойнството на консулската служба или на жилищата на консулските длъжностни лица.

Член 9

1. На сградата на консулската служба може да се поставят държавният герб и наименованието на консулската служба на езика на изпращащата и на приемащата страна.

2. На сградата на консулската служба и на резиденцията на шефа на консулската служба може да се издига държавното знаме на изпращащата страна.

3. Държавното знаме на изпращащата страна може да се поставя на служебните превозни средства на шефа на консулската служба, когато се използват лично от него.

Член 10

1. Изпращащата страна има право, в съответствие със законодателството на приемащата страна, да придобива и собственост или да наема терени, сгради или части от сгради за консулството и за жилища на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулската служба, ако те не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна и да извършва необходимото строителство и благоустрояване при спазване законодателството на приемащата страна.

2. Приемащата страна оказва, при необходимост помощ и съдействие на изпращащата страна за осъществяване правата, упоменати в този член.

Член 11

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в тези помещения без съгласие на шефа на консулската служба, на ръководителя на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, определено от един от тях.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се отнасят и за жилищата на членовете на консулската служба ако същите не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази стана.

3. В случай на пожар или на друго стихийно бедствие в консулските помещения, застрашаващи живота на граждани или имущество на приемащата страна, които се намират в непосредствена близост до консулските помещения, такова съгласие се дава във възможно най-кратък срок.

Член 12

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират.

Член 13

1. Консулската служба има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и други консулски служби на изпращащата страна независимо къде се намират. За тази цел консулската служба може да ползува всички обикновени съобщителни средства, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатическа или консулска поща. При използване на обикновените съобщителни средства по отношение на консулските служби се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство.

Консулската служба може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулската служба независимо от съобщителните средства, които се използват и консулската поща, имаща видими външни знаци, които показват нейния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат задържани и отваряни от органите на приемащата страна.

3. Консулските куриери на изпращащата страна се ползват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, каквито имат дипломатическите куриери.

4. Консулската поща може да бъде поверена на капитан на кораб или командир на въздухоплавателно средство. Капитанът или командирът се снабдява с официален документ, указващ броя на пакетите, които се намират в пощата, но той не се счита за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да получи консулската поща непосредствено и безпрепятствено от командира на въздухоплавателното средство или капитана на кораба, както и да им я предаде.

Член 14

Консулското длъжностно лице се ползва с лична неприкосновеност. Сътрудникът на консулската служба също се ползва с лична неприкосновеност, ако не е гражданин на приемащата страна или няма постоянно местожителство в нея. Те не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма.

Член 15

Консулското длъжностно лице и членовете на семейството му, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея, се ползват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен за граждански искове, отнасящи се до:

а) лично недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна, освен ако то се притежава от името на изпращащата страна за консулски цели;

б) наследство, когато лицето е изпълнител на завещание, управител на наследство, наследник или заветник като частно лице, а не от името на изпращащата страна;

в) сключени от него договори, по които той пряко или косвено не е поел задължението си в качеството си на представител на изпращащата страна;

г) вреди на трето лице, причинени в приемащата страна с моторно или друго превозно средство.

2. По отношение на лицата, посочени в точка 1 на този член, не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки освен в случаите, предвидени в букви "а", "б", "в" и "г", и то при условия, че тези мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност и жилище.

3. Членовете на семействата на членовете на консулската служба, ако живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея, се ползват, както членовете на консулската служба с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна и с лична неприкосновеност и към тях не се прилагат принудителни мерки.

4. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на приемащата страна на членовете на консулската служба, както и на членовете на техните семейства. Във всички случаи отказът трябва да бъде направен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията на приемащата страна не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.

5. Ако едно лице, ползващо се съгласно този член с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна, предяви иск, то не може да се позове на този имунитет във връзка с насрещния иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 16

1. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулската служба, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея, не са длъжни да дават свидетелски показания и по отношение на тях не могат да се прилагат принудителни мерки, в случай че откажат да дадат показания.

2. Сътрудник на консулската служба, който е гражданин на приемащата страна или има постоянно местожителство в нея, може да откаже да даде показания, свързани със служебната му работа.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и за членовете на семействата на членовете на консулската служба, които живеят заедно с тях, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.

Член 17

1. Консулското длъжностно лице се освобождава от всички принудителни повинности и военни задължения в приемащата страна.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се отнасят и за сътрудниците на консулската служба и за членовете на техните семейства, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.

Член 18

1. Консулското длъжностно лице се освобождава от всички задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна, за регистриране на чуждите граждани и за получаване на разрешение за пребиваване.

2. Точка 1 на този член се прилага и по отношение на сътрудниците на консулската служба и членовете на семействата на консулската служба, ако живеят с тях и не на граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.

Член 19

Приемащата страна осигурява на членовете на консулската служба и на членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, свобода на движение и пътувания на своята територия, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения за национална сигурност.

Член 20

1. Изпращащата страна се освобождава в приемащата страна от всички данъци и такси:

а) за терени, сгради или части от сгради, които се използват изключително за консулски цели, включително и за жилищата на членовете на консулската служба, ако посочените недвижими имоти са собственост на изпращащата страна или са взети под наем от нейно име;

б) за договори и документи, отнасящи се до придобиването на тези недвижими имоти, ако изпращащата страна ги използва изключително за консулски цели.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се отнасят до заплащането на услуги.

Член 21

Изпращащата страна се освобождава от плащанията на всякакви данъци и такси в приемащата страна за движимо имущество, което е собственост на изпращащата страна или се намира в нейно владение или ползване и е предназначено за консулски цели. Това се отнася и за придобиването на такова имущество.

Член 22

Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулската служба, ако не е гражданин на приемащата страна или няма постоянно местожителство в тази страна се освобождава от плащането на данъци и такси в приемащата страна за служебните си доходи.

Член 23

1. Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулската служба, както и членовете на семействата им, които живеят заедно с тях, ако не са граждани на приемащата страна и нямат постоянно местожителство в нея, се освобождават от всякакви държавни и местни данъци и такси.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се отнасят до:

а) косвените данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху личното недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен за случаите по член 15, точка 1, буква "а";

в) данъци за наследство или данъци за прехвърляне на собственост, които се предвиждат в приемащата страна;

г) данъци и такси върху лични доходи, чиито източници са в приемащата страна;

д) съдебни, административни и други такси, ако разпоредбите на член 19 на тази конвенция не предвиждат освобождаване;

е) данъци и такси за услуги.

Член 24

1. Всички вещи, включително и моторните превозни средства, внасяни за служебно ползване от консулската служба, се освобождават от мита и данъци, които се заплащат във връзка или въз основа на вноса, както вещите, внасяни за служебно ползване от дипломатическото представителство на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство се освобождават от митнически контрол.

3. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулската служба, както и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна и нямат постоянно местожителство в нея, се освобождават от митнически такси и данъци, които се заплащат във връзка или въз основа на вноса на техния багаж и на други вещи, предназначени за лично ползване, също както съответните категории на персонала на дипломатическото представителство на изпращащата страна.

4. В точка 3 на този член изразът "съответните категории на персонала на дипломатическото представителство" означава членовете на дипломатическия персонал, ако става въпрос за консулски длъжностни лица и членовете на административния и техническия персонал, ако става въпрос за сътрудниците на консулската служба.

Член 25

При смърт на член на консулската служба или на член от неговото семейство, който е живял заедно с него, приемащата страна:

а) разрешава да се изнесе движимото имущество, останало от починалото лице, с изключение на имуществото, придобито в приемащата страна, чиито износ е бил забранен в момента на смъртта на това лице;

б) не събира данък върху наследство, нито данъци за прехвърляне правото на собственост върху движимото имущество, намиращо се в приемащата страна единствено във връзка с пребиваването в тази страна на починалото лице като член на консулската служба или член на неговото семейство.

Член 26

Лицата, ползващи се съгласно тази конвенция от улеснения, привилегии и имунитети, са длъжни без ущърб на тези улеснения, привилегии и имунитети да спазват законодателството на приемащата страна, включително и тези за движението и застраховането на моторните превозни средства.

Член 27

Консулската служба може да събира на територията на приемащата страна такси за консулската си дейност. Тези такси се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 28

1. Консулското длъжностно лице защищава правата и интересите на изпращащата страна и на нейните физически и юридически лица.

2. Консулското длъжностно лице съдейства за развитието на търговските, икономическите, туристическите, културните и научните връзки между изпращащата и приемащата страна и за развитието на приятелските отношения между тях.

Член 29

1. Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг да упражнява посочените в тази конвенция функции, както и други консулски функции, ако те не противоречат на законодателството на приемащата страна или за които тя не е дала съгласие.

2. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните местни органи в консулския окръг и представителствата на централните органи;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако това е позволено от законодателството или обичаите на приемащата страна.

3. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява консулски функции и извън консулския окръг.

Член 30

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема заявления по въпроси на гражданството;

б) да води на отчет гражданите на изпращащата страна, които временно или постоянно пребивават в консулския окръг;

в) да регистрира раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на граждани на изпращащата страна;

д) да извършва бракосъчетания съгласно законодателството на изпращащата страна, ако и двамата встъпващи в брак са нейни граждани.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за направените в консулската служба регистрации за раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от правните разпоредби на приемащата страна.

Член 31

Консулското длъжностно лице има право:

а) да легализира документи, издадени от органи на изпращащата и на приемащата страна, както и да прави препис и извлечение от тях;

б) да заверява подписи на граждани на изпращащата страна върху документи, чието съдържание не е обидно за приемащата страна.

Член 32

Консулското длъжностно лице има право:

а) да превежда документи и заверява верността на преводите;

б) да приема декларации или да издава удостоверения, които се изискват от законодателството на изпращащата или на приемащата страна;

в) да съставя актове и да упражнява всякакви консулски функции, съвместими със законодателството на приемащата страна;

г) да изпълнява формалностите, отнасящи се до всяка задължителна повинност, включително и военните задължения на граждани на изпращащата страна;

д) да издава удостоверения за произход и други подобни документи, които следва да се представят в приемащата страна.

Член 33

Консулското длъжностно лице в съответствие със законодателството на изпращащата страна има право да съставя в нотариална форма:

а) актове и договори, сключени между граждани на изпращащата страна, както и едностранни актове на тези граждани, доколкото тези актове и договори не се отнасят до създаването, прехвърлянето или прекратяването на права върху недвижими имущества, намиращи се в приемащата страна;

б) завещания на граждани на изпращащата страна, които може и да съхранява;

в) актове и договори, отнасящи се изключително до имущества, които се намират в изпращащата страна, или до въпроси за уреждане в нея, независимо от гражданството на страните.

Член 34

Документите, преписите, преводите и извлеченията от тях, съставени или заверени от консулското длъжностно лице, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, която биха имали, ако са съставени, преведени или заверени от компетентните органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна признават тези документи само ако те не противоречат на нейното законодателство.

Член 35

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, променя, продължава или отнема паспортите или другите документи за пътуване на граждани на изпращащата страна;

б) да издава входни и транзитни визи за изпращащата страна.

Член 36

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват писмено консулската служба, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство на гражданин на изпращащата страна, който е непълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия.

2. Консулското длъжностно лице, в съответствие със законодателството на изпращащата страна, има право да назначава настойници и попечители на граждани на изпращащата страна, ако това е допустимо по законодателството на приемащата страна, както и да предлага съответно лице за настойник или попечител.

Член 37

Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата страна съдебни и други документи.

Член 38

Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата страна да представлява пред съдилищата и други органи на приемащата страна граждани и юридически лица на изпращащата страна, да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита, когато поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина те не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

Член 39

1. Консулското длъжностно лице има право да се свързва с всеки гражданин на изпращащата страна в консулския окръг, да го посещава съветва, да му оказва необходимото съдействие в отношенията му със съдебните и административните органи на приемащата страна, както и по дела, разглеждани от тези органи, включително да му осигурява адвокат и преводач.

2. Гражданите на изпращащата страна имат право да се свързват с консулските длъжностни лица и да ги посещават.

3. Приемащата страна не ограничава по никакъв начин достъпа на гражданите на изпращащата страна до консулската служба.

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно, но не по-късно от 3 работни дни, консулската служба на изпращащата страна за задържането или лишаването от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на изпращащата страна, като съобщават причините, наложили тази мярка.

2. Консулското длъжностно лице има право да влезе във връзка и да посети гражданин, който е задържан или лишен от свобода под друга форма, и да разговаря с него на езика на изпращащата страна не по-късно от 5 дни от датата на уведомяването за задържането или за лишаването от свобода под друга форма на този гражданин. В същия срок компетентните органи на приемащата страна трябва да предадат на консулската служба всяко съобщение, идващо от такъв гражданин, предназначено за консулското длъжностно лице.

3. Консулското длъжностно лице има право да посещава и да разговаря на езика на изпращащата страна с гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода в приемащата страна.

4. Посещенията се разрешават в сроковете, установени в законодателството на приемащата страна, но не по-късно от една седмица от тяхното поискване.

5. Консулското длъжностно лице има право да предава на гражданин на изпращащата страна, по отношение на който се прилагат разпоредбите на този член, колети с хранителни продукти, дрехи, лекарства, книги в количествата и сроковете, определени в законодателството на приемащата страна.

6. При образуване на наказателно дело срещу гражданин на изпращащата страна компетентните органи на приемащата страна уведомяват за обвинението консулското длъжностно лице. То може да присъства при гледането на делото.

7. Компетентните органи на приемащата страна незабавно запознават гражданина на изпращащата страна, който е задържан или лишен от свобода под друга форма или изтърпява наказание лишаване от свобода в приемащата страна, с разпоредбите на този член.

8. Правата, предвидени в точки 3, 4 и 5 на този член, се осъществяват в съответствие със законодателството на приемащата страна при условие, че то не ги обезсилва.

Член 41

Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение парични суми, документи и предмети, предадени от или за граждани на изпращащата страна, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна.

Член 42

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък срок консулската служба за смъртта на гражданин на изпращащата страна и предават всички известни сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците и за наличието на завещание, както и за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследникът или заветникът е гражданин на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата страна пред органите на приемащата страна в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други уважителни причини не са в състояние своевременно да защитават своите права и интереси.

3. Консулското длъжностно лице, в чийто район се намира наследството, има право:

а) да иска от компетентните органи на приемащата страна да вземат предвидените по законодателството на тази страна мерки за описването, съхраняването и управлението на наследственото имущество;

б) да присъства лично или чрез упълномощено лице при съставяне на описа и запечатването на наследственото имущество и да следи хода на започналото за тази цел производство.

4. Ако след завършване на производството по наследството на територията на една от договорящите страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимото или недвижимото имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договоряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител, наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на консулското длъжностно лице доколкото законодателството на приемащата страна разрешава това.

5. Имуществото или сумата от продажбата, посочени в точка 4 на този член, трябва да се предават на консулското длъжностно лице след заплащането или обезпечаването на задълженията по наследството, които са били предявени в съответните срокове съобразно законодателството на приемащата страна, както и при спазване на износните ограничения и съответно валутно-правните разпоредби на приемащата страна.

6. Ако гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине в тази страна по време на пътуване, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и по време на смъртта са били под възбрана за износ, се предават на консулското длъжностно лице без формалности.

Член 43

Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата страна, както и на екипажите на тези кораби, които се намират в териториалните или вътрешните води на приемащата страна. То може да предприема всякакви мерки за прилагане законодателството на изпращащата страна относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава корабите на изпращащата страна и може да бъде посещавано от капитаните и екипажа на тези кораби в съответствие със съществуващите в пристанищата на приемащата страна правни разпоредби.

Член 44

Без да накърнява правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице има право:

а) да разпитва капитана или член от екипажа да кораба на изпращащата страна, до проверява, да приема и заверява корабни документи, да приема декларации относно пътуването на кораба и да извършва други действия, които имат за за цел да улеснят влизането, престоя и излизането на кораба;

б) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;

в) да извършва действия, свързани с назначаване на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;

г) да предприема всякакви мерки за осигуряване на болнично лечение или репатриране на капитана или на член от екипажа;

д) да приема, съставя или подписва всякакви заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени от законодателството на изпращащата страна;

е) да получава съобщения и актове относно раждания или смърт, които капитанът е съставил на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;

ж) да оказва помощ на капитана или на член от екипажа при влизането му във връзка със съдилища или други компетентни органи на приемащата страна;

з) да съставя актове за морски протест по заявление на капитана на кораба на изпращащата страна.

Член 45

1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или започват официално разследване на борда на кораба на изпращащата страна, който се намира в териториалните или вътрешните води на приемащата страна, тези органи трябва да уведомяват за това съответното консулско длъжностно лице. Това уведомление се прави преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъства при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител е бил възпрепятстван да присъства на тези действия, по негова молба компетентните органи на приемащата страна му предават пълна информация за извършените действия.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на пристанищния район да разпитват на брега капитана, член на екипажа или пътник от кораб на изпращащата страна.

3. Съдебните или други компетентни органи на приемащата страна освен по искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице нямат право да се намесват във вътрешните работи по въпроси, засягащи отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други въпроси на вътрешния ред, когато не се нарушава спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата страна.

4. Разпоредбите на точка 1 и 2 на този член не се прилагат по отношение на установения митнически, паспортен, санитарен и пристанищен контрол на морската администрация, а също така и когато се касае до спасяване на човешки живот по море, предотвратяване замърсяването на морските води или други действия, предприети по искане или със съгласието на капитана на кораба.

Член 46

1. Ако кораб на изпращащата страна е потънал, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друго бедствие в териториалните или вътрешните води на приемащата страна или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб или представляващ част от неговия товар, или предмет, който е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна, представляващ част от товара на какъвто и да е разбит кораб, бъде намерен в приемащата страна, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата страна. Те също така уведомяват консулското длъжностно лице за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на кораба, както и на предметите, принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия бедствие кораб, на членовете на неговия екипаж и на пътниците. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна. Те са длъжни да му оказват необходимата помощ при предприеманите от него мерки.

3. В случай на отсъствие на собственика или на друго, упълномощено от него лице, консулското длъжностно лице се смята за упълномощено да предприема същите мерки, които би могъл да предприеме самият собственик по отношение на:

а) кораб на изпращащата страна, неговия товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този кораб, или представляващ част от неговия товар, който е бил отделен от кораба, или

б) товар или какъвто и да е предмет, който представлява част от товара на разбит кораб, който товар или предмет е собственост на изпращащата страна или на неин гражданин и е бил намерен в териториалните или вътрешните води на приемащата страна или доставен в пристанище на тази страна.

4. Митнически такси няма да бъдат събирани на територията на приемащата страна за повреден кораб и за неговия товар при условия, че не е предназначен за ползване в тази страна.

Член 47

Разпоредбите на членове 43, 44, 45 и 46 на тази конвенция се прилагат и по отношение на въздухоплавателните средства на изпращащата страна.

Член 48

Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се нотифицират в Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2 на този член, продължават да се ползват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 49

1. Тази конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в Акра.

2. Конвенцията се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите страни може да прекрати нейното действие с писмено предизвестие шест месеца преди датата на прекратяването.

Съставена в Акра на 28 август 1986 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.