Държавен вестник, брой 83 от 27.X

Преамбюл

Правителството на Народна република България и Съюзният изпълнителен съвет на Народното събрание на Социалистическа федеративна република Югославия, наричани по-долу договарящи страни, в стремежа си да улеснят търговския обмен на животни, животински продукти, животински суровини, животински отпадъци, оплодени яйцеклетки (зиготи), семенна точност (сперма) за изкуствено осеменяване, да предотвратят внасянето на заразни и паразитни болести по животните и на предмети, които могат да бъдат преносители на заразни болести, и да развиват сътрудничеството в областта на ветеринарното дело, решиха да сключат тази конвенция и се съгласиха за следното:

Член 1

Вносът и транзитът на животни, животински продукти, животински суровини, животински отпадъци, оплодени яйцеклетки, семенна течност за изкуствено осеменяване и на предмети, които могат да бъдат преносители на заразни и паразитни болести по животните, за всяка пратка може да се извърши само въз основа на предварително ветеринарно-санитарно разрешение на компетентния орган на страната вносителка, респективно страната на чиято територия се извършва превозът.

Член 2

Компетентните органи на договарящите страни

1. В 15 дневен срок разменят информация за състоянието на заразните болести по животните, които подлежат в тяхната страна на задължително регистриране, като се посочат имената на окръзите и общините в Народна република България, респективно в републиките, автономните области и общините в Социалистическа федеративна република Югославия, а също и броят на огнищата, в които са се появили заразни болести.

2. Взаимно по телеграфически път се информират за всяка проява на чума по говедата, заразна плевропневмония по говедата, чума по конете, шарка по овцете, африканска и класическа чума по свинете, везикулозно заболяване по свинете, шап, класическа чума по птиците, Нюкясъл, син език, треска от долината на Рифт. При поява на шап трябва да се посочат типът на вируса и характерът на болестта.

3. В случай на поява на някоя заразна болест в граничните райони договарящите страни си сътрудничат за ограничаване и ликвидиране на болестта.

Член 3

С цел да се развива сътрудничеството в областта на ветеринарното дело компетентните органи на договарящите страни:

1. Ще си разменят разпоредби в областта на ветеринарното дело и други специализирани публикации, свързани с ветеринарната дейност.

2. Взаимно ще се информират за проведените срещи и съвещания в областта на ветеринарното дело, като специалисти от двете договарящи страни ще имат възможност да участвуват в тях.

3. Ще осъществяват сътрудничество между научните институти в проучването и изследването на болестите по животните.

4. Ще си оказват взаимна помощ в производството и доставката на необходимите средства за ликвидиране на болестите и лечението на животните.

5. В случай на нужда ще си разменят щамове и диагностични средства.

6. Ще си разменят ветеринарни специалисти за запознаване с ветеринарно-санитарното състояние на животновъдството и ще обменят опит в областта на ветеринарната наука и практика.

Член 4

Програмите за посещението и срещите на ветеринарните специалисти ще се съгласуват между компетентните органи на двете договарящи страни.

Разходите, възникнали въз основа на чл. 3, т. 2, се поемат от компетентните органи на договарящата страна, която изпраща специалистите.

Другите разходи, които произтичат от прилагането на чл. 3, т. 4, 5 и 6, се поемат от компетентните органи на договарящата страна, която е потърсила помощ.

Член 5

Износът, вносът и транзитът на пратки ще стават през граничните пунктове, взаимно определени от компетентните органи на договарящите страни.

Компетентните органи на договарящите страни могат, въз основа на предварително взаимно съгласие, да премахват или да разкриват нови гранични пунктове.

Член 6

Компетентните органи на договарящите страни по взаимно съгласие ще определят ветеринарно-санитарните условия за износ и внос и превоз на пратки.

Член 7

1. Когато на територията на една от договарящите страни се установи шап, предизвикан от класическите видове вируси, класическа чума по свинете, везикулозно заболяване по свинете и Нюкясъл, същата страна се задължава веднага да преустанови износа, респективно превоза, на територията на другата договаряща страна на всички възприемчиви, към тези болести животни, както и животински продукти, животински суровини и други пратки, които могат да бъдат преносители на причинители на болестта от заразеното място ив радиус от 50 км.

2. Когато на територията на една от договарящите страни се установи чума по говедата, заразна плевропневмония по говедата, африканска чума по свинете, шап, предизвикан от екзотични щамове на вируса, син език, треска от долината на Рифт и африканска чума по свинете, компетентните органи на договарящите страни веднага преустановява износа, респективно превоза, на територията на другата договаряща страна на животни, които могат да заболеят от тези болести, на животински продукти, животински суровини, животински отпадъци, зиготи, сперма за изкуствено осеменяване на животни и други предмети, които могат да бъдат преносители на причинители на болести от заразените места и в радиус на 100 км.

Преустановяването на износа, респективно на превоза, произтичащо от т. 1 и 2 на този член, продължава, докато съществува опасност от внасянето на посочените болести.

Член 8

Когато при граничния ветеринарен преглед на пратката, която се внася или транспортира, се установи, че тя не отговаря на условията на ветеринарно-санитарното удостоверение по отношение на здравните и хигиенните изисквания, или ако превозните средства, с които се превозва пратката, не отговарят на ветеринарните изисквания за транспортиране, граничната ветеринарна инспекция връща пратката.

Граничната ветеринарна инспекция отбелязва на гърба на ветеринарното удостоверение, придружаващо пратката, причините за връщането на пратката и за това веднага информира граничната ветеринарна инспекция на другата договаряща страна.

Член 9

Когато по време на транспортирането или местопредназначението се установи, че пратката не отговаря на изискванията, съдържащи се във ветеринарно-санитарното удостоверение, компетентният орган на едната договаряща страна веднага информира за това компетентния орган на другата договаряща страна.

Член 10

Когато при вноса или транзита на животни се констатира на територията на едната от договарящите страни някое от заразните заболявания по чл. 7, компетентният орган на другата договаряща страна има право да ограничи или да забрани за периода на времетраене на опасността вноса или транзита на животните, принадлежащи към видовете, възприемчиви към тази болест, от територията, на която се е появила болестта, а също и от застрашената територия на другата договаряща страна.

Ограничението и забраната на вноса и транзита могат да се отнасят при същите условия и за останалите пратки, които могат да бъдат преносители на болестта.

Член 11

В случая на чл. 9 от тази конвенция в срок 24 часа след получаването на съобщението компетентните органи на договарящите страни по взаимно съгласие учредяват специална комисия, съставена от представители на компетентните органи на двете страни. Тази комисия има за задача да установи произхода и разпространението на болестта, респективно състоянието на пратката в здравно и хигиенно отношение, и в съгласие със съществуващите нормативни документи на договарящата страна, на чиято територия е констатирана нередовността на пратката, да предложи на компетентните органи на договарящите страни прилагането на съответни мерки.

Член 12

При съгласие на компетентните органи на договарящите страни разпоредбите на тази конвенция могат да се прилагат и при други болести по животните, чието пренасяне би могло да представлява сериозна опасност за двете договарящи страни.

Член 13

За успешното прилагане на разпоредбите на тази конвенция двете договарящи страни се съгласиха представители на компетентните органи при нужда да се срещат в Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия.

Член 14

Спорните въпроси, възникнали при прилагането на разпоредбите на конвенцията ще се решават на равнище на представители на компетентните органи на договарящите страни.

Ако по този начин не бъдат постигнати желаните резултати, спорните въпроси ще се решават по дипломатически път.

Член 15

Компетентен орган в Народна република България е Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, а в Социалистическа федеративна република Югославия е Съюзният комитет по селско стопанство.

Член 16

Тази конвенция подлежи на одобрение от договарящите страни съобразно техните закони и влиза в сила в деня на размяната на ратификационните документи.

Конвенцията остава в сила, докато една от договарящите страни не информира писмено шест месеца преди това другата договаряща страна за своето намерение да преустанови валидността на конвенцията.

Член 17

С влизането в сила на тази конвенция се преустановява валидността на Ветеринарно-санитарната конвенция между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия, подписана в София на 17 юни 1955 г.

Съставена в гр. Скопие на 21 март 1986 г. в два оригинални екземпляра на български и сърбохърватски език, при което и двата текста имат еднаква сила.