Държавен вестник, брой 19 от 2.III

Отменен с § 3 от заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство - ДВ, бр. 19 от 2 март 1999 г.

Чл. 1. Българско гражданство по произход съгласно чл. 6 от закона или по месторождение съгласно чл. 7 от закона се придобива по право от момента на раждането.

Чл. 2. Придобиването на българско гражданство по натурализация, отменяването и възстановяването на това гражданство, освобождаването или лишаването от същото гражданство става с указ на Държавния съвет на Народна република България

Чл. 3. (1) Заинтересуваният подава писмена молба за придобиването на българско гражданство по натурализация, за възстановяването или освобождаването от българско гражданство.

(2) Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата по ал. 1 се подава от двамата родители или настойника му. Тя може да бъде подадена и само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или не е съгласен с нея.

(3) Лице от 14-18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молба лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или не е съгласен с нея. Когато и двамата родители или попечителят не са съгласни с направеното искане от лицето, несъгласието се отбелязва в молбата.

Чл. 4. Молбата по чл. 3 трябва да бъде написана на български език и съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име и адреса на молителя. Молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице и адреса му, живеещо в Народна република България, на което да се връчат съобщенията във връзка с молбата;

2. обстоятелствата, поради които иска придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.

Чл. 5. (1) Молбата по чл. 3 се подава до министъра на правосъдието.

(2) Живеещите в чужбина могат да подадат молбата чрез дипломатическо или консулско представителство на Народна република България.

(3) Дипломатическите и консулските представителства препращат получената молба в Министерството на правосъдието чрез Министерството на външните работи, като дават необходимите сведения за молителя и изразяват становището си.

Чл. 6. (1) Към молбата по чл. 3 се прилагат:

1. декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието. С нея се дават данни относно личността на молителя. Образецът се получава от Министерството на правосъдието или от дипломатическото или консулското представителство на Народна република България;

2. фотоснимка в ляв полуанфас - 1 бр.;

3. удостоверение за раждане;

4. свидетелство за съдимост за молителя, навършил 14-годишна възраст. Ако той е роден в България, но живее в чужбина, представя свидетелство за съдимост и от страната, в която има постоянно пребиваване. Роденият в чужбина, който живее постоянно в България, представя свидетелство за съдимост от Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието;

5. декларация за семейно и имотно положение;

6. документ за внесена държавна такса в размер, определен в тарифите по Закона за държавните такси: Тарифа № 1 на Министерството на правосъдието (обн., Изв., бр. 17 от 1953 г.; попр., бр. 26 от 1953 г.; изм., бр. 23 от 1960 г.; ДВ, бр. 71 от 1969 г., бр. 1 от 1970 г.); Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулското обслужване в системата на Министерството на външните работи (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1989 г.);

7. подробна автобиография;

8. статистически лист - 3 бр.

(2) Документите на чужд език молителят представя в официално заверен превод на български език. Заверката се прави от дипломатическото или консулското представителство на Народна република България, а в нашата страна от отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.

Чл. 7. (1) За придобиване на българско гражданство по натурализация освен документите по чл. 6 се прилага и удостоверение от Министерството на вътрешните работи, че към деня на подаване на молбата молителят е пребивавал на територията на Народна република България не по-малко от пет години.

(2) Лице до 18-годишна възраст, когато придобива българско гражданство заедно със своите родители като член на семейството, прилага само документите, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 7.

(3) Когато молителят е гражданин на държава, с която Народна република България е сключила конвенция за предотвратяване възникването на двойно гражданство, той представя документ, че е освободен или ще бъде освободен от гражданство на тази държава.

Чл. 8. Лице, което желае да се възползува от облекчени условия за придобиване на българско гражданство, представя:

1. по чл. 9 от закона - удостоверение от ведомството или организацията, приела или за която са извършени действия, които се преценяват като особени случаи или особени заслуги;

2. по чл. 10 от закона - удостоверение, че той или негов възходящ, респективно осиновител, е от българска народност;

3. по чл. 11 от закона - удостоверение от общинския народен съвет или кметството по последното местожителство на неговите възходящи родители или осиновители или друг документ, от който е видно, че са или са били български граждани или единият от тях е или е бил български гражданин, или е осиновен от български граждани;

4. по чл. 12 от закона - удостоверение от общинския народен съвет по местожителство на неговия съпруг, че същият е български гражданин;

5. по чл. 13 от закона - удостоверение от органите на Министерството на вътрешните работи, че е бежанец, който се е установил на постоянно местопребиваване в страната.

Чл. 9. (1) За освобождаване от българско гражданство към молбата освен документите по чл. 6 молителят трябва да представи:

1. документ от органите на прокуратурата, че срещу него не е образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и че срещу него няма влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение;

2. документ от районното военно управление, че е уредил военната си служба, ако е лице от мъжки пол, навършило 17 години;

3. декларация, че не дължи данъци, такси и други държавни вземания, че няма задължения към Държавната спестовна каса, Държавния застрахователен институт и български юридически лица, както и задължения към физически лица за издръжка или друго парично задължение в значителен размер.

(2) За лица до 14-годишна възраст се прилагат документите, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 7.

Чл. 10. Към молбата за възстановяване на българско гражданство молителят, който живее постоянно в чужбина, представя документ за съдимост от местните чуждестранни органи.

Чл. 11. (1) Предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се прави от държавен орган или обществена организация.

(2) При получаване на предложение за лишаване от българско гражданство министърът на правосъдието може да поиска от съда да се наложи запор, възбрана или да вземе други обезпечителни мерки, чрез които да се осигури отнемането на имуществото на лицето в полза на държавата. Министерството на правосъдието уведомява Министерството на икономиката и планирането за образуваната преписка за лишаване от българско гражданство, за да не издава разрешение на лицето по Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол за прехвърляне на имоти и теглене на суми.

Чл. 12. (1) По всяка молба и предложение по този правилник се образува преписка с номер, в която се прилагат всички документи.

(2) В преписката се съхраняват всички получени и изпратени книжа или копия от издадени документи във връзка с молбата или предложението.

(3) Министерството на правосъдието може да събира сведения или мнения от заинтересуваните ведомства във връзка с направеното искане.

Чл. 13. (1) Преписката по чл. 12 се разглежда от междуведомствената комисия по чл. 31 от закона.

(2) Комисията може да разпореди събирането и на други данни и доказателства.

(3) Комисията прави предложение до министъра на правосъдието по всяка преписка.

(4) За заседанията на комисията се води протокол.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1994 г.) (1) Министърът на правосъдието не образува, а ако е образувана преписка за приемане, възстановяване или освобождаване от българско гражданство, се прекратява, ако тя не отговаря на изискванията на закона.

(2) Министърът на правосъдието прави доклад по всички образувани преписки със становище за издаване на указ или искането да се остави без уважение до президента на Република България.

Чл. 15. Молителят се уведомява писмено за решението по искането му. Живеещият в чужбина се уведомява чрез дипломатическото или консулското представителство на Народна република България, ако той не е посочил адрес в нашата страна.

Чл. 16. Решението на министъра на правосъдието, с което молбата не се уважава, не подлежи на обжалване. Молителят ими право в двумесечен срок от съобщението, че молбата му е оставена без уважение, да подаде повторно молба, с която да иска изменение на решението. По повторната молба не се събира такса.

Чл. 17. За придобиване на българско гражданство по натурализация, за възстановяване на българско гражданство и освобождаване от българско гражданство се издава документ (удостоверение). На живеещия в чужбина, ако не е посочил адрес в страната, удостоверението се връчва чрез дипломатическото или консулското представителство на Народна република България.

Чл. 18. Лице, придобило българско гражданство по натурализация, което няма местожителство в страната, избира своето местожителство, като спазва съществуващите разпоредби за жителството. Министерството на правосъдието определя местожителството на лице, което живее постоянно в чужбина и няма местожителство в Народна република България.

Чл. 19. (1) Указът за освобождаване от българско гражданство губи действието си, ако лицето не напусне страната в едногодишен срок от датата на издаването му съгласно чл. 29 от закона.

(2) Органите на граничните контролно-пропускателни пунктове уведомяват Министерството на правосъдието за напускането на страната от лице, освободено от българско гражданство.

Чл. 20. (1) Министерството на правосъдието съобщава:

1. на лицето и на Министерството на вътрешните работи за отмяна на натурализацията;

2. на общинския народен съвет или кметството по местожителството на лицето за промяна на гражданството му, за да се извърши вписването в регистрите на населението.

(2) При лишаване от българско гражданство Министерството на правосъдието уведомява:

1. Министерството на външните работи, за да се изземе българският задграничен паспорт на лице, лишено от българско гражданство;

2. Министерството на икономиката и планирането за имотите, отнети в полза на държавата;

3. съответния общински народен съвет или кметство за завземане на имотите, отнети в полза на държавата.

Чл. 21. В регистрите за населението промяната в гражданството се вписва само по предписание на Министерството на правосъдието.

Чл. 22. Министерството на правосъдието води:

1. дневник за молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство по натурализация, за отмяна на натурализацията, за възстановяване на българско гражданство, за освобождаване и лишаване от българско гражданство. В дневника се вписват собственото, бащиното и фамилното име на молителя, адресът му, съдържанието на молбата, движението и приключването на преписката;

2. регистър за лицата, придобили българско гражданство по натурализация;

3. регистър за лицата, освободени от българско гражданство;

4. регистър за лицата с възстановено българско гражданство;

5. регистър за лицата, лишени от българско гражданство.