Държавен вестник, брой 93 от 11.VIII

Отменено основание - виж § 5, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност, с която е отменен Закона за задграничните паспорти - ДВ, бр. 93 от 11 август 1998 г., в сила от 1 април 1999 г.

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) За преминаване на държавната граница на Република България и пребиваване в чужбина се издават следните видове задгранични паспорти:

1. обикновен задграничен паспорт на лица, които пътуват в чужбина по лични причини или постоянно живеят в чужбина, с валидност 5 години;

2. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1991 г.) служебен паспорт на лица, които са командировани или изпратени на работа, специализация или обучение в чужбина от държавни органи, с валидност 5 години;

3. дипломатически паспорт на лица по ред съгласно наредба на Министерския съвет и на членовете на техните семейства, с валидност 5 години;

4. (изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) моряшки паспорт на лица по ред съгласно Закона за моряшките паспорти (ДВ, бр. 42 от 1994 г.).

(2) Задграничният паспорт е валиден за всички държави.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Задграничният паспорт подлежи на връщане след изтичане на срока на неговата валидност, при смърт на лицето, на което е издаден и при освобождаване или лишаване от българско гражданство.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) За преминаване на държавната граница на Република България освен паспортите по чл. 1 се издават следните заместващи документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) пътен лист (пасаван) на български граждани за завръщане в Република България, с валидност до 6 месеца;

2. служебен пропуск за преминаване на държавната граница въз основа на международните договори на Република България със съседни държави, с валидност до 2 години;

3. пътен лист за окончателно напускане на Република България на лица, освободени от българско гражданство.

Чл. 3. Образците за задгранични паспорти и заместващи ги документи и данните, които следва да съдържат, се утвърждават от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи.

Чл. 4. Български гражданин може да притежава само един обикновен задграничен паспорт.

Чл. 5. Задграничният паспорт не може да се преотстъпва или да се дава в залог, както и да се ползува или приема в залог от друго лице.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Който се е завърнал в Република България с пътен лист (пасаван) и не притежава документ за самоличност, може да удостоверява самоличността си с пътния си лист в течение на 1 месец, като в този срок е длъжен да се снабди с документ за самоличност.

Чл. 7. (1) Задгранични паспорти и заместващи ги документи се издават от:

1. Министерството на външните работи - дипломатически и служебни паспорти на лица съгласно наредба на Министерския съвет;

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Министерството на вътрешните работи - обикновени задгранични паспорти, служебни паспорти, служебни пропуски и пътни листове за окончателно напускане на Република България;

3. (изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) дипломатическите и консулските представителства на Република България издават пътен лист (пасаван) за завръщане в страната на български граждани, които не притежават задграничен паспорт;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да продължават валидността на задграничните паспорти за срок от 5 години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Дипломатическите и консулските представителства на Република България могат да продължават валидността на задграничните паспорти за срок от 1 година, а на постоянно живеещите в чужбина за срок от 5 години след съгласуване с Министерството на вътрешните работи.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Задграничен паспорт се издава по заявление до органите на Министерството на вътрешните работи по местожителство срещу представен документ за самоличност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) снимка с размери 3х4 см, направена през последните 2 години, ляв полуанфас - 3 броя;

2. (зал. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) ;

3. (доп. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) писмено съгласие от съответното военно управление - за младежите, навършили 17 години, които не са отбили редовната си военна служба и не са освободени от нея, а отбилите и освободените - военноотчетна книжка;

4. документ за платена паспортна такса;

5. (нова - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) удостоверение за раждане, ако лицето е под 18 години;

6. (нова - ДВ, бр. 20 от 1997 г.) свидетелство за съдимост.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) За преиздаване или подмяна на паспорт освен документите по чл. 8 се представят:

1. при промени на лични данни, повреден паспорт и при изтичане срока на валидността - старият паспорт;

2. при унищожен, изгубен или отнет паспорт - доказателства и декларация за обстоятелствата, довели до унищожаването, кражбата, изгубването или отнемането му;

3. в случаите, при които лицето се е завърнало в страната с пасаван, нов паспорт му се издава след получаване по служебен път от Министерството на външните работи на заявлението, въз основа на което е издаден пасаванът.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) За издаване на служебни паспорти по чл. 7, ал. 1, т. 2 в зависимост от целта на служебното пътуване освен заявлението се представя и заповед за командировка, трудов договор с български работодател за работа в чужбина или документ от ведомството, което изпраща на обучение, специализация или лечение.

Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Заявлението за издаване на обикновен задграничен паспорт се подава лично от молителя. По изключение, когато молителят е възпрепятствуван, заявлението може да се подаде и от друго лице след удостоверяване на неговата самоличност и представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Заявлението за издаване на задграничен паспорт на малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица се подава от родителите, попечителите или настойниците. Ако те не са в Република България или са възпрепятствувани да направят това, заявленията може да се подават и от лицата, които се грижат за отглеждането и възпитанието им след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За издаване на задграничен паспорт на малолетни и непълнолетни от прекратени поради развод или унищожени бракове заявлението се подава в присъствието и на двамата родители или се представя заедно с нотариално заверен подпис за съгласието на отсъствуващия родител. Когато единият от родителите не е съгласен, изисква се препис от влязло в сила съдебно решение по чл. 72 от Семейния кодекс. Не се изисква съгласие от родител, който е лишен от родителски права. Лишаването от родителски права се установява с препис от съдебното решение.

Чл. 11. Документите, заместващи задграничния паспорт, се издават по ред, определен от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Отметки в задграничен паспорт могат да правят само органите, издали паспорта, органите на Министерството на вътрешните работи на граничните контролно-пропускателни пунктове, дипломатическите и консулските представителства.

Чл. 13-17. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.)

Чл. 18. (1) Искане за получаване на чуждестранна входна и транзитна виза за обикновен задграничен паспорт се прави от гражданите, а за служебен паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работи - от съответното учреждение или организация. Гражданите могат да отправят искането за входна или транзитна виза и чрез отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.

(2) Искане за получаване на чуждестранна входна виза към дипломатически и служебен паспорт, издаден от Министерството на външните работи, се прави чрез отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.

(3) За държавите, с които Република България е сключила договори за безвизов режим, както и за държави, които са обявили едностранно безвизов режим, транзитни и входни визи не се изискват.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.)

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) За издаване на задграничен паспорт на постоянно живеещ в чужбина български гражданин, както и за подмяна на паспорта поради унищожаване, повреждане, загубване или промяна на личните данни заинтересуваното лице представя в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България документите, указани в чл. 8 и чл. 8а, т. 1 и 2.

(2) Дипломатическото или консулското представителство на Република България изпраща в срок не по-късно от 1 месец един екземпляр от посочените в ал. 1 документи в Дирекция на Националната полиция на Министерството на вътрешните работи за издаване на паспорта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Задгранични паспорти на постоянно живеещи в чужбина български граждани може да се издават и от органите на Министерството на вътрешните работи в населеното място, в което са вписани в регистрите на населението, въз основа на подадени лично от лицата документи по чл. 8, ал. 2 и чл. 8а.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Статут "постоянно живеещ в чужбина" придобиват българските граждани, които отговарят на едно от следните условия:

1. да са изминали 5 години от датата на напускане на Република България и трайното им установяване в друга държава;

2. да са сключили брак с чужденец и да са напуснали Република България;

3. да притежават чуждестранен паспорт и да живеят извън Република България;

4. да са получили разрешение за постоянно пребиваване съгласно законите на друга държава и да са се установили в тази държава.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Задграничният паспорт на български гражданин,постоянно живеещ в чужбина,който е освободен или лишен от българско гражданство, се предава в дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната страна, което го изпраща в Дирекция на Националната полиция на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, влиза в Република България с български задграничен паспорт, удостоверява самоличността си с този паспорт и напуска страната с него.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Български гражданин, притежаващ чуждестранен паспорт, е длъжен да го обяви пред органите за граничен контрол.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Временно пребиваващ в чужбина български гражданин, чийто задграничен паспорт е повреден, унищожен или загубен, се завръща в страната с издаден от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната страна пътен лист (пасаван). На временно пребиваващ в чужбина български гражданин Министерството на вътрешните работи може да издаде и обикновен задграничен паспорт по молба, подадена в дипломатическото или консулското представителство, към която се прилагат документите по чл. 8, ал. 2 и чл. 8а.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Органът, който е издал задграничния паспорт, може да отнеме паспорта по причини, посочени в чл. 7 от закона, а органите на Министерството на вътрешните работи при граничните контролно-пропускателни пунктове могат да изземат задграничния паспорт по искане на органа, издал паспорта. На лицето се издава документ, удостоверяващ отнемането или изземването.

(2) Паспортът, иззет от органите на Министерството на вътрешните работи при граничните контролно-пропускателни пунктове, се изпраща в 3-дневен срок на органа, който е издал паспорта.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Обикновеният задграничен паспорт се съхранява от гражданина до изтичането на срока на неговата валидност. След изтичане на този срок гражданинът връща паспорта на органа, който го е издал.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Дипломатическият и служебният паспорт се съхраняват от учреждението или организацията, по чието искане са издадени паспортите.

(3) Служебният паспорт се връща на органа, който го е издал, след изтичане на срока на неговата валидност или отпадане на необходимостта от ползуването му.

Чл. 27. (1) При промени в личните данни на притежателя на задграничния паспорт той е длъжен да съобщи за тях на органа, издал паспорта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Паспортът се подменя, когато се повреди, унищожи или преди изтичане на срока на неговата валидност. При загубване, повреждане, унищожаване или отнемане на паспорта гражданинът незабавно уведомява органа, който го е издал, а в чужбина - дипломатическото или консулското представителство на Република България. Срокът на задграничния паспорт може да бъде продължен до датата на изтичане на неговата валидност. Срокът на задграничния паспорт може да бъде продължен само веднъж на 5 години, след изтичането на който срок се издава нов паспорт.

(3) Всеки, който намери български задграничен паспорт, е длъжен незабавно да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Повредените, откраднатите, загубените и унищожените паспорти, както и паспортите на освободените от гражданство лица се обявяват за невалидни от органа, който ги е издал.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) (1) Преминаването през държавната граница на Република България се извършва само през граничните контролно-пропускателни пунктове, където се представят задграничните паспорти и заместващите ги документи за проверка. В тях се полагат гранични печати за излизане и влизане, с което се удостоверяват датите на пътуването. Печати се полагат и на граничните листове, които се попълват задължително от всички български граждани, пътуващи зад граница.

(2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) При всяко пътуване със служебен паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работи, пътуващият представя на органите за граничен паспортен контрол командировъчна заповед. За пътуващите с дипломатически и служебни паспорти, издадени от Министерството на външните работи, командировъчна заповед не се изисква.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Български гражданин, пребиваващ в чужда държава за повече от 1 месец, съобщава в 30-дневен срок в дипломатическото или консулското представителство на Република България датата на пристигането и отпътуването, както и населеното място, в което ще пребивава.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1996 г.) Отказът да се издаде задграничен паспорт, както и решението за отнемане на задграничния паспорт или анулиране се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(2) Жалбата по предходната алинея се подава чрез органа, взел решението.