ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 1990 Г.
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 1990 Г.
Обн. ДВ. бр.11 от 6 Февруари 1990г., отм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г.
Отменено основание - виж § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, с който се отменя Закона за пребиваване на чужденците в Република България - ДВ, бр. 153 от 23 декември 1998 г.
Глава първа.
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 1. (1) Паспортите, с които чужденец може да влезе в Народна република България (НРБ), са дипломатически, служебен (официален) моряшки или обикновен (индивидуален, семеен или групов).
(2) Документи за влизане, пребиваване или напускане на НРБ, заместващи паспорта, може да бъдат:
1. национална карта за самоличност, както и допълнение към нея за задгранично пътуване - само за чужденците от държавите, с които НРБ има договореност за пътуване с такива документи, потвърдена от Министерството на външните работи;
2. документи за завръщане в държавата, чийто гражданин е чужденецът или в която той има постоянно местожителство - временен паспорт, лесе-пасе, пътен лист, пасаван и др.;
3. гранични пропуски, разрешителни и други, издадени въз основа на двустранен международен договор, по който НРБ е страна;
4. документ за задгранично пътуване на лице без гражданство.
(3) Документът за задгранично пътуване е нередовен, ако:
1. не отговаря на оригиналния образец на държавата, чийто гражданин е чужденецът;
2. няма подпис или печат на органа, който го е издал, или е издаден от некомпетентен орган;
3. снимката не съответствува на образа на притежателя;
3. има следи от подмяна на снимката;
5. има поправки (заличавания, зачертавания, добавки и др.) в данните, които не са направени от компетентен орган;
6. липсват страници или са добавени нови от некомпетентни органи;
7. срокът, за който е издаден, е изтекъл.
(4) Органите на граничен паспортен контрол прилагат към документа за задгранично пътуване на влизащия чужденец статистическа карта, заверена с граничен щемпел, която се счита за неделима част от документа до напускането на страната.
(5) Чужденец, който направи опит да влезе или премине през страната с нередовен паспорт, се връща обратно. Паспортът се задържа, като на лицето се издава протокол по образец за експулсиране с приложено към него копие на нередовния документ.
Чл. 2. Входните и транзитните визи, които се издават на чужденците, може да бъдат еднократни, двукратни или многократни, а според срока, за който се издават - обикновени, бързи или екстрени.
Чл. 3. (1) Дипломатическите и консулските представителства на НРБ издават:
1. обикновени входни визи (еднократни, двукратни или многократни) - в срок 7 работни дни от датата на поискването;
2. еднократни бързи входни визи - в деня на поискването;
3. обикновени транзитни визи (еднократни, двукратни или многократни)- в срок 24 часа от поискването.
(2) На граничните контролно-пропускателни пунктове се издават само еднократни екстрени входни визи или транзитни визи в деня на поискването.
(3) Лицата без гражданство могат да получат входни или транзитни визи само от дипломатическите или консулските представителства на НРБ при условие, че притежават разрешение от компетентните органи на държавата, в която живеят постоянно, за завръщане в нея.
(4) Когато между НРБ и държавата, чийто гражданин е чужденецът, има сключен договор за облекчен визов режим или за премахване на визите, пътуването на чужденеца се извършва съгласно условията, предвидени в този договор.
Чл. 4. (1) Срокът за използуване на входните и транзитните визи е 3 месеца от датата на издаването им. Двукратните визи може да се издават с валидност до 6 месеца, а многократните - с валидност до 1 година.
(2) Във входната виза може да се предвиди срок за пребиваване в НРБ до 3 месеца от датата на влизане в страната. Когато срокът за пребиваване не е посочен във входната виза, правото на престой е 3 месеца от датата на влизане в страната.
(3) Срокът за пребиваване във входната виза може да бъде намален от органите за граничен паспортен контрол или от паспортните служби в зависимост от обменените средства за издръжка или от срока, за който е заверена поканата за гостуване.
(4) Многократна входна виза може да се издаде на чужденец, който е в делови контакти с учреждение, предприятие, организация или фирма, регистрирани на територията на НРБ, ако служебните му задължения налагат често влизане в страната.
(5) Когато на пътуващ със самолет чужденец се наложи да смени полета в НРБ, срокът на транзитния престой е до първата възможност за заминаване, но не повече от 72 часа.
Чл. 5. (1) Чужденец, който влиза в НРБ или преминава транзитно през нея, трябва да притежава необходимите му средства за осигуряване на издръжката си или да представи покана-декларация за гостуване или документ(ваучер) за предплатени туристически услуги.
(2) Чужденец може да внесе в НРБ или да пренесе през нейна територия чуждестранна валута и валутни ценности по реда, определен в чл. 15, 16, 17, 18 и 19 от Наредбата за контрол върху валутните ценности (обн., ДВ, бр. 59 от 1966 г.; изм., бр. 66 от 1989 г.).
Чл. 6. Разрешение за влизане на плавателните и въздухоплавателните средства се издава от компетентните български органи съгласно чл. 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от Закона за морските пространства на Народна република България (ДВ, бр. 55 от 1987 г.), съответно чл. 50 от Закона за гражданското въздухоплаване(ДВ, бр. 94 от 1972 г.).
Чл. 7. (1) Чужденец, влязъл в страната с моторно превозно средство, оформя вноса на превозното средство по реда, установен с чл. 30, 31, 32 и 33 от Наредба № 1 за митнически контрол върху внасяните и изнасяните стоки от физически лица (ДВ, бр. 10 от 1989 г.).
(2) Чужденец, временно пребиваващ в НРБ, не може да преотстъпва личното си превозно средство за ползуване от български гражданин, както и да управлява превозно средство на български гражданин без пълномощно, заверено по нотариален ред от собственика на превозното средство.
Глава втора.
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Раздел I.
Адресна регистрация
Чл. 8. (1) Всеки чужденец, навършил 16-годишна възраст и пребиваващ на територията на НРБ, е длъжен да се регистрира адресно.
(2) Адресната регистрация се извършва след представяне на редовен документ за самоличност с отразено в него разрешение за пребиваване в страната.
Чл. 9. (1) Адресната регистрация на чужденец, отседнал в дом на гражданин, ведомствена квартира, общежитие или почивна станция, както и настанен в болнично заведение, се извършва в териториалната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи (МВР) не по-късно от 48 часа след влизането му в страната или след промяна на адреса и е валидна до изтичане на срока за пребиваване. При продължаване на пребиваването в НРБ чужденецът е длъжен да се регистрира отново.
(2) За извършване на адресната регистрация по ал. 1 длъжностното лице или гражданинът, предоставящ подслон на чужденеца, представя в паспортната служба:
1. документ за самоличност на чужденеца - паспорт, заместващ го документ за пътуване в чужбина или удостоверение за самоличност, издадено от паспортната служба на МВР;
2. необходимия брой попълнени формуляри за адресна регистрация по образци, утвърдени от МВР;
3. домовата книга - за настанен във ведомствена квартира, общежитие, болнично заведение или почивна станция;
4. официално писмо-уверение от ръководството на предприятието, учреждението, организацията, фирмата, болничното или учебното заведение - само за работещи, учащи, упражняващи професия, занаят или дейност и за настанените в болнични заведения;
5. статистическа карта.
Чл. 10. Адресната регистрация на чужденец, отседнал в туристическо средство за подслон, се извършва незабавно при настаняването му от длъжностно лице или гражданина, упражняващ хотелиерска дейност. Формулярите за адресната регистрация се попълват четливо на български език, а имената - и на латиница с точно и без съкращения отразяване на данните от документа за самоличност на чужденеца. Те се представят в териториалната паспортна служба.
Чл. 11. (1) Адресната регистрация се отразява в статистическата карта или в документа за задгранично пътуване на чужденеца от компетентното длъжностно лице или гражданина, упражняващ хотелиерска дейност, с щемпели по образци, установени от МВР или Министерството на външните работи.
(2) Контролът по изработването, използуването и съхраняването на щемпелите за адресна регистрация на чужденци се осъществява от специализираните органи на МВР по реда, установен в чл. 18 от Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1968 г.).
Раздел II.
Продължаване на пребиваването на чужденците в Народна република България
Чл. 12. (1) Чужденец, който желае да продължи пребиваването си в НРБ, трябва да поиска разрешение от паспортната служба на МВР по местопребиваването му най-късно 5 работни дни преди изтичане срока на разрешения престой, а транзитният пътник - не по-късно от 30 часа след влизането му в страната.
(2) Срокът за пребиваване на лице без гражданство, влязло с чуждестранен документ за задгранично пътуване, може да бъде продължен най-много до 1 месец преди изтичане на разрешението, дадено му от компетентните органи на държавата, в която живее постоянно, за завръщане в нея.
Чл. 13. (1) За продължаване срока на пребиваване се представят следните документи:
1. молба от чужденеца по образец, утвърден от МВР, или писмо от съответното предприятие, учреждение, фирма или организация;
2. задграничен паспорт;
3. удостоверение за самоличност, когато чужденецът пребивава повече от 6 месеца в НРБ;
4. необходимите формуляри за продължаване на адресната регистрация и домова книга в случаите на чл. 9, ал. 2, буква "в".
(2) Молбите по ал. 1 се решават в срок 7 работни дни.
(3) Продължаването на срока се отразява в документа за самоличност на чужденеца с щемпели по образец, утвърден от МВР.
Чл. 14. (1) Срокът за пребиваване на чуждестранните учащи и специализанти, както и на чужденците, които работят или упражняват професия, занаят или трудова дейност, може да се продължава ежегодно за срок от 1 година, ако не са налице основанията за отказ, посочени в чл. 7 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ.
(2) При отпадане на основанието за пребиваване по ал. 1 съответното длъжностно лице или гражданин уведомява писмено в тридневен срок паспортната служба на МВР по местопребиваването на чужденеца.
Чл. 15. (1) Чужденец, който желае да получи разрешение за постоянно пребиваване в НРБ, подава необходимите документи в териториалната паспортна служба на МВР не по-късно от 30 дни преди изтичане срока на разрешеното му пребиваване. Документи за постоянно пребиваване може да се подават и чрез дипломатическото или консулските представителства на НРБ в държавата, в която чужденецът има постоянно местожителство.
(2) Освен в случаите по чл. 8, ал. 4 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ чужденец може да получи разрешение за постоянно пребиваване, ако е живял без прекъсване в НРБ най-малко в продължение на 5 години.
(3) За разрешаване на постоянно пребиваване чужденецът представя следните документи:
1. молба по образец, утвърден от МВР или Министерството на външните работи;
2. задграничен паспорт;
3. удостоверение за самоличност, когато чужденецът пребивава повече от 6 месеца в НРБ;
4. документ, удостоверяващ наличието на основание по чл. 8, ал. 4 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ;
5. автобиография;
6. доказателства за осигурено жилище и издръжка - само за чужденците, навършили пълнолетие, които не кандидатствуват на основание чл. 8, ал. 4 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ.
(4) Молбите за постоянно пребиваване се решават от компетентните служби на МВР в едномесечен, а подадените чрез дипломатическите и консулските представителства на НРБ - в двумесечен срок.
(5) Населеното място, за което се разрешава постоянно пребиваване на чужденец при смесен брак, се определя в зависимост от местожителството на съпруга (съпругата) - български гражданин. Във всички останали случаи населеното място се определя при условията за българските граждани, определени в глава първа на Наредбата за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете (обн., ДВ, бр. 94 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1975 г., бр. 1, 8, 15, 29, 32, 65, 66 и 77 от 1976 г., бр. 4, 9 и 38 от 1977 г., бр. 69 и 74 от 1978 г., бр. 19, 52, 56 и 87 от 1979 г., бр. 34, 38 и 72 от 1980 г., бр. 43 и 100 от 1981 г., бр. 4 от 1983 г., бр. 86 от 1984 г., бр. 50 и 85 от 1985 г., бр. 86 от 1986 г., бр. 20 от 1988 г. и бр. 1 от 1990 г.).
Чл. 16. (1) Постоянно пребиваване на чужденец, придобито на основание смесен брак, може да бъде прекратено, ако бракът е прекратен преди изтичане на 5 години от неговото сключване.
(2) Прекратяването на постоянното пребиваване в случаите по ал. 1 се извършва от териториалното поделение на МВР по местопребиваването на чужденеца след представяне на съдебно решение за прекратяване на брака.
Раздел III.
Издаване, проверка и задържане на документи за самоличност
Чл. 17. (1) Удостоверение за самоличност на чужденец, който пребивава в НРБ, се издава от паспортната служба на МВР по неговото местопребиваване.
(2) За издаване на удостоверение за самоличност чужденецът представя:
1. молба по образец, утвърден от МВР;
2. редовен документ за задгранично пътуване;
3. три снимки с размер 3х4 см;
4. справка от общинския народен съвет или кметството, когато на чужденеца е разрешено постоянно пребиваване в НРБ;
5. документ за раждане, когато чужденецът няма документ за задгранично пътуване;
6. удостоверение от Министерството на правосъдието при спорни случаи за гражданство.
(3) Освен данните, съдържащи се в удостоверението по ал. 1, с щемпели по образци, установени от МВР, се отразяват и следните допълнителни данни:
1. адресната регистрация и разрешенията за живеене в гранична зона, както и задълженията за издръжка на лица по съдебно решение - от органите на МВР;
2. семейно положение, данни за децата на чужденеца до 16-годишна възраст или за лицата, поставени под негово настойничество или попечителство - от длъжностните лица по гражданското състояние в общинските народни съвети или кметствата;
3. сключването и прекратяването на трудово-договорни отношения - от длъжностните лица, оправомощени за това, в учрежденията, предприятията, организациите или фирмите;
4. отпускането, спирането и прекратяването на пенсии - от длъжностните лица в службите за пенсионно осигуряване.
(4) При промени в гражданското състояние, както и при постъпване и напускане на работа длъжностните лица отразяват в 7-дневен срок промените в удостоверението за самоличност.
Чл. 18. Номерът и датата на издаване на удостоверението за самоличност, както и видът на разрешеното пребиваване се отразяват с щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденеца от паспортната служба на МВР.
Чл. 19. (1) Удостоверението за самоличност се подменя:
1. при промяна на име или гражданство, както и при поправка на рождена дата;
2. когато на временно пребиваващ чужденец се разрешава постоянно пребиваване в НРБ;
3. при невъзможност за отразяване на нови данни;
4. когато е унищожено, повредено или изгубено.
(2) За подмяна на удостоверението за самоличност чужденецът е длъжен да подаде документите, предвидени в чл. 17, ал. 2.
Чл. 20. (1) Удостоверението за самоличност се връща в паспортната служба на МВР по местопребиваване, когато чужденецът:
1. напуска окончателно територията на страната;
2. изгуби правото на пребиваване в страната;
3. приеме българско гражданство;
4. почине.
(2) Удостоверението за самоличност не може да бъде изнасяно извън пределите на НРБ.
Чл. 21. Продължаване на пребиваването и издаване на документи(карти) за удостоверяване самоличността и служебното положение на чужденците, които са на работа в дипломатически, консулски или търговски представителства, в представителства на международни или междуправителствени организации в НРБ, нотифицирани от Министерството на външните работи, както и на членовете на техните семейства се извършва от дирекция "Единен държавен протокол" при Министерството на външните работи.
Чл. 22. (1) Чужденец, чийто документ за самоличност или статистическа карта са изгубени, е длъжен незабавно да уведоми най-близката паспортна служба на МВР.
(2) При поискване на чужденеца се издава удостоверение, че е заявил за изгубването на документа за самоличност или на статистическата карта. След заверка от Дирекцията на Народната милиция удостоверението може да бъде представено в съответното дипломатическо или консулско представителство, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който НРБ е страна.
Чл. 23. (1) Проверка на документи за самоличност на чужденец имат право да извършват органите на МВР, прокуратурата, съдът, митниците, народните съвети, кметствата и Държавната инспекция по корабоплаването.
(2) Длъжностните лица и гражданите, които извършват административно-правни, финансови и други услуги, установени с нормативен акт, имат право да изискват от чужденците представянето на документите за самоличност, без да ги задържат.
Чл. 24. (1) Документите за самоличност и статистическата карта на чужденец се задържат само в следните случаи:
1. когато чужденецът почине - от длъжностното лице в общинския народен съвет или кметството, където се съставя актът за смърт; документите за самоличност и препис от акта за смърт се изпращат на паспортната служба по местопребиваването на чужденеца; когато трупът се изпраща в чужбина, документът за задгранично пътуване се предава на лицата, които го придружават;
2. когато има основателно съмнение за редовността им - от органите, посочени в чл. 23, ал. 1;
3. когато срещу чужденеца е образувано предварително производство - от органите на следствието или дознанието, които уведомяват паспортната служба на МВР по местоизвършване на престъплението;
4. при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" - от органите, осъществяващи задържането и изпращането на чужденеца в затвора или поправителния дом, които ги изпращат на отдел "Затвори" при МВР;
5. докато чужденецът дължи изплащане на глоба или друго парично задължение към държавата, когато е осъден за парично или друго задължение към физическо или юридическо лице, както и когато има задължение да осигурява издръжка на лица в страната - от паспортната служба на МВР по местопребиваването на чужденеца;
6. при поставяне под пълно запрещение - от паспортната служба на МВР по местопребиваването;
7. при експулсиране или екстрадиране - от съответната паспортна служба на МВР;
8. при приемане на лечение в болнично заведение - от длъжностното лице, което ги съхранява до изписването.
(2) При задържане на документи за самоличност незабавно се уведомява писмено отдел "Паспортен" на Дирекцията на Народната милиция.
Раздел IV.
Промяна на местопребиваване и посещение на гранични зони
Чл. 25. Чужденец, влязъл в НРБ с групов или семеен задграничен паспорт, може да посещава друго населено място самостоятелно, без групата или семейството, ако е получил разрешение за това от паспортната служба на МВР по неговото местопребиваване.
Чл. 26. Чужденец, който желае да промени постоянното си местопребиваване, е длъжен да подаде молба до паспортната служба на МВР по новото местопребиваване. Преселване се разрешава, ако са налице изискванията на чл. 15, ал. 5. При даване на разрешение съответната паспортна служба уведомява общинските народни съвети или кметствата по новото и старото местопребиваване.
Чл. 27. Чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване, може да се установи временно в друго населено място по реда, установен за българските граждани.
Чл. 28. (1) За посещаване на граничните зони в НРБ чужденецът трябва да се снабди с открит лист или удостоверение от паспортната служба на МВР по неговото местопребиваване по реда, установен за българските граждани.
(2) Разрешение за посещаване на граничните зони на чужденците, които са нотифицирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски, търговски, междуправителствени или международни представителства в НРБ, на членовете на техните семейства, както и на членовете на чуждестранни делегации се дава от дирекция "Единен държавен протокол" при Министерството на външните работи.
(3) Чужденец, на когото е разрешено пребиваване в граничната зона, може да се движи в нея само на територията на общината, в която живее. За посещение на други населени места в граничната зона е необходимо разрешение по реда на ал. 1.
(4) Чужденец, който влиза или излиза от страната, преминава през граничната зона по пътищата или жп линиите, водещи към граничните контролно-пропускателни пунктове, с документа за задгранично пътуване без открит лист, като се движи транзитно, без да се отклонява и без да превозва лица с нередовни документи.
Глава трета.
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА НАПУСКАНЕ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 29. (1) Изходните и изходно-входните визи се издават от паспортните служби на МВР по местопребиваване на чужденците, а за нотифицираните членове на дипломатически, консулски, търговски, междуправителствени или международни представителства в НРБ и за членовете на техните семейства - от отдел "Консулски" при Министерството на външните работи.
(2) Изходните и изходно-входните визи може да бъдат обикновени, бързи или екстрени, а изходно-входните - еднократни или многократни.
(3) Обикновените, бързите и екстрените изходни или изходно-входни визи се издават в следните срокове:
1. обикновена - 7 работни дни от датата на поискването;
2. бърза - 3 работни дни от датата на поискването;
3. екстрена - в срок 24 часа от поискването.
(4) Изходните визи на постоянно пребиваващите в НРБ чужденци, както и на чужденците, чиито документи за задгранично пътуване са изгубени, повредени или унищожени, се издават в срок 7 работни дни от датата на поискването.
Чл. 30. (1) Срокът за напускане на НРБ с изходна или изходно-входна виза се определя от паспортната служба на МВР или отдел"Консулски" при Министерството на външните работи, но той не може да превишава 1 месец от датата на издаването на визата. Този срок може да бъде продължаван за не повече от 1 месец до изтичане на 3 месеца от датата на издаването й. След изтичане на тримесечния срок се издава нова виза, като се събира и съответната такса.
(2) В изходно-входните визи може да се предвиди срок за завръщане в НРБ без входна виза до 1 година от датата на излизане от страната. Този срок може да се продължава от дипломатическите или консулските представителства на НРБ след съгласуване с отдел "Консулски" при Министерството на външните работи. Съгласуването не е необходимо:
1. при тежко заболяване, важни семейни и други уважителни причини - за срок до 6 месеца;
2. при продължаване на трудов договор на постоянно пребиваващи в НРБ чужденци, които са изпратени на задгранична работа чрез български учреждения, предприятия, организации, държавни фирми или сдружения - за срока на трудовия договор.
(3) Многократните изходно-входни визи може да се издават с валидност до 1 година при условията на чл. 4, ал. 4 и може да бъдат продължавани от дипломатическите и консулските представителства на НРБ по реда на ал. 2.
Чл. 31. Чужденец, който излезе с изходно-входна виза и не се завърне в определения му срок, без да е получил продължение по установения ред, може да влезе отново в НРБ, след като се снабди с входна виза по общия ред.
Чл. 32. (1) За получаване на изходна или изходно-входна виза чужденецът подава в съответната паспортна служба на МВР:
1. молба по образец, утвърден от МВР;
2. заповед за командировка - при служебни пътувания.
(2) При заминаване на деца под 16-годишна възраст от смесени бракове се представя писмено съгласие с нотариално заверен подпис на родителя - български гражданин, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който НРБ е страна. Когато съгласието се дава лично в паспортната служба, нотариална заверка не е необходима.
Чл. 33. (1) Документ за пътуване зад граница на лице без гражданство, постоянно пребиваващо на територията на НРБ, се издава от паспортната служба на МВР по неговото местопребиваване. Такъв документ се издава и на лице без гражданство, което има разрешение за временно пребиваване в страната, но не притежава редовен документ за задгранично пътуване.
(2) Отдел "Консулски" при Министерството на външните работи издава документ за напускане на страната на чужденец, който е останал без редовен документ за задгранично пътуване, ако неговата страна няма дипломатическо или консулско представителство в НРБ. За напускане на НРБ чужденецът трябва да се снабди с изходна виза от съответната паспортна служба на МВР.
Чл. 34. Чужденец, който е влязъл с транзитна виза и напуска страната през граничния контролно-пропускателен пункт, през който е влязъл или през друг на границата със същата държава, съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ се счита за нарушител на режима на транзитно преминаване и подлежи на санкциониране на основание чл. 35, буква"д" от същия закон.
Чл. 35. Срокът за напускане на страната от чужденец, на който е отнето правото на пребиваване, се отразява с щемпел в статистическата карта или в документа за задгранично пътуване.
Глава четвърта.
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
Чл. 36. Правото на пребиваване на чужденец в НРБ съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ могат да отнемат заместник-министрите на вътрешните работи, директорът на Народната милиция, началникът на Главното следствено управление на МВР, началникът на отдел"Затвори" на МВР, началниците на Софийското градско или областните управления на МВР.
Чл. 37. Експулсирането на чужденец съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ се осъществява с решение на заместник-министър на вътрешните работи, директора на Народната милиция, началника на Главното следствено управление на МВР, началника на отдел"Затвори" на МВР, началника на Софийското градско или на областно управление на МВР. Препис от решението за експулсиране се изпраща в 7-дневен срок на отдел "Паспортен" на Дирекцията на Народната милиция и на отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.
Чл. 38. (1) Заповедта за отнемане правото на пребиваване, както и решението за експулсиране се довеждат до знанието на чужденеца. Той се подписва върху заповедта за отнемане правото на пребиваване или върху решението за експулсиране, че е запознат със съдържанието му. Отказът да се подпише се удостоверява с подписите на двама свидетели, като се вписват имената и адресите им.
(2) Експулсираният чужденец определя държавата, за която желае да замине. Ако той не направи това или експулсирането за желаната от него страна е невъзможно, държавата се определя от органите на МВР.
Чл. 39. (1) Експулсирането се осъществява от конвойните служби на МВР и от органите за граничен паспортен контрол или от други служители на МВР, определени от директора на Народната милиция, началника на Главното следствено управление на МВР, началника на отдел "Затвори" на МВР или от началниците на Софийското градско, областните или общинските управления на МВР.
(2) До извеждането му от страната, ако експулсираният чужденец не разполага със средства за издръжка и пътуване или има данни, че ще води скитнически начин на живот или ще се укрие, той може да бъде настанен в дом за временно настаняване на пълнолетни лица. Ако експулсирането не може да се осъществи до 1 месец от датата на настаняването в дома, спрямо чужденеца се прилага чл. 32, ал. 2 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ.
(3) Чужденец, който се експулсира на основание чл. 32, ал. 4 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ, се придружава до граничния контролно-пропускателен пункт от органи на Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ). Органите на МВР и Министерството на външните работи, както и всички министерства, ведомства и организации, които имат отношение по пребиваването на чужденеца в страната, са длъжни да оказват съдействие на МНЗСГ до неговото извеждане от страната.
(4) Документите за задгранично пътуване, билетите, временно отнетите по установения ред лични предмети, вещи, пари или собствено превозно средство се връщат на експулсирания чужденец от органите за граничен паспортен контрол при преминаването на държавната граница.
Чл. 40. Предаването на чужденец за съдене или изтърпяване на наказание за извършено престъпление по искане на чужда държава се извършва по реда на чл. 440 и 441 от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 80 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г. и бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., и бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.).
Допълнителни разпоредби
§ 1. Временно пребиваващ чужденец по смисъла на този правилник е този, на когото е разрешено пребиваване в НРБ за определен срок.
§ 2. За издаване на визи, разрешение за пребиваване и други документи по прилагане на Закона за пребиваване на чужденците в НРБ се заплащат държавни такси по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм., бр. 43 от 1989 г.) и Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 71 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1978 г., бр. 18 от 1979 г., бр. 67 от 1980 г., бр. 65 от 1983 г., бр. 85 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г. и бр. 66 от 1989 г.).
§ 3. Всички документи на чужд език, които се представят от чужденец за установяване на известен факт, трябва да бъдат преведени и легализирани от Министерството на външните работи освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който НРБ е страна.
Заключителни разпоредби
§ 4. Министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи могат да дават указания на подчинените им органи за прилагане на този правилник.
§ 5. Този правилник се издава въз основа на чл. 39 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ (обн., ДВ, бр. 53 от 1972 г.; изм. и доп. бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г. и бр. 53 от 1989 г.).
§ 6. Отменя се Правилникът за прилагане на Закона за пребиваване на чужденците в НРБ (обн., ДВ бр. 91 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 66 от 1977 г., бр. 2, 50 и 65 от 1979 г., бр. 36 от 1983 г., бр. 50 от 1985 г. и бр. 47 от 1989 г.).
