Държавен вестник, брой 21 от 16.III

Чл. 1. С този правилник се уреждат основните въпроси, свързани със структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация, както и взаимодействието му с другите органи и организации и връзките му с обществеността.

Чл. 2. (1) Министерският съвет ръководи изпълнителната власт в Република България.

(2) Дейността на Министерския съвет се осъществява въз основа на следните принципи: законност, колегиалност, йерархичност и децентрализация на оперативните функции и правомощия.

(3) Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато опазването на държавната тайна или други важни причини налагат това.

Чл. 3. Министерският съвет е колегиален орган и се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) При осъществяване на своята дейност Министерският съвет може да създава органи като комитети, комисии, съвети и агенции за провеждане на държавната политика в определена област. На тях той може да делегира изпълнението на свои функции и правомощия, които не са от неговата изключителна компетентност.

(2) Ръководствата на комитети, управления, комисии, съвети, агенции и други ведомства се назначават и освобождават от Министерския съвет, доколкото със закон не се възлага това на друг орган.

Чл. 5. (1) Министерският съвет осъществява своята дейност с помощта на администрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Администрацията на Министерския съвет се състои от кабинетите на министър-председателя и на заместник министър-председателите и от функционални и обслужващи отдели и служби.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Администрацията се ръководи от главния секретар на Министерския съвет, а в негово отсъствие - от определен от него началник на отдел, доколкото не е предвидено друго с акт на Министерския съвет.

(2) Главният секретар:

1. разпределя между отделите и другите служби задачите, свързани с подготовката и приемането на актове от Министерския съвет, както и със създаването на условия за нормалната му работа;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) ръководи чрез началниците на отделите и службите всички дейности, осигуряващи функционирането на администрацията на Министерския съвет;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) контролира изпълнението на задачите, произтичащи от актове на Министерския съвет, на министър-председателя и на неговите заместници за отделите и службите в Министерския съвет;

4. отговаря и контролира организацията на работата с документите, опазването на служебната тайна по тях и съхраняването им.

(3) Главният секретар организира и ръководи работата на Министерския съвет като юридическо лице и го представлява в това му качество пред трети лица. Той управлява имуществото, като с негова заповед се уреждат редът и условията за ползването му.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Главният секретар е работодател на работниците и служителите в администрацията на Министерския съвет, доколкото с този правилник не се предвижда друг ред на възникване, изменяне и прекратяване на трудовите правоотношения с тях.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Главният секретар се отчита за своята дейност пред министър-председателя, както и пред заместник министър-председателите за задачите, произтичащи от техни заповеди.

Чл. 7. (1) Функционалните отдели извършват дейност, свързана по същество с подготовката и приемането на актове от Министерския съвет. Те са специализирани в следните направления: правно, социално-икономическо и по въпросите на местната администрация и обществения ред.

(2) Функционалните отдели се ръководят от началници на отдели, които се определят от министър-председателя по предложение на главния секретар. Те осъществяват организационното ръководство на отделите в съответствие с функциите им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) По решение на Министерския съвет могат да бъдат създавани функционални отдели (и служби) и в други направления на дейност, които се включват в неговата администрация.

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Основната длъжност във функционалните отдели е съветникът, който се определя от министър-председателя по предложение на началника на отдела съгласувано с главния секретар.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Съветникът:

1. даВа становища съобразно свята специализация относно законосъобразността и целесъобразността на внасяните за разглеждане и приемане от Министерския съвет проекти на актове;

2. участва в окончателното оформяне на приетите от Министерския съвет, министър-председателя и неговите заместници актове;

3. участва в разработването на проекти на актове на Министерския съвет, когато това изрично му е възложено;

4. подпомага работата на Министерския съвет в решаването и на други въпроси.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) (1) Обслужващите отдели и служби са специализирани в следните направления: обща канцелария, финансово, стопанско, протоколна дейност, личен състав и приемна.

(2) По решение на Министерския съвет могат да бъдат създавани и други обслужващи служби, които се включват в неговата администрация.

(3) Обслужващите отдели и служби се ръководят от началници, трудовите договори с които се сключват, изменят се и се прекратяват от министър-председателя по предложение на главния секретар.

(4) Дейността на определени от министър-председателя отдели и служби се осъществява въз основа на утвърдени от него правила.

(5) Трудовите договори с работниците и служителите в обслужващите отдели и служби се сключват, изменят се и се прекратяват от главния секретар по предложение на началника на отдела или службата. Главният секретар може да делегира това право на началника на отдел или служба, когато към нея има самостоятелни стопански звена.

Чл. 10. (1) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той координира работата на заместник министър-председателите.

(2) Функциите на министър-председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него заместник министър-председател.

(3) Министър-председателят може да разпределя свои задачи, които по закон не са т неговата изключителна компетентност, между своите заместници.

(4) Министър-председателят и неговите заместници се подпомагат в своята дейност от кабинети, които работят под тяхното непосредствено ръководство.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Функционалната структура и щатното разписание на администрацията на Министерския съвет се утвърждават от министър-председателя по предложение на главния секретар.

Чл. 12. Служителите в администрацията на Министерския съвет се командироват в страната от главния секретар или от овластен от него началник на отдел, а в чужбина - от министър-председателя или от овластен негов заместник. Предложенията за командироването им се съгласуват по служебната йерархия.

Чл. 13. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания, които се свикват от министър-председателя, а в негово отсъствие - от посочен от него заместник министър-председател.

(2) Министерският съвет провежда редовни заседания в предварително определени със заповед на министър-председателя дни и часове.

(3) За промени в графика на заседанията, както и за свикването на извънредни заседания министрите се уведомяват своевременно от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 14. Министър-председателят открива, ръководи и закрива заседанията на Министерския съвет. В отсъствие на министър-председателя заседанията се водят от посочен от него заместник министър-председател.

Чл. 15. (1) Заседанията на Министерския съвет се откриват и провеждат в присъствието на повече от половината от членовете на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) По изключение и след съгласуване с министър-председателя министрите могат да бъдат представени на заседание на Министерския съвет от техен заместник. Заместник-министрите участват само в разискванията на разглежданите в заседанието въпроси.

Чл. 16. (1) Заседанията на Министерския съвет са открити и закрити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Ръководителите на централните държавни органи, които не са членове на Министерския съвет, и областните управители задължително присъстват на откритите заседания на Министерския съвет, на които се разглеждат въпроси, засягащи ръководеното от тях ведомство или областна администрация. Когато Министерският съвет реши да проведе закрито заседание, той може да задължи ръководител на ведомство или областен управител да присъства на него.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Условията и редът, при които представителите на други органи и организации могат да присъстват на откритите заседания на Министерския съвет, се определят със заповед на министър-председателя.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Със заповед на министър-председателя се определят служителите от администрацията на Министерския съвет, които задължително присъстват на откритите заседания на Министерския съвет. Когато Министерският съвет реши да проведе закрито заседание, министър-председателят по предложение на главния секретар определя служителите от администрацията, които да присъстват на него.

Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) За всяко заседание на Министерския съвет се съставя дневен ред, който се подготвя от главния секретар и се утвърждава от министър-председателя.

(2) В предложението за дневния ред се включват въпроси, по които са постъпили становища на съответните функционални отдели или има готовност те да бъдат изготвени в срок.

(3) Промени в дневния ред могат да се правят по изключение и само със съгласието на министър-председателя.

Чл. 18. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпроси:

1. които съгласно Конституцията и законите на страната са му изрично възложени;

2. които следват от ръководното му място в изпълнителната власт;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) по които между отделните министерства, други централни държавни органи и областните управители има спор за компетентност или друго несъгласие.

(2) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност с постановления, разпореждания и решения.

(3) Министерският съвет одобрява с решение проектите на закони и предложенията за издаване на укази, които по негова инициатива ще се внасят в Народното събрание или ще се представят на президента на републиката.

Чл. 19. (1) Въпроси за включване в дневния ред на заседание на Министерския съвет могат да внасят членовете на Министерския съвет, главният секретар на Министерския съвет и централните държавни органи, чиито ръководители не са членове на Министерския съвет.

(2) Областните управители внасят въпроси за включване в дневния ред на заседание на Министерския съвет само в рамките на своята териториална компетентност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Министрите и другите органи по ал. 1 и 2 не могат да поставят пред Министерския съвет за разглеждане и решаване въпроси, които са от тяхната компетентност. Ако в известни случаи те искат да вземат мнението на Министерския съвет по такива въпроси, това те правят без писмен доклад.

Чл. 20. (1) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с писмени доклади и проект на акта.

(2) В докЛада се посочва правното основание, на което въпросът се внася и решаването му е от компетентността на Министерския съвет, както и кои бележки от получените становища се приемат и кои не и съображенията за това.

(3) Законопроектите се придружават и от мотиви.

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Въпросите, които засягат различни централни органи и областни администрации, се внасят в Министерския съвет след предварително съгласуване с тях и с ресорния заместник министър-председател. Ако не се постигне съгласие по проекта на акта, вносителят представя доклада, задължително придружен от становището на останалите органи.

(2) Вносителят задължително изисква и Министерството на финансите дава становище по проектите на актове на Министерския съвет, когато решаваните с тях въпроси се нуждаят от финансово осигуряване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Законопроектите се внасят за разглеждане и одобряване от Министерския съвет, след като по тях бъде взето становището на всички министерства и областни управители.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Министрите, ръководителите на другите централни държавни органи и областните управители изразяват писменото си становище по изпратените материали най-късно 7 дни след получаването им. След изтичането на този срок въпросите се внасят в Министерския съвет, като се счита, че по тях не се правят бележки.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.)

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Функционалните отдели изготвят становища в срок, определен със заповед на министър-председателя относно законосъобразността, съответно целесъобразността на внесените проекти на актове за разглеждане от Министерския съвет.

(2) В случаите, когато отдел "Правен" няма забележки относно законосъобразността на проекта за решение или разпореждане, становище от него не се изготвя. Той не дава становище и по внесения проект на нормативен акт, ако съветник от отдела е участвал в изготвянето му.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 20 и 21, както и ако състоянието на проекта на акта не позволява той да бъде разгледан на заседание на Министерския съвет, материалът се връща на вносителя.

Чл. 25. (1) Министерският съвет разглежда само въпросите, които са поставени в дневния ред на заседанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Министерският съвет по устен доклад на главния секретар може да включи допълнителна точка към дневния ред само ако ще приеме по въпроса решение или разпореждане.

Чл. 26. (1) Обсъждането на всяка точка от дневния ред започва с изложение от вносителя, в което той устно развива доклада си и накратко отговаря на получените принципни бележки. След това министър-председателят дава думата на членовете на Министерския съвет, които желаят да се изкажат по материала. Ако прецени за необходимо, той може да включи в разискването и други участници в заседанието.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.)

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Министерският съвет приема своите актове с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието негови членове.

(2) По изключение проекти на решения и разпореждания могат да бъдат представени неприсъствено за подпис от всички членове на Министерския съвет. В този случай министър-председателят подписва последен акта.

(3) Ако някой от членовете на Министерския съвет направи възражение, че е необходимо даден въпрос да бъде обсъден на заседание, министър-председателят включва проекта на решение или разпореждане по ал. 2 в дневния ред на следващото заседание.

Чл. 28. (1) За заседанията на Министерския съвет се води стенограма, която се подписва от главния секретар и от участвалия в заседанието стенограф.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Въз основа на стенограмата главният секретар с помощта на участващите в заседанието служители от администрацията изготвя протокол от заседанието на Министерския съвет. В протокола се включват разискваните въпроси от дневния ред и приетите по тях актове. Той се подписва от министър-председателя. Към протокола се прилага стенограмата като неразделна негова част.

(3) Главният секретар координира работата по окончателното редактиране на приетите актове с оглед на съобразяването им с направените по тях на заседанието поправки и допълнения и точното им правно и езиково оформяне. Актовете на Министерския съвет се подписват в следната поредност: редактор-стилист, съветници, началници на функционалните отдели, главен секретар и министър-председател.

Чл. 29. (1) Одобрените законопроекти се изпращат но Народното събрание, придружени с писмо, подписано от министър-председателя.

(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в "Държавен вестник" по установения в закона ред, като нареждането се парафира от началника на отдел "Правен".

(3) По ред, определен от главния секретар, се разпращат преписи от приетите решения и разпореждания.

Чл. 30. Регистрацията и движението на документите, работата по тях и опазването им се регламентират с правила, утвърдени от главния секретар.

Чл. 31. (1) При осъществяване на своите функции Министерският съвет взаимодейства с Народното събрание, президента на републиката, Българската народна банка, както и с други институции на държавата, невключени в структурата на изпълнителната власт.

(2) Взаимодействие се осъществява и с общинските органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1994 г.) Министерският съвет използва различни форми и механизми на социално сътрудничество при взаимодействието си с централните ръководства на синдикатите и работодателите. Редът за осъществяване на това взаимодействие от страна на Министерския съвет се определя с негов акт.

Чл. 32. (1) Пресцентърът на Министерския съвет информира обществеността за работата на Министерския съвет и осигурява връзката му със средствата за масова информация.

(2) Дейността на Пресцентъра се урежда с правила, утвърдени от министър-председателя.