Държавен вестник, брой 82 от 14.X

Член 1

Суверенитет

Договарящите държави признават, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над въздушното пространство над своята територия.

Член 2

Територия

С оглед целите на тази конвенция за територия на една държава се считат сушата и прилежащите й териториални води, намиращи се под суверенитета, сюзеренитета, протектората или мандата на тази държава.

Член 3

Граждански и държавни въздухоплавателни средства

а) Тази конвенция ще се прилага само по отношение на гражданските въздухоплавателни средства и няма да се прилага по отношение на държавните въздухоплавателни средства.

b) Въздухоплавателни средства, използвани за военни, митнически и полицейски полети, ще се считат за държавни въздухоплавателни средства.

с) Държавно въздухоплавателно средство на никоя договаряща държава не може да прелита над територията на друга държава или да каца на нея без разрешение, получено чрез специално споразумение или по друг някакъв начин, и съгласно условията на това разрешение.

d) Договарящите държави се задължават да обръщат необходимото внимание за сигурността на въздухоплаването на гражданските въздухоплавателни средства, когато издават разпоредби относно своите държавни въздухоплавателни средства.

Член 4

Неправилно използване на гражданската авиация

Всяка договаряща държава се задължава да не използва гражданската авиация за цел, несъвместима с целите на тази конвенция.

Член 5

Право на нередовен полет

Всяка договаряща държава е съгласна всички въздухоплавателни средства на другите договарящи държави, незаети с редовни международни въздушни услуги, да имат право да извършват полети над нейната територия или да я прекосяват транзитно без кацане и да правят нетърговски кацания, без да е необходимо предварително разрешение, при условие че се спазват разпоредбите на тази конвенция и че държавата, над чиято територия се извършва прелитането, има право да изиска кацане. Независимо от това всяка договаряща държава си запазва правото, с оглед безопасността на полета, да изисква въздухоплавателните средства, желаещи да летят над недостъпни райони или над места без съответните аеронавигационни средства, да следват предписаните маршрути или да получават специално разрешение за такива полети.

Ако тези самолети са заети с превоз на пътници, товари или поща срещу възнаграждение или под наем и не по редовните международни въздушни линии, те могат съгласно разпоредбите на чл. 7 да се ползват от привилегията да взимат на борда си или да разтоварват пътници, товари или поща, при условие че държавата, където става товаренето или разтоварването, има право да налага такива правила, условия или ограничения, каквито счете за подходящи.

Член 6

Редовни въздушни услуги

Нито една редовна международна въздушна услуга не може да бъде извършвана над територията на договаряща държава или във вътрешността й без специално разрешение или друг вид упълномощаване от същата държава и съгласно условията на това разрешение или упълномощаване.

Член 7

Каботаж

Всяка договаряща държава има право да отказва разрешение на въздухоплавателни средства на други договарящи държави да товарят на нейна територия пътници, поща или товари, превозвани срещу възнаграждение или под наем, до друг пункт на нейната територия. Всяка договаряща държава се задължава да не сключва никакви споразумения, които специално предоставят каквато и да е такава привилегия на изключителна основа на която и да е друга държава или авиокомпания на друга държава, и да не получава такава изключителна привилегия от която и да е друга държава.

Член 8

Безпилотни въздухоплавателни средства

Въздухоплавателно средство, което може да бъде управлявано без пилот, няма да извършва полети без пилот над територията на договаряща държава без специално разрешение от тази държава и съгласно условията на това разрешение. Всяка договаряща държава се задължава да осигури полетите на такова въздухоплавателно средство в райони, открити за полети на граждански въздухоплавателни средства, да бъдат контролирани по такъв начин, че да бъде избягната всяка опасност за гражданските въздухоплавателни средства.

Член 9

Забранени зони

а) Всяка договаряща държава може поради военна необходимост или обществена безопасност да ограничи или да забрани равносилно полетите на всички въздухоплавателни средства на други държави над определени райони от нейната територия, при условие че не се прави разлика в това отношение между въздухоплавателните средства, извършващи редовни международни въздушни услуги, на държавата, над чиято територия се правят полетите, и въздухоплавателните средства на другите договарящи държави, извършващи редовни международни въздушни услуги. Такива забранени зони трябва да са приемливи по размер и място, така че да не пречат ненужно на въздушната навигация. Описанието на такива забранени зони на територията на договаряща държава, както и всички последващи техни изменения трябва да се съобщават колкото е възможно по-скоро на останалите договарящи държави и на Международната организация за гражданско въздухоплаване.

b) Всяка договаряща държава си запазва също и правото в изключителни случаи или при извънредни обстоятелства, или в интерес на обществената безопасност незабавно да ограничи или забрани временно прелитането над цялата или над която и да е част от нейната територия, при условие че такова ограничение или забрана ще се прилага по отношение на въздухоплавателните средства на всички други държави без разлика на националността.

с) Всяка договаряща държава може съгласно разпоредбите, които е свободна да приеме, да изиска от всяко въздухоплавателно средство, влизащо в районите, споменати в букви "а" или "b", да извърши кацане възможно най-скоро след това на някое определено летище на нейната територия.

Член 10

Кацане на митническо летище

С изключение на случая, когато съгласно условията на тази конвенция или на специално разрешение на въздухоплавателните средства е позволено да прелитат над територията на някоя договаряща държава без кацане, всяко въздухоплавателно средство, което влиза в територията на договаряща държава, трябва, ако разпоредбите на тази държава изискват това, да кацне на летище, определено от тази държава за извършване на митнически или друг преглед. При излитане от територията на договаряща държава такова въздухоплавателно средство трябва да излети от определено по подобен начин митническо летище. Подробности за всички летища, определени като митнически, се публикуват от държавата и се изпращат на Международната организация за гражданско въздухоплаване, учредена съгласно разпоредбите на част II от тази конвенция, за да бъдат съобщени на всички други договарящи държави.

Член 11

Приложимост на разпоредбите за въздухоплаване

Съгласно условията на тази конвенция законите и разпоредбите на договарящата държава, отнасящи се до допускането до и заминаването от нейна територия на въздухоплавателни средства, заети в международното въздухоплаване, или до експлоатацията и въздушната навигация на такива средства, докато са в границите на нейната територия, се прилагат по отношение на въздухоплавателните средства на всички договарящи държави без разлика на националността им и се спазват от такива въздухоплавателни средства при влизането във и заминаването от или по време на пребиваването им на територията на тази държава.

Член 12

Правила за полети

Всяка договаряща държава се задължава да вземе мерки, гарантиращи, че всяко въздухоплавателно средство, прелитащо над територията й или извършващо маневри над нея, и че всяко въздухоплавателно средство, което носи нейните национални знаци, където и да се намира то, ще спазва действащите в тази държава правила и разпоредби, отнасящи се до полета и маневрирането на въздухоплавателните средства. Всяка договаряща държава се задължава да следи, щото нейните съответни разпоредби са съобразени в най-голяма степен с тези, установени от тази конвенция към даден момент. Над открито море действат правилата, установени от тази конвенция. Всяка договаряща държава се задължава да гарантира търсенето на съдебна отговорност от всички лица, нарушаващи действащите разпоредби.

Член 13

Разпоредби за влизане и освобождаване

Законите и разпоредбите на договарящата държава относно допускането до или заминаването от нейна територия на пътници, екипажи или товари на въздухоплавателни средства, като например разпоредби, свързани с влизането, освобождаването, имиграцията, паспортите, митата и карантината, се спазват от или от името на такива пътници, екипажи или стоки при влизането във или заминаването от или по време на престоя на територията на тази държава.

Член 14

Предотвратяване на разпространението на болести

Всяка договаряща държава се съгласява да вземе ефективни мерки за предотвратяване на разпространението посредством въздушния транспорт на холера, тиф (епидемичен), вариола, жълта треска, чума, както и всякаква друга инфекциозна болест, която договарящата държава реши да определи към даден момент, и с тази цел договарящите държави постоянно ще се консултират с органите, занимаващи се с международното регламентиране на мерките за санитарния надзор, приложими към въздухоплавателните средства. Такива консултации не трябва да бъдат пречка за прилагането на която и да е съществуваща международна конвенция в тази област, по която договарящите държави са страни.

Член 15

Летищни и други сходни такси

Всяко летище на една договаряща държава, което е открито за обществено ползване от нейните национални въздухоплавателни средства, ще бъде също така открито при равни условия за въздухоплавателните средства на всички други договарящи държави съгласно разпоредбите на чл. 68. Подобни равни условия се прилагат при използването от въздухоплавателните средства на всяка договаряща държава на всички средства за обслужване на въздушното движение, включително радио- и метеорологически услуги, които могат да бъдат предоставени за обществено ползване за безопасността и бързината на въздухоплаването.

Всички такси, които една договаряща държава може да наложи или да разреши да бъдат наложени за използването на такива летища и средства за обслужване на въздушното движение от въздухоплавателните средства на коя да е друга договаряща държава, не трябва да бъдат по-високи:

а) по отношение на въздухоплавателни средства, незаети с редовни международни въздушни услуги - от онези такси, които биха се заплащали от нейните национални въздухоплавателни средства от същия клас, извършващи подобни услуги, и

b) по отношение на въздухоплавателни средства, заети с редовни международни въздушни услуги - от таксите, които биха се заплащали от нейните национални въздухоплавателни средства, извършващи подобни международни въздушни услуги.

Всички такива такси се публикуват и съобщават на Международната организация за гражданско въздухоплаване. В случай на възражение от страна на някоя заинтересувана договаряща държава наложените такси за използването на летищата и другите съоръжения ще бъдат преразгледани от съвета, който ще докладва и ще направи съответните препоръки към въпросната държава или държави. Никоя договаряща държава няма да налага такси, налози или други плащания само за правото на транзит над или влизане във или излизане от нейната територия на всяко въздухоплавателно средство на договаряща държава или на лица, или имущество, които то пренася.

Член 16

Преглед на въздухоплавателните средства

Компетентните власти на всяка една от договарящите държави имат право, без да предизвикват с това излишно забавяне, да преглеждат въздухоплавателните средства на другите договарящи държави при кацане или излитане и да проверяват удостоверенията и другите документи, изисквани по тази конвенция.

Член 17

Националност на въздухоплавателните средства

Въздухоплавателните средства имат националността на държавата, в която са регистрирани.

Член 18

Двойна регистрация

Въздухоплавателното средство не може да бъде валидно регистрирано в повече от една държава, но неговата регистрация може да бъде променена от една държава в друга.

Член 19

Национални закони, регламентиращи вписването в регистъра

Вписването в регистъра или промяната на регистрацията на въздухоплавателното средство в която и да е договаряща държава се извършва според нейните закони и разпоредби.

Член 20

Носене на опознавателни знаци

Всяко въздухоплавателно средство, което участва в международното въздухоплаване, носи съответните си национални и регистрационно-опознавателни знаци.

Член 21

Оповестяване на регистрацията

Всяка договаряща държава се задължава да представя при поискване на всяка друга договаряща държава или на Международната организация за гражданско въздухоплаване информация относно регистрацията и собствеността на всяко конкретно въздухоплавателно средство, регистрирано в тази държава. Освен това всяка договаряща държава представя доклади на Международната организация за гражданско въздухоплаване в съответствие с разпоредбите, които последната може да определи, като представя такива съответни данни, каквито могат да бъдат дадени във връзка със собствеността и контрола на въздухоплавателните средства, регистрирани в тази държава и обичайно заети в международното въздухоплаване. При поискване Международната организация за гражданско въздухоплаване предоставя така получените от нея данни на другите договарящи държави.

Член 22

Опростяване на формалностите

Всяка договаряща държава се задължава да приеме всички възможни мерки чрез издаване на специални разпоредби или по друг начин, за да облекчи и ускори въздушната навигация на въздухоплавателните средства между териториите на договарящите държави и да предотврати ненужните закъснения на въздухоплавателни средства, екипажи, пътници и товари, особено при прилагането на законите, свързани с имиграцията, карантината, митниците и разрешителните.

Член 23

Митнически и имиграционни процедури

Всяка договаряща държава се задължава, доколкото е практически възможно, да установи митнически и имиграционни процедури, засягащи международното въздухоплаване, в съответствие с практиката, установена или препоръчана към даден момент съгласно тази конвенция. Нищо в тази конвенция не може да се тълкува като пречка за създаване на летища, освободени от митнически преглед.

Член 24

Мита

а) Всяко въздухоплавателно средство, извършващо полет за, от или през територията на друга договаряща държава, ще бъде допускано, временно освободено от мита съгласно митническите разпоредби на държавата. Горивата, смазочните материали, резервните части, постоянното оборудване и самолетните запаси, намиращи се на борда на въздухоплавателно средство на договаряща държава при пристигане на територията на друга договаряща държава и останали на борда при напускане територията на тази държава, се освобождават от мита, такси за инспектиране и други подобни национални или местни налози и плащания. Това освобождаване няма да се прилага за никакви разтоварени количества стоки освен в съответствие с митническите разпоредби на държавата, които могат да изискат те да бъдат пазени под митнически надзор.

b) Резервните части и оборудването, които се внасят на територията на договаряща държава, за да се монтират или използват на въздухоплавателно средство на друга договаряща държава, заето в международното въздухоплаване, се освобождават от мита съобразно разпоредбите на съответната държава, които могат да предвиждат тези предмети да се пазят под митнически надзор и контрол.

Член 25

Въздухоплавателни средства, търпящи бедствие

Всяка договаряща държава се задължава да вземе такива мерки за оказване на помощ на въздухоплавателно средство, търпящо бедствие на нейна територия, каквито сметне за практически приложими, и да разреши под контрола на собствените си компетентни власти на собствениците на въздухоплавателното средство или на властите на държавата, в която е регистрирано това въздухоплавателно средство, да предприемат такива мерки за помощ, каквито обстоятелствата налагат. Всяка договаряща държава, предприемаща издирване на изчезнало въздухоплавателно средство, трябва да участва в такива координирани действия, каквито са препоръчани към даден момент съгласно тази конвенция.

Член 26

Разследване на злополуки

В случай на злополука с въздухоплавателно средство на договаряща държава, възникнала на територията на друга договаряща държава и причинила смърт или сериозно нараняване или предизвикваща сериозен технически дефект на въздухоплавателното средство или на аеронавигационните съоръжения, държавата, на чиято територия е станала злополуката, започва разследване на обстоятелствата около злополуката в съответствие, доколкото нейното законодателство позволява това, с процедурата, която може да бъде препоръчана от Международната организация за гражданско въздухоплаване. На държавата, в която е регистрирано въздухоплавателното средство, трябва да бъде предоставена възможност да назначи наблюдатели, които да присъстват при разследването, като държавата, провеждаща разследването, изпраща доклада и заключенията по въпроса на тази държава.

Член 27

Освобождаване от конфискация в случай

на иск за нарушено патентно право

а) При осъществяване на международни въздушни съобщения всяко разрешено влизане на въздухоплавателно средство на една договаряща държава на територията на друга договаряща държава или разрешен транзит през територията на тази държава, със или без кацане, няма да бъде причина за конфискуване или задържане на въздухоплавателното средство или за предявяване на какъвто и да е иск към собственика или владелеца на последното, или за каквато и да е друга намеса от страна на или от името на тази държава или на което и да е друго лице, намиращо се в нея, на основание, че конструкцията, механизмът, частите, принадлежностите или експлоатацията на въздухоплавателното средство нарушава някой патент, конструкция или модел, надлежно издаден или регистриран в държавата, на чиято територия е влязло въздухоплавателното средство, като при това се приема, че в никакъв случай няма да се иска залог във връзка с горепосоченото освобождаване от конфискация или задържане на въздухоплавателното средство в държавата, в която е влязло такова въздухоплавателно средство.

b) Разпоредбите на буква "а" се прилагат и в случаите на складиране на резервни части, запасно оборудване за въздухоплавателното средство, както и по отношение на правото те да се използват и инсталират при ремонта на въздухоплавателното средство на договарящата държава на територията на която и да е друга договаряща държава, при условие че никоя патентована част или оборудване, складирани по този начин, няма да се продават или разпространяват вътре в страната или да се изнасят с търговска цел от договарящата държава, в която е влязло въздухоплавателното средство.

с) Предимствата, които предвижда този член, се отнасят само до онези държави, страни по тази конвенция, които са: 1) страни по Международната конвенция за защита на индустриалната собственост и по всички поправки към нея; или 2) имат влезли в сила патентни закони, които признават и осигуряват подходяща защита на изобретенията, направени от граждани на други държави, страни по тази конвенция.

Член 28

Съоръжения за обслужване на въздушното движение

и стандартни системи

Всяка договаряща държава се задължава, доколкото сметне това за практически осъществимо:

а) да предостави на своята територия летища, радиоуслуги, метеорологическо обслужване, както и други аеронавигационни средства за облекчаване на международното въздухоплаване в съответствие със стандартите и практиката, които са препоръчани или установени към даден момент от тази конвенция;

b) да приеме и въведе в действие подходящи стандартни системи за процедури за свръзка, кодове, опознавателни знаци, сигнали, осветяване и друга експлоатационна практика и правила, които могат да бъдат препоръчани или установени към даден момент от тази конвенция;

с) да сътрудничи в международни мероприятия за публикуване на аеронавигационни карти и схеми в съответствие със стандартите, които могат да бъдат препоръчани или установени към даден момент от тази конвенция.

Член 29

Документи, които трябва да се намират на борда

на въздухоплавателното средство

На борда на всяко въздухоплавателно средство на договаряща държава, заето в международно въздухоплаване, трябва да се намират следните документи в съответствие с условията, предписани от тази конвенция:

а) свидетелство за регистрация;

b) удостоверение за летателна годност;

с) съответни свидетелства за правоспособност за всеки член на екипажа;

d) борден дневник;

е) ако въздухоплавателното средство има радиоапаратура - разрешение за бордова радиостанция;

f) ако на борда на въздухоплавателното средство се намират пътници - списък на техните имена и означение на местата - откъде и закъде пътуват;

д) ако на въздухоплавателното средство има товар - манифест и подробни декларации за товара.

Член 30

Радиооборудване на въздухоплавателното средство

а) Въздухоплавателно средство на всяка една договаряща държава може да носи радиопредавателна апаратура във или над територията на други договарящи държави само ако съответните власти на държавата, в която е регистрирано въздухоплавателното средство, са издали разрешение да се монтира и експлоатира такава апаратура. Използването на радиопредавателна апаратура в границите на договарящата държава, над чиято територия се прелита, трябва да отговаря на правилата, предписани от тази държава.

b) Право да използват радиопредавателната апаратура имат само онези членове от екипажа на самолета, които са снабдени със специално разрешително за това, издадено от съответните власти на държавата, в която е регистрирано въздухоплавателното средство.

Член 31

Удостоверения за летателна годност

Всяко въздухоплавателно средство, заето в международното въздухоплаване, трябва да бъде снабдено с удостоверение за летателна годност, издадено или признато за валидно от държавата, в която е регистрирано то.

Член 32

Свидетелства за правоспособност на авиационния персонал

а) Пилотът на всяко въздухоплавателно средство и другите членове на екипажа на въздухоплавателното средство, заето в международното въздухоплаване, трябва да бъдат снабдени с удостоверения за компетентност и със свидетелства за правоспособност, издадени или признати за валидни от държавата, в която е регистрирано въздухоплавателното средство.

b) Всяка договаряща държава си запазва правото да откаже да признае, когато това е свързано с полет над нейната територия, удостоверенията за компетентност и свидетелствата за правоспособност, издадени на който и да е неин гражданин от друга договаряща държава.

Член 33

Признаване на удостоверенията и

свидетелствата за правоспособност

Удостоверенията за летателна годност, удостоверенията за компетентност и свидетелствата за правоспособност, издадени или признати за валидни от договарящата държава, в която е регистрирано въздухоплавателното средство, се признават за валидни от другите договарящи държави, при условие че изискванията, при които са били издадени или признати за валидни такива удостоверения или свидетелства за правоспособност, отговарят на или надвишават минималните стандарти, установени към даден момент съгласно тази конвенция.

Член 34

Бордни дневници

На всяко въздухоплавателно средство, заето в международното въздухоплаване, трябва да се води борден дневник, в който се вписват подробности за въздухоплавателното средство, за неговия екипаж и за всеки рейс, и то под такава форма, каквато е определена към даден момент съгласно тази конвенция.

Член 35

Ограничения по отношение на товарите

а) Никакви военни муниции или военно снаряжение не могат да бъдат превозвани във вътрешността на или над една държава с въздухоплавателно средство, заето в международното въздухоплаване, освен с разрешение на тази държава. Всяка държава определя с вътрешни разпоредби какво съставлява военни муниции или военно снаряжение за целите на този член, като съответно се взимат предвид, с цел уеднаквяване, онези препоръки, които Международната организация за гражданско въздухоплаване може да направи към даден момент.

b) Всяка договаряща държава си запазва правото с оглед на опазването на обществения ред и безопасност да регулира или забранява превозването на или над своята територия на предмети, различни от онези, изброени в буква "а", при условие че няма да прави разлика между нейните собствени въздухоплавателни средства, заети в международното въздухоплаване, и въздухоплавателните средства на другите държави, заети със същото; както и при условие, че няма да бъдат налагани никакви ограничения, които могат да попречат на превозването и използването във въздухоплавателните средства на апаратура, необходима за управлението или навигацията на същите, както и за безопасността на екипажа или пътниците.

Член 36

Фотоапаратура

Всяка договаряща държава може да забрани или регулира използването на фотоапаратура на въздухоплавателните средства, прелитащи над нейната територия.

Член 37

Приемане на международни стандарти и процедури

Всяка договаряща държава се задължава да подпомага осигуряването на максимално възможната степен на еднаквост на разпоредбите, стандартите, процедурите и организацията, отнасящи се до въздухоплавателните средства, авиационния персонал, въздушните трасета и спомагателните служби във всички области, в които такова уеднаквяване ще улесни и подобри въздухоплаването.

С оглед на това Международната организация за гражданско въздухоплаване приема и изменя съобразно необходимостта към даден момент международните стандарти и препоръчителната практика и процедури, отнасящи се до:

а) системите за връзка и средствата за обслужване на въздушното движение, в това число и наземните знаци;

b) характеристиките на летищата и зоните за кацане;

с) правилата, регулиращи полетите, и практиката за управление на въздушното движение;

d) издаването на свидетелства за правоспособност на оперативния и техническия персонал;

е) летателната годност на въздухоплавателните средства;

f) регистрирането и идентифицирането на въздухоплавателните средства;

g) събирането и обмена на метеорологическа информация;

h) бордните дневници;

i) аеронавигационните карти и схеми;

j) митническите и имиграционните формалности;

k) въздухоплавателните средства, търпящи бедствие, и разследването на злополуките,

както и такива други въпроси, които засягат безопасността, редовността и ефективността на въздухоплаването, каквито могат да бъдат сметнати за подходящи към даден момент.

Член 38

Отклонения от международните стандарти и процедури

Всяка държава, която прецени, че е невъзможно да се съобразява във всички отношения с подобен международен стандарт или процедура или да приведе своите собствени разпоредби или практика в пълно съответствие с който и да е международен стандарт или процедура след изменение на последните, или която сметне за необходимо да приеме разпоредби или практика, отличаващи се в някакво конкретно отношение от тези, които са установени с даден международен стандарт, трябва незабавно да уведоми Международната организация за гражданско въздухоплаване за различията между нейната собствена практика и установената с международния стандарт такава. В случай на изменение на международните стандарти всяка държава, която не внесе съответните изменения в своите собствени разпоредби или практика, трябва да уведоми за това съвета в течение на 60 дни след приемането на изменението на международния стандарт или трябва да посочи действието, което предлага да предприеме. Във всеки подобен случай съветът незабавно уведомява всички други държави за съществуващото различие по една или повече характеристики между международния стандарт и съответната национална практика на тази държава.

Член 39

Бележки върху удостоверенията и

свидетелствата за правоспособност

а) Всяко въздухоплавателно средство или част от него, по отношение на което съществува международен стандарт за годност за полети и което в някакво отношение не отговаря на този стандарт по време на издаването на удостоверението му, трябва да има нанесен като заверка върху своето удостоверение за летателна годност или отделно приложен към него пълен списък на всички части, неотговарящи на стандартите.

b) Всяко лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, което не отговаря напълно на изискванията, описани в международния стандарт към този клас свидетелство или удостоверение, което той притежава, трябва да има нанесен като заверка върху своето свидетелство за правоспособност или приложен към него пълен списък на всички данни, по които то не отговаря на тези изисквания.

Член 40

Валидност на заверените удостоверения

и свидетелства за правоспособност

Нито едно въздухоплавателно средство, както и нито един член на екипажа, притежаващ заверено по такъв начин удостоверение или свидетелство, не може да участва в международното въздухоплаване освен с разрешение на държавата или държавите, на чиято територия влиза. Регистрирането или използването на всяко такова въздухоплавателно средство или на коя да е част от него, притежаваща такова удостоверение, в която и да е държава, различна от тази, в която първоначално е било издадено удостоверението, се извършва по усмотрение на държавата, в която е внесено въздухоплавателното средство или част от него.

Член 41

Признаване на съществуващите стандарти за летателна годност

Разпоредбите на тази глава не се прилагат нито за въздухоплавателните средства, нито за авиационното оборудване на такива типове въздухоплавателни средства, чийто прототип е бил представен на съответните компетентни национални власти за издаване на удостоверение преди изтичането на 3 години след датата на приемане на международния стандарт за летателна годност на такова оборудване.

Член 42

Признаване на съществуващите стандарти за компетентност

на авиационния персонал

Разпоредбите на тази глава няма да се прилагат към авиационния персонал, чиито свидетелства за правоспособност първоначално са били издадени преди изтичането на едногодишен срок от първото приемане на международния стандарт за квалификация на такъв авиационен персонал. Те се прилагат обаче при всички случаи към авиационния персонал, чиито свидетелства за правоспособност остават в сила в течение на 5 години от датата на приемане на такъв стандарт.

Член 43

Наименование и структура

С тази конвенция се създава организация, наричана Международна организация за гражданско въздухоплаване. Тя се състои от събрание, съвет, както и от такива други органи, каквито могат да бъдат необходими.

Член 44

Цели

Целите и задачите на организацията са да развива принципите и техниката на международното въздухоплаване и да съдейства за планирането и развитието на международния въздушен транспорт по такъв начин, че:

а) да осигури безопасното и организираното развитие на международното гражданско въздухоплаване в света;

b) да насърчи изкуството да се конструират въздухоплавателни средства и да се експлоатират за мирни цели;

с) да насърчи развитието на въздушни трасета, летища и средства за обслужване на въздушното движение за международното гражданско въздухоплаване;

d) да отговори на нуждите на народите в света за сигурен, редовен, ефективен и икономичен въздушен транспорт;

е) да избегне икономически загуби, предизвикани от неразумна конкуренция;

f) да осигури пълно зачитане на правата на договарящите държави, както и това, щото всяка договаряща държава да има равни възможности да експлоатира международни въздушни линии;

g) да избегне дискриминацията между договарящите държави;

h) да подобри безопасността на полетите при международното въздухоплаване;

i) да подпомага развитието на всички страни на международното гражданско въздухоплаване като цяло.

Член 45

Постоянно седалище

Постоянното седалище на организацията е на място, което се определя от заключителната среща на Временното събрание на Временната международна организация за гражданско въздухоплаване, създадена с Временния договор за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Чикаго на 7.XII.1944 г. Седалището може временно да бъде преместено на друго място по решение на съвета, а ако преместването не е временно - по решение на събранието, като такова решение трябва да бъде взето от такъв брой гласове, какъвто определи събранието. Така определеният брой гласове не може да бъде по-малък от три пети от общия брой на договарящите държави.

Член 46

Първа сесия на събранието

Първата сесия на събранието се свиква от Временния съвет на гореспоменатата Временна организация веднага след влизането на конвенцията в сила, като времето и мястото на сесията се определят от Временния съвет.

Член 47

Правно положение

Върху територията на всяка договаряща държава организацията ще се ползва с необходимото за изпълнение на нейните функции правно положение. На нея трябва да й бъдат предоставени всички права на юридическо лице навсякъде, където това е съвместимо с конституцията и законите на съответната държава.

Член 48

Сесии на събранието и гласуване

а) Събранието се събира не по-малко от един път на 3 години и се свиква от съвета в подходящо време и на подходящо място. Извънредна сесия на събранието може да се свиква по всяко време от съвета или по искане на не по-малко от една пета от общия брой договарящи държави, отправено до генералния директор.

b) Всички договарящи държави имат еднакви права на представителство на сесиите на събранието и всяка договаряща държава има право на един глас. Делегатите, които представляват договарящите държави, могат да бъдат подпомагани от технически съветници, които могат да участват в заседанието без право на глас.

с) За наличието на кворум при провеждането на заседанията на събранието е необходимо присъствието на мнозинството от договарящите държави. Освен ако не е предвидено друго в тази конвенция, решенията на събранието се взимат с мнозинство на подадените гласове.

Член 49

Пълномощия и задължения на събранието

Пълномощията и задълженията на събранието са следните:

а) да избира на всяка сесия свой президент и други служители;

b) да избира договарящи държави, които да бъдат представени в съвета съгласно разпоредбите на глава IХ;

с) да проучва докладите на съвета и да предприема подходящи действия по тях и да решава всички въпроси, отправени към него от съвета;

d) да определя своите собствени процедурни правила и да създава такива помощни комисии, каквито счете за необходими или желателни;

е) да гласува годишните бюджети и да определя финансовите мероприятия на организацията в съответствие с разпоредбите на глава ХII;

f) да ревизира разходите и одобрява сметките на организацията;

g) да предава, по негово усмотрение, на Съвета, на помощните комисии или на който и да е друг орган всеки въпрос, влизащ в неговата компетентност;

h) да делегира на Съвета пълномощията и властта, необходими или желателни за изпълнението на задълженията на организацията, и да оттегля или изменя по всяко време тези делегирани права;

i) да изпълнява съответните разпоредби на глава ХIII;

j) да разглежда предложения за изменение на разпоредбите на тази конвенция или за внасяне на поправки в нея и ако ги одобри, да ги препоръча на договарящите държави в съответствие с разпоредбите на глава ХХI;

k) да се занимава с всеки въпрос от компетентността на организацията, с който съветът не е изрично натоварен.

Член 50

Състав и избор на съвета

а) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2003 г., в сила от 05.11.2003 г.) Съветът е постоянен орган, отговорен пред събранието. Той се състои от тридесет и шест договарящи държави, които се избират от събранието. Изборът се провежда на първата сесия на събранието, а след това на всеки 3 години, като избраните по такъв начин членове на съвета изпълняват длъжността си до следващите избори.

b) При избирането на членовете на съвета събранието трябва да осигури съответно представителство на:

1) държавите, които имат ръководна роля във въздушния транспорт;

2) държавите, невключени по друг начин, които допринасят най-много за предоставянето на съоръжения за международното гражданско въздухоплаване;

3) държавите, невключени по друг начин, чието включване гарантира представителството в съвета на всички основни географски райони в света. Всяко вакантно място в съвета трябва да бъде попълнено от събранието във възможно най-кратък срок. Всяка договаряща държава, избрана от съвета за тази цел, ще бъде представена в него до изтичането на срока на представителство на нейния предшественик.

с) Никой представител на договаряща държава в съвета не може да взима активно участие в експлоатацията на каквато и да било международна въздушна услуга или да има финансови интереси в такава услуга.

Член 51

Президент на съвета

Съветът избира президент за срок 3 години. Той може да бъде преизбиран. Той няма право на глас. Съветът избира измежду своите членове един или няколко вицепрезидента, които, в случай че изпълняват функциите на президент, запазват правото си на глас. Не е задължително президентът да се избира само измежду членовете на съвета. Обаче в случай, че за президент се избере член на съвета, неговото място в съвета ще се счита за вакантно и трябва да бъде попълнено от държавата, която той представлява. Задълженията на президента са:

а) да свиква заседания на съвета, на Комитета за въздушен транспорт и на Комисията по въздухоплаването;

b) да представлява съвета; и

с) да изпълнява от името на съвета онези функции, които съветът му възложи.

Член 52

Гласуване в съвета

Решенията на съвета трябва да бъдат одобрени от мнозинството от неговите членове. Съветът може да делегира своите пълномощия по отношение на даден въпрос на комитет, съставен от негови членове. Решенията на всеки комитет на съвета могат да бъдат обжалвани пред съвета от всяка заинтересувана договаряща държава.

Член 53

Участие без право на глас

Всяка договаряща държава може да участва без право на глас в разглеждането от съвета и от неговите комитети и комисии на всеки въпрос, който конкретно засяга нейните интереси. Никой член на съвета не може да участва в гласуването, когато съветът разглежда спор, по който той е страна.

Член 54

Задължителни функции на съвета

Съветът е длъжен:

а) да представя годишни доклади на събранието;

b) да изпълнява указанията на събранието и да изпълнява функциите и задълженията, които са му възложени от тази конвенция;

с) да определя своята организационна структура и процедурни правила;

d) да възложи и определи задълженията на Комитета за въздушен транспорт, който се избира измежду членовете на съвета и отговаря пред последния;

e) да създаде Въздухоплавателна комисия в съответствие с разпоредбите на глава Х;

f) да управлява финансите на организацията съгласно разпоредбите на глави XII и ХV;

g) да определя възнаграждението на президента на съвета;

h) да назначава главното изпълнително длъжностно лице, което ще се нарича генерален секретар, и да се грижи за назначаването на такъв друг персонал, какъвто може да се окаже необходим в съответствие с разпоредбите на глава ХI;

i) да изисква, събира, изучава и публикува сведения, отнасящи се до развитието на въздухоплаването и осъществяването на международните въздушни услуги, включително и сведения за разходите по експлоатацията и подробности за субсидиите, които авиолиниите получават от обществените фондове;

j) да докладва на договарящите държави за всяко нарушение на тази конвенция, както и за всяко неизпълнение на препоръки или решения на съвета;

k) да докладва на събранието за всички нарушения на тази конвенция в онези случаи, когато една договаряща държава не е предприела съответни мерки в рамките на разумен срок, след като й е било съобщено съответното нарушение;

l) да приема в съответствие с разпоредбите на глава VI международни стандарти и препоръчителна практика, като за по-голямо удобство ги определи като приложения към тази конвенция, и да уведомява всички договарящи държави за предприетите действия;

m) да разглежда препоръките на Въздухоплавателната комисия за поправки в приложенията и да предприема действия в съответствие с разпоредбите на глава ХХ;

n) да разглежда всеки въпрос, свързан с конвенцията, който някоя от договарящите държави отнесе до него.

Член 55

Факултативни функции на съвета

Съветът може:

а) където е подходящо и ако опитът покаже, че е желателно, да създаде подчинени комисии по въздушния транспорт на регионална или друга основа и да определи групи държави или авиолинии, с които или посредством които може да работи, за да улесни осъществяването на целите на тази конвенция;

b) да делегира на Въздухоплавателната комисия допълнителни задължения към установените с тази конвенция, както и да отменя или изменя по всяко време делегираните по такъв начин задължения;

с) да провежда проучвания по всички въпроси на въздушния транспорт и въздухоплаването от международно значение, да съобщава резултатите от своите проучвания на договарящите държави и да съдейства за размяна на сведения между договарящите държави по всички въпроси, отнасящи се до въздушния транспорт и до въздухоплаването;

d) да проучва всякакви въпроси, отнасящи се до организацията и експлоатацията на международния въздушен транспорт, в това число и въпросите на международната собственост и експлоатацията на международните въздушни услуги по основните маршрути, и да внася в събранието предложения по тях;

e) да проучва по молба на която и да е договаряща държава всяка ситуация, която може да доведе до преодолими пречки за развитието на международното въздухоплаване, и след съответното разследване да изготви такива доклади, каквито счете за желателно.

Член 56

Представяне на кандидатури и назначаване на комисията

(Изм. - ДВ, бр. 82 от 2005 г., в сила от 18.04.2005 г.) Въздухоплавателната комисия се състои от деветнадесет членове, назначени от съвета измежду лица, чиито кандидатури са представени от договарящите държави. Тези лица трябва да имат подходяща квалификация и опит в теорията и практиката на въздухоплаването. Съветът кани всички договарящи държави да представят кандидатури. Президентът на Въздухоплавателната комисия се назначава от съвета.

Член 57

Задължения на комисията

Комисията по въздухоплаването:

а) разглежда и препоръчва на съвета да приеме изменения на приложенията към тази конвенция;

b) създава технически подкомисии, в които всяка договаряща държава може да бъде представена в случай, че желае това;

с) консултира съвета относно събирането и предоставянето на договарящите държави на онези сведения, които сметне за необходими и полезни за развитието на въздухоплаването.

Член 58

Назначаване на персонала

При спазване на правилата, установени от събранието, и на разпоредбите на тази конвенция съветът определя начина на назначаване и освобождаване от работа, обучението, заплатата, издръжката и условията на работа на генералния секретар и на останалия персонал на организацията и може да наема на работа или да използва услугите на граждани на всяка от договарящите държави.

Член 59

Международен характер на персонала

Президентът на съвета, генералният секретар, както и останалият персонал няма да искат или да получават инструкции във връзка с изпълнението на своите задължения от каквито и да било власти извън организацията. Всяка договаряща държава се задължава напълно да уважава международния характер на задълженията на персонала и да не се опитва да влияе върху когото и да е от своите граждани при изпълнение на неговите служебни задължения.

Член 60

Имунитети и привилегии на персонала

Всяка договаряща държава се задължава, доколкото позволява нейната конституционна процедура, да представи на президента на съвета, на генералния секретар и на останалия персонал на организацията такива имунитети и привилегии, с каквито се ползва съответният персонал на другите междудържавни международни организации. Ако бъде постигнато общо международно споразумение за имунитетите и привилегиите на международните служители, имунитетите и привилегиите, предоставени на президента, генералния секретар и останалия персонал на организацията, трябва да съответстват на имунитетите и привилегиите, предоставени от това общо международно споразумение.

Член 61

Бюджет и разпределение на разходите

Съветът представя пред събранието годишните бюджети, годишните баланси и оценки на всички приходи и разходи. Събранието гласува бюджетите с всички онези изменения, които сметне за необходимо да внесе, и с изключение на разпределенията по глава XV разпределението на разходите на организацията между държавите, които са изразили съответно съгласие, на база, която определя към даден момент.

Член 62

Временно лишаване от право на глас

Събранието може временно да отнеме правото на глас както в събранието, така и в съвета на всяка договаряща държава, която не изпълни в разумни срокове своите финансови задължения към организацията.

Член 63

Разходите на делегациите и на други представители

Всяка договаряща държава поема разходите на своята делегация на събранието, както и възнаграждението, пътните и другите разходи на всяко лице, което тя назначава на служба в съвета, както и на своите кандидати или представители във всички спомагателни комитети или комисии на организацията.

Член 64

Споразумения за опазване на сигурността

По отношение на свързаните с въздухоплаването въпроси, намиращи се в сферата на нейната компетентност и засягащи непосредствено международната сигурност, организацията може по решение на събранието да сключва съответни споразумения с всяка организация с обща компетентност, учредена от държавите в света, с оглед на опазването на мира.

Член 65

Споразумения с други международни организации

От името на организацията съветът може да встъпва в споразумения с други международни организации за поддържането на общи служби и на общи споразумения относно персонала и с одобрението на събранието може да сключва такива други спогодби, които биха могли да улеснят работата на организацията.

Член 66

Функции, свързани с други спогодби

а) Освен това организацията изпълнява функциите, които са й възложени от Спогодбата за международни транзитни въздушни услуги и от Спогодбата за международен въздушен транспорт, съставени в Чикаго на 7 декември 1944 г., в съответствие с техните разпоредби и условия.

b) Членове на събранието и на съвета, които не са се присъединили към Спогодбата за международни транзитни въздушни услуги или към Спогодбата за международен въздушен транспорт, съставени в Чикаго на 7 декември 1944 г., няма да имат право на глас по какъвто и да е въпрос, отнесен до събранието или до съвета, съгласно разпоредбите на съответната спогодба.

Член 67

Представяне на отчети в съвета

Всяка договаряща държава се задължава нейните международни авиокомпании да представят на съвета в съответствие с определените от него изисквания доклади за трафика, статистиката на разходите и финансовите отчети, в които освен другите пера трябва да бъдат посочени всичките им постъпления, както и източниците на тези постъпления.

Член 68

Определяне на маршрутите и летищата

Всяка договаряща държава може съгласно разпоредбите на тази конвенция да определя в границите на своята територия маршрута, който трябва да следват въздухоплавателните средства при изпълнение на всяка международна въздушна услуга, както и летищата за извършване на такива услуги.

Член 69

Подобряване на средствата за обслужване на въздушното движение

Ако съветът е на мнение, че съществуващите или заплануваните летища или други средства за обслужване на въздушното движение, включително радио- и метеорологическо обслужване, на някоя от договарящите държави, не отговорят в разумна степен на изискванията за безопасна, редовна, ефективна и икономична експлоатация на международните въздушни линии, съветът ще се консултира непосредствено със съответната държава, както и с други засегнати държави с оглед да се намерят онези средства, с помощта на които да бъде поправено положението, и за тази цел може да прави препоръки. Нито една договаряща държава няма да бъде считана за виновна за нарушаване на тази конвенция, ако не изпълни тези препоръки.

Член 70

Финансиране на средствата за обслужване на въздушното движение

При възникване на обстоятелствата, предвидени в чл. 69, всяка договаряща държава може да сключи споразумение със съвета за реализирането на такива препоръки. Държавата може да реши да поеме всички разходи, свързани с подобно споразумение. Ако държавата вземе такова решение, съветът може да се съгласи, по молба на тази държава, да поеме въпросните разходи изцяло или отчасти.

Член 71

Осигуряване и поддържане на съоръжения от съвета

По молба на дадена договаряща държава съветът може да се съгласи да осигури, снабди с персонал, поддържа и управлява което и да е или всички летища и други средства за обслужване на въздушното движение, включително и радио- и метеорологично обслужване, които са необходими на нейна територия за безопасна, редовна, ефективна и икономична експлоатация на международните въздушни услуги на другите договарящи държави, и може да определя справедливи и разумни такси за ползването на предоставените средства.

Член 72

Придобиване или използване на земя

Там, където е необходима земя за съоръженията, финансирани изцяло или отчасти от съвета по искане на договаряща държава, тази държава трябва или сама да предостави съответната земя, като запази, ако желае, правото си на собственост върху нея, или да окаже съдействие за използването на такава земя от съвета при справедливи и разумни условия и в съответствие със законите на въпросната държава.

Член 73

Изразходване и разпределение на средствата

В рамките на средствата, които могат да бъдат предоставени на съвета от събранието съгласно глава XII, съветът може да извършва текущи разходи за целите, предвидени в тази глава, от общите фондове на организацията. Съветът разпределя капиталните фондове, необходими за целите, предвидени в тази глава, на предварително съгласувани части за разумен период от време между договарящите държави, които са съгласни и чиито авиокомпании използват съоръженията. Освен това съветът може да разпределя между държавите, които са съгласни на това, всякакви оборотни фондове съобразно необходимостта.

Член 74

Техническа помощ и оползотворяване на приходите

Ако по молба на дадена договаряща държава съветът авансира парични средства или предостави изцяло или отчасти летища или други съоръжения, споразумението може със съгласието на дадена държава да предвиди предоставянето на техническа помощ за общ контрол и експлоатация на летищата и другите съоръжения, както и изплащането от приходите, получени от експлоатацията на летищата и другите съоръжения, на разходите по тяхната експлоатация и на лихвите и амортизационните отчисления.

Член 75

Взимане във владение на съоръжения от съвета

Една договаряща държава може по всяко време да се откаже от всяко задължение, което е поела в съответствие с чл. 70, и да вземе във владение летищата и другите съоръжения, които съветът е оборудвал на територията й съгласно разпоредбите на чл. 71 и 72, като заплати на съвета такава сума, каквато по мнението на последния е приемлива при дадените обстоятелства. Ако държавата сметне, че определената от съвета сума е неприемлива, тя може да обжалва това решение на съвета пред събранието и събранието може да потвърди или измени решението на съвета.

Член 76

Възстановяване на парични средства

Парични средства, получени от съвета по реда на възстановяването въз основа на чл. 75 и от постъпленията от лихви и амортизационни плащания въз основа на чл. 74 в случаите, когато авансите са били първоначално отпуснати от държавите въз основа на чл. 73, ще бъдат възстановени на държавите, на които първоначално са били разпределени съгласно разпределението на вноските, направено от съвета.

Член 77

Допустими смесени организации за експлоатация

Нищо в тази конвенция не е пречка две или повече договарящи държави да учредят смесени организации за експлоатация в областта на въздушния транспорт или международни агенции за експлоатация и да обединяват дейността си по извършване на въздушни услуги по която и да е линия или в който и да е район. Такива организации или агенции и такива пулни услуги обаче се подчиняват на всички разпоредби на тази конвенция, включително и на онези, които се отнасят до регистрирането на спогодбите в съвета. Съветът решава по какъв начин разпоредбите на тази конвенция, отнасящи се до националността на въздухоплавателните средства, ще се прилагат спрямо въздухоплавателните средства, използвани от международни агенции за експлоатация.

Член 78

Функция на съвета

Съветът може да предложи на заинтересуваните договарящи държави да организират смесени организации за извършване на въздухоплавателни услуги по която и да е линия и в който и да е район.

Член 79

Участие в организации за експлоатация

Всяка държава може да участва в смесени организации за експлоатация или в пулни споразумения било чрез своето правителство, било чрез авиокомпания или компании, определени от нейното правителство. Само по усмотрение на самата заинтересувана държава собствеността на тези компании може да бъде изцяло държавна, частично държавна или частна.

Член 80

Парижка и Хаванска конвенция

Непосредствено след влизането в сила на тази конвенция всяка договаряща държава се задължава веднага да уведоми, че денонсира конвенцията за регулиране на въздушните полети, подписана в Париж на 13 октомври 1919 г., или Конвенцията за търговското въздухоплаване, подписана в Хавана на 20 февруари 1928 г., ако е страна по някоя от тях. Що се отнася до взаимоотношенията между договарящите държави, тази конвенция има предимство пред споменатите по-горе Парижка и Хаванска конвенция.

Член 81

Регистриране на съществуващите спогодби

Всички спогодби в областта на въздухоплаването, действащи в момента на влизане в сила на тази конвенция и сключени между една договаряща държава и която и да е друга държава или между авиокомпания на една договаряща държава и която и да е друга държава или компания на която и да е друга държава, трябва да бъдат незабавно регистрирани в съвета.

Член 82

Анулиране на споразумения, несъвместими с тази конвенция

Договарящите държави приемат, че тази конвенция анулира всички задължения и договорености между тях, които са несъвместими с нейните условия, и се задължават да не поемат никакви такива задължения и договорености. Договаряща държава, която, преди да стане член на организацията, е поела някакви задължения към някоя недоговаряща държава или към гражданин на договаряща или на недоговаряща държава, несъвместими с условията на тази конвенция, трябва да предприеме незабавно стъпки, за да се освободи от тези задължения. Ако една авиолиния на която и да е договаряща държава е поела някакви несъвместими задължения, държавата на нейната националност трябва да положи всички възможни усилия, за да осигури тяхното незабавно анулиране и при всички случаи трябва да ги прекрати веднага, след като такова действие може да бъде законно осъществено след влизането в сила на тази конвенция.

Член 83

Регистриране на нови споразумения

При условията на предходния член всяка договаряща държава може да сключва споразумения, които не противоречат на разпоредбите на тази конвенция. Всяко такова споразумение трябва незабавно да бъде регистрирано в съвета, който трябва да го оповести във възможно най-кратък срок.

Член 84

Разрешение на споровете

Ако някое разногласие между две или повече договарящи държави относно тълкуването или прилагането на тази конвенция и на нейните приложения не може да бъде разрешено чрез преговори, по искане на която и да е засегната от разногласието държава то трябва да бъде решено от съвета. Нито един член на съвета не може да участва в гласуването при разглеждането от съвета на спор, по който той е страна. При условията на чл. 85 всяка договаряща държава може да обжалва решението на съвета пред нарочен арбитражен съд, създаден по споразумение с другите страни по спора или пред Постоянната палата на Международния съд. За всяко обжалване съветът трябва да бъде уведомяван в срок 60 дни от момента на съобщаването на решението на съвета.

Член 85

Арбитражна процедура

Ако някоя договаряща държава - страна по спор, по който се обжалва решението на съвета, не е приела статута на Постоянната палата на Международния съд, и договарящите държави - страни по спора, не могат да се споразумеят относно избора на арбитражния съд, всяка една от договарящите държави - страни по спора, трябва да определи по един арбитър, които от своя страна ще посочат главен арбитър. Ако някоя от договарящите държави - страни по спора, не посочи арбитър в срок 3 месеца, считано от деня на обжалването, арбитърът трябва да бъде избран от името на тази държава от президента на съвета от списък, поддържан от съвета и включващ квалифицирани лица, които са на разположение. Ако в срок от 30 дни арбитрите не могат да се споразумеят за главния арбитър, президентът на съвета определя главен арбитър от споменатия по-горе списък. След това арбитрите и главният арбитър трябва съвместно да учредят арбитражния съд. Всеки арбитражен съд, учреден въз основа на този или на предходния член, определя своя собствена процедура и взима своите решения с мнозинство, при условие че съветът може да решава процедурни въпроси в случай на всяко забавяне, което е прекалено дълго по негово мнение.

Член 86

Обжалване

Ако съветът не реши друго, всяко решение на съвета относно това, дали дадена международна авиокомпания действа в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, трябва да остане в сила, освен ако не е отменено в резултат на обжалване. По всички други въпроси влизането в сила на решенията на съвета, ако бъдат обжалвани, ще бъде отложено дотогава, докато не бъде взето решение по жалбата. Решенията на Постоянната палата на Международния съд и на арбитражния съд са окончателни и имат задължителна сила.

Член 87

Санкции за неизпълнение на решение от авиолиния

Всяка договаряща държава се задължава да не допуска във въздушното пространство над своята територия експлоатацията на авиолиния от която и да е договаряща държава, ако съветът е решил, че съответната авиолиния не е в съответствие с влязло в сила решение, взето съгласно предходния член.

Член 88

Санкции за неизпълнение на решение от държава

Събранието лишава от право на глас в събранието и в съвета всяка договаряща държава, за която е установено, че не изпълнява разпоредбите на тази глава.

Член 89

Война и извънредни обстоятелства

В случай на война разпоредбите на тази конвенция няма да засягат свободата на действие на която и да е засегната договаряща държава, била тя воюваща или неутрална. Същият принцип се прилага спрямо всяка договаряща държава, която обяви състояние на вътрешно извънредно положение и уведоми съвета за това.

Член 90

Приемане на приложения и внасяне на поправки в тях

а) Приемането от съвета на приложенията, посочени в буква "l" на чл. 54, изисква съгласието на две трети от гласувалите в съвета на заседание, свикано за тази цел, след което те се съобщават от съвета на всяка договаряща държава. Всяко такова приложение или всяка поправка към дадено приложение влизат в сила след изтичането на тримесечен срок от тяхното съобщаване на съответните договарящи държави или след изтичането на по-продължителен срок, определен от съвета, освен ако през това време мнозинството от договарящите държави не заяви в съвета, че ги отхвърля.

b) Съветът незабавно уведомява всички договарящи държави за влизането в сила на всяко приложение или поправка към него.

Член 91

Ратификация на конвенцията

а) Тази конвенция подлежи на ратификация от подписалите я държави. Ратификационните документи се депозират в архивите на правителството на Съединените американски щати, което уведомява всички държави, подписали конвенцията, както и присъединилите се към нея държави за датата на депозирането.

b) След като двадесет и шест държави ратифицират тази конвенция, тя ще влезе в сила за тях на тридесетия ден след депозирането на двадесет и шестия документ. За всяка държава, която я ратифицира впоследствие, тя влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на нейния ратификационен документ.

с) Правителството на Съединените американски щати поема задължението да уведомява правителството на всяка подписала и присъединила се държава за датата на влизането в сила на тази конвенция.

Член 92

Присъединяване към конвенцията

а) Тази конвенция е открита за присъединяване на членовете на Организацията на обединените нации и на съюзените с тях държави, както и на държавите, останали неутрални в настоящия световен конфликт.

b) Присъединяването се осъществява чрез уведомяване, изпратено до правителството на Съединените американски щати, и влиза в сила на тридесетия ден след получаването на това уведомление от правителството на Съединените американски щати, което уведомява за това всички договарящи държави.

Член 93

Приемане на други държави

При условие, че бъдат одобрени от която и да е обща международна организация, създадена от народите в света за опазване на мира, държавите, за които се отнасят чл. 91 и чл. 92, буква "а", могат да бъдат приети да участват в тази конвенция, ако за това гласуват четири пети от участващите в събранието и при такива условия, каквито събранието определи, при условие че във всеки отделен случай е необходимо да се получи съгласието на всяка държава, окупирана или нападната през настоящата война от страна на държавата, която иска да бъде приета.

Член 93bis

а) Независимо от разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 по-горе:

1. Държава, за чието правителство има препоръка от Общото събрание на Организацията на обединените нации да бъде лишено от членство в международните организации, учредени или свързани с обединените нации, автоматически престава да бъде член на Международната организация за гражданско въздухоплаване.

2. Държава, която е била лишена от членство в Организацията на обединените нации, автоматически престава да бъде член на Международната организация за гражданско въздухоплаване, освен ако Общото събрание на Организацията на обединените нации приложи към своя акт за изключване препоръка за противното.

b) Държава, която престане да бъде член на Международната организация за гражданско въздухоплаване вследствие на разпоредбите на буква "а", може със съгласието на Общото събрание на Организацията на обединените нации да бъде приета отново в Международната организация за гражданско въздухоплаване с подаване на молба и след одобрението на мнозинството от членовете на съвета.

с) Членове на организацията, на които е суспендирано упражняването на правата и привилегиите на членство в Организацията на обединените нации, по искане на последната им се суспендират правата и привилегиите на членство в тази организация.

Член 94

Поправки към конвенцията

а) Всяко предложение за поправка на тази конвенция трябва да бъде одобрено от две трети от гласовете на събранието и влиза в сила по отношение на държавите, ратифицирали тази поправка, след ратификация от такъв брой договарящи държави, какъвто бъде определен от събранието. Този брой не може да бъде по-малък от две трети от общия брой на договарящите държави.

b) Ако по мнение на събранието поправката има такъв характер, че оправдава подобна мярка, в своята резолюция, препоръчваща приемането й, събранието може да определи, че всяка държава, която не ратифицира поправката в рамките на определен период от време, след като тази поправка е влязла в сила, престава след това да бъде член на организацията и страна по тази конвенция.

Член 95

Денонсиране на конвенцията

а) Всяка договаряща държава може да оповести, че денонсира тази конвенция 3 години след нейното влизане в сила, като изпрати уведомление за това на правителството на Съединените американски щати, което незабавно уведомява за това всички договарящи държави.

b) Денонсирането влиза в сила една година след получаването на уведомлението и действа само по отношение на тази държава, която е денонсирала конвенцията.

Член 96

За целите на тази конвенция изразът:

а) "Въздушна услуга" означава всяка редовна въздушна услуга, извършвана от въздухоплавателни средства с цел обществено транспортиране на пътници, поща или товари.

b) "Международна въздушна услуга" означава всяка въздушна услуга, която се извършва през въздушното пространство над територията на две или повече държави.

с) "Авиокомпания" означава всяко предприятие за въздушен транспорт, предлагащо или извършващо международни въздушни услуги.

d) "Кацане с нетърговска цел" означава кацане с цели, различни от качване на борда или разтоварване от борда на пътници, товари или поща.

ПОДПИСВАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА

ПОДПИСВАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА

В потвърждение на което, долуподписалите пълномощници, надлежно упълномощени за целта, подписаха тази конвенция от името на съответните свои правителства на датите, посочени до техните подписи.

Съставена в Чикаго на седмия ден от месец декември 1944 г. на английски език. Един екземпляр, съставен на английски, френски и испански език, всеки от който с еднаква сила, ще бъде открит за подписване във Вашингтон, окръг Колумбия. Двата екземпляра ще бъдат предадени в архивите на правителството на Съединените американски щати, което ще разпрати надлежно заверени копия на правителствата на всички държави, подписали или присъединили се към тази конвенция.

---------------------

*

Текстът на конвенцията включва измененията и допълненията, внесени с Протокол от 27.V.1947 г. (чл. 9Зbis); Протокол от 14.V.1954 г. (чл. 45); Протокол от 14.VI.1954 г. (чл. 48а, 49е и 61); Протокол от 21.VI.1961 г. (чл. 5Оа); Протокол от 15.IX.1962 г. (чл. 48а); Протокол от 12.III.1971 г. (чл. 5Оа); Протокол от 7.VII.1971 г. (чл. 56); Протокол от 16.Х.1974 г. (чл. 50а). Република България е страна по горните протоколи.

(ОБН. - ДВ, БР. 104 ОТ 2003 Г.)

2. Определя съгласно разпоредбите на споменатия чл. 94 (а) от споменатата конвенция сто и осем за брой на договарящите държави, след чиито ратификации гореспоменатото предложено изменение влиза в сила.

3. Решава Генералният секретар на Международната организация за гражданско въздухоплаване да състави протокол на английски, френски, руски и испански език, всеки от които е еднакво достоверен, включващ гореспоменатото изменение и следното съдържание:

а) протоколът се подписва от Президента на събранието и неговия Генерален секретар;

б) протоколът е открит за ратифициране от всяка държава, която е ратифицирала или се е присъединила към споменатата Конвенция за международно гражданско въздухоплаване;

в) документите за ратификация се депозират при Международната организация за гражданско въздухоплаване;

г) протоколът влиза в сила по отношение на ратифициралите го държави на датата, на която се депозира сто и осмият документ за ратификация;

д) Генералният секретар незабавно уведомява всички договарящи държави за датата на депозиране на всеки документ за ратификация на протокола;

е) Генералният секретар незабавно уведомява всички държави - страни по споменатата конвенция, за датата, на която протоколът влиза в сила;

ж) за всяка договаряща държава, която ратифицира протокола след гореспоменатата дата, протоколът влиза в сила при депозиране на нейния документ за ратификация в Международната организация за гражданско въздухоплаване.

Следователно съобразно гореспоменатите действия на събранието този протокол бе съставен от Генералния секретар на организацията.

В уверение на което Президентът и Генералният секретар на споменатата Двадесет и осма сесия (извънредна) на събранието на Международната организация за гражданско въздухоплаване, имайки съответни пълномощия от събранието, подписаха този протокол.

(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2005 Г.)

2. Определя съгласно разпоредбите на споменатия чл. 94(а) от споменатата конвенция сто и осем за брой на договарящите държави, след чиито ратификации гореспоменатото изменение влиза в сила; и

3. Решава Генералният секретар на Международната организация за гражданско въздухоплаване да състави Протокол на английски, френски, руски и испански език, всеки от които е еднакво достоверен, включващ гореспоменатото изменение и следното съдържание:

а) Протоколът се подписва от Президента на Събранието и неговия Генерален секретар.

б) Протоколът е открит за ратифициране от всяка държава, която е ратифицирала или се е присъединила към споменатата Конвенция за международно гражданско въздухоплаване.

в) Документите за ратификация се депозират при Международната организация за гражданско въздухоплаване.

г) Протоколът влиза в сила по отношение на ратифициралите го държави на датата, на която се депозира сто и осмият документ за ратификация.

д) Генералният секретар незабавно уведомява всички договарящи държави за датата на депозиране на всеки документ за ратификация на Протокола.

е) Генералният секретар незабавно уведомява всички държави - страни по споменатата конвенция, за датата, на която Протоколът влиза в сила.

ж) За всяка договаряща държава, която ратифицира Протокола след гореспоменатата дата, Протоколът влиза в сила при депозиране на нейния документ за ратификация в Международната организация за гражданско въздухоплаване.

Следователно, съобразно гореспоменатите действия на Събранието,

Този протокол бе съставен от Генералния секретар на Организацията.

В уверение на което Президентът и Генералният секретар на споменатата двадесет и седма сесия на Събранието на Международната организация за гражданско въздухоплаване, имайки съответни пълномощия от Събранието, подписаха този Протокол.