Държавен вестник, брой 94 от 22.X

Член 1 (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.)

1. Страните се задължават своевременно да си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпленията, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна.

2. Тази конвенция не се прилага по отношение на привеждане в изпълнение на решения за задържане под стража и на присъди или по отношение на престъпления по военните закони, които не са престъпления по общото наказателно право.

3. Правна помощ може да бъде оказана и в производства, образувани от административни органи относно деяния, които поради тяхната неправомерност са наказуеми по националното законодателство на молещата или замолената страна, ако решението може да доведе до производство пред съд, на който са подсъдни наказателни дела.

4. Не се допуска отказване на правна помощ единствено поради обстоятелството, че тя е поискана във връзка с деяния, за които юридическо лице може да носи отговорност в молещата страна.

Член 2

Помощ може да бъде отказана:

а) ако молбата се отнася до престъпление, което замолената страна счита за политическо престъпление, за свързано с политическо престъпление или за данъчно престъпление,

b) ако замолената страна счита, че изпълнението на молбата би могло да накърни суверенитета, сигурността, обществения ред или други интереси от съществено значение за страната.

Член 3

1. Замолената страна ще изпълни по реда, определен от нейното законодателство, всяка съдебна поръчка по наказателно дело, която е изпратена до нея от съдебните власти на молещата страна с цел извършване на следствени действия или предаване на предмети, служещи като доказателства, сведения или документи.

2. Ако молещата страна би желала свидетели или експерти да дадат показания под клетва, тя трябва изрично да го посочи в молбата и замолената страна ще изпълни молбата, ако нейните закони не й го забраняват.

3. Замолената страна може да предаде заверени преписи или заверени фотокопия на сведенията или документите, които се изискват,освен ако молещата страна изрично е изискала предаването на оригинали, като в тези случаи замолената страна ще положи всички усилия да изпълни молбата.

Член 4

1. (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.) При изрично искане от молещата страна замолената страна посочва датата и мястото на изпълнение на молбата за оказване на помощ. При съгласие на замолената страна могат да присъстват длъжностни и заинтересувани лица.

2. (Нова - ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.) Исканията за присъствие на длъжностни или заинтересувани лица не трябва да бъдат отхвърляни, когато чрез тяхното присъствие оказаната помощ би съответствала в по-висока степен на нуждите на молещата страна и така би отпаднала нуждата от допълнителни искания за оказване на помощ.

Член 5

1. Всяка договаряща страна може при подписването на конвенцията или при депозиране на документа си за ратификация или присъединяване чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да запази правото си да постави изпълнението на молби за оказване на помощ за издирване или изземване на имущество в зависимост от едно или повече от следните условия:

а) престъплението, мотивиращо молбата за оказване на помощ, да е наказуемо както по законодателството на молещата страна, така и по законодателството на замолената страна;

b) престъплението, мотивиращо молбата за оказване на помощ, да се счита за престъпление, обуславящо екстрадирането на престъпника според законодателството на замолената страна;

с) изпълнението на молбата за оказване на помощ да е съвместимо със законодателството на замолената страна.

2. В случай, че дадена договаряща страна направи декларация в съответствие с ал. 1 на този член, всяка друга страна може да приложи взаимност.

Член 6

1. Замолената страна може да забави предаването на всякакви предмети, сведения или документи, които са поискани, ако въпросните предмети, сведения или документи са й необходими във връзка с висящо наказателно производство.

2. Всеки предмет, както и оригинални сведения или документи, предадени в изпълнение на съдебна поръчка, се връщат от молещата на замолената страна в най-кратък срок, освен ако последната я е освободила от това задължение.

Член 7

1. Замолената страна връчва книжа и преписи от присъди, които са й предадени за тази цел от молещата страна.

Връчването може да се извърши чрез просто предаване на книжата или преписа на съответното лице. Ако молещата страна изрично е поискала това, връчването се извършва от замолената страна по реда, определен за връчване на аналогични документи според собственото й законодателство или по специален ред съгласно това законодателство.

2. Доказателство за връчването е разписка с дата и подпис на съответното лице или декларация за извършване на връчването, направена от замолената страна, в която се посочват формата и датата на връчването. Един от тези документи се изпраща незабавно на молещата страна. Замолената страна трябва, ако молещата страна е поискала това, да посочи дали връчването е извършено в съответствие със законодателството на замолената страна. Ако не може да извърши връчването, замолената страна незабавно информира молещата страна за причините, поради които връчването не е извършено.

3. При подписването на конвенцията или при депозиране на документа си за ратификация или присъединяване всяка договаряща страна може чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да изисква призовката, която трябва да се връчи на обвиняем или подсъдим, намиращ се на нейна територия, да се предаде на властите й в определен срок преди датата на явяването му. Този срок трябва да се посочи в горната декларация и не може да надвишава 50 дни.

Този срок се взема предвид при определяне на датата за явяване и при предаване на призовката.

Член 8

Свидетел или експерт, който не е отговорил на призовка за явяване, чието връчване е поискано, не може да бъде подлаган на никакво наказание или мярка за задържане, дори и призовката да съдържа съобщение за наказание, освен ако впоследствие доброволно влезе на територията на молещата страна и там отново е призован по съответния ред.

Член 9

Разноските, включително и разноските по прехраната, които трябва да се изплатят, както и пътните разноски, които трябва да се възстановят на свидетел или експерт от молещата страна, трябва да се изчисляват от мястото на постоянното му пребиваване и да са по курс поне равен на този, който е определен в таблиците и правилата, които са в сила в страната, където следва да се проведе процесът.

Член 10

1. Ако молещата страна счита, че личното явяване на свидетел или експерт пред съдебните й власти е особено наложително, тя посочва това в молбата си за връчване на призовката, а замолената страна следва да покани свидетеля или експерта да се яви.

Замолената страна информира молещата страна за отговора на свидетеля или експерта.

2. В случая по ал. 1 на този член молбата или призовката посочват приблизителните разноски, които ще се изплатят, и пътните разноски и разноските по прехраната, които ще бъдат възстановени.

3. Ако се отправи специална молба, замолената страна може да отпусне авансова сума на свидетеля или експерта. Размерът на аванса се вписва в призовката и се възстановява от молещата страна.

Член 11 (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.)

1. Задържано лице, чието лично явяване е поискано от молещата страна за целите на доказването, с изключение на даването му под съд, се предава временно на нейна територия при условие, че ще бъде върнато в срока, определен от замолената страна, и при условията на чл. 12 от тази конвенция, доколкото те са приложими.

Предаването може да бъде отказано, ако:

а) задържаното лице не е съгласно;

b) присъствието му е необходимо за наказателно производство, което е висящо на територията на замолената страна;

c) предаването му би продължило срока на неговото задържане; или

d) съществуват други важни причини, поради които то не може да бъде предадено на територията на молещата страна.

2. При условията на чл. 2 от конвенцията, в случаите по ал. 1, транзитното преминаване на задържаното лице през територията на трета договаряща страна се разрешава при наличието на молба, придружена с всички необходими документи и изпратена от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на страната, през чиято територия се иска разрешение за транзитно преминаване. Всяка договаряща страна може да откаже да разреши транзитно преминаване за свои собствени граждани.

3. Предаденото лице остава задържано на територията на молещата страна и доколкото е възможно, на територията на страната, през която се иска транзит, освен ако страната, замолена да го предаде, поиска неговото освобождаване.

Член 12

1. Свидетел или експерт, независимо от неговото гражданство, който се яви по призовка пред съдебните власти на молещата страна, не може да бъде преследван или задържан, или да бъде обект на каквото и да е друго ограничение на личната му свобода на територията на тази страна по отношение на действия или присъди, предшестващи излизането му от територията на замолената страна.

2. Лице, независимо от неговото гражданство, призовано пред съдебните власти на молещата страна да отговоря за действия, съставляващи предмет на наказателно производство срещу него, не може да бъде преследвано или задържано или да бъде обект на каквото и да е друго ограничение на личната му свобода за действия или присъди, предшестващи напускането му на територията на замолената страна и непосочени в призовката.

3. Имунитетът, предвиден в този член, се прекратява, ако свидетел, експерт, обвиняем или подсъдим, който в продължение на петнадесет последователни дни от датата, на която неговото присъствие вече не се изисква от съдебните власти, е имал възможността да напусне, но въпреки това е останал на територията или след като я е напуснал, отново се е върнал на нея.

Член 13

1. Замолената страна трябва да предава извадки и информация от регистрите за съдимост, които са й поискани от съдебните власти на договаряща страна и са й необходими за даден наказателноправен въпрос в същата степен, в която те биха могли да бъдат предоставени на собствените й власти в подобен случай.

2. Във всеки друг случай, неуреден от ал. 1 на този член, молбата се изпълнява в съответствие с условията, предвидени от закона, правилата и практиката на замолената страна.

Член 14

1. Молбите за взаимопомощ трябва да съдържат следното:

а) инстанцията, от чието име е молбата;

b) предмета и причината за молбата;

с) по възможност самоличността и гражданството на въпросното лице;

d) при необходимост името и адреса на лицето, на което трябва да се връчи документът.

2. Молбите за оказване на помощ по чл. 3, 4 и 5 освен това да посочват престъплението и да съдържат кратко изложение на фактите.

Член 15 (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.)

1. Молбите за оказване на правна помощ и информацията без поискване се изпращат в писмена форма от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна и се връщат по същия ред. Те могат да бъдат изпращани и пряко от съдебните органи на молещата страна до съдебните органи на замолената страна и връщани по същия ред.

2. Молбите по чл. 11 от тази конвенция и по чл. 13 от Втория допълнителен протокол към нея във всички случаи се изпращат от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна и се връщат по същия ред.

3. Молби за правна помощ във връзка с производствата по чл. 1, ал. 3 от тази конвенция могат да бъдат изпращани и пряко от административните или съдебните органи на молещата страна съответно до административните или съдебните органи на замолената страна и връщани по същия ред.

4. Молби за правна помощ съгласно чл. 18 и 19 от Втория допълнителен протокол към конвенцията могат да бъдат изпращани и пряко от компетентните органи на молещата страна до компетентните органи на замолената страна.

5. Молбите по чл. 13, ал. 1 от тази конвенция могат да бъдат изпращани пряко от съответните съдебни органи до компетентните органи на замолената страна, а отговорите се връщат пряко от последните. Молби по чл. 13, ал. 2 от конвенцията се изпращат от Министерството на правосъдието на молещата страна до Министерството на правосъдието на замолената страна.

6. Молби за преписи от присъди и мерки съгласно чл. 4 от Допълнителния протокол към конвенцията могат да бъдат изпращани пряко на компетентните органи. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да посочи кои органи определя като компетентни органи по смисъла на тази алинея.

7. В спешни случаи, в които тази конвенция допуска пряко изпращане, то може да бъде извършено чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).

8. Всяка договаряща страна може по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да си запази правото да обуслови изпълнението на всички или на определени молби за правна помощ от спазването на едно или повече от следните изисквания:

а) копие от молбата да бъде изпращано на централния орган, посочен в декларацията;

b) молбите, с изключение на спешните такива, да бъдат изпращани на централния орган, посочен в декларацията;

c) при пряко изпращане в спешни случаи да бъде изпращано копие едновременно и до нейното Министерство на правосъдието;

d) някои или всички молби за правна помощ да се изпращат до нея по ред, различен от предвидения в този член.

9. Молбите за правна помощ и всички други съобщения по тази конвенция или по протоколите към нея могат да бъдат изпращани чрез всички електронни или други далекосъобщителни средства, при условие че молещата страна е готова във всеки момент при поискване да предостави писмено доказателство за изпращането, както и оригинала. Всяка договаряща страна по всяко време чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, може да установи условията, при които ще приема и изпълнява молби, получени чрез електронни или други далекосъобщителни средства.

10. Разпоредбите на този член не засягат разпоредбите на действащи двустранни споразумения или договорености между страните, които предвиждат пряко предаване на молбите за правна помощ между съответните им органи.

Член 16

1. Освен случаите по ал. 2 на този член преводи на молбите и на съпровождащите ги документи не се изискват.

2. Всяка договаряща страна може при подписването или при депозирането на документа си за ратификация или присъединяване чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да запази правото си да изисква молбите и съпровождащите ги документи да й се изпращат заедно с превод на собствения й език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа, или на един от тях, специално посочен от нея. Останалите договарящи страни могат да приложат взаимност.

3. Този член не засяга разпоредбите относно превода на молбите или на съпровождащите ги документи, съдържащи се в договорите или споразуменията, които са в сила или ще бъдат сключени между две или повече договарящи страни.

Член 17

Доказателствата или документите, предадени в изпълнение на тази конвенция, не се нуждаят от никаква форма на легализация.

Член 18

Ако институцията, получила молбата за правна помощ, не е компетентна да я изпълни, тя трябва да я препрати до съдебните власти на своята страна, като информира за това молещата страна по пряк канален ред, ако молбата е била адресирана по такъв ред.

Член 19

Всеки отказ за оказване на правна помощ трябва да бъде мотивиран.

Член 20 (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.)

1. Страните се задължават да не искат възстановяване на разноските, направени във връзка с прилагането на тази конвенция или на протоколите към нея, с изключение на:

а) разноски, направени във връзка с участието на експерти в производство на територията на замолената страна;

b) разноски, направени във връзка с предаването на задържано лице съгласно чл. 13 или 14 от Втория допълнителен протокол към конвенцията или съгласно чл. 11 от конвенцията;

c) значителни или извънредни разноски.

2. Молещата страна възстановява на замолената страна разноските за установяване на видеовръзка или телефонна връзка, разноските по обслужването на видеовръзка или телефонна връзка в замолената страна, възнаграждението на осигурените от нея преводачи, както и дневните разноски на свидетелите и пътните им разходи в замолената страна, освен ако страните се споразумеят за друго.

3. Договарящите страни се консултират помежду си за уреждане заплащането на разноските, чието възстановяване може да бъде поискано съгласно ал. 1, буква "с" по-горе.

4. Разпоредбите на този член се прилагат, без да се засяга действието на чл. 10, ал. 3 от конвенцията.

Член 21

1. Информацията, предоставяна от една договаряща страна във връзка с наказателното производство пред съдилищата на друга страна, трябва да бъде предавана между заинтересуваните министерства на правосъдието, освен ако дадена договаряща страна се възползва от възможността, предвидена в ал. 6 на чл. 15.

2. Замолената страна уведомява молещата страна за всяко действие, предприето въз основа на подобна информация, и изпраща копие от всяка произнесена присъда.

3. Разпоредбите на чл. 16 се прилагат и за информация, предоставяна съгласно ал. 1 на този член.

Член 22 (Изм. с Допълнителен протокол - ДВ, бр. 39 от 1995 г.)

1. Всяка договаряща страна информира всяка друга страна за всички присъди и последващи мерки, отразени в регистрите за съдимост, засягащи граждани на последната. Министерствата на правосъдието си изпращат подобна информация поне веднъж годишно. В случаите, когато съответното лице се счита за гражданин на две или повече договарящи страни, информацията се предоставя на всяка от тези страни, освен ако лицето е гражданин на страната, на чиято територия то е било осъдено.

2. Освен това всяка договаряща страна, която е предоставила посочената по-горе информация, изпраща на заинтересуваната страна, по нейна молба и за конкретни случаи, копие на въпросните присъди и мерки, а така също и всяка друга отнасяща се към случая информация, за да спомогнат тя да реши дали е необходимо вземането на мерки на национално ниво. Тези връзки се осъществяват между съответните министерства на правосъдието.

Член 23

1. Всяка договаряща страна може при подписването на тази конвенция или при депозирането на документа си за ратификация или присъединяване да направи резерва по една или повече разпоредби на конвенцията.

2. Всяка договаряща страна, която е направила резерва, трябва да я оттегли веднага щом обстоятелствата позволяват това. Оттеглянето на резерви се осъществява чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Договаряща страна, която е направила резерва по отношение на разпоредба на конвенцията, не може да иска прилагането на въпросната разпоредба от друга страна, освен ако самата тя е приела разпоредбата.

Член 24 (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.)

Всяка държава при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване посочва в декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, властите, които определя като съдебни власти по смисъла на тази конвенция. Впоследствие държавата може по всяко време и по същия ред да промени условията на декларацията си.

Член 25

1. Тази конвенция ще се прилага за териториите - метрополии на договарящите страни.

2. По отношение на Франция тя ще се прилага също и за Алжир и за задморските департаменти, а по отношение на Италия тя ще се прилага за територията на Сомалия, която е под италианско управление.

3. Федерална република Германия може да разшири приложението на тази конвенция за Западен Берлин чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа.

4. По отношение на Кралство Холандия конвенцията ще се прилага за неговата европейска територия. Холандия може да разшири приложението на конвенцията за Холандските Антили, Суринам и Холандска Нова Гвинея чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа.

5. Чрез пряко споразумение между две или повече договарящи страни и при условията, определени със споразумението, приложението на тази конвенция може да бъде разширено за всяка територия на някоя от тези страни извън териториите, посочени в ал. 1, 2, 3 и 4 на този член, за чиито международни отношения тази страна отговаря.

Член 26

1. При условията на разпоредбите на чл. 15, ал. 7 и на чл. 16, ал. 3 тази конвенция отменя по отношение на страните, за които се прилага, разпоредбите на всички договори, конвенции или двустранни споразумения, уреждащи правната помощ по наказателни дела между които и да са две договарящи страни.

2. Тази конвенция не засяга задълженията, поети при условията на която и да е друга двустранна или многостранна международна конвенция, която съдържа или би могла да съдържа клаузи, уреждащи специфични въпроси на правната помощ в дадена област.

3. Договарящите страни могат да сключват помежду си двустранни или многостранни споразумения за правна помощ по наказателни дела единствено за да допълнят разпоредбите на тази конвенция или да улеснят прилагането на принципите, залегнали в нея.

4. Когато между две или повече договарящи страни правната помощ по наказателни дела се практикува на основата на уеднаквено законодателство или на специален режим, предвиждащ взаимното прилагане на съответните им територии на мерки за правна помощ, тези страни могат, независимо от разпоредбите на тази конвенция, да уреждат взаимоотношенията си в тази област изключително в съответствие с подобно законодателство или режим. Договарящи страни, които в съответствие с тази точка изключват помежду си приложението на тази конвенция, трябва да уведомят за това Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 27

1. Тази конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Конвенцията влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на третия ратификационен документ.

3. По отношение на всяка подписала държава, която ратифицира конвенцията впоследствие, тя влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на нейния ратификационен документ.

Член 28

1. Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка държава, която не е член на съвета, да се присъедини към тази конвенция при условие, че резолюцията, съдържаща подобна покана, е получила единодушното съгласие на членовете на съвета, ратифицирали конвенцията.

2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при Генералния секретар на съвета на документ за присъединяване, който влиза в сила 90 дни след датата на депозирането му.

Член 29

Всяка договаряща страна може да денонсира тази конвенция, доколкото това я засяга, чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа. Денонсирането влиза в действие шест месеца след датата, на която Генералният секретар на съвета получи такова уведомление.

Член 30

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява членовете на съвета и правителствата на всички държави, които са се присъединили към тази конвенция, за:

а) наименованията на подписалите държави и депозирането на всеки документ за ратификация или присъединяване;

b) датата на влизане в сила на тази конвенция;

с) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал. 6, чл. 16, ал. 2, чл. 24, чл. 25, ал. 3 и 4 или чл. 26, ал. 4;

d) всяка резерва, направена в съответствие с чл. 23, ал. 1;

е) оттеглянето на всяка резерва в съответствие с чл. 23, ал. 2;

f) всяко уведомление за денонсиране, получено в съответствие с разпоредбите на чл. 29, и датата, на която такова денонсиране влиза в действие.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Страсбург на 20 април 1959 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от него на подписалите и присъединилите се правителства.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси

(Ратифициран със закон, приет от 36-о Народно събрание на 27 април 1994 г. - ДВ, бр. 39 от 1994 г. Влязъл в сила за Република България на 15 септември 1994 г.)

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този протокол,

желаещи да улеснят прилагането в областта на данъчните престъпления на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (наричана по-долу "конвенцията"), открита за подписване в Страсбург на 20 април 1959 г.,

считайки за желателно да допълнят конвенцията по някои други въпроси,

се споразумяха за следното:

Г л а в а I

Член 1

Договарящите страни няма да упражняват правото по чл. 2, буква "а" на конвенцията да отказват помощ единствено на основание, че молбата се отнася до престъпление, което замолената страна счита за данъчно престъпление.

Член 2

1. В случаите, когато договаряща страна постави изпълнението на молби за търсене или конфискация на имущество под условие, че престъплението, мотивиращо молбите, е наказуемо както по закона на молещата страна, така и по закона на замолената страна, това условие ще бъде изпълнено относно данъчните престъпления, ако престъплението е наказуемо по закона на молещата страна и отговаря на престъпление от същото естество по закона на замолената страна.

2. Изпълнението на молбата не може да се откаже на основание, че законът на замолената страна не налага същия вид данък или такса или не съдържа данък, такса, митнически такси и правила за обмяна на валута от същия вид, каквито предвижда законът на молещата страна.

Г л а в а II

Член 3

Конвенцията се прилага също за:

а) документи, отнасящи се до влязла в сила присъда, плащането на глоба като обезщетение или плащането на разноски за съдебно производство;

b) мерки, отнасящи се до отлагане произнасянето на присъда или нейното влизане в сила, до условно освобождаване, до отлагане на началния момент на влизане в сила на присъда или до прекъсването действието на такава присъда.

Г л а в а III

Член 4

Член 22 от конвенцията се допълва със следния текст, като оригиналният чл. 22 от конвенцията става ал. 1, а посочените по-долу разпоредби стават ал. 2:

"2. Освен това всяка договаряща страна, която е предоставила посочената по-горе информация, изпраща на заинтересуваната страна, по нейна молба и за конкретни случаи, копие на въпросните присъди и мерки, а така също и всяка друга отнасяща се към случая информация, за да спомогнат тя да реши дали е необходимо вземането на мерки на национално ниво. Тези връзки се осъществяват между съответните министерства на правосъдието."

Г л а в а IV

Член 5

1. Този протокол е открит за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, които са подписали конвенцията. Той подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Протоколът влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на третия документ за ратификация, приемане или одобряване.

3. По отношение на подписала държава, която го ратифицира, приеме или одобри впоследствие, протоколът влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на нейния документ за ратификация, приемане или одобряване.

4. Държава - членка на Съвета на Европа, не може да ратифицира, приеме или одобри този протокол без едновременно или преди това да е ратифицирала конвенцията.

Член 6

1. Всяка държава, която се е присъединила към конвенцията, може да се присъедини към този протокол, след като той влезе в сила.

2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при Генералния секретар на Съвета на Европа документ за присъединяване, който влиза в сила 90 дни след датата на депозирането му.

Член 7

1. Всяка държава може при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване да определи територията или териториите, за които ще се прилага този протокол.

2. Всяка държава може при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване или на по-късна дата чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този протокол за всяка друга територия или територии, определени в декларацията и за които тя отговаря или от чието име е упълномощена да поема задължения.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходната алинея, може да бъде оттеглена по отношение на всяка територия, посочена в такава декларация, чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа. Подобно оттегляне влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 8

1. Резервите, направени от договаряща страна по отношение на разпоредба на конвенцията, са приложими също и за този протокол, освен ако страната заяви друго при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване. Същото се отнася и до декларациите, направени по силата на чл. 24 от конвенцията.

2. Всяка държава може при подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване да заяви, че си запазва правото:

а) да не приеме глава I или да я приеме само по отношение на определени престъпления или на определени категории престъпления, предвидени в чл. 1, или да не изпълни молби за оказване на помощ за търсене и конфискуване на собственост по отношение на данъчни престъпления;

b) да не приеме глава II;

с) да не приеме глава III.

3. Всяка договаряща страна може да оттегли декларация, която е направила в съответствие с предходната алинея, чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, която влиза в действие от датата на нейното получаване.

4. Договаряща страна, която е приложила по отношение на този протокол резерва, направена по отношение на разпоредба на конвенцията, или която е направила резерва по отношение на разпоредба на този протокол, не може да иска прилагането на тази разпоредба от друга договаряща страна. Тя може обаче, ако резервата е частична или зависеща от някакво условие, да изисква прилагането на тази разпоредба дотолкова, доколкото тя самата я е приела.

5. Никаква друга резерва не може да бъде направена по отношение на разпоредбите на този протокол.

Член 9

Разпоредбите на този протокол не засягат по-широко приложими правила или двустранни или многостранни споразумения, сключени между договарящи страни в приложение на чл. 26, ал. 3 от конвенцията.

Член 10

Европейският комитет на Съвета на Европа по проблемите на престъпността ще бъде информиран за прилагането на този протокол и ще предприема необходимото за улесняване приятелското уреждане на всяка трудност, която може да възникне при изпълнението му.

Член 11

1. Всяка договаряща страна може да денонсира този протокол, доколкото това я засяга, чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

3. Денонсирането на конвенцията автоматично води до денонсирането на този протокол.

Член 12

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на съвета, и всяка държава, която се е присъединила към конвенцията, за:

а) всяко подписване на този протокол;

b) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване;

с) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 5 и 6;

d) всяка декларация, получена в изпълнение на разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 7;

е) всяка декларация, получена в изпълнение на разпоредбите на ал. 1 на чл. 8;

f) всяка резерва, направена в изпълнение на разпоредбите на ал. 2 на чл. 8;

д) оттеглянето на всяка резерва, извършено в изпълнение на разпоредбите на ал. 3 на чл. 8;

h) всяко уведомление, получено в изпълнение на разпоредбите на чл. 11, и датата, на която денонсирането влиза в действие.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на 17 март 1978 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от него на всяка една от подписалите и присъединили се държави.

ЗАКОН за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея

(ДВ, бр. 39 от 10 май 1994 г.)

Член е д и н с т в е н. Ратифицира Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, подписани на 30 септември 1993 г. в Страсбург, със следните резерви и декларации:

(1) По Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси:

а) резерва по чл. 2:

"Република България заявява, че ще отказва правна помощ в случаите, когато:

деянието не съставлява престъпление по българския наказателен закон;

деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото.";

б) декларация по чл. 5, т. 1:

"Република България декларира, че запазва правото си да изпълнява молби за издирване и изземване на имущество, ако са налице условията по точки "а" и "с" на същия член.";

в) декларация по чл. 7, т. З:

"Република България декларира, че призовката на обвиняем, намиращ се на нейна територия, трябва да се връчи на компетентните власти не по-късно от 50 дни преди датата, на която се призовава лицето.";

г) резерва по чл. 13, т. 1:

"Задължението за предоставяне на информация от съдебните регистри включва само информация по висящи наказателни производства, доколкото тя не съставлява държавна тайна по смисъла на българското законодателство.";

д) декларация по чл. 15, т. 6:

"Република България заявява, че молбите за правна помощ и съдебните поръчки трябва да се изпращат до Министерството на правосъдието.";

е) декларация по чл. 16, т. 2:

"Република България заявява, че ще изисква молбите и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа.";

ж) декларация по чл. 24:

"Република България заявява, че счита за съдебни власти по смисъла на Конвенцията съдилищата, прокуратурата, както и Министерството на правосъдието.";

з) по Допълнителния протокол към Конвенцията:

Декларация по чл. 8, т. 2:

"Република България заявява, че приема изпълнението на глава I от Допълнителния протокол само по отношение на деяния, които съставляват престъпления по българския наказателен закон."

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .