Държавен вестник, брой 47 от 23.V

Преамбюл

Република България и Швейцарската конфедерация, наричани в спогодбата "договарящи се страни",

водени от желанието да засилват взаимноизгодното икономическо сътрудничество между двете държави,

в стремежа си да създават и поддържат благоприятни условия за инвестиции на инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна,

съзнавайки, че насърчаването и защитата на инвестиции допринасят за увеличаване на икономическото благосъстояние в двете държави,

ръководени от Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа,

се договориха за следното:

Член 1

Дефиниции на понятията

1. За целите на тази спогодба понятието "инвестиции" обхваща всички видове имуществени ценности и авоари и по-специално:

а) собственост на вещи, както и други вещни права, като сервитути, заложни права и право на ползване;

б) акции, дялово участие и други форми на участие в дружествата;

в) претенции за пари или каквито и да са престации, които имат икономическа стойност;

г) авторски права, промишлени права на собственост, като патенти, промишлени образци и модели, фабрични и търговски марки и марки за услуги, търговски наименования, обозначение за произход, ноу-хау и гудуил;

д) права, давани от закон, договор или решение на властите за упражняване на стопанска дейност, като по-специално търсене, добив и преработка на природни ресурси.

2. Понятието "приходи" означава всички онези суми, които произтичат от инвестиции за определен период от време и по-специално печалби, дивиденти, лихви.

3. Понятието "инвеститор" по отношение на двете договарящи се страни се отнася до:

а) физически лица, които съгласно законодателството на съответната договаряща се страна се считат за нейни граждани;

б) юридически лица, включително дружества, корпорации, търговски обединения (сдружения) и други организации, които според правото на съответната договаряща се страна са конституирани или правомерно организирани по друг начин и имат седалище на територията на същата договаряща се страна и там развиват действителна стопанска дейност;

в) юридически лица, образувани по правото на трета държава или по правото на другата съответна договаряща се страна и контролирани пряко или непряко от граждани на съответната договаряща се страна, или юридически лица, имащи седалище на територията на съответната договаряща се страна и развиващи там действителна стопанска дейност.

Член 2

Област на приложение

Спогодбата се прилага за инвестиции на територията на едната договаряща се страна, извършени след 31 декември 1959 г. в съответствие с нейните закони и други правни разпоредби от инвеститори на другата договаряща се страна.

Член 3

Насърчаване, допускане

Всяка от договарящите се страни насърчава по възможност на своя територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна и допуска тези инвестиции в съответствие със своето законодателство и другите правни разпоредби.

Член 4

Защита, разрешения

1. Всяка от договарящите се страни защитава на своя територия инвестициите, извършени от инвеститори на другата договаряща се страна. Приходите от такива инвестиции, а в случай на реинвестиции - приходите от реинвестициите, се ползват от същата защита, както и самите инвестиции.

2. Всяка от договарящите се страни ще проучва благосклонно в рамките на своето законодателство молби за разрешения, необходими за каквито и да било дейности по отношение на управление, осъществяване и разширяване, както и във връзка с нуждите от персонал за такива инвестиции.

Член 5

Третиране

1. Всяка от договарящите се страни гарантира на своя територия справедливо третиране на инвестициите на инвеститори на другата договаряща се страна.

2. Всяка от договарящите се страни се отказва по-специално да взема дискриминационни или каквито и да било други неоправдани мерки по отношение на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна, които биха възпрепятствали стопанската дейност във връзка с реализацията, експлоатацията или използването на тези инвестиции. Третирането на тези инвестиции в никакъв случай не трябва да бъде по-малко благоприятно, отколкото третирането, което договарящата се страна гарантира на инвестиции на инвеститора от най-облагодетелстваната нация на своята територия.

3. Клаузата за най-облагодетелствана нация съгласно ал. 2 не се отнася до предимствата, които едната от договарящите се страни дава на инвестиции на инвеститори на трета страна на база нейното членство във или асоцииране със зона за свободна търговия, митнически съюз или икономическа общност.

Член 6

Свободен трансфер

1. Всяка от договарящите се страни, на чиято територия инвеститори на другата договаряща се страна са извършили инвестиции, гарантира на тези инвеститори свободния трансфер на плащания във връзка с тези инвестиции, а именно за:

а) приходи съгласно чл. 1, ал. 2;

б) връщане на заеми;

в) лицензии и други такси;

г) разходи по управление на инвестицията;

д) приходи от частичната или пълната ликвидация на дадена инвестиция.

2. Преводите съгласно ал. 1 ще се извършват по курса, валиден в деня на превода, в съответствие с валидните по превода разпоредби на онази договаряща се страна, на чиято територия е извършена инвестицията.

Член 7

Отчуждаване, обезщетение

1. Никоя от договарящите се страни не трябва да предприема мерки за отчуждаване или одържавяване спрямо инвестиции, принадлежащи на инвеститори на другата договаряща се страна, освен ако такива мерки са извършени в интерес на държавата, не са дискриминиращи, съответстват на законните разпоредби и е било предвидено обезщетение. Обезщетението трябва да отговаря на стойността на отчуждената инвестиция непосредствено преди момента, в който отчуждаването или предстоящото отчуждаване е станало публично достояние. Обезщетението трябва да се извърши незабавно след отчуждаването; то трябва да бъде действително използваемо и свободно трансферируемо.

2. Инвеститори на едната от договарящите се страни, чиито инвестиции на територията на другата договаряща се страна пострадат вследствие на война или друг въоръжен конфликт, въстание, извънредно положение или друго подобно сравнимо събитие на територията на другата договаряща се страна, претендират недискриминиращо третиране по отношение на връщането, обезщетението, компенсацията или други възмездявания. Третирането трябва да съответства най-малко на онова по клаузата за най-облагодетелстваната нация.

Член 8

По-благоприятни условия

Ако от правните разпоредби на една от договарящите се страни или от задължения с международноправен характер, които съществуват между договарящите се страни извън рамките на спогодбата или бъдат аргументирани в бъдеще, произтече уредба, според която на инвестициите на инвеститорите на другата договаряща се страна трябва да се гарантира по-благоприятно третиране, отколкото според спогодбата, то това уреждане предхожда спогодбата дотолкова, доколкото е по-благоприятно.

Член 9

Спазване на задълженията

Всяка от договарящите се страни ще спазва по всяко време поетите от нея задължения по отношение на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна.

Член 10

Суброгация

Ако някоя от договарящите се страни поеме за инвестиции, извършени от инвеститор на територията на другата договаряща се страна, финансова гаранция за нетърговски рискове и въз основа на тази гаранция извърши плащане, другата договаряща се страна признава прехвърлянето на всички права на инвеститора върху първата договаряща се страна. Тя може да упражнява прехвърлените права в същия обем както правния й предшественик (инвеститорът), съблюдавайки насрещни претенции, мотивирани от закона или договора.

Член 11

Разногласия между една от договарящите се страни и

инвеститор на другата договаряща се страна

1. За решаване на разногласия по инвестиции между една от договарящите се страни и инвеститор на другата страна, независимо от разпоредбите на чл. 12 (разногласия между договарящите се страни), между засегнатите страни ще се провеждат консултации.

2. Ако в срок от шест месеца тези консултации не доведат до приятелско уреждане, страните могат да процедират, както следва:

а) разногласия относно задължения, произтичащи от чл. 7, ал. 1, могат да бъдат представени от инвеститора за разглеждане от международен арбитражен съд;

б) разногласия по други въпроси за тълкуването или прилагането на спогодбата могат да бъдат представени за разглеждане от международен арбитражен съд, ако двете страни са съгласни с това.

3. Международният арбитражен съд се конституира за всеки отделен случай под резерва на друго разбирателство между засегнатите страни, както следва: всяка страна по спора определя свой арбитър, а двамата арбитри избират гражданин на трета държава за председател на състава. Арбитрите трябва да се изберат в срок 2 месеца, а председателят - в срок 3 месеца от датата, на която инвеститорът е известил съответната договаряща се страна за намерението си да отнесе спора до Международния арбитражен съд. Ако посочените по-горе срокове не се спазят, всяка страна по спора може да покани генералния секретар на Постоянния арбитражен съд в Хага да извърши необходимите назначения. Членовете на арбитражния съд трябва да са граждани на държави, с които и двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.

4. Под резерва на друго разбирателство между страните по спора арбитражният съд определя процедурата по примера на Разпоредбите на Комисията на Обединените нации за международно търговско право, приети от Общото събрание на Обединените нации с Резолюция № З1/98 от 15 декември 1976 г.

5. Решенията на арбитражния съд са окончателни и задължителни за страните по спора. Всяка от договарящите се страни се задължава да изпълни решенията.

6. Участващата в спора договаряща се страна няма да предявява по време на арбитражното производство или по време на изпълнение на арбитражното решение претенция, че инвеститорът - въз основа на застрахователен договор - е получил обезщетение за част или за цялата щета на база гаранция съгласно чл. 10 (принцип на суброгация).

Член 12

Разногласия между договарящите се страни

1. Разногласия между договарящите се страни по тълкуването или прилагането на разпоредбите на спогодбата ще се уреждат по дипломатически път.

2. Ако двете договарящи се страни в срок 12 месеца от възникването на спора не могат да се разберат, по молба на едната или другата договаряща се страна спорът ще бъде отнесен до арбитражен съд, състоящ се от трима членове. Всяка от договарящите се страни ще определи свой арбитър; тези двамата ще определят за председател гражданин на трета държава, с която и двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.

3. В случай, че една от договарящите се страни не посочи свой арбитър и не изпълни искането на другата страна в срок 2 месеца да извърши посочването на арбитър, по молба на другата договаряща се страна арбитърът ще бъде назначен от президента на Международния съд при ООН.

4. Ако в срок 2 месеца след назначаването им двамата арбитри не могат да се споразумеят за избор на председател на състава, същият се определя от президента на Международния съд при ООН по молба на една от договарящите се страни.

5. Ако президентът на Международния съд при ООН в споменатите в ал. 3 и 4 случаи е възпрепятстван да упражни мандата си или ако е гражданин на една от двете договарящи се страни, назначаването ще се извърши от вицепрезидента. Ако и той е възпрепятстван или е гражданин на една от двете договарящи се страни, назначаването ще извърши най-старшият по длъжност член на съда, който не е гражданин на една от договарящите се страни. Така избраният председател и посочените членове на арбитражния съд трябва да са граждани на държава, с която и двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.

6. Доколкото договарящите се страни не са съгласували нещо друго, арбитражният съд определя сам процедурата си.

7. Арбитражният съд постановява решенията си с мнозинство. Решенията му са окончателни и задължителни за договарящите се страни.

8. Всяка от договарящите се страни поема разноските за посочения от нея арбитър, както и разходите за нейното представяне в процеса. Разходите за председателя, както и останалите разноски се поемат от двете договарящи се страни поравно. Арбитражният съд може да определи и друго уреждане на въпроса за разноските.

Член 13

Влизане в сила, продължаване, прекратяване

1. Тази спогодба влиза в сила в деня, в който двете правителства си съобщят, че са изпълнени конституционните разпоредби за подписването и влизането в сила на международни спогодби, и е валидна за срок 10 години. Ако 6 месеца преди изтичане на този срок тя не бъде прекратена чрез писмено уведомление, нейната продължителност се удължава с още 5 години.

2. В случай на прекратяване на тази спогодба за инвестиции, извършени преди нейното прекратяване, ще се прилагат за още 10 години предвидените в член от 1 до 12 разпоредби.

Член 14

Протокол

Протоколът, приложен към спогодбата, съставлява интегрална част на същата.

Съставена в Берн на 28 октомври 1991 г. в четири оригинала, два на български и два на немски език, при което и двата текста имат еднаква валидност.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

При подписване на Спогодбата между Република България и Швейцарската конфедерация за взаимното насърчаване и защита на инвестициите упълномощените да подпишат спогодбата договориха освен това и следните разпоредби:

Към член 4

Проверката на молби във връзка с нуждата от персонал за инвестициите се разпростира по-специално и върху въпросите на влизането, пребиваването, работата и движението на физически лица на другата договаряща се страна и техните семейства.

Към член 5

Третирането, което една от договарящите се страни оказва на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна, по принцип не трябва да бъде в по-малка степен благоприятно от третирането, което тя гарантира на инвестициите на собствените си инвеститори. Отклонения от този принцип се допускат само когато те почиват на даден формален закон.

Към член 6

По свободния трансфер във връзка с швейцарски инвестиции на територията на Република България съществува съгласие относно следните точки:

а) Инвеститорът във всички случаи разполага с чуждестранната валута, която е придобил въз основа на извършваната от него стопанска дейност или на валутния пазар срещу българска валута.

б) За трансфера на приходите от ликвидацията съгласно чл. 6, ал. 1, буква "д" Българската народна Банка предоставя на инвеститора в срок 30 дни след постъпване на молбата му необходимата чужда валута до размера на регистрираните или декларираните валутни вложения.

Към член 7

Разпоредбите на чл. 7 важат и за превръщането на дадена инвестиция в обществена собственост, поставянето й под обществен контрол, както и за всяко друго отнемане или такова ограничаване на имуществените права от суверенни мерки, които по своето въздействие са равнозначни на едно отчуждаване.

Към член 11

Веднага след присъединяването на двете договарящи се страни към Вашингтонската конвенция от 18 март 1965 г. за уреждане на спорове по инвестиции между държави и граждани на други държави споровете по инвестиции между инвеститор на едната договаряща се страна и договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, по искане на инвеститора ще се подчиняват на предвидената в посочената конвенция арбитражна подсъдност на Международния център за уреждане на спорове по инвестиции.

Съставен в Берн на 28 октомври 1991 г. в четири оригинални екземпляра, два на български и два на немски език, при което и двата текста имат еднаква валидност.