Държавен вестник, брой 75 от 25.VIII

Чл. 1. (1) Районният център по здравеопазване, наричан по-нататък "центърът", е териториален орган на Министерството на здравеопазването (МЗ) за провеждане на държавната здравна политика в района и информационно осигуряване на управлението на здравеопазването.

(2) При изпълнението на своите задачи и функции центърът взаимодейства:

1. на териториално равнище със:

а) областните управители;

б) другите териториални органи на държавната администрация и местното самоуправление;

в) хигиенно-епидемиологичните инспекции;

г) санаторно-курортните комплекси;

д) териториалните поделения на Националния статистически институт;

е) органите на социалните грижи и социалното осигуряване;

ж) териториалните структури на МВР, Министерството на отбраната и Гражданската защита;

з) районните синдикални и съсловни организации на медицинските специалисти;

и) местните структури на Българския червен кръст;

к) другите органи и организации;

2. на национално равнище със:

а) националните центрове и институти в системата на МЗ и с Централната трудово-експертна лекарска комисия;

б) висшите медицински университети;

в) Националния статистически институт;

г) другите органи и организации.

Чл. 2. Основни задачи на центъра са:

1. провеждане на държавната политика по задоволяване потребностите на населението от доболнична, болнична, рехабилитационна, медико-социална и лекарствена помощ, от профилактична дейност и укрепващи здравето мероприятия;

2. осигуряване на по-високо качество на здравните дейности;

3. оптимизиране на структурата и функциите на районната здравна система и здравните заведения;

4. повишаване ефективността от използването на наличните здравни ресурси (кадрови, финансови, материални, информационни, организационни и др.);

5. информационно осигуряване на управлението на здравеопазването и на системата за неговото финансиране;

6. създаване на условия и осъществяване на връзки между здравните заведения в района с обществени организации, институции и инициативи със значение за здравето на населението от района;

7. организиране, поддържане и ръководство на военновременното здравеопазване и медицинско осигуряване на пострадалите при бедствени ситуации.

Чл. 3. Центърът планира развитието на здравеопазването в района чрез:

1. анализ и оценка на демографските и екологичните процеси и здравното състояние на населението в района;

2. установяване потребностите на населението от здравна помощ;

3. оценка на състоянието и използването на ресурсите на здравеопазването (вкл. медицинска техника и апаратура);

4. разработване на прогнози за очаквани промени на здравното състояние на населението, в това число и при бедствени ситуации;

5. разработване на дългосрочни и краткосрочни програми за решаване здравните проблеми в района и тяхното ресурсно осигуряване;

6. разчети за квалификация на висшите, полувисшите, средните медицински и другите здравни кадри в държавните здравни заведения към МЗ и общините;

7. оценка за дейността по здравеопазването и резултатите от изпълнението на съответните програми.

Чл. 4. Центърът контролира:

1. изпълнението на нормативните и други разпоредителни актове и програми на Министерския съвет и Министерството на здравеопазването относно здравеопазването, организацията и заплащането на труда в здравните заведения, качественото водене на задължителната документация и отчитането на здравната дейност, процеса на събиране и обработка на здравно-статистическата информация;

2. обема и качеството на здравеопазната дейност, извършвана от държавните здравни заведения към МЗ и общините и частните здравни заведения и кабинети;

3. експертизата на временната и трайната нетрудоспособност;

4. стандартизацията и метрологията в здравните заведения;

5. разпределението и използването на хуманитарна помощ, предоставена на МЗ;

6. дейността на ръководствата на здравните заведения по подготовката и поддържането на военновременното здравеопазване;

7. дейностите по лекарствоснабдяването в района.

Чл. 5. Центърът координира:

1. изпълнението в района на национални програми по здравеопазването;

2. разработването и изпълнението на районни и общински програми за развитие на здравеопазването в района;

3. организацията на оказването на медицинска помощ в района, в това число при бедствени ситуации, и на методична помощ;

4. подготовката, квалификацията и специализацията на здравните кадри;

5. междусекторното сътрудничество за целите на здравеопазването.

Чл. 6. Центърът ръководи методично:

1. договорните отношения между и с държавните здравни заведения към МЗ и общините;

2. приложението на нови методи за финансиране на държавните здравни заведения към МЗ и общините и организацията и заплащането на труда в тях;

3. трудово-лекарската експертиза;

4. информационните звена и дейности на държавните здравни заведения към МЗ и общините и частните здравни заведения и кабинети;

5. дейността на здравните заведения на други ведомства;

6. планирането и усвояването на финансовите средства от здравните заведения по подготовката на военновременното здравеопазване.

Чл. 7. Центърът осъществява под методичното ръководство и контрол на Националния център по здравна информация:

1. събирането и обработването на медико-статистическа информация;

2. организирането и поддържането на информационни масиви за здравно-демографското състояние на населението, ресурсите и дейностите на здравеопазването, финансирането на здравеопазните дейности и целевите програми, динамиката на натуралните и икономическите показатели в сферата на здравеопазването, размера на извънбюджетните приходи на здравните заведения и усвояването на средствата за придобиване на дълготрайни материални активи;

3. осигуряването на оперативна и годишна медико-статистическа информация и създаването и внедряването на информационни технологии;

4. повишаването на квалификацията на сътрудниците в информационните звена на здравните заведения;

5. организирането и провеждането на специализирани медико-статистически проучвания;

6. безвъзмездното предоставяне на медико-статистическа информация на държавните органи и органите на местното самоуправление, на здравните заведения, националните информационни органи (НСИ и НЦЗИ);

7. при поискване предоставянето на допълнителна информация, която се договаря и заплаща от заинтересуваната страна.

Чл. 8. Директорът на центъра:

1. прави предложение пред министъра на здравеопазването за сключване на трудови договори с директорите на държавните здравни заведения към МЗ с изключение на националните центрове, институтите, хигиенно-епидемиологичните инспекции и санаторно-курортните комплекси;

2. съгласувано със съответните кметове на общини прави предложение пред министъра на здравеопазването за сключване на трудови договори с директорите на държавните здравни заведения към общините и с председателите на трудово-експертните лекарски комисии към здравните заведения с изключение на ръководителите на поликлиниките от IV и V тип, селските здравни служби, селските здравни участъци и фелдшерските здравни пунктове.

Чл. 9. Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Чл. 10. (1) Центърът се ръководи от директор, който е с висше медицинско образование, призната медицинска специалност и квалификация по социална медицина и обществено здравеопазване.

(2) Центърът има заместник-директор по информационното осигуряване.

(3) Трудовият договор с директора на центъра се сключва от министъра на здравеопазването.

Чл. 11. На базата на определена от Министерството на здравеопазването численост на персонала директорът определя вътрешната структура на центъра съгласно приложението.

Чл. 12. Директорът на центъра отговаря за цялостната му дейност и го представлява пред другите органи и организации.

Чл. 13. (1) Директорът на центъра в своята дейност се подпомага от дирекционен съвет.

(2) Дирекционният съвет включва заместник-директора, ръководителите на структурни звена и главния счетоводител.

(3) Дирекционният съвет предлага мерки по планирането, осъществяването и координирането на дейността на центъра, включително управлението на щата, бюджета и материалната база.

(4) При обсъждане на въпроси, свързани с работното време, отпуските, охраната и условията на труда, трудовите възнаграждения и социалната защита в трудовоправните отношения, дирекционният съвет заседава с участието на представители на синдикалните организации, а за квалификацията на кадрите - и с представители на професионално-съсловните организации на медицинските специалисти.

(5) Дирекционният съвет заседава най-малко един път месечно.

Чл. 14. Центърът има право да разкрие извънбюджетна сметка по реда на ПМС № 146 от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1991 г., бр. 47 от 1992 г., бр. 74 от 1993 г. и бр. 5 от 1994 г.).