Държавен вестник, брой 90 от 10.X

Чл. 1. С този правилник се регламентират обществените отношения, насочени към постигане на целите, определени в чл. 1 от Закона за защита на земеделските производители (ЗЗЗП).

Чл. 2. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост утвърждава и внася за приемане от Народното събрание стратегия за развитие на земеделското производство в страната за период 5 години.

(2) Министърът на земеделието и хранителната промишленост ежегодно до 15 юли внася в Министерския съвет проект на програма за развитие на земеделското производство през следващата стопанска година.

Чл. 3. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост определя ежегодно до 31 юли защитни изкупни цени на основни видове земеделски продукти в съответствие с програмата за развитие на земеделското производство през следващата стопанска година по чл. 2, ал. 2 ЗЗЗП.

(2) Министърът на земеделието и хранителната промишленост провежда ежегодно до 30 юни консултации с представителните национални организации на земеделските производители по определяне на защитните изкупни цени. В тези консултации могат да бъдат привличани и представители на браншовите организации на изкупвателите и преработвателите на земеделска продукция.

Чл. 4. (1) Защитните изкупни цени се определят на основата на средните разходи за производство в страната плюс определена печалба, установена на базата на утвърден процент рентабилност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Средните разходи за производство се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на земеделието и хранителната промишленост, съгласувана с Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма.

(3) Нормативът за рентабилност на отделните основни видове земеделски продукти се определя от Министерския съвет с програмата по чл. 2, ал. 2 ЗЗЗП.

(4) Защитната изкупна цена не може да надвишава 85 на сто от левовия еквивалент на средната експортна цена на съответния вид основен земеделски продукт за предходните 3 календарни години. Средната експортна цена се определя в щатски долари франко българската граница или ФОБ българско пристанище. Левовият еквивалент на средната експортна цена се изчислява по централния курс на щатския долар към лева, определен от Българската народна банка в деня на определянето на защитната изкупна цена, но не по-късно от 15 юли.

(5) Ограничението по ал. 4 не се прилага, ако през предходните 3 календарни години съответният основен вид земеделски продукт не е бил изнасян.

Чл. 5. (1) Условията, при които е определена защитната изкупна цена, се считат за изменени съществено по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗЗЗП, когато фактическото равнище на инфлацията и на валутния курс или на определения от Българската народна банка основен лихвен процент са се увеличили с повече от 1/3 от равнището, при което е определена защитната изкупна цена.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на земеделието и хранителната промишленост провежда консултации с националните представителни организации на земеделските производители и внася в Министерския съвет предложение за изменение на защитната изкупна цена в срок 45 дни от настъпване на обстоятелствата по ал. 1.

Чл. 6. За кравето мляко се определят две защитни изкупни цени:

1. за есенно-зимния период (от 1 октомври до 30 април);

2. за пролетно-летния период (от 1 май до 30 септември).

Чл. 7. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост определя ежегодно до 31 юли прогнозни цени за следващата стопанска година на основните видове земеделски продукти, за които не са определени защитни изкупни цени, както и за други земеделски продукти.

(2) Прогнозните цени се установяват, като се отчитат тенденциите в изменението на средните разходи за производството и на международните цени за следващата стопанска година, както и търсенето и предлагането на вътрешния пазар.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост до 30 юни провежда консултации с представителните национални организации на земеделските производители за определяне на прогнозните цени в срок. В тези консултации могат да бъдат привличани и представители на браншовите организации на изкупвателите и преработвателите на земеделска продукция.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Когато средната пазарна цена на продуктите, за които има определени прогнозни цени, в продължение на 4 последователни седмици е по-ниска от 80 на сто от прогнозната цена, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на търговията и туризма разработват мерки за промяна на условията за търговия и преработка на земеделската продукция и на режима за внос и/или износ на непреработена и преработена земеделска продукция, които се внасят в Министерския съвет за утвърждаване. Предложението се внася на петата седмица след седмицата, в която е регистрирано падане на цените под 80 на сто от прогнозните цени.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Министърът на земеделието и хранителната промишленост и министърът на търговията и туризма определят режима за регистриране измененията на условията по ал. 4.

Чл. 8. (1) Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя сроковете за сключване на договори по чл. 4, ал. 1 ЗЗЗП между земеделските производители и Държавен фонд "Земеделие" за покупко-продажба на земеделска продукция по определени защитни изкупни цени, която предстои да бъде произведена през следващия земеделски сезон. Договорите се сключват не по-късно от 30 септември на текущата година за растениевъдната продукция и от 31 януари на следващата година - за останалите земеделски продукти.

(2) Условията и редът за провеждането на конкурсите за определяне на търговците по чл. 4, ал. 5 ЗЗЗП се определят с наредба на министъра на земеделието и хранителната промишленост.

(3) Договорите по чл. 4, ал. 1 и 4 ЗЗЗП се сключват между земеделските производители и търговците по чл. 4, ал. 5 от закона в писмена форма по общи условия, определени от фонда.

(4) Договорите по чл. 4, ал. 1 и 4 ЗЗЗП могат да се сключват и чрез стоковите борси в страната.

Чл. 9. (1) За договорената по чл. 4, ал. 1 ЗЗЗП продукция Държавен фонд "Земеделие" плаща директно по сметката на земеделския производител авансово на три превода до 50 на сто от цената по договора.

(2) Общият размер на авансовия превод за единица продукция, размерът на отделните преводи и сроковете за извършването им се определят от управителния съвет на фонда.

(3) При неизпълнение на договорите с Държавен фонд "Земеделие" земеделските производители не могат да сключват договори с фонда за следващите 2 стопански години и възстановяват получения авансов превод със законната лихва върху него. Това не се прилага, когато договорът не е изпълнен изцяло или частично поради случайно събитие или непреодолима сила. При възникнал спор неизпълнението поради случайно събитие или непреодолима сила се доказва по съдебен ред. В този случай земеделският производител внася във фонда застрахователното обезщетение. Ако продукцията не е била застрахована, той връща получения авансов превод или съответната част от него без лихва.

(4) Прекратяването на договора съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗЗП преди изтичане на срока за изпълнението му не се счита за неизпълнение на договора. Законната лихва се дължи от датата на получаване на авансовия превод.

Чл. 10. (1) Когато средната пазарна цена в страната в продължение на 4 последователни седмици спадне под 95 на сто от защитната изкупна цена, фондът изкупува по защитна изкупна цена предлаганата от земеделските производители продукция, за която няма договори по чл. 4, ал. 1 ЗЗЗП и ако отговаря на Българските държавни стандарти. Фондът преустановява изкупуването, когато средната пазарна цена в страната достигне 95 на сто от защитната изкупна цена.

(2) Фондът задължително продава изкупената земеделска продукция, когато средната пазарна цена в страната надвиши с 20 на сто определената защитна изкупна цена. Продажната цена в този случай не може да надвишава с повече от 20 на сто защитната изкупна цена.

(3) Началото и краят на изкупуването по ал. 1 и 2 задължително се обявяват поне в два централни всекидневника.

Чл. 11. (1) Отношенията между търговците и Държавен фонд "Земеделие" по чл. 10 се уреждат с договор. С договора се определят:

1. количеството и качеството на продукцията, която ще изкупи отделният търговец;

2. редът за решаване на споровете относно качеството;

3. пунктовете, в които ще се извършва изкупуването;

4. цената за съхраняване и/или преработка на изкупената продукция;

5. задължението на търговеца да информира ежедневно фонда за: количеството изкупена продукция; производителите, от които е изкупена; номера на банковата сметка на производителите, от които е изкупена продукция;

6. задължението на търговеца да изпълнява нарежданията на фонда относно започването и прекратяването на изкупуването на недоговорена продукция; началото и края на продажбите на продукция;

7. възнаграждението на търговеца за извършваната дейност.

(2) Фондът превежда по банковата сметка на земеделския производител дължимите суми по договора по ал. 1. Земеделските производители, които сключват договори, са задължени да посочат своята банкова сметка.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Управителният съвет е ръководен орган на Държавен фонд "Земеделие". Управителният съвет се състои от 9 членове. Министърът на земеделието и хранителната промишленост е по право член и председател на управителния съвет. Четирима от членовете на управителния съвет се назначават от министъра на земеделието и хранителната промишленост. Министърът на финансите, министърът на търговията и туризма и министърът на икономическото развитие определят по един заместник-министър, а управителят на Българската народна банка - един подуправител, за членове на управителния съвет.

(2) Членовете на управителния съвет участват в работата му лично и не могат да упълномощават други лица да ги заместват. В случай на дългосрочно отсъствие председателят и останалите членове на управителния съвет се заместват от лицата, които по длъжност или по възлагане изпълняват техните функции за времето на отсъствието им.

(3) Председателят свиква заседанията на управителния съвет, предлага дневния им ред и ги ръководи. Заседанията могат да се свикват и по искане на всеки от членовете на управителния съвет и по предложение на изпълнителния директор на фонда. Заседанията се свикват при необходимост, но най-малко веднъж на 3 месеца.

(4) Управителният съвет може да заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

Чл. 13. (1) Управителният съвет на фонда избира и освобождава изпълнителния директор на фонда, който осъществява оперативното управление.

(2) Управителният съвет на фонда по предложение на изпълнителния директор утвърждава административно-управленската структура и числеността на административно-техническия персонал за обслужване на фонда.

Чл. 14. (1) Консултативният съвет по чл. 9, ал. 3 ЗЗЗП е съвещателен орган на управителния съвет на фонда. Той се състои от по двама упълномощени представители на националните представителни организации на земеделските производители.

(2) Националният съвет по селско стопанство участва в работата на консултативния съвет.

(3) Консултативният съвет се ръководи от председател и заместник-председател, които се избират и се освобождават от управителния съвет на фонда по предложение на консултативния съвет.

(4) Председателят, заместник-председателят и членовете на консултативния съвет работят на обществени начала.

Чл. 15. Съответните организации подават молби до управителния съвет на фонда, за да бъдат определени като национални представителни организации на земеделските производители. В срок 3 месеца управителният съвет се произнася по молбата с решение. Към молбата се прилагат следните документи: копие от съдебното решение за регистрация на юридическото лице по Закона за лицата и семейството, копие от устава му; копия от учредителните протоколи на поделенията им; декларации за броя на членовете и за качеството им на земеделски производители. За неверни данни в декларацията се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Чл. 16. Управителният съвет приема вътрешни правила за своята дейност и за дейността на фонда. Вътрешните правила за дейността на консултативния съвет се утвърждават от управителния съвет по предложение на консултативния съвет.

Чл. 17. Управителният съвет на фонда:

1. управлява и разпределя средствата на фонда съобразно целите на ЗЗЗП и държавната политика в земеделието и хранителната промишленост;

2. определя условията и реда за предоставяне кредити на земеделските производители;

3. периодично, но не по-малко от 4 пъти годишно извършва анализ и осъществява контрол за целевото разходване на средствата на фонда и приема мерки срещу нецелевото им разходване;

4. организира и осъществява текущия контрол по отношение на земеделските производители и търговците, които са сключили договори с фонда, със съдействието на обслужващите търговски банки и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост чрез териториалните му органи. Земеделските производители и търговците са длъжни да предоставят счетоводните си документи за извършване на проверка;

5. утвърждава годишния отчет по чл. 38, ал. 4 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет;

6. може да създава по отделни въпроси специализирани експертни комисии, които да подпомагат неговата работа, и регионални експертни комисии, които да оценяват проектите на земеделските производители за получаване на средствата по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗЗЗП. Те се назначават от председателя на управителния съвет;

7. определя общите условия за сключване на договорите, по които страна е фондът;

8. утвърждава щата на фонда и бюджета му за годината;

9. изготвя и внася в Министерския съвет чрез председателя на управителния съвет в сроковете за внасяне на програмата по чл. 2, ал. 2 ЗЗЗП отчета за дейността на фонда през предходната стопанска година;

10. дава становище по предложените защитни изкупни цени и по прогнозните цени;

11. определя временно изпълняващ длъжността "изпълнителен директор" при невъзможност на изпълнителния директор да изпълнява служебните си задължения за повече от 1 месец.

Чл. 18. Консултативният съвет:

1. изготвя мотивирани становища по предлаганите от министъра на земеделието и хранителната промишленост защитни изкупни и прогнозни цени по чл. 3, ал. 4 и чл. 5, ал. 3 ЗЗЗП;

2. представя на управителния съвет на фонда нерешените въпроси във връзка със земеделското производство и предлага мерки за решаването им.

Чл. 19. Изпълнителният директор на фонда:

1. организира изпълнението на решенията на управителния съвет на фонда;

2. представлява фонда;

3. подготвя заседанията на управителния съвет;

4. участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас;

5. осъществява правата и задълженията на фонда по Кодекса на труда като работодател спрямо административно-техническия персонал на фонда;

6. сключва, следи за изпълнението и търси отговорност при неизпълнение на договорите, по които страна е фондът;

7. изготвя документите по чл. 28, ал. 2;

8. изпълнява и други задачи, възложени му от управителния съвет на фонда.

Чл. 20. Председателят на управителния съвет на фонда въз основа на взетото решение по чл. 13, ал. 1 сключва трудов договор с изпълнителния директор на фонда.

Чл. 21. (1) Източници на фонда са:

1. ежегодни субсидии от държавния бюджет, чийто размер е не по-малко от 0,5 на сто от отчетения за предходната година брутен вътрешен продукт;

2. двадесет и шест на сто от приходите от приватизацията съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП);

3. приходите от реализираната на вътрешния и външните пазари земеделска продукция, изкупена по чл. 4, ал. 1 и 4 ЗЗЗП;

4. отчисления от застрахователните дружества и институти в размер 4 на сто от сумата на застрахователните вноски по застраховките на земеделските култури, животни, машини, сгради и съоръжения. Отчисленията се извършват в 15-дневен срок след постъпване на сумите от застрахователните вноски;

5. доходи от управлението на средствата на фонда, включително и лихви;

6. експортните такси от износ на непреработени и преработени земеделски стоки;

7. петдесет на сто от приходите от наем и аренда на държавни земеделски земи;

8. средства от местни и чуждестранни финансови и други институции;

9. дарения и помощи;

10. приходите от продажба на държавното имущество, което са стопанисвали организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ);

11. приходите от продажба на държавни земи по чл. 27, ал. 6 с изключение на приходите от земите от Държавния горски фонд;

12. възстановените суми от земеделските производители, прекратили договори по чл. 4, ал. 1 ЗЗЗП, заедно с дължимата законна лихва;

13. постъпления съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗЗП;

14. постъпленията, предвидени като източници на закрития Държавен фонд "Зърно";

15. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1997 г.) приходите от изготвянето на проекти на констативни нотариални актове за възстановено право на собственост, както и от други дейности по поддържането и осъвременяването на плановете за земеразделяне, след приспадането на разходите по организацията и осъществяването им, включително и за материално стимулиране;

16. (Предишна т. 15 - ДВ, бр. 28 от 1997 г.) други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Остатъкът от средствата на фонда в края на годината остава за следващата година.

Чл. 22. (1) Средствата на фонда се съхраняват по сметка в Българската народна банка, която отразява по отделни партиди различните приходоизточници.

(2) Броят и наименованието на партидите съответстват на източниците по чл. 21, ал. 1.

(3) Българската народна банка и обслужващите банки на всеки 3 месеца и при поискване от председателя на управителния съвет на фонда дават информация за набраните и изразходваните средства.

(4) Българската народна банка плаща върху депозираните от фонда средства лихва в размер на основния лихвен процент.

Чл. 23. (1) Средствата на фонда се разходват за:

1. разходи, необходими за изкупуване на продукция от земеделските производители, съгласно чл. 4, ал. 1 и 4 ЗЗЗП;

2. разходи за заплащане на търговците по чл. 4, ал. 5 ЗЗЗП;

3. разходи за стимулиране износа на земеделски и хранителни продукти, определени от управителния съвет на фонда, под формата на експортни субсидии или експортни гаранции;

4. поемане до 20 на сто от финансовите разходи за инвестиции в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗЗП;

5. разходи за предоставяне на преференциални кредити по чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗЗП;

6. разходи за подпомагане развитието на земеделието в планинските и полупланинските райони съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗЗЗП;

7. разходи за субсидиране производството на определени земеделски продукти под формата на преки субсидии на декар стопанисвана земя, брой отглеждани животни или произведена земеделска продукция;

8. разходи за подпомагане на земеделските производители при щети, нанесени от диви животни, ако продукцията е била застрахована. Те се изплащат до размера на разликата между действително претърпяната щета и полученото застрахователно обезщетение;

9. разходи за подпомагане на земеделските производители при щети, нанесени от сушата;

10. разходи за осъществяване дейността на фонда - работни заплати, разходи за обществено осигуряване и за социални дейности, за поддръжка и ремонт на помещенията, текущи разходи, командировки, канцеларски разходи, обзавеждане, хонорари на експерти, привлечени по граждански договор, и др.;

11. пряка субсидия за изкупуване на хлебно зърно за изхранване на непроизводителното население;

12. част от материалните разходи (дизелово гориво, смазочни материали, минерални торове и елитни семена) за сеитбената и жътвената кампания;

13. разходи за покриване на част от наемите за съхраняване на хлебно зърно;

14. разходи за контрола по окачествяването и вносно-износния режим на зърното;

15. други разходи, предложени от управителния съвет и включени в утвърдената от Министерския съвет годишна приходно-разходна сметка на фонда.

(2) Поемането на съответната част от инвестицията по ал. 1, т. 4 се извършва въз основа на конкурс между инвеститорите.

(3) Лихвата по преференциалните инвестиционни кредити по ал. 1, т. 5 при предоставен от фонда на обслужващите търговски банки кредитен ресурс се определя в размер не повече от 30 на сто от основния лихвен процент на Българската народна банка.

(4) Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя районите и културите, които са засегнати от сушата по ал. 1, т. 9, а управителният съвет на фонда приема критериите за определяне размера на щетите, нанесени от сушата, при равни условия за всички земеделски производители.

(5) Лицата, които разходват получените от фонда средства не за определените цели, ги възстановяват предсрочно в пълен размер плюс лихва 30 пункта над основния лихвен процент, определен от Българската народна банка. Нарушенията се констатират от териториалните органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост със съдействието на обслужващите търговски банки.

(6) Вземанията на фонда се събират при условията и по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 24. Фондът не разглежда проекти и не гарантира защитните изкупни цени на земеделските производители, които до 31 август не са представили на регионалните земеделски служби информация за дейността, която ще осъществяват през предстоящата стопанска година.

Чл. 25. (1) Средствата на фонда се обслужват от търговски банки, определяни от управителния съвет чрез конкурс, въз основа на следните основни критерии: условията за обслужване, които предлагат; броя на земеделските производители, които са техни акционери; гаранциите за целево разходване и за връщане на предоставените средства; опита в кредитиране на земеделските производители и мрежата от клонове и офиси в страната.

(2) Отношенията между Държавен фонд "Земеделие" и търговските банки се уреждат с договор.

Чл. 26. Набирането и разходването на средствата по фонда се извършват съгласно приходно-разходна сметка в български левове и във валута. Сметката ежегодно се утвърждава от Министерския съвет по предложение на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие".

Чл. 27. (1) Министерството на земеделието и хранителната промишленост създава и поддържа информационна система за състоянието на производството и пазарите на земеделска продукция и доходите на земеделските производители на национално и регионално равнище за осигуряване управлението на земеделието и хранителната промишленост съгласно функциите и задачите на министерството.

(2) Министерството на земеделието и хранителната промишленост осигурява информационното, компютърното, програмното и комуникационното обслужване на Държавен фонд "Земеделие".

(3) Информационното осигуряване обхваща дейността по събирането, обработването, анализирането, съхраняването и предоставянето на информацията, необходима за дейността на Държавен фонд "Земеделие".

(4) Министерството на земеделието и хранителната промишленост предоставя директен достъп на фонда до информационната система по ал. 1.

Чл. 28. (1) Информационното осигуряване на фонда се осъществява по договор, сключван ежегодно между министъра на земеделието и хранителната промишленост и изпълнителния директор на фонда. В договора се определят списъкът на обектите, показателите и дейностите, подлежащи на статистическо наблюдение, график на постъпващата и обработената информация, съдържанието и обемът на поддържаната база от данни.

(2) Ежегодно до 30 октомври изпълнителният директор на фонда изготвя и представя в Министерството на земеделието и хранителната промишленост списък на обектите, показателите и дейностите, подлежащи на статистическо наблюдение, график на постъпващата и обработената информация, съдържанието и обема на поддържаната база от данни, отнасящи се за дейността на фонда за следващата календарна година.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост ежегодно до 30 ноември внася в управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" съгласуван проект на договора за информационното осигуряване на фонда.

(4) Допълнителни задачи по информационното осигуряване на фонда извън сключения договор могат да се възлагат на информационната система само със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 29. (1) Министерството на земеделието и хранителната промишленост осъществява контактите с държавните органи и институции с цел осигуряване на необходимата на фонда информация.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 90 от 1995 г.) Националният статистически институт съдейства за информационното осигуряване на Държавен фонд "Земеделие" съгласно чл. 9, ал. 5 ЗЗЗП и чл. 6, т. 8 и 9 и чл. 17 от Закона за статистиката.

(3) Проектът на договора по чл. 28, ал. 1 се съгласува с Националния статистически институт.

(4) Главно управление "Митници" и Изчислителният център на Министерството на финансите всеки месец предоставят на магнитни носители първичната информация за вноса и износа на земеделски продукти по съответни позиции от Митническата тарифа на Република България съгласно чл. 9, ал. 5 ЗЗЗП. Режимът за предоставяне, получаване, използване и съхраняване на информацията се определя с договора между Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на финансите.

Чл. 30. Земеделските производители, поделенията на националните представителни организации на земеделските производители, договорите по чл. 4, ал. 1 и 4 ЗЗЗП и търговците, утвърдени чрез конкурса по чл. 4, ал. 5 ЗЗЗП, се регистрират в регионалните земеделски служби по регистрационна и отчетна форма, утвърдена от управителния съвет на фонда. Регистрационните форми са елемент от поддържаната база от данни в информационната система на Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 31. (1) Стратегията за развитие на земеделското производство, програмата за развитие на земеделското производство за следващата стопанска година, прогнозните цени, защитните изкупни цени, правилата, условията и сроковете по договорите и конкурсите, агропазарната информация, както и решенията на управителния съвет на фонда се публикуват в официалния бюлетин на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и в два централни всекидневника, които са най-широко разпространени сред земеделските производители.

(2) Разпространението на информацията по ал. 1 и агропазарната информация сред земеделските производители се осъществява и чрез Националната система за научно обслужване към Министерството на земеделието и хранителната промишленост и регионалните земеделски служби.

Чл. 32. Създават се регионални земеделски служби по земеделие и хранителна промишленост като част от националната система за управление. Те са териториални органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 33. (1) Регионалната земеделска служба е териториален орган на Министерството на земеделието и хранителната промишленост за провеждане на държавната политика в областта на земеделието и хранителната промишленост. На тях се възлага и прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗЗЗП.

(2) Регионалната земеделска служба е подчинена пряко на ръководителя на областната земеделска служба в съответната област.

(3) Регионите, общата численост на персонала на регионалните земеделски служби и тяхната издръжка се определят от министъра на земеделието и хранителната промишленост съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 34. Регионалната земеделска служба:

1. осигурява консултантска и методическа помощ за получаване на средствата по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗЗЗП;

2. контролира целенасоченото усвояване и разходване на средствата от фонд "Земеделие", като земеделските производители са длъжни да им представят необходимите документи и информация;

3. оказва съдействие при сключването на договорите по чл. 4, ал. 1 и 4 ЗЗЗП;

4. приема, обобщава и предоставя ежегодно до 10 септември на Министерството на земеделието и хранителната промишленост информацията от земеделските производители за дейността, която ще осъществяват през предстоящата стопанска година.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Условията и редът за внос и износ на земеделски продукти се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на търговията и туризма.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Предложенията на министъра на земеделието и хранителната промишленост и на министъра на търговията и туризма по ал. 1 се изготвят в съответствие с условията за търговия и преработка на земеделски продукти в страната.

(3) Условията и редът за внос и износ на земеделски продукти, за които има определени прогнозни цени, се променят от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на търговията и туризма, когато средната пазарна цена на съответен продукт в страната спадне в продължение на четири седмици под 80 на сто от определената прогнозна цена.

Чл. 36. (1) Режимът по чл. 35, ал. 1 може да включва временни ограничения за внос или износ на земеделски продукти, чието въвеждане се допуска за осигуряване на:

1. защита на българските земеделски производители;

2. преодоляване или предотвратяване на критичен недостиг на земеделски продукти от съществено значение за страната;

3. защита на потребителите;

4. националните стокови баланси за земеделски продукти, за които са определени защитни изкупни и прогнозни цени.

(2) При въвеждането на тези мерки задължително се определят техният вид и период на прилагане.

Чл. 37. Временните тарифни и нетарифни ограничения по вноса и износа се прилагат в съответствие с приетите от страната международни договори.

Чл. 38. (1) Внос и износ на земеделски продукти се допуска при условията, предвидени в Закона за стандартизацията и в правилника за прилагането му, както и в разпоредбите, регулиращи санитарния, ветеринарния и фитосанитарния контрол.

(2) Длъжностните лица, отговарящи за спазването на изискванията по ал. 1, носят солидарна имуществена отговорност с вносителите и износителите за виновно причинени вреди на живота и здравето на хората, растенията и животните.

(3) Отговорност по ал. 2 носят и длъжностни лица на митническите органи, допуснали внос или износ на земеделски продукти без съответно разрешение на органите за стандартизационен, санитарен, ветеринарен и фитосанитарен контрол.