Държавен вестник, брой 51 от 23.VI

Чл. 1. (1) Специфичната имунопрофилактика на туберкулозата в Република България се извършва по реда на тази инструкция и при спазване разпоредбите на Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България (ДВ, бр. 62 от 1994 г.).

(2) Имунопрофилактиката се състои от задължителни имунизации и реимунизации.

Чл. 2. Задължителна имунизация против туберкулоза се извършва на всички здрави новородени деца в родилния дом от 48-ия час до изписването им.

Чл. 3. (1) Имунизирането на новородените деца се извършва от лекар неонатолог или педиатър, обслужващ новородените деца.

(2) Лекарят, извършил имунизацията, вписва в история на новороденото (бланка МНЗ № 103) датата на имунизацията, номера и серията на ваксината и нанася трите си имена, като се подписва.

(3) Данните по ал. 2 се вписват и в известие за напуснали стационара родилка и новородено (бланка МНЗ № 523).

Чл. 4. (1) Имунизация против туберкулоза не се извършва, когато са налице противопоказанията, посочени в раздел IV от приложение № 4 на Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България (ДВ, бр. 62 от 1994 г.).

(2) В случаите по ал. 1 неонатологът или педиатърът, наблюдавал новороденото дете, вписва в известието за напуснали стационара родилка и новородено причините, поради които не е проведена имунизацията.

Чл. 5. (1) Децата с временни противопоказания се имунизират след отпадането на причините, поради които не е проведена имунизацията.

(2) Децата, на които противопоказанията са отпаднали до края на втория месец след раждането им, се имунизират без предварителна проверка на туберкулиновата чувствителност.

(3) Когато имунизацията се извършва след срока, посочен в ал. 2, задължително предварително се изследва туберкулиновата чувствителност чрез вътрекожна проба на Манту с 5 международни единици (МЕ) български ППД туберкулин (пречистен протеинов дериват), която се отчита на 72-рия час. На децата с отрицателна реакция (по-малка или равна на 5 мм) имунизацията се извършва най-късно до 15-ия ден след извършване на пробата.

Чл. 6. Съвместимостта и интервалите между имунизацията против туберкулоза и другите видове имунизации са посочени в приложение № 3 на Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България.

Чл. 7. (1) Проверката за постваксинален белег при децата от 7- до 10-месечна възраст се извършва от участъковия лекар. Резултатът от проверката се вписва в личната амбулаторна карта и в имунизационния паспорт на детето.

(2) Участъковият лекар незабавно уведомява писмено съответния диспансер (отделение, кабинет) по белодробни болести по местоживеене на децата за тези, които са без постваксинален белег.

Чл. 8. (1) Диспансерът (кабинетът) за белодробни болести по местоживеене на детето задължително извършва проверка на туберкулиновата чувствителност (чрез вътрекожна проба на Манту с 5 МЕ български ППД туберкулин) на децата без постваксинален белег.

(2) На децата с туберкулинова чувствителност от 0 до 5 мм включително се провежда имунизация с БЦЖ ваксина.

(3) Участъковите лекари и лекарите, обслужващи учебно-възпитателните заведения, вписват данните от проверката на туберкулиновата чувствителност и извършената имунизация на децата с противопоказания и на тези без постваксинален белег в личната амбулаторна карта и в имунизационния паспорт на детето.

Чл. 9. (1) Показанията и сроковете за реимунизация с БЦЖ ваксина са посочени в приложение № 1 на Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България.

(2) Здравните заведения по местоживеене на децата, които не посещават учебно-възпитателни заведения, извършват реимунизацията, като спазват изискванията на приложение № 1 на Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България.

Чл. 10. (1) Екипите по чл. 15, ал. 5 от Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България се определят със заповед на ръководителя на съответното здравно заведение. Те се състоят от лекари и медицински сестри.

(2) Реимунизацията в селата се извършва от БЦЖ екипите по ал. 1 и завеждащите селските здравни служби.

Чл. 11. Училищните и участъковите лекари (фелдшери) изготвят и предоставят на екипите по чл. 15, ал. 5 от Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България списъците на децата, подлежащи на реимунизация.

Чл. 12. Реимунизация против туберкулоза не се провежда при следните случаи:

1. положителна туберкулинова проба (с размери повече от 5 мм);

2. усложнения след предишна БЦЖ имунизация и реимунизации (студени абсцеси, лимфаденити, остеомиелити и др.);

3. при противопоказания, посочени в приложение № 4 на Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България.

Чл. 13. Училищните и участъковите лекари задължително осъществяват медицински преглед на подлежащите деца непосредствено преди реимунизацията, създават организацията за провеждането й и присъстват при реимунизацията.

Чл. 14. Училищният или участъковият лекар вписва резултатите от туберкулиновата чувствителност (проба Манту), реимунизацията против туберкулоза и противопоказанията в личната амбулаторна карта и в имунизационния паспорт на детето.

Чл. 15. Ръководителите на здравните заведения, провели имунизация и реимунизация против туберкулоза, незабавно писмено уведомяват Детската пневмо-фтизиатрична клиника към Университетската болница за белодробни болести - София, Националния институт по лекарствените средства, управление "Профилактика и контрол на заразните и незаразните болести" и Главно управление "Лечебно-профилактична помощ" при МЗ за всички усложнения, настъпили след имунизация и реимунизация, като съобщават номера и серията на съответната ваксина.